Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                       10.04.2020г.                                       Гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                             XI Граждански състав

На 04.03.2020г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Eмилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №2067 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Искът е предявен от “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД гр.София срещу Д.Н.Д. ***. С исковата молба се твърди, че ответникът е страна по Договор за потребителски заем №CREX-10592148 от 14.02.2014г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Ответникът преустановил плащането на погасителните вноски в договорените срокове и условия по договора. На 05.08.2015г. е настъпил падежът на цялото задължение, поради което целият неизплатен остатък станал изискуем. На 10.01.2017г. е подписан Договор за прехвърляне на вземания между ищеца и кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по силата на който вземането към ответницата е прехвърлено на ищеца. Ищецът бил упълномощен да уведоми длъжниците за прехвърлянето на техните задължения. Поради тази причина ищецът е изпратил уведомително писмо за прехвърлянето на вземането, но същото не било получено от ответника на посочения от него адрес. Счита обаче, че с получаването на исковата молба, ответникът е надлежно уведомен за цесията. Налице било неизпълнение на задълженията на ответника по договора. Поради неизпълнение на задълженията към ищеца, същият е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №4270/2018г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът е намерен на постоянния и настоящия си адрес, поради което за издадената заповед е уведомен чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 844.95лв. представляващи главница по Договор за потребителски заем №CREX-10592148 от 14.02.2014г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по заповедното производство и направените в настоящото производство разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. Тъй като ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито има сключен трудов договор, съдът му е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца.

Ответникът, чрез особения си представител, в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Не оспорва сключения между страните договор. Твърди, че не са налице доказателства за уведомяването на ответника за прехвърлянето на вземането, поради което липсвала процесуална легитимация за ищеца да предяви настоящия иск. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №4270/2018г. по описа на РС-Стара Загора, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 844.95лв. представляващи главница по Договор за потребителски заем №CREX-10592148 от 14.02.2014г., 152.09лв. - договорна лихва за периода от 05.03.2014г. до 05.08.2015г., 373.63лв. - лихва за забава за периода 06.03.2014г. до 07.08.2018г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение №2403/27.08.2018г. Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си. Това обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящия иск, който е само част от предявеното заявление за издаване на заповед за изпълнение. По настоящото производство се претендира само главницата по договора за заем.

От представените и приети като писмени доказателства копия на Договор за потребителски кредит №CREX – 10592148 от 14.02.2014г., Застрахователен сертификат № CREX – 10592148 от 14.02.2014г., Уведомително писмо от 14.02.2014г., фактура от 14.02.2014г., Протокол за продажба, се установява, че на 14.02.2014г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за сумата от 844,95лв. С подписването на договора ответникът се е задължил да върне предоставения му кредит чрез 18 месечни вноски. Ответникът не оспори фактите изложени в исковата молба относно сключването на договора и неговите клаузи, поради което съдът приема, че действително между страните е бил сключен процесният договор за кредит.

От приетите като писмени доказателства по делото копия на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г., Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г., Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, Пълномощно на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, Уведомление за извършено прехвърляне на вземания се установява, че на 10.01.2017г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило вземането си към ответника на ищеца. В изпълнение на изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД за цесията е било изготвено уведомление за ответника, което обаче не било получено от него на посочения от него адрес. Поради тази причина уведомлението било приложено към исковата молба за връчване на ответника.

По отношение на извършената цесия на процесното вземане - Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Страните по договора не са ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на вземането препятстват подобно действие. От това следва, че договорът за цесия, по силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва от нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника изхожда от цесионера, който е бил надлежно упълномощен от цедента. В решение №156 от 30.11.2015г. по т.дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о.  и др., е прието, че няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Съгласно Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т. д. № 12/2009г., II т.о. ТК, получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Предвид това и доколкото в случая уведомлението за извършената цесия е връчено на ответника с преписа от исковата молба, съдът приема, че цесията е надлежно съобщена. Това надлежно съобщаване не се опорочава от факта, че исковата молба е връчена на особен представител назначен от съда. За приемане на уведомление за извършена цесия не се изисква изрично упълномощаване при договорното представителство, за да се счита, че особеният представител не може да получи такова уведомление. Съдебната практика приема, че уведомяването за извършена продажба на вземането чрез особен представител е надлежно, по аналогия с уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост.

При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено, че между страните съществува облигационно отношение по сключения договор за потребителски кредит и последващото прехвърляне на вземането на новия кредитор в лицето на ищеца. По делото не се опроверга факта, че процесният договор е породил желаните правни последици, и по – конкретно, че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума. Не се опроверга и твърдението, че ответникът е преустановил плащането по договора.      

В производството по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането. В случая, ищецът установява правопораждащия факт, от който произтича вземането му. Ответникът не ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си по договора.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението на която не е оспорено от страните и е прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице при извършената проверка при ищеца и при заемодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД се установява дължима сума от страна ответника в претендирания размер.

По делото липсват доказателства (тежестта на доказване е на ответника) за заплащане на горепосочената главница, поради което съдът приема, че същата е дължима. При извършената служебна проверка по реда на чл.7, ал.3 ГПК съдът не констатира наличието на неравноправни клаузи, които да правят недействително правоотношението между страните.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 22,58лв., представляващи платената от ищеца държавна такса, 250,00лв. - възнаграждение за вещо лице, 300,00лв. - възнаграждение за особен представител и 100,00лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.“ Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №2403/27.08.2018г., в размер на общо 77,42лв.

Воден от горните съображения, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Н.Д., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** дължи на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Хенрик Ибсен” №15, ет.7, представлявана от Лилия Костадинова Димитрова, изпълнение на парично задължение в размер на 844.95лв. (осемстотин четиридесет и четири лева и 95 стотинки), представляващи главница по Договор за потребителски заем №CREX-10592148 от 14.02.2014г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 23.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2403/27.08.2018г. по ч.гр.дело №4270/2018г. по описа на РС гр.Стара Загора.

 

ОСЪЖДА Д.Н.Д., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Хенрик Ибсен” №15, ет.7, представлявана от Лилия Костадинова Димитрова, направените разноски по делото в размер на общо 672,58лв. (шестстотин седемдесет и два лева и 58 стотинки), представляващи платената от ищеца държавна такса, възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение.

 

   ОСЪЖДА Д.Н.Д., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Хенрик Ибсен” №15, ет.7, представлявана от Лилия Костадинова Димитрова, направените разноски по заповедното производство в размер на общо 77,42лв. (седемдесет и седем лева е 42 стотинки) за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2403/27.08.2018г. по ч.гр.дело №4270/2018г. по описа на РС гр.Стара Загора.

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: