№ 193
гр. П., 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230101538 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно (кумулативно) съединени искове по чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищцата – И. Н. М., с адрес в гр. П., ул. „П.“ № 74, ЕГН **********, твърди, че
е работила при ответника (като неин работодател), заемайки длъжността „старши
учител – подготвителна група“, при условията на безсрочно трудово правоотношение.
Поддържа, че със Заповед № РД-09-22 от 01.09.2022 г., издадена от директора на
ответното училище, трудовоправната връзка е била прекратена, на основание
„закриване на част от предприятието или съкращаване на щата“. Смята, че
уволнението й е незаконосъобразно, тъй като: уволнителната заповед не е мотивирана,
включително от нея не е ясно кое е конкретното прекратително основание; не се
установява и някое от тези основания да се е реализирало на практика; реално
съкращаване в щатното разписание на работодателя, което да засяга нейната длъжност,
със сигурност липсва; ответникът не е извършил надлежен подбор. Заявява, че след
уволнението е останала без работа, поради което й се полага парично обезщетение от
17 056,20 лв., за периода от 01.09.2022 г. до 28.02.2023 г. Иска уволнението да бъде
признато за незаконно и отменено, да бъде възстановена на длъжността, от която е
освободена, както и да й бъде присъдено визираното обезщетение (съобр. изменението
на осъдителния иск, направено по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК), ведно
със законната лихва върху него от датата на подаването на исковата молба – 31.10.2022
1
г., до погасяването. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът – ПОУ "К.М." - гр. П., със седалище и адрес на управление в гр.
П., ул. „Т.“ № 1, с код по БУЛСТАТ ***, намира ищцовите претенции за
неоснователни, настоява за отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодни
разходи. Излага доводи, че оспорваното уволнение е законно, понеже: в случая е
налице както закриване на негово структурно звено, в което е работила само ищцата,
така и съкращаване в щата, отнасящо се до нейната длъжност; щом като има закриване
на част от предприятието, не е било задължително да се осъществява подбор; такъв
обаче е бил направен законосъобразно и при него ищцата е получила най-нисък
резултат.
Съдът приема следното:
1. От фактическа страна:
Ответникът е общинско училище, осъществяващо дейност по предоставяне на
задължително предучилищно образование (обучение на т. нар. „подготвителна група“)
и на задължително основно образование (обучение на ученици от I-ви до VII-ми клас,
включващо начален етап /от I-ви до IV-ти клас/ и прогимназиален етап /от V-ти до VII-
ми клас/), по смисъла на чл. 56, ал. 2 и на чл. 73, ал. 2 ЗПУО.
На 01.09.2017 г. ищцата е започнала работа при ответника като „старши учител –
подготвителна група“, за неопределен срок, с месторабота в гр. П., кв. 182, ул. „П.“ №
5.
На визирания адрес се намира сграда, която е общинска собственост, като тя е
различна от основната такава, където се помещава ответното училище (гр. П., ул. „Т.“
№ 1). Сградата на ул. „П.“ № 5 в гр. П. е била предоставена от Община П. на ответното
училище за ползване, с цел извършване там на учебна дейност.
Съгласно Заповед № IV-А-56 от 23.02.2022 г., издадена от кмета на Община П.,
на основание чл. 56, ал. 3 ЗПУО, е било наредено през учебната 2022/2023 година
общинските училища в гр. П. да извършват задължително предучилищно образование
само за деца на 6 и 7 години (т. е. от четвърта възрастова група), но единствено в по
една група и при целодневна организация на учебния процес.
С оглед тази заповед, за учебната 2022/2023 година ответникът е трябвало да
преустанови дейността си в сградата, намираща се в гр. П., ул. „П.“ № 5, като през
учебната 2021/2022 година там са работили само ищцата и един хигиенист, а
обучението е включвало една подготвителна група, при полудневна организация на
учебния процес.
Към 01.04.2022 г. щатното разписание в ответното училище е включвало три
щатни бройки за „учител – подготвителна група“, заети от ищцата, както и от лицата Т.
Х. и В. Б., а също и шестнадесет щатни бройки за „учител – начален етап (от I-ви до
IV-ти клас)“, които също са били изцяло заети.
2
Т. Х. е работила на срочен трудов договор, чийто финален срок е настъпил на
30.09.2022 г., в резултат на което трудовото й правоотношение е било прекратено.
Със заповед № РД-08-312 от 16.06.2022 г. директорът на училището е приел, че
във връзка с предстоящото закриване на учебната група, ръководена от ищцата, се
налага извършването на подбор между учителите, работещи с подготвителни групи.
По тази причина е назначил комисия, включваща свидетелите С. Г. (заместник-
директор по учебната дейност), Ц. Д. (педагогически съветник) и В. К. (завеждащ
административно-техническа служба). Определил е за критерий, по който да бъде
направен подборът – данните от карти за определяне на допълнителното трудово
възнаграждение за постигнати резултати от труда на учителите в училището през
учебната 2020/2021 година, както и срок за приключването на подбора – 30.06.2022 г.
Посочените трима свидетели са предприели действия по извършването на така
възложения им подбор, при което:
- в подбора са били включени трима учители – ищцата, В. Б. и Д. С., която
към този момент е заемала длъжността „учител – начален етап“;
- подборът е бил извършен на базата на резултатите от цитираните карти,
според които ищцата е била със 71 точки, Д. С. – със 75 точки, а В. Б. – с 82 точки;
- същевременно членовете на комисията са се запознали и с трудовите
досиета на трите лица, включени в подбора;
- така в крайна сметка членовете на комисията са взели единодушно
решение да бъде предложено на директора на ответното училище да бъде прекратен
трудовият договор с ищцата;
- допълнително в тази връзка е било отчетено, че единствено ищцата е
работила извън основната сграда на училището с полудневната група, която предстои
да бъде закрита през учебната 2022/2023 година, както и че директорът и заместник-
директорът са извършили по отношение работата на ищцата четири проверки, както
следва:
= на 25.02.2022 г., при която е било установено, че от общо 16-те
ученици, обучавани в групата, са присъствали само 6;
= на 29.03.2022 г., в 13:00 ч., както и на 30.03.2022 г., в 13:07 ч., при
които е било установено, че ищцата не е на работното си място, за което не е
информирала предварително ръководството на училището;
= на 31.03.2022 г., в 07:40 ч., при която е било установено, че ищцата е
закъсняла за работа с 20 минути;
- според свидетелките Г. и Д. ищцата не е проявявала и достатъчно
„инициатива“ в работата си по отношение на организиране на допълнителни
мероприятия за децата от групата, която е ръководила, нито пък по отношение на
родителите на децата, които често отсъстват без уважителни причини от учебните
занятия.
3
На 01.07.2022 г. на ищцата е било връчено от ответника писмено предизвестие,
съгласно което от 01.09.2022 г. тя ще бъде освободена от длъжността, която заема
поради „закриване на част от предприятието или съкращаване на щата“.
Със Заповед № РД-08-329/25.08.2022 г. директорът на ответното училище е
утвърдил ново щатно разписание в училището, според което се закрива 1 щатна бройка
за длъжността „учител – подготвителна група“ и се намаляват с 1 щатна бройка
длъжностите „учител – начален етап“.
С упоменатата вече Заповед № РД-09-22 от 01.09.2022 г., издадена от директора
на ответното училище и връчена на ищцата същия ден, трудовото правоотношение
между тях е било прекратено, на основание „закриване на част от предприятието или
съкращаване на щата“.
Към 01.09.2022 г. щатното разписание в ответното училище е включвало две
щатни бройки за „учител – подготвителна група“, като е била заета едната от тях – от
В. Б..
С допълнително споразумение от 13.09.2022 г. Д. С. е била преназначена от
длъжността „учител – начален етап“ в длъжността „учител – подготвителна група“.
Така от началото на учебната 2022/2023 година в училището ответник учители
на подготвителната група са били Б. и С., като там е функционирала само една такава
група, при целодневна организация на учебния процес.
Последният пълен отработен месец на ищцата при ответника, предхождащ
уволнението й, е месец август на 2022 г., за който на нея е било начислено брутното
трудово възнаграждение от 2 842,70 лв.
За времето от 01.09.2022 г. до 28.02.2023 г. ищцата не е работила на друга
работа.
2. По доказателствата:
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са били
отделени за ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства по
възникването на процесното трудово правоотношение и по неговото прекратяване.
Данните, отнасящи се до конкретните параметри на трудовоправната връзка,
както и до причините и механизма за финализирането й, се изясняват и от документите,
материализиращи:
- трудовия договор;
- предизвестието за неговото прекратяване;
- уволнителната заповед;
- заповедта от 23.02.2022 г. на кмета на Община П., според която е
следвало да бъде закрита полудневната подготвителна група, ръководена от ищцата;
- щатните разписания (по длъжности и поименни) към 01.04.2022 г. и към
01.09.2022 г.;
4
- заповедта от 25.08.2022 г. на директора на училището за утвърждаване на
второто щатно разписание.
Сведенията, обхващащи мястото, където е работила ищцата, фактическата
организация на работата там, както и прекратяване на трудовия договор с Т. Х. още
към 30.06.2022 г., се верифицират от показанията на свидетелите С. Г., Цв. Д. и В. К..
От гласните доказателствени средства, създадени с участието на тези трима
свидетели, от заповедта на директора на ответното училище за извършване на подбор и
назначаване на комисия в тази връзка, от протокола, съставен по този повод от
комисията, както и от личните трудови досиета на ищцата, на В. Б. и на Д. С., се черпи
доказателствената информация за:
- факта на извършването на самия подбор;
- параметрите на провеждането му в субективно и обективно отношение
(лицата, които са били включени в него, и критериите, които са били ползвани са
тяхното оценяване);
- крайните резултати от така осъществената подборна процедура.
Преназначаването на Д. С. от „учител – начален етап“ в „учител – подготвителна
група“, след като ищцата е била уволнена, се констатира от обсъденото допълнително
споразумение към трудовия договор на първата.
Последният пълен отработен месец на ищцата при ответника и начисленото за
този месец брутно трудово възнаграждение се установяват от нарочно удостоверение
от 29.03.2023 г., издадено от служители на ответника, а също и от разпита на свидетеля
К..
Обстоятелството, че ищцата е останала без работа след уволнението, което сега
оспорва, за периода на претендираното обезщетение, се потвърждава от копието на
регистрационната й карта като безработно лице, издадена от Дирекция „Бюро по
труда“ – гр. П., както и от копието на трудовата й книжка и от констатацията,
направена от съда от оригинала на последната.
3. От правна страна:
3.1. Относно иска за признаване на уволнението за незаконно и за отмяната
му (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ):
С оглед спецификата на разглеждания казус, към него са приложими следните
принципни разрешения, възприети в мотивите и в диспозитива на Тълкувателно
решение № 5 от 26.10.2021 г. по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГК на ВКС, а именно:
- Закриването на част от предприятието и съкращаването в щата са две
отделни основания за уволнение, макар и да се включени в една законова разпоредба –
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
- „Закриване на част от предприятието“ по смисъла на чл. 328 ал. 1, т. 2,
предл. 1 КТ е налице, когато от структурата на предприятието е премахнато
5
определено негово звено, което е обособено в организационен аспект, и практически е
прекратена дейността на това звено. Същественото тук е закриваното звено да е било
обособено в състава на предприятието и неговата структура, притежавайки
относителна самостоятелност. Основната характеристика на едно такова обособяване е
организационно-управленската, което означава звеното да притежава спецификите на
самостоятелна организационна единица в цялостната структура на предприятието, с
относително самостоятелно ръководство в управленската му йерархия.
- Закриването на част от предприятието трябва да се различава от случаите
на вътрешно организационно преустройство на предприятието. Вътрешна реорганизия
има, когато дейността на предприятието или на част от него се реорганизира по нов
начин чрез сливане, вливане, отделяне или разделяне. При нея дейността на
съответното поделение или звено продължава да съществува, но се разпределя между
други звена или се слива с някои съществуващи звена. Тогава няма закриване на част
от предприятието, защото дейността продължава да се осъществява, макар и под други
организационни форми. Сама по себе си, реорганизацията не е правопораждащо
основание за упражняване правото на уволнение.
- „Съкращаване в щата“, съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, е налице,
когато се заличават всички щатни бройки за определена длъжност или се намаляват
част от тях, без значение от причините, които са го обусловили. При оспорване на
законността на уволнение, извършено на това основание, предмет на установяване по
делото е дали съкращаването в щата е извършено реално.
- При закриване на част от предприятието работодателят има право, но не и
задължение за подбор. В една такава хипотеза работодателят може да не уволни
работниците и служителите в частта от предприятието, чиято дейност е закрита, а
други, работещи в поделения на предприятието, чиято дейност се запазва.
- Извършването на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ от страна на работодателя е
задължително при уволнение, базирано на „съкращаване в щата“, ако то засяга една
или повече от множество еднородни, близки или сходни трудови функции, при което
неизбежно работодателят ще трябва да извърши преценка измежду всичките
работници и служителите кои всъщност да бъдат уволнени и кои да останат на работа.
Съкращаването на щата е реално, когато не просто дадената длъжност се
премахва като щатна бройка от щатното разписание на предприятието, а при
положение, че самата трудова функция наистина е престанала да съществува като
иманентно съдържание на отделна длъжност, т. е. важното тук е фактическото
премахване на съответната трудова функция (вж. Решение № 13 от 04.04.2017 г. по гр.
д. № 2239/2016 г., ІІІ г. о. на ВКС, както и проф. Е. Мингов, „Прекратяване на
трудовия договор поради общи основания“, София, 2004 г., стр. 111 - 112).
Правилното изпълнение на подбора предполага в него да бъдат включени всички
лица, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции, както и спрямо
6
тях да бъдат приложени законовите критерии за подбор – ниво на квалификация и
равнище на изпълнение на работата. (вж. Решение № 182 от 04.06.2015 г. по гр. д. №
6457/2014 г., ІV г. о. на ВКС). Преценката на работодателя кой от работниците и
служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен
контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Упражнявайки тази контролна дейност, съдът е длъжен да провери основават ли се
приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл. 329, ал. 1 КТ на
действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и начин на
изпълнение на възложената работа (вж. Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по
тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС).
Съобразно правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в
исковото гражданско съдопроизводство (чл. 154, ал. 1 ГПК), при иск по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ ответникът е длъжен да докаже твърдените в уволнителната заповед основания
за прекратяване на трудовия договор, които в случая са свързани с надлежното
закриване на част от предприятието му и с реалното съкращаване в неговото щатно
разписание, засягащи длъжността на ищцата, както и надлежното извършване на
подбор, ако такъв е бил необходим. Ищцата трябва само да установи, че се е намирала
в трудово правоотношение с ответника, което е прекратено.
Според трайно установената съдебна практика, съдът проверява законността на
прекратяването на трудовото правоотношение, оспорено по исков път, само въз основа
на конкретните факти, заявени от работника или служителя (като ищец) в исковата
молба, които според него опорочават, отлагат или погасяват правото на работодателя
да го уволни (вж. Решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г., ІV г. о. на
ВКС, Решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г., ІІІ г. о. на ВКС, Решение
№ 503 от 05.01.2012 г. по гр. д. № 77/2011 г., ІV г .о. на ВКС, Решение № 84 от
28.02.2012 г. по гр. д. № 1430/2011 г., ІV г .о. на ВКС, Решение № 385 от 12.10.2012 г.
по гр. д. № 531/2012 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 87 от 10.07.2018 г. по гр. д. №
3468/2017 г., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 195 от 12.10.2018 г. по гр. д. № 3092/2017 г.,
ІV г. о. на ВКС и Решение № 213/18 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 4469/2017 г., ІV г. о. на
ВКС). Логиката на така даденото разрешение се обосновава с диспозитивното начало в
гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК), поради което се приема, че съдът не може да
признае уволнението за незаконно, основавайки се на негови пороци, които не са
надлежно релевирани от ищцовата страна (вж. също Решение № 19 от 18.02.2014 г. по
гр. д. № 4322/2013 г., ІV г. о. на ВКС и Решение № 64 от 22.05.2019 г. по гр. д. №
1414/2018 г., ІІІ г. о. на ВКС).
Първото оплакване срещу уволнението, оспорвано по сегашното дело – за
немотивираност на уволнителната заповед, предвид визирането в нея на две
уволнителни основания, не може самостоятелно да обоснове извод за незаконност на
прекратяването на трудовоправната връзка между страните. Когато в заповедта за
7
уволнение са отразени две основания за прекратяване на трудовия договор и
фактическият състав на едното не изключва този на другото, доказването от
работодателя на едното от тях е достатъчно за законността на уволнението (вж.
Решение № 232 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 871/2010 г., ІV г. о. на ВКС ).
В конкретния казус обаче са основателни възраженията на ищцовата страна, че
не се установява нито закриване на част от предприятието, нито реално съкращаване
на щата, засягащи нейната длъжност.
Както беше изяснено, ищцата е работила в помещение на сграда, извън
основаната такава, в която е разположено ответното училище, ръководейки
полудневна подготвителна група. Тази организация на работата й по никакъв начин не
показва, че се касае за част от предприятието на работодателя, която притежава
някаква самостоятелна организационна обособеност. Напротив, очевидно е, че става
дума за друго помещение, ползвано от ответното училище, в което то извършва част от
дейността си, без никаква отделна организационно-управленска обособеност. От друга
страна, няма как да се приеме, че преустановяването на тази дейност в допълнителната
сграда на училището е равнозначно на закриване на част от предприятието, след то е
продължило да извършва същата дейност, но в основната си сграда, щом като и през
учебната 2022/2023 година е продължила подготовката на деца от подготвителна
група, макар и при целодневна организация на учебния процес.
Не е извършено и реално съкращаване на щата, което да рефлектира върху
длъжността на ищцата. Както се установи, към 01.09.2022 г., когато същата е била
уволнена, в училището ответник е имало две щатни бройки за „учител – подготвителна
група“. Съкращаването на един щат за такава длъжност, направено със заповедта на
директора на училището от 25.08.2022 г., явно се отнася до длъжността, от която е
била освободена Т. Х., предвид прекратяване на трудовото й правоотношение още към
30.06.2022 г.
Не води до извод за законност на уволнението и фактът, че със заповедта от
25.08.2022 г. на директора на училището е съкратена една щатна бройка за „учител –
начален етап“, каквато длъжност е заемала Д. С.. В тази ситуация, за да бъде уволнена
ищцата, чиято длъжност не се съкращава, и съответно да бъде запазен трудовият
договор с лице, работещо като „учител – начален етап“, е бил необходим подбор, в
който да участват всички служители, заемащи тези две длъжности и то при положение,
че те не се различават помежду си съществено. Доказване от такъв порядък не е
проведено от ответника.
Същевременно и самият подбор, който е провел работодателят, не кореспондира
със законовите изисквания на чл. 329, ал. 1 КТ. При извършването му изобщо не е
била преценена квалификацията на участниците в него. Равнището на изпълнението на
работата пък е било направено въз основа на критерии, които не са актуални, защото са
били свързани с карти за оценка, отразяващи постижения в работния процес преди
8
една година. Ето защо и не могат да имат решаващо значение в тази посока
констатациите, че ищцата два пъти си е тръгнала по-рано от работа и един път е
закъсняла, след като не са изяснени причините в тази връзка, нито дали това е дало
някакво решаващо негативно отражение върху работния процес. Аналогична е
ситуацията и по отношение на констатациите за големия брой отсъстващи ученици от
групата, ръководена от нея, след като не е ясно какви са били причините за
отсъствието им. Изтъкнатото от свидетелките Г. и Д. за липса на нужната
инициативност от страна на ищцата по отношение на работата й пък е лишено от
конкретика.
В този контекст оспорваното уволнение се явява незаконно, което налага
неговата отмяна.
3.2. Относно иска за възстановяване на длъжността, заемана до незаконното
уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ):
Преобразуващото право на уволнения работник или служител да бъде
възстановен на предишната работа предполага: 1/ незаконност на уволнението и 2/
трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение
(съобр. мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 23.10.2012 г. по тълк. д. №
2/2012 г., ОСГК на ВКС). Логиката е, че с отмяната на незаконното уволнение и
възстановяването на работника или служителя на длъжността, от която е бил
освободен, не възниква ново трудово правоотношение, а се възстановява прекратеното
такова, в състоянието му към момента на прекратяването (вж. Решение № 181 от
17.07.2013 г. по гр. д. № 1240/2013 г., III г. о. на ВКС и Определение № 586 от
07.05.2013 г. по гр. д. № 1290/12 г., IV г. о. на ВКС).
Сегашната отмяна на незаконосъобразното уволнение на ищцата създава
основание за уважаване и на конститутивната й искова претенция за възстановяване на
длъжността, която е заемала, след като трудовото й правоотношение е било с
безсрочен характер.
3.3. Относно иска за обезщетението за оставане без работа заради
незаконността на уволнението (чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ):
За да бъде уважена претенцията с посочената правна квалификация, е
необходимо да се констатира кумулативната даденост на следните предпоставки: 1/
незаконно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя; 2/
уволненият работник или служител да е останал без работа след уволнението; 3/
оставането без работа да се дължи на незаконното уволнение и 4/ да са настъпили вреди
за работника или служителя от загубеното брутно трудово възнаграждение, което е
щял да получи.
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ показва, че процесното
уволнение е било незаконосъобразно, а оставането на ищцата без работа за исковия
период, който е съобразен с правилото на чл. 225, ал. 1 КТ, означава, че тя има право
9
на претендираното обезщетение.
Базата за изчисляване на паричната репарация, дължима в тази насока, е
разписана в чл. 228, ал. 1 КТ – брутното трудово възнаграждение за последния пълен
отработен месец от работника/служителя.
След като брутното трудово възнаграждение на ищцата при ответника за
последния пълен отработен месец възлиза на 2 842,70 лв., значи общият дължим
размер на обсъжданото обезщетение се равнява на заявения такъв – 17 056,20 лв. (6 х
2 842,70 = 17 056,20).
Върху обезщетението следва да се присъди и поисканата законна лихва, считано
от предявяването на исковата молба до погасяването (вж. Тълкувателно решение № 3
от 19.03.1996 г. по гр. д. № 3/1995 г., ОСГК на ВС).
4. По съдебните разноски и дължимата държавна такса:
Изходът от спора дава право на съдебни разноски само на ищцовата страна (чл.
78, ал. 1 ГПК).
Съдебно-деловодните разходи, които се полагат на ищцата, възлизат на 800 лв. и
са формирани от възнаграждение за един адвокат, което е платено, според
отбелязването в представения договор за правна защита и съдействие.
Ответникът дължи в полза на бюджета на съдебната власт (чл. 78, ал. 6 във вр. с
чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК), по бюджетната сметка на Районен съд – гр. П., държавната
такса за уважените искови претенции, която е 842,25 лв.
5. По предварителното изпълнение на решението в частта му за
обезщетението по чл. 225 КТ:
Предварително изпълнение на съдебното решение, с което се присъжда
издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, се допуска от съда служебно (чл.
242, ал. 1 ГПК). А обезщетението по чл. 225 КТ също е вид „обезщетение за работа“,
подлежащо на предварително изпълнение (вж. Определение № 473 от 27.06.2012 г. по
ч. гр. д. № 425/2012 г., IV г. о. на ВКС).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, уволнението на И. Н. М., с адрес в гр. П., ул. „П.“ № 74, ЕГН **********, от
длъжността „старши учител – подготвителна група“, заемана при ПОУ "К.М." - гр.
П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Т.“ № 1, с код по БУЛСТАТ ***,
10
което уволнение е извършено по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 и предл. 2 КТ и със
Заповед № РД-09-22 от 01.09.2022 г., издадена от директора на училището
работодател.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, И. Н. М., с адрес в гр.
П., ул. „П.“ № 74, ЕГН **********, на длъжността, заемана преди това незаконно
уволнение – „старши учител – подготвителна група“, при ПОУ "К.М." - гр. П., със
седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Т.“ № 1, с код по БУЛСТАТ ***.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, ПОУ
"К.М." - гр. П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Т.“ № 1, с код по
БУЛСТАТ ***, да заплати на И. Н. М., с адрес в гр. П., ул. „П.“ № 74, ЕГН
**********, сумата от 17 056,20 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа, за периода от 01.09.2022 г. до 28.02.2023 г. , поради незаконното й уволнение
от длъжността „старши учител – подготвителна група“, заемана при ПОУ "К.М." - гр.
П., което уволнение е извършено по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 и предл. 2 КТ и със
Заповед № РД-09-22 от 01.09.2022 г., издадена от директора на училището
работодател, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаването на исковата молба – 31.10.2022 г., до погасяването.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ПОУ "К.М." - гр. П., със седалище
и адрес на управление в гр. П., ул. „Т.“ № 1, с код по БУЛСТАТ ***, да заплати на И.
Н. М., с адрес в гр. П., ул. „П.“ № 74, ЕГН **********, сумата от 800 лв.,
представляваща съдебни разноски за първоинстанционното производство по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ПОУ
"К.М." - гр. П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Т.“ № 1, с код по
БУЛСТАТ ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт , по бюджетната
сметка на Районен съд – гр. П., сумата от 842,25 лв., представляваща държавната
такса, дължима за първоинстанционното производство по делото.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1, предл. 3 ГПК, предварително
изпълнение на настоящото съдебно решение, в частта му за обезщетението,
присъдено по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в 2-
седмичен срок, считано от 02.06.2023 г., която дата е била обявена от съда, на
основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
11
Да се връчи, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, препис от съдебния акт на страните,
като в съобщението, с което се извършва връчването, изрично да се отбележи, че
решението подлежи на обжалване, както е посочено в него.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12