№ 12097
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110116422 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Софийска
вода“ АД срещу Ц. С. Т., както следва:
- иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
1293.56 лева, представляваща главница за потребена вода и отвеждане и пречистване на
отпадни води за имот – апартамент № 15, находящ се в гр.София, ж.к. „Дружба-2“, бл.215,
вх.А, ет.5, за периода 25.04.2017г. – 19.07.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявление по чл.410 ГПК - 12.01.2022г., до окончателното плащане;
- иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 155.58 лева – лихва за забава за периода 26.05.2017г. –
19.07.2020г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на доставената за имота питейна вода и за
осъществената от ищеца услуга отвеждане и пречистване на отпадни води, но не е заплатил
консуматива. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с
проведено заповедно производство и издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 1385/2022г. на СРС, 77 състав, срещу която е постъпило възражение от длъжника.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете с довод, че между страните няма възникнало
1
облигационно правоотношение по договор за продажба и доставка на водоснабдителни и
канализационни услуги. Оспорва реалното количество доставена и потребена вода, както и
нейната стойност. Навежда довод за нищожност на клаузата за рекламация, касаеща
възможността на потребителя да възрази по отношение на получаваните сметки, като
неравноправна. Счита евентуално, че не е изпадал в забава. Навежда евентуално възражение
за погасяване на вземането по давност. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Основателността на претенцията за заплащане цената на доставената питейна вода и
за извършване на услугата по отвеждане и пречистване на отпадни води се предпоставя от
установяване качеството потребител на ответника. В тежест на ищеца е било да установи, че
последният е страна по валидно възникнало и съществуващо облигационно
правоотношение, по което ищецът е доставил питейна вода до процесния имот, съответно че
е осъществил услугата пречистване и отвеждане на отпадни води за сочения в исковата
молба период. Качеството потребител е еднозначно определено с Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода“ АД,
достъпни през интернет страницата на дружеството, приложени към заповедното дело и
приобщени като доказателство в процеса. Съгласно чл.2 от същите, потребители се явяват
физическите лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. По делото е приложена извадка от имотния регистър, видно от която ответницата е
собственик на 5/8 ид.ч. от процесния имот към 12.08.2019г., когато е налице вписване в СВ
на заличаване на възбрана върху имота, и до 14.07.2020г., когато същата е прихвърлила
идеалните си части на друг съсобственик, чието качество се установява от предходно
вписване на партидата под пореден номер 2, което вписване касае законна ипотека, по която
приобретателите и прехвърлителите по сделката от 14.07.2020г. са посочени като
ипотекарни длъжници, обезпечаващи вземане с процесния имот. Така извършеното
вписване съдът намира за достатъчно, за да приеме, че ответницата е потребител на
евентуално доставената до имота вода, съответно е потребител на услугата на оператора за
отвеждане и пречистване на отпадни води, като правоотношението между страните е
възникнало по силата на закона, урежда се от приетите от ищеца ОУ, а евентуално
възникналото задължение между собствениците се поема от тях съобразно квотите им в
съсобствеността – аргумент от чл.30, ал.3 ЗС. При оспорване на данните от отдалечения
достъп до Имотния регистър, чиято достоверност съдът цени, имайки предвид, че
вписванията се основават на документите за собственост, съхранявани в регистъра,
ответникът е следвало да проведе насрещно доказване, като установи, че се е разпоредил с
имота за процесния период и не е негов собственик, респ. че е учредил вещно право на
ползване на трето за спора лице или че е сключил договор, по силата на който ползването на
жилището е предоставено другиму, на името на когото със съгласие на собственика е била
открита партида. Такова насрещно доказване не е провеждано.
Предвид идложеното, съдът намира, че ответницата има качеството потребител на
2
услугите на ищеца, но само за периода 12.08.2019г. – 14.07.2020г., за когато има данни, че е
собственик на 5/8 ид.части от имота. Изводът се потвърждава и от обстоятелството,
потвърдено с комплексната експертиза, че партидата за имота е открита на името именно на
ответника.
Спорно е също реалното количество потребена вода и размера на задължението.
За изясняване на спора е била приета комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза, вещите лица по която са установили, че имотът е присъединен към
съществуващата ВиК инфраструктура, обслужваща района, като процесното жилище е
обитаемо и в него се потребяват услугите на ищеца. Посочено е, че потребеното количество
вода е изчислено въз основа на редовни отчети на показанията на водомерните устройства –
четири броя. Уточнено е, че към фактурата от 25.04.2017г. е начислена сума в размер на
841.59 лева, която е за потребена вода за предходен период на процесния, като при
изслушване в съдебно заседание вещото лице – счетоводител е пояснило, че тази сума
вероятно включва както просрочена главница за стар период, така и начислена върху нея
лихва, но перата не са дадени поотделно във фактурата, нито е посочено за какво количество
вода е пренесената по този ред сума във фактура, касаеща потребление за друг период. За
яснота, вземанията за процесния период (без пренесеното старо задължение) са посочени в
Таблица № 1 от заключението и в Приложение № 1 към експертизата.
При преценка за наличието на евентуално задължение за ответника и неговия размер,
съдът прецени следното:
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и
вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела
своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е
основателно. Видно е, че се претендират суми за вода за потребление преди 12.01.2019г. или
преди повече от три години преди депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, с което се
прекъсва давността при положително решение по иска по чл.422 ГПК. В настоящия случай,
заявлението е подадено на 12.01.2022г., поради което всички претендирани вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 12.01.2019г. се явяват погасени по давност. На първо място,
погасени се явяват сумите по фактури за период на потребление преди 12.08.2019г., от който
най-ранен момент се установи, че ответницата е съсобственик в имота. На следващо място,
погасени по давност са и вземанията по фактури до № 17 вкл. от Таблица № 1 от
заключението или с дата 20.09.2018г. Задължението по фактура под пореден № 18 от
Приложение № 1 с дата 23.04.2020г. е отразено в еспертизата, че е платено. Дължими се
явяват само сумите по фактури № 97344530/22.05.2020г., № 98039885/19.06.2020г. и №
98642055/17.07.2020г., чийто сбор възлиза на 141.07 лева (по фактурата от 17.07.2020г.
показанието е нула). Обстоятелството, че фактурата следва прехвърлителната сделка от
14.07.2020г. не се отразява на изводите на съда, тъй като датата на фактурата следва периода
на потребление и следователно калкулира стойността на потребеното количество за по-
ранен период. Дължима се явява и търсената върху тези главници акцесорна лихва в общ
3
размер от 30.92 лева – колона 4 от Таблица № 1 от заключението, тъй като същата
еначислена съобразно правилото на чл.33, ал.2 от ОУ на оператора, съгласно което
изискуемостта на вземането настъпва с изтичане на 30-дневен срок от датата на
фактуриране. Така определения падеж кани потребителя да плати и не е необходимо
отправянато на покана за плащане, нито публикуване на фактурите на интернет страницата
на дружеството, за да настъпи изискуемост, както се твърди от ответната страна. Като
собственик в имота, ответницата отговаря за 5/8 части от непогасените по давност вземания
или дължи на „Софийска вода“ АД следните суми:
88.15 лева – главница;
19.30 лева – моратора лихва.
До така посочените размери на вземанията за главница и лихва исковата претенция
следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410
ГПК (аргумент от чл.422 ГПК) до окончателното плащане. За горницата сумите по двата
иска следва да се отхвърлят като неоснователни за частта над 5/8 части и като погасени по
давност в останалата част.
По разноските
При този изход на делото, отговорността за разноски се разпределя по правилата на
чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи в процеса са 250.00 лева – 78.98 лева по заповедното
производство ( 28.98 лева ДТ и 50.00 лева ЮВ) и 171.02 лева – в исковия процес (71.02 лева
ДТ и 100.00 лева ЮВ, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено по НЗПП). От тях в тежест
на ответницата се присъжда сумата от 18.52 лева, съобразно уважената част от исковата
претенция, от които 5.85 лева по ч.гр.д.№ 1385/2022г. на СРС, 77 състав, и 12.67 лева – но
настоящото дело.
Разноските на ответника са в размер на 630.00 лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение, от която сума съобразно отхвърлената част от исковата претенция в тежест
на ищеца се присъждат 583.32 лева. Възнаграждението е определено по НМРАВ, съобразно
праговете по чл.7 и предвид обстоятелството, че са предявени два иска, поради което не е
налице основание размерът на разхода да се намали като прекомерен.
Същевременно, ответникът е бил представляван в заповедното дело от адв.Д. Ч.
безплатно на основание чл.38 ЗА, поради което на същата следва да се определи
възнаграждение за така осъщественото процесуално представителство. Същото съдът
определя под минималните прагове на НМРАВ, предвид факта, че заповедното
производство е едностранно и участието на длъжника в него се изчерпва с подаването на
възражение, което не е нужно да се мотивира. Ето защо, съдът определя възнаграждение в
размер на 150.00 лева, от които ищецът следва да плати 133.03 лева, съобразно отхвърлената
част от исковата претенция.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
4
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ц. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ж.к. „Дружба-2“, бл.215, вх.А, ет.5, ап.15, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Владайска“ №
19, партер (чрез адвокат Д. Ч.), дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, „Бизнес Център Интерпред Цар Борис“, бул.
„Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 1385/2022г. на СРС, 77 състав, а именно:
- на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – сумата 88.15
лева - главница за потребена вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за имот –
апартамент № 15, находящ се в гр.София, ж.к. „Дружба 2“, бл.215, вх.А, ет.5, за периода
25.04.2017г. – 19.07.2020г., ведно със законната лихва от 12.01.2022г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния заявен размер от
1293.56 лева, като неоснователен и като погасен по давност;
- на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – сумата 19.30
лева – лихва за забава за периода 26.05.2017г. – 19.07.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдения до пълния заявен размер от 155.58 лева, като неоснователен и
като погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Ц. С. Т., ЕГН **********, да заплати на
„Софийска вода“ АД, ЕИК *********, сумата 18.52 лева – разноски, от които 5.85 лева по
ч.гр.д.№ 1385/2022г. на СРС, 77 състав, и 12.67 лева – в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, да
заплати на Ц. С. Т., ЕГН **********, сумата от 583.32 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.38 ЗА, „Софийска вода“ АД, ЕИК
*********, да заплати на адвокат Д. Й. Ч., с адрес: гр.София, ул. „Владайска“ № 19, партер,
сумата 133.03 лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно
процесуално представителство на длъжника Ц. С. Т. по ч.гр.д.№ 1385/2022г. на СРС, 77
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5