№ 116
гр. Чирпан, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ IV, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галя Тр. Динкова
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Галя Тр. Динкова Гражданско дело №
20235540100626 по описа за 2023 година
В Районен съд Чирпан е постъпила искова молба, вх. № 3745 от 28.08.2023 година, от А.
Х. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: област Стара Загора, община Братя Даскалови, с. М.,
ул. „И.К. **, действащ чрез адвокат А. Д. – САК, срещу „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С. п.к. 1324, район „Люлин“, ж.к. „Люлин 7“, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, бл. Силвър център, ет. 2, ап. 73Г, представлявано от С.П.П., действащ
чрез адв. А. Г. Н., с посочено правно основание по чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и при условията на евентуалност иск на
основание чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 5 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД,
обективно кумулативно съединен с два иска с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, предложение
първо и второ от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 18.11.2022 година между ищеца и ответното дружество е
сключен Договор за паричен заем Standart 14 № ***, като по силата на чл. 3 от договора
заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от 1 200 лв., а заемателят
се задължава да върне същата на заемодателя при следните условия: размер на погасителната
вноска 75.49 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно
разглеждане, срок на заема 60 седмици, брой погасителни вноски 30, падежи на погасителните
вноски с начална дата 02.12.2022 година и краен падеж 12.01.2024 година, фиксиран лихвен
процент 40.32 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден – 0.11 %,
общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 2264.70 лв., като
същият е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредите при взети предвид
посочените допускания по т. 8, ГПР – 49.35 %, вид на предоставения заем – потребителски, условия
за усвояване на цялата сума по заема – Easy Pay.
С подписването на договора, заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя
заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. В
чл. 1, ал. 2-4 от договора заемателят е заявил, че доброволно е избрал да се ползва от
допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, за
която услуга заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем в размер на 754.80 лв. Таксата се заплаща от заемателя разсрочено, като се раздели на
равни части и се включи в размер на всяка погасителна вноска.
По силата на чл. 5, ал. 1 от договора заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване
1
на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения по договора
поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение на задължението на заемателя за
предоставяне на обезпечението по чл. 5, ал. 1, същият дължи неустойка в размер на 503.10 лева.
Неустойката се разсрочва и се заплаща от заемателя на равни вноски към всяка от погасителните
вноски по заема, като в този случай дължимата вноска по заема става в размер на 92.26 лв., а
общото задължение по договора става в размер на 2767.80 лв. Ищецът е заплатил на ответника
сумата от 380 лв. по сключения договор.
Ищецът посочва, че кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК,
доколкото същият при сключването на договора за потребителски кредит е действал извън рамките
на своята професионална или търговска дейност.
По главния иск:
Договор за паричен заем Standart 14 № *** е недействителен/нищожен на основание чл. 22
във връзка с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, по следните причини: 1. Таксата за експресно разглеждане на
документи не е посочена като включена в ГПР, поради което има неправилно посочване на ГПР. С
невключването на тази такса в ГПР императивно заложеният лимит по чл. 19, ал. 4 от ЗПК се
надвишава. Така потребителят се поставя в неравностойно положение спрямо кредитора, като
таксата за експресно разглеждане на документите се явява скрито възнаграждение за
кредитодателя, поради което е следвало да се включи в ГПР. Записването в кредитния договор на
размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява
„заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на
потребителите. 2. Възнаграждението /неустойката за непредставянето на такъв/ за
гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже
предоставянето на подобна гаранция, защото последното е задължително условие за получаване на
кредита. Вземането за неустойка представлява скрито кредиторово възнаграждение и като такова е
следвало да бъде включено в ГПР. Налице е пълно разминаване между посочения в договорите
ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.
3. Не е упоменато кои разходи са включени точно в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР
формира, тъй като не е достатъчно само разходите /възнаградителната лихва, такси и т.н./ да са
упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират
ГПР.
В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В договора
трябва е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за
яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочването в договора за кредит на по-нисък размер
от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и
по-конкретно заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д,
ал. 1 от ЗЗП. Това е нарушение на чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
По евентуалните искове:
При условие, че съдът отхвърли иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо
от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК, моли съда да разгледа и уважи евентуално обективно
кумулативно предявените искове с правно основание: По чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 19, ал. 5 от ЗПК
във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД за прогласяване за недействителна клаузата на
чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standart 14 № *** – целта на посочената договорна клауза е
да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.нар.
скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Изключването му от ГПР и уреждането му в договора като допълнителен пакет
услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По чл. 26, ал. 1, предложение първо и второ от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД за
прогласяване за недействителна клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем Standart № *** –
непредоставянето на обезпечение не води во претърпяване на вреди за кредитора, който е бил
длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно риска при предоставяне на заема
2
към сключване на договора, като съобрази възможностите за предоставяне на обезпечение.
Включена към погасителните вноски неустойката всъщност се явява добавък към
възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Такава клауза
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предложени трето от ЗЗД, тъй като
нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните й
функции.
По чл. 26, ал. 1, предложение първо и второ от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД за
обявяване за недействителна на клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 5 от Договор за паричен заем Standart 14
№ *** – надвишаването на договорената между страните лихва в размер на 40.32 % годишно
надхвърля повече от три пъти законната лихва, което е в нарушение на добрите нрави.
Към исковата молба са приложени Договор за паричен заем Standart 14 № ***, Общи
условия, Декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП и справка за регистрация по ДДС на
пълномощника на ищеца. Прави искане за допускане на ССчЕ с конкретно поставени задачи и
искане ответникът да представи по реда на чл. 190 от ГПК погасителния план към Договор за
паричен заем Standart 14 № ***, справка за заплатените суми от кредитополучателя по Договор за
паричен заем Standart 14 № ***, справка за всички дължими от ищеца суми на ответното дружество
/такси, разноски, такса - гарант, застраховки, такса -банкови гаранции и всички останали.
Моли съда да прогласи за недействителен Договор за паричен заем Standart 14 № *** от
18.11.2022 година на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с
чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД. В случай, че съдът отхвърли иска с правно основание по
чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то моли съдът да прогласи за недействителна
клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 19, ал. 5 от ЗПК във
връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, да прогласи за недействителна клаузата на чл. 5,
ал. 2 от договора на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и второ от ЗЗД във връзка с чл. 26,
ал. 4 от ЗЗД, да прогласи за недействителна клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 5 от договора на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, предложение първо и второ от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Претендира
разноски.
С молба, вх. № 3828 от 31.08.2023 година прави искане до съда за разсрочване на
задължението на ищеца за връщане на главницата съобразно погасителния план по договора за
кредит.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който ответното
дружество излага доводи, че оспорва изцяло предявените искове от ищеца, като моли съда да
оставите исковата молба без уважение като неоснователна и недоказана.
По главния иск:
Ответникът твърди, че единственият компонент, който определя ГПР, е възнаградителната
лихва, като са посочени и допусканията, при които този ГПР се изчислява. Обстоятелството дали
неустойката следва да се включи в ГПР е въпрос, относим към действителността на клаузата, а не
на целия договор. При изчисляването на ГПР по кредита разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК
изрично изключва плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по договора за
потребителски кредит. ГПР е посочен в договора, като същият се формира по определения в
Приложение № 1 към ЗПК начин – чрез посочване на реда и начина на изчисление на ГПР, както и
значимите компоненти на изчисляването му. ГПР трябва да се изчисли в момента, в който
кредитният договор е сключен. По този начин към момента, в който договорът е сключен, не се
установява да се дължи предвидената в договора неустойка, доколкото нейната изискуемост
настъпва при неизпълнение на посочените задължения в тридневен срок от сключването на
договора. Твърди също, че потребителят е имал възможност свободно и доброволно да реши, дали
да се възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката, или да изчака 10 дни. Таксата за
експресно разглеждане представлява цената на предоставяната от кредитора услуга по експресно
разглеждане на документите и поради това той е свободен да определи какъв да е нейният размер.
Заплащането на таксата е свързано с осъществяването на насрещна престация от страна на
кредитора, поради което не е налице неоснователно обогатяване. Услугата по експресно
разглеждане на документите е за допълнителна услуга, клиентът доброволно е избрал да се
възползва от нея, следователно на основание чл. 19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2
от ЗПК стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР. Експресното
разглеждане на документите не е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. То не
3
представлява действие по усвояване или управление на кредита, тъй като го предхожда във
времево отношение. Лицето, което кандидатства за кредит, доброволно е избрало този вид услуга и
не е едностранно наложена от дружеството-ответник. Предоставянето на финансови услуги от
ответника не е обусловено от експресно разглеждане на заявките, като тази услуга е предоставена
единствено и само в интерес на заемополучателите. Този вид услуга дори и да бъда избран, договор
за паричен заем може да не бъде подписан. Разсрочването на таксата с погасителните вноски по
кредита е в интерес на ищеца.
По евентуалния иск с правно основание чл. 10, ал. 2 от ЗПК и чл. 19, ал. 5 от ЗПК във
връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД за недействителност на клаузата на чл. 1, ал. 3 от
договора за паричен заем:
Договарянето на таксата за експресно разглеждане на кредита не е в противоречие с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като услугата се извършва преди сключването на
договора за кредит. Таксата покрива предоставянето на административни услуги като мониторинг
на кредита /регистрация в определени бази данни и регистри/, изпълнение на определени операции
от страна на кредитора за целите на оползотворяването или възстановяването на заем. Таксата за
експресно разглеждане представлява цената на предоставяната от кредитора услуга по експресно
разглеждане на документите и поради това той е свободен да определи какъв да е нейният размер
по аргумент от чл. 9 от ЗЗД. Добрите нрави не регулират цени на стоки и услуги. Нарушение на
добрите нрави би имало при заблуждение относно цената на определена стока и други съществени
условия на договора, но когато тази цена е ясно посочена и не е задължителна за ползване, тогава
няма такова противоречие с добрите нрави. По тези причини на основание чл. 19 във връзка с
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не следва да се прибавя при
изчисляване на ГПР по кредита.
По евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и второ от ЗЗД
във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД за недействителност на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора за
паричен заем:
Ответникът твърди, че за кредитора не съществува забрана да изисква заемите, които
представя да бъдат обезпечени. В конкретния случай на потребителя дори е дадено право на избор
кой вид обезпечение да предостави в зависимост от възможностите си. Не се нарушават добрите
нрави, тъй като липсват изложени твърдения от ищеца относно конкретен морален принцип, който
да е нарушен. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки
отделен случай към момента на сключване на договора. Позовавайки се на тази нищожност ищцата
следва да докаже в какво точно се изразява противоречието в процесния случай на добрите нрави и
да наведе твърдения и доказателства за нарушаването на определен морален принцип. Функцията
на неустойката е преди всичко да стимулира длъжника да бъде изряден в съблюдаването на своите
договорни задължения. Дружеството не би сключило договора и не би предоставило заем при
липса на уговорките за предоставяне на обезпечение и неустойка за неизпълнение. Потребителят е
имал възможност да забави сключването на договора за кредит, ако не е бил в състояние да осигури
в този кратък срок изискуемото обезпечение. Всеки заемател по договор за потребителски кредит
разполага с възможността да се откаже от договора в 14-дневен срок. При условие, че е упражнила
това свое право, тя би дължала връщане единствено на получената в заем главница и не би
дължала начислената й поради непредоставянето на обезпечението неустойка. Задължението за
заплащане на неустойка е условно и възникването му зависи изцяло от действията на потребителя.
Тъй като представлява едно условно задължение дружеството-ответник няма как да включи едно
бъдещо несигурно събитие в размера на ГПР. По евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предложени първо и второ от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД за недействителност на клаузата
на чл. 3, ал. 1, т. 5 от договора за паричен заем: Размерът на договорната лихва е цената на
предоставяната от кредитора услуга ползването на парични средства и по тези причини той е
свободен да определи какъв да бъде този размер. ЗПК не въвежда лимит на възнаградителна лихва
по договор за потребителски кредит, а единственото ограничение, предвидено в чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, е ГПР да не е по-висок от петкратния размер на законната лихва. Ответното дружество е
спазило това ограничение, тъй като договореният ГПР възлиза на 49.38 %, а при изчисляването му е
включен размерът на възнаградителната лихва.
По искането за разсрочване на задължението на ищеца за връщане на главницата
съобразно вноските по погасителния план на договора ответникът посочва, че не са налице
предпоставките по чл. 241, ал. 1 от ГПК и искането е необосновано и недоказано. Не възразява да
4
се приемат представените от ищеца писмени доказателства. Противопоставя се на допускането на
ССчЕ, тъй като спорът между страните е правен, а не финансов. Възразява срещу искането по чл.
190 от ГПК за представяне на погасителен план, тъй като същият е имплементиран в договора.
Прави следните доказателствени искания: Представя и моли да се приеме Справка
погасителен план по договор за паричен заем, справка за извършени плащания по Договор за
паричен заем Standart 14 № *** от 18.11.2022 година, както и разпечатка от системата на ответното
дружество относно декларираните от ищеца обстоятелства при кандидатстване за процесния
кредит. Прави особено искане за задължаване на ищеца и на неговия процесуален представител да
представят информация относно банкова сметка във връзка с евентуалното осъждане на ответника
за разноски. Предоставя банкова сметка на ответника при условията на реципрочност.
Моли съда да отхвърли предявените искове от ищеца и да му се присъдят направените
разноски н пълен размер. Възразява срещу претенцията за разноски на ищеца, като цитира съдебна
практика.
Съдът е сезиран по реда на чл. 124 от ГПК с главен установителен иск за прогласяване на
недействителност на Договор за паричен заем Standart 14 № *** от 18.11.2022 година, сключен
между А. Х. Г., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател и „ВИВА КРЕДИТ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1324, район „Люлин“, ж.к.
„Люлин 7“, бул./ул. Джавахарлал Неру № 28, бл. Силвър център, ет. 2, ап. 73Г, в качеството му на
кредитодател, с правно основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26,
ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
При условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен предявения главен иск, съдът е
сезиран с евентуален иск да бъде прогласена за недействителна клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор
за паричен заем Standart 14 № *** от 18.11.2022 година, сключен между А. Х. Г., ЕГН **********, в
качеството му на кредитополучател и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, в качеството му на
кредитодател, с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от
ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 19, ал. 5 от ЗПК.
При условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен предявения главен иск, съдът е
сезиран с евентуален иск да бъде прогласена за недействителна клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договор
за паричен заем Standart 14 № *** с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и второ ЗЗД
във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
При условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен главния иск, съдът е сезиран с
евентуален иск да бъде прогласена за недействителна клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 5 от Договор за
паричен заем Standart 14 № *** с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и второ от ЗЗД
във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е обявил, че страните не спорят относно
обстоятелството за наличието на сключен между тях Договор за паричен заем Standart 14 № *** от
18.11.2022 година.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е обявил, че са налице обстоятелства, които
не се нуждаят от доказване: Договор за паричен заем Standart 14 № *** от 18.11.2022 година е бил
сключен между А. Х. Г., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател и „ВИВА
КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1324, район
„Люлин“, ж.к. „Люлин 7“, бул./ул. Джавахарлал Неру № 28, бл. Силвър център, ет. 2, ап. 73Г, в
качеството му на кредитодател, при ГПР 49.35 % и фиксиран ГЛП 40.32 %. Съгласно процесния
договор ответното дружество „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, в качеството му на
кредитодател е предоставило на ищеца А. Х. Г., в качеството му на кредитополучател, сума в
размер на 1 200 лв.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест,
както следва:
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си за недействителност на Договор за паричен
заем Standart 14 № *** от 18.11.2022 година, сключен между А. Х. Г., ЕГН **********, в качеството
му на кредитополучател и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, в качеството му на кредитодател,
респективно недействителността на отделни клаузи от него, както и че е заплатил на ответното
дружество сумата в размер на 380 лв. по сключения договор.
Във връзка с направеното искане за разсрочване на задължението за връщане на
5
главницата в тежест на ищеца е да докаже предпоставките за наличието на разсрочване на
задължението, в това число материално и имотно състояние на доверителя му.
В о.с.з. страните не се явяват и не се представляват, като депозират по делото писмени
молби и становища.
По делото са приети като писмени доказателства: Договор за паричен заем Standart 14 №
*** от 18.11.2022 година, Декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП, Общи условия, приложими към
договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, справка за регистрация по ДДС на
пълномощника на ищеца, справка погасителен план по Договор за паричен заем № *** от
18.11.2022 година на А. Х. Г., ЕГН ********** с погасителен план към нея, начислени разходи за
събиране на вземането и извършени плащания по договора от ищеца, рацпечатка от системата на
ответника относно декларираните от ищеца обстоятелства, справка за извършените плащания от
ищеца, Стандартен европейски формуляр, процес по кандидатстване на www.vivacredit.bg,
становище на дирекция ОДОП – НАП.
Допусната е ССчЕ със следните задачи: 1. Какъв е размерът на годишния процент на
разходите по Договор за паричен заем Standart 14 № ***, като в него се включат всички разходи,
включително таксата за експресно разглеждане на документи и неустойката при непредоставяне на
обезпечение.
Съобразно приетото по делото в о.с.з. заключение на вещото лице общите разходи по
предоставения кредит за 1 година са съответно: договорена лихва 265.63 лв., неустойка в размер на
431.23 лв., такса експресно разглеждане 646.97 лв. или всичко 1343.83 лв., като ГПР по кредита се
изчислява като този общ размер на разходите се раздели на общия размер на предоставения кредит
от 2767.80 лв. /1343.86 лв.: 2767.80 лв. = 0.4855 %/ , в резултат на което се получава 48.55 %. В о.с.з.
вещото лице посочва, че общите разходи на кредитополучателя следва да се приравнят към 1
година, тъй като това позволява сравнимост с други кредити и при други условия. ГПР винаги се
изчисляват за една година. Уточнява, че по договора е посочен ГПР в размер на 49.35 %, но не
може да обясни как е формиран този процент. Заключението на вещото лице не е оспорено от
страните и е прието в о.с.з. на 18.04.2024 година.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между ищеца А. Х. Г. и „ВИВА КРЕДИТ“ АД е възникнало облигационно
правоотношение по предоставянето на паричен заем в размер на 1200 лева съгласно сключения
Договор за паричен заем Standart 14 № *** от 18.112022 година. Общото задължение по договора
съгласно чл. 5, ал. 2 възлиза на 2767.80 лв.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало като такова, т.е.
страните има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.
9, ал. 4 от ЗПК. Не е спорно, че ответникът „Вива Кредит“ АД представлява финансова институции
по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Видно от предмета на дейност на ответното дружество в ТР при АВ е, че
дружеството извършва следните дейности: отпускане на кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства съгласно Закона за
кредитните институции; придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране
(факторинг, форфетинг и други); търговско представителство; предоставяне на финансови услуги и
на финансов лизинг; финансови консултации; застрахователно агентство; дистрибуция на
телекомуникационни продукти и услуги, след получаване на съответни
вписвания/разрешения/лицензии и др. от компетентните органи, ако такива са необходими, както и
всякакви други незабранени от закона дейности.
По делото не се спори, че ищецът в качеството на кредитополучател е сключил с „Вива
Кредит“ АД в качеството му на кредитор Договор за паричен заем Standart 14 № *** от 18.112022
година. Договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от
разстояние.
Съгласно Общите условия на ответното дружество, приложими към договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, с последно изменение към 22.02.2022 година и
действащи към датата на сключването на договора, договарянето се осъществява през уеб –
6
страница на дружеството www.vivacredit.bgq www.vivacredit-online.bg или през персонален онлайн
профил на заемателя на адресwww.my.vivacredit.bg, като договорът за потребителски кредит се
сключва във формата на електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги.
За да получи потребителски кредит, клиентът попълва Заявка за кандидатстване, в която
се избира желаната сума, вида на погасителните вноски и техния брой, предоставят се пълни и
верни данни за него и избира дали желае заявката му за заем да бъде разгледана експресно срещу
заплащане на допълнителна такса, запознава се синформационните права на субектите на лични
данни-кредитополучатели. При заявяването на кредита се визуализира поле „Преддоговорна
информация“, при избирането на което се визуализира Стандартен европейски формуляр, какаещ
предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от ЗПФУР. С натискането на
бутона „Заяви кредит“ /т. 4 от Общите условия/ заемателят потвърждава, че се е запознал с
информационните права на субектите на лични данни, както и че е запознат и съгласен с
преддоговорната информация, предоставена под формата на Стандартен европейски формуляр,
касаещ предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 8 от ЗПФУР, посочваща
индивидуалните условия на Договора за предоставяне на финансова услуга, с която заемателят
предварително се е запознал и с настоящите Общи условия и същите ще се считат за договорени
между страните със сключването на договора.
Клиентът попълва форма за кандидатстване, следва одобрение на заявката за заем и след
одобрение, клиентът активира линк, след което въвежда получения чрез SMS код, с който всички
документи, свързани с Договор за предоставяне на финансова услуга се считат за подписани.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за паричен заем Standart 14 № *** от 18.11.2022 година
заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да осигури едно от
следните обезпечения на задълженията му:
Поръчител – физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодател,
издадена не по-рано от 3 дни от дена на представяне и да отговора на следните изисквания – да е
навършило 21 годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж
при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.;
през последните 5 /пет/ години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ
или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител
по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на
заемател или
Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на Заемателя, посочено в чл. 3, ал. 1, т. 7, валидна 30 сти след падежа за плащане по
договора.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, Заемателят дължи неустойка в
размер на 503.10 лв. Страните се съгласяват, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни
части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4, като в този случай дължимата
вноска е в размер на 92.26 лв., а общото задължение по Договора става в размер на 2767.80 лв.
Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон - Закон за потребителския кредит (ЗПК). При преценка
съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за
недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от
ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД.
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем
начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се
включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е
задължително условие за получаване на кредита. В случай, че кредитополучателят не представи на
7
кредитора обезпечение за задълженията си по кредита, той дължи неустойка. Потребителят е бил
въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по
договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. В договора за потребителски кредит на ясен и разбираем език следва да бъде посочено
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения Приложение № 1
начин. Съдът приема, че в процесния договор при посочен размер на ГПР от 49.38 % не е ясно
какви точно допускания съдържа, не е налице изрично и изчерпателно изброяване всички разходи,
които са свързани с кредита. Грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл. 22
от ЗПК. Договорът е сключен при предварително определени от ответника клаузи и потребителят е
бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.
Непредоставянето на обезпечението самостоятелно не води до причинени вреди за кредитора, а
такива биха възникнали при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от
имуществото на кредитополучателя. ГПР от 49.38 % не отговаря на действителните разходи по
кредита, респективно ще се стигне до надвишаване на законовия допустим предел по смисъла на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК от пет пъти размера на законната лихва. Таксата за експерсно разглеждане на
документи не е посочена като включена в ГПР, поради което има неправилно посочване на ГПР.
Потребителят като икономически по-слабата страна в правоотношението не може да бъде
поставян в положение да не знае колко точно дължи поради неяснотата в начина на изчисляване на
ГПР. Посочването в договора за кредит на по - нисък от действителния ГПР представлява нелоялна
и по - конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл.
68д, ал. 1 от ЗЗП. Потребителят по този начин не може да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. Именно затова процесният договор не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.
10 води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Предоставянето
на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на
вземането му, имаща пряко отношение към размера на ГПР. Липсата на ясно посочване на
конкретните елементи, които формират ГПР от 49.38 % е в пряко противоречие със закона, в
частност с разпоредбата на чл. 19, ал. 2 вр. ал. 4 от ЗПК.
В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в договор за
кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите
разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г" от
Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния
потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, тази невярна
информация трябва да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6,
параграф 1 от тази директива. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата,
която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Установяването на
нелоялния характер на такава търговска практика представлява един от елементите, на които по
силата на член 4, параграф 1 от Директива 93/13 компетентният съд може да основе преценката си
за неравноправния характер на договорните клаузи относно цената на отпуснатия на потребителя
кредит, като тази констатация не се отразява непосредствено на преценката за действителността на
сключения договор за кредит, от гледна точка на член 6, параграф 1 от Директива 93/13. Съгласно
Решение от 20.09.2018 година на СЕС по дело № С-448 от 2017 година изискването за посочване на
ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но и когато не са
посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.
Поради това съдът намира, че Договор за паричен заем Standart 14 № *** от 18.11.2022 г.
противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК
същият е недействителен. В този смисъл евентуално предявените искове от ищеца за прогласяване
недействителността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standart 14 № *** от
18.11.2022 година, за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договор за
паричен заем Standart 14 № *** с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и второ ЗЗД
във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, за прогласяване недействителна клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 5 от
8
Договор за паричен заем Standart 14 № *** с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и
второ от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, следва да се оставят без разглеждане поради
уважаване на главния иск.
При обявен недействителен договор за потребителски кредит ищецът връща само чистата
стойност по кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита в съответствие с
разпоредбата на чл. 23 ЗПК. По справката за извършените плащания, представена от ответната
страна, ищецът е погасил сумата от 1307 лв. по процесния договор.
От клаузите на договора за паричен заем може да се направи еднозначен извод, че
неустойката има за цел да обезщети кредитора от евентуална неплатежоспособност на длъжника,
което обаче е в противоречие с разпоредбата на чл. 16 ЗПК, съгласно която доставчикът на
финансова услуга сам оценява платежоспособността на потребителя и предлага цена на кредита,
съответна на получените гаранции. Договорената неустойка по кредита представлява скрита лихва
по договора за кредит, поради което договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради
накърняване на добрите нрави.
Потребителят поема само задължения, срещу които не ползва каквито и да било насрещни
права, единствено нараства размерът на общото му задължение и разходите по кредита, като е без
значение дали същият е изправен или неизправен. Уговорено е допълнително възнаграждение в
полза на заемодателя под формата на скрит разход по кредита, което води до значителна
нееквивалентност на престациите. Принципът на свободно договаряне по чл. 9 ЗЗД не търпи
нарушаването на други правни принципи и институти, какъвто е неоснователното обогатяване и
добрите нрави. Уговорката за заплащане на неустойка не отговоря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата на страните по договора и до скрито
оскъпяване на кредита.
Съдът не приема изчисленията по начина, обективиран в заключението на вещото лице по
допуснатата ССчЕ на основание чл. 202 от ГПК, тъй като вещото лице не можа да отговори на
въпроса как е формиран ГПР по договора, като посочва и различен размер от този, определен в
него с математически изчисления, разминаващи се с действителната стойност на ГПР.
По направеното искане за разсрочване на изпълнението:
Ищецът е направил искане с молба, вх. № 3828 от 31.08.2024 година за разсрочване
задължението за връщане на главницата съобразно погасителния план по договора за
потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 241, ал. 1 ГПК, при постановяване на
решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното
състояние на страната или на други обстоятелства. Ищецът не представя доказателства за имотното
си състояние и не сочи други обстоятелства във връзка с направеното искане. За пълнота на
изложението, ответникът представя справка за погасените суми от ищеца, като видно от същата е,
че погасеният от ищеца размер възлиза на 1307 лв., тоест надхвърля размера на главницата от 1200
лв. В този смисъл искането следва се остави без уважение.
По разноските:
Ищецът претендира разноски, както следва: адвокатско възнаграждение в размер на
2 132.13 лева с ДДС за четирите иска, ДТ в размер на 111 лева, депозит за ССчЕ 250 лв. или общо
2 493.13 лв. – л. 107 и л. 108 от делото. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцовата страна. Цената на главния иск възлиза на 2767.80 лв., а
минималното адвокатско възнаграждение за него по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 година
на ВАдвС е в размер на 576.78 лв. без ДДС или 692.13 лв. с ДДС.
С оглед изхода от спора и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят претендираните разноски при съобразяване с цената на иска и защитавания материален
интерес по уважения иск, както и с направеното възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар. Съгласно трайна практика на ВКС, в това число и Определение № 146 от 04.04.2022
година по ч.т.д. № 358 от 2022 година на Второ ТО, ВКС заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат се определя дали е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, като съдът, при направено възражение от насрещната страна в срок, може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимално определения размер
съгласно чл. 36 от ЗАдв.
От значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на
искове, се определя върху цената на всеки от исковете, по отделно, а не в сбор.
9
Съгласно чл. 68 от ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За
защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Съгласно
чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските
възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се
определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Съгласно чл.
7, ал. 2 от посочената наредба, определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно
материалния интерес, но тълкувани, разпоредбите на чл. 7, ал.2 във вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и като се вземе предвид вида на
съединяване на исковете, следва, че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, законодателят е имал предвид
цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сборпоради което не
следва да се заплаща в пълен размер уговореното адвокатското възнаграждение, а същото следва да
се намали. В случая ищецът предявява исковете при условията на евентуалност, като при
уважаване на главния иск, евентуалните искове съдът следва да остави без разглеждане. Тоест,
размерът на дължимото възнаграждение следва да се присъди за главния иск с размер на
адвокатското възнаграждение 692.13 лв. с ДДС и цена на иска 2767.80 лв.
Съгласно представен по делото ДПЗС от 13.06.2023 година договорът е сключен на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата като безплатна правна помощ. Съдът изцяло
споделя доводите в трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 77 от 12.01.2024
година по ч.т.д. № 169 от 2023 година, ТК, Определение № 628 от 18.10.2012 година по ч.гр.д. №
598 от 2012 година, III ГО, Определение № 1199 от 25.10.2013 година по гр.д. № 4224/2013 година,
I V ГО, Определение № 708 от 05.02.2015 година по ч.гр.д. № 4891 от 2015 година, I V ГО,
Определение № 257 от 09.05.2018 година по ч.т.д. № 226 от 2018 година, I I ТО, Определение №
395 от 09.07.2018 година по т.д. № 1314 от 2018 година, I I ТО, Определение № 442 от 28.06.2019
година по ч.т.д. № 502/2019 година, I I ТО, Определение № 289 от 27.08.2020 година по ч.т.д. № 992
от 2020 година, I ТО и др., разглеждаща оказването на безплатна правна помощ. По делото ищецът
своевременно е заявил претенцията си за разноски, като е представил Списък на разноските по чл.
80 ГПК – л. 107-108 от делото. В приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от
13.06.2023 година е видно, че договорът е безвъзмезден и е сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата, тъй като клиентът е материално затруднено лице. Изявлението за
наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
обвързва съда и той следва да определи възнаграждение на оказалия правната помощ адвокат в
размер, не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 2004 година по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди
другата страна да го заплати. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на
исковете. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение се определя от съда при спазване на
разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Върху този адвокатски хонорар съдът следва да отчете дължимия ДДС върху него
при наличие на данъчна регистрация на адвоката, който ако не бъде присъден, би се дължал от
адвоката в разрез с установените минимални възнаграждения по наредбата.
При уважаване на главния иск за обявяване за недействителен на договора за
потребителски кредит основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има ищеца, като същите
възлизат съобразно уважената част на предявените искове общо на 1053.13 лв., от които 692.13 лв.
адвокатско възнаграждение с ДДС, 111 лв. ДТ и 250 лв. депозит за ССчЕ. Този предложен размер
на възнаграждение е в минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен Договор за паричен заем Standart 14 № ***, сключен между
А. Х. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. М., общ. Братя Даскалови, област Стара Загора, ул.
„И.К. ** и настоящ адрес: област Стара Загора, общ. Братя Даскалови, с. М., ул. „И.К. ** и „ВИВА
10
КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. п.к. 1324, район
„Люлин“, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. Силвър център, ет. 2, ап. 73Г,
представлявано от С.П.П., на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във
връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С. п.к. 1324, район „Люлин“, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. Силвър център, ет.
2, ап. 73Г, представлявано от С.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на А. Х. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. М., общ. Братя Даскалови, област Стара Загора, ул. „И.К. ** и настоящ адрес: област
Стара Загора, общ. Братя Даскалови, с. М., ул. „И.К. **, представляван от адвокат А. Д., член на
САК, личен № **********, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С., р-н „С.“, ж.к. „Я.“, ул.
„Х.О. ***, със съдебен електронен адрес за призоваване: **********, банкова сметка с IBAN ***,
титуляр А. З. Д., сумата от 1053.30 лв. направени по делото разноски, от които 692.13 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение, 111 лв. ДТ и 250 лв. депозит вза ССчЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените в условията на евентуалност искове да бъде
прогласена за недействителна клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standart 14 № ***
от 18.11.2022 година, сключен между А. Х. Г., ЕГН **********, в качеството му на
кредитополучател и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, в качеството му на кредитодател, с
правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2
от ЗПК и чл. 19, ал. 5 от ЗПК; да бъде прогласена за недействителна клаузата на чл. 5, ал. 2 от
Договор за паричен заем Standart 14 № *** с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и
второ ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД; да бъде прогласена за недействителна клаузата на чл. 3,
ал. 1, т. 5 от Договор за паричен заем Standart 14 № *** с правно основание чл. 26, ал. 1,
предложение първо и второ от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, поради несбъдване на
вътрешното процесуалното условие за предявяването им.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 241, ал. 1 ГПК за разсрочване на изпълнението
на дължимата сума за главница от А. Х. Г., ЕГН ********** по Договор за паричен заем Standart 14
№ *** от 18.11.2022 година.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
11