Решение по дело №97/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.145 - чл.178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл.13, ал.6, изр. първо, предл. второ от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/, във вр. с чл.10, ал.1, т.1 от Правилника за прилагане на ЗСП /ППЗСП/.

Образувано е по жалба на С. А. П. от [населено място], ул. П. К., [адрес], срещу Заповед № ЗСП/Д-РК/3825/12.01.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Перник, потвърдена с Решение № 14-РД06-0001/05.02.2024 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място].

Жалбоподателят оспорва процесната заповед и твърди, че същата е незаконосъобразна, немотивирана и необоснована. Моли да бъде отменена, а преписката – върната на административния орган с указания да му бъде отпусната целева помощ за отопление – топлоенергия за 2023/2024 г. по подадено от него заявление. Оспорва извода на административния орган, че притежаваното от него бунгало в [населено място], общ. Перник представлява жилище. Твърди, че в него няма основни помещения, които да характеризират съвкупността от стаи като такова, че не е водоснабдено и няма канализационна мрежа, че не може да се ползва за задоволяване на жилищни нужди и не отговаря на легалното определение за жилище, дефинирано в § 5, т.30 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Сочи, че процесната заповед се явява повторна по подадено от него Заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с топлоенергия, след като предишната такава – Заповед № ЗСП/Д-РК/3825/18.09.2023 г., потвърдена с Решение № 14-РД06-0038/10.10.2023 г. на директора на ДСП – П., е била отменена с Решение № 230/19.12.2023 г. по административно дело № 363/2023 г. по описа на А. съд – Перник. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски за внесена държавна такса от 10,00 лв. /десет лева/. Алтернативно, прави възражение за прекомерност на адвокатско/юрисконсултско възнаграждение на ответната страна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирал е молба, в която заявява, че поддържа жалбата и направените в нея искания, изразява становище по съществото на спора.

Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - П., редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Е. Г. с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна. Разноски не претендира.

А. съд – Перник, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

На 29.08.2023 г. жалбоподателят С. А. П. от [населено място] подал в Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място]-декларация вх. № ЗСП/Д-РК/3825 за отпускане на целева помощ за отопление с топлоенергия по реда на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. Посочил, че е пенсионер и притежава решение на ТЕЛК/НЕЛК, с което са му определени между 70 и 89,99 % трайна неработоспособност, че заедно със съпругата си Ц. П. П., която също е пенсионер и с ЕР на ТЕЛК/НЕЛК са й определени между 70 и 89,99 % трайна неработоспособност, обитават жилище, находящо се в [населено място], ул. П. К., [адрес]. Заявил също, че семейството му има брутни доходи от пенсии през предходните шест месеца в размер [рег. номер]. х 6 месеца, както и че притежава друг имот – бунгало в [населено място], със стоманена конструкция, с дървена обшивка, без вода.

По повод на подаденото от П. заявление-декларация, на 01.09.2023 г., социален работник от ДСП – П. направил посещение на настоящия му адрес. На 14.09.2024 г. изготвил социален доклад, съдържащ предложение да се постанови отказ за отпускане на помощта на основание чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г.

На 18.09.2023 г., въз основа на изготвения социален доклад, директорът на ДСП – П. издал Заповед № ЗСП/Д-РК/3825/18.09.2023 г., с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. отказал на С. А. П. целева помощ за отопление с топлоенергия за отоплителен сезон 2023/2024 година, с мотив, че обитаваното от него собствено жилище не единствено, предвид получена информация от Дирекция „Местни данъци и такси“ /ДМДТ/ при Община П..

Заповедта е оспорена по административен ред пред директора на РДСП – [населено място] с Жалба вх. № 14-94С-00-0988/06.10.2023 г. С Решение № 14-РД06-0038/10.10.2023 г., административният орган е отхвърлил жалбата като неоснователна, приемайки че лицето не отговаря на императивното условие по чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. обитаваното от него собствено жилище да е единствено. Посочил, че при направен преглед на преписката и получена информация от Дирекция „Местни данъци и такси“ /ДМДТ/ при Община П. се установило, че като недвижима съсобственост на С. П. и съпругата му са регистрирани по ½ идеални части от жилище на адрес: [населено място], ул. П. К., [адрес], и жилище и земя 1/1 идеални части, собственост на С. П., находящи се в [населено място].

Срещу Решение № 14-РД06-0038/10.10.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] е подадена жалба от П. пред А. съд – П..

С Решение № 230/19.12.2023 г., постановено по административно дело № 363/2023 г. по описа на съда, Заповед № ЗСП/Д-РК/3825/18.09.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Перник е отменена като незаконосъобразна, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт.

В съдебното решение е формиран извод, че отказът за отпускане на целева помощ за отопление с топлоенергия за отоплителен сезон 2023/2024 година е необоснован, тъй като е издаден при непълно установяване на релевантните за производството факти, а това представлява съществено нарушаване на административнопроизводствените правила. Дадени са предписания за провеждане на нова социална анкета, насочена към установяване на действителното фактическо състояние на притежаваното от жалбоподателя бунгало, съответно попадането на същото под нормативните определения за „жилище“ и едва след изясняване на тези обстоятелства и съпоставянето им с установените такива по преписката органът да издаде своя акт.

От доказателствата, представени по настоящото производство, е видно, че след връщането на преписката за повторно разглеждане, на 11.01.2024 г. социални работници от ДСП – [населено място] са изготвили нов социален доклад /л.17/, в който са направили предложение за отказ на социална помощ. Обосновали са го с неизпълнение на условията на чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП, тъй като обитаваното от Стойчо и Ц. П. собствено жилище не е единствено. Посочили са, че видно от Удостоверение вх. № 1401-24-00-0064#1/09.01.2024 г., семейство Попови са собственици /по ½ идеална част на двамата/ на жилище в [населено място], ул. П. К., [адрес], а С. П. е собственик на земя и жилище в [населено място], местност „*“. В т.3.5. са вписали, че декларираният имот е посетен от тях на 03.01.2024 г., в 10:30 ч., при което е установено, че същият е електрифициран, има собствен водоизточник в двора и може да бъде използван за живеене.

Въз основа на социалния доклад и становището на социалните работници директорът на ДСП – Перник издал Заповед № ЗСП/Д-РК/3825/12.01.2024 г., с която постановил отказ за отпускане на целева помощ за отопление с топлоенергия за сезон 2023/2024 г. на С. А. П. по реда на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г.

Заповедта е оспорена от С. П. пред директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], но отхвърлена от него с Решение № 14-РД06-0001/05.02.2024 г. като неоснователна. Горестоящият административен орган е възприел становището, че заявителят не отговаря на условията на чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП, позовавайки се на документите, приложени към административната преписка, и информацията от Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Перник, според които С. П. и съпругата му притежават по ½ идеални части от жилище, находящо се в [населено място], ул. П. К., [адрес], а С. П. притежава и друг недвижим имот – земя и жилище в [населено място], [жк].

По делото, като писмени доказателства са приети представените такива с административната преписка, включваща както горецитирания социален доклад от 11.01.2024 г., така и два броя справки от ДМДТ при община Перник, съответно за Ц. П. П. /л.13/ и С. А. П. /л.148/, според които първата е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], ул. П. К., [адрес], а вторият – на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], ул. П. К., [адрес] и на обект в [населено място], м-ст „Зад Будилица“, включващ земя 400 кв.м и жилище 12 кв.м. Приета е и обяснителна записка /л.6/, относно направа на ел. инсталация в бунгало и ел. захранване в УПИ – 132, [населено място], [жк], с възложител С. А. П., в която е отразено, че бунгалото представлява стоманена конструкция с дървена обшивка, както и Квитанция от 13.02.2023 г. /л.7/ за платена такса битови отпадъци за 2023 г. за имота в [населено място], ул. П. К., [адрес].

При така установеното от фактическа страна, А. съд - Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.168, ал.1 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, намери следното:

По делото липсват данни за редовно връчване на Решение № 14-РД06-0001/05.02.2024 г., но доколкото същото подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването, видно е от входящия номер на жалбата срещу него /вх. № 447/15.02.2024 г./, че тя е подадена в А. съд – Перник в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК.

Жалбата е подадена от лице с правен интерес по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, при спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК на основание чл.13, ал.6 от ЗСП акт на директора на ДСП, преминал задължителния административен контрол по чл.13, ал.5 от ЗСП, при който жалбата е отхвърлена, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съображенията са следните:

Съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Заповед № ЗСП/Д-РК/3825/12.01.2024 г., с която директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] е постановил отказ за отпускане на целева помощ за отопление с топлоенергия за сезон 2023/2024 г. на С. А. П. по реда на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., срещу която е подадена жалба, отхвърлена като неоснователна с Решение № 14-РД06-0001/05.02.2024 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място].

Оспорената заповед е валидна и допустима, издадена след надлежно сезиране със заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с топлоенергия, подадено лично от нуждаещо се лице.

Заповедта е издадена от компетентен орган, какъвто според нормата на чл.13, ал.2 от ЗСП е директорът на дирекция „Социално подпомагане“. Обективирана е в писмена форма /по арг. от чл.59, ал.2, вр. ал.4 от АПК/. Съдържа необходимите реквизити съгласно чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност. Означен е органът, който я е издал и са отразени направените от него фактически и правни изводи. Фрмулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирана и подписана.

С оглед на горното не са налице отменителни основания по чл.146, т.1 и т.2 от АПК.

По отношение спазване на административнопроизводствените правила и приложението на материалния закон:

Редът и условията за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон е регламентиран в Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. В процесния случай формално е спазена процедурата по чл.27, ал.1, 2, 4, 6, 7 и 8 от ППЗСП, във вр. с чл.4, ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., съответно чл.4, ал.3 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. във вр. с чл.27 от ЗСП. Това е така, защото въз основа на подаденото от жалбоподателя заявление-декларация социален работник от ДСП - Перник е направил посещение на място в [населено място] и е изготвил социален доклад, в който е отразил констатациите си и е мотивирал предложение за отказ на исканата целева помощ. Въз основа на този социален доклад е издадена оспорената заповед за отказ, потвърдена с решение на по-горестоящия административен орган в производство по реда на чл.13, ал.5 от ЗСП.

Условията за отпускане на целеви помощи за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са определени в Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. Съгласно чл.2, ал.1, предл. второ от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., право на такава помощ имат лицата и семействата, които включително отговарят на условията по чл.10 от ППЗСП. Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП, месечната помощ се отпуска, ако обитаваното от лицата и семействата собствено жилище е единствено.

В хода на административното производство, образувано по заявлението на С. П. е прието, че обитаваното от него и съпругата му жилище в [населено място], не е единствено, тъй като същият притежава и друго такова, находящо се в [населено място]. С оглед на това е формиран извод, че той не отговаря на изискването на чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за отпускане на целева помощ за отопление.

В оспорената заповед е изложено, че семейство П.* притежават две собствени жилища. Този извод е възприет изцяло и от директора на РДСП – П. в издаденото от него Решение № 14-РД06-0001/05.02.2024 г. В последното е изложено, че след получаване на Решение № 230/19.12.2023 г., постановено по адм.д. № 363/2023 г. по описа на А. съд – Перник, и следвайки задължителните указания в него, на 03.01.2023 г., социални работници от ДСП – Перник са направили посещение на имота в [населено място], [жк], като при анкетата е установено, че имотът е електрифициран, има собствен водоизточник в двора /кладенец/, външна тоалетна и може да бъде използван за живеене. Сочи се също, че данните за имотното състояние на заявителя и съпругата му са предоставени от ДМДТ – Перник, след като в изпълнение на чл.6, ал.2 от ЗСП директорът на ДСП – Перник е изискал информация от дирекцията.

Жалбоподателят С. П. не отрича, че притежава ½ ид.ч. от апартамента в [населено място], ул. П. К., който обитават заедно със съпругата му. Не оспорва и факта, че притежава имот в [населено място], м-ст „Зад Будилица“ – земя и поставено в нея бунгало. Твърди обаче, че бунгалото, което е с площ от 12 кв.м, не е годно за целогодишно обитаване и не отговаря на критериите за „жилище“, установени с легалното определение по чл.40, ал.1 от ЗУТ и на § 5, т.30 от ДР на ЗУТ. Тези оплаквания той е навел и при обжалването на предходната заповед, която А. съд – Перник е отменил с Решение № 230/19.12.2023 г. по адм.д. № 363/2023 г. Съдът, връщайки административната преписка за ново произнасяне, е дал задължителни указания. Изложил е, че за да се направи правилен извод за наличие на хипотезата по чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП следва да бъде направен анализ на фактите и обстоятелствата, свързани с декларираното и притежавано от заявителя бунгало и конкретно дали същото представлява жилище. Посочил е, че преценката следва да е в резултат и на социална анкета, състояща се освен в посещение на място в дома на лицето и в проучване на документация, още и в събиране на информация – § 1, т.11 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗСП, с оглед спецификата на всеки казус, в случая включително чрез извършване на оглед на място и съответна „оценка“ на декларирания от заявителя друг имот.

Анализирайки представените по настоящото дело доказателства, съдът констатира, че указанията не са изпълнени по начин, осигуряващ възможност да се даде ясен, точен и категоричен отговор на въпроса дали собственото на жалбоподателя бунгало в [населено място] представлява „жилище“, респ. отговаря ли на критериите за такова. Действително, в социалния доклад е вписано, че социалните работници са посетили адреса, но в него не са отразени релевантни за преценката факти – дали са огледали бунгалото отвътре, какви помещения има в него, как са свързани, дали бунгалото е годно за целогодишно обитаване и т.н.

Притежаването на втори имот не води автоматично до извода, че лицето няма право на целева помощ за отопление. Необходимо е да е установено по безспорен и категоричен начин, че този имот представлява „жилище“. Действия в тази насока отново не са извършени.

В ЗСП, ППЗСП и Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. липсва легална дефиниция на понятието „жилище“, но такава се съдържа в други нормативни актове, които следва да се приемат за приложими по аналогия на основание чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, а като законово определени, да се ползват в един и същи смисъл във всички нормативни актове /арг. от чл.37, ал.1 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА/. Определение на понятието „жилище“ дава разпоредбата на § 5, т.30 от ДР на ЗУТ, според която „Жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди“. Същевременно и съгласно чл.40, ал.1 от ЗУТ „Всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни“. Според § 2, т.8 от ДР на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., жилище е обособено и самостоятелно от гледна точка на конструкцията място, което е пригодено за живеене, състои се от едно или няколко помещения /жилищни и спомагателни/ и има един или няколко самостоятелни изхода на общодостъпна част /стълбище, общ коридор, двор или направо на улицата/. Съответно съгласно § 2, т.15 от ДР на с.з. „нежилищна сграда“ е сграда, която по първоначално изграждане не е предназначена за постоянно обитаване и може да представлява производствена, административна, курортна и друга.

От горните дефиниции следва, че за да се определи един имот като жилище, то той следва да е в състояние да задоволява жилищни нужди, да е пригоден и годен както за живеене, така и за постоянно обитаване към момента на издаване на заповедта за отказ от предоставяне на целева помощ за отопление. При посещението на социалните работници на 03.01.2024 г. това не е установено.

Твърденията на жалбоподателя, че в притежаваното от него бунгало в [населено място] с площ от 12 кв.м. липсва водопроводна и канализационна мрежа, че не е пригодено за живеене, респ. годно за целогодишно обитаване, не са разколебани в ни най-малка степен чрез вписаните в социалния доклад данни и възприетите такива от административния орган.

Наличието на собствен водоизточник в двора и фактът, че имота е електрифициран, в никакъв случай не обуславя извод, че бунгалото представлява жилище по смисъла на горецитираните легални определения, което на свой ред да представлява обективна пречка за предоставяне на целева помощ за отопление поради непокриване на изискването по чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП.

За да отговаря на критериите за жилище, имотът следва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Помещенията могат да бъдат пространствено свързани в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди с изключение на тоалетни и бани-тоалетни. Имотът трябва да е пригоден за постоянно живеене /постоянно обитаване/ и да не е предназначен за задоволяване на административни, производствени, селскостопански, курортни и други нужди. Това може да се установи от ответника чрез посещение на негови служители на място и оглед на бунгалото не само отвън, а най-вече отвътре.

Предвид всичко гореизложено съдът намира, че оспореният отказ за отпускане на целева помощ за отопление с топлоенергия за отоплителен сезон 2023/2024 г. е необоснован – издаден при непълно установяване на релевантните за производството факти. Това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което ако не беше допуснато би могло да доведе до друго разрешаване на поставения пред административния орган въпрос. Предвид доводите на жалбоподателя и представените по делото доказателствата, извършването на релевантна към хипотезата на чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП проверка относно вида, характера и предназначението на притежаваното от С. А. П. бунгало, би могло да доведе до различен от постановения с оспорената заповед негативен резултат, съответно до отпускане на целева помощ. Допуснатото нарушение препятства и съда да извърши проверка относно приложението на материалния закон, респективно да прецени съответен ли е актът на целите на закона, прогласени в чл.2, ал.2 във вр. с чл.11 от ЗСП.

Налице е основанието по чл.146, т.3 във вр. с т.4 и т.5 от АПК за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, съответно за връщане на преписката на директора на ДСП - Перник за провеждане на всестранно и обективно изследване на спорните обстоятелства. Това налага провеждането на оглед на място и нова социална анкета, насочена към установяване на действителното фактическо състояние на притежаваното от жалбоподателя бунгало и съответствието му с критериите на цитираните по-горе нормативни определения за „жилище“. След изясняване на спорните обстоятелства и съпоставянето им с другите данни, събрани чрез документите от административната преписка, органът следва да мотивира административния си акт.

При този изход на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на направени по делото разноски за внесена държавна такса, е основателно. На основание чл.143, ал.1 от АПК Агенция „Социално подпомагане“ – София - юридическото лице, в чиято структура е органът-ответник, следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 10,00 лв. /десет лева/.

Предвид гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ във вр. с чл.173, ал.2, предл. трето от АПК, във вр. с чл.13, ал.6 от ЗСП, А. съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-РК/3825/12.01.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - П., потвърдена с Решение № 14-РД06-0001/05.02.2024 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], К. Н..

ВРЪЩА преписката на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Перник за ново произнасяне по Заявление вх. № ЗСП/Д-РК/3825/29.08.2023 г., подадено от С. А. П. от [населено място], ул. П. К., [адрес], за отпускане на целева помощ за отопление с топлоенергия по реда на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за отоплителен сезон 2023/2024 г., при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенция „Социално подпомагане“ – [населено място] Д. З. на С. А. П. от [населено място], ул. П. К., [адрес], сумата от 10,00 лв. /десет лева/, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл.13, ал.6, изр. второ от Закона за социалното подпомагане.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.