Р Е Ш
Е Н И Е №
Гр. Велинград, 17.10.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти
граждански състав,
в публично заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 967 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл.245 КТ, вр.чл.128,
ал.1 от КТ; чл.222, ал.1 КТ; чл.224, ал.1 КТ и акцесорни по чл.86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на Г.В.Т., ЕГН ********** ***, против "ФФ
ЮРЪП ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.София,
р-н Слатина, ул.„Коста Лулчев" № 10, вх.А, ет.1, ап.1, представлявано от Р.М..
Предявени
са ОСОИ с правна квалификация: чл.128 КТ, чл.222, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ и
акцесорни по чл.86 - за заплащане на следните суми: сумата от 394,07лв. – част
от трудово възнаграждение за м.03.2017; сумата от 279,20 лв. –трудово
възнаграждение за м.04.2017; сумата от 659,27лв.- представляваща обезщетение по
чл.222, ал.1 КТ от 1 БТВ за оставане без работа един месец след уволнение
поради съкращаване в щата; сумата от 555,30 лв.– представляваща обезщетени по
чл.224 КТ за останали 26 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главниците от подаване
на искова молба окончателното плащане.
Ищецът
твърди, че е работил в ответното дружество по Трудов договор от 13.11.2014г. на
длъжността “машинен оператор” с място на
работа в гр.Велинград, кв.Индустриален във фабрика стопанисвана от ответника.
Със Заповед № 55/13.04.2017г. било прекратено трудовото му правоотношение на
осн. чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване в щата. Ответника не изпълнил
задължението си да заплати работните заплати за месеците март и април 2017г.
Твърди, че за м.03.2017г. за 22 р.дни му било начислено трудово възнаграждение
в брутен размер от 555,30лв. На 04.07.2017г. му била изплатена частично сума от
161,23лв., а останалата част от това ТВ в размер на 394,07лв. не била
изплатена. За м.04.2017г. на ищеца за 9 р.дни било начислено трудово
възнаграждение в брутен размер от 279,20лв., което до момента не било
изплатено. Освен това следвало на ищеца
да се изплатят и обезщетение по чл.222,
ал.1 КТ от едно БТВ в размер на 555,30лв. за един месец в който е останал без
работа, както и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 659,27лв., включващо
479,59лв.- за 19 р.дни за 2016г. и 176,69лв. за 7 раб.дни за 2017г. До момента
работодателя не изпълнил своето задължения за изплащане на тези обезщетения.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати
следните суми: сумата от 394,07лв. – част от трудово възнаграждение за
м.03.2017; сумата от 279,20 лв. –трудово възнаграждение за м.04.2017; сумата от
659,27лв.- представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 КТ от 1 БТВ за оставане
без работа един месец след уволнение поради съкращаване в щата; сумата от
555,30 лв.– представляваща обезщетени по чл.224 КТ за останали 26 дни
неизползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва върху главниците от подаване на искова молба окончателното
плащане. Претендира и разноски за
настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК
не е постъпил писмен отговор от ответника.
В о.з. ищецът редовно
уведомен, чрез пълномощника си адв.Калпазанова, подържа исковете и иска
уважаване на същите до размерите установени в ССЕ,
В о.з. ответникът, редовно
уведомен не се явява, не изпраща представител.
От представените
доказателства- копие от Трудова книжка № 851766 и Заповед №55/13.04.2017г., се
установява че между страните да е съществувало валидно трудово правоотношение в
периода 14.11.2014г.- 13.04.2017г., през което време Г.Т. е заемала длъжността
“машинен оператор” в ответното дружество, при уговорен последно размер на основното
трудово възнаграждение на ищеца от 518лв. и ДТВ от 0,6% за прослежено време. Със
Заповед №55/13.04.2017г. на работодателя това трудовото правоотношение е било
прекратено, считано от 13.04.2017г. /датата на връчване на заповедта/ и на
основание чл.328, ал.1, т.2 КТ –поради съкращаване в щата. В същата заповед е
записано на ищеца да се изплати обезщетение по чл.244 КТ за неизползван отпуск,
в това число: за 19 р.дни от 2016г.- 479,58лв. и за 7 р.дни от 2017г. -176,69лв.
От
представената служебна бележка от Агенция по заетостта се установява ищеца да е
регистриран като безработен на 20.04.2017г. и това обстоятелство да е такова
към датата на издаване на документ – 16.05.2017г.
По
делото са представени и фишове за заплати за месеците март и април 2017г.
издадени на ищеца.
По
делото е приета и неоспорена от страните ССЕ, изготвена от вл.Д.Т., която съдът
кредитира като компетентна и безпристрастна и основана на доказателствата по
делото и проверени разчетно-платежни ведомости в ответното дружество. Видно от
заключение по ССЕ за процесните месеци –март и април 2017г, на ищеца е
начислено трудово възнаграждение на база
БТВ от 555,30лв. сбор от ОТВ от 518лв. и ДТВ /клас/ от 7,2% върху основното от
37,30лв. В резултат на начисленията направени за 22 раб.дни през м.март и 9
раб.дни за м.април, след приспадане на законово регламентирани удръжки за ЗО, ДОО
и ДОД и приспадане на изплатен аванс за м.март в размер на 161,23лв. /колкото
ищецът твърди да му е платени/ на 04.07.17г. 166,6лв., то ищецът е имал право
да получи съответно: ТВ за м.03.17г – 271,87лв. и ТВ за м.04.17г. – 152,14лв. в
сума за получаване, които суми и до момента са неизплатени и дължими.
Ето
защо и съдът приема за установено, че са останали дължими и не изплатени на
ищеца ТВ за месеците март и април 2017г. в размер на общо 424,01лв. -в сума за
получаване, в това число: ТВ за м.03.17г – 271,87лв. и ТВ за м.04.17г. –
152,14лв., които няма данни да са изплатени и до момента.
Що
се отнася до претенцията за обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, то видно от т.1 от допълнително
заключение по ССЕ на ищеца е следвало да се начисли по ведомост за заплати и да
се заплати обезщетение по чл.222 КТ от бруто 555,30лв., формирана от БТВ в този
размер начислено за пълен работен м.март 2017г. Върху този вид обезщетение се
правят удръжки за ДОД от 10%, при което и в сума за получаване след приспадане
на удръжки в това обезщетение следва да бъде в размер на 499,77лв. Тази сума за
обезщетение по чл.222, ал.1 КТ няма данни да начислена на ищеца и респективно
да е изплатена след прекратяване на трудовото правоотношение и до дата на
завеждане на искова молба в съда и до момента няма данни да е изплатено.
Според
т. 2 от заключение по ССЕ се установява на ищеца да е начислено по ведомости за
заплати за м.април 2017г. обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за останал неизползван
полагащ се платен отпуск за 2016г. и 2017г. в размер на общо 656,27лв., в това
число 479,58лв. за 2016г. и 176,69лв. за 2017г.
По
делото няма данни този размер на начислени на ищеца суми за обезщетение по
чл.224 КТ да са в сума за получаване след приспадане на нормативно определени
удръжки. Определено това не е и така, а същите представляват брутен размер на
обезщетението, тъй като при БТВ от 555,30лв. и 22 р.дни през м.04.2017г. –явящ
се последен пълен работен месец дневната ставка е 25,241лв. При което за 19 дни
останал неизползван ПГО ищеца има право на обезщетение в брутен размер от 479,58лв.
=/25,241лв.х19/, а за 7 р.дни изчислени по същия начин на 176,69лв. Върху
така начислената сума за обезщетение по чл.224 КТ се дължат и удръжки за ДОД от
10%.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
формира и правните си изводи. Работодателят е изпълнил задължението си по
чл.128, т.1 КТ, като е начислил във ведомост за заплати трудовите
възнаграждения на ищеца за месеците март и април 2017г., но е изпълнил задължението си да заплати начислените
заплати за тези месеци, като няма данни това да е направено и до момента. Освен
това следва да се отбележи, че работодателят не дължи изплащане и на БТВ,
съобразно уговореното такова в ТД, а само начисляване на суми за заплащане на
тази база. Върху размера на БТВ работодателят е задължен да начисли и приспадне
нормативно определените удръжки за осигуровки и ДОД, както и да внесе така
начислените суми от името и за сметка на работника в изпълнение на негово
задължение към фиска. При което и на работникът се дължи и той има право да
получи начислените му като трудово възнаграждение суми да размера на сумата за
получаване. Съгласно чл.245, ал.1 и 2 КТ - при добросъвестно изпълнение на
трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на
трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, като
разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се
изплаща допълнително заедно със законната лихва.
Въз основа на горните доказателства и
по изложените съображения съдът
намира, че се установява да са дължими на ищеца Г.Т. ТВ в размер на общо
424,01лв. -в сума за получаване, в това число: ТВ за м.03.2017г.- 271,87лв.
и ТВ за м.04.2017г. – 152,14лв., които суми
няма данни да са и изплатени срещу подпис от него във ведомостта за заплати и
до момента.
Ето защо и съдът намира исковете по чл.128 КТ за основателни и доказани
по размер до размера от общо 424,01лв. -в сума за получаване, в това число: ТВ
за м.03.2017г.- 271,87лв. и ТВ за м.04.2017г. – 152,14лв., която и сума ще се
присъди на ищеца, като се осъди ответникът да я заплати, ведно със законната
лихва, считано от 10.07.2017г. (дата на предявяване на искова молба) до
окончателното плащане. А над този размер до пълния претендиран такъв от общо 673,27лв.,
включващ ТВ за м.03.2017г.- 394,07лв. и ТВ за м.04.2017г. –279,20лв. исковете
са неоснователни и като такива ще се отхвърлят.
По
отношение на иска за присъждане на 555,30лв. -обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, вр.чл.328, ал.1, т.2 КТ, ведно със законната лихва върху тази
сума, то съдът намира следното: Безспорно се установява по делото, че ТД на
ищеца е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване в щата.
При което и за него е възникнало право да получи обезщетение за оставане без
работа един месец след уволнението. Според уволнителната Заповед № 55/13.04.2017г.
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено с връчването и в деня на издаването,
т.е. на 13.04.2017г. За доказване на обстоятелството, че в период от един месец
и за времето от 14.04.2017г. до 14.05.2017г. ищеца е останал без работа е
представена служебна бележка издадена на 16.05.2017г. за регистрация в бюрото
по труда, като безработно лице на 20.04.2017г. При което и следва да се чете,
че към 16.05.2017г. ищецът е бил безработен и е без работа в периода от един
месец след уволнението му. Видно от ССЕ размерът на дължимото обезщетение по
чл.222 КТ е 555,30лв. А след приспадане на ДОД от 10% в сума за получаване след приспадане на
удръжки обезщетението по чл.222, ал.1 КТ е в размер на 499,77лв., която сума според
ССЕ не е изплатена на ищеца и до момента.
Ето
защо и съдът намира за доказан по основание и частично по размер иска по чл.222,
ал.1 КТ до размера от 499,77лв.– в сума
за получаване, която и сума ще се осъди ответника да заплати на ищеца, ведно със
законната лихва считано от 10.07.2017г. (дата на постъпване на искова молба в
съда, явяваща се и дата на поканата) до окончателното плащане. А над този
размер до пълния претендиран такъв от 555,30лв., искът е неоснователен, тъй
като се дължи от работодателя плащане само на суми след приспадане на удръжки,
и като такъв ще се отхвърли.
По
отношение на иска за присъждане на сумата от 521,87лв. – представляваща
обезщетени по чл.224 КТ за останали 18 дни неизползван платен годишен отпуск
полагащ се за 2016 и 2017г. при прекратяване на трудовия договор, съдът намира
следно: Видно от копие от трудова книжка и уволнителната Заповед № 55/13.04.2017г.
между страните е съществувало валидно
трудово правоотношение в периода 14.11.2013г. - 13.04.2017г. Съгласно чл.155,
ал.4 следва да се приеме при липса на ТД в него да е уговорено право на ищеца
на 20 дни платен отпуск годишно. В уволнителната заповед ответника-работодател
изрично е посочил, че на ищеца следва да се изплати обезщетение по чл.244 КТ за
неизползван отпуск, в това число за 19 р.дни от 2016г.- 479,58лв. и за 7
раб.дни от 2017г. -176,69лв. Това изявление на ответника представлява признание
за негово задължение за изплащане на претендираното обезщетение по чл.224 КТ -
за останали неизползвани 26 дни ПГО. По данни от ССЕ за 26 дни неизползван ПГО
обезщетението е в размер на общо 656,27лв., в това число 479,58лв. за 19 дни за
2016г. и 176,69лв. за 7 дни за 2017г., които суми са начислени на ищеца във
ведомост за заплати за м.04.2017г. преди приспадане на нормативно определени
удръжки. Заплащането на които начисления няма данни да направено до момента. Върху
така начислената сума за обезщетение по чл.224 КТ се дължат и удръжки за ДОД от
10%, при което и сумата за получаване е в размер на 590,64лв. =(656,27лв. -65,63лв.),
до колкото на работника се дължи плащане само на начислени суми след приспадане
на удръжки, които работодателя е задължен да внесе по фикса от негово име и за
негова сметка. Същевременно видно от
представения фиш за заплати за м.04.2017г. на ищеца е начислено следното: 259,0лв.
– за тр.възнаграждение, 20,20лв. - клас и обезщетения по чл.224 КТ от 479,58лв.
за 19 дни за 2016г. и 176,69лв. за 7 дни за 2017г. или общо сумата от 935,47лв.
Същевременно като удръжки от 10% за ДОД е начислена сума от 89,82лв. Останалите
удръжки са определени на база БТВ от 279,20лв. В резултата на ищеца е определен
общ размер на удръжки от 76,19лв. Точно тази сума за удръжки е приспадната от
вещото лице от дължимото трудово възнаграждение за м.04.2017г., без да е
отчетено да е сформирана от удръжките дължими върху общото начисление за ТВ и
обезщетение по чл.224 КТ. Така в резултата на грешка в изчисленията на вещото
лице, всъщност дължимите удръжки за ДОД върху обезщетение по чл.224 КТ са
приспаднати от дължимата на ищеца сума за трудово възнаграждение за м.04.2017г.
Ето
защо и ще се присъди на ищеца за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за останал неизползван
полагащ се ПГО от 26 дни, сумата от 656,27лв., в това число 479,58лв. за 19 дни
за 2016г. и 176,69лв. за 7 дни за 2017г.– нетен размер на обезщетението, до
колкото това обезщетение е едно и дължимо при прекратявана на трудово договор, която
и сума ще се осъди ответника да заплати на ищеца, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 10.07.2017г. (дата на постъпване на искова молба в съда,
явяваща се и дата на поканата) до окончателното плащане, тоест точно колкото са
претендирани.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, такива са претендирани
и са представени доказателства за направени разноски в размер на общо 200лв. за адвокатско възнаграждение за
трите иска, поради което и на ищеца ще се присъдят разноски за адв.възнаграждение
в размер на 167,66лв. – по съразмерност с уважената част от исковете, които ще
се осъди ответникът да му заплати.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковете. Ответникът не е представляван от адвокат и не е претендирал разноски, нито е представил доказателства за направени такива, поради което и не му се следват разноски.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимите държавни такси за производството следва да се възложат на ответника, като се
осъди същия да заплати на ВлРС държавна такса в размер на 150,0лв., съобразно
чл.72 ГПК, от по 50лв. върху цената на
исковете по чл.245 КТ, чл.222 КТ и чл.224 КТ, както и 80лв. разноски за ССЕ при
изплатени 80лв. от БС, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт
- бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.
По
изложените по-горе съображения, V гр. състав при ВлРС,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "ФФ ЮРЪП ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес управление гр.София, р-н Слатина, ул.„Коста Лулчев" № 10,
вх.А, ет.1, ап.1, да заплати на Г.В.Т.,
ЕГН ********** ***, Сумата от общо
424,01лв. (четиристотин двадесет и четири
лева и 01ст.), представляваща сбор от неизплатени ТВ за март и април 2017г.
в сума за получаване, в това число: ТВ за м.03.2017г.- 271,87лв. и ТВ за
м.04.2017г. – 152,14лв., както и СУМАТА от 499,77лв.
(четиристотин деветдесет и девет лева и
77ст.), представляваща сума за получаване за обезщетение по чл.222, ал.1 КТ
за оставане без работа един месец след прекратяване на ТД на осн. чл.328,ал.1, т.2 КТ, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 10.07.2017г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете над тези размери до пълните претендирани такива за трудови
възнаграждения от общо 673,27лв., включващ ТВ за м.03.2017г.- 394,07лв. и ТВ за
м.04.2017г. –279,20лв. и от 555,30лв. за
обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, както и за законната лихва върху разликата,
като неоснователни.
ОСЪЖДА "ФФ ЮРЪП ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес управление гр.София, р-н Слатина, ул.„Коста Лулчев" № 10,
вх.А, ет.1, ап.1, да заплати на Г.В.Т., ЕГН ********** ***, Сумата от 656,27лв. (шестстотин петдесет и шест лева и 27ст.),
представляваща сума за получаване за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за останали
26 дни неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовия договор, ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.07.2017г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "ФФ ЮРЪП ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес управление гр.София, р-н Слатина, ул.„Коста Лулчев" № 10,
вх.А, ет.1, ап.1, да заплати на Г.В.Т., ЕГН ********** ***, Сумата от 167,66лв. (сто шестдесет и седем лева и 66ст.),
разноски за производството за адв.възнаграждение по съразмерност, както и да
заплати на ВлРС държавна такса от 150,0 лева (сто и петдесет лева)
и 80,0 лева (осемдесет лева)- разноски за ССЕ, в полза на Държавата по
сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на ВСС.
Решението подлежи на обжалване с въззивана жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, а копие от същото да им се изпрати.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)