Решение по дело №280/2019 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 213
Дата: 7 октомври 2019 г.
Съдия: Димитринка Христова Стаматова
Дело: 20197280700280
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№ 213/7.10.2019 г.

Гр. Ямбол

 

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

 

 

при секретаря Стефка Панайотова, разгледа докладваното от председателя  адм. д. № 280 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

 

Производството е образувано по жалба на „ЕВРОКАМ“ ЕООД, гр. Ямбол против Заповед № ТУ/04-00017/26.06.2019 г. на Кмета на Община Ямбол, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено в 30 – дневен срок от влизане в сила на заповедта, да бъде премахната доброволно постройка, представляваща стоманобетонен гараж с  размери 3.00/6.00м, с изграден над него двускатен покрив, покрит с керемиди, в съсобствен имот с идентификатор 87374.510.135 по КК на гр. Ямбол, представляващ УПИ VIII-7089, кв. 142, *, с адрес: бул. *. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена. Претендира се и заплащане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата изцяло така, както е депозирана.

Ответната страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание. Същата не изпраща и процесуален представител. В депозирания писмен отговор с вх. № 1897/13.08.2019 г., жалбата се оспорва изцяло, като се изразява становище за неоснователност на същата предвид обстоятелството, че  за процесния строеж няма издавано строително разрешение, а същият не е и търпим такъв.  

След като извърши цялостна преценка на всички събрани и приложени към делото доказателства, съдът приема за установено следното:   

На 15.05.2019 г., по повод подадена жалба за незаконно изградени постройки в съсобствен имот, представляващ УПИ VIII- 7089, кв. 142, *, бул. *, служителите  на Община Ямбол М.С.и Т.Г., и двете на длъжност  * в дирекция „Устройство на територията и строителство“, извършили проверка на място, при която констатирали, че  в югозападната част на имота са изградени множество обекти, измежду които и сглобяем стоманобетонен гараж с размери 3.00/6.00 м с изграден над него двускатен покрив, покрит с керемиди, който се ползва от „ЕВРОКАМ“ ЕООД, като по данни на представляващия дружеството Д.М.Д., същият е изграден преди 2000 г.   

 Тези обстоятелства били отразени в съставения Констативен протокол  № 43/15.05.2019 г.  Въз основа на тази проверка е съставен и Констативен акт № 07/03.06.2019 г., в който е посочено, че стоманобетонният гараж с размери 3.00/6.00 м е изграден в имот с идентификатор 87374.510.135, собственост на Община Ямбол, „ВАНИНА ЕКСПОРТ“ АД, „СПАРУМ“ ЕООД, „АРГОС 2006“ ООД, „СТОМИД“ ООД, „ДЕНИЗ 93“ ЕООД, „ДИКС 2001“ ЕООД, „ХИТ“ ЕООД  и на дружеството – жалбоподател.    Посочено е също така, че въпросният стоманобетонен гараж представлява строеж  от пета категория и е с  изграден  над него двускатен покрив, покрит с керемиди, като за  него няма одобрен проект и не е издавано строително разрешение. 

 Горният констативен акт е  връчен на представител на дружеството – жалбоподател на 18.06.2019 г., но възражение срещу него не е постъпило.

Със Заповед № ТУ/04-00017/26.06.2019 г., Кметът на Община Ямбол, на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ  наредил  в 30 – дневен срок от влизане в сила на заповедта, да бъде премахната доброволно от собственика „ЕВРОКАМ“ ЕООД, гр. Ямбол  постройката, представляваща стоманобетонен гараж с  размери 3.00/6.00м, с изграден над него двускатен покрив, покрит с керемиди, в съсобствен имот с идентификатор 87374.510.135 по КК на гр. Ямбол, представляващ УПИ VIII-7089, кв. 142, *, с адрес: бул. *.  Именно тази заповед е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.

По делото е разпитан в качеството на свидетел П. П.,  от показанията на който се установява,  че същият е помагал при изграждането на гаража, като строежът му  е започнал през м. януари 2001 г. и е завършил през м. февруари същата година. Този свидетел посочва също, че и до момента гаражът е с непроменен вид.    

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

  Жалбата е подадена в срок и от лице, което има правен интерес от оспорването й, поради което същата  е  допустима. Разгледана  по същество, тя се явява и ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните: 

Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, като чл. 59, ал. 2, т. 4 изисква същият да съдържа и фактическите и правни основания за издаването му, т.е. да бъде  мотивиран. Мотивите са изключително важна част от акта, тъй като те не само поясняват волята на административния орган, но и очертават предмета на доказване и въз основа на тях съдът извършва преценка на законосъобразност.    

В конкретния случай по делото не се спори, че дружеството – жалбоподател  е собственик на гаража, чието премахване е разпоредено с оспорената заповед. Строителни книжа за него не са представени   нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство, а не се и твърди, че такива са издавани, което действително го прави незаконен. Спорният между страните въпрос се свежда до това  представлява ли същият търпим строеж по смисъла на ЗУТ.  Този въпрос обаче изобщо не е изследван от административния орган. Става дума за следното:

Видно от разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване, а съгл. §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001 г, за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.   

При тази законодателна уредба  първият въпрос, който следва да се изясни е този, свързан с годината на построяване на процесния обект.  В хода на административното производство представителят на дружеството - жалбоподателят е посочил, че  това е станало преди 2000 г., а  в показанията си разпитания по делото в качеството на свидетел П. П.  заявява, че гаражът е построен през  периода м. януари – февруари 2001  г. При това положение следва да се приеме, че до 31 март 2001 г. процесният гараж вече е бил изграден, което обстоятелство не се оспорва и от ответната страна. Предвид на това е следвало да се извърши преценката по § 127, ал. 1 от ЗУТ доколко обектът е бил допустим по времето, когато е извършен, или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ. В  оспорения административен акт не се съдържат никакви констатации, от които да е видно  защо административният орган приема, че процесният гараж не представлява търпим строеж. Такива не се съдържат и в административната преписка, въз основа на която е издадена заповедта – предмет на жалбата.  По същество това представлява липса на мотиви, което само по себе си е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт, тъй като лишава съда от възможността  да извърши проверка за законосъобразност на последния.

Що се отнася  до посоченото от ответната страна,   че в случая не може да се приеме, че строежът е търпим, тъй като   дружеството – жалбоподател не е представило съгласие от съсобствениците на имота за построяване на гаража,  съдът намира същото за несъстоятелно.    Наличието на съгласие от страна на съсобствениците на имота е предпоставка за евентуално узаконяване на строежа, но не е условие за неговата търпимост. В този смисъл е и трайната практика на ВАС на РБ, обективирана в решенията по адм.  д. №№ 2385/2018 г., 7927/2016 г. и др.

С оглед изложеното съдът намира, че оспорената Заповед № ТУ/04-000017/26.06.2019 г. на Кмета на Община Ямбол е незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена.

При този изход на делото и  на осн.   143, ал. 1 от АПК, Община Ямбол  следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя  „ЕВРОКАМ“ ЕООД  направените  разноски по делото, които възлизат на общо 650 лева, от които 50 лева, съставляващи заплатена държавна такса за образуване на делото и 600 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното,  Я А С, първи състав

 

 

 

 

Р    Е    Ш    И   :

 

 

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на „ЕВРОКАМ“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол ул. *, представлявано от Д.М.Д.  Заповед № ТУ/04-00017/26.06.2019 г. на Кмета на Община Ямбол,  с която на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено в 30 – дневен срок от влизане в сила на заповедта, да бъде премахната доброволно постройка, представляваща стоманобетонен гараж с размери 3.00/6.00м, с изграден над него двускатен покрив, покрит с керемиди, в съсобствен имот с идентификатор 87374.510.135 по КК на гр. Ямбол, представляващ УПИ VIII-7089, кв. 142, *, с адрес: бул. *.  

ОСЪЖДА ОБЩИНА - Ямбол  да заплати на „ЕВРОКАМ“ ЕООД, гр. Ямбол  сумата от  650 (шестстотин и петдесет)  лева за направените по делото разноски.

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно  обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

    

 

                                  СЪДИЯ:/п/не се чете