Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………
16.08.2021
г., гр. София
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 с-в, в открито
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
при секретаря Стефка Александрова,
като разгледа докладваното от
съдията т. дело №2741 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно
основание чл. 134, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Ю.Б.“ АД ЕИК ******срещу „В.“
ЕАД ЕИК ******при условията на чл. 26, ал. 2 ГПК.
С
определение №224 от 14.01.2020 г., на основание чл. 134, ал. 2 от ЗЗД, в
производството е конституиран като съищец ЕТ „А.-** А.Ч.“.
ИЩЕЦЪТ
твърди, че на 13.06.2005 г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД /сегашно „Ю.Б.“
АД/ и кредитополучателят „ЕТ „А.Ч.“, е сключен договор за банков кредит продукт
„Бизнес помещения“ № BL0659/13.06.2005 г., по силата на който кредитодателят е
отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 71 000 евро за закупуване на
недвижими имоти. Твърди, че кредитополучателят се задължил да го върне, заедно
с дължимите лихви в срок от 120 месеца, считано от датата на откриване на
заемната сметка по договора - 13.06.2005 г., като към договора за кредит са
сключени допълнително общо шест на брой анекса. Твърди, че кредитополучателят
многократно е спирал плащанията по кредита, като са договаряни срокове за
облекчено погасяване. Сочи, че към 2014 г. кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, за което на кредитополучателя е изпратена нотариална покана за
изпълнение. В дадения с поканата 7-дневен срок изпълнение не е последвало,
поради което е било образувано заповедно производство в СРС по ч. гр. д. №
55256/14г., 44 състав, по което са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, въз основа на който длъжниците са осъдени да заплатят
солидарно на банката сумите, както следва: 36 995,32 евро - главница; 5 005,04
евро - договорна лихва за периода 21.11.2013 г. до 13.10.2014 г.; 168,63 евро -
банкови такси; законна лихва от 14.10.2014г г. до окончателното изплащане на
задължението; 1 649,51 лева - държавна такса; 2 120,56 лева - адвокатско възнаграждение.
Твърди, че срещу длъжника ЕТ „А.Ч.“ е образувано изп.
д. №1034/2014 г. при ЧСИ О.М., peг. №846 в КЧСИ, като по изпълнителното дело са
наложени възбрани върху два недвижими имота, ипотекирани в полза на банката, собственост
на длъжника-едноличен търговец, както и запори върху банковите му сметки.
Твърди, че с цел да се осуети възможността на банката да събере присъдените
суми, ЕТ „А.Ч.“ е продал и двата свои имота на ответното дружество „В.“ ЕАД.
Сочи, че имотите са продадени за сумата от 220 000 лева. Счита, че с цел да
увредят кредитора, страните по договора за покупко-продажба уговарят продажната
цена да бъде заплатена на 11 равни месечни вноски, всяка от която с в размер на
20 000 лева, като първото плащане следва да се извърши месец след сключване на
сделката. Твърди, че след прехвърляне собствеността върху недвижимите имоти
купувачът, включително към момента на предявяване на настоящия иск, не е
заплатил нито една от вноските от продажната цена, а продавачът не е предприел
каквито и да е действия за събиране на сумата. Твърди, че дружеството ответник
и „ЕТ „А.Ч.“ са собственост и се представляват от едно и също лице - А.Н.Ч.. Твърди,
че поради настъпилата перемпция по изпълнително дело № 1034/2014г. по описа на
ЧСИ О.М., е образувано ново изпълнително дело по описа на ЧСИ Р.А.. Сочи, че с
молбата за образуване на това изпълнително дело е наложен запор върху вземането
на длъжника ЕТ „А.Ч.“ към „В.“ ЕАД до размера на продажната цена. Твърди, че с
молба от 26.06.2018 г., длъжникът по изпълнителното дело е поискал запорът да
бъде вдигнат, тъй като ЕТ „А.Ч.“ е получил изцяло договорената продажна цена,
за което били представени 4 броя платежни нареждания, всяко за сума от 55 000
лева. Сочи, че всяко от плащанията е извършено в един и същ ден, през интервал
между седем и десет минути, както и че физическото лице А.Ч., освен че извършва
дейност като ЕТ „А.Ч.“, е също така единственият представител на
дружеството-купувач „В.“ ЕАД. Твърди, че действителна размяна на имуществени
блага между двете юридически лица не се е осъществила. Твърди, че моментът в
който са извършени преводите е нямало наложени запори и подобна операция за
заблуда на кредитора би била осъществима. Счита, че между страните „Ю.Б."
АД и ЕТ „А.-**- А.Ч.“ е налице валидно облигационно
правоотношение, при което банката е кредитор, а ответното дружество длъжник.
Твърди, че съгласно процесния договор за покупко-продажба на имоти за продавача
по договора ЕТ „А.Ч.“ е възникнало правото да получи сума общо в размер на 220
000 лева, уговорено като разсрочено плащане на сумата. Сочи, че продавачът не е
потърсил изпълнението от страна на купувача, въпреки че, крайният падеж на
цялата сума е 17.12.2014 г.. Счита, че въпреки представените платежни
нареждания, действително плащане на продажната цена не е било извършвано от
страна на купувача, предвид плащането на части и значителния интервал от време
между отделните плащания. Намира, че задължението на „В.“ ЕАД е падежирало и същото е изискуемо, а в следствие на
неизпълнението на същото - непогасено. Сочи, че това вземане представлява
имуществено право, титуляр на което е ЕТ „А.Ч.“. Твърди, че в продължение на 4
години, ЕТ „А.Ч.“ не е търсил изпълнение на дължимата му сума, произтичаща от
сключения договор за покупко- продажба на недвижими имоти. Сочи, че по време на
нито едно от производствата, които банката е образувало не е предоставена
информация, че ЕТ „А.Ч.“ е предприело каквито и да е съдебни или извънсъдебни
действия по събиране на вземането - не са образувани съдебни дела и не са
предприети извънсъдебни действия. Сочи, че единствените доказателства за
извършено изпълнение на задължението, са процесните
платежни нареждания, които следва да не бъдат кредитирани, като недействителни.
Твърди, че ЕТ „А.Ч.“ бездейства, като не упражнява правото си за събиране на
вземане срещу „В.“ ЕАД. Счита, че е налице причинно-следствена връзка между
бездействието на ЕТ „А.Ч.“ и значително затрудненото и забавено удовлетворяване
от страна на банката, произтичащо от процесния договор за кредит. Твърди, че
банката в продължение на вече повече от 5 години не може да събере дължимите й
суми, като забавянето е довело до образуването на две изпълнителни дела, за
които са били направени разходи на значителен паричен и времеви ресурс. Сочи,
че длъжникът не притежава имущество, към което да може да бъде насочено
изпълнение по изпълнителното дело. Счита, че е налице фактическият състав,
посочен в разпоредбата на чл. 134 от ЗЗД. Твърди, че давността, течаща за
вземането на ЕТ „А.Ч.“ е била прекъсната през 2017 г., поради признаване на
задължението от страна на длъжника. Претендира и лихва за забава от 18.12.2014
година.
Моли
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ЕТ „А.Ч.“, дължимите суми по
договор за покупка- продажба на недвижим имот от 17.01.2014г., сключен с
нотариален акт №14, том I, per. № 300, дело №
12/17.01.2014г. на Нотариус С.Т.- №065, който акт е вписан в Службата по
вписванията при СРС в том 2, акт № 98/17.01.2014г., в общ размер на 286 977,78
лева, от които: 220 000,00 лева - главница по договор за покупка-продажба на
недвижим имот от 17.01.2014г., сключен с нотариален акт №14, том I, per. № 300, дело № 12/17.01.2014г. на Нотариус С.Т.- №065,
който акт е вписан в Службата по вписванията при СРС в том 2, акт №
98/17.01.2014г., 66 977,78 лева - част от дължимата лихва за забава за периода
от 17.12.2016 г. до 17.12.2019 г.,дължимата законна лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира направените в производството разноски.
ОТВЕТНИКЪТ „В.“
ЕАД оспорва допустимостта и основателността на исковата молба.В рамките на второто
изпълниелно производство на взискателя на осн.чл.510 ГПК е предоставено за събиране вземането -дължимите суми по договора до размера
на вземането на взискателя и съответно последиците са идентични с това на иск
по чл.134 от ЗЗД, поради което липсва правен интерес от такъв иск. Оспорва да
са налице предпоставките предвидени в чл. 134 ЗЗД. Твърди, че вземането на ЕТ „А.Ч.“
към „В.“ ЕАД е погасено. Сочи, че мотив за плащането на части от по 55 000 лева
е по-ниският размер на таксите. Оспорва, че моментът на плащането умишлено е
осъществен в периода между прекратяването на образуваното от банката
изпълнително дело при ЧСИ О.М. и по-късно заведеното такова при ЧСИ А..
Изчаквало се е решение на ВКС. Оспорва да не е било търсено изпълнението на
вземането от страна на ЕТ „А.Ч.“. Оспорва процесиите плащания да са привидни.
Оспорва давността на вземанията на ЕТ „А.Ч.“ към „В.“ ЕАД да е била прекъсната
заради признания на задълженията. Прави възражение за изтекла погасителна
давност за всички вземания, които ЕТ „А.Ч.“ има към „В.“ ЕАД по сключения
договор за покупко-продажба на недвижим имот. Прави възражение за прихващане
между претендираните от банката вземания и вземанията на „В.“ ЕАД към ЕТ „А.-**-
А.Ч.“ за преведените суми за продажната цена по
сключения между тях договор за продажба на недвижим имот от 17.01.2014 г.,
представляваща главница в размер на 220 000 лева, както и лихви за забава, от
една страна и от друга - сумата от 220 000 лева, която „В.” ЕАД е превел чрез
извършените на 07.09.2017 г. четири банкови превода, всеки от по 55 000 лева,
постъпили по сметка на ЕТ „А.-**-А.Ч.”, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от датата на плащането до датата на
съдебното решение, като сума преведена без основание. Моли, исковите претенции
да бъдат оставени без разглеждане, евентуално без уважение. Претендира
направените в производството разноски.
Конституираният
СЪИЩЕЦ ЕТ „А.-** А.Ч.“ подава отговор на исковата
молба, с който оспорва същата като неоснователна. Твърди, че процесните вземания на ЕТ „А.-**-А.Ч.”
към „В.” ЕАД са изцяло удовлетворени и не е налице основание да бъдат
претендирани. Оспорва да е налице недействителност на извършените плащания,
като намира същите за валидно осъществени. Моли, исковите претенции на банката
да бъдат оставени без уважение, с оглед тяхната неоснователност.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
По делото е
представен договор за банков кредит, продукт „Бизнес помещения“
№0659/13.06.2005 година от 13.06.2005 година, сключен между „Българска пощенска
банка“ АД и ЕТ „А.Ч.“. Видно от представения договор банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 71 000 евро за покупка на недвижим
имот- магазин №12 с кафе №13. За обезпечаване на вземанията на банката
кредитополучателят учредява в нейна полза ипотека върху магазин №12 и помещение
за кафе №13 /чл.7/. Към договора за банков кредит са представени 6 анекса, като
с анекс №6 от 15.10.2012 година страните са се съгласили периода на облекчено
погасяване, въведен с анекс №4 да бъде удължен с 12 месеца.
По делото е
представен нотариален акт за продажба на недвижим имот №14, том I, рег. №300, дело №12 2014 година на нотариус С.Т., видно от който на
17.01.2014 година А.Н.Ч., в качеството на ЕТ „А.Ч.“ продава на „В.“ ЕАД
недвижими имоти, находящи се в гр. София, ул. „*****,
а именно: Магазин №12 и помещение за „Кафе“ №13. Съгласно нотариалния акт
общата сума, за което се продават процесните имоти е
220 000 лева. Страните са приели, че цената е платима на 11 равни месечни
вноски от по 20 000 лева всяка до 17 число на текущия месец.
По делото е
представена справка по лице от Служба по вписванията за ЕТ „А.-**-А.Ч.“, от която е видно по пореден № по справката 4, е
заличена договорна ипотека на самостоятелен обект в сграда в гр. София ул. *****,
представляващо помещение за кафе №13 и самостоятелен обект в сграда,
представляващ магазин 12 в гр. София ул. *****, през м.февруари 2014г., а през
юли 2015г. е заличена законната ипотека върху имотите.
По делото е представена молба с вх.№23066/18.12.2014
г. на ЧСИ О.М., с която банката е отправила искане до съдебния изпълнител за
образуване на изпълнително дело въз основа на 3 броя заповед за изпълнение на
парично задължение от 20.10.2014 г., ведно с оригинал на изпълнителен лист,
издадени от СРС по ч. гр. д. №55256/14 година, 44 с-в, с които ЕТ „А.Ч.“, „А.А.“ ЕООД и А.Н.Ч. са осъдени да заплатят солидарно на „Ю.Б.“
АД 36 995.32 евро-главница, 5 005.04 евро договорна лихва, 168.63
евро банкови такси, законна лихва от 14.10.2014 година, 1 649.51 евро-
държавна такса и 2 210.56 лева- адвокатско възнаграждение.
Със
заявление вх. №1058/20.01.2016 г., на ЧСИ О.М., длъжниците
А.Н.Ч. и ЕТ
„А.Ч.“ са поискали изпълнителното дело да бъде прекратено поради обезсилване на
изпълнителния лист, на основание на който е образувано изпълнителното дело.
Така направеното заявление е уважено от съдебния изпълнител, като основание чл.
433, ал. 1, т. 3 ГПК изпълнителното дело е прекратено.
С
молба вх. №2922/31.05.2018 година на ЧСИ Р.А. банката е
отправила искане до съдебния изпълнител за образуване на изпълнително дело въз
основа на изпълнителен лист от 27.04.2018 година, издаден от СГС по гр. д.
№3120/2015 година, с който ЕТ „А.Ч.“, „А.А.“
ЕООД и А.Н.Ч. са осъдени да заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД 5 861.37 лева-
съдебни разноски.
С молба вх.
№5456/27.06.2018 година на ЧСИ Р.А., „Ю.Б.” АД е направило искане за
присъединяване на вземания към изп. д. №411/2018 година, а именно по издаден на
01.06.2018 г. изпълнителен лист от СРС по ч. гр. д. №55256/14 година, 44
с-в и решение по гр. д. №3120/2015 година, I-8 с-в, СГС, с които А.Н.Ч., в качеството си на ЕТ „А.Ч.“ и „А.А.“ ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на банката 36
995.32 евро-главница, 5 005.04 евро договорна лихва и 168.63 евро банкови такси.
Представен е и изпълнителният лист от 01.06.2018 година, СРС, 44 с-в по ч. гр.
д. №55256/2015 година.
По делото е
представена писмено съобщение с вх. №3442/26.06.2018 година на ЧСИ Р.А., с
което съдебният изпълнител се уведомява, във връзка с издадено запорно съобщение относно вземането за цена на имотите от В.
ЕАД , че не се признава дълга и същият е погасен на 07.09.2017 година. Видно
към писмото са представени 4 броя преводни нареждания, всяко от дата 07.09.2017
г., за сумата от 55 000 лева с наредител „В.“
ЕАД и получател ЕТ „А.-**-А.Ч.“, с основание за
плащането- договор за покупко-продажба на недвижими имоти София ул. ******,
магазин №12 и кафене №13.
От
представено по делото удостоверение по изп. д. №201884804000411 на ЧСИ Р.А.,
рег. №848 се установява, че въз основа на изпълнителен лист от 27.04.2018 г.,
издаден по гр. д. № 3120/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, 8 състав и
изпълнителен лист от 01.06.2018 г., издаден по гр.д. № 55256/2014 г. на
Софийски районен съд, ГО, 44 състав е образувано изпълнително дело №
20188480400411 по описа на ЧСИ Р.А., рег. №848 на КЧСИ, от взискателя
„Ю.Б.” АД, длъжниците А.Н.Ч., действащ като ЕТ „А.Ч.”
и „А.А.” ЕООД. Съгласно удостоверението Актуалния
размер на задълженията на длъжника ЕТ „А.Ч.”, ЕИК ******към 18.12.2019г.
възлизат на: присъдени съдебни разноски 5 861,37 лева, такси по изпълнението и
разноски: 187,20 лева /авансови такси по ТТРЗЧСИ/ и 586,69 лева /такса по т.26
от ТТРЗЧСИ/, както и главница 36 995,32 евро, ведно със законно лихва, считано
от 14.10.2014г., която към 18.12.2019г. възлиза на 19 452,51 евро, договорна
лихва 5 005,04 евро, присъдени такси 168,63 евро, както и такси по изпълнението
и разноски: 1 583,36 лева - адвокатско възнаграждение, 66 лева - обикновени
авансови такси и 6 496,05 лева – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, както и публични
задължения към ТД на НАП в размер на 477,59 лева.
По делото е
представена справка от „Първа инвестиционна банка“ АД относно клиент ЕТ „А.-**-А.Ч.“. Видно от справката, ЕТ „А.-**-А.Ч.“
притежава активна сметка в банката с IBAN***.09.2017 година. Съгласно отчета по сметката на дата
07.09.2017 година са постъпили общо 220 000 лева на 4 транша от по
55 000 лева с наредител „В.“ ЕАД с основание за
плащането договор за покупко-продажба на недвижими имоти. На същата дата е
извършен превод в полза на „Р.А.“ ЕООД на 4 транша от по 55 000 лева, с
основание за превода гаранция за доставка на автомобили.
От основното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза приета по настоящото дело се
установява, че на 07.09.2017 г. са извършени
четири превода в размер 55 000 лева в ПИБ-клон София. Наредител е „В.” ЕАД в полза на ЕТ А.**-А.Ч.. Преводните нареждани са извършени
от служителката на „В.” ЕАД- К.Г.от банкова сметка *** „В.“ ЕАД *** по банкова сметка *** А.**-А.Ч.“ в ПИБ- кл.София. Представени са четири платежни
нареждания от 07.09.2017 година. Според вещото лице общата сума в размер на 220 000 лева е постъпила
и съответно осчетоводена по разплащателната с/ка на ЕТ А.**-А.Ч.“. В счетоводството на „В.“ ЕАД сумата в размер на 220 000 лева е осчетоводена
по кредита на 503 сметка на
/разплащателна сметка/ на 07.09.2017 г. на четири
части - по 55 000 лева. Според вещото
лице недвижимият имот е заприходен на 17.01.2014 г., счетоводната статия по
представените документи е дебит с/ка 203 на кредит с/ка 401 със сумата от 220 000 лева въз основа на
издадени фактури и нот. акт №14, том I, рег. №300, дело
№ 12/17.01.2014 година. Вещото лице сочи, че фактурите не са представени,поради
изтекъл давностен срок за съхраняване на счетоводните документи. Сочи, че по
информация на ответника данъчен кредит не е ползван. Сочи, че ЕТ А.**-А.Ч.“ се явява продавач на недвижимия имот, поради което не
ползва данъчен кредит във връзка с тази сделка. Вещото лице не може да даде
крайно становище, дали счетоводството на двете дружества е водено редовно, тъй
като не са изследвани счетоводните им регистри и документи за по-дълъг период. Във
връзка с това, че плащането и заприхождаването на
недвижимия имот е извършено след три годишен период от издаване на нотариалния
акт е нарушена регулярността и последователността на счетоводно отчитане на
стопанските операции. Сумата в размер
на 220 000 лева, е постъпила по разплащателната сметка на ЕТ А.**-А.Ч.“ на 07.09.2017 г. на четири
части по 55 000 лева. На същата
дата е преведена като гаранция на
„Р. АВТО”ЕООД във
връзка със сключен договор на 11.07.2017 г. за покупко - продажба
на моторни превозни средства. Вещото лице
сочи, че по информация
на ответника сделката не е финализирана
и ЕТ А.**- А.Ч.” не е ползвал данъчен
кредит.
По делото е
представен договор за покупко-продажба на МПС от 11.07.2017 година, сключен
между „Р.А.“ ЕООД, в качеството на продавач и ЕТ „А.Ч.“, в
качеството на купувач. С договора продавачът
се задължава да достави и продаде на купувача леки и товарни автомобили.
Предвидено е, че купувачът следва да внесе гаранция от 300 000 лева по
сметка на продавача, като залог за изпълнение на договора, но преди депозиране
на гаранцията за изпълнение на договора договорът не може да влезе в сила.
По делото е
представена справка от „Първа инвестиционна банка“ АД относно клиент „Р.А.“
ЕООД. Видно от справката „Р.А.“ ЕООД притежава активна сметка в банката с IBAN***.10.2016
година. Съгласно отчета по сметката на дата 07.09.2017 година са постъпили
общо 220 000 лева на 4 транша от по 55 000 лева с наредител
ЕТ „А.Ч.“ с
основание за превода- гаранция за доставка на автомобили. На същата дата е
извършен превод в полза на „В.“ ЕАД на 4
транша от по 55 000 лева, с основание за превода- по договор за заем.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза приета по настоящото дело се
установява, че на 31.10.2016 г., е открита банкова сметка -*** „Р.А.”
ЕООД /разплащателна сметка на юридическо лице/, като към 14.04.2021 г. сметката
е активна. Вещото лице сочи, че от предоставената информация от „ПИБ“ АД не
става ясно в какъв размер е била сумата в банковата сметка на „Р.А.” ЕООД преди
първата операция на 07.09.2017 г. /превод от „Р.А.”ЕООД по банкова сметка *** „В.“
ЕАД/. Поради тази причина експертизата не може да даде отговор на въпроса -
„заверена ли е сметката с обща сума в размер на 220 000 лева в деня на
плащането-07.09.2017 година. Вещото лице приема, че от банковото извлечение на
сметката се констатира, че на 07.09.2017 г. са извършени четири превода в
размер 55 000 лева в „ПИБ“ АД клон София с наредител
е „Р.А.” ЕООД в полза на „В.“ ЕАД. Основанието за извършените преводи е
„Договор за заем”, като са представени и четири платежни нареждания от които
това се потвърждава. На същата дата-07.09.2017 г. са извършени и четири превода
от сметката на ЕТ А.**-А.Ч.“ по сметката на „Р.А.”ЕООД.
Основанието за извършените преводи е „Гаранция за доставка на автомобили”
Преводните нареждани са извършени от А.Ч.. Вещото лице сочи, че е представена декларация
по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, т. 3 от ЗМИП, за произхода на паричните средства
-предмет на банкова тайна или сделка, в която сделката е отразена като „паричен
превод-вътрешен”.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Съдът
приема, че искът е допустим, доколкото са представени по делото доказателства,
че ипотеката върху имотите, обезпечаваща вземането на банката е погасена, и
вземането на ищеца спрямо длъжника съищец не може да
се реализира чрез продажба на ипотекираните имоти. Наред с това с оглед
твърдението за наличие на плащане от страна на купувача по така продадените
имоти през 2014г. и представени платежни не би могло да се очаква да се
реализира вземането за цената направо от купувача от страна на банката кредитор
по реда на 510 ГПК вр.чл.65 от ЗЗД за което ищецът е
упълномощен с постановление на ЧСИ . Предвид на това съдът намира, че е налице
правен интерес на банката, в качеството и на процесуален субституент
на осн.чл.26, ал.2 от ГПК да предяви правото на
вземане на продавача на имотите и длъжник на банката, чрез предявяване на иска
по чл.134 ЗЗД. Дали вземането съществува е основния спор, по който съдът следва
да се произнесе с решението по съществото на спора.
По отношение
факта, че банката е кредитор на съищеца едноличен
търговец, размера на задълженията, образуваното изпълнително дело и липсата на
погашения на тези задължения между страните не се спори, а тези обстоятелства се установяват
безспорно от обсъдените по-горе
доказателства. Банката безспорно е кредитор и може да упражни правото на своя
длъжник едноличен търговец, като предяви иск по чл.134 от ЗЗД за да събере
вземането му, доколкото последния не доказа да е заплатил дължимите суми към
банката. Предвид на това банката ищец е материално правно легитимирана да
предяви иска по чл.134 от ЗЗД, в качеството й на процесуален субституент.
Съдът намира
обаче, че по делото не се установи основен елемент от фактическия състав на
чл.134 ЗЗД, а именно да е налице вземане
на длъжника съищец спрямо третото лице купувач и
ответник по настоящия иск В. ЕАД. От събраните по делото извлечения от банкови
сметки, платежни нареждания и приета ССЕ с основно и допълнително заключения
съдът намира, че се установи безспорно, че на 07.09.2017г. са извършени
множество разплащания между три фирми „Р.А. „ ЕООД, ЕТ А.**А.Ч.
И В. ЕАД, като и трите са свързани лица, доколкото са имали към момента на
сделките едно и също физическо лице като собственик и управител. От
представения договор за доставка на автомобили сключен 11.07.2017г. се
установява, че Р.А. ЕООД е поел задължение за доставка на автомобили към ЕТ Атаник 69, срещу
поето от последния задължение да заплати дължимата цена, като направи и гаранционно
плащане на сума от 300 000 лв. като залог по договора във връзка с
неговото изпълнение. От платежните от датата 07.09.2017г. изискани и
представени от ПИБ АД установяващи четири плащания между Р.А. ЕООД и В. ЕАД с
посочено основание – заем, се установява
наличието на договор за заем между тези две фирми. Р.А. ЕООД не е страна в
настоящото производство и съдът не може да преценява правоотношенията,
съответно действителността на договора
за доставка и на договора за заем без негово участие, още повече, че формално
условията за сключване на тези договори
се установяват от така посочените писмени доказателства.
При сравняване плащанията между сметките по
договора за заем и плащането цената по договора за покупко-продажбата на
недвижимите имоти от 2014г. съобразно
представените платежни и по движенията по двете сметки – на Византион
и на А.**се установява разлика от 10-на минути между преводите и сумата е една
и съща 55 000 лв.. Първо по време е плащане на сумата от 55 000 лв. към сметката на В.
ЕАД от страна на Р.А. ЕООД , с основание
предоставяне заем, след което е плащането от В. ЕАД към ЕТ А.**по време и със същата по размер
сума, след което тази сума е преведена от ЕТ А.**към Р.А. ЕООД по договора за
доставка на автомобили. След което имаме нови три разплащания по същия начин
между същите наредители и получатели, като сметките
са в една и съща банка ПИБ ЕАД,. После имаме ново предоставяне заем, ново плащане по
сделката с недвижими имоти и ново плащане по сделката с автомобили. Имаме де
факто доказани по четири плащания по всяка една от трите сделки – заем, покупко – продажба на недвижими имоти и покупко
– продажба на автомобили. Имаме плащане на една и съща сума – 55 000 лв.
поради което съдът приема, че реално е била плащана по различните сметки само
сумата от 55 000 лв. Следва ли обаче, да приемем, че нямаме реално
изплащане на цената, по конкретната сделка? По сметката на ЕТ А.**е постъпила общо
сумата от 220 000 лв. на четири плащания от по 55 000 лв., като всяка
една вноска е превеждана веднага по следващата сделка. Видно от основното
заключенията и четирите плащания са осчетоводени и при ЕТ А.**продавач и при В.
ЕАД купувач на датата на плащанията през 2017г., като плащания извършващи се по
сделката с недвижимите имоти от 2014г.. Съдът намира, че няма законово
основание да се приеме, че при постъпване на частично плащане, съответно
получилия го не може да извърши веднага с него друго свое плащане, във връзка с
друга сделка. Действително плащанията са по сделки между свързани лица, но
касаят три отделни сделки, на три отделни търговеца и няма пречка да бъдат в
един ден и в краткия времеви срок, в който реално са направени. Дефакто по всичките сделки и плащания чрез вътрешно банков
превод е минала една и съща сума, но със самото постъпване по съответната
сметка на страната по сделката, която трябва да я получи, тя реализира функцията
си на реално плащане. В този смисъл не бихме могли да говорим за симулативно плащане. Ако приемем, симулативност
и на трите сделки, за което предпоставки съдът намира, че не се установяват в
настоящото производство, то тогава недвижимия имот би следвало да е собственост
на продавача едноличен търговец и съищец, и на него
плащане не би му се следвало. Включително и при относителна симулация, която
тогава би следвало да прикрива дарение. Предвид на факта, че при така
извършените плащания съдът намира, че следва да се приеме реално осъществяване
плащане на цената за закупените от ответника два недвижими имота. Предвид на
това в конкретния случай не се установява да е налице единия от елементите на фактическия състав на
нормата на чл.134 от ЗЗД , а именно да е налице задължение, което да не е
изпълнено , поради което искът с който се претендира изпълнение задължението за
плащане цената на имотите се явява неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли изцяло.
Акцесорните искове за законна и мораторна лихви с пр.осн.чл.86 от ЗЗД предвид отхвърляне на главния иск поради недължимост
на цената, се явяват също неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този
изход на спора и доколкото предявеното възражение за прихващане е при условията
на евентуалност, с оглед установяване дължимост на
плащане на цената, то съдът не следва да го разглежда.
Възражението
за погасяване на вземането за цената, ако се установи като дължима, също е с
оглед изходът за извода за нейното изплащане, поради което не следва да се
обсъжда.
Тъй
като искът е отхвърлен ищецът следва да заплати на ответникът направените от
последния разноски, които са за представителството от един адвокат и възлизат в
размер на адв.възнаграждение – договорено и реално
заплатено, предвид писмения договор в размер на 8 500 лв.. Предвид
направеното възражение от страна на ищеца за прекомерност съдът намира същото
за основателно и доколкото минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004,
предвид материалния интерес възлиза в размер на 7270 лв. и имаме дължими и по
100 лв. за проведени две заседания след първото, то съдът намира, че възнаграждението на
ответната страна следва да се намали на сумата от 7 500 лв. Това е сумата,
която ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на осн.чл.78 от ГПК. На съищеца
съдът намира, че не се следват разноски, тъй като участието му е по силата на
закона и ищецът разноски не му дължи.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искът с пр.осн.чл.134
от ЗЗД предявен от „Ю.Б.“ АД ***, съд.адрес ***, офис 9, чрез адв.Б.срещу „В.“ ЕАД ***, съд.адрес *** чрез адв.Д. ГПК за осъждане на последния да заплати на ЕТ „ А.**А.Ч. „ сумата от 220 000 лева, както и исковете с пр.осн.чл.86
от ЗЗД за законната лихва и мораторна такава в
частичен размер от 66 977.78 лв. , като неоснователни.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД *** да заплати на „В.“ ЕАД *** сумата от 7 500 лева / седем хиляди и
петстотин лева / за разноски за настоящото съдебно производство по чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в
качеството му на съищец по чл.26,ал.2 от ГПК на ЕТ „А.-** А.Ч.“ ЕИК *******.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :