№ 745
гр. Пазарджик, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Асен В. Велев
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело №
20245220102828 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С.ш.“ № 67а, представлявано от
изпълнителните директори С. А. и П. Д., чрез юрисконсулт И. К., срещу Д. Н.
Л., ЕГН **********, с адрес: **********, ул. „Т.о.“ № 23.
С исковата молба и уточненията към нея ищецът твърди, че на 01.02.2019
г. в 13.30 ч. на улица Д. 7 в гр. Л., Федерална република Германия, свидетелят
С.Д. наблюдавал пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил
марка „...“, модел „...”, с peг. № ..., навлязъл в място за паркиране, и когато
тръгнал да излиза оттам и маневрирайки назад, докоснал с дясна предница
паркирания лек автомобил марка „..“ модел „...“ с рег. № .., отзад вдясно. В
следствие на ПТП-то възникнали материални щети по двата леки автомобила.
Твърди се, че водачът на лекия автомобил „...“ напуснал мястото на
произшествието, като свидетелят С.Д. успял да съобщи регистрационния му
номер, при което били открити собственикът г-н Г. и шофьорът. При
проверката от компетентната на място полицейска служба се установил като
шофьор заподозреният Л.. Водачът Л. твърдял, че не е забелязал сблъсъка.
Направени били снимки на щетите по двата автомобила, като било
констатирано, че сблъсъкът на превозните средства съвпада един с друг. За
произшествието бил съставен протокол за ПТП с материални щети №
BY2109-003253-19/6, в който е посочено, че преписката е изпратена в
Прокуратурата в Л., поради напускане на местопроизшествието. Излага, че
към датата на събитието 01.02.2019 г. отговорността на водача на лекия
автомобил марка „...“ била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ищцовото дружество, обективирана в полица №
BG/22/118003566337, със срок на валидност от 27.12.2018 г. до 27.12.2019 г. За
1
настъпилото ПТП при ищеца била заведена щета под № 0000-1909-19-602417
с реф. № DE 1519.0017.2743.2-000, по която ищцовото дружество изплатило
сумата от 1 158,16 евро по банкова сметка на международния кореспондент по
зелена карта на дата 30.12.2019 г., с платежно нареждане № *********.
Излага, че във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ и на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, ищцовото
дружество придобило право на регрес срещу виновния водач Д. Н. Л.,
управлявал автомобила с алкохол в кръвта над допустимото по закон, до
размера на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2 285,17
лева по щета № 0000-1909-19-602417. В хода на производството уточнява, че
правото му на регрес възникнало поради това, че виновният водач Д. Л.
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата и с това
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи
вещества. Уточнил е и материалните щети лекия автомобил марка „..“, модел
„...“ с рег. № ... Сочи, че във връзка с подадено от страна на ищцовото
дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
било образувано ч.гр.д. № 1386/2024 г., по описа на РС – Пазарджик, по което
била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника Д. Н. Л.. Последният
подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което на основание
чл. 422, ал. 1,във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК предявява настоящия иск.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено между
страните, че ответникът Д. Н. Л., ЕГН ********** дължи на ищеца
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* сумата
от 2 285,17 лева, представляваща платено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № 0000-1909-19-602417, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
от ГПК в съда – 02.04.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Д. Н. Л., с който е взето становище, че искът е недопустим и
неоснователен. Намира предявения иск за недопустим, тъй като не бил налице
идентитет между заявлението по чл. 410 от ГПК и исковата молба по
отношение претендираното материално субективно право, съобразно неговата
индивидуализация. Сочи, че за допустимостта на процеса било необходимо
пълно припокриване на твърденията и идентичност на фактите от които
произтича материалното субективна право в заявлението и обстоятелствата,
от които произтича вземането, посочени изрично в заповедта за изпълнение и
исковата молба не само по размер, но и по основание и период, което в случая
не се установявало. Твърди, че не е спазен и законоустановения срок за
предявяване на установителния иск по чл. 422 от ГПК. Поради недопустимост
на иска, моли производството по делото да бъде прекратено и исковата молба
да бъде върната. Счита иска за неоснователен и го оспорва изцяло по
основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Прави
възражение за ненадлежно уведомяване - връчване на покана до ответника за
възстановяване на платеното от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД. Твърди, че няма данни
регресна покана да е изпращана и връчена - да е достигнала до знанието на
ответника. Оспорва обстоятелството, че вредите по лек автомобил „..“, с peг.
№ .. са настъпили в резултат на процесното ПТП. Оспорва и че, ответникът Д.
Л. е виновния водач за настъпването му. Оспорва представения протокол за
ПТП. Твърди, че същият не е съставен при оглед на място на произшествието
2
и на описаното събитие, като е непълен и неточен, поради което не отговаря
на законовите разпоредби, регламентиращи издаването му. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовото дружество
не изпраща представител. Представя писмено становище, с което поддържа
искова молба и моли за уважаване на предявения иск с присъждане на
разноски. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва иска и
моли за неговото отхвърляне. В указан от съда срок представя писмена защита
с подробни аргументи за неоснователност и недоказаност на исковите
претенции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото са представени Протокол за ПТП, издаден Полицейска
инспекция в Л. с референтен № BY2109-003253-19-6, Протокол за разпит на
уличено лице от 01.02.2019 г. и Протокол за разпит на свидетел от 01.02.2019
г., в които е посочено, че на 01.02.2019 г. свидетелят С.Д. е видял
пътнотранспортно произшествие на ул. Д. № 7 в гр. Л., Германия, при което
лек автомобил марка „...“, модел „...”, с peг. № ..., поради насрещно движение,
навлязъл в място за паркиране, и когато тръгнал да излиза, докоснал с дясна
предница паркирания пред него лек автомобил марка „..“ модел „...“ с peг. №
.., отзад вляво. След удара, водачът на лекия автомобил „...“ маневрирал назад,
излязъл от мястото за паркиране и продължил напред. След това същият
паркирал на ул. Ауервег пред детска градина. В следствие на ПТП-то
възникнали материални щети по двата леки автомобила. По данни на
свидетеля С.Д., съобщил за инцидента на собственичката на лекия автомобил
„..“ – Д.А., която била негова колежка, около 14,30 часа. Видно от отразеното в
Протокол за ПТП по посочения от свидетеля Д. регистрационен номер,
полицейските органи установили, че собственик на лекия автомобил „...“ е Н.
Г.. Отразено е, че полицейската инспекция Ротенбург а.д. Лаабер била
установила като шофьор на лекия автомобил „...“ е Д. Л.. В проведения от
полицейските органи в Германия разпит ответникът Д. Л. е посочил, че на
01.02.2019г. около 14,00 часа е управлявал лекия автомобил „...“, собственост
на неговия баща в Л. с рег. № ..., като не бил забелязал произшествие, когато
пътувал в Л. по Поршещрасе. Посочил е, че ако се е блъснал в нещо е щял да
слезе и нямало да продължи да пътува. Приобщени са снимки на щетите по
двата автомобила.
Видно от представеното по делото писмо, на 12.02.2019 г. Полицейската
инспекция в Л. е изпратила преписката, образувана по жалба на Д.А. от
01.02.2019г., към Прокуратурата в Лансдхут. Същата била образувана срещу
Д. Л., роден на 28.04.1999 г., поради непозволено напускане на
местопроизшествието - § 142 от Наказателния кодекс на Федерална република
Германия.
С Постановление от 04.03.2019 г. на Прокуратурата в Лансдхут е
прекратено предварителното производство срещу Д. Л. и преписката е
предадена на административните власи, съобразно Закона за нарушаване на
реда. В същото е посочено, че уличеното лице Л. е било обвинено за това, че
3
на 01.02.2019 г. в 13,30 часа, с лек автомобил с български рег. № ..., на Д. в Л.,
се блъснал в лекия автомобил с рег. № .., собственост на пострадалото лице
Ауфингер и след това е напуснал местопроизшествието. За да прекрати
производството прокурорът е приел, че не са налице доказателства за
деянието с необходимата сигурност, доколкото липсвали данни същият да е
забелязал сблъсъка.
Видно от представената по делото Калкулация за ремонт по номер на
преписка № BY2109-003253-19-6, по автомобил марка „..“ модел „...“ с peг. №
.., собственост на Д.А., са посочени очаквани разходи за ремонт – части и труд,
в размер на общо 1 071,19 евро с включен 19% ДДС. Посочени са щети и
ремонт на следните части от автомобила: водач заден капак - ляво външно;
водач заден капак - дясно външно, водач заден капак ляво долу; водач заден
капак дясно, регистрационен номер/рамка - заменяне, допълнителни светлини
задно дясно - заменяне, допълнителни светлини задно ляво - заменяне,
светлина регистрационен номер ляво - заменяне, Светлина регистрационен
номер дясно - заменяне, Задна броня облицовка, Държач заден капак –
заменяне, с лакиране на пластмасови части и инсталиране на задна броня.
По делото не е спорно, а се установява и от представената по делото
застрахователна полица № BG/22/118003566337, че за лек автомобил марка
„...“, модел „...”, с peг. № ..., със собственик Н. Л. Г., при ищцовото дружество
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на действие от
27.12.2018 г. до 27.12.2019г.
Видно от представения по делото доклад по щета № 0000-1909-19-602417
при ищцовото дружество е заведена преписка за щета за ПТП от 01.02.2019г.,
при което застрахования автомобил лек автомобил марка „...“, модел „...”, с
peг. № ... е ударил паркиран автомобил и е напуснал мястото на
произшествието. Посочено е, че същото представлява покрит риск по полица
№ BG/22/118003566337. Определено е застрахователно обезщетение в размер
на 925,16 евро, както и покрити разходи в размер на 200,00 евро –
посредническа такса и 33,01 евро – други разходи, или сумата от общо
1 158,17 евро. Посочено е, че сумата следва да се изплати на NZOOM:
DE1519.0017.2743.2-000.
Видно от представеното платежно нареждане от 30.12.2019 г. на
ищцовото дружество е превело на Ван Амейде Германия сумата от общо
78 670,17 евро, сред които и сумата от 1 158,17 евро по реф. №
DE1519.0017.2743.2.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебна
автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът кредитира като обективно,
логически издържано и компетентно изготвено, обсъдено в съвкупност
останалите доказателства по делото, се установява, че на 01.02.2019 г. около
13,30 часа в гр. Л., Германия, по ул. „Д.“, в посока северозапад, се движил лек
автомобил „...“, модел „...”, с peг. № ... управляван от Д. Л.. В дясната лента по
посоката му на движение е имало паркирали автомобили, когато в насрещната
лента се движил друг автомобил, който имал предимство. Водачът на лекия
автомобил „...“ възприел свободно паркомясто в дясно между два автомобила
и заел с маневра пространството, за да освободи платното за движение. След
разминаването, водачът отново потеглил напред и наляво, за да напусне
паркомястото и да продължи напред. При движението автомобилът
4
контактувал приплъзващо се, с предната си дясна ъглова част на бронята, със
задната лява ъглова част на бронята на предно стоящ автомобил „.. ...“ с peг. №
... Според вещото лице скоростта на движение при маневрирането на лекия
автомобил „...“ била ниска – около 5-8 км/ч, при което се е реализирал контакт
с минимален натиск в контактната площ между двата автомобила и настъпила
„одраскваща щета“ по облицовките на броните на двата автомобила, с
отнемане на лаковото покритие. Широчината на увредите по лекия автомобил
„..“ била около 5 см, а по автомобила „...“ – 17,5 см. Вещото лице сочи, че в
резултат на пътния инцидент е настъпило единствено увреждане на
облицовката на задната броня на лекия автомобил „..“, изразяваща се в
задиране, надраскване с отнемане на лаковото покритие в зоната на контакта с
бронята на другия автомобил. За отстраняване на щетите в конкретния случай
било необходимо да се извърши демонтаж на задната броня, при който се
отстраняват и регистрационния номер и наличните осветителни
сигнализационни елементи от ляво и отдясно, съответно се допуска счупване
на укрепителните и свързващи пластмасови водачи на бронята, което налага
тяхното подменяне с нови. Необходимо било и влагане на материали за
лакиране и лак за автомобила, който е 2-пластов металик океанско синьо
(перлено). Според вещото лице размерът на ремонта в Германия по
процесната щета възлиза на сумата от 1 071,19 евро с ДДС или 2 095,06 лева с
ДДС, включващ авточасти и малки резервни части, механичен труд,
боядисване и материали, съобразно представена в табличен вид подробна
справка. Вещото лице дава заключение, че е налице причинно-следствена
връзка между механизма на произшествието и настъпилите щети по
процесния лек автомобил .. ...“ с peг. № ... В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че е възможно при извършената маневра от страна на водача на
лекия автомобил „...“ да не е бил възприет този контакт и да е потеглил,
напускайки местопроизшествието, доколкото няма констатирани значителни
повреди, а само един протриващ контакт на лаковите покрития. Според
вещото лице в конкретната среда - при работещ двигател и маневриращ
автомобил, е възможно водачът да не е усетил и чул това съприкосновение. В
случай, че е имало движение на други автомобили отляво на водача и той е
бил с концентрирано внимание вляво е възможно въобще да не е възприел
процесното съприкосновение.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана Х.И. Г.а, майка на
ответника Д. Л.. Същата в показанията си сочи, че мъжът й работил в
Германия и тя и синът й му ходят на гости. Живеели на 10-12 км от Л., където
живеела етърва й – стринка на ответника. В началото на 2019 г. били в
Германия, заедно със сина й. В началото на февруари месец 2019 г. отишли на
гости при етърва й в Л., за да й отнесат документи Синът й шофирал лекия
автомобил на баща му, а тя се возила на предната седалка. Към 13-13,30 часа
стигнали до главната улица, по която се движели автомобили и хора, синът й
направил маневра преди да паркира на паркомясто пред къщата на роднината
им, като се огледал, както наляво, така и надясно. Паркомястото се намирало
на 100-150 м от детска градина, която била до дома на етърва й. От другата
страна на детската градина имало паркоместа и контейнери. Маневрата
извършил пред детската градина. При маневрирането на автомобила не й
направило впечатление да са ударили нещо и не била усетила шум или
раздрусване. Сочи, че след това синът й паркирал пред етърва й на
паркомясто, което било отпред, и останал да я чака в колата, за да пуши.
Стояла при етърва й около час-час и половина. Сочи, че няма видимост от
5
детската градина към паркоместата, тъй като същата е на завой. Не била
забелязала някой от минувачите да е реагирал по-особено или да е ръкомахал,
когато синът й правил маневрата. След като се прибрали твърди, че не били
забелязали щети по автомобила. Вечерта баща му се прибрал от работа и
същият вкарал колата в гаража. След десетина минути – около 19,30 часа,
дошли полицаи, които им казали да изкарат колата. Осветили с фенерче
автомобила и отпред видели едно зацапване на бронята. Според нея е от варта
в гаража, тъй като мъжа и влиза напред в гаража и може да я е ожулил. Сочи,
че обикновено бащата на ответника прибирал колата в гаража след като се
прибере от работа. Полицаите казали, че има несъответствие на страните ляво
– дясно.
Видно от приложеното в кориците на делото ч.гр.д. № 1386/2024 г. по
описа на РС – Пазарджик, по заявление по чл. 410 от ГПК от 02.04.2024 г., в
полза на ищеца „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е
издадена Заповед № 815 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 04.04.2024 г., въз основа на която е разпоредено длъжникът Д. Н. Л.,
ЕГН ********** да заплати на ищцовото дружество сумата от 2 285,17 лева –
главница по изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица №
BG/22/118003566337, със срок на валидност от 27.12.2018 г. до 27.12.2019 г.,
ведно със законна лихва върху нея, считано от 02.04.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумите 45,70 лева – държавна такса и 100,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника Д. Л. на 22.04.2024 г., като с възражение по чл. 414 от ГПК от
20.05.2024 г. същият е възразил срещу заповедта. С Разпореждане №
4242/20.05.2024 г. на заявителя са дадени указания за предявяване на
установителен иск в едномесечен срок от съобщението. Същото е получено от
последния на 06.06.2024 г., като с молба от 02.07.2024 г. по делото е постъпила
молба от ищеца, ведно с копие от искова молба с вх. № 16966/02.07.2024 г. за
предявен иск за процесната сума, въз основа на която е образувано
настоящото производство.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, във връзка с чл. 415, ал.
1 от ГПК с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
От данните по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. №
1386/2024 г. по описа на РС – Пазарджик е видно, че процесуалните
предпоставки за допустимост на специалния положителен установителен иск
по чл. 422 от ГПК са обезпечени. Между същите страни се е развило
заповедно производство, с предмет, идентичен с предмета на настоящата
искова защита. Длъжникът е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК.
Заповедният съд е указал на заявителя да предяви иска за установяване на
вземането си. В едномесечния преклузивен срок заявителят е предявил пред
РС - Пазарджик иска по чл. 422 от ГПК. Налице е идентичност между
воденото заповедно производство и предявения иск, доколкото се претендира
възстановяване на заплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-
1909-19-602417. Искът е допустим доколкото са налице общите предпоставки
за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, както и
специалните такива, свързани с реда на търсената защита - установителна
такава по чл. 422 от ГПК, съгласно постановките дадени в т. 10а от
6
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. В този смисъл, съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника, обективирани в отговора на исковата молба, за недопустимост на
настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят има
право да получи платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и
разноски, от виновния водач, когато последният е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина. Отговорността по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ е във
функционална връзка с деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, като освен
установяване наличието на общите предпоставки на деликта, следва да се
установят и допълнително предвидените такива в посочената разпоредба.
За уважаване на иска в тежест на ищеца е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, следните предпоставки: 1) наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между ищеца застраховател и застраховано при него лице към
датата на настъпване на застрахователното събитие; 2) възникнало в полза на
увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу
причинителя на вредата - т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез
негово виновно и противоправно поведение, съгласно чл. 45 от ЗЗД; 3)
заплащане от страна на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на застрахователно обезщетение на увреденото лице; 4) че
делинквентът -ответникът е причинил виновно ПТП, след което е напуснал
местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата и посещаването на местопроизшествието от тях е било
задължително по закон. В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават
или погасяват вземането, съответно носи тежестта да обори презумпцията за
виновност, предвидена в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал съдът
приема, че по делото се установява твърдяното от ищеца ПТП, причинено от
ответника Д. Л., случило се на 01.02.2019 г. около 13,30 часа в гр. Л. на ул.
„Д.“, Германия, между лек автомобил „...“, модел „...”, с peг. № ... и паркиран
лек автомобил „.. ...“ с peг. № ... От показанията на разпитаната по делото
свидетелка, както и от събраните по делото писмени доказателства,
категорично се установява, че лекият автомобил „...“ в посочения ден и час се
е управлявал именно от ответника Л.. Механизмът на настъпилото ПТП се
установява по категоричен начин от приетата по делото и неоспорена от
страните САТЕ, според която при движението на автомобила по улица ул. „Д.“
в гр. Л. в насрещната лента - срещу него се е движил друг автомобил, който
имал предимство. За да освободи платното за движение ответникът е
извършил маневра и е заел свободно паркомясто, между паркиралите от
дясната му страна автомобили. След като двата автомобила са се разминали,
ответникът е предприел маневра напред и наляво с ниска скорост, за да излезе
и да продължи движението си по улицата. При извършването на тази маневра
е закачил с предната дясна ъглова част на бронята на управлявания от него
автомобил бронята на стоящия пред него паркиран автомобил „.. ...“ с peг. №
7
.., в неговата задната лява ъглова част. Вследствие на осъществения контакт
между броните на двата автомобила е настъпило увреждане на облицовката на
задната броня на лекия автомобил „..“, изразяваща се в надраскване с
отнемане на лаковото покритие. От заключението на вещото лице се
установява, наличието на причинно-следствена връзка между установения
механизъм и щетите, нанесени на лекия автомобил „.. ...“, съответно каква е
стойността на необходимия ремонт за възстановяване на лекия автомобил,
съответстваща на представената по делото Калкулация за ремонт по номер на
преписка № BY2109-003253-19-6. И според вещото лице за отремонтиране на
потърпевшото МПС е била необходимо сваляне на бронята и съпътсващи
елементи, включително необходимостта от подмяна на някои от тях с нови.
Изчислена по средни пазарни цени към датата на произшествието
отремонтирането на щетата възлиза на сумата от 1 071,19 евро с ДДС или 2
095,06 лева с ДДС.
От събраните по делото доказателства следва категоричния извод, че към
датата на пътно-транспорното произшествие, вследствие на което е причинена
щетата на лекия автомобил „.. ...“, е имало валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищцовото
дружество за лек автомобил марка „...“, модел „...”, с peг. № ..., със собственик
Н. Л. Г. и със срок на валидност от 27.12.2018 г. до 27.12.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от КЗ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие. В разпоредбата на чл. 480, ал. 1 от КЗ е
посочено, че задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахованите за вреди,
причинени, както на територията на Република България, така и на
територията на държавите - членки на ЕС и трети държави.
По делото не е спорно и от представените по делото доказателства следва
да се приеме, че в резултат на настъпилото застрахователно събитие към
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е било отправено искане
за заплащане на обезщетение, като е била заведена претенция по щета №
0000-1909-19-602417, касаеща процесното ПТП. Ищецът е извършил плащане
в размер на 1 158,17 евро на 30.12.2019 г. на немския застраховател, видно от
приложеното по делото платежно нареждане, поради което следва да се
приеме, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение във връзка с
процесния случай.
В настоящото производство ищецът обосновава възникването на
претендираното регресно право с обстоятелството, че ответникът, след като е
реализирал процесното ПТП, вследствие на което са причинени щети на
паркиран лек автомобил, е напуснал мястото на произшествието, без да изчака
органите за контрол на движение по пътищата. Следва да се посочи, че
напускането на мястото на ПТП от виновния водач само по себе си не е
основание за възникването на регресната му отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3
от КЗ, каквато се претендира от ищеца, доколкото съгласно цитираната
разпоредба предпоставка за ангажирането й в тези случаи е посещаването на
местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата да е
било задължително по закон. В тежест на ищеца е да докаже по делото при
8
условията на пълно и главно доказване всички предпоставки за ангажиране на
регресната отговорност на виновния водач, както и обстоятелството, че
виновният водач е напуснал съзнателно местопроизшествието преди идването
на органите за контрол на движение по пътищата, така и това, че
посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон.
В случая твърдението на ищеца е, че напускайки местопроизшествието
ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или
други упойващи вещества. Видно от приложените по делото писмени
доказателства срещу ответника в Германия е започнало предварително
полицейско производство за неразрешено напускане на местопроизшествие.
Никъде в представените по делото писмени доказателства не е отбелязано, че
се касае за случай на виновно отклоняване от проверка за алкохол или
наркотични вещества. Образуваната предварително проверка е изпратена на
прокуратурата в Ландсхуд и същата е прекратена с постановление на
прокуратурата, поради липса на доказателства, че ответникът е забелязал
сблъсъка и същият е бил в полезрението му. Т.е. че е осъзнал въобще, че е
реализирал ПТП. Видно от представеното по делото постановление, на което
се позовава ищецът, преписката е изпратена на административните власти за
евентуално реализиране административно наказателна отговорност. По
делото липсват каквито и да било доказателства административно
наказателната отговорност на ответника да е била реализирана.
Макар и изводите на прокуратурата в посоченото постановление да не са
задължителни за съда, доколкото не е налице хипотезата на чл. 300 от ГПК,
според настоящия съдебен състав, от събраните по делото доказателства не
може да се направи категоричен извод, че ответникът Л. е осъзнал, че е
реализирал процесното ПТП, за да се породи задължението му да изчака
контролните органи в случаите когато това е било задължително. Според
заключението на вещото лице по приетата САТЕ скоростта на управлявания от
Л. лек автомобил е била изключителна ниска, когато е извършвал маневрата за
излизане от паркомястото и е реализирал контакт с паркиралото пред него
МПС. Този контакт е бил с минимален натиск в контактната площ между
двата автомобила, като при конкретните обстоятелства е напълно възможно
ответникът да не е чул и усетил въобще, че е реализирал ПТП, както вещото
лице уточни при изслушване на експертизата. В тази насока са и показанията
на разпитаната по делото свидетелка Г.а, които съдът кредитира при
съобразяване разпоредбата на чл. 172 от ГПК, освен в частта им в която се
сочи, че следите по предната броня на лекия автомобил, управляван от сина й,
са вследствие на ожулване от страна на съпруга й при вкарването на колата в
гаража, доколкото не кореспондират с приетата по делото САТЕ.
Свидетелката, която се е возила на предната седалка на автомобила - до
шофьорското място, по време на ПТП-то, т.е. е била от страната на сблъсъка,
също твърди, че не е усетила нито шум, нито раздрусване. По делото липсват
доказателства в обратна насока и такива не са ангажирани от страна на ищеца.
С оглед на това, съдът намира, че в случая, доколкото ответникът не е
осъзнал, че е реализирал ПТП, то за него не е възникнало и законово
задължение да не напуска местопроизшествието до пристигането на
контролните органи. В този смисъл, при липса на доказателства в противна
насока, следва да се приеме, че напускането произшествието от страна на
ответника не е умишлено, поради което не са налице основания да бъде
ангажирана отговорността му по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, за заплатеното от
9
страна на застрахователя застрахователно обезщетение по заведената при него
щета. Основно правило в правото е виновното поведение на лицата да
ангажира тяхната отговорност и те да обезщетят причинените имуществени и
неимуществени вреди от своето противоправно поведение. Но също така важи
и правилото при липса на вина да не се носи отговорност и да не се дължи
обезщетение, поради липса на основание за неговата дължимост. В случая,
ищецът не успя да докаже наличието на виновно напускане на мястото на
пътнотранспортното произшествие от страна на ответника преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, което да е било задължително
по закон, още повече при твърдяното от него виновно отклоняване от
проверка за алкохол, наркотични или упойващи вещества, поради което
предявената регресна претенция по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ съдът намира за
неоснователна. Без значение е обстоятелството, че застрахователят е
образувал преписка по щета и заплатил застрахователно обезщетение, защото
за ангажиране на отговорността на виновния водач следва да се докажат
законовите предпоставки за възникване на регресната му отговорност, каквито
в случая липсват. Извършеното от ищеца плащане е било на негов риск и
същият не може да се прехвърли на ответника, а си остава за сметка на
застрахователя. С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на спора, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК право на
разноски има ответникът. С отговора на исковата молба е претендирано
присъждането на разноски, но по делото не са представени доказателства
такива да са извършени, поради което не се присъждат.
Съобразно приетото в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът разглеждащ
установителния иск по чл. 422 от ГПК, следва да се произнесе и да разпредели
отговорността за разноски и в заповедното производство. С оглед изхода на
спора право на разноски в заповедното производство има ответникът, но
такива не са претендирани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 , т.
1 от ГПК от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С.ш.“ № 67а, иск
с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ срещу Д. Н. Л., ЕГН **********, с
адрес: **********, ул. „Т.о.“ № 23, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът Д. Н. Л., ЕГН ********** дължи на ищеца
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, сумата
от 2 285,17 лева, представляваща платено от ищеца по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица №
BG/22/118003566337, застрахователно обезщетение по щета № 0000-1909-19-
602417 за причинени имуществени вреди на лек автомобил „..“, модел „...”, с
рег. № .., вследствие виновно причинено ПТП от ответника на 01.02.2019 г. в
13,30 часа, на улица „Д.“ 7 в град Л., Федерална република Германия, при
което ответникът е напуснал местопроизшествието без да изчака идването на
полицейските органи, посещението на които е било задължително, ведно със
10
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 02.04.2024 г., до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 815 от
04.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1386/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11