РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 392
Гр. Пловдив, 10.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XX касационен състав, в публично съдебно заседание на десети
февруари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЧО ДИЧЕВ
МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурора
ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 3200
описа за 2021 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1.
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния
кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните
нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба предявена от А.М.И.,
EГН **********, чрез процесуалния представител
адвокат С.Н., против Решение № 1999 от 16.11.2021г. на Районен съд гр. Пловдив,
I н.с.,
постановено по АНД № 6830 по описа на съда за 2021 г., потвърждаващо
Електронен фиш Серия К № 4202820 на ОД на МВР-Пловдив, с който на
жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена ГЛОБА в размер на 400 лв.,
за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният
съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се обжалваното решение на
ПРС и Електронен фиш Серия К № 4202820 да бъдат отменени.
3. Ответникът по касационната жалба - ОД на МВР–Пловдив,
редовно призован не изпраща представител. В писмено становище оспорва жабата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За
допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от А.М.И., срещу Електронен фиш Серия К № 4202820, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложена ГЛОБА
в размер на 400 лв., за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Обективираните
в ЕФ констатации се свеждат до следното:
На 15.11.2020
г. в 13,53 часа в град П., бул. „***“, пътен възел „****“ – северно платно на
надлеза, в посока запад е извършено нарушение за скорост с лек автомобил „****“,
с рег. № ***, установено и заснето с автоматизирано техническо средство CORDON-M2 MD
1196, при
ограничение на скоростта на населено място – 50 км./ч., установена стойност на скоростта
88 км/ч. и превишаване
на разрешената скорост с 38 км/ч.
Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал
от клип, справка за собственост на МПС, Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване, Протокол от проверка на видео-радарна система
№10-С-ИСИС/21.02.2020г. и Протокол за използване на АТСС № 1030р-35956/17.11.2020г.
7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение,
Районен съд – Пловдив е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин
се установява, че е осъществен състав на визираното в електронния фиш
нарушение, както и че същият е издаден при спазване на законоустановената
процедура и при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт по чл.
189, ал. 4 от ЗДвП.
ІV. За правото:
8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви
относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Фактите по делото са
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както
на материалния, така и на процесуалния закон.
Доводите, наведени в касационната жалбата, са идентични с тези,
наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил
подробно. Фактическите констатации и правните изводи формирани от
първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни
и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да
бъдат повтаряни.
9. Обосновано при извършената служебна
проверка за законосъобразност на оспорения ЕФ, първоинстанционният съд е
констатирал, че нарушението е установено по безсъмнен начин, включително и от
заснетия клип с техническо средство, както и от представения протокол по чл.10,
ал.1 от Наредба № 8121з-523 от 29.10.2017г. на МВР и в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
10. В конкретния случай, електронният фиш съдържа всички предвидени
реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата,
която се явява специална по отношение на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Тъй
като в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението,
което е на територията на област Пловдив, и ясно е посочено, че фишът е издаден
от ОД на МВР – Пловдив, не са налице пречки и за извършване на преценката дали
процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на
МВР.
11. Касационната инстанция намира за правилни изводите на районния съд,
че не е необходимо техническото средство за контрол да бъде обозначено със
съответните пътни знаци. С ДВ бр. 54 от2017 г. от 05.07.2017 г. в ЗДвП е
отменена разпоредбата на чл. 165,
ал. 2, т. 8 от ЗДвП, въвеждаща задължение на службите
на МВР да обозначават чрез поставяне на пътни знаци участъците от пътя, на
които се извършва контрол и по аргумент от чл. 13, ал. 1 от ЗНА са отменени и
аналогичните разпоредби от Наредба № 8123з-532
от 12.05.2015г, доколкото наредбата е акт по прилагане на закона. При
отмяната на чл. 165, ал. 2, т.
8 от ЗДвП не е предвидено разпореждане да останат временно в сила
съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗНА някои разпоредби на акта по прилагане на
отменения закон, поради което към дата на отмяна на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП са отменени
мълчаливо и всички разпоредби на наредбата, уреждащи материята по чл. 165,
ал.2, т. 8 от ЗДвП. Същите впоследствие
са и изрично отменени с акт на компетентния орган, публикуван в ДВ, бр.6 от
2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Към датата на извършване на нарушението 15.11.2020г.,
не е съществувало задължение за обозначаването на мястото на проверка за
скорост с техническо средство с пътни знаци. Предвид изложеното следва, че
ограничението с ТР №1/26.02.2014 г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид
последвалите законодателни изменения в ЗДвП, тоест ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС
на колегиите на ВАС е издадено преди посоченото изменение, съответно отмяна на разпоредбите
на чл. 165, ал.2, т. 8 от ЗДвП.
12. За пълнота следва да се посочи, че ЕФ съдържа изискуемите по закон и
съгласно приетия от МВР образец
реквизити. Връчен е на водача, който е упражнил правото си на защита
чрез подаване на въззивна жалба. Не са представени доказателства, които да
опровергават обективираните в ЕФ констатации за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП Електронният фиш по ал. 4 се връчва на
лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за
контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
Не са налице основания за отмяна на ЕФ, поради наличие на нарушение на
изискванията чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Нарушението е установено с мобилно
автоматизирано техническо средство. Легалната дефиниция на "Автоматизирани
технически средства и системи" е възпроизведена в §6, т. 65 от ДР на ЗДвП,
според който това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
13. Следва да се посочи, че в ЕФ е посочена ОД МВР – гр.Пловдив, като
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия с установено нарушението и която се явява негов издател. Спазено е
изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, въвеждаща изискването за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в
процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на
цитираната разпоредба е регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при
всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на
движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания
участък“. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за
контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се
съпровожда със снимка на разположението на уреда.
Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС рег. №1030р-35956/17.11.2020г.
е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на
АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се
осъществява контролът и въведените ограничения на скоростта. Към протокола е
приложена и снимка на разположението на уреда, съгласно изискването на
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
14. С оглед изложеното, съдът намира процесният електронен фиш за
законосъобразен – същият правилно е издаден по отношение на А.М.И., предвид
приложената справка за собственост на МПС по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП,
от която е видно, че собственик на превозното средство е А.М.И.. Наред с това,
на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна
квалификация. В този смисъл оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
V. За разноските:
15. При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за
присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. Така,с оглед фактическата и правна служност на делото,
съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита в размер на 80
лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с
чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХХ касационен
състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1999 от
16.11.2021г. на Районен съд гр. Пловдив, I н.с., постановено по АНД № 6830 по
описа на същия съд за 2021 г.
ОСЪЖДА А.М.И., EГН ********** с адрес ***,
да заплати на Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи
с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ №7, сумата от 80 лева, съставляваща
равностойността на осъществената юрисконсултска защита за тази съдебна
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.