№ 457
гр. В., 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20253110200357 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
от „Фотоклиин 69" ЕООД, против Наказателно постановление № 03-
2400553/08.01.2025г. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" - В., с
което му е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в
размер на 2000 лева на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.
В жалбата се навеждат доводи, че издаденото наказателно постановление
е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на процесуалния и
материалния закон, като излага подробни съображения в този смисъл. В
заключение се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, не се явява,
представлява се от процесуален представител който подържа жалбата на
посочените в нея основания, прави и алтернативно искане да се измени Нп
към установения в закона минимум.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юк Х., която
оспорва жалбата, моли НП да бъде потвърдено. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
1
На 05.11.2024г., служители на Дирекция “Областна инспекция по труда”-
В. свид. М.Ж. и В. извършили проверка на сух док в кораборемонтен завод
„Одесос“, находящ се на островна зона в гр. В., по спазване на трудовото
законодателство. На сухия док проверяващите установили лицето А. С. И.,
която извършвал дейност по почистване на абразив на сух док. Служителите
на Д „ИТ” обявили началото на проверката и дали на работещите лица да
попълнят декларации. В своята И. посочила, че работи от две години за
въз.дружество, с работно врече от 20.00. до 03.00ч., че има трудов, както и че
получава месечно възнаграждение в размер на 933лв., посочила, че почива
събота и неделя и ползваните почивки през работното време. На насрочената
документална проверка от страна на дружеството не бил представен сключен
между страните трудов договор.
Тъй като св. М.Ж. на длъжност инспектор при Дирекция „Инспекция по
труда“ установила, че И. осъществява трудови функции в обекта, без да има
сключен трудов договор и съставила против въз.дружество акт за
установяване на нарушение за това, че дружеството в качеството на
работодател е допуснало до работа И., изпълняващ трудови функции, като
„общ работник“ с определено работно време, трудово възнаграждение, без с
нея да е сключен писмен трудов договор. Било прието, че нарушението е
извършено на 06.11.2025г. и квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 вр. чл.1,
ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административно - наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което изцяло възприел фактическите констатации и правната
квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61 ал.1 от
Кодекса на труда и наложил на „Фотоклиин 69“ ЕООД наказание
"Имуществена санкция" в размер на 2000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр.
чл.414 ал.3 от КТ.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св. М.Ж.,
чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви. От тях стана ясно, че към момента на проверката И. е
извършвала трудова дейност – почиствала е абразив от сух док. Посочила
пред нея, че работи за въз.дружество като почиства. Посочила в попълнената
2
декларация, че има сключен трудов договор с въззивното дружество.
Посочила е получаването на възнаграждение от 933лева на месец. В хода на
проверката не бил представен трудов договор сключен с работника И..
Идентични показания дава и свид.В., който също е категоричен, че И. е
почиствала сухия док. Попълнила е предоставената и декларация като е
потвърдила, че полага труд в полза на въз.дружество. Съда кредитира
показанията на свидетелят изцяло като логични, последователни и
непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
гласните доказателства и писмените доказателства по административно-
наказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в
предвидения от закона срок и приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.В. и в шестмесечния
преклузивен срок. То съдържа всички минимално изискуеми от закона
реквизити. Нарушението е описано с необходимата конкретика, като са
посочени датата, мястото и обстоятелствата по неговото извършване, поради
което и възраженията в тази насока са неоснователни. Наказанието за него е
индивидуализирано. Актът също отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
При неговото предявяване, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били
направени или депозирани възражения, в които да са били наведени спорни
обстоятелства, нуждаещи се от разследване. По никакъв начин не е нарушено
правото на защита на наказаното лице, като същото е реализирано в цялост с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Поради изложеното до тук
съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които
да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
По преписката са представени писмени доказателства за начина на
3
връчване на АУАН, въз основа на които е издадено процесното наказателно
постановление.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че
правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.
Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва
между работника и работодателя преди постъпването на работа. От
доказателствата по делото и собственоръчно попълнената декларация от И. е
видно че към момента на проверката в обекта той е изпълнявал трудови
функции като е почиствал автомобили. В същата декларация е посочила, че
работи за дружеството, като чистач, имала е уговорено трудово
възнаграждение, работно време, работно място, като е вписал, че има трудов
договор.
В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът
прецени, че правилно АНО е приложил материалния закон и е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. От
събраните по делото доказателства - показанията на свид.М.Ж., който не са
оборени, от съдържанието на приложения по преписката констативен
протокол, и декларацията по чл. 402 от КТ изходяща от работника И. по
безспорен начин се установява, че на 06.11.2024г. тя е изпълняваля трудови
функции като „общ работник в полза на възз. дружество, без да е имала
сключен трудов договор в писмена форма между страните. От показанията на
проверяващите органи, депозирани в хода на съдебното следствие става ясно,
че при визуално наблюдение на сухия док работника е почиствал, като той е
потвърдил, че извършва такава дейност за възз. дружество вписано и в
писмената декларация. От друга страна видно от приложената декларация по
чл. 402 от КТ в същата се съдържат основни белези на трудово
правоотношение като длъжност, работно място, работно време, почивни дни,
почивка в рамките на работния ден и уговорено заплащане.
В същност фактът, че към момента на проверката сключен в писмена
форма трудов договор между въззивника и И. не е бил налице не е спорен
между страните, като основния спорен въпрос е дали към тази дата той е бил
работник на въззивника - изпълнявал е трудови функции в негова полза.
Съдът намира, че обстоятелството, че И. е изпълнявала трудова функция в
4
полза на възз. е установено по делото по безспорен и категоричен начин от
посочените по-горе доказателства.
С оглед на това съдът намира за недоказани твърденията в жалбата за
това, че И. не е престирала труд в обекта. Напротив, от всички доказателста по
делото се установява, че тя е престирала труд в полза на въз.дружество.
Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е
налице нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, тъй като безспорно е установено, е
работодателят е допуснал до работа работника преди с него да е бил сключен
трудов договор.
Направените от АНО констатации не са оборени от въз.страна. Не са
ангажирани доказателства оборващи изложените в НП факти.
Правилно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между
работника и „Фотоклиин 69“ ЕООД са между „ работник" и „работодател",
като дружеството безспорно има качеството „работодател", тъй като се явява
лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение.
Съдът не приема възражението на въззивната страна, че работника И. не е
изпълнявала трудова функция на длъжност „общ работник“ и че страните не
са имали трудовоправни взаимоотношения.
Съдът намира обаче, че материалният закон е приложен правилно, тъй
като и правилно наказващият орган е определил отношенията между
дружеството и И. като такива между работник и работодател. Безспорно по
делото е установено, че между страните не е бил сключен трудов договор.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. От обективна
страна се установява, че към момента на извършената проверка И. е полагала
труд по трудово правоотношение без наличието на сключен писмен трудов
договор с дружеството жалбоподател. Същата е имала установено работно
време, работно място, трудово възнаграждение и е упражнявала конкретна
трудова функция. С оглед на това съдът намира, че по същество е било налице
предоставяне на работна сила, покриващо характеристиките на трудовото
правоотношение.
Предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото
5
доказателства се установява по несъмнен начин, че на посочените в
наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил от
обективна страна нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, като в
качеството си на работодател не е сключил трудов договор в писмена форма
със свой работник, въпреки че този работник е извършвал трудова дейност
при жалбоподателя, поради което и правилно е била ангажирана
административната му отговорност. Основната нарушена разпоредба е тази на
чл. 62, ал. 1 от КТ, съдържаща и конкретното правило за поведение, нарушено
от санкционираното лице. В тази връзка неоснователни са доводите в жалбата,
че не е посочена нормативна връзка с друга разпоредба на основния принцип,
залегнал в чл. 1, ал. 2 от КТ.
С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се налага
да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на
юридическите лица е обективна и безвиновна.
За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната норма на
чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за
работодател в размер от 1 500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице -
глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил глоба на
въз.дружество -работодател – над минималния, предвиден от законодателя. В
действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната
санкция. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде
наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства,
а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила
НП. Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е
първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до
предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева,
като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.
Разпоредбата на чл. 415в от КТ предвижда специална спрямо чл. 28 от
ЗАНН хипотеза на отговорност за маловажно нарушение. Законодателят е
приел обаче в ал. 2, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ. Освен това съгласно ТР № 3/10.05.2011 година
на ВАС по тълк. дело № 7/2010 година нормата на чл. 415в, ал. 1 КТ е
специална и изключва приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
6
Съдът намира, че по въпроса за разноските АПК препраща към ГПК само
по отношение на неуредените въпроси и само по отношение на реда за
произнасяне. Чл.143 ал.1 от АПК изрично посочва, че жалбоподателят има
право на разноски само, ако обжалваният акт бъде отменен. Ал. 3
регламентира правото на разноски на въззиваемата страна в случаите, в които
оспорването е отхвърлено. В настоящия случай обжалваният акт не е отменен
и оспорването не е отхвърлено, тъй като с жалбата е направено алтернативно
искане за намаляване размера на санкцията. Не са налице неуредени въпроси,
по отношение на които да се прилага субсидиарно ГПК. Съдът намира, че
правилата за пропорционално заплащане на възнаграждението в
административнонаказателното производство са приложими само когато с
едно НП са наложени повече от едно наказания и в едната му част то е
потвърдено, а в друга – отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №03-2400553/08.01.2025г.,
издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - В., с което на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на "Фотоклиин 69"
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено
нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.61, ал.1 от КТ, като
НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция" от 2000 лева на
1 500 /хиляда и петстотин / лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд В. – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7