№ 52
гр. Бургас, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120204560 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес
на управление: гр. *, ул. „*“ № 2, против Наказателно постановление № *-F* / 22.12.2021г.,
издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от
КСО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение
на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица.
С жалбата и депозираното писмено становище се иска отмяна на обжалваното
наказателно постановление, поради допуснати процесуални нарушения и наичие на
маловажност на случая.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. * от АК-Бургас, която поддържа жалбата по изложените доводи.
За Административно - наказващият орган, се явяват юрисконсулт *, която оспорва
жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на НП, същото е връчено на жалбоподателя на
28.10.2022 г., а жалбата е подадена на 07.11.2022 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
На 11.10.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.4 от КСО, като
не е подал в срок данни с декларация Образец 6 в ТД на НАП-Бургас за месец юли 2019 г.
1
Мястото на подаване на декларация Образец 6 за всяко регистрирано в ТД на НАП-Бургас
лице е в сградата на ТД на НАП- Бургас в гр.Бургас, ул.”Александровска” № 26, ет.1.
Декларация Образец 6 с данни за общия размер на дължимите осигурителни вноски и
вноските за фонд ГВРС, следва да се подаде, както следва –до 25–то число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено
възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца, в който е начислено или
изплатено възнаграждението. В случая декларацията следвало да бъде подадена до
31.07.2019 г., тъй като датата на начисляване на възнагражденията е 31.07.2019 г.
Декларацията е била подадена на 20.08.2019 г. и е била приета с вх. №
02000193279575.
Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, като впоследствие производството
било спряно до 03.12.2021 г. на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел
фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с
което за нарушение на чл. 5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба Н-13
от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложил на жалбоподателя
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е
съставен от компетентен орган.
Независимо от това, съдът намира, че са допуснати съществени нарушения при
съставянето на АУАН и НП, които са довели до ограничаване правата на жалбоподателя.
В обстоятелствената част на наказателното постановление АНО е посочил, че срокът,
до който е следвало да се подаде декларацията е установен в Наредба № Н-8/2005 г. на МФ.
Впоследствие обаче изрично е записано, че жалбоподателят нарушил разпоредбата на чл.5,
ал. 4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица
Приложимата разпоредба на чл.355 ал.1 от КСО предвижда налагане на имуществена
санкция на лице осигурител, който не подаде в срок декларация с данните по чл.5 ал.4.
Самият срок за подаване на декларациите не е предвиден в КСО, а съгласно чл.5 ал.6 от
КСО това е уредено с наредба, запълваща съдържанието на административнонаказателната
норма чрез определяне срока за подаване на декларациите. При налагане на имуществената
санкция АНО се позовал на разпоредби от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Към
посочената в наказателното постановление дата на нарушението, която на практика е
01.08.2019 г., доколкото задължението за действие е било до предния ден, е била в сила
Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ. Към този момент сочената за нарушена Наредба №
Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица (обн. в ДВ, бр.1 от 03.01.2020 г., в сила от същата дата), с която
2
е била отменена Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ, все още не е била влязла в сила.
Съобразно правилото на чл.3 ал.1 от ЗАНН за процесното административно нарушение се
прилага нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването му, но АНО при
решаването на преписката не е приложил действащата Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на
МФ, с което е издал постановлението в нарушение на материалния закон.
Обстоятелството, че в приложената от АНО Наредба Н-13 от 17.12.2019 г.
разпоредбата, регламентираща подаването на декларация обр. 6, изцяло е реципирана в
Наредба № Н-8/2005 г., включително в чл.4 са предвидени и същите срокове за подаване на
този вид декларации, не може да обоснове извод, че прилагането на нормативен акт, който
не е бил действащ към момента на извършване на нарушението е в съответствие с
материалния закон.
В този смисъл е константната съдебна практика, обективирана в Решение № 254 от
18.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2521 / 2020 г. на XIII състав на Административен съд –
Бургас, Решение № 210 от 11.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2640 / 2020 г. на XVI състав на
Административен съд – Бургас, Решение № 253 от 17.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2505 /
2020 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас и др.
Отделно от това, АНО е квалифицирал нарушението като такова по чл.5, ал. 4, т.2 от
КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. Рапозредбата на чл. 3
от сочената за нарушена наредба обаче гласи единствено: „Лицата по чл. 1, т. 3 подават
заявление съгласно приложение № 8“. Иначе казано, налице е разминаване между
фактическите твърдения и сочената за нарушена разпоредба, като в край на сметка не става
ясно какво нарушение се твърди да е извършено, което безспорно накърнява правото на
защита на жалбоподателя.
Всичко изложено сочи, че в производството са допуснати процесуални нарушения,
които водят до накърняване правото на защита и са основания за отмяна на обжалваното
постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л.24), в който е
отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Тъй като не
бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63д от ЗАНН, предвижда, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, то следва да бъде заплатено
цялото поискано възнаграждение в размер на 400 лв. Така или иначе, претендираното
възнаграждение съответства на минимално предвидения размер в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на
договора за правна помощ- 21.12.2022 г. Доколкото преди изменението ЗАНН, исканията за
разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл.205 от АПК, по аргумент
от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на наказателни
постановления, издадени от органите на НАП, е отговаряла агенцията, а не териториалното
й поделение (доколкото само агенцията е юридическо лице съгласно ЗНАП), съдът намира,
че следва да осъди именно НАП да заплати сторените в настоящото производство разноски.
3
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *-F* / 22.12.2021г., издадено от заместник
директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „*“ ЕООД,
ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ № 2, е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от
Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София да заплати на „*“ ЕООД,
ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ № 2, съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4