Р Е Ш Е Н И Е
Г.Т., 12.05.2011г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - Г.Т. в публично заседание, проведено на тринадесети
април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Д.И...
…………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия адм. дело № 00593 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.
Подадена
е жалба от Н.Д.Д.,
ЕГН ********** *** Т. срещу отказ изх.№ ВС-17-994 от 07.06.2010г. на ОС”З.” – Г.Т.
за оземляване чрез прехвърляне право на собственост върху имот № 033124, ДПФ,
категория ІІІ, местност „К.” по КВС на с.К., общ.Г.Т., площ от 12 дка, при
граници и съседи имоти: № 033123, № 000175, № 033125, № 033003, образуван от
имот № 033119 по КВС на с.К., общ.Г.Т., който имот се ползва от жалбоподателя
по силата на Решение № 34/ОЗ от 18.10.2002г. за признаване правото на
оземляване на безимотни и малоимотни граждани чрез отдаване под наем, сключен
договор № ДО – 05 - 138/02.01.2003г., считано от стопанската 2002/2003г. и
анекс към него за срок от две стопански години в сила от стопанската
2007/2008г.
В жалбата се твърди, че с Решение
№ 34/03 от 18.10.2002г. на ПК – Г.Т. Н.Д., била оземлена с предимство по чл.21,
ал.1, т.1 ЗСПЗЗ чрез отдаване под наем в землището на с.К., общ.Г.Т. на
поземлен имот от 12 дка, представляващ част от поземлен имот от ДПФ – имот №
033112, нива, целият от 96,927 дка, категория ІІІ, местност „К.” по КВС. Въз
основа на решението бил сключен договор № ДО-05-138 от 02.01.2003г. и анекс към
него /без посочена дата/ съгласно заповед № РД-46-1223 от 26.09.2008г. на
директора на ОД”З.” – Д.. С влизане в сила на § 23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр.62
от 2009г./ се предоставяла възможност оземлените лица чрез отдаването под наем на земеделски земи
от държавния и от общинския поземлен фонд в тримесечен срок от влизането в сила
на постановлението да поискат от общинските служби по З. да придобият правото
на собственост преди изтичането срока на договора за наем, като изплатеният
наем за срока на договора се приспада от стойността на земята за оземляване.
Жалбоподателката била подала молба с вх.№ ВС-17-4316 от 26.10.2007г. за
закупуване на процесния имот № 033124 по КВС на с.К., общ.Г.Т., с площ от 12
дка, след уведомление на ОС”З.” – Г.Т., представила платежно нареждане за еднократно
доплащане на продажнато цена на земята, след като се приспаднал заплатения до
този момент наем, декларация за семейно и имотно състояние на членовете на
домакинството, удостоверение за постоянен адрес. Именно по тази молба по вече
образуваната преписка е постановен обжалвания отказ, като в мотивите му се
съобщава, че след справка за имотното състояние се установило, че притежаваните
от жалбоподателката земеделски земи надвишават размера, определен от § 1 от ДР
на ППЗСПЗЗ, поради което се отхвърля и молбата за закупуване.
Жалбоподателката намира отказа незаконосъобразен и противоречащ на
материалноправните разпоредби на закона, тъй като в него липсвало позоваване на
правна норма, която обуславя извършването на проверка за наличието на
предпоставки за оземляване на вече оземлено лице. Липсвали и мотиви към коя
дата е следвало да се извърши такава проверка – към заявлението от 2001г. или
към молбата за изкупуване на основание вече извършено оземляване с предимство
по чл.21, ал.1 т.1 ЗСПЗЗ. Прилагането на цитираното в отказа писмо изх. №
9166-176 от 30.10.2009г. целяло обвързване на ОС”З.” като орган на
администриране на процеса по оземляване, което било абсолютно недопустимо.
Освен това прилагането на цитираното писмо съставлява нарушение на принципа в
чл.13 АПК за последователност и предвидимост, а именно адмивистративните органи
своевременно да огласяват публично критериите, вътрешните правила и установена
практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на
закона и постигане на целите му. Счита се, че постановения отказ изх.№
ВС-17І004 от 07.06.2010г. на ОС”З.” – Г.Т. е постановен при съществени
нарушения на административното производство и при неспазване на установената
форма вр. чл.59, ал.2, т.8 АПК, а именно: не са посочени имената и длъжността
на лицата, подписали отказа, качеството на същите, лисват данни за акта, с
който комисията е конституирана.
Ответникът по жалбата депозира становище за нейната неоснователност. Основните
доводи са в насока социалният характер на процедурата по оземляване, което
обуславяло извършване на нова преценка за установяване наличие на условия за
оземляване при подадена молба за изкупуване на процесната земя от лице, което
вече е било оземлено чрез отдаване под наем на тази земя. С други думи:
доколкото при оземляването е допуснато изключение прехвърлянето на
собствеността върху земята от ДПФ/ОПФ да става без търг или конкурс, е
недопустимо да се предоставя земя на лице, което след оземляването си чрез
отдаване на земя под наем е придобило земя над определената в § 1 от ДР на
ППЗСПЗЗ, тъй като това лице вече не е социално слабо по смисъла на тази
законова разпоредба.
Развиват се и доводи, че ползването на земята по силата на договора за
оземляване на безимотни и малоимотни граждани чрез отдаване под наем на земи от
ДПФ е ползване с определен срок и не води след себе си като последица
придобиване на правото на собственост върху тази земеделска земя. В тази връзка
министърът на З.то и храните, който е лицето, което упражнява правата на собственика
за земите от държавния поземлен фонд съобразно чл.24, ал.1 ЗСПЗЗ, не бил длъжен
да се съобразява само с първоначалната процедура за отдаване под наем на земи
от ДПФ за определен срок, както и да продаде тези земи на наемателя. Поради
тази причина писмата с изх.№ 9166-156 от 15.09.2009г. и изх.№ 9166-176 от
30.10.2009г., макар и да нямали характер на нормативни актове, били указания, с
които органите по администриране на процедурите по оземляване трябвало да се
съобразяват, още повече, че тези указания били съгласувани и с изискванията на
Европейския съюз, конкретно с чл.88, § 1 от Договора за създаване на
европейската общност.
Според ответника обжалваният акт
писмо – отказ изх.№ ВС-17-994 от 07.06.2010г. на ОС”З.” – Г.Т. за оземляване
чрез изкупуване на имот № 033124 в землището на с.К., общ.Г.Т., издаден по
молба на Н.Д.Д., ЕГН ********** *** Т., има изискуемата форма и реквизити,
поради което се настоява подадената жалба да бъде оставена без уважение.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Производството пред ГТРС е
образувано по жалба на Н.Д.Д. против отказа на ОС”З.” Г.Т. изх.№ ВС-17-994/07.06.2010г.
С него комисията към ОС”З.” Г.Т. не е одобрила молбата й за оземляване чрез
прехвърляне право на собственост на имот № 033124, ДПФ, категория ІІІ, местност
„К.” по КВС на с.К., общ.Г.Т., площ от 12 дка, по КВС на с.К., общ.Г.Т..
Изрично е посочено, че отказът е постановен по молба за закупуване с вх.№ ВС-17-4316/26.10.2007г.
по реда на §23, ал.1 ПЗР на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр.62 от 2009г./, като са посочени
следните възражения: г-жа Д. е собственик на земеделска земя, придобита чрез
договор за доброволна делба и чрез покупко-продажба, която надвишава размера,
определен в § 1 от ДР на ППЗСПЗЗ за малоимотни граждани, поради което комисията
не одобрява молбата за закупуване на имот № 033124, площ 12 дка, находящ се в
землището на с.К., общ.Г.Т..
От писмените доказателства по
приложената административна преписка и допълнително изисканите и представени
доказателства се установява, че с договор № ДО – 05 - 138/02.01.2003г. с
петгодишен срок на действие, считано от стопанската 2002/2003г., Н.Д.Д. е
оземлена с отдаване под наем на процесния имот. Договорът е сключен въз основа
на решение на ПК-Г.Т. № 34/ОЗ от 18.10.2002г. Видно от заявление за оземляване
с вх.№ 485/08.06.2001г. Н.Д.Д. е заявила начин на оземляване чрез отдаване под
наем. Чл.25 от договора повтаря уредената в чл.4, ал.4 от НОБМГ правна
възможност за наемателя в едномесечен срок от изтичането на договора да поиска
от МЗГ придобиване право на собственост върху ползваната земя. В този случай
изплатеният наем за срока на договора се приспада от стойността на земята за
оземляване. Такова искане е направено, видно от молба вх.№ ВС-17-4316/26.10.2007г.
Впоследствие е сключен анекс към договора между директора на ОД”З.” – Д. и Н.Д.Д.
за срок от две години, считано от стопанската 2007/2008г.
След обнародване на ПМС №
188/2009г. с § 23, ал.1 е дадена нова възможност на оземлените лица чрез
отдаване под наем на земеделски земи от държавния и
от общинския поземлен фонд да могат в тримесечен срок от влизането в сила на
постановлението – 04.08.2009г., да поискат от общинските служби по З. да
придобият правото на собственост преди изтичането срока на договора за наем.
Изплатеният наем за срока на договора се приспада от стойността на земята за
оземляване. Оземлените лица със земеделски земи от държавния поземлен фонд или
от общинския поземлен фонд чрез прехвърляне право на собственост или чрез
отдаване под наем могат да изплатят изцяло стойността на земята в срок до 31
декември 2009г. По делото не е налице молба с искане от Н.Д.Д. за
придобиване собствеността върху имот № 033124, по реда на §23, ал.1 от ПЗР на
ИД на ППЗСПЗЗ, приет с ПМС № 188/24.07.2009г. а от скица № Ф04382/10.11.2009г.
е видно, че имотът е обособен като поземлен имот от ДПФ, категория ІІІ,
местност „К.” по КВС на с.К., общ.Г.Т., площ от 12 дка при граници и съседи
имоти: № 033123, № 000175, № 033125, № 033003 и е образуван от имот № 033119. Налице е подадена декларация от 14.12.2009г. за семейно и
имотно състояние. Видно от преводно нареждане от 03.11.2009г. е
преведена сумата от 309,43 лева по сметката на МЗХ, като с преводно нареждане
от 04.11.2009г. са доплатени още 32,57 лева следствие на преизчисляване
стойността на земята, а от удостоверение за постоянен адрес № 2/15.12.2009г.,
че Н.Д.Д. ***.
Липсват доказателства по делото в
съответствие с разпоредбата на чл.21, ал.5 НОМБГ Областната
дирекция "З." Д. да е изпратила до ОС”З.” Г.Т. списък на наемателите,
които са изпълнили задълженията си, и информация за платените суми по
договорите. Видно от Протокол от 30.12.2009г. и приложения към протокола списък
под № 335 от списъка фигурира Н.Д.Д., която не е одобрена с
основание – наличие на земя.
Предвид изричното посочване като
фактическо основание в отказа на ОС”З.” Г.Т. на молбата на жалбоподателя с вх.№
ВС-17-4316 от 26.10.2009г., следва
да се направи извод, че актът е във връзка с молба на жалбоподателя по чл.4,
ал.4 от НОБМГ и във връзка с чл.25 от договор № ДО – 05 - 138/02.01.2003г.
предвид анекса към този договор, където е заявено, че страните – директор на
ОД”З.” Д. и Н.Д.Д., наемател по договора, са се споразумели за изменение в
раздел І, чл.2 от договора, а именно: Договорът се сключва за срок от 2 /две/
стопански години и влиза в сила за стопанската 2007/2008г. Всички други клаузи
на договора остават непроменени.
Не се спори между страните, че
жалбоподателката спазвала изискванията на ЗОЗЗ и правилника за прилагането му,
изплащала своевременно наемните вноски по бюджетната сметка на МЗГ /вж.
приложените операционни бележки, л.28 – 33 от делото/, както и че не е
откривана процедура по отземляване, както и че след оземляването на Н.Д. през
2002г., последната е придобила земя в землището на с.Изворово, общ.Г.Т., както
следва: въз основа на НА от 14.03.2007г. в размер на 6,809 дка и НА от
02.06.2004г. в размер на 7,640 дка, а в землището на с.Ж., общ.Г.Т., ¼
ид.части от земя в размер на 3,900 дка или общо 14,449 дка.
При преценка
законосъобразността на оспорения административен акт, съдът не се ограничава с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а извършва проверка на всички
основания, визирани в чл.146 АПК. При
извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения отказ по реда
на чл.168 АПК, съдът приема следното:
Съдебното производство по чл.14,
ал.3 ЗСПЗЗ е за контрол върху индивидуален административен акт на ОС”З.” по
повод на подадената жалба, за разлика от исковите производства по чл.11, ал.2 -
пропуснат срок за подаване на заявление, чл.12, ал.4 - установяване на права
върху имоти, възстановени на други лица, чл.14, ал.4 спор за материално право.
Производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е особено административно по своя
характер, а не гражданско производство. Това означава че за него се прилагат специалните правила на
ЗСПЗЗ, а в случай, че такива няма, субсидиарно се прилага общият закон - АПК. В
този смисъл е съдебната практика /решение № 2707 от 1994г. по адм.д.№ 326 от
1994г. на ВС, Трето гр.отделение, решение № 1467 от 1993г. по адм.д.№ 1139 от
1993г. на ВС, Трето гр. отделение и
др./, както и определение № 66 от 17.11.2010г., с което 5-членен състав на ВКС
и ВАС се е произнесъл, че компетентен да се произнесе по жалбата на Н.Д.Д. против
отказа на ОС”З.” Г.Т. изх.№ ВС-17-994/07.06.2010г. е ГТРС.
При постановяване
на решението си съдът следва да прецени законосъобразността на административния
акт. В случая важи общата теория за нищожност и унищожаемост на
административните актове. Решението на ОС”З.” може да бъде нищожно или
унищожаемо при наличие на един от посочените в чл.146 АПК пет порока на
административните актове: липса на компетентност; неспазване на установената
форма; съществено нарушение на административнопроизводствените правила;
противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона.
Жалбата е подадена в срок, с
оглед представените по делото доказателства, от които е видно, че обжалваният
отказ е връчен на 10.06.2010г., а жалбата е подадена в ОС”З.” град Г.Т. на 22.06.2010г.
Отрицателните решения могат да се
обжалват само от страната, направила искането. В случая това е Н.Д.Д. по молба
вх.№ ВС-17-4316/26.10.2007г., поради което съдът намира, че подадената жалба е
процесуално допустима.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган – ОС”З.” Г.Т., съгласно
правомощията му, поради което е валиден акт.
Настоящият състав
намира, че обжалваният отказ по правната си същност е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 АПК, какъвто би било и решението за оземляване по смисъла на НОМБГ.
С него се отказва да се издаде искания акт, в случая на решение за оземляване
чрез изкупуване на процесния имот, поради което и подлежи на оспорване, от
заинтересованото лице. В тази връзка съдът счита, че с издаването на отказ за
оземляване чрез изкупуване не е допуснато нарушаване на формата на административния
акт и съответно отрицателното произнасяне по отношение на жалбоподателя не е
незаконосъобразно на това основание.
Настоящият състав на съда приема,
че оспореният акт е незаконосъобразен, като постановен при cъществено нарушение на административнопроизводствените
правила, по следните съображения:
Страните не спорят, че Н.Д.Д. е
оземлена с решение на ПК–Г.Т. № 34/ОЗ от
18.10.2002г., със земя – държавен поземлен фонд, въз основа на което решение е
сключен договор за оземляване чрез отдаване под наем № ДО – 05 - 138/02.01.2003г.,
че впоследствие с анекс действието на този договор е било продължено за още две
стопански години до 01.10.2009г., както и че жалбоподателят е подал молба до
ОС”З. и гори” Г.Т. с вх.№ ВС-17-4316/26.10.2007г. за придобиване правото на
собственост върху земите, с които е бил оземлен чрез отдаване под наем.
В случая става въпрос за административно
производство във връзка с искане за придобиване на собственост върху земята –
държавен поземлен фонд /ДПФ/, с която е било оземлено лицето, чрез отдаване под
наем. Тази нормативно определена възможност е предвидена в чл.4, ал.4 от
Наредбата във връзка с чл.37а от ППЗСПЗЗ, типовите договори за оземляване,
включително и в № ДО – 05 - 138/02.01.2003г. – чл.25 от същия, а в последствие с изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.62 от 04.08.2009г. и в § 23 на ППЗСПЗЗ.
Съгласно чл.20, ал.1 ЗСПЗЗ безимотни
и малоимотни граждани се оземляват от общинската служба по З. със земи от
държавния и общинския поземлен фонд чрез прехвърляне на правото на собственост
или отдаване под наем при условия и по ред, определени с наредба на
Министерския съвет. 3аконовата норма не прави разлика между първоначално
оземляване и промяна на начина на оземляване от отдаване под наем в право на
собственост. В тази връзка настоящият състав приема становището, че НОМБГ не
регламентира отделна процедура по промяна на начина на оземляване и затова в
случай като процесния следва да се прилага тази по първоначално оземляване,
като се вземат предвид и разпоредбите на чл.21, ал.5 и ал.6 от Наредбата, които са нови и приети в сила от
2008г., регламентиращи
технически дейности при упражняване на правото по чл.4, ал.4 от същия
нормативен акт /по
този повод и по този начин се е произнесъл ВАС в Определение № 9653 от 12.07.2010г. по адм.дело №
8312/2010г., І отд. на ВАС/.
Съгласно чл.4, ал.4 от Наредбата след
изтичане срока на договора за отдаване под наем оземлените лица могат в
едномесечен срок да поискат от Министерство на З.то и храните, съответно от
Общината, придобиване правото на собственост върху ползваните от тях земи.
Според разпоредбите на чл.21, ал.5 и ал.6 от НОБМГ, които са нови спрямо молбата от 26.10.2007г., тъй като са обнародвани в ДВ, бр.45 от
2008г., в случаите по чл.4, ал.4 лицата подават искане до областна дирекция “З.”
за земите от ДПФ и до Общината – за земите от ОПФ, за придобиване право на собственост
за ползваните от тях земи. Въведено е задължение на ОД”З.”, съответно на
Общината да изпратят до Общинска служба по З. списък на наемателите, които са
изпълнили задълженията си, и информация за платените суми по договорите.
Определено е също, че ОС”З.” издава на лицата по ал.5 решения по ал.3, след
приспадане на изплатения наем за срока на договора от стойността на земята за
оземляване и еднократно заплащане на останалата дължима сума, а именно решение, в което се посочва номера
на имота, категорията, начина на трайно ползване, границите и съседите, цените
и начина на плащане. Посочено е в ал.6, че процесното решение се вписва в
службата по вписванията в 14-дневен срок
от влизането му в сила.
С §23, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е дадена също
възможност на оземлените лица чрез отдаване под наем на земеделски земи от
държавния и общински поземлен фонд в тримесечен срок от влизане в сила на
постановлението да поискат от общинските служби по З. да придобият правото на
собственост преди изтичането срока на договора. Съгласно ал.2 оземлените лица
със земеделски земи от държавния поземлен фонд или от общинския поземлен фонд
чрез прехвърляне право на собственост или чрез отдаване под наем могат да
изплатят изцяло стойността на земята в срок до 31 декември 2009г.
С оглед горното ГТРС приема, че
за да издаде ОС”З.” Г.Т. решение по заявление по § 23 от ППЗСПЗЗ, респективно
чл.4, ал.4 от Наредбата, на оземлено чрез отдаване под наем лице, което е
поискало да придобие правото на собственост върху ползваните от него земи –
ДПФ, следва да са налице следните предпоставки:
ОД”З.” Д. да е изпратила до ОС”З.” Г.Т. списък
на наемателите, които са изпълнили задълженията си, и информация за платените
суми по договорите – изискване на чл.21, ал.5 от Наредбата;
Определената комисия от ОС”З.” Г.Т. да изиска от
заявителя представяне на доказателства /ако не е представил/ за обстоятелствата
по чл.8 от Наредбата;
Определената комисия от ОС”З.” Г.Т. да
изиска доказателства във връзка с местоживеенето на заявителя или местонахождението
на възстановени земи, предвид възможностите, предвидени в чл.9 от Наредбата и
възпроизведени от разпоредбата на чл.20, ал.3 ЗСПЗЗ а именно: оземляване по
местоживеене, по местонахождение на възстановените му земи, респективно в
съседно землище на общината или съседно землище на граничещи общини. Нормата на
чл.13, ал.2, т.3 от Наредбата – удостоверение от кметството, че лицето
постоянно живее в населеното място и основно занимание в домакинството е
селскостопанска дейност, е свързана с установяване на документи, удостоверяващи
правото на предимство на заявителя по чл.21, ал.1 ЗСПЗЗ, но не е условие за
оземляване по смисъла на чл.8 във връзка с чл.7
от Наредбата. Това е така, тъй като в чл.8 от Наредбата условията за
оземляване са изчерпателно изброени:
1. заявителите и
членовете на домакинството им да не са прехвърляли земя, която им е
възстановена по ЗСПЗЗ - собствена или наследена, в 3-годишен срок до момента на
подаване на заявлението за оземляване по чл.13, ал.2, т.1; ограничението не се прилага при
прехвърляне на съсобствени имоти с размери под определените с § 1 от
допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за собствеността
и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ),
приет с Постановление № 74 на Министерския съвет от
2. притежаваната или подлежащата на
възстановяване земя да не надвишава размера, определен в § 1 от допълнителните
разпоредби на ППЗСПЗЗ за малоимотни граждани;
3. да не са оземлени в друга община на страната над
размера, определен в § 1 от допълнителните
разпоредби на ППЗСПЗЗ. Тази разпоредба безспорно е в подкрепа
на извода, направен по-горе, че
местоживеенето на заявителя не зависи от местонахождението на имота и
местоживеенето на заявителя, т.е. не е предпоставка за оземляване по реда на
НОМБГ, след като се предполага и хипотеза, при която заявителят може да е
оземлен и в друга община, но предишното и последващото оземляване следва да е в
рамките, посочени в т.2;
определената комисия към ОС”З.” Г.Т.
да направи извод подадена ли е в срок молбата
/съгласно чл.4, ал.4 от Наредбата искането трябва да е подадено в
1-месечен срок след изтичането на срока на договора за отдаване под наем, а по
§23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ искането трябва да е подадено най-късно в 3-месечен срок
от влизане в сила на ПМС № 188 от 24.07.2009г., обн.ДВ, бр.62 от 04.08.2009г.,
в сила от 08.08.2009г./ и преди изтичането срока на договора за наем, а във
връзка с чл.14 от Наредбата евентуално да се укаже на заявителите да отстранят
в 15-дневен срок констатираните нередовности в подадените документи;
определената комисия към ОС”З.” Г.Т.
разглежда постъпилите заявления и документи, за което се изготвя протокол, в
който се определят гражданите, на които ще бъде прехвърлено правото на
собственост, както и кандидатите, на които се прави мотивиран отказ.
Въз основа именно на този неин протокол ОС”З.”
издава решения по чл.21, ал.3 след приспадане на изплатения наем за срока на
договора от стойността на земята за оземляване и заплащан на останалата дължима
сума, респективно постановява откази.
Наличието или липсата на
посочените по-горе условия следва да се съобрази именно при разглеждане на
исканията и констатациите да се отразят в протокола.
В процесния случай от приложените
по делото доказателства се установява по безспорен начин, че е заплатена изцяло
стойността на земята, наемът е плащан редовно, земята е обработвана лично, не
са сключвани договори с трети лица по отношение на процесния имот, но заявителката
не отговаря на изискванията, посочени в чл.8, т.2 от Наредбата, тъй като е
станала собственик на земи, надвишаващи размера, определен в § 1, т.2 от ДР на
ППЗСПЗЗ /в равнинни райони - до 8 дка или общо за домакинството до
10 дка, когато то се състои от повече от един член/, т.е. налице
са били предпоставките за издаване на акт, с който искането да бъде отхвърлено.
От приложените по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че е налице допуснатото от ОС”З.”
Г.Т. пълно смешение между двете правни възможности за придобиване право на
собственост от страна на наемателите: първата по чл.4, ал.4
от Наредбата и втората по § 23, ал.1 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ.
Разпоредбата на
чл.4, ал.4 от Наредбата има постоянен характер и дава такова право на всички
оземлени лица чрез отдаване под наем в едномесечен срок от изтичане срока на
договора да поискат от общината придобиване правото на собственост върху
ползваните от тях земи. Искането, въз основа на което е постановен отказът на
ОС”З.” Г.Т., е направено в този срок и с това правно основание, което при това
изрично е цитирано в молбата от 26.10.2007г.
Нормата на § 23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, приета с ПМС №
188/2009 година, има времеви предели. Това проличава от изрично предвидената
възможност на наемателите с договори, чийто срок към момента на обнародването
на нормативния акт още не е изтекъл, да поискат в тримесечен срок от влизането
му в сила придобиване правото на собственост. Нещо повече - в ал.2 на
разпоредбата изрично е постановено, че стойността на имотите трябва
задължително да се заплати и то изцяло в срок до 31.12.2009г. Приемането на
такава разпоредба е последица от приемането на страната, като членка на
Европейския съюз - видно от писмо от 15.09.2009г. от МЗХ до ОСЗ, имащо характер
на методически указания. В случая по отношение на заявителя Н.Д.Д. е било
налице основното условие, въведено в параграфа - неизтекъл договор за наем. Поради
това тя би могла да поиска да реализира правата си по това ПМС, ако бе подала
изрично заявление по този ред.
Объркването на
двете хипотези е довело до материалната незаконосъобразност на административния
акт. Произнасянето от ОС”З.” Г.Т. е по молба, подадена по реда на чл.4, ал.4 от
Наредбата, а извършените процедури и мотивите към акта касаят задължителните
предпоставки на § 23, ал.1 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ.
Административен акт е недействителен, когато е засегнат от някакъв порок.
Порок е незпазването, нарушаването на някое от установените условия
/компетентност, законосъобразност по същество, съответствие с целта на закона,
форма и производство/ за законосъобразност на административните актове. За да
доведе до порок, нарушението на законовите изисквания за валидност на
административните актове трябва да е съществено. Несъществените нарушения
изобщо не се отразяват върху валидността на административните актове.
Нарушението ще бъде несъществено, когато не е дало и не е могло да даде отражение
върху съдържанието на акта, върху самото волеизявление на административния
орган.
При издаването на
обжалвания административен акт са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила от административния орган. По делото не са представени доказателства за това дали е
изпълнена процедурата по чл.21, ал.5 от Наредбата - Областната дирекция
"З.", съответно общината, изпраща до общинската служба по З. списък
на наемателите, които са изпълнили задълженията си, и информация за платените
суми по договорите. От представения протокол от 30.12.2009г. не става ясно
неговия съставител – налице е само името и подписът на одобрилия го директор на
ОД”З.” Д., но не и имената и подписите на съставилия го, който следва да е
комисията към ОС”З.” Г.Т.. В обжалвания отказ е посочено, че следва
административният орган да се съобрази с изискванията на чл.7, чл.8 и чл.9 от
Наредбата.
Унищожаемият акт може да бъде саниран, като саниране
означава последващо отстраняване от автора на акта на порок на този
административен акт. За същинско саниране може да се говори, когато се
отстраняват, изправят, поправят пороците на първоначалния акт, на
първоначалното волеизявление, за да остане то да действа и да поражда валидно
правните си последици, а не когато се прави съвсем ново волеизявление, което да
породи изначално тези последици. Така при пороците некомпетентност, материална
незаконосъобразност, превратно упражняване на власт, саниране е невъзможно. За
превратно упражняване на власт обикновено се говори при преследване на целенасоченост. Целта на закона се състои в това, че при липса на
изрични разпоредби актът следва да бъде съобразен с философията на закона. Винаги при създаване на един законов или подзаконов акт се
определя цел. Именно с тази цел на регулиране на съответните обществени
отношения следва да бъде съобразен законът. В случая целта е действителното оземляване на
малоимотните и безимотни граждани, които отговарят на предпоставките, посочени
в ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и НОМБГ. Същинско саниране е възможно при порок във формата и при
нарушаване на административнопроизводствените правила, какъвто е и настоящият
случай. Посочените нарушения опорочават административния акт, но
тъй като те не се отразяват върху крайния резултат – отхвърляне на заявлението
за закупуване на процесния имот, същите подлежат на саниране при
законосъобразно извършване на предвидената процедура.
С оглед горното
отказът на ОС”З.” Г.Т., обективиран в писмо изх. № ВС-17-994/07.06.2010г.
поради това, че „г-жа Д. е собственик на
земеделска земя, придобита чрез договор за доброволна делба и чрез
покупко-продажба, която надвишава размера, определен в § 1 от ДР на ППЗСПЗЗ за
малоимотни граждани, поради което комисията не одобрява молбата за закупуване
на имот № 033124, площ 12 дка, находящ се в землището на с.К., общ.Г.Т.”,
следва да се отмени и на основание чл.173, ал.2 АПК, тъй като естеството на акта не позволява решаването на
въпроса по същество, преписката да се изпрати на ОС”З.” Г.Т. за ново
произнасяне, съобразявайки се със
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.143, ал.1 АПК в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски по водене на
делото в размер на 157 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ отказа на
ОС”З.” Г.Т., обективиран в писмо изх. № ВС-17-994/07.06.2010г. поради това,
че „г-жа Д. е собственик на земеделска
земя, придобита чрез договор за доброволна делба и чрез покупко-продажба, която
надвишава размера, определен в § 1 от ДР на ППЗСПЗЗ за малоимотни граждани,
поради което комисията не одобрява молбата за закупуване на имот № 033124, площ
12 дка, находящ се в землището на с.К., общ.Г.Т.”, като незаконосъобразен и
връща преписката на ОС”З.” Г.Т. за ново произнасяне, съобразно дадените
указания от съда в мотивите на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването на страните пред Административен
съд-Д. с касационна жалба.
Районен съдия: