РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. Варна, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20233001000448 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано
по жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД - гр. София, ЕИК *********, представлявано
от подадена чрез адв. Св. Д. от ДАК, срещу решение № 66/19.06.2023г.,
постановено по т.д. № 200/2022г. по описа на Добрички окръжен съд, в
частта, с която е отхвърлен предявен от въззивника акцесорен иск срещу В. Р.
Х. от гр. Г. Т., за присъждане на сумата 21 166.67 лв., претендирана като
обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение в
размер на законната лихва за времето на забавата от 15.10.2020 до
16.11.2022г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като недоказан.
Поддържайки доводи за неправилност на решението в обжалваната
част въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което
акцесорният иск да бъде уважен. Твърди се допуснато от
първоинстанционният съд процесуално нарушение във връзка с доклада по
делото, съставляващо липса на указания по чл. 146, ал.1, т. 5 и чл. 146, ал. 2
1
ГПК относно необходимостта от доказване размера на законната лихва за
периода на забавата, изчислена от пълномощника на застрахователя към
датата на завеждане на исковата молба посредством електронен калкулатор за
лихви. Направено е искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза
за изчисляване размера на законната лихва за исковия период на забавата
върху сумата 100 000 лв.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалване в отхвърлителната му част, и е процесуално допустима. Същата е
редовна, както и надлежно администрирана от първоинстанционния съд.
Въззиваемият В. Р. Х. не се е възползвал от възможността по чл. 263,
ал. 1 от ГПК за представяне на отговор.
В проведеното в тази инстанция открито съдебно заседание
представителят на въззивника поддържа жалбата, а въззиваемият не се явява
и не изпраща представител.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
С решение № 66/19.06.2023г., постановено по т.д. № 200/2022г. по описа
на Добрички окръжен съд, в частта, която не е предмет на въззивното
производството, са уважени осъдителни искове, предявени от ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД-гр. София срещу В. Р. Х. от гр. Г. Т., като ответникът е осъден да заплати
на ищцовото дружество сумата 100 000лв., представляваща регресно вземане
по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, възникнало във връзка с платено застрахователно
обезщетение на правоимащото лице А. В.а Д. за претърпени неимуществени
вреди от настъпилата в резултат на ПТП на 02.10.2017г. смърт на сина й В. Д.
Х.- застрахователно събитие, представляващо покрит риск по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в
застрахователна полица № BG/22/116003049089 със срок на валидност
30.11.2016г. – 30.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 16.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
Решението в осъдителната му част не е обжалвано и е влязло в сила.
Предмет на въззивен контрол е само тази част от решението, с която е
отхвърлена акцесорната претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за
2
присъждане на мораторна лихва върху платеното застрахователно
обезщетение от застрахователя на увреденото лице, за периода от 15.10.2020
до 16.11.2022г. За да отхвърли иска за сумата 21 166.67 лв., изчислена от
пълномощника на застрахователя към датата на завеждане на исковата молба
посредством общодостъпен електронен калкулатор за лихви „Калкулатор
БГ“, с представяне на резултата от изчисленията като приложение към
исковата молба (лист 14), първоинстанционният съд се е мотивирал с това, че
ищецът не е доказал размера на законната лихва за периода на забавата - от
15.10.2020 до 16.11.2022г.
Обжалваното решение на ОС– Добрич е валидно, по критериите,
възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. №
1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и
съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.
Същото е допустимо в обжалваната част поради наличието на всички
предвидени от закона предпоставки и липсата на процесуални пречки за
възникване и надлежно упражняване на правото на иск, но е неправилно.
С Писмо изх. № 10222 от 11.09.2020г. застрахователят, който е
удовлетворил увреденото лице А. В.а Д. за претърпени неимуществени вреди
от настъпилата в резултат на ПТП на 02.10.2017 г. смърт на сина й В. Д. Х.,
причинени от ответника В. Р. Х., е уведомил последния като деликвент,
напуснал мястото на ПТП без да уведоми и изчака органите на МВР, че
дължи възстановяване на платеното обезщетение в размер на 100 000 лв. и му
е предоставил десетдневен срок за доброволно изпълнение. Поканата е
връчена на 15.09.2020г., следователно ответникът е изпаднал в забава,
считано от 26.09.2020г., но застрахователят претендира мораторни лихви от
по– късна дата- 15.10.2020г.
В постановеното от настоящия съдебен състав определение №
615/30.08.2023г. от подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК, е прието,
че оплакването на въззивника във връзка с непълнота на доклада, респ. липса
на указания относно необходимостта от доказване размера на акцесорния иск,
е основателно. В случая, първоинстанционният съдът е нарушил и чл. 162
ГПК съгласно който, когато няма достатъчно данни за размера на иска, съдът
го определя по своя преценка или взема заключението на вещо лице.
3
Въпреки това, настоящия въззивен състав не е уважил искането във
въззивната жалба за назначаване на съдебно-икономическа експертиза за
изчисляване размера на законната лихва за исковия период- от 15.10.2020 до
16.11.2022г., върху сумата 100 000 лв., поради преценка за липса на
необходимост от ползването на специални знания на експерт по посочения
предмет на експертизата, доколкото за изчисляване на законни лихви в лева
на съда е предоставена служебно възможността за ползване на електронен
калкулатор в специализиран софтуерен модул Апис –ФИНАНСИ, съдържащ
необходимите изчислителни алгоритми.
При използване на калкулатора в посочения софтуерен модул е
установено, че законната лихва за исковия период- от 15.10.2020 до
15.11.2022г.- деня преди завеждането на исковата молба, върху 100 000 лв., е
в размер на исковата сума от 21 166.67лв. Резултатът от изчисленията е
съобщен на страните.
Въз основа на посоченото, съставът на въззивния съд прави изводите, че
тъй като възникването и съществуването на главното парично задължение,
върху което се начислява претендираната за присъждане мораторна лихва,
представляваща регресно вземане на застрахователя към ответника–
деликвент, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, са установени със сила на
пресъдено нещо по силата на първоинстанционното решение в необжалваната
му част, а размерът на акцесорното вземане за обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва за периода от 15.10.2020г. до
16.11.2022г., за който е доказана забава на ответника, е равен на исковата
сума от 21 166.67лв., предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД е изцяло
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции по
същество, отнасящи се до обжалваната част от предмета на спора,
първоинстанционното решение следва да се отмени, включително в частта, с
която застрахователното дружество е осъдено да заплати на ответника
съдебно-деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковете, като
се постанови друго съобразно мотивите на въззивната инстанция, с което
оценяемият иск с правно основание чл. 86 ЗЗД да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК и предвид направеното искане за
4
присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за две инстанция
от процесуалния представител на въззивника, въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати следните суми: сумата 846.68 лв.- неприсъдена от
окръжния съд част от доказани съдебно-деловодни разноски, съставляващи
платена държавна такса за първа инстанция, сумата 423.34 лв. –платена
държавна такса за въззивно обжалване, както и сумата 450 лв., от която 150
лв.- допълнително юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция и
300лв.- за въззивна инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІII-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 66/19.06.2023г., постановено по т.д. № 200/2022г.
по описа на Добрички окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявен от
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД - гр. София, ЕИК *********, акцесорен иск срещу В. Р. Х.
от гр. Г. Т., за присъждане на сумата 21 166.67 лв., представляваща
обезщетение за вреди от неизпълнение на главно парично задължение по чл.
500, ал. 1, т. 3 КЗ, в размер на законната лихва за времето на забавата от
15.10.2020 до 16.11.2022г., претендирана на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както
и в частта, с която „ЛЕВ ИНС“ АД- гр. София, ЕИК *********, е осъдено да
заплати на В. Р. Х. ЕГН **********, разноски в размер на 2 000 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Р. Х., ЕГН **********, адрес: гр. Г. Т., ул. „А. Д.“ № Х,
вх. Х, ет. Х, ап. Х, Община Г. Т., област Д., да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД- гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, ЕИК *********, сумата
21 166.67лв. (двадесет и една хиляди сто шестдесет и шест лева и шестдесет и
седем стотинки), на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение
за забава за периода от 15.10.2020 до 16.11.2022г. в размер на законната лихва
върху сумата 100 000лв.- регресно вземане по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ,
възникнало във връзка с платено застрахователно обезщетение на
правоимащо лице А. В.а Д., за претърпени неимуществени вреди, както и
сумата 1720.02лв. (хиляда седемстотин и двадесет лева и две стотинки), на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, включваща: сумата 846.68лв.-
неприсъдена част от платена държавна такса за първа инстанция, сумата
5
423.34 лв. –платена държавна такса за въззивно обжалване, както и сумата
450 лв., от която 150 лв.- допълнително юрисконсултско възнаграждение за
първа инстанция и 300лв.- юрисконсултско възнаграждение за въззивна
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6