№ 47
гр. Момчилград, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20225150200117 по описа за 2022 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Б. ЯН. З. с
ЕГН- **********, против Наказателно постановление № 22-0318- 000 175/
13.07.2022г. на Началник на РУ-Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което на
основание чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено
административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева- за нарушение на
чл.20 ал.2 от ЗДвП; и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя
са били наложени административни наказания- “глоба” в размер на 50 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месеца- за нарушение на
чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП
В своята жалба, жалбоподателят изразява недоволството си от
процесното наказателно постановление и иска отменяването на същото
изцяло. Сочи, че не е допуснал цитираните нарушения. Развива доводи за
допуснати нарушения при издаването на АУАН и НП, както и на процедурата
по налагане на наказание. Наложените наказания били несправедливи, и това
е довело до незаконосъобразност на целият оспорван акт, и иска отмяната
на последният, като незаконосъобразен. Претендира заплащането на
разноски- адв.възнаграждение.
В съдебно заседание– жалбоподателят се явява лично, и се
1
представлява от адв.Н.Д. от АК- Смолян, който поддържа жалбата и иска
отмяна на нак.постановление, като претендира разноски, и намира
възражението за прекомерност на адв.възнаграждение за неоснователно, по
доводи, подробно изложени в своята пледоария.
Ответната страна, Началникът на РУ- Кирково, чрез ю.к. на ОДМВР-
Кърджали в писмено становище оспорва жалбата и моли съда да остави
същата без уважение, като предлага постановлението да бъде потвърдено. В
съдебно заседание се представлява от гл.ю.к.СТОЯН ЧОЛАКОВ, който иска
да се потвърди нак.постановление, и претендира ю.к. възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адв.хонорар, по изложените доводи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
На 03.07.2022г. св.К.Й. /служител в РУ-Кирково/, в присъствието на
св.В.М. /пол.служител/, и св.Н.Я. от с.Пресека, общ.Кирково, е съставил
АУАН серия GА № 536897 против жалбоподателя, за това, че на
03.07.2022г. в 17,10 часа по 3-то класен път 867, на км40-200, общ.Кирково, в
посока на движение от с.Добромирци за с.Пресека, същият /жалбоподателят/
е управлявал л.а. “АУДИ А-4“ с рег.№ ******, него собственост, с
несъобразена скорост спрямо релефа на местността, като на лек десен завой
по посока на движението с предна дясна част на автомобила е блъснал
безстопанствено животно-куче, обгрижвано и хранено от Н. М.. ЯК. с ЕГН-
********** от с.Пресека, което е пресичало пътя от дясно на ляво по посока
на движението, вследствие на което е възникнало ПТП, при което е било
убито кучето и са били нанесени имуществени щети на МПС. След
възникналото ПТП водачът е напуснал местопроизшествието без да уведоми
органите на МВР. Около 19,15 часа Водачът е бил установен и изпробван за
употреба на алкохол с техн.средство /Дрегер 7510 със съответният фар.номер
и тариран до 09.2022г./, като резултатът е бил нулев. В акта е посочено, че
това съставлявало нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“
от ЗДвП. Актът е бил връчен на жалбоподателят срещу собственоръчен
подпис на същата дата, и последният го е приел без възражения.
Срещу така издаденият АУАН /с горният номер/ НЕ Е подавано
възражение в законоустановеният срок от водача- жалбоподател по
настоящото производство, като в същото време за произшествието е
2
изготвена докладна записка от пол.служител-Кр.Й., след извършена проверка,
в която са снети писмени обяснения от жалбоподателя З., от свидетеля по
АУАН- Н.Я..
Въз основа на посоченият по-горе акт, е издадено процесното
Наказателно постановление № 22-0318- 000 175/ 13.07.2022г. на ВПД
Началник на РУ-Кирково към ОДМВР- Кърджали, в което е описана
фактическа обстановка, идентична с това по АУАН /горният акт/, и с което на
основание чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено
административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева- за нарушение на
чл.20 ал.2 от ЗДвП; и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя
са били наложени административни наказания- “глоба” в размер на 50 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец- за нарушение на
чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.
Съобразно така установеното съдът приема, че административно-
наказващия орган е посочил нарушените норма и следващите се от това
санкции. НП е било връчено на жалбоподателя на 19.07.2022г.
По делото като свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелят
по съставянето на акта, както и очевидецът по нарушението, които в своите
показания описват горната фактическа обстановка..
Гореописаната фактическа обстановка се установява със събраните по
делото доказателства- приложените към делото АУАН, НП, показания на
свидетелите и актосъставителя; докладна записка за извършена проверка по
повод на ПТП с участието на управляваното от жалбоподателят МПС, с които
се установява горната фактическа обстановка, както и обясненията на
посочените по-горе лица /писмени обяснения, приложени към докладната
записка/.
Съдът, като съобрази горната фактическа обстановка, която е
установена със събраните по делото доказателства, приема следното от
правна страна.
Жалбата е подадена в законоустаноният срок, от лице, имащо правен
интерес от това, и разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази
насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършената служебна проверка, съдът намира, че при
съставянето на АУАН и при издаване на атакуваното НП са допуснати
3
съществени нарушения на процесуалният закон, и те се свеждат до следното;
По делото не се спори относно компетентността на административно
наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление.
Съдът кредитира показанията на актосъставител и на свидетелите-
посочени по-горе, изцяло, т.к. същите са последователни, непротиворечиви и
няма индиция за тяхната заинтересованост, освен за св.Н.Я., която е посочена
като лице, което обгрижва и храни пострадалото куче /но и нейните
показания са в синхрон с тези на първите двама- полицейските служители,
както и на писмените доказателства/.
Както по-горе се посочи, съдът счита, че в АУАН и в НП е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава правото
на защита и поставя в обективна невъзможност привлеченият към адм.
отговорност субект да разбере, за какво следва да отговаря и как да се
защити. Този извод произтича от обстоятелството, че с АУАН
жалбоподателят е бил привлечен да отговаря за извършено административно
нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, без да е конкретизирано точно кое от
изброените в нормата предложения като хипотези, с виновното си поведение
деецът е нарушил, и в този смисъл е трайната съдебна практика по този вид
дела.
Съгласно цитираната разпоредбата от ЗДвП, водачите на ППС са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Очевидно е, че се касае за примерно изброяване на факторите на
пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост
за движението. В АУАН обаче, не са описани обстоятелствата, при които е
осъществено нарушението като е посочено точно кое от изброените
предложения не е спазено от водача- посочено е движение с несъобразена
скорост спрямо релефа на местността, /т.е. актосъставителят е посочил един
от факторите, който е довел до произшествието/. Това описание е пренесено и
в процесното НП. В същото време не може да установи дали действително
скоростта е била несъобразена, т.к. предизвиканото ПТП само по себе си не
4
може да доведе до формиране на извод за наличие на вина в поведението на
лицето, което е управлявало МПС, а следва да се посочи дали избраната
скорост била достатъчна да се спре при проявление на предвимо препятствие
или създадена опасност за движението- сиреч последните не са посочени.
Съобразно и това съдът приема, че е налице липса на пълно описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, и затова формира
еднозначен извод- АУАН е съставен в нарушение на императива на
разпоредбата на чл.42 т.4 от ЗАНН, доколкото липсва посочен от
законодателя задължителен рекзивит. Коментираното нарушение е особено
съществено и поставя в невъзможност привлеченият към отговорност субект
да узнае за какво нарушение е привлечен да отговаря и как да се брани, респ.
да изгради защитната си теза.
Съдът намира за необходимо да посочи още, че върху
актосъставителя лежи отговорността и тежестта на докаже твърденията на
фактическите обстоятелства, съдържащи се в съставения от него акт.
Съгласно т.7 от ППВС № 10/28.09.1973 г. отразените в акта констатации на
административното нарушение не се считат за установени до доказване на
противното и затова административно наказателното обвинение следва да се
установи с допустимите от закона средства. Едва когато се установи, че
нарушителят е извършил административното нарушение виновно,
наказващият орган издава наказателно постановление /ППВС № 5/28.10.1968
г. и ППВС № 10/28.09.1973 година/.
Съдът приема, че атакуваното НП е издадено в нарушение и на
материалния закон, при условие, че същото се основава на незаконосъобразен
административен акт, с който е ангажирана отговорността на жалбоподателя
за нарушение, което не е извършил. От събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите бе
установено, че на посочените в постановлението дата, време и място,
жалбоподателят е управлявал посоченият автомобил на посочената дата,
място и част, като е реализирал ПТП с пресичащо пътното платно животно-
куче. В обстоятелствената част на постановлението е посочено като
фактическа обстановка на нарушението, че жалбоподателят е допуснал ПТП
при управление на лекия автомобил със скорост, която не е избрал съобразно
релефа на местността, вследствие на което е блъснал пресичащо пътното
5
платно животно. Нарушението е квалифицирано като съставомерно по текста
на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът прие, че по делото няма безспорни и убедителни
доказателства, които да налагат извод, че към момента на произшествието
жалбоподателят е управлявал автомобила със скорост, несъобразена с релефа
на местността, като легалният прочит на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП е
видно, че на водачите на пътни превозни средства се вменява със силата на
императива задължение, при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство,с превозвания товар,с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Или с други
думи, величината на избраната скорост, трябва да е в зависимост от
отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време да е такава, че
да позволя превозното средства да бъде спряно пред всяко препятствие, стига
то да е предвидимо, т.е. при такива пътни условия и ситуации, когато
движението дори и с минимална скорост ще създаде опасност от настъпване
на пътно-транспортно произшествие.
Съдът не споделя и отхвърля изцяло като несъстоятелен правният извод
на наказващия орган, че така възникналото ПТП е в причинна връзка именно
със скоростта на движение на управляваният от жалбоподателя автомобил. В
тази насока следва да се посочи, че липсва и протокол за ПТП, от който да е
видно, дали действително механизмът на ПТП е такъв, какъвто се описва, в
това число и какъв е бил сблъсъкът на автомобила и животното. Само по себе
си всяко животно действително съставлява препятствие на пътното платно и
представлява опасност за движението. От друга страна обаче, законът е
вменил в задължение на водачите да управляват МПС с такава скорост, че да
могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Безспорно излизането на
животни /диви или домашни/ на платното, тяхната скорост и посока на
движение се явяват непредвидими обстоятелства и не могат да бъдат
съобразени изначално от водачите на ППС. Такава възможност, респективно
и задължение би възникнало за всеки водач, ако опасността от диви животни
е била сигнализирана с предупредителен пътен знак А21 /"Възможна е поява
на домашни животни"/. По делото не са ангажирани доказателства за
6
наличието на такъв поставен пътен знак на мястото, където е станало
произшествието. В разглежданата хипотеза, за жалбоподателя като водач на
МПС са липсвали обективни предпоставки, които да формират у него знание
или поне предположение, че на пътното платно ще излезе домашно животно и
ще пресече внезапно пътното платно. Т.е., като участник в движението,
жалбоподателя не бил длъжен и не е могъл да очаква появата на животното,
за да възникне за заложеното в нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП задължение, да
съобрази скоростта си на движение с такова препятствие. Или, в конкретният
случай се изисква освен твърдението за несъобразена скорост,
административно-наказващият орган да е направил и посочил констатации за
всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесното
МПС, именно с оглед доказване на неговото твърдение. Следва да се посочи,
че това е твърдение, а не е факт, от който се правят съответни изводи, и
съответно е предмет на изясняване и доказване, като АНО не е направил
необходимото, за да съберат доказателства, с цел доказване на повдигнатото
обвинение. Съдът намира, че това е нарушение на процесуалните правила в
ЗАНН, тъй като на практика това е довело до невъзможност за нарушителя да
разбере точно какво нарушение му е вменено, което от своя страна нарушава
правото на защита на санкционираното лице. Той е в пълното си право да знае
в какво точно е обвинен.
Освен изложеното следва да се посочи, че жалбоподателят не само,
че не е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, но и не бил
длъжен и не могъл да предвиди общественоопасните му последици. Т.е., не е
налице виновно поведение от страна на жалбоподателя, в нито една от двете
му форми – "умисъл" или "непредпазливост", което определя нарушението
като несъставомерно, поради липсата на субективен елемент от състава.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част
на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Едно
от обстоятелствата, изключващи отговорността законодателят е посочил в
разпоредбата на чл. 15 от НК, отнасяща се за тъй нар."случайно
деяние".Според този текст от НК не е виновно извършено деянието, когато
деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Съдът приема, че настоящият случай е
7
именно такъв и попада в хипотезиса на посочената норма на чл. 15 от НК,
изключваща отговорността на дееца, поради липсата на вина /изцяло в тази
насока е и константната практика на ВКС, отразена в Решение №
234/07.07.2015 г. по н.д. № 665/15 г. на ІІ-ро н.о.; Решение № 388/ 08.02.2016
г. на ВКС ІІІ-то н.о. и др./ .
Поради горните съображения нак.постановление в тази част следва да
бъде отменена;
По отношение на визираното в пункт 2 от процесното наказателно
постановление, съдът установи следното: Както в АУАН, така и в
атакуваното НП е описано нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. В
случая се установява от доказателствата по делото, че водачът изобщо не е
спрял за установяване вредите от произшествието, а го е напуснал, и затова и
с оглед установената по-горе фактическа обстановка, неговото поведение,
като участник в ПТП е квалифицирано по този текст. Съответно от
процесното НП се установява, че жалбоподателят е наказан за нарушение на
чл.123 ал.1 т.3 б"в" от ЗДвП, на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП, която
норма предвижда административни наказания за водач, който наруши други
задължения като участник в ПТП.
От анализа на вписаната като нарушена разпоредба следва, че за
съставомерността на изпълнителното деяние на нарушението по чл.123 ал.1
т.3 б."в" от ЗДвП е необходимо да е настъпило ПТП, при което са причинени
само имуществени вреди, произшествието да е възприето от участниците в
същото и между тях да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него. Изброените предпоставки следва да бъдат налице кумулативно, за да
бъде ангажирана отговорността на нарушителя. В случая е безспорно
установено, че жалбоподателят е притежавал качеството на водач на пътно
превозно средство /ППС/ по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП. Не е спорно, че същият е бил участник в ПТП, тъй като
с поведението си е допринесъл за настъпването му. В същото време АНО в
процесното нак.постановление /а и в АУАН/ не е посочил, че с поведението
си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП, поради
и което съдът намира, че неправилно е приел за нарушена разпоредбата на б.
"в" на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДП, без да отчете, че при конкретните обстоятелства
тя не е относима към фактическата обстановка, доколкото предпоставя между
8
участниците в ПТП да не е имало съгласие за щетите от него. В хипотезата, в
която единият от участниците в инцидента изобщо не е спрял на
местопроизшествието, а другия е животно, както е станало в конкретния
казус, то е било и обективно невъзможно той да извърши нарушение
на чл.123 ал.1 т.3 б."в" от ЗДП, тъй като липсва елемент от фактическия
състав на нарушението, какъвто е липсата на съгласие между участниците.
Освен това от описанието на фактите не става дали въобще е налице
разногласие /или липса на съгласие за обстоятелствата, свързани с ПТП/,
каквито се изискват от разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б. "в" от ЗДвП, за да е
налице посоченото нарушение- посочено е само, че е блъснато
безстопанствено животно- куче, което е умряло. В съдебното следствие се
установява, че жалбоподателят след ПТП не е спрял, а продължил своят път,
но това не е достатъчно да се приеме, посоченият от актосъставителя и АНО
текст съответства на описаните факти.
Съдът приема това като несъответствие с нормата на чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН, изискваща точно описание на нарушението, което е довело
несъответствие между посоченото като факти и отразената правна
квалификация. Липсата на съответствие между описаните факти и отразената
правна квалификация представлява съществено процесуално нарушение, тъй
като нарушава правото на защита. Липса и посочване на факти, че
настъпилото ПТП да е било налице разногласие между водача на МПС и
собственика на животно /или лицето, което е обгрижвало същото/ за
обстоятелствата, свързани с ПТП. Следва да се има предвид, че
жалбоподателят се защитава по описаните факти, а не отразената правна
квалификация. Впрочем и в обжалваното НП при отразяване на правната
квалификация АНО не е посочил словесно да са налице разногласия след
ПТП. В този смисъл жалбоподателят е наказан по непредявено му с акта
нарушение, доколкото описанието на вмененото административно нарушение
не е достатъчно ясно, точно и конкретно и не съдържа всички необходими
елементи от обективна страна, посочени в нормата на чл.123 ал.1 т.3 б. "в" от
ЗДвП. Напускането на местопроизшествието може да съставлява нарушение
на ЗДвП /посочено и по-горе на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП/, но не и
процесноточл.123 ал.1 т.3 б. "в" от ЗДвП.
Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като
9
ограничават процесуалните права на нарушителя, конкретно правото му на
защита. Предвид и на това нак.постановление в тази следва също да бъде
отменена.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло.
РАЗНОСКИ; При този изход на делото в полза на жалбподателя следва
да бъдат присъдени сторените разноски в общ размер на 600 лева, като
направеното възражение за прекомерност се явява неоснователно. Ето и защо
ОДМВР- Кърджали следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сумата в размер на 600 лева, представляваща адв.хонорар, т.к. с процесното
обжалвано наказателено постановление на жалбоподателя са наложени
наказания за две адм.нарушения, и затова размерът на адв.възнагражедие е
съобразен с правната и фактическа сложност на делото.
Водим от изложеното и на осн.чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 20- 0318-000 175/
13.07.2022г. на ВПД Началник РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което
на Б. ЯН. З. с ЕГН- **********, на основание чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП е
било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева- за
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП; и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са
били наложени административни наказания- “глоба” в размер на 50 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец- за нарушение на
чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали, ДА ЗАПЛАТИ на Б. ЯН. З. с ЕГН-
**********, сумата в размер на 600 лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване Административен съд в
14-дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
10