Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….02.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание проведено на двадесет и седми януари през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ЖАНА МАРКОВА
при
участието на секретаря Елена Петрова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 1911/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 34286/28.11.2019 г.
от С.К.Л. - П., ЕГН **********, лично и в качеството на майка и законен
представител на Д.С.П., ЕГН **********, двамата с местожителство *** за осъждането на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б,
да заплати сумата 180000.00 лв., дължимо на първата ищца,
лично, застрахователно обезщетение и сумата 60000.00 лв., дължимо на втория ищец, чрез неговата майка и законен
представител – първата ищца, застрахователно обезщетение, за претърпяни
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от смъртта на Р. Г.Л.,
майка на първата ищца и баба на втория ищец, настъпила при ПТП, на 15.06.2019
г., на път ПП I-3, при км. 157.025 като пътник на предна дясна седалка ***,
управляван от К.К.Л., ведно със законната лихва върху всяка от главниците,
считано от 15.06.2019 г. Претендират се разноски, както и адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Ищците твърдят, че описаното по-горе ПТП е настъпило след като водачът на л.а. „***“,
*** – .К.Л. при управлението на автомобила навлиза в лентата за насрещно
движение и удря челно л.а. „***“, ДК № ***, управляван от В.Г.Г.. Отговорността на ответника се обосновава с наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”, за управлявания от Леондиев автомобил, обективирана в полица №
118002483158 като произшествието попада в границите на периода на валидност.
Първата ищца твърди, че
между нея и починалата й майка са били налице отношения отличаващи се с
изключителна близост, обич, взаимопомощ и привързаност. Вторият ищец твърди, че
починалата му баба полагала грижи за него от самото му раждане и отношенията им
се отличавали с близост и обич, толкова силни, че се доближавали до връзката с
рождената му майка. Връзката с баба му била трайна и дълбока, в резултат от
което получавал грижа помощ, емоционална подкрепа и доверие. Сочат, че още не
могат да възприемат факта на смъртта на тяхната майка и баба и страдат от
понесената загуба. Двамата се затворили в себе си и често се връщали към
спомени за починалата, което ги натъжавало и провокирало да плачат.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът
„ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, депозира писмен отговор, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение, обективирано в полица № 118002483158. Оспорва
наличието на виновно и противоправно поведение на застрахования водач на л.а. „***“,
***. Оспорва правото на втория ищец да получи застрахователно обезщетение като
излага, че не са налице критериите посочени в ТР № 1/2016 г., а именно:
изключителни обстоятелства, различни от обичайните, нормални и естествени
взаимоотношения между баба и внук. В условията на евентуалност оспорва по
размер претенцията на втория ищец като заявява, че същата следва да бъде
определена в рамките на въведения с пар.
96, ал. 1 ПЗРКЗ, лимит до 5000.00 лв. Релевира възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на
предпазен колан като пътник в лекия автомобил. Релевира възражение, че
вредоносния резултат е причинен още и в резултат поведението на водача на л.а.
„***“, ДК № ***- В.Г.Г., който се е движил с превишена за пътния участък
скорост. Оспорва по размер претендираното от първата ищца обезщетение. Поддържа
се, че ответникът не е в забава, тъй като ищците не са представили всички необходими
документи за установява предпоставките за ангажиране на отговорността му,
поради което и неоснователно се претендира законна лихва от датата на смъртта
на пострадалото лице.
Подпомагащата
ответника страна ЗД „Бул Инс“
АД, в писмено становище оспорва всички твърдения на ответника „ДЗИ – Общо
застраховане“ за принос или вина на водача на МПС „***“, за настъпване на
събитието. Счита твърденията за неоснователни в тази насока. Релевира
възражение, че съпричиняване в процесния случай е налице, но от страна на
пострадалата, тъй като същата е пътувала без предпазен колан. Оспорва претърпените
вреди от ищците и твърдяната връзка между пострадалата и ищеца Д.П.. Твърди, че
отношенията между починалата и ищцата С.П. са били прекъснати преди настъпване
на произшествието. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Контролиращата страна Дирекция „Социално Подпомагане“, не изразява становище.
В съдебно заседание ищците чрез процесуален представител
поддържа предявените искове. Ответникът, подпомагащата и контролиращата страни,
не изпращат представители.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК за признати и ненуждаещи се от
доказване са приети обстоятелствата: - наличие на
валидно, към датата на произшествието, застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „***“, ***,
обективирано в полица № 118002483158; -
че на 15.06.2019 г., около 12:29 ч., е
настъпило ПТП, на път ПП I-3, при км. 157.025, при което е починала Р. Г.Л.,
пътник на предна дясна седалка ***.
За настъпилото ПТП е съставен КП за
ПТП с пострадали лица от 15.06.2019, който е представен по делото. В протокола
е отразено, че при произшествието настъпило на същата дата са пострадали 5
лица, измежду които и Р. Г.Л., която е починала.
За настъпилото ПТП е образувано сл.д.
№ 21/2019 г., на ОСО в ОП – Ловеч, от което по служебен път са изискани
материали за целите на експертните заключения.
Представен е и препис-извлечение от
акт за смърт № 0979/17.06.2019 г., от който се установява, че Р. Г.Л., ЕГН **********
е починала на 15.06.2019 г.
За установяване на твърдяните
родствени връзки между ищците и починалата Р. Л. са представени удостоверение
за наследници № 29090/18.06.2019 г., удостоверение за съпруг и родствени връзки
№ АУ060589ПР и удостоверение за раждане № 74355/29.08.2007 г.
По делото са представени писмени доказателства (л. 14-21), от които се установява, че ищцата
Л. е отправила писмена застрахователна претенция спрямо ответника, достигнала
до него на 23.07.2019 г., а отправената от ищеца П. претенция е достигнала до
ответника на 09.08.2019 г. Образувана е преписка № 43072951900192. По
преписката са били изисквани и представяни документи като на 01.11.2019 г. по
претенцията на ищцата е постановен отказ. Не са налице данни отказ да е
постановяван по претенцията на втория ищец.
За установяване на
твърдяните болки и страдания, по делото е допуснато събирането на гласни доказателства,
чрез разпит на двама свидетели на страната на ищцата – Б.В. Г., без родствени
връзки с ищците и С. П.П., съпруг на първата ищца и баща на втория. Показанията
на свидетелите се ценят в частите, в които са резултат на непосредствени и
лични възприятия и не противоречат на приетите за установени факти и
обстоятелства. Показанията на св. П. се ценят при отчитане на родствената му
връзка с втория ищец и съпружеските му отношения с първата.
За установяване
механизма на настъпване на ПТП и във връзка с релевираните възражения за
съпричиняване, е назначена комплексна експертиза,
в частите медицинска и автотехническа, чието заключение, неоспорено от страните
и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено, е приобщено към
доказателствения материал. От заключението се установява, че пострадалата Г. е получила
тежка гръдна травма – счупване на гръдна кост, счупване на леви и десни ребра с
разкъсване на пристенната плевра, излив на кръв в дясна кухина, коремна травма
– разкъсване на чреводържателя, излив на кръд зад перитонеалното пространство,
мастна емболия на бели дробове, ожулвания и кръвонасядания по горни и долни
крайници. Тази комбинирана травма се е усложнила с мастна емболия на белите
дробове, при развитието на което
усложнение бързо се реализира смъртен изход. Експертът посочва, че травмите са
в пряка връзка с възникналото ПТП. Установените по време на аутопсията
кръвонасядане в областта на гръдния кош и в областта на корема дават основание
да се приеме, че пострадалата е била с поставен предпазен колан.
От заключението се
установява следния механизъм на ПТП: На 15.06.2019 г., около 14:00 ч., на първокл.
Път № I-3, км. 157+25
(Русе - София), л.а. „***“, ДК № ***, управляван от .К.Л.,
в посока пътен възел Варна – Русе, напуска пътната си лента вляво, навлиза в
насрещната пътна лента и реализира ПТП с л.а. „***“, ДК № ОВ 1572 АХ,
управляван от длъжностно лице на „МВР“, движещ се в посока гр. София. Експертът посочва още, че след
настъпилия начален контакт между предните части на автомобилите, в дясната част
на заеманата от л.а. „***“ пътна лента, автомобилите са се преместили по посока
на предходното движение на л.а. „***“. Екпертът е изчислил, че скоростта на
движение на л.а. „***“, преди настъпилия сблъсък, е била около 58 км./ч., а
тази на л.а. „***“ около 98 км./ч. Видимостта между двата автомобила не е била
ограничена от изкуствени или естествени обекти и е била над 160 м.
От заключението се
установява още, че се касае за прав пътен участък, с пряка видимост над 160 м.,
двустранно за двете срещуположни пътни ленти, отделени с двойна бяла
непрекъсната пътна хоризонтална маркировка и при налични аварийни ленти с
ширина от по 2.1 м. при ширина на активните ленти от по 3.6 м. Скоростта е била
регулирана на 60 км./ч., двустранно. Не е била налице техническа възможност за
водача на л.а. „***“ да избегне произшествието посредством аварийно спиране или
маневра, тъй като техническото време за привеждане на автомобила в аварийно
спиране е било съизмеримо с времето за навлизане на сблъсък от страна на л.а. „***“,
Маневрата вдясно и самото аварийно спиране на л.а. „***“ не са били достатъчни
за избягване на произшествието. Л.а. „***“ е бил оборудван с триточков
обезопасителен колан на предна пасажерска седалка, който при конкретния удар –
фронтален, е бил с максимално възпиращо действие, а обездвижването на тялото е
било с около 4 см. за седалищни чести и около 7 см. в горна част на тялото.
Въпреки поставения предпазен колан се е реализирал смъртен изход.
При така възприетото по фактите,
настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Изводи,
общи за исковете на двамата ищци: Съобразно
разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за застраховка
”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ
предвижда, че обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства.
Предявените искове черпят правното си
основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на
увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на
вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”.
Основателността на прекия иск на
увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на
застрахователно събитие вреди, предполага установяването при условията на пълно
и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск
по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от
поведението на застрахования водач,
включително обосноваване на техния вид и размер.
Както бе посочено в приетата
фактическа установеност обстоятелствата, че към датата на произшествието –
15.06.2019 г., е било налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „***“, ***,
обективирано в полица № 118002483158 и, че на 15.06.2019 г., е настъпило ПТП,
на път ПП I-3, при км. 157.025, при което е починала Р. Г.Л., пътник на предна
дясна седалка *** не са били предмет на спор между страните.
Не е спорно и, че настъпилото ПТП е
застрахователно събитие, което се явява покрит от застрахователното
правоотношение риск. С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран
в разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди,
за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Между страните не са били предмет на
спор, а и се установява от възприетата фактическа установеност, че починалата Р.
Л. е била майка на ищцата С.Л. – П. и баба на ищеца Д.П..
Доколкото не е налице
влязла в сила присъда, обвързваща гражданския съд в хипотезата на чл. 300 ГПК,
настоящият състав на съда дължи произнасяне по механизма на ПТП и определяне на
лицето, виновно причинило вредоносния резултат, тези въпроси са и спорни между
страните.
Въз основа на
събраните в хода на производството специални знания, съдът приема за установен
следния механизъм на ПТП: На 15.06.2019 г., около 14:00 ч., на първокл. Път № I-3, км. 157+25 (Русе
- София), л.а. „***“, ДК № ***, управляван от .К.Л.
с превишена скорост (98 км./ч. при ограничение 60 км./ч.), в посока пътен възел Варна – Русе, напуска пътната си лента
вляво, навлиза в насрещната пътна лента и реализира ПТП с л.а. „***“, ДК № ОВ
1572 АХ, управляван от длъжностно лице на „МВР“, движещ се в посока гр. София,
при което е починала Р. Л., пътник в автомобила на предна дясна седалка.
Съдът намира, че с
поведението си водачът на л.а. „***“, ДК № ***, е станал причина за настъпване
на ПТП и е нарушил свои основни задължения като участник в движението по
пътищата, разписани в разпоредбите на ЗДвП, а именно: - да не създава опасности
за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората (чл. 5, ал.
1, т. 1); - да контролира непрекъснато ППС, което управлява (чл. 20, ал. 1); - да не превишава скоростта на
движение, сигнализирана с пътен знак В26 (чл.
21, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 47 ППЗДвП).
В случая, водачът, пренебрегвайки тези свои
задължения е шофирал с превишена скорост, напуснал е лентата си за движение,
навлязъл е в лентата за насрещно движение и е реализирал челен сблъсък с
насрещно движещия се лек автомобил. Това поведение на виновния водач е в
причинна връзка с причинените на Р. Л., травматични увреждания, довели до
нейната смърт.
От страна на
ответника, в границите на преклузивните процесуални срокове е оспорена вината
на водача на л.а. „***“, ДК № ***, което възражение се преценява от съда като
неоснователно. Релевирано
е и възражение, че вредоносния резултат е причинен още и в резултат на виновно
поведение на водача на л.а. „***“, ДК № ***- В.Г.Г., който се е движил с
превишена за пътния участък скорост. От събраните и коментирани във
фактическата обстановка специални знания, не се установява подобно поведение на
водача на л.а. „***“. Напротив установяви се, че към момента на настъпилото
произшествие скоростта на движение на този автомобил е била около 58 км./ч.,
което при ограничение на скоростта от 60 км./ч., не се явява превишена.
Възражението се преценява като неоснователно.
Изводи,
в частност по иска на С.Л.-П.: Ищцата
е низходяща от първа степен на починалата при произшествието Р. Л., предвид
което притежава активна материалноправна легитимация да претендира репариране
на причинените й, вследствие смъртта на нейната майка, вреди. Същата е от кръга
близки родственици, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г., на Пленума на
ВС, което настоящият съдебен състав следва да съобрази.
Понесените от ищцата неимуществени
вреди се изразява в болки и страдания от загубата на родител, безспорно
представляват пряка и непосредствена последица от деянието и като такава
последица подлежат на обезщетяване. Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС и последователната съдебна практика на ВКС, при определяне на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че
понятието ”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на
обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
От събраните в хода на производството гласни
доказателства категорично се установява, че ищцата е била разтърсена дълбоко емоционално
и психически от смъртта на своята майка. Установяват се и изключително близки,
хармонични и топли отношения и връзка между ищцата и нейната майка. Двете са
представлявали опора една за друга във всяко отношение. Ищцата е била
подпомагана от починалата при отглеждането на детето й, а първата е била
неотклонно до своята майка в периода на влошаване на здравословното й
състояние. Установява се и, че мъката и болката от загубата не е преодоляна от
ищцата, въпреки изминалия период от време. След смъртта на майка си ищцата се
променила и от слънчев и лъчезарен човек, се превърнала в затворен, умислен
човек, отказвала да се среща с хора като споделяла колко много й липсва
топлината, усмивката и подкрепата на майка й, която била за нея близък приятел.
При анализа на всички обективни
обстоятелства в конкретния казус – непрежалимата за ищцата загуба; възрастта й
към момента на произшествието – на 43 г. и със самостоятелно семейство, и при
съобразяване с конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се
отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие (в този смисъл
е даденото разрешение ***С, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - Р
№ 83/06.07.2009 г. по т. д.
№ 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО,
Р
№ 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други
съдебни актове),
съдът счита иска за причинените неимуществени вреди за доказан до размера на
140000.00 лв. Предвид изложените по-горе мотиви за липса на установено
съпричиняване на вредоносния резултат, то искът следва да бъде уважен до този
размер, а за разликата до претендираните 180000.00 лв., следва да бъде отхвърлен.
По лихвите: Ищцата е отправила искане за
присъждане на лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от датата на настъпване на произшествието, а именно – 15.06.2019 г.
Съобразно разрешението по въпроса, дадено с Решение № 128/04.02.2020
г., по т.д. № 2466/2018 г., на ВКС, ТК, I-во отд., в хипотезата на
пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска
отговорност» в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, но не и от момента на увреждането.
В конкретния
случай, по делото е представена застрахователна претенция, достигнала до
ответника на 23.07.2019 г., с която застрахователят е бил уведомен
за настъпване на застрахователното събитие, поради което следва да бъде прието,
че именно това е датата, от която за него настъпва задължението да заплаща
лихва за забава съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 КЗ.
Предвид на това лихва за забава върху горепосоченото обезщетение се дължи от 23.07.2019
г. до датата на окончателното плащане. От това следва, че предявеният иск за
лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
отхвърлен за периода 15.06.2019 г. до 22.07.2019 г., вкл. като неоснователен.
Изводи,
в частност по иска на Д.С.П., чрез неговата майка С.Л. - П.: Съобразно разрешението на въпроса за
активната материално правна легитимация дадено в ТР № 1/21.06.2018 г., т. д. №
1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на
ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
Необходимостта от разширяване на кръга
на лицата, преди действието на чл. 493а КЗ – от 07.12.2018 г., е наложено от
Директива 2009/103/ЕО/16.09.2009 г., относно застраховката "Гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол
върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива 2012/29/ЕС/25.10.2012
г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на
жертвите на престъпления.
По приложението на установения с чл.
52 ЗЗД принцип на справедливост в съдебната практика с Постановление № 4/25.05.1961
г., Постановление № 5/24.11. 1969 г. и Постановление № 2/30.11.1984 г. е
възприет ограничителен подход спрямо кръга на правоимащите. От гледна точка на
чл. 52 ЗЗД, обаче е справедливо да може да получи обезщетение за неимуществени
вреди всеки, който е създал с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална
връзка, заради съдържанието на която търпи морални болки и страдания от смъртта
му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките.
Отричането на това право се отчита в
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г., по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС
като противоречащо на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на
гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и с чл. 20
и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз, равенство на всеки
пред закона. Поради това, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление на 5/69 г. лица, правото да получат обезщетение се допуска за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с
най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели
вреди от неговата смърт).
Предпоставките съгласно тълкувателното
решение на всички колегии на ВКС относно правото на обезщетение се свързват с
доказването на трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и всяко
лице, което търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Следователно, с посочената
задължителна за съдилищата съдебна практика, материалната активна легитимация
не е поставена в зависимост от степента на родство, а от доказването на
житейска ситуация, която да е причина за особена близост, оправдаваща лице
непопадащо в кръга на най-близките да получи обезщетение.
Във връзка с изложеното спорните
въпроси са и относно критериите, които обосновават извода за наличие на "особена
близост".
Такава действително, не може да се
извлича само от доказаната по делото степен на родство. Степента на родство от
своя страна е онази "житейска ситуация", в която следва да е породена
особената, трайна и дълбока връзка, която е в основата на търпените продължителни
болки и страдания. Следователно родствената връзка сама по себе си, по-скоро
следва да бъде ценена като доказателство, а не като сравнителен критерий за
преценка дали близостта е "особена" или "обичайна" като
правопораждащ материалната легитимация факт. Обективният критерий, който се
поставя в ТР № 1/21.06.2018 г., по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, е
съпоставимостта на претърпените от лицето болки и страдания с тези, които
търпят или биха търпели най-близките - съпруг или лице, с което починалото лице
е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или
отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ.
Съдът намира, че в конкретния случай не
се установи материалноправната легитимация на втория от ищците в производството,
на увредено лице по смисъла на чл. 432, ал. 1 КЗ, с право да получи
обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата смърт на неговата баба Р. Л..
От събраните по делото гласни
доказателства не се установи между Д.П., от една страна и неговата баба Р. Л.,
от друга да е съществувала трайна и дълбока емоционална, особено близка връзка,
(различна от
нормално съществуващите отношения между баба и внук) и действително претърпяни от него
значителни морални болки и страдания. Макар и в показанията си св. Г. да
разказва за близка връзка и полагани грижи от страна на поч. Л. за нейния внук,
всъщност се установява, че преките и непосредствени впечатления в тази насока
са от присъствието на ищеца Д.П. на работното място на неговата баба, в Щаба на ВМС и от обстоятелствата споделени
й от самата Р. Л.. Въпреки твърденията си за близки отношения с бабата на
ищеца, свидетелката не е посещавала дома на Леондиеви, нито дома на ищцата С.Л.-П.
и няма преки впечатления за отношенията между внука и бабата в нормална домашна
обстановка. Запитана тази свидетелка посочва, че тя и поч. Л., са се занимавали
с автоматизирана обработка на информация и изготвянето на ведомостите за
заплати на целия Флот, които документи били със секретност и били подписвани от
тях и, че работата им била много отговорна. Следва да бъде посочено, че
свидетелката уточни, че от две-три години е забранено присъствието на деца на
работното им място, което води до извода, че от приблизително същия период от
време тя няма последователни и преки впечатления от отношенията между Р. Л. и Д.,
с изключение на случаите, когато ги е срещала в квартала и от това, което й е
било споделяно от Р.. Съдът не кредитира показанията на св. Г. за наличието на
аутизъм при ищеца П. и свързаните с това особености в поведението му, доколкото
такива твърдения на първо място не са изложени в исковата молба и на второ
място свидетелката не е разполага със съответната компетентност да установява
подобни факти.
Св. П., съпруг на ищцата, посочва, че
са били подпомагани в грижите за сина им Д. от пострадалата и винаги можели да
разчитат на нея. Споделя, че детето питало за баба си, не искал да празнува
рождените си дни, защото нямало с кой да се радва. Споделя, че наскоро синът му
бил разочарован от подготвената от родителите му изненада, тъй като помислил,
че изненадата е, че баба му се е върнала. Посоченото води до извод, че
отсъствието на баба му се свързва от него по-скоро с предприето пътуване, а не
с настъпилата й кончина.
Събраните доказателства водят до извод, че
между ищеца П. и неговата баба – поч. Л., са съществували нормалните за
близката им родствена връзка отношения на обич и привързаност, характерни за
традиционните за българското общество семейни отношения. Установява се и, че той
тъгува за баба си. Така създадените между тях отношения обаче са обичайните
такива между баба и внук и не водят до извод, че ищецът бил толкова силно привързан към баба си, че
смъртта й да му е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка между тях.
Липсват доказателства ищецът да е търпял от смъртта на баба си значителни
морални болки и страдания, които се характеризират с продължително проявление
във времето и са различни от нормалните за степента им на родство и нормално
възприетите в обществото, каквито разяснения са дадени в посоченото по-горе ТР
№ 1/21.06.2018 г., на ВКС, тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, поради което и не е
установено наличието на изключение от разрешението залегнало в ПП № 4/1961 г.,
на ВС и ПП № 5/1969 г. на ВС.
Поради изложеното съдът намира, че
материалноправната легитимация на ищеца не е доказана и предявеният от него иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
разноските:
На ищцата П. се следват разноски,
съразмерно с уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. При
изчисляването на разноските следва да бъде включена заплатената държавна такса
2404.80 лв., ½ от заплатеното възнаграждение за вещи лица – 176.50 и ½
от държавната такса по частна жалба – 15.00 лв. Така от общия размер 2588.80
лв., съразмерно с уважената част от иска на присъждане подлежи сумата 2013.51
лв.
На ищеца П., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски не се следват.
На осн. Чл. 78,
ал. 3 ГПК, съобразно направеното искане, разноски се следват и на ответника.
Съразмерно с отхвърлената част от иска на ищцата П., на ответника се следва
сумата 72.22 лв., при изчисляването е включена ½ част от заплатеното
възнаграждение за вещи лица – 176.50 лв. И ½ част от служебно определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв. – 150.00 лв. Предвид
отхвърлянето на иска на ищеца П., на ответника се следва сумата 325.00 лв.,
представляваща ½ част от заплатеното възнаграждение за вещи лица –
176.50 лв. И ½ част от служебно определено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300.00 лв. – 150.00 лв.
На осн. чл. 78,
ал. 6 ГПК ответното дружество, следва да бъде осъдено да заплати в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски окръжен съд, 2/3 от
дължимата държавна такса върху уважената част от иска на ищцата П., доколкото
до този размер ищцата е била освободена от заплащането й по реда на чл. 83 ГПК
с Определение № 1546/15.06.2020 г. Така ответникът следва да заплати сумата
3733.33 лв., както и 5.00 лв., за служебното издаване на изпълнителен лист.
Предвид оказаната
правна помощ и процесуално представителство на ищцата от страна на адв. Й.Й.,
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, то нему се следва възнаграждение,
изчислено от съда при съобразяване на чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така съразмерно с уважената
част от иска на ищцата дължимото възнаграждение възлиза на 3990.00 лв. С оглед
хипотезата, в която е упражнено процесуалното представителство, релевираното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не следва да бъде
обсъждано.
На подпомагащата
страна разноски не се следват.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ
– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, бул. „Витоша“,
№ 89Б ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Л. - П., ЕГН
**********,***, сумата 140000.00 лв. (сто и четирдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение, за
претърпяни неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от смъртта на Р.
Г.Л., нейна майка, настъпила при ПТП, на 15.06.2019 г., на път ПП I-3, при км.
157.025 като пътник на предна дясна седалка ***, управляван от К.К.Л., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2019 г. до окончателното изплащане, на осн.
чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за
разликата над присъдения размер обезщетение за неимуществени вреди 140000.00 лв. до
претендирания размер 180000.00 лв. (сто и осемдесет хиляди лева) И претенцията
за обезщетение за забава за периода 15.06.2019 г. - 22.07.2019 г., вкл.
ОТХВЪРЛЯ
иска на С.К.Л. - П.,
ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на Д.С.П., ЕГН **********,
с местожителство *** за осъждането на
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, бул.
„Витоша“, № 89Б да заплати сумата 60000.00 лв. (шестдесет хиляди лева),
дължимо застрахователно обезщетение, за претърпяни неимуществени вреди – болки
и страдания, в резултат от смъртта на Р. Г.Л., негова баба, настъпила при ПТП,
на 15.06.2019 г., на път ПП I-3, при км. 157.025 като пътник на предна дясна
седалка ***, управляван от К.К.Л., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.06.2019 г. до изплащането й, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 429,
ал. 3 КЗ.
ОСЪЖДА
„ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Л. - П., ЕГН **********,***,
сумата 2013.51 лв. (две хиляди и тринадесет лева и 51
ст.), разноски по делото,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
С.К.Л. - П., ЕГН **********,
лично и в качеството на майка и законен представител на Д.С.П., ЕГН **********,
двамата с местожителство *** ДА ЗАПЛАТИ
на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, бул.
„Витоша“, № 89Б, сумата 397.22 лв. (триста деветдесет и седем лева 22
ст.), разноски по
делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата 3733.33 лв.
(три хиляди седемстотин тридесет и три лева и 33 ст.), дължима държавна такса, както и сумата 5.00 лв. (пет
лева), за служебното издаване на
изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Й.Ц.Й., със служебен адрес в гр. В. Търново, ул.
„Възрожденска“, № 19, ет. 1, ап. 1, сумата 3990.00
лв. (три хиляди деветстотин и деветдесет лева), възнаграждение за
процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
подпомагаща ответника страна - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Дж. Баучер“, № 87
и контролираща страна – ДИРЕКЦИЯ
СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ - ВАРНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: