РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Благоевград, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анета Илинска
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Анета Илинска Търговско дело №
20201200900184 по описа за 2020 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от ”Ю.Б.” АД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., район В. , ул. О.п.“ № **, с ЕИК ****, представлявано от
управителя М.В. - прокурист и Д.Ш. - изпълнителен директор, с която е
предявен иск против АНТ. СТ. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. С. №
**, ет. *, ап. * и ПЛ. СТ. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. С. № **, ет. *,
ап.*.
Твърди се, че на 09.08.2013 г. е сключен Договор за рефинансиране на
жилищен кредит по програма премия HL 63008 между „Ю.Б.” АД, от една
страна и АНТ. СТ. Т. и ПЛ. СТ. Т. - като кредитополучатели от друга, по
силата на който Банката им е предоставила банков кредит в размер 70 000 лв.,
при солидарната им отговорност. Позовават се на постигнатите
договорености от лихвени проценти, такси и разноски, изискуемост, в т.ч. че
кредитът по договора ще се погасява в срок от 348 месеца, считано от
усвояването му.
Задължението се погасява съгласно чл.6 и чл.7 от контракта, а именно
на равни (анюитетни) месечни вноски, включващи лихва и главница.
Погасяването на кредита с извършва във валутата, в която същият е разрешен
и усвоен - лева.
Твърди се, че по силата на чл. 13, ал. 1, от договора, за обезпечаване на
вземанията на банката по предоставения кредит (главница, лихви, такси,
комисионни и други разноски), кредитополучателите учредили договорна
1
ипотека в полза на банката върху описаните недвижими имоти по б. „А“ и б.
„Б“. Вписването се подновявало преди изтичането на 10 години от деня, в
който е извършено. Уговорено било също, разходите за оценка, учредяване,
сключване, подновяване и заличаване на ипотеката, да са за сметка на
кредитополучателя.
Кредитополучателят се задължил да застрахова даденото в обезпечение
имущество, като в случай на неплащане на застрахователната премия, същата
се заплаща от банката и е изцяло дължима от кредитополучателя.
Поради неизпълнение на задълженията по чл. 6, и чл. 7 от Договор за
рефинансиране на жилищен кредит по програма премия HL 63008 от
09.08.2013 г., а именно неплащане на погасителна вноска с падеж 20.03.2020
г., на основание чл. 18 от Договор за рефинансиране на жилищен кредит по
програма премия HL 63008 от 09.08.2013 г. и чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции, банката е упражнила правото си да обяви цялото
задължение за предсрочно изискуемо, за което АНТ. СТ. Т. е уведомена с
нотариална покана от 24.06.2020г., с per. № 4823/2020, том 2, № 14, на
нотариус Красимира Минкова, получена лично на 18.08.2020г., а ПЛ. СТ. Т. е
уведомен с нотариална покана от 24.06.2020г., с per. № 4825/2020, том 2,
№15, на нотариус Красимира Минкова, получена на 18.08.2020г. Твърди се,
че именно от датата на получаване на волеизявлението на кредитора,
задължението е станало предсрочно изискуемо.
Отправено е искане да бъде постановено решение, с което да бъдат
осъдени ответниците АНТ. СТ. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б
, ул. „С.“ №**, ет. *, ап. 2 и ПЛ. СТ. Т., с ЕГН: **********, постоянен адрес:
гр. Б, ул. „С.“ №*, ет. *, ап. *, да заплатят на“Ю.Б.” АД, ЕИК: ****
задълженията по Договор за рефинансиране на жилищен кредит по програма
премия HL 63008 от 09.08.201Зг., за посочените по-долу суми, както следва:
Главница в размер на 60 462,97 лв. /шестдесет хиляди четиристотин
шестдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/;
Възнаградителна лихва в размер на 605,18 лв. /шестстотин и пет лева и
осемнадесет стотинки/;
Мораторна лихва в размер на 1 373,08 лв. /хиляда триста седемдесет и
три лева и осем стотинки/;
Такси в размер на 211,19 лв. /двеста и единадесет лева и деветнадесет
стотинки;
- Застраховки в размер на 54,43 лв. /петдесет и четири лева и
четиридесет и три стотинки/;
- Законна лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба в съда/.
Претендират се сторените по делото разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, са
приобщени към доказателствения материал по делото.
В законоустановения срок от ответниците не са постъпили писмени
2
отговори.
В писмено становище подадено от ответницата А.Т., чрез
пълномощник, преди първото по делото съдебно заседание е изложено
становище, че се оспорва изцяло исковата молба, както по основание, така и
по размер, като са направени възражения срещу предявените искове,
отнасящи се до това, че са налице нищожни клаузи в Договор за кредит за
покупка на недвижим имот по програма премия HL 63008 от 09.08.2013г. В
тази насока се излага, че е нищожна клаузата на чл.18, ал.1 от Договора, въз
основа на която ищецът е обявил изцяло кредита за предсрочно изискуем.
Посочва се, че същата е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като
е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Навежда се, че
клаузата е неравноправна и по смисъла на чл.3, пар.1 от Директива
93/13/ЕИО, като се цитира решение на СЕС, че неплащането на една вноска не
представлява значително неизпълнение на задълженията с оглед срока на
кредита и размера на задължението по него.
На следващо място е направено възражение за нищожност на клаузите
на чл.3, ал.1, ал.3 и ал.5, чл.4, т.3 от Договора, тъй като цитираните клаузи
въвеждат променлив лихвен процент по кредита, а клаузата на чл.4, т.3 от
договора въвежда и променлива месечна такса за администриране на
просрочен кредит.
Посочено е, че клаузата на чл.3, ал.3 от Договора за кредит, е нищожна,
тъй като е основана на друга нищожна клауза тази на чл.3, ал.1 от Договора и
не поражда действие.
Твърди се, че доколкото лихвения процент по кредита, лихвата за
просрочие и дължимите такси за администриране на просрочен кредит са
увеличавани едностранно въз основа на нищожните разпоредби на договора и
допълнителните споразумения, това е довело до завишаване на окончателния
размер на задълженията за лихва и такси по кредита.
Ищецът оспорва наведените възражения в становището на ответницата
А.Т., като излага доводи, че същите са неоснователни.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са сключили на 09.08.2013 г. Договор за
рефинансиране на жилищен кредит по програма премия HL 63008 както
следва: „Ю.Б.” АД, от една страна и АНТ. СТ. Т. и ПЛ. СТ. Т. - като
кредитополучатели от друга, по силата на който Банката им е предоставила
банков кредит в размер 70 000 лв., като по силата на ал.3 на чл.1 от Договора
за кредит кредитополучателите са се задължили да отговарят за задълженията
по договора за кредит солидарно.
Съгласно чл. 2, ал. 1 е договорено, че разрешеният кредит се усвоява по
сметка на кредитополучателя АНТ. СТ. Т. в лева, открита в „Ю.Б.” АД, като
3
видно от приложеното към исковата молба банково бордеро №
3677170/16.08.2013 г., банката е превела по сметка на Т. договорените суми
в размер на 70 000 лв.
Страните се договорили съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, че за усвоения
кредит Кредитополучателят дължи на Банката преференциална годишна
лихва в размер на сбора на референтния лихвен процент ПРАЙМ на Банката,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна
надбавка в размер на 1,85 пункта, като към момента на сключване на
Договора за рефинансиране на жилищен кредит по програма премия HL
63008 от 09.08.201Зг., референтният лихвен процент ПРАЙМ на Банката, е в
размер на 4,9 %.
При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, в чл. 3, ал. 3 от Договор за
рефинансиране на жилищен кредит по програма премия HL 63008 от
09.08.2013г., страните уговорили, че кредитополучателите ще дължат лихва, в
размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния
период на издължаване на кредита, съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, плюс
наказателна надбавка от 10 пункта.
Съгласно чл. 5 от Договор за рефинансиране на жилищен кредит по
програма премия HL 63008 от 09.08.2013 г., е уговорено, че кредитът по
договора ще се погасява в срок от 348 месеца, считано от усвояването на
кредита. Задължението се погасява съгласно чл.6 и чл.7 от контракта, а
именно на равни (анюитетни) месечни вноски, включващи лихва и главница.
Погасяването на кредита с извършва във валутата, в която същият е разрешен
и усвоен - лева. Погасителните вноски следвало да се изплащат ежемесечно,
като падежът на всяка погасителна вноска, е всяко съответно число на месеца,
следващ датата на усвояване на кредита.
Съгласно с чл. 10, т. 1 от договора, кредитополучателите се задължили,
да погасяват кредита по реда, в сроковете и при условията при които е
уговорен. В съгласие с чл. 10, т. 2 и т. 3, кредитополучателят поема изцяло
разноските, свързани с принудителното изпълнение.
С чл. 4, т. 1 от договора е предвидено, че на кредитополучателите се
начислява ежемесечна такса за управление от 0,03% върху размера на
непогасената главница по кредита, считано към същата дата.
Според уговореното в чл. 4, т. 3 от договора, на кредитополучателите се
начислява месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима
при забава на плащането на една или повече месечни вноски по кредита.
По силата на чл. 13, ал. 1, от договора, за обезпечаване на вземанията на
банката по предоставения кредит (главница, лихви, такси, комисионни и
други разноски), кредитополучателите учредяват договорна ипотека в полза
на банката върху описаниите недвижими имоти по б. „А“ и б. „Б“.
Вписването се подновява преди изтичането на 10 години от деня, в който е
извършено. Уговорено е също, че разходите за оценка, учредяване,
сключване, подновяване и заличаване на ипотеката, следва да са за сметка на
кредитополучателя.
4
Съгласно чл. 14, ал. 1 от договора, кредитополучателят се задължава да
застрахова даденото в обезпечение имущество, като в случай на неплащане на
застрахователната премия, същата се заплаща от банката и е изцяло дължима
от кредитополучателя.
Във връзка с неизпълнение на задълженията по чл. 6, и чл. 7 от Договор
за рефинансиране на жилищен кредит по програма премия HL 63008 от
09.08.2013 г., неплащане на погасителна вноска с падеж 20.03.2020 г., на
основание чл. 18 от Договор за рефинансиране на жилищен кредит по
програма премия HL 63008 от 09.08.2013 г. и чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции, банката упражнила правото си да обяви цялото
задължение за предсрочно изискуемо, за което АНТ. СТ. Т. била уведомена с
нотариална покана от 24.06.2020г., с per. № 4823/2020, том 2, № 14, на
нотариус Красимира Минкова, получена лично на 18.08.2020г., а ПЛ. СТ. Т.
бил уведомен с нотариална покана от 24.06.2020г., с per. № 4825/2020, том 2,
№15, на нотариус Красимира Минкова, получена на 18.08.2020г., чрез А.Т..
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно - счетоводна
експертиза се установява, че сумата от 70 000 лв. е наредена по сметка на Т..
От 21.12.2013 г. е първото просрочие по кредита за плащане на 4-та вноска с
падеж 20.12.2015 г. На 21.10.2020 г. е последното погасяване по кредита в
размер на 16,37 лв., с която сума е погасена наказателна лихва, или от
22.10.2020 г. е преустановено погасяването по кредита.
Към момента на подаване на исковата молба непогасената главница е в
размер на 60 462,97 лева, а непогасените лихви са в размер на 1 978,26 лева,
както следва:
• 605.18 лв. възнаградителна лихва за периода 20.04.2020 г. –
18.08.2020 г
• 1373.08 лв. мораторна лихва за периода 20.04.2020 г – 21.10.2020 г
Към момента па подаване на исковата молба непогасените такси са в
размер на 211,19 лева, а непогасените застраховки са в размер на 54,43 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно компетентно
и обосновано.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са обективно комулативно съединени осъдителни искове -
- за главница по чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ.
- за възнаградителната лихва - чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430,
ал.2 ТЗ;
- за наказателна лихва - чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 92 от ЗЗД;
- за застраховки и такси - чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
- законна лихва - чл. 86 ЗЗД.
Съдът приема, че по делото е доказан твърдения факт, че между
страните е сключен договор за банков кредит, чиято регламентация се
съдържа в разпоредбите на чл.430 - чл.432 от ТЗ. Същия е формален, тъй като
5
законът предвижда писмена форма за действителност, срочен двустранен,
възмезден и консенсуален, счита се за сключен от момента на постигане на
съгласието. Съгласно договора, за банката кредитор възниква задължението
да предостави уговорената парична сума, като срещу това задължение
кредитополучателите имат насрещни задължения, а именно да върнат
главницата, заедно с уговорената лихва по кредита, да използват кредита по
предназначение; да дадат на банката необходимите сведения във връзка със
сключването и изпълнението на договора и да дадат обезпечение. С
подписване на договора на кредитополучателите са предложени и известни
условията по кредита, в това число и лихвения процент, изразен като годишен
лихвен процент, метода на изчисляване на лихвата, като ГЛП е 6.75% / прайм
4.90% и надбавка 1.85%/, както и задължения свързани с разплащанията и
условията и разходите при предсрочно погасяване на кредита.
Ответниците са физически лица, на които по силата на договора за
кредит е предоставен обезпечен рефинансиращ жилищен кредит, който не е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност,
поради което имат качеството на потребители по смисъла на пар. 13, т.1 от ДР
на ЗЗП, тъй като предоставената и ползвана услуга не е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност. В този смисъл
ответниците се ползват от закрилата на ЗЗП.
С оглед непостъпване на писмени отговори и ангажиране на
доказателства в такава насока, следва да се приеме, че включването на
спорните клаузи в договора е в резултат на съгласие от потребителите по
отношение на тяхното съдържание, поради което същите се явяват
индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП. Освен това
клаузите за определяне на размера на лихвения процент в договора съдържат
обективни, обосновани обстоятелства, при чието проявление възниква
потестативното право на банката едностранно да променя договорения лихвен
процент и съдържанието им е напълно ясно. Клаузите от договора и
допълнителните споразумения, които позволяват на банката едностранно да
може да променя размера на референтния лихвен процент /прайм/ и софибор,
са ясни и посочват по какъв метод се формира, начина на формирането му и
приложим математически алгоритъм за изчисляването му и обвързаност на
конкретния размер на изменението с обективни критерии, отразяващи
промяната на конкретни обективни обстоятелства от финансовия пазар ще се
приложи клаузата, освен това тези индекси са обективни и банката не влияе
върху ръста им, поради това клаузите не са неравноправни и нищожни на
основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. При тълкуването на посочените разпоредби на
договора, във взаимовръзка една с друга и в общия смисъл на договора за
кредит съобразно чл.20 от ЗЗД, съдът приема, че клаузите на договора са
били предварително известни на кредитополучателите. Предвидена е по
същество равна възможност БЛП, съответно индексът софибор и прайм като
формиращи лихвата компоненти - да бъде намаляван, а не само увеличаван
едностранно. Клаузите предвиждат по същество, както увеличаване, така и
намаляването на лихвения процент.
Съгласно чл.143 от ЗЗД неравноправна клауза в договор, сключен с
6
потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца /доставчика и потребителя. В настоящия случай
принципът на добросъвестност, който изисква в договорните отношения да
бъде осигурена защита на всеки признат от нормите на правото интерес, а не
само на индивидуалния интерес, не е нарушен, тъй като клаузите са с ясно
уговорени параметри и не са неопределени, не са обвързани със стоящи извън
предварително известните и договорени от страните обстоятелства и не водят
до липса на защита и накърняване интересите на потребителите. По
изложените съображения съдът счита, че оспорените клаузи не покриват
общите критерии дадени в нормата на чл.143 от ЗЗП, което да ги прави
неравноправни.
Съдът приема, че между страните е налице действителен договор,
подписан от ответниците с известен им погасителен план относно размера на
всяка една от погасителните вноски - главница и лихва, както и нейния падеж.
Банката е изпълнила задължението си по чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ да включи в
съдържанието на договора лихвения процент, изразен като годишен лихвен
процент, метода на изчисляване на лихвата, както и условията, при които
може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита. В изпълнение
на тежестта си на доказване ищецът установи, че клаузите не са
неравноправни и поради това не са нищожни. По силата на чл.147, ал.1 от
ЗЗП клаузите на договорите предлагани на потребителите, трябва да бъдат
съставени по ясен и недвусмислен начин, като само при неизпълнение на това
задължение, следва да намери приложение императивната норма на чл.147,
ал.2 от ЗЗП, която предписва, че при съмнение на определено условие то се
тълкува по благоприятен за потребителя начин. Валидността на клаузата, с
която се предвижда възможност на банката едностранно да променя цената на
договора с оглед измененията в лихвения процент, зависи не само от
наличието на условията по чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, но и от необходимостта
клаузата да е ясна, да съдържа методика за промяната във връзка с
изменението на лихвения процент, както и да отговаря на изискванията за
добросъвестност.
Според чл.143, ал.1 от ЗЗП не отговаря на изискването за
добросъвестност клауза, която води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Само клауза, при която е
предвидено единствено възможност за нарастване на цената на финансовата
услуга при увеличаване на лихвения процент без да включва възможността за
намаляване на същата, в случай на спадане на лихвения процент би могла да
доведе до значително неравновесие между правата на потребителя и тези на
търговеца, респективно до несправедливо обогатяване на търговеца за сметка
на потребителя. В случая това не е така, напротив установи се чрез съдебната
експертиза, че лихвата е намалявана / от договорен 6.75% на 2.45 % към
периода на изискуемост/ , поради което клаузите на договора не са
неравноправни.
Ето защо съдът намира, че клаузите въз основа на които се предвижда
изменение на размера на лихвата не са нищожни и обвързват страните,
7
поради което за ответникът е възникнало задължението да заплати дължимата
главница, ведно с лихвата по кредита в установения от заключението на
вещото лице размер.
Във връзка с възраженията на ответницата А.Т. за неравноправност на
клаузата на чл.18, ал.1 от договора регламентираща, че при непогасяване на
която и да е вноска по кредита /извън случаите по чл.6а, ал.1, б.“в“/, както и
при неизпълнение от кредитополучателите на което и да е задължение по
договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно
изискуем, следва да се отбележи, че уговарянето на условия, при които
кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем е допустимо
от закона - чл.432 от ТЗ и чл.60, ал.2 ЗКИ и постигнатата уговорка в тази
насока не попада в нито една от хипотезите на чл.143 от ЗЗП. С чл.18, ал.2 от
договора е прието и че при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целия остатък по кредита се
превръща с предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на
последната вноска, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните. С т.18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС е разяснено, че предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което настъпва с волеизявление на една от страните
при едновременното наличие на две предпоставки: обективния факт на
неплащане на дължими суми по кредита, и упражнено от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, като
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на
изявлението от длъжника, ако към този момент са се осъществили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Това води до извод, че
предсрочната изискуемост не би могла да настъпи по начина предвиден в
чл.18, ал.2 от договора - като последица единствено от забава в плащанията
на дължимите суми по кредита, ако не е изпълнено изискването за
уведомяване на кредитополучателя. От друга страна към датата на връчване
на ответниците на нотариалните покани от банката, с които ги уведомява за
предсрочна изискуемост на вземането, е било налице неизпълнение от страна
на същите на задължението да заплатят дължимите суми не за една вноска,
поради което неизпълнението не е незначително.
Изявленията са получено лично от ответницата Т. и от същата за
останалите двама кредитополучатели на 18.08.2020г. - факт, който не е
оспорен в процеса, като в тях е посочен изрично размера на непогасения дълг
към датата на отправянето им. Данните от заключението сочат, че към датата
18.08.2020г. когато са връчени изявленията за обявяване на предсрочната
изискуемост, обективните предпоставки за превръщане на кредита в
предсрочно изискуем са били осъществени. Ответниците не са заплатили
посочените със заключението вноски с настъпил падеж. При тези
обстоятелства следва да се приеме, че с достигане на изявлението на банката
до ответниците на 18.08.2020г. кредитът е станал предсрочно изискуем,
8
включително за вноските с ненастъпил към тази дата падеж. Исковата молба е
подадена след настъпване на предсрочната изискуемост поради което са
налице предпоставките за успешно провеждане на предявения иск.
Съдът намира, за неоснователни възраженията на ответницата Т., че
клаузата на чл.3, ал.4 от Договора за кредит, е нищожна, тъй като е основана
на друга нищожна клауза, а именно тази на чл.3, ал.1 от Договора, доколкото
съдът прие че не е налице нищожност на клаузата на чл.3 от договора.
Така, на основание изложените по-горе мотиви, както и съобразно
сторените от вещото лице изчисления, съдът достига до извод, че дължимата
главница, както непогасена, така и предсрочно изискуема за процесния
период се равнява на претендираната с исковата молба от 60 462.97 лв., като
иска е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му предявен
размер, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата.
По отношение на претенцията за лихва, непогасените лихви са доказани
с приетата експертиза в размер общо на 1 978,26 лева, и както следва:
• 605.18 лв. възнаградителна лихва за периода 20.04.2020 г. –
18.08.2020 г. /когато е съобщена предсрочната изискуемост/
• 1373.08 лв. мораторна лихва за периода 20.04.2020 г – 21.10.2020
г. / крайна дата на изчисление от банката, за която се претендира лихвата/.
Към момента па подаване на исковата молба вещото лице е заключило,
че непогасените такси са в размер на 211,19 лева. Като взе предвид
договореното от страните и кредитираното експертно заключение, съдът
приема, че по делото е установено, че ответниците имат задължения за такси
по процесния договор за кредит съобразно неговите клаузи в чл. 4, а именно в
претендирания с исковата молба размер от 211.19 лв. лв. за периода от
18.01.2020г. до 21.10.2020г., поради и което в тази си част искът следва да
бъде уважен, като доказан по основание и размер.
Във връзка с претендираните от ищеца като непогасени застраховки в
размер на 54,43 лева, съдът намира следното:
Съгласно клаузата на чл. 14, ал.1 от процесния договор за кредит,
кредитополучателят се задължава да направи застраховка на предоставения
като обезпечение недвижим имот, като същата бъде прехвърлена в полза на
банката и да бъде подновявана от кредитополучателя всяка година до
окончателното издължаване на кредита. В случая, по делото липсват
доказателства, от които да се установи сключването на подобен
застрахователен договор, имащ за предмет описания в процесния договор за
кредит недвижим имот. Ето защо не е налице основание, въз основа на което
Банката да претендира така посочената стойност за застраховки. Остана
недоказано в процеса и твърдението, че банката е заплащала застрахователна
премия към даден застраховател за процесния период, във връзка с описания
в договора за кредит имот, поради и което искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
9
право на разноски, предвид направеното от същия своевременно искане за
присъждане на такива и представените по делото доказателства за
извършването им.
Ищецът претендира сторените разходи, за които са ангажирани
доказателства за извършването им в общ размер на сумата от 5701,72 лева, от
които: 2508,27 лева - заплатена държавна такса; 2893,45 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение /л. 6 от делото/; 300,00 лева заплатено
възнаграждение за вещо лице.
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата в размер на
5677,56 лева, представляваща сторените разноски в хода на настоящата
съдебна инстанция, съразмерно с уважената част на исковата претенция.
Ответницата А.Т., чрез нейния пълномощник също е претендирала
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 2500
лв. Съдът намира, че с оглед отхвърления размер от иска, в полза на адв.
Бузгьова, която е извършила безплатно процесуално представителство по
делото на ответницата А.Т. следва да бъде присъдена сумата от 10,60 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АНТ. СТ. Т., с ЕГН ********** и ПЛ. СТ. Т., с ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес гр.Б., ул.“С“ № *, ет.*, ап.* ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Ю.Б.“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр.С., район В., ул.“О.п.“ № **,
представлявано от М.В. - прокурист и Д.Ш., изпълнителен директор следните
суми, дължими по сключен на 09.08.2013 г. Договор за рефинансиране на
жилищен кредит по програма премия HL 63008 и обявен за предсрочно
изискуем, както следва:
- неиздължен общ размер главница в размер на 60 462,97 лв. /шестдесет
хиляди четиристотин шестдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба в съда - 29.10.2020г. до окончателното заплащане на сумата;
- 605.18 лв. възнаградителна лихва за периода 20.04.2020 г. – 18.08.2020
г.;
- 1373.08 лв. мораторна лихва за периода 20.04.2020 г – 21.10.2020 г.
вкл.
- просрочени такси в размер на 211.19 лв. за периода от 18.01.2020г. до
21.10.2020г. вкл.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „Ю.Б.“ АД,
вписано в ТР при АВ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С.,
район В., ул.“О.п.“ № **, представлявано от М.В. - прокурист и Д.Ш.,
10
изпълнителен директор за солидарно осъждане на ответниците АНТ. СТ. Т., с
ЕГН ********** и ПЛ. СТ. Т., с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес
гр.Б ул.“С" № *, ет.*, ап.*, иск за заплащане на имуществени застраховки в
размер на 54,43 лв. /петдесет и четири лева и четирдесет и три стотинки/
дължими към 29.10.2020 г., по сключен на 09.08.2013 г. Договор за
рефинансиране на жилищен кредит по програма премия HL 63008.
ОСЪЖДА АНТ. СТ. Т., с ЕГН ********** и ПЛ. СТ. Т., с ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес гр.Б, ул.“С“ № *, ет.*, ап.* ДА
ЗАПЛАТЯТ на „Ю.Б.“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.С., район В., ул.“О.п.“ № *, представлявано от М.В. -
прокурист и Д.Ш., изпълнителен директор сумата от 5 677,56 лева,
представляваща сторените разноски за производството пред първа инстанция,
съразмерно с уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.С., район В., ул.“О.п.“ № *, представлявано от М.В. -
прокурист и Д.Ш., изпълнителен директор да заплати на адв. Сайфие
Бузгьова, АК Б., пълномощник на АНТ. СТ. Т., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.Б , ул.“С “ № *, ет.*, ап.* сумата от 10.60 лв.,
представляваща разноски за настоящата съдебна инстанция, съразмерно с
отхвърлената част на исковата претенция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - гр. С.
в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
11