№ 66
гр. Свищов, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря БОЖИДАРА Р. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Административно
наказателно дело № 20254150200249 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взема предвид:
Жалба срещу електронен фиш № ********** на АПИ.
Жалбоподателят М. Р. М., чрез пълномощника адв. Д. П. обжалва
издаденият срещу него електронен фиш № ********** на АПИ, с който му е
наложено административно наказание глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
ггьтищата. С него на основание чл.179, ал.3б от Закона за движението по
пътищата му е наложена глоба в размер на 2 500лв. за извършено нарушение
на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. Счита, че електронния
фиш е незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие с материалния
закон, при съществено нарушение на административно-производствените
правила. Посочва, че към датата на твърдяното нарушение действащата
редакция на чл. 189ж ал. 1 допускала издаване на електронен фиш само за
нарушение по чл. 179 ал.3 от ЗДвП, но не включвал нарушения по чл. 179 ал.
3б от ЗДвП, поради което в случая следвало да бъде съставен АУАН , а
впоследствие издадено и НП, като по тази причина електронния фиш се
1
явявал незаконосъобразен. На следващо място не била доказана техническата
изправност и годност на електронната система към датата на нарушението. На
следващо място счита, че санкцията е несъразмерна. Твърди, че била изтекла
давността за преследване на санкционираното лице, тъй като електронния
фиш безспорно бил издаден след изтичане на сроковете по чл. 34 от ЗАНН,
което се явявало самостоятелно основание за отмяната му. Позовава се, че към
датата на връчване на електронния фиш, обикновената преследвателна
давност по чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК в размер на 3 години, била изтекла, като е
следвало административно-наказателното производство да бъде прекратено.
Моли да бъде постановено решение, с което обжалвания електронен фиш да
бъде отменен. Претендира разноски. В съдебно заседание не взема становище.
В писмено становище, чрез процесуалния представител адв. П., взема
становище, че поддържа жалбата, взема становище да бъде постановено
решение, с което обжалвания електронен фиш да бъде отменен, като се
присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган-АПИ, редовно призован, не изпраща представител.
В писмено становище по делото процесуалният представител – юрисконсулт
Михайлов оспорва жалбата. Счита, че електронен фиш е издаден правилно и
законосъобразно - по предвидения в закона ред и форма, като при издаване на
електронния фиш била спазена процедурата за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя. Счита за
неоснователно изложеното в жалбата твърдение касаещо давностните
срокове, тъй като според справка от история на обработка,
административнонаказателното производство било проведено при спазване на
сроковете. Не била налице и твърдяната непропорционалност на наказанието.
Взема становище за доказаност на административното нарушение. Моли
атакувания електронен фиш да бъде потвърден, като законосъобразен. В
случай, че жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства,
намери за установена следната фактическа обстановка:
Обжалваният електронен фиш № ********** е съставен за това, че с
устройство № 40202, представляващо елемент от електронната система за
2
събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на
път I-3 км 25+271, на 09.06.2022г., в 07,52 часа е установено движението на
ППС товарен автомобил МАН -, регистрационен номер *, с технически
допустима максимална маса 25700, брой оси 3, екологична категория Евро3, в
състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална
маса на състава 0, по път I-3 км 25+271, в община Свищов, с посока
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС, собственост на М. Р. М., частично не е заплатена дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото
ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-
малка от измерената.
Процесният електронен фиш е издаден въз основа на доказателствения
запис от електронната система по чл.167а, ал. 3 от ЗДвП №
E1037B5F0C6921ECE053021F160A1489, според който има тол декларация
за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. С
горепосочения електронен фиш за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 2500 лева. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на
09.09.2025г., видно от известието за доставяне. Приложени са два броя снимки
на ППС, с което е извършено нарушението, като от справката за собственост,
се установи, че същото е собственост на жалбоподателя М. М..
От приложената справка от История на обработка Нарушение №
********** е видно, че едва на 10.02.2025г. издадения електронен фиш е
изпратен за връчване, връчен е на 09.09.2025г. . Видно от справката е още, че
на датата 11.07.2022г. е отразено, че е подписан с квалифициран електронен
подпис от съответното длъжностно лице самия електронен фиш.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно
лице , подадена е в установения от закона 14-дневен срок от връчване на
ел.фиш и е изпратена до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните аргументи:
При извършената служебна проверка съдът констатира, че процесния
3
електронен фиш е издаден при съществени процесуални нарушения. В
конкретния случай от снимковия материал, който е основанието за издаване на
електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на АПИ на
датата на извършването му - 09.06.2022 г. По делото липсват категорични
данни кога е издаден процесния фиш № **********, тъй като в същия не е
посочена дата на издаването му. От тук и не е доказано електронният фиш да
е съставен в рамките на предвидения в закона шестмесечен срок след
заснемането на нарушението. Същевременно ако се приеме, че от справка
История обработка Нарушение № **********/въпреки, че същата няма
подпис за изготвил/ се установява, че електронния фиш е издаден и подписан
с квалифициран електронен подпис от съответното длъжностно лице на
11.07.2022г. , то същия е издаден в шестмесечния срок, но същевременно са
налице безспорни доказателства, че е връчен на жалбоподателя едва на
9.09.2025г.. Съгласно мотивите на т. 2 от Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. №
1/2014г. за давността за административнонаказателно преследване се прилага
не само правилото за абсолютната преследвателна давност/чл. 81 ал. 3 вр. чл.
80 ал. 1 т. 5 от НК/, но и всички останали правила от уредения в НК институт
на погасителната давност, чието приложно поле не е ограничено от особените
правила в чл. 34 от ЗАНН. В процесния случай давността за
административнонаказателно преследване на нарушителя е започнала да тече
на датата на извършване на нарушението – 09.06.2022г. , която съвпада с
датата на неговото довършване и установяване. Така започналата за тече
давност е прекъсната спрямо жалбоподателя на 11.07.2022г. , когато против
него е издаден обжалвания електронен фиш, съгласно чл. 81 ал. 2 изр. 1 от НК
вр. чл. 11 от ЗАНН. След прекъсването на давността е започнала да тече нова
давност /чл. 81 ал. 2 изр. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН/, но след това не са били
предприети в 3 – годишния срок каквито и да е действия, които да са свързани
със спиране или прекъсване на давността. Така и давността по чл. 80 ал. 1 т. 5
от НК е изтекла на 11.07.2025г. или към момента на връчване на процесния
електронен фиш на 9.09.2025г. давността вече е била изтекла. Не следва да се
приложи абсолютната давност за преследване – четири години и половина,
за който извод следва да се направи паралел между обикновената и
абсолютната давност за преследване. Срокът на последната /четири години и
половина/ е обвързан единствено с началния момент на започването на
давността за преследване – датата на довършване на
4
престъплението/нарушението, а не с датата на някое от действията, които я
прекъсват. Затова и в нормата на чл. 81 ал. 3 НК е предвидено, че независимо
от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден
в чл. 80 от НК. Абсолютната давност за преследване обаче е приложима само
когато не е изтекла обикновената давност. Погасителната давност ограничава
във времето възможността на държавата чрез съответния компетентен орган
да реализира с влязъл в сила акт наказателната /административно-
наказателната отговорност на дееца, а давността за преследване започва от
деня, в който е довършено престъплението респективно нарушението и тече
до реализирането на наказателната /административно-наказателната
отговорност на дееца с влязъл в сила акт. В процесния случай
административно-наказателното преследване е възбудено
с изготвянето на електронния фиш, което процесуално действие, както вече
се посочи е от категорията на прекъсващите давността по чл. 81 ал. 2 от НК,
тъй като е
предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е. има необходимата
предметна и персонална насоченост. Съгласно същата норма след
приключването на действието, прекъсващо давността, започва да тече нова
тригодишна давност. След издаването на процесния електронен фиш АНО е
предприел нужните действия за неговото връчване на административно-
наказателноотговорното лице, но същия е достигнал до адресата –
жалбоподателя едва на датата 9.09.2025 г. В този смисъл, от последното,
прекъсващо давността действие до датата на връчване на електронния фиш е
изминал срок по-дълъг от три години. Следователно изтеклата към 9.09.2025г.
тригодишна давност за преследване по чл. 81 ал. 2 вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК
вр. чл. 11 от ЗАНН има за последица отпадане на възможността спрямо
нарушителя да може да бъде завършено започналото административно-
наказателно преследване с реализиране на отговорността му за
констатираното административно нарушение.
Предвид посоченото настоящият съд намира, че атакуваният електронен фиш
се явява незаконосъобразен.
Следва да се посочи, че действащата към момента на твърдяното
нарушение редакция на чл. 189 ж ал. 1 изр. първо от ЗДвП не е предвиждала
възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179ал. 3б от
ЗДвП, като такава възможност е предвидена едва с редакцията на нормата,
5
която е в сила от 13.02.2024г. . В случая, към 09.06.2022г. липсва изрична
законова разпоредба, предвиждаща възможност да бъде съставен електронен
фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо по
тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал.
1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП. Следователно за процесното нарушение е следвало да се състави
АУАН, въз основа на който да бъде издадено наказателно постановление, а не
да се издава процесния електронен фиш. С издаването на атакувания
електронен фиш за нарушение, за което е следвало да бъде съставен АУАН, е
допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до
незаконосъобразност на електронния фиш.
Налице е и друго процесуално нарушение – в електронния фиш не е
описано какво точно нарушение е извършил жалбоподателя. Не е посочено
вида на дължимата пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата и
каква по размер е била дължимата такса за процесното ППС и каква е била
платената такса за процесното ППС. По този начин са нарушени
процесуалните права на жалбоподателя, тъй като той не би могъл да разбере
какво точно нарушение се твърди, че е извършил, а от друга страна съда е в
невъзможност да прецени дали са налице основанията на чл. 28 от ЗАНН.
Недопустимо е тези конкретни елементи от фактическия състав на
конкретното нарушение да се извличат от приложени доказателства към
административно-наказателната преписка, тъй като същите трябва да са
посочени в самия електронен фиш, за да има конкретно, ясно и точно
формулирано обвинение/което в случая липсва/, на базата на което сочения за
нарушител да може да упражни процесуалните си права, включително и
правото си на защита.
В обжалвания електронен фиш е посочено, че за извършеното нарушение на
чл.102,ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание
чл.179,ал.3б от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя се
налага административно наказание глоба в размер на 2500 лева.
Предвидената санкция е абсолютно определена, т.е. с фиксирана стойност и
не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на
нарушението, като размера на наказанието е еднакъв без да се прави разлика
за конкретни обстоятелства за случая. Наложената глоба в размер на 2500
лева е явно непропорционална и противоречи на целите на европейското
законодателство, както и на тези на чл. 12 от ЗАНН.
6
Предвид горното, съдът счита, че издадения електронен фиш следва да
бъде отменен, тъй като при издаването му е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила и не е необходимо да обсъжда останалите наведени
от жалбоподателя възражения.
Относно разноските, съгласно чл. 63д от ЗАНН-При този изход на
делото разноски се дължат на жалбоподателя, като видно от представения
списък по чл.80 от ГПК, същите са в размер на 550,00 лева - адвокатско
възнаграждение, което не се явява прекомерно и следва да бъде присъдено и
заплатено от административно-наказващия органи именно в този размер.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т.2 вр. ал.2, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № ********** за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за ггьтищата, издаден от АПИ, с който на М. Р. М. с ЕГН
********** от гр. ** , за извършено административно нарушение на чл.102,
ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 2500 лева.
Осъжда АПИ с БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление гр.****
да заплати на М. Р. М. с ЕГН ********** от гр. ** направените по делото
разноски в размер на 550,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Велико Търново в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, чрез Районен съд Свищов.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7