№ 614
гр. Благоевград, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Емилия Дончева
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221200500693 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Второинстанционното производство е образувано по жалба на „А.“ ЕАД, подадена
срещу решение № 95, постановено на 03.05.2022 г. по гражданско дело № 564 от 2021
г. на Районен съд Г.Д., в частта му, с която са отхвърлени претенциите на дружеството
спрямо „Е.“ ЕООД, предявени по реда на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК, за неустойка и
законна лихва. В жалбата се твърди, че въпросният съдебен акт е неправилен в
атакуваната му част. Изложените от районния съд мотиви за нищожността на клаузата
за неустойка били необосновани и противоречали на материалния закон, съдебната
практика и правото на ЕС. Нищожността на неустойката не следвало да се свързва със
забрана за неоснователно разместване на блага. Изрично се приемало от касационната
инстанция, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави и че уговарянето на неустойка вместо обезщетение при
разваляне на двустранен договор е допустимо при договорите с продължително и
периодично изпълнение и служи за обезщетяване на всички вреди, включително и на
бъдещите вреди от предсрочното прекратяване на договора. В решението на СЕС от
22.11.2018 г. по дело С-295/2017 г. било застъпено становището, че сумата, дължима
при неспазване на минималния срок на обвързаност, е неразделна част от общата цена,
плащана за доставката на услугите и разделена на месечни вноски, която става
незабавно изискуема в случай на неизпълнение на задължението за плащане. Без
1
значение било дали тази сума е квалифицирана като неустойка по националното право.
СЕС се произнесъл по въпроса дължима ли е цялата цена по договора при нарушаване
на минималния срок на обвързаност, и отговорът бил недвусмислен и категоричен, че
независимо от квалификацията на сумата по националното право, същата е дължима
предвид факта, че се включва в общата цена и е изискуема при неплащане.
Претендираната в казуса неустойка била изцяло съобразена с правото на ЕС и не
страдала от нищожност. Имало и сключена съдебна спогодба между КЗП и „А.“ ЕАД
от 21.04.2016 г. за стандартния размер на неустойките по типовите договори. Да се
приеме, че неустоечните клаузи в договори, сключени между търговци, са нищожни
поради нарушаване на закона и добрите нрави и не пораждат действие, а в същото
време по договори с физически лица-потребители неустойки да се дължат, означавало
поставяне на физическите лица-потребители в неравноправно и по-неблагоприятно
положение от търговците, които сключвали договори във връзка със своята търговска
дейност и по отношение на които важал чл. 309 от ТЗ. Размерът на претендираната
неустойка - за оставащите 7 месеца от срока на договора - се доближавал максимално
до този, важащ за физическите лица /непротиворечащ на закона и добрите нрави/,
поради което и неустойката в конкретния казус не се явявала нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Моли се за отмяна на обжалваната част на решението
на Районен съд Г.Д. и уважаване на исковете за неустойка и законна лихва.
Не е подаден отговор от насрещната страна.
Жалбата е редовна и допустима. Тя се разгледа в открито заседание на въззивната
инстанция.
Не се събираха доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То се явява и правилно в атакуваната
част. Следва да се сподели констатацията на районния съд за нищожност на клаузата за
компенсаторна неустойка поради противоречието й с добрите нрави.
Както се изтъква в Определение № 50526 от 13.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2375/2021
г., I т. о., ТК, докладчик съдията А.Х., Определение № 60573 от 17.11.2021 г. на ВКС
по т. д. № 2050/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Л.Ц., Определение № 671 от
11.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 1572/2017 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Т.В.,
Решение № 176 от 31.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 2299/2016 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Е.С., Решение № 110 от 21.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1226/2015 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията К.Г., Определение № 416 от 16.05.2016 г. на ВКС по т. д. №
1714/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията В.Н., Решение № 219 от 9.05.2016 г. на ВКС
по т. д. № 203/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К.Н., Решение № 193 от 9.05.2016
г. на ВКС по т. д. № 2659/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К.Н., и др.,
прекратяването на действието на договора с едностранно волеизявление от изправната
страна преди изтичане на срока му, представлява разваляне на сделката. С оглед
2
характера на насрещните престации - за продължително изпълнение от оператора
/предоставяне на електронни съобщителни услуги/ и за периодично изпълнение от
абоната /за заплащане на месечни такси и стойността на ползваните услуги/ -
развалянето на договора има действие занапред. Допустимо е уговаряне на неустойка
за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна
поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката
се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното
неизпълнение - т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2009 г., ОСTK, докладвано от председателя М.Б. и съдията Е.М.. Уговорката за
неустойка при предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на електронни
съобщителни услуги от оператора, по вина на абоната, в размер на всички неплатени
месечни такси до края на срока му, излиза от очертаните функции на неустойката.
Операторът по вече разваления договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да
предоставя електронните съобщителни услуги. Това би довело до негово
неоснователно обогатяване и нарушаване на принципа за справедливост. Аргумент в
тази насока е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗДог, уреждаща отговорност за
нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма компенсаторен характер.
Ето защо уговорката в процесния договор за предоставяне на електронни съобщителни
услуги, че при негово предсрочно прекратяване по вина на абоната, последният има
задължение да заплати месечните такси за периода от прекратяването /развалянето/ до
края на срока на контракта, има характер на неустойка за вредите от развалянето и се
явява нищожна, защото противоречи на добрите нрави. Тази теза се подкрепя и в
актуалната правна доктрина - „Облигационно право. Обща част“ от А.К., „Сиби“,
София, 2020 г., стр. 428-429, и „Неизпълнение на договора“, „Труд и право“, София,
2015 г., стр. 324-325 - която добавя към нея и немаловажния довод, че с прекратяването
на договора се активира възможността на оператора да предостави електронните
съобщителни услуги на друг абонат, от който да реализира пропуснатата при
първоначалния такъв печалба.
Цитираното в жалбата Решение № 36 от 8.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 318/2016 г., II т.
о., ТК, докладчик съдията Е.С., касае съвсем различен казус, свързан с неустойка,
уговорена в размер на стойността на извършените подобрения в концесионен обект.
Решението на СЕС от 22.11.2018 г. по дело № 295/2017 г. също няма връзка с
настоящия случай, понеже е тълкувана директива за данъчно облагане и не е засягана
темата за нищожността на неустойката. Спогодбата между КЗП и мобилния оператор
не е представена по делото, но тя не се и отнася за въззиваемото дружество, защото
същото няма качеството на потребител.
Жалбата се оказа неоснователна и решението на районния съд трябва да бъде
3
потвърдено в атакуваната с нея част.
Въззиваемият не е претендирал разноски, поради което такива няма да му се присъдят.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК, настоящото решение няма да
подлежи на касационна проверка.
Водена от изложеното, втората съдебна инстанция
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 95, постановено на 03.05.2022 г. по гражданско дело №
564 от 2021 г. на Районен съд Г.Д., в обжалваната му част, с която са отхвърлени
претенциите на „А.“ ЕАД срещу „Е.“ ЕООД, предявени по реда на чл. 422 вр. чл. 415
от ГПК, за неустойка от 210 лева и законна лихва върху нея.
Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4