№ 891
гр. Варна , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20213100500293 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на И. В. Д., срещу решение
№261415/26.11.2020г., постановено по гр.д. №5987/20г. по описа на ВРС, 31 с-
в, с което бил отхвърлен иска му срещу „ЗАД Армеец“АД за присъждане на
застрахователно обезщетение претендирано на основание чл.405 ал.1 КЗ за
нанесени щети на имущество, застраховано с полица „Каско“, в размер на 10
082.68лв ведно със законна лихва и са му възложени разноски.
Въззивникът, чрез адв. А.(ВАК) се позовава на бланкетно на всички
възможни основания за обжалване, но не сочи конкретно оплакване за
допуснати нарушения при постановяване на решението.
В подробна писмена защита по съществото на спора, пълномощникът
на въззивника излага доводи за неправилно тълкуване на клаузи от общи
условия и като се позовава на практиката на съдилищата по отношение на
разграничаване на непокрити рискове от основания за отказ за изплащане на
1
обезщетение пледира за установяване на отговорността на застрахователя за
покритие на риска от кражба на частта от фабричното оборудване, с която се
нарушава функционална цялост чрез повреда на системата за асистиращо
управление, която е част и от видео-навигационно оборудване. Като сочи, че
е доказан механизма на причиняване на повредата при настъпил покрит риск
„кражба“ моли за уважаване на иска за определяне на обезщетението в
размера, съответен на възстановителната стойност на липсващото имущество.
Тези доводи се подържат и в пледоария пред съда.
Насрещната страна, чрез юрк. К. излага становище за неоснователност
на жалбата, като счита, че съдът правилно е интерпретирал събраните
доказателства и е установил съдържанието на обема на поетата от
застрахователя отговорност за покриване на риска само от кражба на цялото
МПС, без да се е договарял за обезщетяване на вреди от липсващи отделни
части, възли, детайли, каквито са откраднатите от автомобила вещи. Счита,
че спорът не е очертан по установяване на липсващите в резултат на кражба
вещи, а само относно обема на покритие, уговорен в общите условия на
застрахователя.
Същите доводи се поддържат в бланкетно писмено становище, с което
представителят на застрахователя моли правилното решение по
неоснователен иск да бъде потвърдено.
Страните претендират насрещно за определяне на разноски за
настоящата инстанция, заявени в списъци( л. 56 и л.23) като въззиваемият е
оспорил размера на уговорения хонорар на представителя на насрещната
страна като прекомерен.
По предварителните въпроси и допустимостта на производството
въззивният съд се е произнесъл с определение №672/19.02.2021г., като е
докладвал констатациите си относно бланкетния характер на оплакванията на
въззивника и е отказал да допусне неоснователно поискано доказателствено
средство.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК и е действително. Постановеният диспозитив съответства на предявения
осъдителен иск на пострадал собственик, претендиращ пряко обезщетяване
на понесени щети, причинени на застраховано МПС при покрит риск по
2
клауза на имуществена застраховка „пълно каско“. Произнасянето
съответства на търсената претенция за обезщетение, индивидуализирано чрез
разходите за възстановяване на конкретни повреди на застрахованото
имущество. Съдът приема че производството по иска и произнасянето на акта
е съответно на основанието на претенцията, точно квалифицирана по чл.405
ал.1 КЗ.
Както вече се посочи, оплаквания срещу произнасянето по същество не
са конкретизирани в срока за подаване на въззивната жалба. След
изчерпването на проверката за валидност и допустимост, правомощията на
въззивния съд по чл.269 от ГПК при такова бланкетно обжалване се свеждат
до преценка за нарушени императивни норми на материалния закон, въз
основа на фактите, установени в първата инстанция (и т. 1 и 2 на ТР№ 1/2013г
на ОСГТК). В този смисъл изложените едва в съдебното заседание на
въззивния съд доводи по установяване на принадлежността на откраднатото
оборудване към конкретна система на автомобила и резултат от воденото
разследване за кражба са преклудирани.
В мотивите си по първите два иска, към които въззивната инстанция
следва да се придържа, съдът е приел за установено, че страните са обвързани
с валидна застрахователна полица „Каско“ и „Злополука“ №0306Х0539122 с
покритие от 5.02.2020г. до 4.02.2021г. за л.а.“Ауди А6“ с д.к.№*** за
застрахователна сума 26 000лв, като е договорено покритие по клауза „П“. За
настъпилото събитие е съставен опис на щета №13020030102286, в който е
било удостоверено увреждането на застрахованото имущество като са
посочени липсващи шест елемента за подмяна (решетки в предна броня,
рамки и дистроници) и нужда от боядисване на наранената при отделянето на
тези елементи предна броня. Установено и че ищецът е заявил настъпването
на кражба на части от автомобила му пред органите на МВР на 13.04.2020г.
във връзка с което е заведена преписка д.п.№527/2020г. по описа на Първо
РУ-Варна и е уведомил за това застрахователя. Установен е и извършения
ремонт на автомобила във фирмения сервиз на марката за сумата от 10
082.68лв. с включен ДДС, като сходна стойност по пазарни цени без
прилагане на обезценка е посочило и вещото лице, назначено от съда, като е
констатирало, че подмяната на липсващите детайлите изисква
специализирано техническо оборудване, което налага ремонт в официален
3
сервиз на марката.
Макар да е възприел въпросът като правен, съдът е изложил и мотиви
относно съдържанието на общите условия, приложими към застрахователната
полица и установения обем на покритите с нея рискове. Установил е, че
според приетите от застрахования общи условия покритият застрахователен
риск съгласно чл.11, раздел ІІІ от ОУ по клауза „П“ е кражба на цялото
превозно средство, а в раздел ІV като изключен риск в чл.16.10 е отразено, че
застрахователя не покрива щети от „липсващи отделни части, възли, детайли,
агрегати, оборудване, принадлежности, горива и масла. Нанесените повреди
по МПС в резултат на кражба се обезщетяват.“
При тези факти съдът е приел, че кражбата на дистрониците не е
включена в уговорения покрит риск и е отхвърлил претенцията на
застрахования собственик.
Въззивният съд обаче намира, че по този казус следва да се приложат
императивни правила относно границите на договорната свобода въведени в
чл. 345 ал. 5 КЗ, изискващи в съдържанието на застрахователния договор да
се включат ясно, недвусмислено и изчерпателно както покритите рискове,
така и изключенията от покритие. В случая това налага да се разграничат
ясно описаните в двете приложени клаузи от общите условия фактически
хипотези на кражба, при които ще се носи, респективно няма да се носи риск.
При разглеждане на предявен иск е с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ,
това императивно правило налага да се обсъдят и съпоставят уговорките до
изясняване на обема на покритието, а при възникнало съмнение да се
предпочете това тълкуване, което съотвества на целта на договора. Това
задължение следва да изпълни и въззивния съд, въпреки пропуснатото
обосноваване на оплаквания, тъй като за приложението на закона съдът следи
и служебно. Съдът съобразява, че в посочените общите условия за
застраховка „каско“, действащи по време на покритие на застрахователния
риск между страните са били въведени различни обеми на покритие на
щетите върху застраховане МПС( пълна загуба или частична щета), които са
резултат на различни събития, изброени като клаузи „М“(бедствия и
случайни събития), „Ч“(аварии, ПТП и злоумишлени действия, увреждания
от други вещи), като отделно е уреден риск в клауза „К“, включващ както
4
кражба на цялата вещ, така и кражба чрез взлом на фабрично монтирано
мултимедийно оборудване, вкл. и такова свързано с навигация, а в клаузата
„П“ са обединени всички рискове. В допълнителна клауза „А“ са добавени не
нови рискове а покритие на допълнително оборудване извън фабрично
монтираното, като изрично е посочено, че за тази клауза се дължи
допълнително премия и може да се уговоря само в пакет с пълното каско.
Явно е, че застрахователят е степенувал носене на риска, но несъмнено е поел
отговорност не само за пълна увреда, но и от частични увреждания и то в
различни застрахователни случаи, между които злоумишлени действия на
трети лица изразяващи се в механично въздействие и отделно посочването на
кражба чрез взлом на детайлите от навигационна система. Доколкото при
имущественото застраховане основанието на договора е прехвърлянето на
носенето на риска от увреждане на имуществото на застрахования върху
специализиран търговец срещу съответно възнаграждение, ограниченията на
покрития риск не следва да се тълкуват по начин, изключващ принципно
пълното покритие в клауза „П“. Напротив, при отчитане на легалното
определение на пар.1 т. 3 от ДР на КЗ за застрахователен риск (определящ
същностната характеристика на алеаторния договора за застраховка),
законодателят е поставил акцент върху съществуващата вероятност от
увреждане на имущественото благо, осъществяването на която е несигурно,
неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице. Съответно и
ограниченията на рисковете следва да се търсят в насока на целенасочено
поведение на застрахования или предвидим значително завишен до сигурност
на настъпване риск. Съпоставката с описанието на изключените рискове
налага ограничаването на случаите, в които събития, макар и попадащи в
общото определение за покрит риск не биха породили отговорност.
Характерни за събитията кражба и злоумишлени действия са изключенията в
т. 16.14, които визират недобросъвестно поведение на застраховано или
ползващото се от застраховка лице. Извън тях обаче е уговорката по чл. 16.10,
в която липсата на отделни части, възли, агрегати, оборудване,
принадлежности, горива и масла е изключена от покритие. В същия текст
обаче е добавено и указание, ме нанесените повреди по МПС в резултат на
кражба се обезщетяват. Съответен на целта на имущественото застраховане е
само смисъла, при който ограничение на отговорността на застрахователя в
чл. 16.10 визира увреждането на имуществото, което носи пряка полза за
5
застрахования – разкомплектоване на детайли, оборудване, принадлежности
от автомобила, които биха могли да се използват самостоятелно като
резервни части или комплектовки, но без при отделянето им да се нанася
вреда върху самия автомобил. Покриването на такъв риск несъмнено би
поставило застрахователя в позиция да обезщетява „вреди“, които реално не
са понесени. Обратно, ако отнемането на отделни елементи от системите,
вградени трайно и фабрично от производителя на автомобила изисква
злонамерено въздействие и разрушаване на защитни покрития и прегради,
какъвто е случая с взломна кражба на части, застрахованото имущество се
уврежда и изключването на риска не е оправдано. Именно такъв е процесния
случай, тъй като детайлите на автомобила не са само демонтирани, а отнети
чрез разрушаване на връзките с основната конструкция и е отстранен
конструктивен елемент, обслужващ функционирането на автомобила. В този
случай липсата представлява несъмнено повреда и тя е резултат от покрития
риск кражба. Като прилага императивната норма по стриктно възприемане на
съдържанието на договорките за изключен риск само в смисъла която е ясно
оповестен на застрахованото лице и съответства на изискванията за
добросъвестност, въззивният съд достига до резултат, който е изцяло
противоположен на извода на първата инстанция. Това налага да се зачетат и
останалите установени факти, пораждащи отговорността на
застрахователя(причиняване на повредите именно при взломна кражба на
елементи, формиращи навигационна система по асистирано управление и
извършения от застрахования собственик ремонт в официален сервиз,
възстановил функционирането на системата).
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение
съдът съобразява неоспореното от страните заключение на вещото лице,
изслушано пред първата инстанция, което потвърждава че средните пазарни
цени на необходимия ремонт и вложените нови оригинални части и труд за
възстановяване на процесния автомобил надхвърля реално заплатената сума
от собственика за сервизна услуга в размер на 10 082.68лв. До този размер
претенцията по чл. 405 от КЗ за обезщетяване на повредата следва да бъде
уважена.
Постановеното първоинстанционно решение в обратен смисъл следва
да се отмени.
6
Представеният списък на въззвиника визира разходи за внесени
държавни такси и авансирани депозити за вещо лице, за които по делото са
приложени доказателства за внасяне и усвояване от сметката на съда.
Заявените адвокатски хонорари обаче са оспорени като прекомерни.
Договореното възнаграждение надхвърля нормативен минимум от 832.48 по
чл.7 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Доколкото в първата инстанция защитата на
ищеца е била цялостна, както по спорните факти, така и по приложението на
закона, съдът преценява, че размер от 1000лв съответства на средната по
сложност и обем адвокатска услуга. За защита пред въззивна инстанция
обаче, изчерпила се с бланкетна жалба и пледоария по същество, адекватният
размер не може да е по-висок от минимума. Съответно и поисканите разноски
следва да се редуцират само за настояща инстанция. Така сборния размер на
разноските възлиза на 1543.31 лв за първа инстанция и само 1034.14лв за
въззивния контрол.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 270 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261415/26.11.2020г., постановено по гр.д.
№5987/20г. по описа на ВРС, 31 с-в, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК121076907 със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2 да заплати на И. В. Д.
ЕГН********** от *** сумата 10 082.68лв. (десет хиляди осемдесет и два
лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща застрахователно
обезщетение за понесени имуществени вреди на застрахован лек автомобил
марка „Ауди А-6" с д.к.№*** от настъпило на 13.04.2020г. застрахователно
събитие „кражба с взлом“, покрито с клауза „Пълно каско“ по комбинирана
застрахователна полица №0306X0539122 за застраховки „Каско" и
„Злополука" от 05.02.2020г, изразяващи се в увреждане на предна броня при
принудително отделяне на два управляващи блока – дистроници с рамки и
два броя решетки, на осн. чл.405, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК121076907 със седалище и адрес
7
на управление гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2 да заплати на И. В. Д.
ЕГН********** от *** сумата от 2577.45лв( две хиляди петстотин седемдесет
и седем лева и четиридесет и пет стотинки), предствляваща част от заявенте в
списък по чл. 80 ГПК сбор от направени разноски за първа и въззивна
инстанция, на осн. чл.78, ал.1 и 5 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл. 280 ал.3
ГПК.
Да се обяви в регистъра по чл. 50 ал.2 от ПАС на осн. чл. 273 от ГПК
вр. чл. 235 ал.5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8