РЕШЕНИЕ №.........
гр. Добрич, 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание на осми
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №4530 по
описа на ДРС за 2019 г., докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.55 ал.1 пр.3-то от Закона за задълженията и договорите.
Образувано
е по искова молба на Л.Ц.Ж. с ЕГН ********** ***,
представляван от процесуалния представител адвокат К.И. с адрес ***, срещу
„ГРИЙН ПОЙНТ ПРОДЖЕКТ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Добрич, ул.“Вихър“ №2, вх.Б, ет.3, ап.5, представлявано от управителя Ю.Д.М.,
по чл.55 ал.1 пр.3-то от Закона за задълженията и договорите за осъждането на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 3960 (три хиляди деветстотин
и шестдесет) лева, представляваща заплатена от ищеца на ответника парична сума
на отпаднало основание (поради развалянето на сключения между страните договор
за покупко – продажба на семена за картофи от 19.02.2019 г., като доставката е
следвало да бъде извършена до края на месец април 2019 година), заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (13.12.2019
г.) до окончателното плащане, а също и за сторените по делото съдебно –
деловодни разноски. В исковата си молба ищецът е заявил, че на 19.02.2019 г. е
извършил авансово плащане в размер на 3960 лева по банковата сметка на
ответното дружество по устен договор за доставка на семена за картофи до края
на месец април 2019 година; в платежното нареждане като основание е било
посочено „авансово плащане по фактура“, но такава не е била издадена от
ответника; в следващите месеци между страните са водени много разговори, но ищецът
нито е получил уговорената стока, нито му е била издадена фактура за
извършеното плащане; поради значителния период на забава изпълнението е станало
безполезно за Л.Ц.Ж. и същият с нотариална покана от 08.10.2019 г. е развалил
договора и поискал връщането на процесната сума; освен това в настоящия случай
договорът се счита за развален с получаването на преписа от исковата молба и
доказателствата към нея от страна на ответното дружество; тъй като до настоящия
момент сумата не е заплатена, се претендира нейното заплащане на отпаднало
основание.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея е получен отговор, в
който се сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен; не оспорва, че
по банковата му сметка е получена сумата от 3960 лева, но тя не е била
предназначена за покупко – продажба на семена за картофи, а във връзка с
изпълнение на поети ангажименти за съвместна дейност между страните и третото
лице ****; в края на 2018 г. и началото на 2019 г. са постигнали устна
договореност на земеделски земи на ищеца и третото лице да бъдат засадени
картофи, като при реализацията на продукцията есента печалбата да бъде
разделена; според ответното дружество семената за картофи са били осигурени от
ответника, който на 26.04.2019 г. ги е предал на ищеца и същите са били
засадени на 28.04.2019 г. и 29.04.2019 г.; ищецът не е осигурил възможност за
нормално напояване на площите и вместо планираните около 60 декара с доставените
картофи са били засадени около 30 декара; на практика поради неизпълнението на
поетия от ищеца ангажимент за осигуряването на напояването на площите не е
могло да бъде осъществено планираното съвместно производство; предвид
невъзможността за поливане реколта не е добита и никой от участващите в
съвместната дейност не е реализирал печалба; настоява за отхвърлянето на
предявения иск и присъждането на сторените разноски.
В последното съдебно заседание ищецът чрез
своя процесуален представител е посочил, че ответното
дружество в отговора си по чл.131 от ГПК е признало, че по банковата му
сметка е получена сумата от 3960 лева; позицията на ответника за предварителна
уговорка с ищеца за съвместна дейност е избрана от него линия за защита, което
е видно от представените по делото документи – писмо - отговор от 12.12.2019 г.;
там той твърди, че договорните отношения между тях не са за покупко-продажба, а
за съвместно производство, като един от ангажиментите на ответника е доставката на семена за
картофи, за които е заплатена авансово сумата от 3960 лева; в тази насока
ответникът заявява, че сумата не била предназначена за покупко-продажба на
семена за картофи, а във връзка с изпълнение на поети ангажименти за съвместна
дейност между страните по делото и третото лице ***; тази съвместна дейност не
само не е доказана, а е немислима; представен е договор за наем на земя от
15.01.2019 г., сключен между ответника и ****, от който се установява липсата
на поети ангажименти от страна на ищеца за съвместна дейност; няма поето
задължение и от третото лице за осигуряването на поливни условия за предоставената
земеделска земя, в каквато насока е отговорът на ответника; в преводното
нареждане от 19.02.2019 г. за сумата от 3960 лева Л.Ц.Ж. е посочил категорично
основанието „авансово плащане на фактура“; такова основание е посочено и в
преводното нареждане от 14.02.2019 г. за сумата от 5864 лева от Райчо
Пантелеймонов, но за разлика от ищеца последният не отрича, че е получил семена
за картофи; самият ответник в съдебно заседание на зададените му въпроси по
реда на чл.176 от ГПК дали е доставил семена на ищеца е отговорил „не съм
доставил семена, той се отказа“; за доказването на договорите за съвместна
дейност като идентични с договорите за гражданското дружество не е необходимо
спазването на писмена форма, но следва да се установи по несъмнен начин
съгласието на страните по делото да обединят своята дейност за постигането на
обща стопанска цел, както и участието в нея, за да се породят съответните права
или задължения, което не е установено по настоящото дело; от събраните гласни
доказателства не се доказва наличието на такъв договор между ищеца и ответника;
от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че авансовото плащане на
процесната сума е осчетоводено по разчетна сметка №492 – разчети за гаранция - и
с основание „съгласно договор“, какъвто договор няма; от страна на ответника
категорично не е доказано валидно основание за задържането на получената сума; настоява
за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените разноски.
В последното съдебно заседание и писмената
си защита ответникът е заявил, че предявеният иск е неоснователен; претендираната
от ищеца сума е преведена по сметка на ответното дружество и тази сума е
получена, но втората предпоставка, за да бъде уважен този иск, не е налице; ответникът
е доказал, че има основание да задържи така получената сума по договор за
съвместна дейност, макар и не в писмена форма; договорките, постигнати от
страните, сочат именно на наличието на договор за съвместна дейност, още
повече, че основните доказателства в тази насока са получени чрез разпита на
свидетеля Пантелеймонов, който е
ангажиран от ищеца по делото; ищецът се е отказал от съвместната дейност в
много късен момент, за да не налива повече средства в една загубена кауза;
оттам нататък ответникът се е опитал да направи каквото е по силите му с *** за
този посев, но не е можел да го спаси; след посещението на агронома *** са
стигнали до извод, че посевът е безвъзвратно загубен от засушаване и няма
смисъл оттук нататък да се полагат каквито и да е грижи за него; ответникът не
е издал фактура на ищеца, тъй като няма законово задължение за това; настоява
за присъждането на сторените разноски.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният
иск по чл.55 ал.1 пр.3-то от Закона за задълженията и договорите е процесуално
допустим.
Разгледан
по същество, той е основателен.
По делото е безспорно установено, а не се
и оспорва от страните, че на 19.02.2019 г. ищецът е превел по банкова сметка ***
(това става ясно от приложеното на лист 5 от делото платежно нареждане за
кредитен превод, като получаването на сумата се признава от ответника). В
платежното нареждане изрично е посочено, че преведената сума представлява авансово
плащане по фактура. Това се установява и от заключението на вещото лице, което
е заявило, че за преведения аванс няма издадена фактура, а от страна на „ГРИЙН
ПОЙНТ ПРОДЖЕКТ“ЕООД – гр. Добрич няма извършвани плащания към Л.Ц.Ж.. Въпреки
дадените от съда указания по никакъв начин ответникът не е доказал, че е върнал
посочената сума или че нейното получаване е извършено при наличието на валидно правно
основание за това. Неоснователно е на практика единственото му възражение, че получаването
на сумата е в изпълнение на поети ангажименти за съвместна дейност между
страните и третото лице ****. Не е представен писмен договор за съвместна
дейност; доколкото се твърди, че същият е сключен в устна форма, ответникът не
е ангажирал никакви доказателства относно правата и задълженията на страните по
този договор за съвместна дейност, за да се приеме, че такъв действително е бил
сключен. Ангажираният от ответника свидетел ***е посочил, че за отношенията
между страните знае единствено от споделеното му от Ю.М.. Ангажираният от ищеца
свидетел *** е заявил, че преведените около 4000 лева от страна на Л.Ц.Ж.
(както и преведените от него самия около 6000 лева) са били за закупуването на
семена за картофи, каквото е твърдението и в исковата молба; в същия смисъл е и
посоченото в представеното от ответното дружество писмо – отговор от 12.12.2019
г. (на лист 25 от делото), че един от ангажиментите на „ГРИЙН ПОЙНТ
ПРОДЖЕКТ“ЕООД – гр. Добрич е доставката на семена за картофи, за които именно
ищецът е заплатил сумата от 3960 лева на 19.02.2019 г. В отговорите си на
зададените му по реда на чл.176 от ГПК въпроси в съдебното заседание на
10.09.2020 г. управителят на ответното дружество е признал, че не е доставил
семена за картофи на ищеца, който се е отказал от договора. След като
сключеният между страните договор за доставка на семена за картофи е бил
развален според показанията на разпитаните по делото свидетели и обясненията на
управителя на „ГРИЙН ПОЙНТ ПРОДЖЕКТ“ЕООД – гр. Добрич (при това по съгласие на
двете страни и доста по-рано от получаването на нотариалната покана на
08.10.2019 г. и на преписа от исковата молба и доказателствата към нея на
23.01.2020 г.), то ответникът трябва да върне на ищеца заплатената при
отпаднало основание сума в размер на 3960 лева, заедно със законната лихва
върху нея от датата на подаването на исковата молба (13.12.2019 г.) до
окончателното плащане; предявеният иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
С оглед
изхода от спора и на основание на чл.78 от ГПК на ищеца трябва да бъдат
присъдени направените съдебно – деловодни разноски в общ размер на 818.40 лева
(в това число 158.40 лева внесена държавна такса, 150 лева депозит на вещото
лице и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 510 лева).
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГРИЙН
ПОЙНТ ПРОДЖЕКТ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич,
ул.“Вихър“ №2, вх.Б, ет.3, ап.5, представлявано от управителя Ю.Д.М., да
заплати на Л.Ц.Ж. с ЕГН ********** *** следните суми: 1) 3960 (три хиляди
деветстотин и шестдесет) лева, представляваща заплатена от ищеца на ответника
парична сума на отпаднало основание (поради развалянето на сключения между
страните договор за покупко – продажба на семена за картофи от 19.02.2019 г.,
като доставката е следвало да бъде извършена до края на месец април 2019
година), заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
исковата молба (13.12.2019 г.) до окончателното плащане. 2) 818.40 лева
(осемстотин и осемнадесет лева и четиридесет стотинки), представляваща направените
съдебно – деловодни разноски по гр. дело №4530/2019 г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: