Решение по дело №2275/2018 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

гр. Кюстендил, 19.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на трети юни, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2275 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК),

Образувано е по искова молба, депозирана от „Банка ДСК“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №19, представлявано от В. М. С. – Главен изпълнителен директор и Д. Н. – Изпълнителен директор против М.П., роден на *** г., гражданин на И., притежаващ Удостоверение за продължително пребиваване на граждани на Ес в България № ***/14.02.2014 г. с адрес в РБългария – гр. Кюстендил, ул. „С. К.“ № **, ет.2, ап.3.

В исковата молба се сочи, че на 18.11.2011 г. между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и М.П., като кредитополучател, бил сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, по силата на който банката предоставила на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 5000 /пет хиляди/ евро, който бил усвоен чрез кредитна карта MasterCardGold, при стандартен лихвен процент, който съгласно Приложение U10 бил в размер на 16,95%,a падежната дата била – 10-о число от месеца. Срокът за ползване на кредитната карта съвпадал с валидността на същата, а именно – 3 години. Кредитополучателят бил получил срещу подпис карта с № ***, а отчитането на кредита ставало по специално открита заемна сметка № 13/24408405.

Ищецът предоставил на кредитополучателя договорения лимит в размер на 5000 евро, като същите били усвоени чрез плащания при търговци и теглене на АТМ, които обстоятелства били видни от приложеното извлечение по сметка № 19876725.

Редът и начинът на револвиране на кредита били уговорени в подписани от ответника Общи условия и Условия за издаване и обслужване на плащания /Приложение U10/, неразделна част от процесния договор. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора, поради което на основание чл. 30, ал.3 от ОУ на цялото му задължение, формирано към падежната дата, започнало да се олихвява с лихва, увеличена с допълнителна надбавка за забава. Така, към 12.22.2018 г. непогасените месечни погасителни вноски били 25 бр. с общ размер 2419.44 евро, от които: 1./ 12.12.2016 г. – 75.72 EUR; 2./ 10.01.2017 г. – 151.42 EUR; 3./ 10.02.2017 – 227,00 EUR; 4./ 10.03.2017 – 302.74 EUR; 5./ 10.04.2017 – 378.44 EUR; 6./ 10.05.2017 – 61.99 EUR; 7./ 10.06.2017 0 61.99 EUR; 8./ 10.07.2017 – 61.99 EUR; 9./ 10.08.2017 – 61.99 EUR; 10./ 10.09.2017 – 61.99 EUR; 11./ 10.10.2017 – 61.99 EUR; 12./ 10.11.2017 – 61.99 EUR; 13./ 10.12.2017 – 61.99 EUR; 14./ 10.01.2018 – 61.99 EUR; 15./ 10.01.2018 – 61.99 EUR; 16./ 10.02.2018 – 66.42 EUR; 17./ 10.03.2018 – 66.42 EUR; 18./ 10.04.2018 – 68.64 EUR; 19./ 10.05.2018 – 66.42 EUR; 20./ 10.06.2018 – 68.64 EUR; 21./ 10.07.2018 – 64.21 EUR; 22./ 10.08.2018 – 64.21 EUR; 23./ 10.09.2018 – 70.85 EUR; 24./ 10.10.2018 – 61.99 EUR; 25./ 10.11.2018 – 66.42 EUR;

В резултата на неизпълнението от страна на кредитополучателя банката обявила кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния му неплатен остатък.

Ето защо се поддържа искане да бъде осъден М.П. /P. M./, роден на *** г., гражданин на ***, притежаващ удостоверение за продължително пребиваване на граждани на ЕС в България № ***/14.02.2014 г., издадено от МВР Кюстендил, валидно до 11.02.2019 г., с адрес в РБългария – гр. Кюстендил, ул. „С. К.“ №**, ет.2, ап.3, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София,  ЕИК ********* следните суми: непогасена главница в размер на 4702,52 евро, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на цялото вземане; договорна възнаградителна лихва в размер на 1777,49 евро за периода от 12.12.2016 г. до 11.11.2018 г.; договорна лихва за забава в размер на 227,50 евро за периода от 10.05.2017 г. до 11.11.2018 г.; заемни такси в размер на 152,25 евро;

Претендират се и сторените разноски по делото, включително, но не само, за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450,00 лева.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Навеждат се доводи за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Процесният договор бил нищожен, доколкото посоченият в него ЕГН не бил на ответника, тъй като последният, като чужд гражданин, не разполагал с такъв. Отделно, кредитодателят не изпълнил основно свое задължение, а именно – да предаде на кредитополучателя кредитната карта, предмет на договора. В Декларацията за предаване/връщане на банкова карта, като дата на получаване била посочена 15.11.2011 г., в 14:30 часа, като били описани сметка и карта, която била предадена преди сключване на процесния договор на 18.11.2019 г. Нямало как ответникът да е получил картата преди да е открил сметка в „Банка ДСК“ ЕАД. Ответникът не бил приел карта във връзка със сключване на процесния договор, нито бил теглил суми с такава карта. Същият сочи, че най-вероятно е имало две карти към договора и той бил въведен в заблуждение при сключването му.

Договорът бил нищожен и поради това, че лихвеният процент по заема и ГПР били посочени единствено като абсолютни стойности, като не е била разписана ясна методика за формирането им съгласно разпоредбите на ЗПК.

Дори и да се установи, че облигационното отношение между страните е възникнало, то същото било недействително на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Релевира се нищожност на договора и поради това, че посоченият в исковата молба номер на сметка не съвпадал с този на Договора и Декларацията, което означавало, че издадената карта и съответно захранващата я сметка били различни от описаните като предадени такива.

Банката не била представила на ответника копие на преведен договор и декларация, доколкото той бил чужд гражданин и така бил отново въведен в заблуждение относно изрядността на посочените в документите данни.

Имало съществено несъответствие между посочената като дължима главница в обстоятелствената част на исковата молба от 2419.44 евро към 12.11.2018 г. И посоченият размер на същата в т.9 от представеното от банката извлечение и петитум на исковата молба – 4702.52 евро, като не ставало ясно как размерът на непогасената главница нараснал така драстично. Не ставало ясно как била образувана и възнаградителната лихва.

Исковата молба не съдържала конкретика относно това кога ответникът е изпаднал в забава и кога бил настъпил началният момент на предсрочната изискуемост на кредита. Същият оспорва изцяло договорната възнаградителна лихва като базираща се на нищожни клаузи по договора, а също и договорната лихва за забава и заемните такси – като недължими поради това, че ответникът не е бил уведомен за предсрочната изискуемост по кредита, ето защо не бил и изпаднал в забава. Оспорва се и дължимостта на разноски по делото, доколкото ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането му и не бил уведомен за предсрочната изискуемост на целия кредит.

Ответната страна сочи още, че процесният договор не отговарял на изискванията на чл. 5, ал.4 и чл. 11, ал.2 от ЗПК. Позовава се и на наличието на неравноправни клаузи в същия, което било в нарушение както на националното, така и на общностното право.

Ето защо се поддържа искане за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна, а в случай, че съдът я уважи до размера на главницата, да я отхвърли за всички останали претендирани суми, различни от нея.

В хода на съдебното дирене депозираната искова молба, ведно с уточнения към нея, се поддържа така, както е заявена и в първоначално претендирания размер, а ответникът оспорва същата.

            Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото договор от 18.11.2011 г.– на л. 7, страните са били в договорни отношения, по силата на които ищцовото дружество е предоставило на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит от 5000 евро, усвоим чрез кредитна карта, при ГПР от 18,33 % и общо дължима сума 5470,86 евро.

От приложената към делото Декларация за предаване/връщане на банкова карта е видно, че такава с № 5247100001241504 и наименование MasterCardGold е предадена и получена от ответника на 15.11.2011 г. с обслужваща кредита сметка № 19876725.

Приложени са и Общите условия по договора, Условия за издаване и обслужване на плащания с платинени кредитни карти на „Банка ДСК“, както и извлечение от сметка за периода 01.11.2011 г. – 12.11.2018 г.

От приложените като доказателства по делото документи на л. 145, 146, 147, 148, е видно, че ответникът по делото с оглед дейността на „АЛЕКС“ ООД, ЕИК ********* и по конкретно – Договор за покупко-продажба на дружествени дялове и Протокол от проведено на 26.03.2017 г. общо събрание на съдружниците, в качеството си на съдружник в дружеството, се е ползвал от услугите на преводач. От друга страна, без участието на преводач са подписани представените от ищцовата страна документи  - Протокол от 19.03.2010 г. и договор за възлагане на управление от същата дата на „Алекс“ ООД /л. 157, 158/.

Видно от Удостоверение изх. № 100201100139614/19.05.2011 г. за наличието или липса на задължения, издадено от ТД на НАП е, че ответникът по делото носи ЛНЧ, идентичен с посочения такъв в процесния договор, а именно: **********.

Представена е и докладна записка от „Банка ДСК“ ЕАД, ведно със списък на клиентите за одобрение, представляващ Приложение 1 към първата, в който списък, като одобрен за ползването на кредитна карта клиент, фигурира ответникът. /л. 159, 160 от делото/.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и съдебно-счетоводна експертиза, от 

 

 

 

 заключението на която се установява, че общо дължимият размер на задължението по процесния договор възлиза на сумата от 6857,51 евро, от които: 4702.52 евро – главница; 1777.49 евро възнаградителна лихва; 227.50 евро – лихва за забава; 150.00 евро – такси за нереволвиране. В о.с.з. вещото лице сочи, че сметката, по която се е обслужвал кредитът е с №19876725. Сумата от 2419.44 евро представлява непогасени минимални суми за револвиране, неидентични с дължимата главница, върху която сума всеки ден се начислява лихва с оглед невъзстановяване на парични средства в т.нар. гратисен период.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

            При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предмет на исковата претенция кумулативно обективно съединени искове с правно основание с чл. 430 ТЗ във вр. чл. 79 ЗЗД, както и чл. 430, ал. 2 във вр. с чл. 86 ЗЗД.

Между страните по делото е сключен договор за издаване на кредитна карта от 18.11.2011 г., като чрез използването й картодържателят е следвало да усвоява отпуснатия от банката кредит в пределите на уговорения лимит. Този договор е консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен – правните последици настъпват при съвпадане на волеизявленията на страните по него, като за тях се пораждат взаимни права и задължения, чието предметно съдържание е известно на страните при сключването на договора. Като сметка за целите на картата се сочи такава с номер 19876725. В съдебно заседание вещото лице сочи, че на името на ищеца били разкрити две сметки – заемна и разплащателна, но данните в експертизата са отразени за тази с номер 19876725.

Събраните по делото доказателства обаче, предвид наведените възражения, че заемните средства не са усвоени реално от картодържателя по посочената банкова сметка, ***, като остава недоказано твърдението, че посочените парични суми са разходвани именно от ответника (така Решение № 10/19.07.2016 г. по т. дело № 3386/2014 г. на ВКС, I т. о.).

Дори и да не се споделя горното съдът констатира, че в договора за издаване и обслужване на кредитна карта липсват всякакви уговорки за срок на предоставената карта, падеж на плащанията по нея, лихви, гратисен период, такси и пр. Всичко това е посочено в Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти, които не са подписани от кредитополучателя, както и приложените Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК, в сила от 01.01.2011 г. С това самият договор не отговаря на изискванията на чл. 5, ал.4 и чл. 11, ал.2 от ЗПК, а доколкото общите условия са написани на шрифт, различен от този на договора, е налице препятствие за ясното им разбиране.

Вън от това неясни са и причините, поради които договорът е с дата 18.11.2011 г., а самата карта е била предадена на 15.11.2011 г. В този контекст, може да се приеме, че се касае за друго договорно отношение, което не е предмет на иска, още повече, че в исковата молба се твърди, че заемната сметка, по която бил отчитан кредитът била с №13/24408405 и очевидно не съвпада с този по Договора и Декларацията.

Наред с това, действително, договорът, от който ищецът черпи права, съставлява комплексен банков продукт, който има белезите както на стандартните потребителски кредити – възможност за изначално усвояване в определен размер  и предварително уговорени дати на връщане, така и тези на револвиращите кредити, типично обслужвани чрез кредитна карта -  изначална неопределеност на размера на усвояваните от длъжника  суми до определена горна граница (лимит)  и на датата на това усвояване, а оттам – и на дължимата за връщане вноска. Доколкото договорът е  озаглавен да е за кредитна карта с револвиращ ефект и такава е получена от ответника, следва да се приеме, че за усвояването и връщането на усвоената част от лимита, важат правилата на чл.25 и следващите от ОУ. В тази връзка обаче, с оглед датата на сключването на договора,  приложими са правилата на ЗПК, в редакцията му, обнародвана в  ДВ, бр.58 от 30.07.2010 г., а ответникът има качеството на  потребител по смисъла на чл.9, поради което за съответствието на договора с правилата за потребителската защита, съдът следи служебно. Доводи в т. см. се поддържат и от ответника.

При тази проверка се констатира, че договорът за кредит е недействителен на основанието по чл.22 във връзка с чл.11 ал.1 т.9 и т.9а ЗПК, тъй като в него реално липсва уговорен лихвен процент. В договорната бланка са посочени три вида променлив лихвен процент /стандартен, с надбавка риск или при обезпечение залог/, като страните не са уговорили нито един от тях. Отделно в ОУ са посочени различни начини  на олихвяване на заемната сума, в зависимост от точността на изпълнението, като липсва ясно посочен критерий за приложимост на различните лихвени проценти, а оттам – и на размера на дължимите за погасяването суми, които са в пряка зависимост от метода, по който банката изчислява лихвения процент.      

Освен недействителността на договора като основание за неоснователност на исковете, следва да се отбележи и липсата на уведомление за обявена предсрочна изискуемост. Не се сочат причините, поради които банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и кога е сторила това. Поддържано е, че към 12.22.2018 г. непогасените месечни погасителни вноски били 25 бр. с общ размер 2419.44 евро, а в резултат на неизпълнението от страна на кредитополучателя банката обявила кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния му неплатен остатък. Така всъщност се поддържа автоматично настъпила предсрочна изискуемост. По този повод приложими са разясненията в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 18, според които вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Обстоятелства, които в случая не само, че на са поддържани в исковата молба, но не са и установени. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми, но има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

В случая твърдение, че изявлението за настъпилата предсрочна изискуемост е съобщена с връчването на исковата молба, както вече се посочи, ищецът не е поддържал в сезиращата искова молба. Няма и такова отправено към съда такова искане. Поради това следва да се приеме, че основанието по исковата молба е именно настъпила автоматично предсрочна изискуемост изискуемост. Този именно факт подлежи на установяване тук, доколкото предметът на спора е очертан от ищеца именно с исковата му молба. По-късно в отговор на доводи, изложени в отговора на исковата молба, но не по пътя на чл. 129 от ГПК, нито чл. 214 от ГПК, просто се сочи, че уведомяването за настъпилата предсрочна изискуемост било с връчването на исковата молба. То, обаче не съставлява обстоятелство по смисъла на чл. 235 от ГПК, именно защото ответникът е бил поставен в условия да се брани по наведените в исковата молба доводи – настъпила автоматично предсрочна изискуемост, като в хода на производството основанието не е било изменяно. Дори да се приеме обратното, от събраните по делото доказателства, не се установява дали е налице изобщо усвояване на сумата чрез използване на предоставената кредитна карта, за да се приеме, че са налице неизпълнени ежемесечни погасителни вноски, респ., че налице и другата предпоставка.

В договора отсъства и изрично уговорена дата на прекратяване, респ. дата на краен падеж на всички вземания по договора – единствената уговорка за крайна дата е посочването в условията за издаване и обслужвания на кредитната карта,  че същата има срок на валидност 3 години, но пък има в общите условия   уговорка /чл.17 ал.2/, че картата може да бъде преиздавана, ако клиентът на подаде искане за прекратяване на договора /каквото липсва/ или   са налице условията на чл.74 от ОУ.  Договорът „е валиден до прекратяването му по някой от начините, предвидени в общите условия“, но такива не бяха доказани, предвид горната констатация. Тоест, не се установи нито предсрочна изискуемост на сумите по договора, нито изтичане на срока, нито настъпването на друго основание кредиторът да търси плащане на всички дължими суми по него.

Досежно дължимостта на сумите за начислени такси в размер на 125.25 евро, доказателства също не са ангажирани.

Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че макар и ответникът да е чужденец и по негови твърдения не владее български език, не може да се отрази в отношенията между страните, т.к. тези обстоятелства не са доказани по делото. От друга страна щом чужденецът е подписал документ, изготвен на български език, може да се предполага, че е знаел какво е неговото съдържание (иначе би могъл да откаже да го подпише), освен ако не е бил подведен от лицето или лицата, които са му помогнали за превода или въведен умишлено е бил въведен в заблуждение по някакъв друг начин, за да го подпише, но доводи в тази насока не се поддържат.

  

 

 

Ето защо претенцията се явява неоснователна изцяло и ще бъде оставена без уважение като недоказана.

  

 

 

  

  

 

 

 

 

 

 

По отговорността за разноски:

По правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се следват деловодни разноски в размер на 1000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение (спр. л. 117 от делото), както и 200 лв. възнаграждение на вещо лице, и в този размер ще му бъдат присъдени.

Мотивиран от горното, съдът

                                                      Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на „Банка ДСК“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №19, представлявано от В. М. С. – Главен изпълнителен директор и Д. Н. – Изпълнителен директор против М.П., роден на *** г., гражданин на *** притежаващ Удостоверение за продължително пребиваване на граждани на Ес в България № ***/14.02.2014 г. с адрес в РБългария – гр. Кюстендил, ул. „С. К.“ № **, ет.2, ап.3, за присъждане на следните суми:

-                     непогасена главница в размер на 4702,52 евро, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на цялото вземане;

-                     договорна възнаградителна лихва в размер на 1777,49 евро за периода от 12.12.2016 г. до 11.11.2018 г.;

-                     договорна лихва за забава в размер на 227,50 евро за периода от 10.05.2017 г. до 11.11.2018 г.;

-                     заемни такси в размер на 152,25 евро;

ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №19, представлявано от В. М. С. – Главен изпълнителен директор и Д. Н. – Изпълнителен директор, да заплати на М.П., роден на *** г., гражданин на И***, притежаващ Удостоверение за продължително пребиваване на граждани на Ес в България № ****/14.02.2014 г. с адрес в РБългария – гр. Кюстендил, ул. „С. К.“ № ** ет.2, ап.3, сумата от 1200,00 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща деловодни разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: