РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Бургас, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120104036 по описа за 2022 година
Повод за образуване на делото са предявените от П. И. К. против М. Д. Н. искове за
установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1000
лв., представляваща двоен размер на капаро, предадено по сключен между страните
предварителен договор, поради неизпълнение от страна на ответницата, ведно със законната
лихва върху посочената сума, начиная от 17.05.2022 год. до окончателното й изплащане, за
които вземания по ч.гр.д. № 3060 / 2022 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.415, ал.1, т.1 вр. с ал.3 и ал.4 от ГПК, а
правното им основание е в чл.93, ал.2, изр.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с
определението по чл.140 от ГПК - са допустими.
В съдебно заседание се поддържат от ищеца и адвокатския му
пълномощник, който ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните
разноски.
Ответницата, също лично и чрез упълномощен представител, оспорва
предявените искове по съображения, изложени с отговора по реда на чл.131 от ГПК.
Представя доказателства и претендира разноски.
Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че по повод продажба на собствен на ответницата
1
апартамент, на 25.12.2021 год. са съставили процесния документ, наречен в исковата молба
„разписка“.
Същият е с текст, изписан на ръка, според който ищецът - купувач е предал
на ответницата сума от 500 лв. Следват множество добавки между вече изписаните редове,
вкл. досежно изписаната с думи сума и че получените от ответницата Н. 500 лв. ще се
приспаднат от продажната цена на апартамента, възлизаща на 39 000 евро.
Като основание за предаване на сумата е посочено „капаро за закупуване на
апратамент, намиращ се в комплекс „..................…..“ Нататък следва описание на
апартамента и принадлежностите (мебели и електроуреди), с които се продава, както и
описание на последиците за всяка от страните, в случай, че не се стигне до сделка „в най-
кратък срок (до един месец) пред нотариус“, в т.ч. поради „нередности в документите, които
не позволяват оправянето им и изповядване на сделката“.
Съгласно издадено от Агенция по вписванията на 06.01.2022 год.
удостоверение, на 06.01.2021 год. за въпросния апартамент е вписана договорна ипотека в
полза на „Банка ДСК“ ЕАД.
На 28.01.2022 год. К. е поканил Н. да му заплати сумата от 1000 лв. в срок
до 12.02.2022 год. по посочена банкова сметка, „във връзка със задължение, породено от
депозитна разписка от 25.12.2021 год.“.
Това е станало с нотариална покана, връчена на Н. на 04.02.2022 год. при
условията на чл.44, ал.1 от ГПК - при отказ.
Към 06.01.2022 год. ответницата и съпругът й са разполагали с актуални
схема и удостоверение за данъчна оценка на продавания апартамент, а на 10.02.2022 год.,
плащайки на „Банка ДСК“ ЕАД сума в размер на 43946.20 лв., са погасили напълно
(окончателно) кредита, за обезпечаване на който е вписана горепосочената договорна
ипотека. В тази връзка, на 16.02.2022 год., нарочно оправомощен представител е дал от
името на банката нотариално заверено съгласие за заличаване на ипотеката.
Изслушана по реда на чл.176 от ГПК, ответницата признава, че подписът на
разписката е положен от нея.
Според св. К. - ............., разписката се е подписала на място, но тя не е
видяла предаването на сума и не помни кога фактически е съставена разписката. Не е видяла
точно предаването на парите, но предполага, че съпругът й е предал сумата от 500 лв., като
помни, че на въпросната среща между страните е присъствал и съпругът на ответницата.
По думите на св. Н. - .............., ищецът е ходил в апартамента за два огледа.
Свидетелят не е присъствал на първия оглед, но от съпругата си знае, че тя е запознала
бъдещия купувач с наличието на вписана ипотека. Присъствал е обаче на втория оглед към
края на м.декември, по време на който ищецът се представил с имена, различни от тези, с
които се представял първоначално. На срещата К. извадил от раницата си изписан лист,
нанесъл в него данните на Н., като отново бил запознат с наличието на ипотека и се
съгласил първо да изплати дълга към банката, след което да се сключи окончателен договор.
2
Подобни опции били коментирани и пред нотариус по-късно, а накрая ищецът се отказал от
сделката. При втория оглед страните се съгласили да оставят разписката в апартамента, т.к.
не било платено в пълен размер капарото, но така и не станало ясно как К. си го е взел
оттам.
Въз основа на така установените факти, у съда се формира убеждение за
неоснователност на исковете.
Първо, за яснота на страните следва да се каже, че представеният документ,
от който ищецът черпи права, макар да е озаглавен разписка, е подписан от съставителите
му-съдоговорители, съдържа техните насрещни волеизявления, които са насочени към
постигане на желана от тях и допустима от закона цел - бъдеща продажба на апартамент,
собствен на ответницата. Но не само - съдържа и основните елементи на окончателния
договор, употребен е терминът „капаро“ и са въведени клаузи за неизпълнение. Поради това,
независимо от това как всяка страна желае да озаглави документа, избягвайки упорито
истинското му значение, настоящият състав, като изхожда единствено от установеното
съдържание, е на мнение, че се касае за предварителен договор.
Този частен документ, освен диспозитивен (договор), е и свидетелстващ
(разписка за продаване/получаване на сума) и би се ползвал с материална доказателствена
сила срещу издателя, само ако е редовен от външна страна и истински (автентичен). В
конкретния случай обаче, противно на поддържаното от ищеца, той не установява
получаването на сумата от 500 лв. от ответницата. Наличните в същия очевидни добавки,
ценени с депозираните свидетелски показания (допустими по чл.194 от ГПК), които съдът
не намира причина да не кредитира, разколебават истиността (автентичността), а оттам и
доказателствената сила на документа. Или иначе казано - предвид оспорването на
посоченото съдържание на документа и последващата добавка в текста, досежно
предаването на сумата и нейния размер, съдът приема, че издателят Н. не е направила
волеизявление за получаване на сума от 500 лв., а оттук - не дължи връщането й в двоен
размер.
Впрочем, дори да бе установено, че е получила подобна сума, тя не би
дължала връщането й и поради обстоятелството, че до сключване на окончателен договор не
се е стигнало не по нейна вина, а поради явното нежелание на ищеца. Тъкмо той, а не
ответницата, се е отказал от сключване на сделката, и то преди края на дадения срок. Самото
наличие на ипотека не съставлява такава „нередност в документите“, която да е пречка за
изповядване на сделката пред нотариус и придобиване на собствеността, още повече, че
няма как, преди да е изтекъл срокът, ищецът да е знаел, че тази ипотека няма да бъде
заличена към датата, на която следва да се сключи окончателния договор. Няма и
доказателства да е изчакал края на срока, да е канил продавача и той да е отказал да сключи
сделката по причина, която да му бъде вменена в неизпълнение.
Ето защо предявените главен и акцесорен искове подлежат на отхвърляне,
като на ответницата, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, се присъдят разноски в размер на 600
3
лв. за настоящото производство.
Воден от горното, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на П. И. К. от ........................., ЕГН - **********, предявени против М.
Д. Н. от .............................., ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо,
че ответницата, на основание чл.93, ал.2, изр.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, дължи на ищеца
сумата от 1000 лв., представляваща двоен размер на капаро, предадено по сключен между
страните предварителен договор, поради неизпълнението му от страна на ответницата, ведно
със законната лихва върху посочената сума, начиная от 17.05.2022 год. до окончателното й
изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 3060 / 2022 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА П. И. К. да заплати на М. Д. Н. деловодни разноски в размер на
600 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4