№ 18371
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. И.
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И. Гражданско дело №
20241110141379 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. О. И. и
Б. В. П. срещу „******“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск по
чл. 439 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответното дружество няма подлежащо на принудително изпълнение вземане срещу
ищците за следните суми, дължими разделно от всяка една от тях: по 1391, 38 лв. – ½
от цената на доставена топлинна енергия възлизаща на 2782, 76 лв., ведно със
законната лихва от 27.12.2012 г. до окончателното им изплащане; по 279, 13 лв. – ½ от
лихвата за забава върху посочените главници, начислена за периода 1.10.2009 г. –
16.11.2012 г., възлизаща на 558, 25 лв; по 41,71 лв. – разноски по делото, възлизащи
общо на 83,41 лв., за които суми на 09.04.2013 г. е издаден изпълнителен лист по ч. гр.
д. № 25781/2012 г. на СРС, 81 състав, в полза на „******“ ЕАД, въз основа на който
срещу ищците е образувано изпълнително дело № 20138440401759 по описа на ЧСИ
*******.
С исковата молба се твърди, че вземанията по изпълнителния лист са погасени
по давност, доколкото кредиторът не е инициирал извършването на изпълнителни
действия, прекъсващи давността, в продължение на повече от пет години. Последното
изпълнително действие е наложен запор върху банкова сметка на длъжниците,
извършен на 09.01.2019 г., и след тази дата до 09.01.2024 г. не са извършвани никакви
изпълнителни действия, прекъсващи давността. Иска се уважаване на предявения иск
и присъждане на разноски по делото.
С отговора на исковата молба, подаден от „*******, чрез юрк. ********, се
изразява становище за недопустимост на иска – поради прекратяване на
изпълнителното производство с постановление на частния съдебен изпълнител от
20.04.2023 г., евентуелно – за неоснователност на предявения иск, с твърденияя, че за
принудителното събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист били
предприемани изпълнителни действия, имащи за последица прекъсване на
погасителния давностен срок. Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на
1
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на
дружеството. Прави се възражение за прекомерност на разходите за адвокатско
възнаграждение, претендирани от насрещната страна.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
Искът е допустим.
Неоснователно е възражението на ответника, че искът е недопустим поради
прекратяване на изпълнителното производство с постановление на частния съдебен
изпълнител от 20.04.2023 г., на основание чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК. Съгласно практиката
на ВКС – решение № 60282 от 19.01.2022 г. по гр.д. № 903/2021 г. на ВКС, III г. о.,
решение № 50041 от 10.05.2023 г. по т.д. № 20/2022 г. на ВКС, I т.о. и др., длъжникът-
ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по
давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е
издаден изпълнителен лист, и при прекратено, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
изпълнително производство. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора,
въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително
производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е
погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи
принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се
позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемпцията по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и
кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не
може да откаже да изпълни поискания нов способ – той дължи подчинение на
представения и намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената последица от
настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново
(като номер) изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона.
От фактическа страна:
От съдържащия се в кориците на приложеното към делото заверено копие на
изпълнително дело № 20138440401759 по описа на ЧСИ *******, се установява, че
изпълнителен лист от 09.04.2013 г. по гр.д. № 25781/2012 г. на СРС, ГО, 81 състав, е
издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
02.01.2013 г., издадена по същото дело на СРС, и със същия П. О. И. и Б. В. П. са
осъдени да заплатят на „*******, всяка от тях: по 1391, 38 лв. – ½ от цената на
доставена топлинна енергия възлизаща на 2782, 76 лв., ведно със законната лихва от
27.12.2012 г. до окончателното им изплащане; по 279, 13 лв. – ½ от лихвата за забава
върху посочените главници, начислена за периода 1.10.2009 г. – 16.11.2012 г.,
възлизаща на 558, 25 лв; по 41,71 лв. – разноски по делото, възлизащи общо на 83,41
лв.
От приложеното към делото заверено копие на изпълнителното дело се
установява също, че то е образувано на 23.04.2013 г., по молба на „*******, въз основа
на издадения изпълнителен лист от 09.04.2013 г. по гр.д. № 25781/2012 г. на СРС, ГО,
81 състав, както и че с молбата от 23.04.2013 г. „******* е възложило, на основание чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител да проучи имуществото на ищците и
да определи начина на изпълнението. По изпълнителното дело са предприемани
следните изпълнителни действия по отношение на длъжниците: на 02.07.2013 г. са
наложени запори върху банковите сметки на Б. П.; на 03.09.2013 г. е наложена
възбрана върху собствен на Б. П. недвижим имот; на 03.02.2016 г. взискателят е
2
поискал налагане на запори върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на
длъжниците; на 03.02.2016 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжниците
в „Банка ДСК“ ЕАД; на 25.04.2016 г. са наложени запори върху банковите сметки на
длъжниците; на 11.05.2016 г. е наложена възбрана върху собствен на длъжниците
недвижим имот; на 29.12.2016 г. взискателят е поискал налагане на запор върху
банковите сметки и трудовите възнаграждения на длъжниците; на 10.01.2019 г. са
наложени запори върху банковите сметки на П. И.; на 29.10.2021 г. взискателят е
поискал налагане на запор върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на
длъжниците, както и да бъдат извършени опис и оценка на движимите вещи на
длъжниците.
Следва да се посочи, че с молба от 21.04.2016 г. (л. 73 от изпълнителното дело),
подадена от ищците до ЧСИ, същите са признали вземането на ответника за
посочените в изпълнителния лист суми и са поискали принудителното изпълнение да
бъде насочено само срещу имуществото на П. О. И..
От правна страна:
Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на изтекла
погасителна давност, има за предмет признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът няма подлежащо на принудително изпълнение вземане към
ищеца, поради погасителна давност, изтекла след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание или след влизане в
сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 или по чл. 417 ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2
ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. Правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага и когато вземането е
установено с влязла в сила заповед за изпълнение, защото влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на
изтичане на срока за подаване на възражението. При всички хипотези на чл. 416 ГПК
(когато възражение не е подадено в срок, оттеглено е или е налице влязло в сила
решение за установяване на вземането) настъпва стабилитетът на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.
418 ГПК се стабилизира окончателно. В този смисъл са решение № 6 от 21.01.2016 г.
по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 7.07.2022 г. по гр. д. №
4063/2021 г. на ВКС, III г. о., определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о., определение № 60818 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на
ВКС, IV г. о. и др.
При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, основан на
изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца-длъжник е да докаже, че срещу него
има образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесните
суми, а в тежест на ответника-кредитор е да докаже, че е извършвал действия, водещи
до спиране или прекъсване на давностния срок, тоест, че вземането му не е погасено
по давност.
В случая ищците П. О. И. и Б. В. П. доказаха твърдението си, че срещу тях има
образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесните суми
от „******“ ЕАД.
С оглед датата на издаване на заповедта за изпълнение (02.01.2013 г.) и
разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение би могла да влезе в сила
най-рано на 05.02.2013 г. (02.02.2013 г. е бил почивен ден – събота), след която дата е
3
започнал да тече и петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Петгодишният погасителен давностен срок, започнал да тече най-рано на
05.02.2013 г., не е изтекъл към предявяване на иска на 09.07.2024 г., тъй като е бил
спиран и прекъсван, поради което и процесните вземания на ответника към ищците не
са погасени по давност. Съображенията за това са следните:
Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителният давностен срок спира да тече по
време на висящността на изпълнителния процес относно принудителното
осъществяване на вземането, на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Същото е обявено
за изгубило сила на 26.06.2015 т., с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, с което се приема, че висящият изпълнителен процес не спира
течението на погасителната давност, а погасителният давностен срок се прекъсва с
извършването на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/1980 г., следва да бъде зачетено
до обявяването му за отпаднало с новоприетото ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, с което се дава друго задължително тълкуване на
разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Това е така, защото постановлението и
тълкувателното решение дават различно тълкуване на една и съща правна норма,
задължително за съдилищата, съдебните изпълнители, страните в искови и
изпълнителни производства, с което правните субекти са длъжни да се съобразяват.
Принципът на обратно действие на тълкувателните актове на ВС и на ВКС не важи в
хипотезата, когато спрямо една и съща правна норма се дава различно задължително
тълкуване с ново тълкувателно решение. В тези случаи последващите тълкувателни
решения нямат обратно действие и тяхното прилагане започва от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред. Да се приеме противното би означавало да
се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, § 1 КЗПЧОС. В
този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на
ВКС, ОСГТК, както и практиката на Европейския съд на правата на човека (решение от
19.02.2013 г. по делото ***** срещу ********* и решение от 10.01.2019 г. по делото
******* срещу *********).
Следва да се посочи също, че както в разясненията, дадени с т. 10 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. по тълк.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така и с тези, дадени в т. 3 от ТР
№ 2 от 04.07.2024 по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, както и в практиката на
ВКС (напр. определение № 1786 от 26.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 818/2024 г., II т. о.,
решение № 21 от 11.01.2024 г. по гр. д. № 439/2023 г. на ВКС, III г. о, определение №
1036 от 7.03.2024 г. по гр. д. № 3470/2023 г. на ВКС, III г. о. и др.), е прието, че
своевременно направеното от кредитора до съдебния изпълнител искане за прилагане
на определен изпълнителен способ прекъсва течението на погасителния давностен
срок, дори искането да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по
4
указание на органа на изпълнителното производство. Прекъсването настъпва дори
изпълнителното действие да не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок. Това е така, защото обстоятелствата, водещи до прекъсване на срока
не може да са такива, които не зависят от волята на взискателя.
В случая петгодишният погасителен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
започнал да тече най-рано на 05.02.2013 г., е текъл до 23.04.2013 г. (образуване на
изп.д. № 20138440401759 по описа на ЧСИ ******* и възлагане на частния съдебен
изпълнител, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, начина на изпълнението) и не е текъл по
време на висящността на посоченото изпълнително дело от 23.04.2013 г. до
26.06.2015 г. (когато задължителните указания по приложение на закона, дадени с
ППВС № 3/1980 г., са обявени за изгубили сила с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въвеждащо различно задължително тълкуване на
разпоредбите на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД). От 27.06.2015 г. петгодишният
погасителен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е продължил да тече, като
течението на срока е било прекъсвано на следните дати: на 03.02.2016 г. – с искането
на взискателя за налагане на запор върху банковите сметки и трудовите
възнаграждения на длъжниците и с налагането, на същата дата, на запорите върху
банковите сметки на длъжниците в „Банка ДСК“ ЕАД; на 25.04.2016 г. – с налагането
на запори върху банковите сметки на длъжниците; на 11.05.2016 г. – с налагането на
възбрана върху собствен на длъжниците недвижим имот; на 29.12.2016 г. – с искането
на взискателя за налагане на запор върху банковите сметки и трудовите
възнаграждения на длъжниците; на 10.01.2019 г. – с налагането на запори върху
банковите сметки на П. И.. В периода 13.03.2020 г. - 17.04.2020 г. погасителният
давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е спрял да тече по силата на чл. 3, т. 2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й
редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и § 13 от Заключителните
разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.) След 17.04.2020 г. течението на
срока е било прекъснато на 29.10.2021 г. – с искането на взискателя за налагане на
запори върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на длъжниците, както и
да бъдат извършени опис и оценка на движимите вещи на длъжниците. От 29.10.2021
г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който давностен срок не е бил
изтекъл към предявяване на иска на 09.07.2024 г.
Следва да се добави, че давността е била прекъсната, на основание чл. 116, б.
„а“ ЗЗД, и с признаване на вземането на ответника към ищците, извършено на
21.04.2016 г. (л. 73 от изпълнителното дело). Според практиката на ВКС (напр.
определение № 291 от 20.03.2015 г. по гр. д. № 5999/2014 г. на ВКС, III г. о.),
признаването на вземането от длъжника прекъсва давността и на установено със
съдебно решение вземане, като в този случай срокът на новата давност всякога е пет
години, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В Закона за задълженията и договорите липсва
правна норма, която да изключва приложението на чл. 116, б. „а“ в случаите по чл. 117
ЗЗД. В Тълкувателно решение № 4 от 14.10.2022 г. по тълк.д. № 4/2019 г. на ВКС,
ОСГТК, постановено, във връзка с приложението на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, е разяснено, че
за да е налице прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, изявлението или
действието на длъжника, в което се обективира признаването на вземането, следва да е
адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по който с оглед
обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на кредитора. Под
адресиране следва да се разбира отправяне (насочване) на изявлението към кредитора
или негов представител. Изявлението или действията на длъжника, с които се
5
признава вземането, не е задължително да бъдат направени в присъствието на
кредитора. Прекъсващо погасителната давност по чл. 116, б. а ЗЗД е всяко поведение
на длъжника, което по своето съдържание ясно и недвусмислено манифестира
съзнанието му за съществуване на дълга, ако начинът, по който и обстоятелствата, при
които е осъществено, по естеството си предполагат достигането му до знанието на
кредитора.
Неоснователни са доводите на ищците, че след като на 09.01.2021 г.
образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист изпълнително производство
по изп.д. № 20138440401759 по описа на ЧСИ ******* се е прекратило по право, на
основание чл. 433, ал. 1 ,т. 8 ГПК, извършените след тази дата изпълнителни действия
не са били годни да прекъснат погасителния давностен срок за вземанията на
взискателя. За прекъсването на давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД е
ирелевантно дали предприемането на действия по изпълнение е поискано по висящо
или по перемирано изпълнително дело. Съгласно практика на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от
2015 г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото дори срокът по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК да е изтекъл към датата на молбата, съдебният изпълнител е
длъжен да предприеме поисканото действие и за прекъсването на давността е без
значение дали е сторил това по новообразувано изпълнително дело или по
съществуващото такова - решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на
ВКС, IV г. о., решение № 60282 от 19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III г. о.,
решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, III г. о., решение № 3
от 4.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, IV г. о. По този въпрос е формирана и
задължителна практика на ВКС – ТР № 2/2023 от 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023
г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила
перемпция.
Предвид изложеното предявеният от П. О. И. и Б. В. П. срещу „******“ ЕАД,
иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на
ответинка следва да се присъди сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на дружеството в настоящото
производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. О. И., ЕГН **********, и Б. В. П., ЕГН
**********, против „*******, ЕИК ******, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че „******* няма право
на принудително изпълнение срещу П. О. И. и Б. В. П. за следните суми, дължими
разделно от всяка една от тях: по 1391, 38 лв. – ½ от цената на доставена топлинна
енергия възлизаща на 2782, 76 лв., ведно със законната лихва от 27.12.2012 г. до
6
окончателното им изплащане; по 279, 13 лв. – ½ от лихвата за забава върху посочените
главници, начислена за периода 1.10.2009 г. – 16.11.2012 г., възлизаща на 558, 25 лв; по
41,71 лв. – разноски по делото, възлизащи общо на 83,41 лв., за които суми на
09.04.2013 г. е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 25781/2012 г. на СРС, 81
състав, в полза на „******“ ЕАД, въз основа на който срещу ищците е образувано
изпълнително дело № 20138440401759 по описа на ЧСИ *******.
ОСЪЖДА П. О. И., ЕГН **********, и Б. В. П., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, да заплатят на „*******, ЕИК ******, сумата 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на
дружеството по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7