№
гр. Варна, 14.01.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр. д. № 730
по описа на ВРС за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от С.С.С.,
ЕГН **********, срещу З. “Б.И.”,
ЕИК *********, да бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца сумата от 14 858,00 лв., представляваща иск за обезщетение на имуществените вреди по собствената сграда на ищеца, находяща се в гр. В., причинени в резултат на спукване на каменинова тръба, застрахователно събитие, констатирано на 19.11.2019г., за което застрахователят бил уведомен на 20.11.2019г., дължима по сключен между страните договор за застраховка „домашно имущество”
с номер Е19450000058.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право: В исковата си молба ищецът излага, че страните сключили застрахователен договор „Домашно имущество”
с номер Е19450000058 на 10.01.2019г. с период на валидност до 09.01.2020г. Застрахованият обект бил собствена масивна самостоятелна сграда в гр. В.. Застрахователната сума определена от ответника била 512 000 лв., в премия от 385,87 лв. Застрахованото имущество се деляло на 4 части: сгради масивни, електродомакински уреди, покъщнина и обзавеждане и чупене на стъкла. На 20.11.2019г. била подадена по ел. път уведомление за щета по застраховката „домашно имущество”.
Била регистрирана щета с номер **********. При констатиране на щета се установило, че през годината е било налице високо наличие на влага в приземния етаж, поради което бил започнат ремонт на всички помещения. Били премахнати всички подови настилки, както и била свалена част от мазилката по стените. До м. ноември 2019г. стените в сутерена останали влажни, поради което било взето решение да бъде проверена канализацията за течове. Тръбите били проверени с камера, но не се констатирали видими дефекти. На 19.11.2019г. било взето решение за разкриване на външни ВИК тръби, което довело до констатиране на пукната каменинова тръба. В последствие била изкъртена бетонната плоча до къщата. Служител на ответното дружество извършил оглед на 21.11.2019г. и констатирал наводнение на приземен етаж. Описал е събитието, като наводнение на приземен етаж, поради спукана ВиК тръба. Наличието на влага било констатирано март –
април. Тогава имало деформация на паркета. Месец юни започнал ремонт на подовете, при който се установила и влагата по стените. След изрязване на бетонна плоча до къщата се установява спукване на ВиК тръба. Констатирани били следните щети: премахната плоча на двора с дебелина 10 см и обща площ от 15 кв.м., стая с площ 14 кв.м. –
подменена подова мазилка, премахнат паркет и мазилка, малко помещение с площ 5,4 кв.м. –
подменена подова замазка, премахнат паркет и мазилка, трапезария с площ от 16,56 кв.м. –
под на две нива, подова замазка и паркет, свалена мазилка. Ответникът се произнесъл с отказ от заплащане на застрахователно обезщетение. Сочи, че между страните има влязло в сила решение по гр.д.№ 1873/2020 г. на ВРС.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който оспорва предявения иск като неоснователен, като се излага следното: Ищецът не е уведомил застрахователя в уговорения срок за настъпилото застрахователно събитие. Застрахователното събитие –
наличие на влага в приземния етаж на сградата е настъпило март –
април 2019г., а уведомлението е подадено на 20.11.2019г. Ищецът бил започнал и ремонтни действия без да уведоми застрахователя, което било нарушение на т. 64.5 от ОУ. Така, в случая за застрахователя е невъзможно да определи кога и при какви обстоятелства е настъпило твърдяното от ищеца застрахователно събитие. Оспорва се да е налице причинно-следствена връзка между твърдяното от ищеца и настъпването на застрахователното събитие. Освен това застрахованият бил длъжен да уведомява писмено застрахователя за всички възникнали обстоятелства, относно застрахованото имущество. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираните вреди.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 386 от КЗ.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните има влязло в сила решение №260778/20.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 1873/2020 г. на ВРС. Същото е приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с цялото гр.д. №1873/2020 г. на ВРС. С решението З. „Б.И.” АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати в полза на С.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1250,00 лв., представляваща частичен иск от общо 50 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по сграда на ищеца, находяща се в гр. В., причинени в резултат на спукване на каменинова тръба, което застрахователно събитие е констатирано на 19.11.2019г. и за което застрахователят бил уведомен на 20.11.2019г., като обезщетението се дължи на основание сключен между страните Договор за застраховка „Домашно имущество” с номер Е19450000058 от 10.01.2019г., като вредите са следните: премахната плоча на двора с дебелина 10 см и обща площ от 15 кв.м., подменена подова замазка, премахнат паркет и мазилка в стая с площ от 14 кв.м., подменена подова замазка, премахнат паркет и мазилка в малко помещение с площ 5,4 кв.м., както и подова замазка и паркет, свалена мазилка, влажен паркет и стени в трапезария с площ от 16,56 кв.м., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Настоящият иск е предявен за сумата от 14858 лв., след предявявения предходен частичен иск за сумата от 1250,00 лв., представляваща частичен иск от общо 50 000,00 лв., по който е постановено цитираното в предходния абзац решение.
С т. 2 на ТР 3/2016 от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
В настоящия случай от ответника се оспорват правопораждащите факти по отношение на спорното право, а именно: че ищецът не е уведомил застрахователя в уговорения срок за настъпилото застрахователно събитие, че ищецът започнал и ремонтни действия без да уведоми застрахователя, което съставлява нарушение на т. 64.5 от ОУ; че е налице причинно-следствена връзка между твърдяното от ищеца и настъпването на застрахователното събитие. На основание цитираното разрешение в т.2 от ТР 3/2016 от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че тези възражения на ответника са преклудирани, тъй като се обхващат от силата на пресъдено нещо между страните по гр.д.№ 1873/2020 г. на ВРС. Това е така, защото със същото тълкувателно решение е прието, че „Силата на пресъдено нещо на решението, постановено по иска за защита на правото в пълния му обем, препятства последващото твърдение на ищеца, че вземането му е по-голямо, възражението на ответника, че то е по-малко, както и последващите твърдения и възражения на ответника, че вземането се дължи на друго основание, съответно друго материално правоотношение. Задължението за неоспорване се отнася до всеки елемент на установеното или отречено от съда спорно право - не само до неговия размер, но и до основанието и правната му квалификация“. Доколкото в настоящото производство се сочат идентични възражения на наведените и в предходното производство по частичния иск и по които съдът се е произнесъл с влязлото в законна сила решение като е установил, както оспорваната в настоящото производство причинно-следствена връзка, така и наличието на отговорност у ответното дружество да обезщети претърпените вреди, които също са установени и изчерпателно посочени в диспозитива на решението.
Смисълът на въпросното тълкувателно решение е при еднакви общи юридически факти да няма противоречащи си съдебни актове. Тъй като юридическите факти са общи по отношение на изискуемостта на вземането в настоящото и предходното съдебно производство, то съдът намира, че те са обхванати от силата на пресъдено нещо от предходното решение и не подлежат на преразглеждане в настоящото производство.
По делото са представени: копие
от постановление за възлагане на недвижим имот
от 23.12.2010 г., копие
от схема №
7621/08.04.2009 г. на самостоятелен обект в сграда, копие от схема
№ 7622/08.04.2009 г. на самостоятелен обект
в сграда, копие
от схема №
7623/08.04.2009 г. на самостоятелен обект в сграда, копие от застраховка домашно имущество № Е19450000058 от 10.01.2019 г., два
броя копия от сметка, копие
от уведомление за щета по застраховка „Щети
на имущество“ от
20.11.2019 г.,
копие от протокол за оглед по щета №
**********, копие
от писмо от З. „Б.И.“ АД и копие от Решение по гр. д. № 1873/2020 г. по описа на РС- Варна.
По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза на вещото лице
Т.О., от която
се установява, че общият размер на причинените вреди
е 16108,49 лв. От тази сума
на ищеца с предходното решение е присъдена сумата от 1250,00 лв., или
останалата като дължима от застрахователя сума
е в размер на 14858,49 лв., от която се претендират 14858,00 лв.
С оглед
на изложеното предявеният от ищеца иск
се явява изцяло основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в производството. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 594,32 лв., възнаграждение за един адвокат в размер на 1670,00 лв., 120,00 лв. – депозит за вещо лице, или общо 2384,00 лв.
От ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде уважено, като възнаграждение бъде намалено до минимално предвидения минимален размер, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК, който е 976,00 лв. Така общата дължима сума за разноски от ответника е в размер на 1690,06 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 14 858,00 (четиринадесет хиляди осемстотин петдесет и осем) лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по сграда на ищеца, находяща се в гр. В., причинени в резултат на спукване на каменинова тръба, което застрахователно събитие е констатирано на 19.11.2019г. и за което застрахователят бил уведомен на 20.11.2019г., като обезщетението се дължи на основание сключен между страните Договор за застраховка „Домашно имущество”
с номер Е19450000058 от 10.01.2019г., като вредите са следните: премахната плоча на двора с дебелина 10 см и обща площ от 15 кв.м., подменена подова замазка, премахнат паркет и мазилка в стая с площ от 14 кв.м., подменена подова замазка, премахнат паркет и мазилка в малко помещение с площ 5,4 кв.м., както и подова замазка и паркет, свалена мазилка, влажен паркет и стени в трапезария с площ от 16,56 кв.м., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на С.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1690,06 лв. (хиляда шестстотин и деветдесет лева и шест стотинки), представляваща сторени в настоящото производство разноски за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: