Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-71
Година 2019, 27 юни
гр.Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на
десети юни
година две хиляди и деветнадесета,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
секретар
Ваня Д.
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно
гражданско дело № 680 описа за 2019 година
Производството е по
чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Д.М.У. ***/09.04.2019
г.) против решение № 67 от
25.03.2019 г. по гр.д.852/2018 г. по описа на Карнобатски районен съд, с което е
допуснат развод и е прекратен бракът между съпрузите М.С. *** и въззивника,
на основание чл.49, ал.1 от СК - поради дълбокото му и непоправимо
разстройство; обявено е, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака има въззивникът; възстановено е предбрачното фамилно име на съпругата
„Шериф“, и въззивникът е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на PC-Карнобат, сумата от 50 лв -
държавна такса за допускане на развода, а на въззиваемата М.С.У. - сумата от
625 лв, представляваща направените по делото съдебни разноски. Твърди
се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на съдопроизвоствените правила и е необосновано.
Излагат се оплаквания за неправилни и необосновани изводи на съда, че е налице
дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните, като тези изводи,
според въззивника, са и необосновани, тъй като противоречат на част от
събраните по делото доказателства, както и на отговорите на страните по реда на
чл.176 от ГПК. Твърди се, че съществуващите между страните недоразумения и
спорове не са съществени и с известно търпение могат да бъдат преодолени, а
бракът – запазен, особено предвид младата възраст на съпрузите. Твърди се, че
независимо от напускането на семейното жилище от страна на съпругата и от
инициираното от нея производство по ЗЗДН, въззивникът желае запазване на брака.
По отношение на процесуалните нарушения се твърди, че се изразяват в отказа на
съдията-докладчик да се отведе от разглеждане на делото, след като вече се е
произнесъл по гр.д.1015/2018 г. на КРС по чл.12 от ЗЗДН и е възможно да е
налице предубеденост по спора. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с
което исковете се отхвърлят. Не са ангажирани нови доказателства.
Въззиваемата М.С.У. оспорва като
неоснователна въззивната жалба с писмен
отговор в законовия срок. Твърди се, че обжалваното решение не страда от
посочените от въззивника пороци, правилно и обосновано е. Сочи се, че с
отговора си на исковата молба въззивникът е заявил, че желае прекратяване на
брака по вина на съпругата, поради което изявлението му по-късно, че не желае
прекратяване на брака, е преклудирано. Оспорва се твърдението, че неправилно
съдът е кредитирал показанията на майката на ищцата, като се сочи, че именно
най-близките на страните хора са в течение на техните проблеми и на случващото
се. Твърди се, че първоинстанционният съд е достигнал до изводите си за
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, след обстоен анализ на
събраните по делото доказателства. Излагат се твърдения по фактите. Претендира
се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното
производство. Не са ангажирани нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на
съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния Карнобатски
районен съд е образувано по исковата молба на въззиваемата М.С. ***, против
въззивника Д.М.У. ***, за прекратяване на брака между страните поради дълбокото
и непоправимото му разстройство, по вина на ответника. Ищцата твърди, че с
ответника са сключили граждански брак на 23.07.2017 г. в с.Манолич, след което
са заживели в с.Манолич, в жилището на родителите на съпруга й. Твърди, че от
самото начало семейният им живот не протичал нормално. Сочи се, че като подарък
от гостите на сватбата, младоженците получили сумата от 11 000 лв, от която
ответникът вземал периодично пари, уж за ремонт на автомобила си, и така в един
момент през м.октомври 2017 г. ищцата установила, че от тази сума са останали 1 000
лв. Твърди, че заради въпросите й за разходването на голяма част от сумата,
съпругът й вдигнал скандал, отправил й обиди, а след този случай започнал да се
отнася към нея грубо, да ограничава контактите й с нейната майка, отправял
заплахи за убийство към съпругата си и нейната майка, като дори достигал до физическо
насилие над ищцата. Твърди, че на 16.04.2018 г. ответникът заминал да работи в
Германия, а ищцата останала да живее в семейното жилище до 27.06.2018 г., когато
ищцата напуснала семейното жилище и се върнала да живее при майка си. Твърди се,
че брачният живот на съпрузите е бил само формалност, бракът никога не е бил
консумиран, а в последните месеци ищцата се е страхувала от ответника, което
наложило да го напусне едва след като той е заминал за Германия. Заявено е и искане
съдът да прекрати брака и да възстанови предбачното фамилно име на ищцата -
Шериф.
Искът е с правно основание чл.49, ал.1, вр.ал.3 и
чл.53 от СК.
Ответникът е
оспорил исковете. В срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва твърденията на ищцата. Заявява, че също иска прекратяване
на брака, но по вина на ищцата. В съдебно заседание заявява, че не желае развод,
тъй като не е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което да е
основание за неговото прекратяване. При условията на евентуалност, ако съдът
прецени, че е налице такова разстройство, поддържа искането си с отговора на
исковата молба, бракът да бъде прекратен по вина на съпругата.
С обжалваното решение съдът е приел, че е налице дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, поради което го е прекратил по вина на
съпруга.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените в жалбата оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът
намира следното:
На първо място съдът приема, че първоинстанционният съд е установил
фактическата обстановка в нейната цялост, като изводите му са обосновани и
съответстващи на събраните по делото доказателства.
Първото оплакване на въззивника, както се посочи по-горе, е, че
първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че е налице дълбоко и
непоправимо разстройство на брака на страните, поради което е постановил
прекратяване на брака.
Съдът намира за
неоснователно твърдението на въззивника за необоснованост на изводите на съда
за наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните.
Изводите на съда се подкрепят както от показанията на св.Шериф, така и от
събраните по делото писмени доказателства, а и от процесуалното поведение на
самите страни. Действително, св.Шериф е майка на ищцата, поради което би могло
да се приеме, че не е безпристрастна. Показанията й обаче кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства – проведено между страните
производство по Закона за защита от домашно насилие, инициирано от ищцата;
образувана преписка (рег.№ 934/2018 г. на РП Айтос) също по жалба на ищцата М.У.;
писмени доказателства, сочещи на липса на сексуални контакти между съпрузите в
периода от почти 7 месеца брачно съжителство преди въззивникът да замине за
Германия в началото на м.април 2018 г., а впоследствие въззиваемата да напусне
семейното жилище. Така събраните доказателства, подкрепени и от непоколебимото
желание на въззиваемата за прекратяване на брака, сочат на обоснованост на
извода на КРС за дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните. Този
извод не се разколебава от показанията на св.Солаков, който твърди, че
ответникът се е държал добре със съпругата си по време на брака.
От свидетелските
показания (и на двамата свидетели), а и от изявленията на страните по чл.176 от ГПК, се установява, че страните са имали спорове от имуществен характер
(относно изразходването на получената от сватбата сума, а впоследствие – и
относно полученото от сватбата като подарък злато), при които всеки от
съпрузите обвинява другия, че е изхарчил парите и е взел злато. Тези
имуществени спорове са довели до охлаждане на отношенията на съпрузите,
отчуждаването им един от друг, и в крайна сметка – до дълбоко и непоправимо
разстройване на брачните отношения между страните и до опразване на брака им от
съдържание. Липсата на физически отношения между страните в продължение на
много месеци, също е довело до отчуждението на съпрузите и до липсата на
изградени между тях отношения на обич и доверие. Според настоящия съдебен
състав, съжителството на младата съпружеска двойка с родителите на въззивника и
липсата на уединение, е допринесло за влошаването на отношенията на съпрузите.
Независимо от различното отражение на изброените обстоятелства в съзнанието на
всеки от двамата съпрузи, най-малкото в съзнанието на съпругата посоченият
начин на живот е довел до непоколебимо решение за разтрогване на брака. Бракът
е доброволен съюз между съпрузите, и категоричното и трайно нежелание на един
от съпрузите този съюз да продължава, според настоящия състав сочи на дълбоко и
непоправимо разстройството в брака.
Установените
отношения между страните, водят до извод, че между съпрузите липсва взаимност,
уважение, доверие, и това трайно състояние е довело до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака им по смисъла на Постановление № 10 от 3.XI.1971 г.,
Пленум на ВС, при което брачната връзка съществува само формално и в нея няма
такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Нещо повече, последвалото
(по време на фактическата раздяла на страните) негативно развитие на
отношенията им, отправените, вкл.по време на настоящия процес взаимни нападки,
води до извода, че разстройството, не може да се преодолее и да се възстановят
нормални отношения между съпрузите.
Ето защо съдът изцяло
споделя изводите на първоинстанционния съд, че бракът на страните е дълбоко и
непоправимо разстроен.
Съдът намира за
неоснователно и недоказано и второто оплакване на въззивника – за
необоснованост на изводите на КРС по отношение на вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, а именно - че тя е единствено на съпруга.
По делото има данни
за осъществен от съпруга акт на домашно насилие (гр.д.1015/2018 г. по описа на
КРС), като това е станало след фактическата раздяла на страните.
За естеството на съпружеските
отношения на страните са събрани гласни доказателства. Подробни сведения дава
майката на въззиваемата – св.Шериф, според която липсата на топлота и интимност
в отношенията се е дължала единствено на поведението на съпруга, който освен,
че не е съдействал за консумирането на брака и по този начин – за изграждане на
една пълноценна връзка между съпрузите, с грубото си поведение към въззиваемата
и нейните близки, с честите обиди и заплахи, допълнително е отблъснал съпругата
си и е причинил дълбок и необратим разрив в отношенията им. Воденият от
ответника свидетел – Северин Солаков – близък негов приятел, твърди, че не е
присъствал на скандали между страните или на прояви на грубо отношение на
ответника към съпругата му. Напротив – твърди, че както ответника, така и
неговите близки, са проявявали внимание към ищцата и по всякакъв начин са се
старали да й доставят радост.
На първо място съдът
отчита обстоятелството, че предвид характера на съпружеските отношения, за
реалното им състояние най-добре осведомени са самите съпрузи, а всички
свидетели могат да говорят за своето възприятие, и то – доколкото изобщо са
присъствали на някакви случки или инциденти или доколкото са някой от съпрузите
е споделил нещо с тях. Съдът отчита на второ място пристрастността на св.Шериф,
но от друга страна счита, че тя като най-близък човек на ищцата има най-преки
впечатления за отношенията на младите съпрузи, включително - лични. Освен
показанията на св.Шериф, по делото няма други доказателства за противобрачно
поведение от някой от двамата съпрузи до фактическата им раздяла. Показанията
на св.Шериф за грубо отношение на въззивника към съпругата му, при това –
започнало непосредствено след сключването на брака, обаче не се опровергават от
други доказателства, напротив – кореспондират с последващото поведение на
въззивника след фактическата раздяла на страните. От друга страна, за
противобрачно поведение на съпругата не са събрани никакви доказателства.
С оглед събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и макар актът на домашно насилие е
извършен от ответника след фактическата раздяла на страните, т.е.след като
отношенията им вече са били влошени в толкова силна степен, та съпругата е
напуснала семейното жилище и е блокирала всички възможности за комуникация
между двамата, съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака, носи основно съпругът.
Ето защо, макар за
намирането на общ език и разрешаването на съществуващите в брака проблеми би
следвало усилия да полагат и двамата съпрузи, предвид събраните по делото
доказателства настоящият състав приема, че влошаването на отношенията на
съпрузите, довело до фактическата им раздяла, е резултат основно от поведението
на съпруга.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, и при споделяне
на мотивите на първоинстанционния съд, към които, на основание чл.272 от СК,
настоящият състав препраща, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед постановения резултат, на въззиваемата слева да се
присъдят направените във въззивното производство съдебни разноски – 450 лв за
заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представените Договор за правна
защита и съдействие и Списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 67 от
25.03.2019 г. по гр.д.852/2018 г. по описа на Карнобатски районен съд.
ОСЪЖДА Д.М.У., EГH **********,***, да
заплати на М.С.У., ЕГН **********,***, сумата от 450 лв (четиристотин и
петдесет лева), представляваща направените по делото съдебни разноски.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.2, предл.второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.