№ 841
гр. Бургас, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20232120202099 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от В. Г. П., ЕГН **********, от
гр.Бургас, *** чрез адв.В.А. от БАК срещу Наказателно постановление № 22-0769-
003075/24.11.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция
Бургас“ , с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1
от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
Със жалбата са формулирани бланкетни доводи и оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление.
Постъпило е и писмено становище от пълномощника на АНО –юрк.Р.Ж., в което
на защитните аргументи в жалбата е противопоставена собствена юридическа
интерпретация на относимата нормативна уредба, чието централно съображение е,че по
отношение на предписаните правила за поведение, вложени в чл.140, ал.1 ЗДвП и чл.143,
ал.15 ЗДвП узнаването за прекратяване на регистрация на МПС от собственика му не
представлвява елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията на МПС
предвид обвързващия основополагащ принцип,че незнанието на закона не извинява
незнаещия .
В с. з. за жалбоподателя, редовно уведомен, се явява адв. А., който поддържа
жалбата и моли НП да бъде отменено. Претендира присъждането на разноски.
В с. з. за АНО, редовно уведомен, явява се гл.юрк. Ж., която поддържа
съображенията в депозираното писмено становище и прави претенция присъждане на
1
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
След индивидуална и комплексна оценка на събраните по делото доказателства и
след преценка на изложените в жалбата защитни доводи в съответствие с разпоредбата на
чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът извърши цялостна проверка на правилността на
атакуваното наказателно постановление, при която констатира, че не са налице основания за
неговата отмяна при следните съображения:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 31.03.2022 г., около 14.25 часа, в Община Бургас, гр.Бургас, по ул. „Янко
Комитов“ в посока от бул. „Тракия“ към автомивка „Ф.“ при извършена проверка от
мл.автоконтрольор в сектор „ПП“ Бургас, било установено, че жалбоподателят В. управлява
л.а. ***, като след справка с PCOSN799 и ОДЧ 25 се установило, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП, считано от 25.01.2023 г.
За установеното нарушение, квалифицирано в АУАН по чл.140, ал.1 ЗДвП
свидетелят-актосъставител Д. К., мл.автоконтрольор съставил срещу жалбоподателя АУАН
с бл.№205936 от 31.03.2022г. Преписката била изпратена в РП - Бургас, като с
постановление от 14.07.2022 г. прокурор при БРП постановил отказ да се образува
досъдебно производство, след което материалите били върнати отново в сектор "Пътна
полиция".
В изпълнение на правомощията си, възложени му със т.3.11 от Заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Началник на група в при ОДМВР –
Бургас Сектор „Пътна полиция“, на 24.11.2022 г. издал атакуваното наказателно
постановление, с което жалбоподателят П. е санкционирана за нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП й е наложена "глоба" в размер на
200 (двеста) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 18.05.2023 г., като в законоустановения срок на 25.05.2023 г. е депозирана
жалба срещу същото.
Видимо от постъпило писмо –справка от ОДМВР –Бургас, Сектор „Пътна
полиция“-Бургас, л.а. ***, се установява, че процесното ПС на 23.11.2021 г. е прехвърлено
с договор за продажба-праводаване на 23.11.2021г. на нотариус с рег. №699 в собственост
на В. П..
Съдът кредитира изложеното от свидетеля Д. К., доколкото в процесуален аспект
неговите непосредствени наблюдения са формирани при рутинно изпълнение на
служебните задължения, респ. същите са обективен източник на информация,относно
правнозначимите обстоятелства по делото, при проверката на процесното МПС, което било
2
със служебно прекратена регистрация, считано от 25.01.2022 г.
Тези гласни доказателствени източници, бележат директна логическа взаимовръзка
и формират единна доказателствена база с приложените писмени доказателства, в т.ч. с
наличната Докладна записка от 24.06.2022 г. /л.14 от делото/, в която е конкретизирано,че на
23.11.2021 г. е постъпила информация, съгл. която за МПС е имало сключен договор за
покупко-продажба от 23.11.2021 г. и новият собственик е В. П..
Съдът кредитира и допълнително постъпилите писмени доказателства, а именно
:Договор за прехвърляне на собствеността върху моторно превозно средство, в изпълнение
на договор за лизинг от 23.11.2021 г. с нотариална заверка на подписите на прехвърлителя
„М.Б.“ЕООД и приобретателя В. Г. П.. В тази връзка кредитируема основа на изводи
относно горните факти е справка от регистър на ПП –Бургас относно история на
регистрацията на ПС с рег.№**, видно от която на 23.11.2021 г. е регистриран договор за
продажба-праводаване с предстоящ собственик В. П., а на 25.01.2022 г. е настъпило
служебно прекратяване на регистрацията на осн. чл.143,ал.15 ЗДвП. Представено е и
заявление №220769013289 от 08.04.2022 г. за възстановяване след прекратена регистрация
относно МПС „Фолксваген Голф“, с рег. №**.
В случая следва да се отбележи, че фактическата обстановка не се оспорва от
жалбоподателя, налице е спор по приложимото материално право и относно наличието на
допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление, както
и в аспекта на справедливостта на наложеното административно наказание в пределите на
възприетите от него фактически положения, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник на
група в при ОДМВР –Бургас Сектор „Пътна полиция“, а АУАН е съставен от териториално
и материално компетентно лице - младши автоконтрольор в Сектор „ПП“, ОДМВР-Бургас.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3
ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1
ЗАНН, поради което същото е съобразено с изискванията на процесуалния закон, а при
съставяне на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Признаците от състава на
предявеното с административно-наказателното обвинение нарушение са индивидуализирани
в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен с оглед съотношението
на цифрово и словесно единство във фактическите параметри и правна квалификация на
нарушението, което обуславя спазване на гаранциите за упражняване правото на защита на
нарушителя. Противно на персоналното мнение и субективно несъгласие на процесуалния
представител на жалбоподателя пропускът в изписване на една от буквите при
индивидуализиране на рег. номер на процесното МПС в АУАН /№*** фигурира в АУАН при
пълно изписване №***/, не съставлява процесуално нарушение от категорията на
3
съществените,т.к. жалбоподателката е била спряна при проверката, АУАН й е предявен
надлежно и същата го е подписала без възражения-ерго до знанието й е доведен по
категоричен и недвусмислен начин характера на нарушението и за кое МПС става въпрос,
във вр. с непосредственото му управление към момента на извършване на проверка. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя П. не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи
процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. Легална дефиниция за регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно
превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил
управляван от жалбоподателя П. на път, отворен за обществено ползване. От събраните
писмени и гласни доказателствени средства се установи по категоричен и несъмнен начин,
че на 31.03.2022 г., в Община Бургас, гр.Бургас, по ул. „Янко Комитов“ в посока от бул.
„Тракия“ към автомивка „Ф.“ жалбоподателят В. управлявала л.а. ***, като след справка с
PCOSN799 и ОДЧ 25 се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация
по чл.143, ал.15 ЗДвП, считано от 25.01.2023 г.
Авторството на деянието е установено по делото чрез надлежно съставения
акт за установяване на административно нарушение, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Доказателствената сила на акта не е била оспорена от жалбоподателя. Регистрацията е
била служебно прекратена поради неизпълняване на задължението на собственика да
регистрира МПС в двумесечен срок от придобиването му - 23.11.2021 г. Съдът намира, че
събраните еднопосочни и лишени от противоречия и логически несъответствия
доказателства предоставят легитимна опора на правния извод, че с поведението си
жалбоподателят П. е осъществила състава на процесното административно нарушение по
чл.140, ал.1 ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е санкционирана.
На първо място, следва да се отбележи,че фактическият състав на нарушението по
чл.140,ал.1 ЗДвП в случая е недвусмислено регулиран от законодателя и визира управление
на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, т.е. в разрез с общо вмененото
задължение на водачите, преди да предприемат действие по управление на МПС, да се
уверят дали съответното превозно средство е с валидна регистрация, за да могат правомерно
да се включат в движението по пътищата, отворени за обществено ползване -в този см. и
4
практиката на касационната инстанция в Решение № 130 от 10.02.2023 г. на АдмС - Бургас
по к. а. н. д. № 2067/2022 г. „ Посочената разпоредба, тълкувана във връзка с тази на чл.
175, ал. 3 от ЗДП, води до извод, че адресати на санкционната норма са не собствениците,
а водачите на МПС без валидна регистрация, независимо от принадлежността на правото
на собственост. Законът изхожда от разбирането, че всеки водач, преди да започне да
управлява МПС, следва да се увери, че не са налице пречки МПС да бъде приведено в
движение. /…/Следва да се направи ясно разграничение между задължението за извършване
на регистрацията на МПС след сделката, което безспорно е задължение за дружеството
– приобретател, и забраната да се управлява МПС с прекратена регистрация. В случая
административнонаказателната отговорност е ангажирана не за неизпълнение на
задължението за регистрация, а за управление на МПС.“ На плоскостта на това
разграничение несъстоятелен се явява защитния довод в пледоарията на адв. А., за смесване
и противоречивост относно състава на изпълнителното деяние- дали се касае за
административно нарушение по чл.140,ал.1 ЗДвП или за такова по чл.143, ал.15 ЗДвП. Чрез
изчерпателното словесно описание на фактическото съдържание на нарушението по
чл.140,ал.1 ЗДвП по недвусмислен,ясен и максимално достъпен начин е пояснено,че
административнонаказателната отговорност е ангажирана за „управление на л.а.
Фолксваген Голф“ ,което не е регистрирано по надлежния ред “, а при посочване нормата
на чл.143,ал.15 ЗДвП са използвани легални критерии- за повишаване на прецизността и
изчерпателността на фактическото основание на нарушението по чл.1140,ал.1 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на
регистрирано пътно превозно средство в срок един месец да регистрира придобитото
превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния
адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е
придобито от търговец с цел продажба. Аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4,
ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. В случая законовото изключение е неприложимо,
тъй като приобретателят Велилсава П. не твърди и не доказва да има качеството на търговец
и в това качество да е придобила превозното средство с цел продажба.
Анализът и тълкуването на цитираните по-горе разпоредби, относими към
настоящия казус, обуславят становището, че след извършено вещно-транслативно действие
върху превозното средство и пасивност от страна на новия собственик в срок до един месец
да регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за регистрация, същото
следва да бъде квалифицирано като моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Т. е. негативното за правовия ред
продължено състояние на "нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство" е
пряка последица от неизпълнение в срок на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, но в
случая се касае за форма на неправомерно деяние, осъществено чрез управление на МПС
със служебно прекратена регистрация. Следва да се има предвид, че с разпоредбата на чл.
143, ал. 15 от ЗДвП се въвежда допълнителен едномесечен толеранс към приобретателите на
5
ППС, като правилото предписва, че служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. В настоящия случай, с изтичането на
срока, съответно при неизпълнение на задължението в този срок, регистрацията на
автомобила е била прекратена автоматично служебно, в случаят това е отразено на 25.01.22
г., (видимо от отбелязването в справката от АИС на КАТ) , когато е изтекъл срокът по чл.
143, ал. 15 от ЗДвП.
Аналогична е съдебната практика по приложение на материалния закон на чл.140,
ал.1 ЗДвП и сравнителния анализ с чл.143,ал.15 ЗДвП“ в Решение № 1146 от 20.10.2022 г.
на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1302/2022 г.: „Това задължение на новия собственик не се
вписва в договора за покупко-продажба на МПС, нито следва да бъде разяснявано по време
на сделката при нотариуса. Това е законово задължение на собственика, което той следва
да изпълни безусловно. С изтичането на срока, съответно при неизпълнение на
задължението в този срок, регистрацията на автомобила е била прекратена
автоматично служебно, в случаят това е отразено на 14.10.21 г., когато служебно е
прекратена регистрацията, т. е. два дни след 12.10.2021 г., когато е изтекъл срока по чл.
143, ал. 15 от ЗДвП. /…/Това прекратяване не му е било съобщено, но тъй като същото се
основава на неизпълнение на законово задължение за пререгистрация, допуснато от самия
него, при положение, че незнанието на закона, не би могло да е оправдание, означава, че от
субективна страна, той е бил наясно, че управлява автомобил, който не е регистриран по
съответния ред.“В Решение № 1082 от 10.10.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
1041/2022 г. е прието напълно идентично правно-нормативно тълкуване на чл.143,
ал.15 ЗДвП: „Отделно от това, законът не предвижда задължение за който и да е
административен орган да уведомява изрично собствениците на МПС за служебно
прекратената регистрация- по аргумент на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000
г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства.При това положение не може да се приеме, че след като е знаела, че не е
изпълнила законовото си задължение за регистрация на новопридобитото превозно
средство в предвидения от закона срок и какви са последиците от това (защото
непознаването на закона не е извинение) Ч. не е имала знание, че регистрацията на
управлявания от нея автомобил е била прекратена служебно.Поради изложеното съдът
намира, че субективния елемент на нарушението е доказан.“В този смисъл са и Решение №
1137 от 19.10.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1400/2022 г. Решение № 1105 от
14.10.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1591/2022 г. и Решение № 1366 от
22.11.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1269/2022 г. и много други.
Деянието е извършено виновно, при форма на вина пряк умисъл, доколкото
жалбоподателката е собственик на противоправно управлявания от нея л.а. и на тази основа
6
произтича необоримата презумпция,че познава законовото си задължение за регистрация на
превозното средство, произтичащо от промяната в собствеността. Нормата на чл. 140 от
ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е.
то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7,
ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
като в настоящия случай разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта
при тази форма на вината./ така в Решение № 1137 от 19.10.2022 г. на АдмС - Бургас по к.
а. н. д. № 1400/2022 г./
Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото не са налице
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което правилно двете кумулативни
санкции са били определени в минималния възможен размер.
Не са налице и предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН., съотнесени с
дефинитивните рамки на понятието маловажен случай съгл. § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Съдът
намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е
налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Нарушението е на просто извършване, поради
което не може да бъде извършвана преценка за липсата или незначителността на вредни
последици, доколкото обществената опасност, тежестта и правна укоримост на нарушението
са иманентна негова характеристика, обусловила включването му в нормения комплекс на
ЗДвП. Следователно конкретният случай не се отличава от типичните такива нарушения,
поради което и не обосновава приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител
на наказващия орган, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в
размер на 80 лв. Посочената сума следва да бъде присъдена в полза на ОД на МВР Бургас –
арг. от чл. 42, ал. 1 вр. 43, ал. 3, т. 4 от ЗМВР.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Бургаският районен съд,
LXV-ти наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-003075/24.11.2022 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което на
В. Г. П., ЕГН ********** за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 ЗДвП, са наложени административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева и
административно наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
7
ОСЪЖДА В. Г. П., ЕГН ********** да заплати в полза на ОДМВР-Бургас сума в
размер на 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8