Р Е
Ш Е Н
И Е
№………./02.03.2017г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно
заседание, проведено на втори февруари две хиляди и седемнадесета година, в
състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
При секретар : М.П.
Като разгледа
докладваното от съдията
Търговско дело №960 по описа за 2016 год.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по т.д.№960 по описа на Варненски окръжен съд за 2016г. образувано по искова
молба на Ц.Т.Г. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. А.Х.Д. от ВАК, с
която срещу „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.Стефан
Караджа №2, в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени
искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), нов чл.432, ал.1 от КЗ (в
сила от 01.01.2016г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за присъждане
на сумата
общо от 47 500
лева,
от които 41 000 лева
представляват обезщетение за
понесените от ищеца болки и страдания в резултат на
настъпили неимуществени
вреди
– телесни повреди, а именно : счупване на капачето на дясното коляно, което е обусловило
трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период около 4-5
месеца, както и сумата от 6 500 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
психически преживявания и състояние на емоционален стрес, резултат
от ПТП на 06.12.2014г. Претендира се и законната лихва от датата на
увреждането на 06.12.2014г. до подаване на исковата молба и от
последната до окончателното изплащане на задължението.
Отделно от
обезщетението за неимуществени вреди ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди в общ размер на сумата от 413.20 лева, както
следва: 1. 210.00 лева представляваща
вноски за рехабилитационни процедури, ведно с
лихвата, считано от 24.04.2015 год. - до 01.07.2016 г. датата на исковата
молба, както и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, 2. 29.00 лева,
потребителска такса за престоят му в болницата, ведно с лихвата, считано от
11.12.2014 год. - до датата на исковата молба и след това до
окончателното изплащане на сумата, 3. 76.00 лева, стойността на ортеза -
тутор на колянна става, ведно с лихва считано от 10.12.2014 год. - до датата на
исковата молба и след това до
окончателното изплащане на сумата; 4. 45.27
лева, стойността на лекарство „Фраксипарин" и
компрес стерилен, ведно с лихва считано от 24.12.2014 год. -
до датата на исковата молба и след това до
окончателното изплащане на сумата; 5. сумата
от 52.93 лева, стойността на на лекарство „Реставит Еликсир",
ведно с лихва, считано от 27.02.2016 год. - до датата на
исковата молба, както и след това до окончателното изплащане на сумата;
Настоява се за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски,
вкл.адвокатски хонорар.
В
срока по чл. 367 ГПК ответната страна „ЗДА Армеец“ АД ЕИК ********* е
депозирала писмен отговор, с който оспорва исковете като недопустими, в
евентуалност като неоснователни по основание и размер. Въведено е възражение за
местна неподсъдност на делото и възражение относно приложимостта на глава
тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове“ към настоящия
казус.
В срока
по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията, релевирани с
отговора.
В
срока по чл. 373 ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор, с което
размяната на книжа е приключила.
В
исковата молба се излага, че на 06.12.2014 г. в гр.Варна, на
бул."Христо Ботев", на кръстовището с ул. "Кракра" при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Сеат Толедо" с peг.№ В
1695 РР, като при завиване наляво за навлизане в друг път водачът - Ж. М. К. не
пропуснал насрещно движещото се пътно превозно средство, нарушил правилата за
движение по пътищата - чл. 37 ал. 1 от ЗДП и по непредпазливост причинил на Ц.Т.Г.
ЕГН ********** средна телесна повреда. За настъпилото ПТП било образувано НАХД
№5186/2015г. по описа на ВРС, приключило в влязло в сила решение
№102/27.01.2016г., като се твърди, че наличието на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца са безспорно установени. Сочи се, че поради осъщественото ПТП,
ищецът претърпял болки и страдания, както и е реализирал разходи, които до
момента не са били обезщетявани. Излага, че към момента на инцидента по
отношение на виновния водач е налице действащ договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, сключен със ЗАД АРМЕЕЦ” АД с ЕИК ********* по застрахователна полица №1114002669956, поради което насочва прекия
иск срещу застрахователя. Молбата е за уважаване на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и
размер. Счита, че не е налице фактическия състав на института на деликта, с
което оспорва исковете по основание. Сочи, че размерът на претенцията е
прекомерно завишен. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Релевира възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия в ПТП, като навежда твърдения, че пострадалото лице е
било без задължителен обезопасителен колан, като се твърди, че при ползването
му той би бил в състояние да задържи пътника в седалката на автомобила и уврежданията не биха настъпили.
С допълнителната искова молба ищецът
възразява срещу изложените в отговора на исковата молба твърдения и поддържа
релевираните доводи в исковата молба досежно основателността на предявената
искова претенция. Счита, че фактическият състав за ангажиране на деликтната
отговорност е изпълнен, поради което претендираното застрахователно обезщетение
се явява дължимо. Оспорва наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
С допълнителен
отговор, ответното дружество изразява становище по направените от ищеца
възражения в ДИМ. Поддържа изложеното в отговора.
По
допустимостта на предявените искове, оспорена от ответника в отговора му, с
определение №3341 от 14.10.2016г. съдът е приел, че предявените искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), нов чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от
01.01.2016г.), вр.чл. 45 и чл. 52 ЗЗД са допустими, доколкото легитимацията на
страните съответства на твърденията за настъпило увреждане на пострадалия и
предявената от него претенция спрямо застрахователя на делинквента за
обезщетение на настъпилите имуществени и неимуществени вреди в резултат на
противоправни действия на застрахования по сключената застраховка „Гражданска
отговорност“. Относно различните действащи по време на застрахователното правоотношение
нормативни актове, съдът се е поизнесъл, че действително с влизането в сила от
01.01.2016г. на новия Кодекс на застраховането /обн. ДВ, бр. 102 от
29.12.2015г./, който отмени Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 103 от
23.12.2005г.), се поставя допълнително изискване с рекламационен характер към
желаещото да отправи застрахователна претенция лице да го стори първо пред
застрахователя преди да предяви срещу него пряк иск в съда /чл. 432, ал. 1, чл.
493, вр чл. 380 КЗ/. В § 22 от ПЗР на КЗ /2016г./ е уреден въпроса относно
заварените към датата на влизане на новия кодекс застрахователните договори
като е прието, че ако са сключени преди влизането му в сила, се прилагат
разпоредбите на част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако
страните договорят друго след влизането в сила на новия кодекс. Доколкото
провеждането на процедурата по чл. 380 от КЗ би имала значение за допустимостта
на иска по чл. 432 от КЗ (предвид изричното правило на чл. 493, ал. 3 от КЗ)
съдът приема, че спрямо процесното застрахователно правоотношение следва да се
прилагат разпоредбите на отменения Кодекс на застраховането, доколкото от
представената от ищеца справка е видно, че договорът за застраховка „Гражданска
отговорност“ между водача и застрахователя е сключен на дата 27.02.2015г.,
която предхожда влизането в сила на новия КЗ и съобразно разпоредбата на § 22
от ПЗР на закона приложение ще намерят правилата на част четвърта от КЗ (отм.),
в която се включва и текста на чл. 226, уреждащ прекия иск срещу застрахователя,
аналогичен на предявения пред съда. С оглед на горното, заявяването на
претенция за вреди първо пред застрахователя в конкретния случай не е
положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството пред
съда, предвид разглеждането му по реда на КЗ (отм.). Исковете са допустими и
същите подлежат на разглеждане по същество.
Правната квалификация на предявените от ищцата искове : основание чл.226,
ал.1 от КЗ (отм.), нов чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр.чл. 45 и
чл. 52 ЗЗД във вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е възложено да проведе пълно и пряко доказване на
всички всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане - виновно
противоправно действие, извършено от Ж. М. К., настъпили за ищеца вреди
–телесни увреждания и психически страдания, причинно-следствена връзка между
деликта и вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между
ответното дружество и делинквента; вид и тежест на неимуществените вреди,
претендирани от ищеца, вид на имуществените вреди, както и да обоснове размера
на претендираните обезщетения. Единствено субективният елемент – вината – се
предполага - до доказване на противното.
Ответното застрахователно дружество носи тежестта да докаже твърдяното
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, а именно, че последният е
проявил поведение, което е пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди.
Влязлата в сила присъда се ползва със сила на присъдено нещо относно
изчерпателно посочените в чл.300 от ГПК обстоятелства, при което е задължителна
за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само
относно това : дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали
деецът е виновен. В съгласие с трайно установената съдебна практика решението
по чл.78а НК се включва в обсега на
чл.300 от ГПК, т.е. влязлото в сила решение по чл.78а НК е задължително за
гражданския съд (т.15 от ТР №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№6/2012г.,
ОСГТК, Решение №85/03.08.2016г. по т.д.№1047/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
приложеното а.н.х.д.№5186/2015г. по описа на ВРС, съобрази заключенията на
съдебно-автотехническата експертиза, съдебно-медицинската и
съдебно-психиатричната експертизи приема за установено от фактическа страна
следното :
По делото се установява наличието
на настъпило застрахователно събитие, причинено от Ж. М. К. с ЕГН ********** от
гр.Варна, застрахован при ответното ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* гр. София, по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. С влязло в сила
Решение №102 от 27.01.2016г. по н.а.х.д.№5186 по описа на Варненски районен съд
за 2015г., осми наказателен състав, Ж.
М. К. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 06.12.2014г. в
гр.Варна, на бул.Христо Ботев, на кръстовището с ул.Кракра, при управление на
МПС – лек автомобил „Сеат Толедо4 с рег.№В 1695 РР, като при завиване наляво за
навлизане в друг път не пропуснал насрещно движещо се ППС, нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.37, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Ц.Т.Г.
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движенията на
десния долен крайник за период от около 2.5 – 3 месеца, обусловено от счупване
капачето на дясното коляно, с което е осъществил състава на престъпление по
чл.343, ал.1, б.“б“, пр.второ във вр.чл.342, ал.1 от НК. Виновният водач е
освободен от наказателна отговорност, на осн.чл.78а, ал.1 от НК, и му е
наложено наказание – глоба в размер на 1000 лева.
Към момента на извършване на деянието МПС с ДК номер В 1695 РР, има
активна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, обективирана в
полица №11114002669956 със срок на валидност до 30.10.2014г. (л.33).
Видно от приетите по делото писмени доказателства – Епикриза, изд. от
Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Света Анна- Варна“ гр.Варна и
амбулаторни листи, както и съгласно заключението на съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от д-р Р.М., е, че вследствие на произшествието ищецът е
получил средна телесна повреда – счупване на дясното колянно капаче, обусловило
трайно затруднение на двеженията на десен долен крайник за повече от 45
дни.
Видно от Епикриза ИЗ 20640, издадена от МБАЛ „Св.Анна – Варна” Клиника
по ортопедия по травматология гр.Варна Ц.Г. е постъпил в болницата на
06.12.2014г. в резултат на ПТП със счупване на пателата. С оглед установената находка под спинална
анестезия е извършено открито наместване с вътрешна фиксация – патела. Изписан
е на 11.12.2014г. с гипсова имобилизация за 45 дни и препоръки да продължи
антитромботичната профилактика до 45 – тия следоперативен ден, да се предвижва
с патерици без да натоварва крайника, както и да проведе рехабилитация.
Приети по делото са представени 5 броя амбулаторни листи, издадени на Г.
с диагноза –счупване на пателата - през периода от 14.01.2015г. до 04.11.2015г.
след проведени първични и вторични медицински прегледи. В същите се съдържат
данни, че позицията на имплантите е стабилна, но е налице недостатъчна
консолидация; флексията е 60 градуса, пълна ексензия; налице е хипотрофия на
бедрената мускулатура и слабост в крака; постепенно болката намалява спрямо
началото, но все още с дефицит в обема на движение.
Вещото лице по СМЕ, чието заключение съдът изцяло кредитира като
мотивирано и обосновано, пояснява, че оперативното лечение на пострадалия се
състои във фиксация на костните фрагменти с метал с последваща имобилизация за
45 дни. Докладва, че лечението е продължило с физиотерапия и рехабилитация за
възстановяване обема на движения на ставата и тонизиране на мускулатурата, като
счита, че тази рехабилитация трябва да продължи и понастоящем.
Според лекаря счупването на колянното каначе е придружено с много силни
болки, усилващи се при всеки опит за движение в ставата; стъпването на крайника
е почти невъзможно. След операцията и обездвижването на крайника болките
намаляват до поносими.
При медицинския преглед на ищеца, извършен за целите на експертизата,
вещото лице установява ясно видим оперативен белег с формата на разтеглено S и дължина около 12 см по предното лице на дясната
колянна става. Движенията на крайника са болезнено ограничени – разгъване до 5
градиса при норма 0 и свиване до 90 градуса при норма 110 градуса. На
контролната снимка вещото лице вижда, че капачката е сраснала с образуване на
ръб към ставната повърхност. Костите образуващи колянната става са остеопоротични. Металът, съединяващ костните фрагменти не е
отстранен, като вещото лице не препоръчва отстраняването му. Налице е
хипотрофия на бедрената мускулатура. Пострадалият ходи с леко накуцване и не
може да направи пълен клек.
В съдебно заседание д-р М. пояснява, че оперативната намеса се е опитала
да събере фрагментите на капачето, но лечението е завършило с образуването на
ръб отзад на капачката, при което може да се заключи, че анатомичната цялост на
капачката не е възстановена. Същата не може да се възстанови повече от това,
което е направено, дори принципно при такива травми се отстранява капачката.
Лекарите са опитали да задържат органа, но предвид образувалия се ръб от
вътрешната страна, според вещото лице не може да се очаква съществено подобрение
от настоящото състояние на пострадалия, а именно : да върви продължително време
пеш или да стои дълго време прав. Нещо повече, образувалото се ръбче отзад на
капачката трие хрущяла на бедрото и предизвиква силно износване на хрущяла.
Според вещото лице състоянието на Г. би могло да се подобри след подмяна с
изкуствена капачка.
Според специалиста пострадалият може да упражнява трудова дейност, която
не е свързана с натоварване на долни крайници. Д-р М. счита, че приетите по
делото доказателства за извършени манипулации и закупуване на лекарства са
относими към лечението на ищеца във връзка с получената травма.
Освен болките в резултат на телесните увреждания, ищецът получава и
психическа травма. Съгласно заключението на вещото лице по проведената и приета
съдебно-психиатрична експертиза д-р А.П., специалист по психиатрия и съдебна
психиатрия в Първа психиатрична клиника, непосредствено след инцидента
пострадалият Ц.Г. развива Остра стресова реакция F43.0 по МКБ 10.
Вещото лице пояснява, че след първоначалната фаза на „зашеметеност“, характерна
за острата стресова реакция са проявяват невротични оплаквания, висока
тревожност, изразени невровегетативни оплаквания – сърцебиене, изпотяване,
чувство за задушаване, аритмия, главоболие, нарушен съд. Описаните оплаквания
са най-интензивни в първите часове и обикновено продължават няколко дни, но
продължителното въздействие на стресогенните фактори в настоящия случай са
довели до развитието на тежък дистрес с висока тревожност, отчаяние,
безпокойство за невъзможност за справяне със ситуацията и за планиране на
бъдещето. Като закъснял отговор на стресогенната ситуация при пострадалия Г. е
възникнала реакция на дезадаптация, с водещи – висока тревожност, безпокойство,
кошмарни сънища, загуба на апетит, страхови изживявания, отчаяние, емоционална
нестабилност, отбягващо поведение и флуктуиращи страхови изживявания.
Продължаващите във времето лечение, възстановителен процес и съдебни дела
поддържат у Г. спомена за катастрофата и
съответната вторична невротична преработка на случилото се по натраплив и
травматичен механизъм. Според вещото лице към настоящия момент тревожността е
редуцирана, като в поведението на освидетелствания доминират страхови
изживявания, отбягващо поведение и емоционална лабилност с дистимни колебания,
т.е. той не е успял пълноценно да преработи събитието. За редукция на
персистиращите страхови изживявания вещото лице препоръчва провеждане на
медикаментозно и психотерапевтично лечение.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
ищцовите свидетели – М. П. Г. и В. Ц. Г., съответно съпруга и син на ищеца.
Преценявани при условията на чл.172 от ГПК с оглед възможна заинтересованост
на свидетелите от изхода на спора, съдът изцяло кредитира показанията им,
предвид обстоятелството, че същите кореспондират със събрания в хода на
производството писмен доказателствен материал и проведените експертизи.
Показанията на най-близките на ищеца хора са обективни, предвид директните им
възприятия, тъй като именно те са обгрижвали Г. непосредствено след инцидента и
впоследствие след прибирането му от болницата в продължение на година, както и
към настоящия момент. В показанията си
изнасят, че трамвите са били комплексни – както на физиологично ниво, така и на
психическо. Особено стресираща за Г. била първо гледката на натрошените кости
на капачката по кожа, а едновременно с това и болката от нарушената й цялост.
След операцията ищецът бил с ортеза на крака – от бедрото до глезена, което
наложило да бъде транспортиран от болницата до дома с линейка и носен до
леглото му. В началото той не можел да става, което изисквало ползването на
подлога при нужда. Във всеки един момент до него следвало да има някого;
пострадалият бил много възбуден и тревожен от този факт, както и от болките. От
преди ПТП-то Г. страдал от повишено кръвно налягане, но след връщането си у
дома, започнал да получава аритмия, което наложило неколкократно да бъде викан
екип на Спешна помощ. Наложило се в продължение на 30 дни в дома да идва
медицинска сестра, за да му слага предписаните хиперинови инжекции. Ортезата била махната в средата на м.февруари
2015г., след което отпочнала рехабилитация в Градска поликлиника до средата на
м.април, а по-късно – и гимнастика у дома, тъй като от обездвижването мускулите
на краката му започнали да намаляват обема си. Г. трудно спял през нощта. Две
седмици след завръщането си у дома с помощта на съпругата и сина си започнал
опити да става като ползва две патерици. В началото на м.август 2015г. до
октомври оставил двете патерици и започнал да се движи с една патерица с
подлакътник. През зимата също я ползвал. Според свидетелите, в резултат на
инцидента Г. станал затворен, ограничил социалните си контакти както, защото му
било трудно да се придвижва, така и поради страха да не се повтори събитието
след като излезе от дома. Към настоящия момент Г. трудно качва стълби,
затруднява се при ползването – слизане и качване - на градския транспорт.
Независимо, че е шофьор, отказва да шофира, тъй като не е успял да преодолее
стреса. Особен проблем се проявил и по отношение на психическото състояние на
пострадалия, поради обективната му невъзможност да се обслужва сам, да излиза
навън, да извърша обичайната си 40-годишна дейност на преподавател в ТУ Варна.
Инцидентът го принудил да прекъсне преподаването си през зимния семестър, както
и за летния, тъй като не можел да върви сам и без патерици, както и да стои
прав – също било невъзможно.
Според вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза по
искане на ответното дружество във връзка с установяване факта на въведеното
възражение за съпричиняване на вредите от страна на увредения, предните седалки
на автомобила, с който се е придвижвал последният, са оборудвани с триточкови
инерционни предпазни колани. Принципно функцията на триточковия предпазен колан
е да противодейства на породените при ПТП правопосочни инерционни сили като
задържа тялото (торса) на пътника към седалката (облегалката) на автомобила и
по този начин да го предпази от по-големи наранявания (по-специално главата му
от удар в таблото на автомобила). Същият не го предпазва от странични движения
на тялото и главата в зависимост от механизма на удара и направлението на
породилите се от него сили. Същото се отнася и за крайниците на пътника, чието
движение е свободно и не се ограничава от колата. Затова, ако и да бил с
поставен предпазен колан, крайниците му не са предпразени от нараняването, осъществено
след удара на коляното в зоната на арматурното табло. Действително в
приложените по делото писмени доказателства, вкл. и в наказателното
производство, не се съдържат данни дали Г. е бил с поставен колан; не могат да
се приемат за достоверни показанията на двамата свидетели за получени от техния
родственик наранявания по гръдния кош, тъй като не намират опора в останалия
доказателствен материал, а същите, според вещото лице, са характерни и се
наблюдават при ПТП с породени сравнително големи сили на удара, както в
конкретния случай. Налице са, обаче, други данни, на които вещото лице се
базира, за да обоснове извода, че Г. е бил с предпазен колан, а именно : че
пътуващата на задната седалка съпруга на потърпевшия е получила наранявания
като в следствие на породените от ПТП сили е „полетяла“ напред и се е ударила в
облегалката на предната седалка. С оглед на този факт вещото лице счита, че Г.
е бил с поставен предпазен колан при настъпване на ПТП, т.к. в противен случай
той би получил много по-големи наранявания (вкл. и по главата) при удара в
арматурното табло на автомобила.
Пътно-транспортното произшествие причинява на ищеца Г. и значителни по
размер имуществени вреди, свързани със заплащане на рехабилитационни процедури,
кинезитерапия, потребителска такса 2014г., ортеза и лекарства, общо в размер на
413.20 лева. Представените доказателства кореспондират с препоръчаните в
медицинските документи диагностични и терапевтични процедури. Във връзка с
поставената задача и след запознаване с приетите по делото разходни документи,
вещото лице по СМЕ докладва, че дейностите, за които са платени са относими към
лечението получените от ищеца травми.
ВЪЗ
ОСНОВА на изложените
факти и обстоятелства, безспорно установени от еднопосочните и
взаимнодопълващите се писмени и гласни доказателства, както и предвид
компетентните и неоспорени експертни заключения, се налагат следните правни
изводи :
Съгласно разпределената доказателствена
тежест, ищецът установява наличието на всички елементи от фактическия състава
на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на
застрахователя за обезвреда на настъпилите за ищеца в резултат на деликта
неимуществени и имуществени вреди.
Предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК от
постановения по н.а.х.д.№5186/2015г. по описа на РС Варна съдебен акт се
установява несъмнено извършването на твърдяното в исковата молба деяние,
неговата противоправност и вината на водача на МПС. С пълно и пряко доказване
ищецът доказва и наличието на останалите елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане – настъпилите за него болки и страдания от причинените
травми, техния характер, степен и продължителност във времето, както и пряката
им причинна връзка с деянието.
Налице е и хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ
(отм). Доказва се наличието на валиден договор за застраховка „ГО” към датата
на реализиране на ПТП между собственика на причинилия увреждането автомобил и
ответника като застраховател по риска.
Предвид обхвата на застрахователното покритие,
регламентиран в чл. 267 от КЗ (отм.), застрахователят обезщетява всички вреди,
за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл.257, ал.2 от КЗ (отм.)
застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание.
Съгласно
задължителните за съдилищата постановки, дадени с Постановление № 4/23.12.1968
г. по гр.д.№ 2/1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства. За да се определи обезщетение, съставляващо справедлив паричен
еквивалент на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да бъдат
изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи размера на
дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение. С оглед определяне справедлив размер на дължимото обезщетение, следва
да бъдат съобразени характера, степента и продължителността на търпените от
ищеца болки и страдания от причинените с ПТП травми, така и наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Анализираните
по-горе писмени и гласни доказателства установяват средна по степен и
продължителност, понесена от ищеца травма, като свързаните с нея болки и
страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат репарирани със
сумата от 41 000 лева. Ищецът е бил в активна възраст; по делото липсват
данни да е страдал от хронични или тежки заболявания преди инцидента;
упражнявал е трудова дейност и е водил активен социален живот. Претърпяното ПТП
внася в живота му рязка и неочаквана промяна, както на физическо, така и на
психическо ниво – извършена е спешна оперативна намеса за спасяване на коляното
му, след което около месец и половина ищецът е почни обездвижен на легло, с
ортеза, като извършената операция предвид образуваното ръбче от вътрешната
страна на колянната капачка не може да се счете за напълно успешна. Към
настоящия момент движението на крака не е възстановено напълно; в социален план
ищецът е лишен от възможността да се чувства полезен и удовлетворен при
упражняване на 40-годишната си преподавателска дейност.
Застрахователят
релевира възражение за съпричиняване, обосновано с твърдения за непоставяне на
обезопасителен колан от страна на ищеца.
Съгласно т.7 от
Постановление № 17/18.11.1963 т. на Пленума на ВС по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, регламентиращ възможност за намаляване на обезщетението за вреди при
деликт, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, е необходимо
и достатъчно да се установи причинната връзка между поведението на пострадалия
и настъпилия вредоносен резултат. Съпричиняване по смисъла на посочената правна
норма е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно
е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера
на вредоносните последици. Приносът в настъпването на увреждането е винаги
конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е било противоправно, в
частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата, и виновно.
Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо само
при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не
биха настъпили, респ. не биха настъпили в съответния обем и тежест, ако по
време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Т.е.
предпоставките за отчитане на съпричиняването и неговия размер са безспорно
установена причинно-следствена връзка между поведението на увредения и вредите,
заедно с преценка кои от тях не биха настъпили, или биха имали по-малък обем
/брой, интензитет/, при липса на личен принос. Предвид
заключението на автотехническата експертиза приносът на ищеца за причиняване на
резултата - настъпилите травматични увреждания - остава недоказан.
Както се установи
последиците от произшествието са се отразили по негативен начин и върху
психическото състояние на ищеца. Съдът като се основава на заключението по
съдебно-медицинската експертиза относно промените в поведението на Г.,
потвърдени от изявленията на свидетелите, споделени като резултат от преки
наблюдения в ежедневието на ищеца, съдът намира претенцията му за неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни психически преживявания и състояние на
емоционален стрес, заявена в размер на 6500 лева за адекватна и справедлива,
поради което следва да бъде уважена в пълен размер.
Поради уважаване на
иска за неимуществени вреди в общ размер от 47 500 лева съдът намира за
основателна и акцесорната претенция за мораторните лихви, считано от датата на
деликта до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.84, ал.3 ЗЗД
вр.чл.223 КЗ.
Доказан по своето
основание, искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди също следва
да бъдат уважен изцяло. От събраните по делото писмени доказателства и от
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се установява
твърдението на ищеца, че във връзка с лечението на получените при увреждането
травми е понесъл немалки разходи, възлизащи на 413.20 лева, в който размер
искът следва да бъде уважен.
На ищеца следва да се
присъди лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди в обема, приет
по-горе, считано от датата на реализиране на всеки един разход до окончателното
им изплащане, както следва - за сумата от 210 лева (за рехабилитация) – от
24.04.2015г., за 29 лева (потребителска такса) – от 11.12.2014г., за 76 лева
(ортеза) – от 10.12.2014г.; за 45.27
лева (лекарства и компрес) – от 24.12.2014г.; за 52.93 лева (лекарства) – от
27.02.2016г.
По отношение на разноските: На осн.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК във вр.ТР
6/2012г. по т.д.№2/2012г. на ОСГТК на ВКС ищицът е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски по делото. С оглед изхода на иска и на осн.чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда
авансираните от бюджета на съдебната власт разноски в размер на 2116.53 лева,
от които – 1916.53 лева – дт по двата иска; 100 лева – за СПЕ, 100 лева – СМЕ.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество
дължи на ищеца сторените от него разноски. По делото са представени
доказателства за договорено и реално
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лева. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на същото. Съдът не приема възражението за
основателно, тъй като по делото са заявени и разгледани два иска, защитата по
които с оглед паричния интерес общо възлиза на сумата от 1847лева. Договореният
и платен от страната хонорар е адекватен на положения труд с оглед степента на
сложност на казуса и извършените процесуални действия, поради което и не са
налице основания за неговото намаляване до предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004г.
минимум.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД
АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.Стефан Караджа №2, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Т.Г.
с ЕГН ********** ***
сумата от 47 500 лева,
представляваща
обезщетение за понесените от ищеца болки и страдания
в резултат на настъпили неимуществени
вреди
– телесни повреди, а именно : счупване на капачето на дясното коляно, което е обусловило
трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период около 4-5
месеца, оценени на 41 000 лева, както и сумата от 6 500 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, резултат от ПТП на 06.12.2014г., ведно със законната лихва от датата на увреждането на 06.12.2014г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 413.20 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, в резултат на пътно-транспортно произшествие от
06.12.2014г., както следва : 210.00 лева представляваща вноски за
рехабилитационни процедури, ведно със
законната лихва, считано от 24.04.2015 год. до окончателното изплащане на
сумата, 29.00 лева, потребителска такса за престоят му в болницата, ведно със законната лихва, считано от
11.12.2014 год. - до окончателното изплащане на сумата, 76.00 лева, стойността на ортеза - тутор на колянна става, ведно със законната лихва считано от 10.12.2014 год. - до окончателното
изплащане на сумата; 45.27 лева, стойността на лекарство „Фраксипарин" и компрес стерилен,
ведно със
законната лихва, считано
от 24.12.2014 год. - до окончателното изплащане на сумата; сумата
от 52.93 лева, стойността на на лекарство „Реставит Еликсир",
ведно със законната лихва, считано
от 27.02.2016 год. до до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Средец, ул.Стефан Караджа №2, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Т.Г.
с ЕГН ********** *** сторените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 2100 лева.
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Средец, ул.Стефан Караджа №2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Окръжен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса и
разноски в размер на 2116.53 лева.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: