Р Е Ш Е Н И Е
№
260048
гр.Габрово,
03.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет и девети април през двехиляди двадесет и първа година, състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
при
секретаря В.Килифарева, като разгледа докладваното от
съдия Големанова гр.д.№29 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Предявени
при условията на евентуалност са иск по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД и евентуален иск
по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на вилно селище от 10 почти
завършени еднофамилни къщи /8 завършени и 2 до груб строеж/, с по 100кв.м.
жилищна площ върху 58 декара площ с частична регулация. За това селище дала пълномощно
за продажба на баща си Д.К.Ц., което не можело да бъде използвано за
преупълномощаване на трети лица. В края на 2017г. се наложило спешно лечение на
баща й в Германия, където ищцата живее, поради което той се доверил на
ответника И.. С него устно се договорили селището да бъде прехвърлено на И.
чрез фиктивна покупко-продажба, без последният да заплаща нито имотите, нито
други разходи по сделката. Като възнаграждение за услугата, която прави с
намиране на клиент-купувач на имота било договорено първите 200000лв., постъпили
от продажбата, с минимална цена за имота 600 000лв., да бъдат предоставени на
ответника като безлихвен заем, за срок от 3 години, за погасяване на негов
кредит. И. представил на ищцата двама кандидат-купувачи, единият от които Х.М.,
който проявил траен интерес към сделката. През месец август ищцата се срещнала
с ответника в гр.София, с когото пътувала след срещата им в гр.Габрово.
Разговаряли и за предстоящата продажба на имота в гр.Трявна. Били на мнение, че
цените на подобни обекти в страната се качват и не трябва да избързват с
продажбата, като се обяви по-висока цена от 600000лв. Още през месец януари
2018г. ответникът продал селището на свой приятел от гр.Стара Загора, без
знанието на ищцата и на нейния баща. За това бащата на ищцата научил в началото
на 2019г. В уточняващата молба се твърди, че през месец април 2017г. ответникът
представил двама кандидати. Както пълномощникът, така и ищцата имали уговорка с
ответника при успешно негово посредничество за намиране купувач на имота,
ищцата да му предостави 200000лв. като безлихвен кредит за три години, за
погасяване на негов кредит към „Уникредит Булбанк”.
Поради наложилото се спешно лечение в чужбина в края на 2017г. и невъзможността
за директно преупълномощаване съгласно даденото пълномощно от К.Ц. на
пълномощника Д.Ц., последният приел предложението на ответника И. да го
упълномощи да продаде всичките шест имота, единият от които е на К.Ц., в
качеството му на привиден собственик на тези имоти. Общата воля на страните по
сключения договор на 07.11.2017г. била фактическо преупълномощаване на И. да
продаде вилното селище край гр.Трявна на платежоспособен кандидат, който към
момента бил Х.М., за цена не по-малко от 600000лв., като 200000лв. от тях
използва лично като безлихвен заем, за срок от три години, за погасяване на
дълг към банка. Твърди се,че привидността на договора е доказана от 13 пъти
по-ниската цена на договора в сравнение с минималната продажна цена. Доказвала
се и чрез факта, че липсвал купувач по сделката - обявеният в нотариалния акт
купувач не заплаща нищо, поради което собствеността върху процесния имот не
може да бъде прехвърлена на него. Цената по договора била фиктивна и не била платена.
Като накърняване на добрите нрави в уточняващата молба се сочи стойността на
получената от ответника престация по процесната
сделка.
Претендира
се да бъде прогласен за нищожен сключеният между страните по делото договор за
покупко-продажба от 07.11.2017г., обективиран в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти №70, том ІІ,рег.№3266,дело №240 от
2017г., на предявени при условията на евентуалност две основания –като
привиден, прикриващ уговорка при обща воля на страните ответникът И. да бъде
упълномощен да продаде имота, в качеството на привиден собственик, за не
по-малко от 600000лв., от които да използва сумата от 200000лв. лично като
безлихвен заем за три години евентуално поради
накърняване на добрите нрави. Моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В
депозирания по делото отговор на исковата молба се оспорва твърдението, че
между него и ищцата или нейния пълномощник Д.Ц. са водени разговори и
постигнати уговорки - имотите да се прехвърлят, за да получи безлихвен кредит
от 200000лв. за срок от три години, с които ответникът да погаси свой ипотечен
кредит, и то след като продаде имотите на цена от 600000лв., тъй като същото не
отговаря на истината. Оспорва се и твърдението, че покупко-продажбата прикрива
упълномощаване, тъй като преупълномощаване в пълномощното на Д.Ц. за продажбата
на имотите не било предвидено. Оспорва се, че на Д.Ц. са представяни
кандидат-купувачи. Твърди се, че процесната сдЕ.е
действителна и не прикрива никакви други съглашения, освен уговорените в акта.
Твърди се, че дължимата по сделката продажна цена от 46000лв. е изплатена по
посочена от пълномощника Д.Ц. сметка, на три вноски, видно от приложеното към
отговора банково извлечение. Оспорва се твърдението, че договорената цена по
сделката е фиктивна, че реалната пазарна цена надхвърля половин милион и са
накърнени добрите нрави, тъй като ответникът бил обсебил имущество за над един
милион лева. Моли съда да отхвърли предявените искове и да присъди направените
по делото разноски.
Съдът
като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установено следното :
Не
е спорно, че на 07.11.2017г. между страните е сключен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти, собственост на ищцата, по силата на който
същата, чрез своя баща и пълномощник Д.Ц. продала на ответника подробно
описаните в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №70, том ІІ,
рег.№3266, дело №240/07.11.2017г. по описа на нотариус Станислав Лукаев, рег.№706 на Нотариалната камара, с район на
действие района на РС Трявна. При сключване на договора страните по него
изрично са заявили пред нотариуса, че продажната цена в размер на 46000лв. е
действителната цена и същата щяла да бъде заплатена по банкова сметка ***.12.2017г., което е отразено в нотариалния акт. Данъчната
оценка на имотите към датата на сключване на договора е общо в размер на
45564,06лв.
От
представените по делото извлечения от сметки е видно, че на 06.11.2017г.
ответникът от своята банкова сметка ***., с основание „1-ва вн
за покупка на имот в с.Бърдени Трявна Д.Ц.”, на 09.11.2017г. е превел по същата
сметка сумата от 15000лв., с основание „Д.Ц. 2-ра вноска за пок
на имот с.Бърдени”, а на 20.11.2017г.
сумата от 16000лв. основание „Д.Ц. 3-та вноска за покупка на имот
с.Бърдени”, т.е. продажната цена е
заплатена в срок. Цената по договора е заплатена по сметка, титуляр по която,
видно от представените по делото доказателства е Е.Ц. (трето неучастващо лице по делото). Тъй като ищцовата
страна не спори, че е получила посочените по-горе суми, то съдът приема, че
това е била банковата сметка, по която ответникът е следвало да заплати цената
по договора.
Действително
видно от извлечението от сметката на ответника на датата на всяка от
направените от него вноски по сметката му са постъпвали суми съответстващи на
вноските. Същите са с вносител ответника. Видно е от извлечението от сметка на Е.Ц.,
пълномощника на ищцата в дните преди направените от ответника вноски по
договора и на същите дни е изтеглял суми съответстващи на вноските на
ответника.
Съгласно
чл.26, ал.2 ЗЗД нищожни са всички привидни договори. Съобразно константната
практика на ВКС, привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат
обвързани, както постановява договора. Когато волята на страните по сключеното
съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност,
които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да
бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение,
симулацията е относителна. И в двата случая явната сдЕ.е
нищожна. Прикритото съглашение, поражда действие само ако отговаря на
изискванията за неговата действителност.
В
настоящият случай ищцовата страна твърди, че процесният договор е сключен, с цел ответникът да търси
купувачи за имотите, т.е. в случая е налице относителна симулация, като
прикритото съглашение е договор за посредничество. В тежест на страната, която претендира,
че съществува прикрито съглашение е да докаже неговото съдържание (Определение
№1097/07.10.2011 по дело №441/2011 на ВКС, ГК, III г.о.).
По
делото не са представени доказателства, в подкрепа твърденията на ищеца, че е
налице прикрито съглашение и действителната воля на странните не е била да
сключат договор за покупко-продажба на процесните
недвижими имоти, а договор за посредничество. Обстоятелството, че пълномощника
на ищцата е изтеглял суми съответстващи по размер на вноските на ответника по
договора не може да обоснове извод, че тези суми са предоставяни на купувача за
заплащане на съответната вноска, тъй като преди всяка вноска ответника лично е
правил вноски по своята сметка, а не се доказа факта на предаване на парите от
пълномощника на ищцата на купувача, преди той да направи вноска по сметката си,
след което да нареди банков превод по посочената му банкова сметка ***. Не се
доказа и твърдението на ищцата, че уговорката между страните по процесния
договор била след като ответникът намери купувач за имотите сумата от 200000лв.
да му бъде предоставена като безлихвен заем за погасяване на негов кредит в
"Уникредит Булбанк" АД. Видно от
приложеното банково удостоверение (л.119) ответникът действително е имал кредит
в "Уникредит Булбанк" АД, но същият е
погасен чрез рефинансиране със средства отпуснати му като ипотечен кредит от
"Банка ДСК" АД.
Поради
изложеното съдът намира предявения иск за прогласяване на договора за покупко –
продажба на недвижими имоти, сключен с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти №70, том ІІ, рег.№3266, дело №240/07.11.2017г. по описа на
нотариус Станислав Лукаев, рег.№706 на Нотариалната
камара, с район на действие района на РС Трявна, като привиден е неоснователен.
За да е налице противоречие с добрите
нрави сключеният договор по съдържание и цели следва да е в явно противоречие с
такива правила на добрите нрави, които са общовалидни за почти всички лица и са
свързани с нарушение на общоприети нравствени правила. Преценката дали една сделка
накърнява добрите нрави не следва да се ограничи само до нейното формално
съдържание, а следва да се съобрази дали предвид естеството на сочения порок
крайният резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност. За нищожни поради противоречие с морала и
добрите нрави следва да се приемат сделките, в които е налице толкова
съществена нееквивалентност на престациите, която
води но фактическа липса на престация. Не може да се
приеме, че е налице накърняване на добрите нрави, когато е установено, че
цената на която е продадено имущество се различава от средната му пазарна цена,
тъй като въпросът с определянето на цената е предоставен на свободата на
договаряне, съгласно чл.9 ЗЗД. Освен това за да е налице несъвместим с морала
резултат е необходимо същият да е обусловен от недобросъвестното поведение на
заинтересованата страна, която да се е възползвала от другата страна. В този
см. са Решение №128/17.01.2019г. по гр.д.№3170/2017г. на Іг.о.,
Определение №92/10.02.2021г. по гр.д.№3348/2020г. ІІІг.о.,
Решение №285/12.06.2019г. по гр.д.№1511/2018г. на ІVг.о.).
В настоящия
случай насрещната престация е в размер на 46000лв.,
като същата е в размер близък до размера на данъчната оценка на имотите, поради
което не може да се приеме, че размера и е толкова незначителен, че на практика
липсва престация. И двете страни са се договорили и
са заявили, пред нотариуса при сключване на сделката, че това е договорената
цена и същата ще бъде платена в срок до 30.12.2017г., което видно от
представените извлечения от сметката на ответника е сторено, освен това
страните нямат спор относно това обстоятелство, т.е. насрещните престации на страните са разменени. Поради изложеното съдът
намира, че предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е
неоснователен и недоказан.
Съобразно
направеното от ответната страна искане и отхвърлянето на предявените искове
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 3760лв.-
разноски по делото.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.Д.Ц., с ЕГН ********** *** против К.Н.И., с ЕГН ********** ***
иск да
бъде прогласен за нищожен сключеният между страните по делото договор за
покупко-продажба от 07.11.2017г., обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №70, том ІІ, рег.№3266,
дело №240 от 2017г., като привиден, прикриващ уговорка при обща воля на
страните ответникът И. да бъде упълномощен да продаде имота, в качеството на
привиден собственик, за не по-малко от 600000лв., от които да използва сумата
от 200000лв. лично като безлихвен заем за три години, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.Ц., с ЕГН **********
*** против К.Н.И., с ЕГН ********** *** при условията на евентуалност иск да бъде прогласен
за нищожен сключеният между страните по делото договор за покупко-продажба от
07.11.2017г., обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти №70, том ІІ, рег.№3266, дело №240 от
2017г., поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА
К.Д.Ц., с ЕГН **********
*** да заплати на К.Н.И., с ЕГН ********** *** сумата от 3760лв.(трихиляди седемстотин и шестдесет лева) - разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред АпС ВТърново
в двуседмичен срок от съобщението.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :