Номер 91331.08.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 05.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Членове:Наталия П. Неделчева
Светлана К. Цанкова
Насуф Исмал
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело №
20203100501549 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувно е по въззивна жалба на Т. Д. Д. срещу решение №838/20.02.2020г.
постановено по гр. дело №19050/2018г. по описа на ВРС, с което е осъден да заплати на С.
В. В. , сумата от 1010.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди вследствие на причинено по вина на ответника ПТП настъпило на
18.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането
- 18.06.2015 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 2000.00лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки, страдания,
уплаха, дискомфорт и негативни психо-емоционални последици), претърпени от ищеца
вследствие на причинено по вина на ответника при същото ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на увреждането - 18.06.2015 г. до окончателно
изплащане на задължението, като искът е отхвърлен за горницата над 2000 лева до пълния
претендиран размер от 3000 лева, като неоснователен и недоказан. Жалбоподателят счита
решението за неправилно, тъй като първ. съд не е обсъдил голяма част от изложените в
исковата молба факти и доказателства, а е изградил решението си едностранчиво и в
нарушение на закона. Твърди, че в същото не са изложени всички обстоятелства, релевантни
за вината на деликвента, а механизмът на настъпване на ПТП е установен само и единствено
въз основа на показанията на така нареченият — пострадал от ПТП водач, както и въз
основа на причинените върху двете превозни средства щети. Счита, че вина за настъпване
на произшествието има водача на мотопед „Ямаха Аерокс" тъй като е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ад. 2 от ЗДП, и отделно от това го е управлявал под въздействието на
алкохол. Твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като с
него е присъдена законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането -
18.06.2015 г. до окончателно изплащане на задължението, като по никакъв начин в мотивите
1
на спорното решение, не става ясно на базата на кои факти и обстоятелства
първоинстанционния съд защо не е приложил задължителната разпоредба на чл. 111, 6. „В"
ЗЗД относно лихвата върху главницата. Във връзка с присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2000лв. излага, че решението в тази част е недопустимо,
тъй като, по никакъв начин по делото не е доказано, че С. В. е претърпял тези телесни
повреди, точно от процесното ПТП, а не от нещо друго. С оглед изложеното, моли
обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като на
негово място бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлен като
неоснователни и недоказани. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Ответникът С.В., чрез депозирания писмен отговор и в о с.з. чрез пълномощника си
излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци.
Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото
доказателства, е достигнал до правилен и законосъобразен извод относно частичната
основателността на предявените искове. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено в
обжалваната част. Доказателствени искания не са направени.
Третото лице помагач – ЗК „Олимпик“ АД не изразява становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството е образувано по искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявени
от С. В. В. , ЕГН ********** срещу Т. Д. Д. , ЕГН ********** за сумата от 3000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки, страдания,
уплаха, дискомфорт и негативни психо- емоционални последици), претърпени от ищеца
вследствие на причинено по вина на ответника ПТП настъпило на 18.06.2015г., около 21:30
часа, както и сумата от 1010.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците считано от
датата на увреждането - 18.06.2015г. до окончателно изплащане на задължението. Ищецът
твърди, че на 18.06.2015г. около 21:30 часа в гр.Варна на кръстовището на ул. „Кракра" и
ул. „Три уши" настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ 320", с ДКН В 1629РК
управляван от ответника и мотопед „Ямаха Аерокс" с ДКН В4580М управляван от ищеца.
Излага, че произшествието е настъпило по вина на ответника, който при завиване наляво
отнел предимството на движещият се направо мотопед, управляван от ищеца. При
съставянето на протокола за ПТП, служителите на Пътна полиция Варна извършили
проверка за алкохол, като при ответника не било констатирано наличие на алкохол в кръвта,
а при ищеца били установени допустимите 0.30 промила, а при извършена впоследствие
химическа експертиза се установили 0.25 промила. Веднага след съставяне на протокола за
ПТП, ищецът бил откаран с Бърза помощ в МБАЛ „Света Анна" АД, където му оказали
2
първоначална медицинска помощ, обработили раните по главата му и зашили разкъсно-
контузна рана на дясното коляно. По-късно му бил извършен преглед „Съдебна медицина"
при МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, при който били установени травматични увреждания
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Ищецът твърди, че
раните в областта на главата и лицето му заздравели за около 3 седмици, докато в коленната
става болките продължавали и до момента, и при промяна на времето се усилвали. В
предната повърхност на дясното коляно личал белег от шевове и разрез с неправилни
форми, като болките се чувствали вдясно от него. Ищецът претърпял и негативни емоции,
като първоначално сънувал кошмарни сънища с ПТП инциденти, а към момента на
предявяване на исковете изпитвал панически страх при управление на мотопед или
мотоциклет, дори когато се вози и се отказал окончателно от използването на такъв вид
транспорт. След стабилизиране на физическото си състояние, ищецът уведомил за
настъпилите вреди застрахователя на ответника- ЗК „Олимпик", който с уведомително
писмо от 10.08.2015г. уведомил ищеца, че е образувана застрахователна преписка по щета,
но не се произнесъл по застрахователната претенция. Ищецът твърди, че закупил части
втора употреба и със собствени сили и средства -около 970 лева успял да възстанови
мотопеда си. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове, както и
да му бъдат присъдени направените по делото разноски
Ответникът, чрез депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор и в о.с.з.
оспорва исковата претенция. Твърди, че не е виновен за настъпване на процесното ПТП, а
протоколът нямал обвързваща доказателствена сила относно фактите осъществени от или в
присъствието на съответното длъжностно лице, т.е. в случая относно местоположението на
МПС след настъпване на ПТП и констатираните по тях щети. По делото липсвали
доказателства, от които да се установява при условията на пълно и главно доказване
обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, респективно отговорността на
ответника. По никакъв начин не бил установен и механизма на настъпване на
произшествието. Протоколът за ПТП бил съставен само въз основа на обяснения дадени от
ищеца, като съставителя на протокола не бил пряк очевидец на ПТП. Твърди, че
произшествието е настъпило по вина на ищеца, който можел да забележи приближаващият
автомобил и при полагане от негова страна на необходимата грижа и бдителност, удар
нямало да настъпи. Счита, че ударът бил предотвратим, в случай, че ищецът управлявал със
скорост позволена и разрешена за конкретния пътен участък. Освен това с употребата на
алкохол ищецът сам се бил поставил в ситуация, в която останалите участници в
движението не можели да съобразят поведението си с неговото. В условията на
евентуалност се поддържа възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
поведението на ищеца. По отношение на размера твърди, че не било доказано настъпването
на вреди в претендирания размер. Оспорва се и наличието на причинно-следствена връзка
между произшествието и описаните в исковата молба вреди. Ответникът твърди, че не е
получавал покана за доброволно плащане, поради което и не следвало да дължи лихва от
датата на събитието. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените
3
искове, като претендира присъдените по делото разноски.
От своя страна, ответникът Т.Д.Д. предявява в условията на евентуалност, като съдът
приел за съвместно разглеждане обратен иск срещу Застрахователна компания „Олимпик"
АД, Република Кипър, като твърди, че към момента на настъпване на произшествието за
лек автомобил „БМВ 320" с ДКН В1629РК е имал сключен действащ договор по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", съгласно чл.229
КЗ /отм./ застрахованият имал право да получи застрахователното обезщетение, ако е
удовлетворил увреденото лице, като в практиката се приемала възможността застрахования
да поиска обезщетението и преди да е удовлетворил увреденото лице.
Чрез депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор, ЗК „Олимпик“ АД оспорва
твърдения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП, наличието на виновно поведение от
страна на ответника Т.Д.Д. за настъпване на произшествието, настъпването на описаните в
исковата молба имуществени и неимуществени вреди, както и наличието на причинно-
следствена връзка между твърдените вреди и произшествието. Претенциите за имуществени
и неимуществени вреди се оспорват по размер, като недоказани. Ответникът счита, че не
отговаря за лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, тъй като не бил
уведомен по реда на чл.224 КЗ. В евентуалност се прави възражение за прихващане.
Исковете с правно основание чл.229 КЗ и чл.274 КЗ /отм./ били с предмет насрещни
притезания за едно и също право, чиято ликвидност настъпвала с постановяване на
решението по делото. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца по
обратния иск адвокатско възнаграждение, както се иска и присъждане на разноски в полза
на ответника по обратния иск.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по
дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
От представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
1795, съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР, се установява, че на 18.06.2015г. в
гр.Варна, на кръстовището на ул. „Кракра" с ул. „Три уши" е възникнало ПТП между лек
автомобил БМВ 320 с ДКН В1629РК, управляван от Т. Д. Д. и мотопед Ямаха Аерокс,
собственост и управляван от ищеца С. В. В. . При извършената на място проба за алкохол
на всеки от участниците, е установено, че водачът на лекия автомобил /т.е. ответникът/ не е
употребил алкохол, а при проведено химическо изследване на ищеца е установено наличие
на етилов алкохол в количество 0,25 промила.
От заключението на САТЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 28.10.2019г.,
кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, се установява, че механизмът
на настъпване на произшествието е сблъсък между лекия автомобил и мотопеда. Лекият
автомобил, който е извършвал ляв завой, е отнел предимството на срещуположно
движещият се мотопед, вследствие на което са настъпили материални и физически
увреждания. Според изложеното от в.л. в о.с.з., при извършената от водача на лекия
4
автомобил маневра, то прекалено малко е било разстоянието за реакция от водача на
мотопеда и дори да имало спирачни следи отново е щяло да настъпи ПТП. По делото
липсват данни, от които да се направи извод, че водачът на мотопеда е допринесъл с
поведението си за настъпване на произшествието. По описания механизъм на ПТП можело
да се приеме, че е налице причинно- следствена връзка между произшествието и увредените
детайли по мотопеда, описани в молбата от 07.01.2019г. Вещото лице определя общата сума
за възстановяване на мотопеда в размер на 2574 лева, а самата стойност на мотопеда -в
размер на 2016 лева.
От приетото по делото медицинско удостоверение № 52/2015г., се установява, че на
20.06.2015г. ищецът е посетил отделение „Съдебна медицина" при МБАЛ „Св. Анна -
Варна" АД, като при прегледа са установени контузия на дясната коленна става, разкъсно-
контузна рана по дясното коляно, кръвонасядане по дясното коляно, подкожен травматичен
хематом по дясното бедро и ожулване по брадичката. Описаните травматични увреждания
са резултати на удари с или върху твърди, тъпи предмети и можели да бъдат получени по
указаните от ищеца време и начин, като в своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
От заключението на СМЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 20.01.2020г. се
установява, че описаните в медицинско удостоверение № 52/2015г. травматични увреждания
са в резултат на процесното ПТП. Такива травматични увреждания обичайно отзвучавали в
рамките на около 3 седмици. След получаването им било необходимо хирургическа
обработка на раната, обездвижване на десния долен крайник, лечение с обезболяващи и
антибиотици. След получаване на травматичните увреждания било налице ограничение в
движението на десния долен крайник и болка при движение.
Между страните липсва спор, че към момента на настъпване на произшествието, по
отношение лекият автомобил, управляван от ответника е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" със Застрахователна компания „Олимпик" АД,
Република Кипър, видно от представена справка в интернет страницата на Гаранционен
фонд, като ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото произшествие, за което е
образувана преписка по щета № 152230111001270.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да
се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални
5
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.
1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни
правни норми.
За основателността на претенцията по чл. 45 ЗЗД следва да се установи
кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно деяние, противоправност на същото, вреда и наличието на причинно-
следствена връзка между деянието и вредата, като вината се презюмира.
Следователно, в тежест на ищеца е да установи наличието на противоправно
поведение от страна на ответника, настъпването на твърдените имуществени и
неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между причинените вреди.
Между страните липсва спор, че на 18.06.2015г. около 21.30 часа в гр.Варна, на
кръстовището на ул. „Кракра" с ул. „Три уши" е възникнало ПТП между лек автомобил БМВ
320 с ДКН В1629РК, управляван от Т. Д. Д. и мотопед Ямаха Аерокс управляван от ищеца
С. В. В. .
С оглед заключението на САТЕ, и приобщените писмени доказателства, съдът
приема за установено, че ПТП е причинено от ответника по описания в заключението
механизъм, а именно лекият автомобил, управляван от ответника, извършвайки ляв завой, е
отнел предимството на срещуположно движещият се мотопед, вследствие на което са
настъпили материални щети по мотопеда и физически увреждания на ищеца.
По отношение на размера на имуществените вреди, съдът съобрази, че разходите,
необходими за отстраняване повредите по мотопеда, включително и при изчисляването им
като „тотална щета" надхвърлят претендирания размер, поради което исковата претенция се
явява доказана по основание и размер, в т.ч. и по отношение на сумата от 40 лева, заплатени
за извършена медицинска експертиза и издаване на удостоверение, за което е представен
фискален бон.
По отношение на размера на претендираните неимуществени вреди:
Тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат
възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага,
чийто размер съдът определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на 52 ЗЗД –
по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на
цитираната разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението.
Като съобрази начина на получаване на травматичното увреждане, характера на
претърпените телесни увреждания, и като отчете преживяните от ищеца физически болки и
страдания, свързани с последвалите болки, съдът счита, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди е 2000 лв. Случилото се с ищеца е
6
неприятен инцидент, който му е причинил дискомфорт и страдания, като травматичните
увреждания не са били трайни, не са застрашили живота или основни жизнени функции на
организма му. Липсата на счупвания, хирургическа интервенция, хоспитализация и трайни
увреждания мотивира съдът да определи размера на обезщетение в 2000лв., което в
достатъчна степен ще компенсира пострадалия за претърпените негативни емоции и болки,
които се характеризират със сравнително нисък интензитет и са отшумели напълно в
сравнително кратък срок.
Съдът не споделя аргументите на въззивника, че ищецът е управлявал мотопеда си
след употреба на алкохол, в резултат на което сам е допринесъл за настъпване на ПТП.
Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал.3 от Закона за движение по пътищата, на водача на
пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Следователно, макар и морално укоримо, поведението на ищеца не е било
противоправно, тъй като законът не забранява управлението на МПС с наличие на алкохол в
кръвта под 0.5 промила. Отделно от това, по делото не са ангажирани никакви
доказателства, с оглед на които да се приеме, че ищецът е допринесъл или съпричинил
настъпването на ПТП. Напротив, от събраните доказателства се установява, че той се е
движел в права посока, а ответникът, нарушавайки правилата за движение е направил ляв
завой, като е пресякъл пътя му, и му е отнел предимството, и по такъв начин е предизвикал
ПТП.
Във връзка с претенцията за лихва: такава се дължи, считано от датата на
увреждането, а не от поканата, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана.
Възражението за частично погасяване на иска за лихви по давност е направено едва с
въззивната жалба, поради което следва да бъде оставено без разглеждане. Възражението за
погасяване на едно вземане по давност, за да е допустимо за разглеждане следва да бъде
релевирано от ответника своевременно, а именно с отговора на исковата молба. След
пропускането на този срок, същото се явява преклудирано, и не следва да бъде прието за
разглеждане.
По изложените правни аргументи и поради съвпадение на крайните изводи на
въззивната инстанция с тези на първата, ВОС счита, че първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено- в обжалваната част, а въззивната жалба –оставена без уважение.
Третото лице помагач-ЗК „Олимпик“ АД не е депозирало въззивна жалба в частта, с
която е уважен предявения от ответника срещу него обратен иск, и с оглед основателността
на предявения главен иск, то в тази в част решението не полежи на въззивен контрол.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, на въззивника следва да бъдат
присъждани разноски в размер на 500.00 лв. съобразно представения списък и
доказателства.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският окръжен
съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №838/20.02.2020г., постановено по гр. дело №19050/2018
г. по описа на ВРС, 41-ви състав.
ОСЪЖДА Т. Д. Д. , ЕГН **********, адрес гр.Варна, бул. „Генерал Колев" №832,
вх.Д, ет.9, ап.129 ДА ЗАПЛАТИ на С. В. В. , ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул. „Майор
Минчо Димитров", бл.1, вх.В, ап.2 сумата от 500.00 /петстотин/ лв., направени в
производството разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8