РЕШЕНИЕ № 26
06.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
търговско отделение, в публично съдебно заседание на 07.02.2017 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ
При участието
на секретаря Л.Г.
Като разгледа
докладваното от Председателя Христов т.д.№ 34 по описа за 2016 год. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.79, ал.1 вр.
чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Ма*****”
ООД гр.София, кв.Панчарево твърди, че с ответника „Ин*****” АД
гр.Мездра бил сключен на 15.09.2010 год. договор за производство и продажба на
бетон клас В25 по предварителни направени заявки. Изпълнителят поел задължение
да извърши с грижата на добър търговец възложената работа, като изработеното да
отговаря на изискванията, посочени в конкретното задание на възложителя, да
бъде в пълно съответствие относно вид, качество и количество с действащите
нормативни актове и БДС. Страните договорили възнаграждение в размер на 83 лв. без ДДС за
1 куб.м. бетон клас В25, платимо в 5 дневен срок след издаване на данъчна
фактура за извършените в рамките на текущия месец доставки. Ищецът поддържа, че
за извършените доставки бетон са издадени общо 4 броя данъчни фактури- Фактура № ********** от 25.03.2011 год. за
сума в размер на 36 852 лв. с ДДС; Фактура № ********** от 08.04.2011
год. за сума в размер на 64 142.40 лв. с ДДС; Фактура ********** от 11.04.2011
год. за сума в размер на 3 340.80 лв. с ДДС; Фактура № ********** от 30.05.2011
год. за сума в размер на 83 863.20
лв. с ДДС. По Фактура № ********** от 30.05.2011 год. било
извършено прихващане на 22.03.2016 год., получено от ответното дружество на
23.03.2016 год. с вземането на „Инертстрой-Калето” АД по Фактура № 749 от 02.05.2011 год. за 83 852.29 лева до
размера на по-малката, като оставащото задължение на ответното дружество по
тази фактура било в размер на 10.91
лв. Изявлението за прихващане било изпратено на „Ин*****” АД с товарителница № 60282897651 на 22.03.2016 год. и получено от ответното
дружество на 23.03.2016 год. Ищецът
заявява още,
че с оглед продължителния период на забавата в плащането на дълга от ответното
дружество същото дължи неустойка в максималния размер по чл.17, ал.1 от
договора - 20 % от забавената сума. Към момента на подаване на исковата малба в
съда размера на дължимата неустойка от ответника е 20 867.04 лв. представляваща
сбор от неустойката по всяка издадена фактура, приложена и описана в исковата
молба: неустойка по данъчна фактура № ********** от 25.03.2011 год. в размер на
7370.40 лв., неустойка по данъчна фактура № ********** от 08.04.2011 год. в
размер на 12 828.48 лв., неустойка по данъчна фактура ********** от
11.04.2011 год. в размер на 668.16 лв. Ищецът е отправил искане до
съда ответникът да бъде осъден да му заплати претендираните суми по обективно
съединените искове, ведно със законната лихва върху главниците считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и направените
по делото разноски.
Ответникът „Ине******” АД гр.Мездра е изразил отрицателно становище по
предявените искове като ги е оспорил изцяло и съответно е посочил и представил
доказателства под опис. С
оглед изложените факти в защитната си позиция пълномощникът на ответното
дружество отстоява разбирането, че е налице задължение
на ищеца „Максбетон” ООД към доверителя му в размер на 151 221 лв. и е направил
възражение за прихващане.
Врачанският окръжен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира
за установено следното:
БЕЗСПОРНО установени за съда са следните обстоятелства:
Страните
са сключили на 15.09.2010
год. договор изработка на строителен
материал – бетон клас В25 по силата на който ответникът се е задължил пред ищеца
да организира, произведе и му продаде по предварителни заявки бетон клас В25 по
изискванията на БДС. Страните договорили възнаграждение в размер на 83 лв. без
ДДС за 1 куб.м. бетон клас В25, платимо в 5 дневен срок след издаване на
данъчна фактура за извършените в рамките на текущия месец доставки.
За извършената дейност ищецът е
издал данъчни фактури и съответно страните са подписани констативни протоколи,
експедиционни бележки и товарителници, които са приложени по делото. За
получаването на произведения бетон от ответника е разпитан в съдебно заседание свидетел
на ищцовото дружество, които с безпротиворечиви показания доказва
основателността на исковата претенция. Бетонът е получаван от ответника без
възражения относно качеството.
СПОРНИ са въпросите дължи ли
ответникът на ищеца претендираните суми по договора от 15.09.2010 год. и анекса
20.09.2010 год., налице ли е основание за присъждане на неустойка в полза на
ищеца, както и дали ответникът има вземане към ищеца с оглед направеното
възражение за прихващане.
За изясняване на спорните въпроси е
допусната съдебно- икономическа експертиза, от заключението на която се
установява, че издадените фактури са от ищеца за извършените доставки. Вещото
лице е посочило, че фактурите са осчетоводени своевременно и от двете страни в процеса,
като са спазени изискванията на Закона за счетоводството. В заключението е
отразено, че процесните фактури са получени от ответника, осчетоводени са в
счетоводните му регистри, дневници и книги, като са спазени законовите
изисквания. Въз основа на извършената проверка вещото лице е установило, че
сумите по фактурите не са изплатени, поради което дължимата сума е в размер на 125 213.15
лв., от които 104 346.11 лв. главница и 20 867 лева дължима неустойка.
Вещото лице е уточнило и факта, че нито в счетоводството на ищеца, нито в
счетоводството на ответника има налице отразени комисиони по чл.1 на анекса от
20.09.2010 год. към договора от 15.09.2010 год., което прави безпредметно за
обсъждане направеното възражение за прихващане. За пълнота на изложението обаче
настоящият съдебен състав отбелязва, че съгласно разпоредбата на чл.103 ал.1 ЗЗД,
компенсацията изисква еднородност и ликвидност на насрещните вземания.
Фактическият състав на правото да се извърши извънсъдебно прихващане, предполага
наличието на следните елементи: на първо място, е необходимо да съществуват две
задължения (вземания), които трябва да са действителни. На второ място, за
възникване на правото да се извърши прихващане, следва двете вземания да бъдат
насрещни, без да е необходимо същите да бъдат предмет на едно и също
правоотношение. Третият елемент на фактическия състав на правото да се извърши
прихващане, е изискването двете задължения да имат за предмет пари, или
еднородни заместими вещи. Вземането на страната, която прихваща, следва да е
изискуемо и на последно място, за да възникне правото да се извърши прихващане,
е необходима ликвидност на вземането на лицето, което извършва прихващането. Изискването
за ликвидност има само едно изключение - прихващане с неликвидно вземане е
допустимо само под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено - в
този случай прихващането настъпва занапред. В българското законодателство
обаче няма нормативно определени критерии за правното понятие
"ликвидност". Заявеното
за прихващане вземане е еднородно, но не е ликвидно, тъй като не е безспорно
установено по основание и размер. Същото е оспорено своевременно в процеса по
основание от ищеца, без да е направен дори опит за доказването му от ответника.
По тези съображения съдът приема, че компенсационното изявление не е породило
погасителния си ефект и на това основание възражението е неоснователно и като
такова следва да се отхвърли. За прецизност съдебният състав намира, че дори да
беше основателно компенсационното изявление е погасено по давност.
Като
съобрази събраните по делото доказателства съсдът приема за установено, че по
договора за производство и продажба на бетон от 15.09.2010 год. и издадените в
тази връзка фактури не са постъпвали плащане от ответника към ищеца, поради
които сумите са дължими към датата на предявяване на иска и към датата на
постановяване на настоящото решение. Съдът въз основа на доказателствата
приема, че ответникът е изпаднал в забава, като не е изпълнил задължението си в
уговорения срок по договора, който е всяко пето число на текущия месец след издаване на данъчна
фактура за извършените в рамките на текущия месец доставки. Страните
са уговорили в договора от 15.09.2010 год. неустойка при забавено плащане от
страна на ответника, като това е 0,5% лихва за всеки просрочен ден, но не
повече от 20 % от забавеното плащане. Вещото лице, както се отбеляза по-горе
въз основа на тази клауза е изчислило, че неустойката по договора от 15.09.2010
год. е в размер на 20 867 лева.
С оглед изложеното съдът счита,
че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца по договора от
15.09.2010 год. сума в размер на 125 213.15 лв., от които 104 346.11
лв. главница и 20 867 лева дължима неустойка, ведно със законната лихва върху
всяка от главниците считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
При този изход на делото и
направеното искане от ищеца по реда на чл.78, ал.1 вр. чл.80 от ГПК, следва
ответникът да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 6 748.53
лева.
По изложените съображения, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.286 вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД „Ине*******о”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Мездра, ул.”И. *****
представлявано от изп.директор Т.Й. ДА ЗАПЛАТИ на търговско
дружество „Максбетон” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, кв.Панчарево, ул.”Александър ******” № 9 представлявано от управителя
Цветан Божилов сумата от 104 346.11
лв., представляваща стойността на произведен и продаден, но неплатен бетон клас
В25 по договор от 15.09.2010 год., сключен между страните, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 25.03.2016 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.92 от ЗЗД
„Ин******” АД,
ЕИК 10******със седалище и адрес на управление гр.Мездра, ул.”И. ******” № 2
представлявано от изп.директор Т.Й. ДА ЗАПЛАТИ на търговско
дружество „Максбетон” ООД, ЕИК 2****** със седалище и адрес на управление
гр.София, кв.Панчарево, ул.”Алек********” № 9 представлявано от управителя Ц. Б. сумата от 20 867 лева представляваща неустойка за
забавено плащане по договор от 15.09.2010 год., сключен между страните, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 25.03.2016 год. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ направеното възражение за прихващане от „Инер*******” АД, ЕИК 1******
със седалище и адрес на управление гр.Мездра, ул.”И. ******* 2 представлявано
от изп.директор Т.Й.като НЕОСНОВАТЕЛНО И НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
вр. чл.80 от ГПК „Ине********”
АД, ЕИК 1*********** със седалище и адрес на управление гр.Мездра, ул.”И. *******
2 представлявано от изп.директор Т.Й. ДА ЗАПЛАТИ на търговско
дружество „Максбетон” ООД, ЕИК 2****** със седалище и адрес на управление
гр.София, кв.Панчарево, ул.”Александър ************ № 9 представлявано от
управителя Цветан Божилов деловодни
разноски в размер на 6 748.53 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд София.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: