РЕШЕНИЕ
№ 451 25.11.2019г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета
година:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Д. Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №650 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С
Решение №1030/15.07.2019г., постановено по гр.д.№4922/2018г. по описа на ОС- П.
е признато за установено по иска на Г.Н.Т., ЕГН**********,***, В.Н.М., ЕГН**********,***,
М.Т.С., ЕГН**********,***, З.Т.Ч., ЕГН**********,***, М.И.А.,***, П.М.А., ЕГН**********,***,
С.М.А., ЕГН **********,***, Е.И.С., ЕГН**********,***, Н.Й.А., ЕГН**********,***,
В.Т.Л., ЕГН**********,***, Й.Т.К., ЕГН**********,***, С.П.Д., ЕГН**********,***,
Д.П.Д., ЕГН**********,***, Б.А.З., ЕГН**********,***, Т.С.Й., ЕГН**********,***,
Л.С. П., ЕГН **********,***, З.С.П., ЕГН**********,*** и В.Б.И., ЕГН**********,***,
че договорът за дарение от 28.03.2016г., сключен с нотариален акт №117, том
ІІІ, рег.№3889, нот.дело №402/2016г. на Нотариус с рег.№423- А.И., вписан в
Службата по вписванията- гр.П. под №16, том 8, н.д.№1185/2016г., с който
първият ответник А.И.А., ЕГН **********,*** е дарил на втората ответница Д.П.Г.,
ЕГН **********,***, 1/14 идеална част от следните недвижими имоти в землището
на с.О.: 1) поземлен имот №104001 с площ 19,372 дка, 2) поземлен имот №915010 с
площ 4,200 дка, 3) поземлен имот №410034 с площ 3,700 дка и 4) поземлен имот
№105005 с площ 14,880 дка е нищожен като привиден и прикрива действителен
договор за продажба със същия предмет между същите страни при цена общо 3000лв.
Допуснато е изкупуване на
основание чл.33, ал.2 от ЗС от Г.Н.Т., ЕГН **********,***, В.Н.М., ЕГН **********,***,
М.Т.С., ЕГН **********,***, З.Т.Ч., ЕГН **********,***, М.И.А.,***, П.М.А., ЕГН
**********,***, С.М.А., ЕГН **********,***, Е.И.С., ЕГН **********,***, Н.Й.А.,
ЕГН**********,***, В.Т.Л., ЕГН **********,***, Й.Т.К., ЕГН **********,***, С.П.Д.,
ЕГН **********,***, Д.П.Д., ЕГН **********,***, Б.А.З., ЕГН **********,***, Т.С.Й.,
ЕГН **********,***, Л.С. П., ЕГН **********,***, З.С.П., ЕГН **********,*** и В.Б.И.,
ЕГН ********** ***, на общо 1/14 идеална част от следните недвижими имоти в
землището на с.О.: 1) поземлен имот №104001 с площ 19,372дка, 2) поземлен имот
№915010 с площ 4,200дка, 3) поземлен имот №410034 с площ 3,700дка и 4) поземлен
имот №105005 с площ 14,880дка, при условията на посочения по- горе договор за
продажба, чиято действителност е обявена с решението, при равни права за всеки
от 18-те ищци /по 1/18 от 1/14 ид.част, или 1/252 ид.част от целите имоти/.
Указано е на ищците, че ако в
едномесечен срок от влизането в сила на решението не заплатят на купувачката Д.П.Г.
цената от общо 3000лв. /по 166,67лв. от всеки от ищците/, решението ще се счита
за обезсилено по право.
Осъдени са А.И.А., ЕГН **********,
от с.О. и Д.П.Г., ЕГН **********,***, да заплатят на Й.Т.К., ЕГН **********,***,
поравно общо сумата 1190лв., представляваща разноски по настоящото
производство.
Осъдени са Г.Н.Т., ЕГН **********,***,
В.Н.М., ЕГН **********,***, М.Т.С., ЕГН **********,***, З.Т.Ч., ЕГН **********,***,
М.И.А.,***, П.М.А., ЕГН **********,***, С.М.А., ЕГН **********,***, Е.И.С., ЕГН
**********,***, Н.Й.А., ЕГН **********,***, В.Т.Л., ЕГН **********,***, Й.Т.К.,
ЕГН **********,***, С.П.Д., ЕГН **********,***, Д.П.Д., ЕГН **********,***, Б.А.З.,
ЕГН **********,***, Т.С.Й., ЕГН **********,***, Л.С. П., ЕГН **********,***, З.С.П.,
ЕГН **********,*** и В.Б.И., ЕГН **********,***, да заплатят на П. Н.Г.,***,
поравно общо сумата 600лв., представляваща разноски по настоящото производство.
Против решението, в частта му с
което е признато за установено по иска на ищците, че договорът за дарение от
28.03.2016г., сключен с нотариален акт №117, том ІІІ, рег.№3889, нот.дело
402/2016г. на Нотариус с рег.№423- А.И., вписан в Службата по вписванията- гр.П.
под №16, том 8, н.д.№1185/2016г., с който първият ответник А.И.А., ЕГН **********,***
е дарил на втората ответница Д.П.Г., ЕГН **********,***, 1/14ид.ч. от следните
недвижими имоти в землището на с. О.: 1) поземлен имот №104001 с площ 19,372
дка, 2) поземлен имот №915010 с площ 4,200 дка, 3) поземлен имот №410034 с площ
3,700 дка и 4) поземлен имот №105005 с площ 14,880 дка е нищожен като привиден
и прикрива действителен договор за продажба със същия предмет между същите
страни при цена общо 3000лв., допуснато е изкупуване на основание чл.33, ал.2
от ЗС от страна на ищците, на общо 1/14ид.ч. от следните недвижими имоти в
землището на с.О.: 1) поземлен имот №104001 с площ 19,372дка, 2) поземлен имот
№915010 с площ 4,200дка, 3) поземлен имот №410034 с площ 3,700дка и 4) поземлен
имот №105005 с площ 14,880дка, при условията на посочения по- горе договор за
продажба, чиято действителност е обявена с решението, при равни права за всеки
от 18-те ищци /по 1/18 от 1/14 ид.ч., или 1/252 ид.ч. от целите имоти/, указано
е на ищците, че ако в едномесечен срок от влизането в сила на решението не
заплатят на купувачката Д.П.Г. цената от общо 3000лв. /по 166,67лв. от всеки от
ищците/, решението ще се счита за обезсилено по право, както и е осъдена Д.П.Г.,
заедно с ответника А.А. да заплатят на Й.Т.К. поравно
общо сумата 1190лв., представляваща разноски по настоящото производство е постъпила въззивна
жалба от Д.П.Г., чрез пълномощниците й адв.А.Ч. и адв.Е. П..
Твърди се в същата, че
първоинстанционният съд неправилно приема, че предявеният иск е по чл.26, ал.2,
във вр. с чл.17, ал.1 от ЗЗД, тъй като искът по чл.26, ал.2 от ЗЗД има за
предмет абсолютна симулация, а този по чл.17, ал.1 от ЗЗД- относителна
симулация.
Необосновано съдът приема, че е
налице съвпадение на насрещните изявления на страните по договора, както по
отношение на привидната, така и по отношение на прикритата сделка. В тази
връзка се сочи, че районният съд е изложил аргументи защо приема, че е налице
съгласие за прикрита сделка, но не и защо е приел, че е налице съгласие относно
привидната такава, като това обстоятелство е недоказано и неустановено по
делото.
Сочи се, че неправилни са
изводите на съда, че ищците са доказали наличието на уговорка за покупко-
продажба на процесните имоти, като се основава на показанията на св.М.Д..
Приема се, че липсват категорични и убедителни доказателства за съгласие от
страна на Д.П.Г. да сключи договор за покупко- продажба с цена по 1000лв. на
декар, както е указал съда с доклада си, а именно, че ищците следва да
установят наличието на прикрито с дарение съглашение между ответниците за
продажба на процесните земеделски имоти, както и условията за продажба.
Приема се, че необосновани и
неправилни са изводите на съда, че волята на Д.Г. и ответника А.А. за действителна сделка- покупко- продажба между тях
съвпада, тъй като не са налице категорични и безспорни доказателства за такова
съгласие от страна на първата, както и не са установени дали са налице
изискванията за сключване на прикрито съглашение.
Твърди се, че съдът неправилно
приема, че искът по чл.33, ал.2 от ЗД е предявен в преклузивния двумесечен
срок, като приема, че ищците са разбрали за процесния договор за дарение едни
или два дни след Илинден /20 юли/ същата година, като се позовава на
показанията на св.Ц. и св.П..
Счита се, че по делото
безспорно е установено, че няма сключен друг договор между Д.П.Г. и ответника А.,
като резултатът от договора за дарение, сключен между тях е породил реални
правни последици- прехвърляне на собственост, което не противоречи на закона и
добрите нрави.
Искането е да се отмени
решението в обжалваната му част, като неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и се постанови друго такова с което се отхвърлят предявените
искове.
Моли се за
присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
другата страна в процеса- ищците Г.Н.Т., В.Н.М., М.Т.С.,
З.Т.Ч., М.И.А., П.М.А., С.М.А., Е.И.С., Н.Й.А., В.Т.Л., Й.Т.К., С.П.Д., Д.П.Д., Б.А.З., Т.С.Й., Л.С. П., З.С.П. и В.Б.И., чрез
пълномощника им адв.И.П..
Твърди се в същия, че
оплакванията направени във въззивната жалба са неоснователни.
В тази насока се визира, че
съдът е дал правилна квалификация а иска- по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, във вр.
с чл.17, ал.1 от ЗЗД. Приема са, че разпоредбите на чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и
на чл.17, ал.1 от ЗЗД не са в противоречие една с друга, като нищожни са и
абсолютно симулативните и относително симулативните сделки.
Твърди се, че доказани са
симулативния характер на привидната сделка, както и вида и условията на
прикритата сделка, като неоснователни са оплакванията на жалбоподателка, че не
са доказани наличието на уговорка за покупко- продажба между страните.
Сочи се, че неоснователни са
оплакванията на жалбоподателката, че съдът не е бил изложил аргументи, защо
приема, че са налице съгласие относно привидната сделка, като се приема, че
съдът не следва да излага мотиви в тази насока.
Приема се, че не е вярно, и че
са налице изискванията за прилагане правилата за прилагане на прикритото
съглашение.
Твърди се, че е спазен срокът
за предявяване на иска по чл.33 от ЗС, като процесната сделка е нищожна поради
симулативния й характер, а не защото цели да преодолее разпоредбата на чл.33 от
ЗС.
Моли се за оставяне без
уважение на подадената въззивна жалба, като се потвърди обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно.
Моли се за присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание,
жалбоподателят Д.П. Ч., редовно призована не се явява. Не се явява и
упълномощения от него адв.Ч.. От страна на последния е
постъпила молба, в която се изразява становище по хода на делото и по
съществото на спора. Моли се за отхвърляне на предявените искове, по
съображенията изложени в жалбата. Моли се за присъждане на разноски.
Ответниците по жалбата се явяват лично, с
изключение на М.И.А., С.М. А., Н.И.А., С.П.Д.,
Д.П.Д., Б.А.З., З.С.П. и А.И.А..
За всичките ответници, с изключение на ответника А.А.
се явява пълномощникът им адв.П. ***. Отстрана на
последния се моли да бъде да бъде оставена без уважение подадената въззивна
жалба, като неоснователна, като се потвърди обжалваното решение, като правилно
и законосъобразно. Моли се за присъждане на направените пред настоящата съдебна
инстанция разноски.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Пред първоинстанционният съд са предявени от страна на Г.Н.Т. ***, В.Н.М.
***, М.Т.С. ***, З.Т. ***, М.И.А. ***, П.М. ***, С.М.А. ***, Е.И.С. ***, Н.Й.А.
***, В.Т.Л. ***, Й.Т. ***, С. ***, Д.П.Д. ***, Б.А.З. ***, Т.С.Й.,***, Л.С. ***,
З.С.П. *** и В.Б.И. *** искове за установяване на относителна симулативност
като прикриващ продажба на договор за дарение, сключен с Нотариален акт №117,
том ІІІ, рег.номер 3889, нот.дело №402/2016г. на Нотариус с рег.номер 423- А.И.,
вписан в Службата по вписванията- гр.П. под №16, том 8, н.д. 1185/2016г., с
който първият ответник А.И.А. от с.О. е дарил на втората ответница Д.П. ***,
1/14 идеална част от следните недвижими имоти в землището на с.О.: 1) поземлен
имот № 104001 с площ 19,372 дка, 2) поземлен имот № 915010 с площ 4,200 дка, 3)
поземлен имот № 410034 с площ 3,700 дка, и 4) поземлен имот № 105005 с площ
14,880 дка е нищожен като привиден и прикрива действителен договор за продажба
със същия предмет между същите страни при цена общо 3000лв., с правно основание
по чл.26, ал.2, във вр. с чл.17, ал.1 от ЗЗД, както и да се допусне правото на
изкупуване на предмета на прикритата продажба от ищците- съсобственици на
продавача по реда на чл.33, ал.2 от ЗС.
При първоначално
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд с исковата молба на
посочените по- горе ищци са били предявени още два иска- за обявяване на
договор за аренда на имотите, дялове от които са предмет на дарението за
непротивопоставим на ищците, с ответници Д. Г. и трето лице- П. Г., както и за
прогласяване на пълна нищожност на дарението. Производството по тези искове е
прекратено, съответно поради оттегляне на единия иск и отказ от другия.
Производството
по останалите за разглеждане искове- по чл.26, ал.2, във вр. с чл.17, ал.1 от ЗЗД и чл.33, ал.2 от ЗС, първоначално е било прекратено от първоинстанционния
съд постановено от него Определение №2769/22.10.2018г., по гр.д.№3241/2016г. с
мотив, че искът за изкупуване е предявен извън двумесечния срок, което води до
отпадане на интереса на ищците от разкриване на симулацията. В случая, това
определение за прекратяване е отменено от въззивната инстанция с Определение
№617/30.11.2018г., по в.гр.д.№775/2018г. по описа на ОС- П.. Съображенията на
тази инстанция са в насока, че въпросът
за срока по чл.33, ал. 2 от ЗС е въпрос по същество.
Пред
първоинстанционният съд, с молба в хода на делото е поискано да бъдат конституирани
като ищци и останалите 8 съсобственици на имотите, като общият пълномощник е
уточнил, че се иска изкупуване на продадения дял от всичките 27 ищци в равни
части- по 1/378, евентуално- съобразно наследствените им дялове.
Конституирането и на нови ищци наред с първоначалните не е било допуснато от
съда, като искането за съотношенията, в които да се упражни правото на
изкупуване, не е изменяно.
Твърди се в
исковата молба, че всичките 18 ищци и първия ответник А. са наследници на А.П. Д. от с.О..
Сочи се, че по
реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. е била възстановена собствеността върху
изброени в исковата молба 4 поземлени имота /ниви/ в землището на с. О.,
четвърта и пета категория, с площ съответно 19,372дка, 4,200дка, 3,700дка
и 14,880дка /общо 42,152дка/. Същите
били отдадени под наем на земеделска кооперация със седалище в с.О. с договор,
сключен през 2013г. за срок до 2017г.
Твърди се, че в
края на юли и началото на август 2016г., ищците потърсили от кооперацията
дължимия им се наем за годината и тогава научили, че за техните земи има
сключен нов договор за аренда. Кооперацията
им предоставила копия от нотариален акт за дарение от 28.03.2016г. и
договор за аренда от 30.03.2016г.
Визира се, че с
нотариалния акт, първия ответник А.А.- роднина и
сънаследник е дарил на втората ответница Д.Г. 1/14ид.ч. от четирите имота, а с
втория договор, последната е отдала под аренда на своя съпруг П. Г. целите
четири имота с обща площ 42,152 дка, за срок 10 години, считано от момента на
сключване на договора.
Сочи се, че
ищците потърсили информация от ответника А., който им обяснил, че синът му
изпаднал в крайна парична нужда и той решил да му помогне, като продаде своите
идеални части от имотите. А. им разказал, че със съдействието на свой познат- Б.С.,
продал на Г. своя дял от 1/14ид.ч. за сумата 3000лв., или 1000лв. на декар,
получил уговорената цена, но не разбрал, че сделката е сключена като дарение,
тъй като нотариалния акт не му бил прочетен от нотариуса, нито бил четен от
него самия, преди да го подпише.
В постъпилия в
срок отговор на исковата молба, както и в хода на делото пред районния съд, ответникът
А. поддържа твърдението си, че е продал дяловете си поради единствената
причина, че синът му е имал нужда от пари, като не е имал намерение да дарява.
Не е знаел, че сделката е оформена като дарение, проектът за нотариален акт не
му е четен от нотариуса, а направо му е бил поднесен за подпис. Дадени са му
изрични уверения от страната на купувача, че правата на съсобствениците му няма
да се засегнат по никакъв начин. Получил е сумата от 2975лв. като цена по
продажбата, а за останалите 25лв. му било обяснено, че са удържани за някаква
такса. Твърди се от негова страна, че не е преговарял за цената с Д.Г. лично, а
цената от 1000лв. на декар му е била съобщена от Б.С., познат на неговата
дъщеря, който в онзи момент работел като сътрудник на Г. и с когото А.
осъществил изобщо цялата си комуникация около сделката допреди самото и
сключване.
В постъпила
писмен отговор от другия ответник- Д.Г. се визира, че извършената сделка е
дарение, като пари не са давани.
Счита се, че предявените
искове са неоснователни. В този смисъл се сочи, че ищците не са доказват
твърденията си, както за възмездност, така и за момента на узнаването си за
сделката. Не се доказва наличие на друг договор, други уговорки между страните,
различни от дарение.
Твърди се, че
мотивът на страните да сключат договор за дарение не е основание на сделката, а
е въпрос на конкретната цел, която се преследва, както и че “дори и дарението
да е с цел да осуети правото на изкупуване на съсобственик чрез прикриване на
продажба, дарението не е в заобикаляне на закона, тъй като чрез него не се постига
забранен от закона резултат“. В тази насока е позоваване на съдебна практика, а
именно: Решение №83 от 08.03.2010г. по гр.д.№2787/2008г. на ВКС, съгласно което
според ответницата е прието, че „не е възможно да съществува симулативна
сделка, когато тя е изповядана от пълномощник, когато той не е знаел за
симулацията и каква е действителната воля на страните, изразена в прикритата
сделка“, а в случая няма данни пълномощникът Н.К. да е знаел за воля на
страните, различна от изразената- за дарение.
Въззивният съд приема за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от Нотариален
акт за дарение №117, том ІІІ, рег.№3889, нот.д.№402/2016г. на 28.03.2015г. между
двамата ответници- А.И.А. и Д.П.Г., представлявана по
пълномощника си Н.Д.К. е сключен договор за дарение, съгласно който А.А. е дарил Д.Г., чрез пълномощника й Н.К. 1/14ид.ч. от
следните недвижими имоти, а именно: Поземлен имот №915010, находящ се в
землището на с.О., местност „Орешака“, с площ от 4200кв.м., с начин на трайно
ползване- нива, Поземлен имот №104001, находящ се в землището на с.О.,
местност „Малък инир“, с площ от
19372кв.м., с начин на трайно ползване- нива, Поземлен имот №10034, находя се в
землището на с.О., местност „Мущамбара“, с площ от 377кв.м., с начин на трайно
ползване- нива и Поземлен имот №105005, находящ се в местността „Малък инир“, с
площ от 14880кв.м., с начин на трайно ползване- нива.
Няма спор по
делото, че собствеността върху тези четири земеделски имота- ниви в землището
на с.О. е с обща площ 42,152дка, които са възстановени на наследниците на А.П. Д..
Така определеният дял от 1/14ид.ч. /или 18/252, или 27216/381024/ е малко
по-малък от действително притежавания от прехвърлителя дял от 19/252 или
28728/381024- очевидно е взето предвид, че А. и неговият брат са синове на
едното от общо седемте деца на Д. и че всяко от тези седем деца получава дял от
1/7 от наследството му, но не е взето предвид, че друго от тези седем деца- Р. И.
има за наследник не само преживелия я съпруг /с дял 2/3 от наследството/, но и
братята и сестрите или племенниците си.
Не е спорно, че всички
ищци са сред останалите съсобственици на четирите имота.
От извлечение от
31.01.2017г. от Службата по вписванията- П. е видно, че за периода от
02.07.2015г. до 01.12.2016г., ответницата Д.Г. е приела с 92 броя нотариални
актове дарения на идеални части от земеделски имоти, които имоти впоследствие
са отдадени под аренда с 24 броя договори на лицето П. Г.
В показанията си
св.И.- дъщеря на ответника сочи, че брат й е бил затруднен финансово, което тя
споделила с баща си- ответника А.. Било решено да му помогнат, като баща й
продаде негови наследствени ниви. За целта се свързали с лицето Б.С.- баща на
приятелка на свидетелката и който съответно да окаже съдействие за продажбата.
На същия му било издадено пълномощно, като последния ги е свързал със
земеделска кооперация, която да изкупи земята. Сочи, че на 28.03.2016г., баща й
отишъл на сделката при Нотариус А.И., като парите последния получил отвън, не
пред нотариуса. След получаване на парите, няколко дни след това, свидетелката
се обадила на Б.С. да му благодари, че е съдействал за продажбата на земята.
Коментира, че баща й не може да подари земя, защото на тях им трябват пари.
Коментира, че на 25 юли, баща й се е
обадил, за да я попита какво е станало, тъй като земите на братовчедите са
взети под нова аренда и е станало някакво недоразумение.
В показанията си
св.Ц. сочи, че е Председател на Кооперация „Надежда 95“ с.О. Сочи, че познава
ищците, като са имали сключен договор за аренда с тях от 2013г. до 2017г.
На 22.07.2016г.
при нея е дошла една госпожа, която е казала, че е представител на хората,
които са сключили аренден договор и договор за дарение, като иска да сключи с
кооперацията договор. Свидетелката й казала, че не може да приеме тази
ситуация, защото с ищците нотариално заверен договор и земята е с тежест, тъй
като има сключен аренден договор.
Визира, че на
25.07.2016г. при нея са дошли четири или пет човека Й., М., които са се
интересували какво ще стане.
В показанията на
св.С. си визира, че с Д.Г. се познава от доста време, като с А.А. се е виждал един или два пъти, който познава от позната
на неговата дъщеря. Същият сочи, че е съдействал на А. и дъщеря му да извадят
документи- удостоверения за наследници, скици на имотите и данъчни оценки, като
не е участвал в сделка, нито е купувал, продавал или оценявал.
В показанията си
св.К. сочи, че е бил пълномощник по процесната сделка на Д.Г., като се е касаело за дарение на
идеални части от недвижими имоти- земеделски земи в с.О.. Твърди, че са влезли
при Нотариус И., където им е бил прочетен нотариалния акт и той се е подписал
като пълномощник, както се е подписал и ответника А.. Не е давал пари след
сделката на А..
Св.И. в
показанията си сочи, че нотариалния акт е съставен от нея, като познава
ответницата отпреди, като участник в други сделки с покупка на земеделски земи.
В настоящия случай приема, че не й е направило впечатление някой да не е наясно
с договора, който предстои да бъде подписан. Визира, че в присъствието на
страните е прочела нотариалния акт, след като е проверила самоличността на
присъстващите страни. Няма случай, да не е пристъпила към подписването на
нотариалния акт, без да го е прочела на страните.
В показанията си
св.П. визира, че работи в Земеделска кооперация „Надежда 95“ в с.О.. След 20
юли 2016г. при нея е дошла госпожа с име Е., която е поискала да сключи с
кооперацията договор за аренда. При справка, свидетелката е констатирала, че за
земята за която се иска да се сключи договора има сключен 4- годишен договор,
нотариално заверен. Въпросната госпожа била донесла нотариален акт за земята и
договор за аренда за 10 години. Коментира, че вследствие са уведомени ищците,
като част от тях- два три дни след това се появили в кооперацията- г-жа К./д-р А./,
П.М.А., М.Т.С. и Г.Н.Т.. На същите им било обяснен проблема с тяхната земя,
като възмущението им било голямо.
Видно от
заключението на техническата експертиза, че пазарната цена на идеалната част от
имотите предмет на оспорения нотариален акт към 28.03.2016г. е в общ размер на
2232лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Въззивната жалба е допустима- подадена е в
законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След извършената
служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
По същество,
обжалваното решение е правилно в обжалваната му част. Правните изводи са
формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка и са
основани на материалния закон. В тази връзка, настоящата инстанция няма
основание да не ги приеме изцяло и изложените съображения в тази насока.
Правилно в случая е прието от първата инстанция, че спорните моменти от фактическа
страна са, дали страните по сделката са имали уговорка за плащане на цена срещу
прехвърлянето на собственост, или отношенията им са такива, каквито са отразени
в нотариалния акт. Съответно, че спорна е датата на узнаването на сделката от
страна на ищците с оглед спазването на двумесечния срок по чл.33, ал.2 от ЗС.
В конкретният
казус, първата инстанция е приел, че са предявени два иска, с правно основание
чл.26, ал.2, във вр. с чл.17, ал.1 от ЗЗД и по чл.33, ал.2 от ЗС, по който
районния съд е имал основание да се произнесе.
В тази насока следва да се посочи, че е налице възражение във въззивната жалба, че съдът неправилно приема, че предявения иск е по чл.26, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.17, ал.1 от ЗЗД, тъй като искът по чл.26, ал.2 от ЗЗД има за предмет абсолютна симулация, а този по чл.17, ал.1 от ЗЗД- относителна симулация.
Настоящата инстанция
няма основание да приеме това възражение за основателно. Следва да се посочи в
тази насока, че реално разпоредбите на чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и на чл.17,
ал.1 от ЗЗД не са в противоречие една с друга. Нищожни са, както абсолютно
симулативните, така и относително симулативните сделки.
Изложените
твърдения в исковата молба и в последващите уточнения, последното което е в
съдебно заседание от 14.02.2019г. са в насока наличие на относителна симулация
по процесната сделка. Няма твърдения за абсолютна симулация. В тази връзка
следва да се посочи, че при сделките, представляващи относителна симулация,
съдът може да бъде сезиран с искане по чл.17, ал.1 от ЗЗД и да разкрие
симулацията, като се приложат правилата за прикритата сделка, ако са налице
условия за нейната действителност. В случая, въззивният
съд приема, че районния съд с такова искане е бил сезиран от ищците с първоначалната
искова молба, като искането впоследствие е уточнено в с.з., както бе посочено
по- горе. Така извършеното процесуално действие няма основание да бъде прието,
че сочи на противоречие в твърденията на ищците, а единствено внася уточнения в
исковата молба по реда чл.129, ал.4, във вр. с ал.2 и ал.5 от ГПК.
В конкретният
казус, няма основания да не приеме, че са доказани са симулативният характер на
привидната сделка, както и вида и условията на прикритата сделка.
Следва да се
приемат за неоснователни възраженията в насока, че не е доказано наличието на
уговорка за покупко- продажба между страните. В този смисъл следва да се
посочи, че в обясненията си, дадени по реда на чл.176 от ГПК, ответникът А.
признава, че намерението му е било да продаде имотите, както и че уговорките с
купувача са били за 1000лв. на декар или общо 3000лв. Същият сочи, че е получил
парите веднага тези пари след сключването на сделката, като от тях са удържали
25л. за такси.
В относимост на
тези му обяснения са и показанията на
св.М. И., която също визира за договаряне на покупко- продажба срещу цена от
3000лв. Съответно, че преговорите за тази сделка са протекли със съдействието
на бащата на нейна позната- св.С.. Последният в показанията си визирайки, че не е участвал в преговорите, а
единствено е оказал съдействие по издаване на документи, на практика не
опровергава излаганите данни от страна на св.И..
Показанията на
тази свидетелка реално са в противоречие с показанията на св. Н.К.. При
преценка на същите, следва да се приеме, че следва да се кредитират показанията
показанията именно на тази свидетелка, тъй като те
конкретно дават информация за причините, поради които страните са искали
сделката и пълна и непротиворечива информация за начина, по който са постигнати
уговорките между тях. От друга страна, св.К. в показанията си дава непълна информация,
като визира, че не знае, между г-жа Г. и господин А. да е имало други уговорки
освен дарение. За същият се установява, че от 2005г. работи единствено за
ответницата Г., като е на заплата при нея, което говори за заинтересованост от
негова страна. Този свидетел не отрича да има други сделки между двамата
ответници, а само заявява, че той не знае за такива.
В потвърждение
за симулативност на процесната сделка е и безспорно установения факт, че
жалбоподателката е организирала търговска дейност чрез отдаване под аренда на
земеделски земи на съпруга си П. Г., като всички отдадени под аренда земи са
получени от нея чрез дарение по 92 договора, сключени с различни лица, видно от
представената справка от Имотен регистър. Логични са предвид това изводите на
съда, че житейски неправдоподобно е тези 92 несвързани помежду си лица да са
имали дарствен мотив към нея, както е и в настоящия
случай.
Няма основание
да бъда приети за основателни и възраженията на жалбоподателката, че съдът не е
изложил аргументи защо приема, че е налице съгласие относно привидната сделка.
В този аспект
следва да се посочи, че няма основание за такава аргументация. Съгласно
дадените указания в доклада, страните следва да установят наличието на
симулативен характер на привидната сделка и вида и условията на прикритата
такава. Съгласието за вида на привидната сделка е без значение, тъй като така
или иначе страните не желаят настъпване на нейните последици.
В случая по
отношение на процесната сделка се установява, че тя има има симулативен
характер и за това какво е действителното съглашение между страните. В този
смисъл, както се посочи по- горе, показанията на св.И. са категорични относно
конкретно развилите се отношения преди, по време и след сключване на сделката.
Съответно, няма основание да не бъде приет и анализа на районния съд, че за ответникът
А. няма никаква житейска причина да иска да надари приобретателката
Г..
Не следва да се
приема, че са налице изискванията за прилагане правилата на прикритото
съглашение. След като е постигнато съгласие между страните по основните елементи
на сделката, то няма причина да не настъпят последиците й. При условие, че
жалбоподателката счита, че не е налице някое от изискванията за нейната
действителност, то е следвало да посочи точно кое, но твърдения в тази насока
не са правени в хода на делото.
Няма основание
да се приема, че приложение в конкретния казус намира Решение №204/2011г по
гр.д. №1212/2010г. ВКС, III г.о. На практика, този съдебен акт дава разрешение
на случаите, в които ищците претендират да е налице абсолютна симулация, а
ответникът се защитава чрез възражение за наличие на относителна такава. В този
смисъл, ВКС постановява, че при основателно и доказано възражение от ответника
за наличието на относителна симулация, без от ищците да е поискано прилагането
на правилата относно прикритата сделка по реда на чл.17, ал.1 от ЗЗД, съдът
следва да остави без уважение техния иск за прогласяване нищожност на
претендираната за абсолютно симулативна сделка.
Не намира
приложение и посоченото Решение №83/2010г. по гр.д.№2787/2008г. ВКС, IIIг.о. Както
е посочено и от районния съд, то е постановено по различна фактическа
обстановка и касае доказването на симулативна сделка при начало на писмено
доказателство. Действително в решението се съдържа цитираното изречение за
невъзможност за симулация, ако пълномощникът не знае за нея, но не като мотиви
на ВКС, а като изложение на мотивите на въззивната инстанция. Съставът на ВКС
не е изразил несъгласие с тях и е потвърдил решението, но го е потвърдил с
други мотиви- приел е, че по делото е било налице начало на писмено
доказателство по чл.134, ал.2 от ГПК(отм.) и затова са били допустими
свидетелски показания, но и с тях симулацията е останала недоказана.
В този смисъл е
и правилен извода на първоинстанционният съд, че ако съществува правило, че
симулация няма, щом за нея не знае пълномощникът на една от страните, би се
оказало, че за да се защитят от всяко разкриване на симулация от страна на
трети лица с правен интерес, би било достатъчно страните да изпратят да
представлява едната от тях пълномощник, който не знае подробности за
отношенията и намеренията им, а само е получил инструкция какво изявление да
направи от тяхно име.
Относно
възражението касаещи втория предявен иск по чл.33, ал.2 от ЗС касаещ неспазване
на двумесечният срок за предявяване на същия, то настоящата инстанция няма
основание с оглед на събраните по делото гласни доказателства да приема същото,
като основателно.
Категорично се
установява, както от показанията на св.П., така и тези на св.Ц., че част ищците
са разбрали за сделката няколко дни след 20.07.2016г.. В този смисъл са и
показанията им. Св.Ц.- „Там бях, четирима човека или пет, те живо се
интересуват какво ще стане, на 25.7 дойдоха. В относимост на тези данни, са
данните изложени от св.П.- „Това беше някъде около 22 юли…. И след един два
дена дойде Е. от Мало Конаре и ни представи земята. След два три дни дойдоха
няколко от наследниците, дойде г-жа К. /д-р А./, П.М.А., М.Т.С., Г.Н.Т.…“.
Исковата молба
на ищците е депозирана в съда на 19.09.2016г., което с оглед на установените
по- горе свидетелски показания, неопровергани от останалия по делото
доказателствен материал следва да се приеме, че в случая законоустановения срок
за предявяване на иска по чл.33, ал.2 от ЗС е спазен, което и определя неговата
допустимост и основателност вследствие на първия предявен и уважен иск.
Не могат да се
приемат за основателни възраженията изложени във въззивната жалба, че процесната
сделка няма как да бъде нищожна поради поради разрешенията, дадени в Решение №244
от 09.05.2011г. на ВКС по гр.д. №1207/2010г., IVг.о.
Следва да се
посочи, че и това решение е неприложимо, тъй като е постановено по иск за
прогласяване нищожност на дарение на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД.
На практика по
делото не са налице изложени твърдения в насока, че сделката е нищожна, тъй
като цели да заобиколи разпоредбата на чл.33 от ЗС, като такива са твърдят
единствено в насока, че това е само причината за сключването й.
С посоченото от
жалбоподателката решение, ВКС е приел, че не е нищожно поради заобикаляне на
закона дарение, прикриващо продажба с цел заобикаляне правилото на чл.33 от ЗС.
Реално никъде в решението, съдът не е приел, че такова дарение не може да е
нищожно на друго от основанията по чл.26 от ЗЗД. В този смисъл, правилно е
отбелязано от районния съд, че липсва практика на ВКС и на който да е друг съд,
която да приема, че симулацията на дарение и прикриването на продажба са
позволени и не подлежат на разкриване.
Безспорно се
установява, че процесната сделка е със симулативен
характер и че страните са желаели настъпването на последиците на прикритата сделка
покупко-продажба. Установени се нейните условия- обяснения на А. и показания на
св.И.. Липсва доказване, на какъвто и да е житейски мотив за дарение на
приобретателката, както и причините, поради които ответникът А. е желаел да
отчужди имота си.
Предвид това и
съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД процесната сделка е нищожна поради
симулативния й характер. Безспорно се установява, че страните са желаели да
настъпи прехвърлителният ефект на сделката, само че на основание покупко- продажба, предвид на което съгласно чл.17, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат приложени правилата за прикритата сделка, тъй като същата е
валидна и действителна. Предвид това и съгласно чл. 33 ЗС искането за
изкупуване на страните се явява основателно и правилно е допуснато от съда.
При тези данни, въззивният съд намира, че предявените от ищците искове са
основателни и доказани, с оглед на което правилно са уважени от районния съд.
С оглед
съвпадане на крайните правни изводи на първоинстанционния с тези на въззивния
съд, решението на първия следва да се потвърди в обжалваната му част, а
въззивната жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение.
Решението в
неговата необжалвана част, касаеща осъждането на всички ищци да заплатят
поравно на П. Н.Г. общо сумата от 600лв., представляваща разноски пред първата
инстанция, като необжалвано е влязло в законна сила
При този изход
на делото, в тежест на Д.П.Г. направените от страна на Й.Т.К. съдебно-
деловодни разноски- адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в
размер на 600лв.
С оглед на гореизложеното, Пазарджишкият
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1030/15.07.2019г.,
постановено по гр.д.№4922/2018г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА Д.П. ***,
с ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на Й.Т.
***, с ЕГН ********** съдебно- деловодни разноски в размер на 600/шестотин/лв.-
адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението до
страните по делото.
Председател:
Членове:1.
2.