№ 136
гр. София, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13 в закрито заседание на двадесет и
седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20211100901758 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от
ГПК.
Образувано е по жалба от името на „М.“ ООД, представлявано от адв. Г.Д. от САК
срещу отказ № 20210804114940-3/10.08.2021 г. на длъжностно лице по регистрация при
Агенция по вписванията да бъде вписан действителен собственик. В жалбата се изразява
несъгласие с приетото от длъжностното лице по регистрация за необходимо лично
деклариране на обстоятелствата от законния представител на дружеството. Застъпена е теза,
че при отсъствие на изискване за лично деклариране в закон няма пречка декларацията да
бъде подадена и чрез пълномощник. Позовава се и на съответствие между декларираните
обстоятелства и документално удостоверените. Иска се отказът да бъде отменен и да бъде
указано вписване на заявеното обстоятелство.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена от името на заявителя, от чието име е инициирано и
регистърното производство, против подлежащ на обжалване акт и в установения
едноседмичен срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо, налице са
предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.
По основателността на жалбата.
1
В обосновка на постановения отказ длъжностното лице по регистрацията приема, че
декларацията по чл. 63 ал. 4 ЗМИП е лична и следва да бъде подадена от законния
представител, за което са дадени указания. В допълнение сочи и че пълномощното не
включва изрично обстоятелствата, съдържащи се в текста на декларацията по чл. 63 ал. 4
ЗМИП.
Възложените компетенции на длъжностното лице по регистрацията обезпечават
обществения интерес за бъде осигурена достоверност на обстоятелства, посочени в закон
като подлежащи на огласяване. При едностранно развиващото се производство гаранцията
за достоверност пряко произтича от механизма за създаване на документ с придадена му
удостоверителна тежест.
Институтът на представителството регламентира правилата за делегиране на
представителна власт в обхвата на глажданските правоотношения. Гражданскоправният
субект е свободен да прецени дали и как да участва в правоотношението – лично или чрез
другиго. По силата на чл. 36 ал. 2 ЗЗД последиците от правните действия, които
представителят извършва, възникват направо за представлявания. Следователно
пълномощното легитимира пълномощника да изразява воля от чуждо име, ангажирайки
пряко правната сфера на своя упълномощител.
Декларацията по чл. 63 ал. 4 ЗМИП обаче е необходима в рамките на публично
правоотношение и е предназначена да удостовери определени обстоятелства. Това я
определя като изявление за знание. Затова и удостоверителната й сила пряко произтича от
специфично качество на декларатора, осигуряващо му достъп до необходимата информация
за формиране на знанието. Макар и нормата на чл. 63 ал. 4 ЗМИП да не предписва изрични
правила досежно авторството на декларацията, въпросът изрично е регламентиран в чл. 534
ГПК, приложим и в регистърното производство по силата на чл. 530 ГПК. В тази връзка и
според чл. 38 ППЗМИП задължен да декларира е представляващият юридическо лице,
регистрирано в Република България. Допълнителна гаранция за достоверност на
информацията е и възложената върху декларатора наказателна отговорност – чл. 313 НК.
Тези гаранции за достоверност са непостижими чрез института на представителството.
Регламентирайки общественото правоотношение единствено нормотворецът е овластен да
прецени дали и доколко опосреденото деклариране обезпечава обществения интерес, поради
което и декларирането чрез пълномощник предполага нормативно предвидена възможност,
каквато в случая липсва.
При положение, че специалният закон предписва декларацията като основание за
извличане на подлежащите на вписване обстоятелства, длъжностното лице не е овластено да
формира извод от други източници на информация. Това е така и понеже обективно е
възможно огласените в регистъра данни да се разминават от действителното положение
досежно лицето, реално осъществяващо търговска дейност посредством юридическото лице.
Затова и задължението за деклариране ангажира управителния орган да обяви физическото
2
лице, осъществяващо реалния контрол върху дейността на дружеството, доколкото не е
видно от обявените по партидата му данни и не могат да бъдат извлечени от друг публичен
регистър в Република България (арг. от чл. 63 ал. 5 ЗМИП). Ето защо безпредметно остава
обсъждането на придружаващите заявлението документи с оглед отразени в тях данни за
едноличен собственик на капитала и в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „М.“ ООД срещу отказ № 20210804114940-
3/10.08.2021 г.
Решението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в
едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК към съобщението да бъде приложен и препис от настоящото.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3