РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Добрич, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20243230200997 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Р. А., ЕГН ********** от с. С., общ. Б., ул.
„....“ № ..., депозирана чрез процесуален представител, против Електронен
фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № ........., издаден от ОД на МВР
Добрич, с който на жалбоподателя за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 800.00 лв.
С жалбата се иска отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен
и постановен в нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата, като се иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С
депозирана по делото писмена защита се иска съдът да отхвърли жалбата като
неоснователна и да потвърди електронния фиш като правилен и
законосъобразен. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14 - дневен
1
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи
на цялостна проверка атакувания административно-наказателен акт, какъвто е
обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административно-наказателното производство е
започнало с електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, Серия К № ........., издаден
от ОДМВР Добрич.
Правната норма на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП представлява правило за
поведение, което има за адресат в случая съответния правоприлагащ орган и
регламентира процедурата по издаване на електронен фиш (ЕФ). Това правило
е изразено чрез свързани в определено съждение понятия. Касае се до
обективирано мисловно съдържание, подчинено на законите на логиката, а що
се касае до неговото езиково изразяване - на правилата на граматиката. От
това следва, че тълкуването на нормата следва да започне с изясняване на
изразената по този начин мисъл, а това изисква да се разкрие освен
съдържанието на употребените понятия (което в конкретния случай не се
налага, защото в изречението са използвани понятия на обикновения език с
онова съдържание, което се влага в тях в обикновения живот), още да се
установи тяхната логическа връзка, съобразно правилата на етимологията и
синтаксиса. Последното се постига чрез правилата на граматическото
тълкуване. В тази връзка следва да се има предвид следното:
С разпоредбите на чл. 189, ал. 4 - ал. 11 от Закона за движението по
пътищата е въведена възможност за установяване на административни
нарушения и ангажиране на административнонаказателна отговорност по
олекотена процедура, която се основава на автоматизирани технически
средства или системи, като се елиминира субективният елемент при
установяване на нарушенията. Текстът на разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1
от ЗДвП гласи: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение”. Пренесено на плоскостта на конкретния случай, единственият
възможен извод, който се налага по правилата на граматическото тълкуване е,
че обособената част „в отсъствието на контролен орган и на нарушител”
пояснява издаването на електронен фиш за налагане на глоба, а не
установяването и заснемането на нарушението с автоматизирано техническо
средство или система. С други думи, смисълът на построеното изречение е, че
когато бъде установено и заснето едно нарушение посредством
автоматизирано техническо средство или система, тогава се издава електронен
фиш за налагане на глоба. Самото издаване на електронния фиш се случва в
отсъствието на нарушител и на контролен орган, като изключение от общото
2
правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който изисква да се състави акт от
определено лице - контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.
Непосредствено след извеждане в ал. 1 на чл. 189 на принципа, че актът
се съставя от контролен орган, в ал. 4 на същия текст, е дадено изключението
от правилото, а именно случаите, при които съответен писмен акт се съставя,
без за това да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на контролен
орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е допустимо и
законосъобразно. Ето защо, тълкувана систематически, разпоредбата на ал. 4
също налага извод, че „в отсъствие на контролен орган и на нарушител” е
израз, относим към издаването на електронния фиш, а не към самото
установяване на нарушението.
В електронния фиш, предмет на обжалване по настоящото дело е
посочено мястото на извършване на нарушението – гр. Д., по бул. „.....“, срещу
ЖП гара С., до бившето „....“, като АТСС е насочено в посока Околовръстен
път .... В самия снимков материал, приложен по делото са изписани и точните
географски координати на местоположението на преносимата система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH ... с фабричен № .... В настоящия случай,
соченото място на извършване на нарушението попада в териториалната
структура на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
(ОДМВР) Добрич, от която е издаден електронния фиш. В закона не е
поставено изискване фишовете да се издават от съответното районно
управление, на чиято територия е установено нарушението. В този смисъл,
след като нарушението е извършено в рамките на териториалната юрисдикция
на съответната областна дирекция, то съвсем законосъобразно последната е
посочена и като издател на документа.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи, като всички тези
реквизити се съдържат в конкретния електронен фиш.
В действителност в електронния фиш не е посочен редът за неговото
обжалване – срок, чрез кого и пред кого се подава жалбата. Това обаче не е
съществено процесуално нарушение, още повече, че законодателят в нормата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидил такова изискване. Имайки предвид, че
жалбоподателят в законоустановения 14-дневен срок, съобразно чл. 189, ал. 8
от ЗДвП е сезирал Добричкият районен съд с жалба срещу издадения
електронен фиш, то съдът намира, че правото му на защита не е нарушено.
В светлината на изложеното съдът намира за нужно да отбележи, че
3
като правоспособен водач на моторно превозно средство, преминал
съответното обучение, жалбоподателят е длъжен да познава нормативната
уредба, свързана с правилата за движение по пътищата, в това число и
разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка от
процесуална страна съдът констатира, че не са налице нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 27.07.2024 г., в 14:53 часа,
в гр. Д., по бул. „....“, срещу ЖП гара С., до бившето „...“, с МПС - л. а. „....” с
рег. № ..., е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № .... При разрешена стойност на
скоростта 50 км/ч е установена стойност на скоростта 86 км/ч, като
превишената стойност на скоростта е 36 км/ч. Нарушението е извършено
повторно в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ № ......... на 21.10.2023 г.
– нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП е установено и заснето с преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации
тип ARH CAM S1 с фабричен № ..........
Възможността на контролните органи да установяват нарушения на
ЗДвП, чрез използване на технически средства е въведена с чл. 165, ал. 2, т. 6
от ЗДвП.
Съгласно редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 10 от 2011
г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от
2017 г.), при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65
(Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че „Автоматизирани
технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а)стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б)мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. На основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
4
Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани техническа
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от
16.01.2018 г.), с която се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани техническа средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби
се налага извода, че към датата на нарушението - 27.07.2024 г., нарушенията
на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и
санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически
средства и системи за контрол. Въведените изисквания относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за
контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган – освен включването и изключването на
мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, Общо събрание на
колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
„техническите средства” преди изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ, бр.
19 от 2015 г. Отчитайки настъпилата законова промяна, съдът приема, че ЕФ
за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по
пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и
заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при
условие че са изпълнение изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г.
От доказателствата по делото се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл. 4 (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от
16.01.2018 г.) от Наредбата – контролът да се осъществява с АТСС, пуснати в
действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за
одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология и
преминали първоначална и последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор.
Преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1
е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 5126. Видно от приложения по делото протокол за проверка
№ 041-СГ-ИСИС/25.03.2024 г. (л. 14), издаден от Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“
при Български институт по метрология, преносимата система за контрол на
5
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер ......... е преминала проверка
в периода 18.03.2024 г. - 25.03.2024 г., като периодичността на проверката е
една година. С други думи – средството за измерване - преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер ........., е било
технически изправно и направените с него измервания към дата 27.07.2024 г.
са в съответствие със Закона за измерванията.
Спазен е и редът за ползване на преносимата система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер ..........
Видно от приложения по делото Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 851р-
9033/29.07.2024 г. с дата на използване 27.07.2024 г. (Приложение към чл. 10,
ал. 1), контролът, когато е заснето процесното нарушение е бил осъществен в
град Д. бул. „...“ срещу ЖП гара С..., до бившето ... за времето от 13:00 - 15:00
часа на 27.07.2024 г., при стационарен режим на измерване в двете посоки (л.
10).
За пълнота на изложението, както и за яснота, съдът намира за нужно да
отбележи, че вписаните в протокола режим измерване - „С“ и посока за
задействане - „Д“, съответстват на предвидените възможности –
„стационарен“ и „в двете посоки“.
Видно от същия протокол, в мястото за контрол е липсвал пътен знак за
ограничение на скоростта, като е важило общото ограничение на скоростта от
50 км/ч за движение в населено място, съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Т. е., в протокола е записано точното място за контрол, видът на пътя,
както и ограничението на скоростта от 50 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани техническа
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от
16.01.2018 г.), началото и края на контролирания участък се отбелязва само
при контрол във време на движение с мобилно АТСС. В случая нарушението е
установено в режим на измерване – „С-стационарен“, поради което
непопълването на тази графа не съставлява нарушение на изискванията за
съдържание.
Не е съществен пропуск и непосочването на номера на първото и
последното изображение в протокола, защото съгласно чл. 5, ал. 2 и чл. 9, ал. 4
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., информацията със запаметените от
уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален
сървър и при евентуален спор относно годността на отпечатаните снимки
винаги може да се провери дали те са част от изготвените статични
изображения за времето на извършения контрол.
6
Действително, протоколът не съдържа означение какво е разстоянието
от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри, но такъв реквизит
липсва в протокола при използване на АТСС при отсъствие на пътен знак за
ограничение. Описанието на мястото за контрол и посочените в снимковия
материал географски координати водят до заключението, че наблюдаваният
участък от пътя и засеченият в него автомобил са били в границите на
населеното място, в който важи общото ограничение на скоростта от 50 км/ч.
С оглед изложеното следва да се приеме, че протоколът за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 851р-
9033/29.07.2024 г. с дата на използване 27.07.2024 г. (Приложение към чл. 10,
ал. 1), не съдържа такива недостатъци, които да разколебават материалната му
доказателствена сила като официален свидетелстващ документ, поради което
същият има доказателствена сила за отразените в него факти и обстоятелства.
В приложеното по делото статично изображение на нарушението -
снимка № ........./0150417 се съдържа информация и за измерената скорост на
моторното превозно средство, а именно – измерена скорост от 89 км/ч при
лимит (ограничение) от 50 км/ч, като моторното превозно средство при
заснемането му се е намирало на 68 м от АТСС и същото е било разпознато
автоматично от АТСС (л. 12). В самия снимков материал, приложен по делото
са изписани и точните географски координати на местоположението на
преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH ... с фабричен № ...,
като е приложена и снимка на разположението на системата на пътното
платно (л. 11).
Съдът кредитира приложената към протокола снимка на
разположението на системата на пътното платно като годно доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. В действителност, в нея няма
посочени координати, но такова изискване не е предвидено в чл. 10, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е посочено само, че протоколът
за използване на мобилно АТСС за контрол се съпровожда със снимка на
разположението на уреда. В действителност, в протокола не е посочено, че е
изготвена дигитална снимка на АТСС, но това обстоятелство не дискредитира
неговата доказателствена сила, отчитайки, че както в протокола, така и в ЕФ е
посочено конкретното техническо средство, извършило заснемането -
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH ... с фабричен
номер ....
От доказателствата по делото се установява, че заснемането на
нарушението е станало обективно, чрез включване на мобилното техническо
средство и извършване на необходимите първоначални настройки за
започване на автоматизирания контрол от полицейския служител мл.
инспектор М. А. М. – мл. инс. в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Добрич, който е поставил началото и края на работния процес. Следва да се
7
отчете и обстоятелството, че служителят е преминал обучение за работа със
стационарна преносима система за контрол на скоростта (СПУКС) модел ARH
CAM S1, за което има издадено удостоверение за професионална
квалификация (л. 13).
Ето защо съдът намира, че преносимата система за контрол на скоростта
на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер ........., е годно техническо
средство, като производството по реализиране на административно-
наказателната отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило
при спазване на установените процесуални правила.
Според обжалвания фиш, установената стойност на скоростта е 89 км/ч,
като превишението на скоростта е 36 км/ч. В приложения към ЕФ снимков
материал е посочено, че измерената скорост е 86 км/ч. Установеното
разминаване намира логичното си обяснение, че при съставяне на ЕФ се
приспадат 3 км/ч от измерената с техническото средство превишена скорост с
цел отчитане на възможното отклонение от плюс/минус 3 км/ч, което е
предвидено в техническата характеристика на радарното устройство. В случая
в ЕФ се приема факт от правно значение, който е по-благоприятен за
нарушителя. Доколкото визирането на по-малка скорост на движение от
измерената, води до прилагане на по-благоприятен за нарушителя режим, то
не може да се говори за нарушение, още повече такова, представляващо
основание за отмяна на ЕФ.
Относно повторността – съдът споделя изводът на административно-
наказващия орган, че нарушението е извършено повторно в едногодишен срок
от влизане в сила на ЕФ № ... на 21.10.2023 г., което се установява по
безспорен начин от анализа на приложената на л. 21-29 от делото Справка за
нарушител/водач.
За така установеното нарушение, на С. Р. А., на основание чл. 189, ал. 4
във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 800.00 лева, като в обжалвания
електронен фиш изрично е посочено, че нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ
К/6730156 на 21.10.2023 г.
Жалбоподателят оспорва вмененото му нарушение. Както с жалбата,
така и в съдебно заседание се навеждат доводи, че към датата на извършване
на нарушението - 27.07.2024 г., жалбоподателят не е управлявал процесното
моторно превозно средство.
Видно от материалите по делото, първоначално за същото нарушение е
бил издаден Електронен фиш за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № ..., издаден от ОДМВР Добрич (л.
16), с който на Е. И. Е., в качеството на законен представител на фирма „...“ ...
ЕИК ..., за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е било наложено административно наказание
8
глоба в размер на 400.00 лв.
Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.
Т. е., с разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е въведена една законова
презумпция, че извършител на нарушението е законният представител на
дружеството – собственик на автомобила, с който е извършено нарушението
или лицето, посочено от него в декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Видно от приложената по делото справка от Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР - Добрич (л. 15), към датата на извършване на нарушението л. а.
„....” с рег. № .... е бил собственост на „...“ ..., ЕИК ....
Съгласно справка от Търговския регистър, който е публичен, към датата
на нарушението – 27.07.2024 г., Е. И. Е. е имала качеството на законен
представител на „...“ ... и като такава, в изпълнение на процедурата по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП е представила в ОДМВР - Добрич писмена декларация с данни
за лицето, на което е предоставила управлението на моторното превозно
средство – С. Р. А., копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство, както и копие на договор за наем на МПС от 19.07.2024 г.
(л. 17-19). Т. е., в законоустановения 14-дневен срок от получаване на ЕФ, Е.
И. Е. е представила в ОДМВР - Добрич писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство, поради което първоначално издаденият
електронен фиш е бил анулиран, а на лицето посочено в декларацията - С. Р.
А. е бил издаден процесният електронен фиш.
Както вече бе посочено, жалбоподателят С. Р. А. оспорва вмененото му
нарушение. Както с жалбата, така и в съдебно заседание навежда доводи, че
към датата на нарушението – 27.07.2024 г. моторното превозно средство, с
което е било извършено нарушението не е било в негово владение,
респективно - не е управлявал същото. Твърди, че е ползвал под наем
автомобил, собственост на „Л...“ ... само веднъж, в периода от 28.05.2024 г. до
02.06.2024 г., но не и към датата на вмененото му нарушение.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 от НПК, съдът, в
пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да
осигури разкриването на обективната истина. С този принцип е свързан
принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото - чл. 14, ал. 1 от НПК.
В случая, с оглед разкриване на обективната истина, както и с оглед
проверка твърденията на жалбоподателя, с съдът е изискал от „ЛУКС
РЕНТАКАР ДОБРИЧ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., ул. „...“ № ... да представи Договор за наем на МПС с дата
9
19.07.2024 г., сключен между „...“ ... и С. Р. А., ЕГН **********, в оригинал.
В изпълнение на вмененото задължение Е. И. Е. е депозирала в Районен
съд Добрич Молба, която е била заведена с вх. рег. № 21409/08.11.2024 г. В
молбата Е. твърди, че не може да открие в архива процесния договор, както и
че след справка в книжата на фирмата е констатирала, че е станала техническа
грешка, като по невнимание е била внесла договора на жалбоподателя С. А. в
КАТ - Добрич. Сочи се, че на процесната дата С. А. не е управлявал фирмения
автомобил, като се изразява съжаление за допуснатата грешка.
Разпитана в съдебно заседание в качеството на свидетел, Е. И. Е.
заявява, че не може да открие и представи изискания от съда договор за наем
на МПС с дата 19.07.2024 г., сключен между „....“ ... и С. Р. А., ЕГН
**********. Видно от показанията й, на 27.07.2024 г. л. а. „....”, с рег. № .... не
е бил управляван от С. Р. А., а от жена на име З..
С оглед обстоятелството, че в изпълнение на процедурата по чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, Е. И. Е. е представила в ОДМВР - Добрич писмена декларация, в
която е потвърдила неистина, а именно, че на 27.07.2024 г. л. а. „....” с рег. №
.... е бил управляван от С. Р. А., съдът е намерил, че са налице данни за
евентуално извършено документно престъпление, поради което е сезирал и
Районна прокуратура (писмо с изх. № 1984/18.03.2025 г.).
Ето защо съдът намира, че в случая неправилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на С. Р. А. като физическо лице,
извършило нарушението, респективно - ползвател на моторното превозно
средство.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че обжалваният ЕФ е
издаден в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде
отменен.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени
разноски в размер на 300 (триста) лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено с вписване на
направеното плащане в договора за правна помощ, съобразно Тълкувателно
решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на Върховния касационен съд на
Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва
да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 300
(триста) лв.
Така мотивиран, съдът счита, че електронният фиш следва да бъде
отменен, като постановен в противоречие с материалния закон, поради което и
на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
........., издаден от ОД на МВР Добрич, с който на С. Р. А., ЕГН ********** от
с. С., общ. Б., ул. „....“ № ...., за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 800.00 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Добрич да заплати на С. Р. А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., общ. Б., ул. „С....“ № ..., сумата от
300 (триста) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административно-процесуалния кодекс пред
Административен съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на
страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
11