М О Т И В И към присъда №260061 по НОХД 847/2019г. по описа на РС-Плевен.

 

Обвинението е срещу подсъдимия В.Н.Н. е за престъпление 131, ал.2, т.4 вр. чл.130, ал.2 от НК, след неговото изменение, за това че на 11.09.2018г. в гр. Плевен, причинил лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал. 2 от НК изразяваща се в травматичен оток в тилната част на главата /цицина/, довела до болки без разстройство на здравето на полицейски орган - Н.Й.И. работещ на длъжност ***в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ гр. Плевен при ОД на МВР – гр. Плевен, при и по повод изпълнение на службата му по опазване на обществения ред.

Представителя на Районна прокуратура – гр. Плевен поддържа обвинението срещу подсъдимия В.Н.Н., счита го за доказано въз основа на събраните доказателства. В пледоарията си интерпретира фактическата обстановка изложена в обвинителния акт. Счита, че от субективна страна деянието е извършено при алтернативен умисъл, като Н. е целял според прокурора да причини някакъв вид телесна повреда на свидетеля Н.И.. Въз основа на тези си твърдения представителят на обвинението предлага съдът да наложи на Н. наказание три месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок.

Защитникът на подсъдимия Н., адв. Л.Г. ***, застъпва тезата за невинност на подсъдимия, поради което иска от съда да оправдае подзащитния му, тъй като не е извършил престъпление. Счита, че доказателствената стойност на показанията на полицейските служители – свидетелите Н.И., К.К. и И.М. не е по презумпция и по делото се съдържат достатъчно доказателства, които оборват тяхната достоверност. Прави анализ на събраните доказателства, въз основа на който стига до извода, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин от обективна и субективна страна, поради което подсъдимият Н. следва да бъде оправдан.

Подсъдимата В.Н. твърди в пледоарията си, че не е блъскал полицейския служител Н.И.. В последната си дума желае да признат за невинен.

Съдът след като взе предвид показанията на свидетеля М.С. /спрямо когото наказателното производство е приключило с влязло в сила споразумение/, показанията на свидетелите Р.Н., Л.Д., И.М., П.И., Е.С., Н.И., И.М., Ц.К., Е.Д., Д.Д., заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-медицински експертизи, приетите и вложени писмени доказателства по реда на чл.283 от НПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В.Н. живеел на адрес ***. Негови съседи били свидетелите Р.Н., Л.Д., И.М. и П.И., както и Е.С.. На 10.09.2018г. във вечерните часове, по повод завръщането на свидетеля М.С. от чужбина, се събрали на почерпка в дома на Н., свидетелите С., Н. и Д.. В тази домашна обстановка те се черпели, без да вдигат повече от обичайното шум, озвучаването с музика било от телевизора на Н. /фактът, че не е имало много шум се установява от показанията на свидетелите М.С., И.М., П.И., Р.Н. и Л.Д./. Въпреки това ядосан от събралата се компания, свидетелят Е.С. в 00:10 часа на 11.09.2018г. подал сигнал на телефон 112. След този сигнал пред дома на Н. се озовали полицейските служители от Второ РУ-Плевен при ОДМВР-Плевен, които изпълнявали службата си в този момент, а именно - свидетелите Н.И., И.М. и К.К.. Общата врата на входа им отворил свидетелят Е.С.. Четиримата се качили до апартамента на Н., след което полицаите отпратили свидетеля С. с репликата – „От тук нататък сме ние. Прибирай се”.

В нарушение на правомощията си по чл.61 и сл. от Закона за МВР някой от полицейските служители спрял ел. захранването в апартамента на Н., след около пет минути го възстановил и след около десет минути отново го преустановил. Този факт се установява посредством показанията на свидетелите Р.Н., Л.Д., И.М. и М.С.. В тъмнината полицейските служители – свидетелите К.К., Н.И. и И.М. потропали на входната врата на апартамента на Н.. Подсъдимият Н. отишъл и отворил вратата. Неустановено кой от тримата полицейски служители отправил устно полицейско разпореждане по смисъла на чл.64 от ЗМВР, подсъдимият Н. и гостите му да им предоставят документите си за самоличност. Единият от полицаите вече бил прекрачил в апартамента /показания на свидетелите М.С. и Р.Н./. Осветявали с фенерите си. Н. им обяснил, че трябва да потърси личната си карта в хола. В състояние на алкохолно опиянение свидетелят М.С.  напуснал всекидневната в която се намирал, отишъл при Н. и свидетелите К., И. и М., поискал им обяснения за какво са там. Преди да влезе в конфликт с полицаите, възприемайки пияното състояние на С., Н. го отпратил. Кратко време след това С. отново се върнал. Поведението му вербално агресирало. Н. попитал полицаите - имат ли разрешение да влизат в дома му. Започнал да бута С. да се върне в стаята. Последният се пресягал през него да избута извън прага на апартамента полицая Н.И.. В този момент И. отправил репликата – „Ти на полицай ли ще посягаш?” и нанесъл удар с юмрук в лицето на Н., последният връхлетял с гръб към хола и паднал /този факт се констатира от показанията на свидетелите Л.Д., Р.Н. и М.С., които опровергават показанията на свидетеля Н.И., че той не е ударил, а е бутнал подсъдимия В.Н./. И. сложил белезници на Н., който с оглед състоянието си не могъл да окаже съпротива /видно от показанията на свидетеля Н.И. - „На този му сложих аз, му сложих белезниците, той не се съпротивляваше”/, които противоречат с показанията на свидетеля К.К., който твърди – /„… се върнах при колегата И., който беше този господин от дясно до мен /посочва подсъдимия В.Н./ долу на земята, и се опитваше да му сложи белезници, тъй като той още се съпротивляваше и не изпълняваше полицейско разпореждане да си даде ръцете отзад, и да му бъдат поставени белезници, помогнах и на него да поставим белезници”. Останалите двама полицейски служители – свидетелите И.М. и К.К. нанесли множество удари на свидетеля С., който крещял .- „Пребиха ме, пребиха ме” и го задържали. Тези викове, а не друг шум събудили свидетеля П.И., който в продължение на около три минути чувал гласа на С.. Облякъл се и отишъл да разбере какво се случва, защото вече възприел, че виковете не са от отвън, а във входа. П.И. след като напуснал апартамента си се озовал в близост до свидетелката И.М., която първоначално възприела полицаите не като полицейски служители – „Аз си помислих наистина, че не е полиция, а нещо се случи”. Свидетелите П.И. и И.М. освен виковете на С., възприели и безпомощното състояние в което се намирал Н. – показания на свидетеля П.И. „… Видях В. проснат като мъртвец или будна кома наречено, защото очите му бяха полуотворени, не беше седнал, не беше и легнал, тоест трупясан.” Нещо повече свидетелят П.И. възприел и гавра от страна на някой от полицейските служители, който „подритнал” безпомощния Н.. На място дошли и други полицейски служители - свидетелите Ц.К. и Д.Д.. Електрозахранването вече било възстановено. С оглед състоянието на С. и Н. била извикана и Спешна медицинска помощ.

От заключението на вещото лице д-р П.Т. по изготвената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №12/2018г. в хода на досъдебното производство е видно, че:

На В.Н.Н. е причинено разкъсно-контузна рана на горната устна, насинявания по долната устна, основата на носа, гърба, гърдите/две/, слабинната област. Описаните находки са травматични, отговарят да са получени по начин и време, както се съобщава от действието на твърд или върху твърд тъп предмет, без да може да се посочи точно какъв, единствено от характерно описано ивицесто насиняване с бледа среда на гърба, което е резултат от твърд тъп продълговат предмет. Раната на горната устна дава основания да се приеме причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Другите увреждания-насинявания, са довели до болки и страдания. Няма убедителни данни от свидетелите и медици, за по-тежки увреди.

На М.Д.С. е причинено дъговидна рана на лявата теменна част на главата/окосмената част/ оперативно шита, вертикална драскотина надясно рамо, характерни напречни драскотини в областта на китките /възможно от белезници/ мораво-жълтеникаво насиняване на лява поясна област-бледо с разляти граници, насиняване по вътрешната страна на дясното бедро, охлузване с корясване на ляво коляно. Описаните увреждания са травматични и могат да се получат по начин и време, както се съобщава – удар с твърд ръбест, с дъговидна част предмет в областта на главата, довело до рана с наложен шев, другите са резултат от действието на твърд предмет. Изключение по цвят прави бледоватото насиняване със мораво-жълтеникав цвят, разлято – то би могло да се получи и преди описания инцидент. Раната на главата е довела до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота. Останалите насинявания – до болки и страдания. Няма убедителни свидетелски и медицински данни за по-тежки увреждания.  

От заключението на вещото лице д-р П.Т. по изготвената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №9/2018г. в хода на досъдебното производство се установява, че:

На Н.Й.И. е причинено охлузна рана по окосмената част на главата. Увреждането е травматично, отговаря да е получено по начин и време, както се съобщава – удар на главата при падане в твърд предмет – в случая врата. Причинено е болки и страдания с временно и неопасно за живота разстройство на здравето.

На И.Г.М. е причинено оток, ограничени движения в дясната глезенна става и ходилото. Увреждането е травматично и отговаря да е получено по начин и време, както се съобщава – ритане. Причинено е болки и страдания с временно и неопасно за живота разстройство на здравето.

На И.В.И. – контузия на долния етаж на коремната стена и множество контузии на десния крак. Травмите са от ритане в корема и д.крак, довели до болки и страдания. Постъпила на лечение в спец.болницата заради хронично заболяване – бронхиална астма същия ден. Не може да се изключи астматичен пристъп при преживеният инцидент, за това се приема причиняването на болки и страдания с временно и неопасно за живота разстройство на здравето.

От заключението на вещите лица доц.д-рП. Л., д-р С.К. и доц.д-р Д.Д. по назначената тройна съдебномедицинска експертиза №102/2020г. по материали от съдебно дело, се установява, че при прегледа, извършен на Н.И. в СО на 11.09.2018г. е диагностицирана охлузна рана в окосмената част на главата. Не е описана точната й локализация, вид, размери, форма. Според показанията на пострадалия, той се ударил в тилната част на главата, след като бил бутнат (блъснат) назад. Този механизъм е напълно възможен за причиняване на описаното нараняване (охлузване) – удар върху твърда повърхност. Идентификацията на увреждащия агент е възможна само при наличие на характерни следи по тялото. В случая не може да се прави дори най-обща преценка на предмет/повърхността (плоска-характерна е кръгловато охлузване; ръб – характерно е линейно, ивицовидно охлузване), поради липса на подробно описание на увреждането. От медицинска гладна точка не може да се даде заключение относно взаимното разположение на участниците в инцидента един спрямо друг и околните предмети.

От заключението на вещите лица доц.д-р С.С., д-р Т.Д. и д-р М.Б., се установява, че от представената медицинска документация – лист за преглед на пациент в СО при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен с №*** издаден на 11.09.2018г. в 04.54 часа от д-р Е.Д. на Н.Й.И. е записано в обективно състояние: „... Наличие на охлузна рана на окосмената част на глава...“ В графа окончателна диагноза е записано: „повърхностна травма на окосмената част на главата“., което представлява описаната травма, но записана според изискванията на МКБ /Международната класификация на болестите/. Това е единственият документ , удостоверяващ травматичното увреждане на пострадалия Н.И.. Описанието на това увреждане е неточно, некомпетентно, неправилно като понятия, непълно като елементи на описанието.

Всяка находка в медицината се описва по определена схема, която включва:

-Точна локализация – в случая липсва такава, като е записано „в областта на окосмената част на главата“, което е непълно, неточно и неясно.

-Форма – липсва

-Големина – липсва

-Ориентация – липсва

-Характеристика на увреждането – охлузна рана не съществува в медицинската терминология

-Цвят на участъка – липсва

-Наличие или не на кървене – липсва

-Наличие на коричка – при засъхване на кръвта, тоест 2-4 часа след травма и по-късно – липсва

-Зацапвания в областта – липсва

-Репаративни /оздравителни/ изменения – липсва

От изложеното се установява, че експертизата трябва да бъде построена върху два факта: един относно локализацията на травмата, който е непълен и неточен и един, относно вида на травмата, който е неправилен /неверен/.

Експертите разбират възникналия правен проблем и затрудненията на съда в установяване на механизма и начина на причиняване на телесното увреждане на пострадалия Н.И.. Той е породен от непрофесионалното описание на травмата. В опит да помогнем на правника ще направим възможното да отговорим на поставените въпроси, използвайки данните събрани от съда в съдебно заседание, които в известна степен дават представа за причинената травма и изправят частично дефектното й описание.

В медицината и съдебномедицинската практика не съществува понятие „охлузна рана“. Травматичното нараняване може да бъде разкъсно-контузна рана или охлузване.

Под рана се разбира нарушаване целостта на всички слоеве на кожата или видимите лигавици /епидермис, дерма, хиподерма/, често със засягане на подлежащите меки тъкани в дълбочина. На раната различаваме - ръбове, стени, ъгли и дъно. Същите кървят и зарастват с цикатрикс /белег/. Явно в случая не се касае за наличие на рана, защото кървенето от нея би било забелязано от околните, независимо от големината й. Принципно нараняванията на главата, която е добре кръвоснабдена, кървят значително, дори при малка дължина на раната.

Охлузването представлява нарушение целостта на епидермиса или на епитела на видимите лигавици. В практиката се срещат дълбоки и повърхностни охлузвания. Повърхностните охлузвания засягат само епидермиса и не кървят, а представляват леко залющена повърхност, която трудно би била установена при прегледа от неспециалист. Дълбокото охлузване засяга и папиларния слой на дермата, при което се засягат и кръвоносни съдове, поради което такова охлузване ще кърви, макар и значително по-малко като обем в сравнение с раната. Такова охлузване не само, че може да се установи, но изисква и хирургична обработка в смисъл на „промиване с антисептик”, а и аплициране на 1 амп. тетаничен анатоксин, поради нарушаване на едната от защитните бариери на организма/ кожата/. Такава обработка не е описана.

Самият пострадал в с.з. твърди, че след травмата не е установил наличие на течна или на корички кръв в областта на главата и съобщава, че го е боляла главата и е имал „цицина”.

Като се вземат предвид тези показания за наличие на „цицина“, следва да определим, че това житейско понятие отговаря на описанието на участък, ангажиран с травматичен оток, който се образува вследствие на удар в областта и последващо събиране на тъканна течност, примесена с кръв под кожата на мястото на удара.

От данните, събрани в съдебно заседание се възприема фактът, че ударът на главата е бил в тилната област.

Като обобщим данните от медицинската документация и показанията на подсъдимия, пострадалия и свидетелите можем да направим извода, че при инцидента станал на 11.09.2018г. в гр. Плевен на лицето Н.Й.И. *** му е било причинено: травматичен оток в тилната област на окосмената част на главата. По описаните по-горе съображения експертите отхвърлят наличието на охлузване на кожата в тази област, поради липсата на описаните по-горе задължителни белези на охлузване.

Травматичният оток в тилната част на главата (цицина) е повърхностната травма и е довел до усещането за болка, без причиняване на разстройство на здравето. /по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК/.

За аргументиран отговор на поставените въпроси е уместно да запознаем правника с някои теоритико- практични моменти от травматологията, касаещи травматичния оток и кръвонасяданията. Разликата между двете е единствено обективизирането на колекцията върху кожата и насиняването й. При травматичния оток кръвонасядането не се вижда отвън. Често тези две морфологични травматични единици се комбинират.

Травматичния оток като морфология е формиране на колекция от тьканна течност и кръв от разкъсване на малки кръвоносни съдове от действието на твърд тъп предмет. За да се образува травматичен оток или кръвонасядане е необходимо да има:

• кръв в разкъсаните кръвоносни съдове;

• налягане за преодоляване съпротивлението на околната тъкан;

• време за кръвоизлив и пропиване на кръвта в околните тъканите.

Кръвонасяданията и травматичният оток са най-разпространеният вид увреждания от твърди тъпи предмети. По-обилното и масивно натрупване на кръв в междутъканните пространства или кухини се нарича хематом. Кръвонасядания се намират в съчетание и с други увреждания. Кръвонасяданията са по-добре изразени в места, където под кожата има рехава тъкан.

Уместно е да представим и схематична съдебномедицинска анатомия на кожата, във връзка с механизма на причиняване на кръвонасяданията.

1 .Основният механизъм на причиняване на кръвонасядането е от удар и притискане от предмета с разкъсване на подкожните съдовете. След удар се разкъсват подкожните кръвоносни съдове с пропиване на подкожната тъкан с кръв. Кръвоизливът се проявява на повърхността на кожата като кръвонасядане.

От съдебномедицинската практика и експериментални изследвания от биомеханиката е установено, че за причиняване на разкъсване на малки кръвоносни съдове с проява на кръвонасядане на кожата е необходима следната енергия и сила на удара: Удар с твърд тъп предмет с енергия 130 J – 160 J предизвиква разкъсване на малки подкожни съдове и образуване на кръвонасядане съответно на контурите (границите) на съприкосновението на предмета.

^ При сила на удара до 156,9 N (К —Нютон) /15,69 кг.с/ се причиняват кръвонасядания на меките тъкани, без разкъсване и размачкване на мускулите.

^ При сила на удара над 156,9 N се образуват локални разкъсвания на меките тъкани с разкъсване и размачкване на мускулната тъкан.

^ При сила на удара повече от 196 N настъпва размачкване на подкожната мастна тъкан с отслояване на кожата.

Кръвонасяданията и травматичните отоци биват:

повърхностни, когато се образуват в подкожната тъкан; повърхностните кръвонасядания се проявяват в първите минути след травмата;

дълбоки, когато обхващат по-дълбоките меки части (подкожна мастна тъкан, подлежащи мускули кости или органи); Дълбоките могат да проличат на повърхността по-късно - след часове, дори дни, когато и подкожната тъкан се пропие от разпадащите се еритроцити.

Формата на повърхностните кръвонасядания е най-често овална, закръглена. Това се дължи на заоблените форми на тялото и на обстоятелството, че предметите с по-широка повърхност идват в досег до тялото с кръгла или овална плоскост.

Понякога кръвонасядането отразява много точно формата на удрящата повърхност. Това дава възможност в някои случаи, да се идентифицира и самият предмет.

Кръвонасядания с характерна форма или отпечатък се получават, когато удрящата повърхност на предмета е ограничена, продълговата или има силно изразен релеф.

За формирането на едно травматично увреждане значение имат следните фактори:

На първо място следва да се оцени кинетичната енергия, причиняваща травмата. Тази енергия е правопорционална на масата на удрящия предмет и на квадрата на скоростта или Е = М . V² / 2.

При процесния казус е обърнато изключително внимание на разстоянието на пострадалия от вратата, теглото му, характеристиката на вратата /куха, шперплатова и прочие/, както и факта, че е била полу-или нацяло отворена. Ако импулсът на сила, който е получило тялото на пострадалия Н.И. е достатъчен, за да отхвърли 80 кг назад, то тази сила е напълно достатъчна, за да се получи травма в тилната област при контакт с твърд тъп предмет. Нелепо и непрофесионално е при наличното описание на травмата да се търси къде точно и в какъв предмет е настъпил контакта /удара/ на тила. Възможностите са твърде много - при удар в полуотворена врата, при удар в рамката на вратата, при удар в настилката при падане назад, при контакт при борба с лицата от стаята, при контакт е части на тялото при употребата на сила и/или помощни средства и конвоирането им, удар във всеки случаен предмет от интериора около врата и изобщо на местопроизшествието. Не следва да се изключва и възможността травмата да е причинена от удар в твърда част от човешко тяло при динамичните събития на инцидента. Гласните доказателства по делото не са достатъчно ясни и еднопособни в тази насока.

Ударът протича за изключително кратък период от време /милисекунди/ и идеята, че подвижната врата следва да се отвори при удар в нея, без да се яви като твърд тъп предмет, годен да опонира на част от тялото е неправилна. Скоростта на движение на тялото е в пъти по-голяма от скоростта на отваряне на една врата, още повече, че силата на тялото трябва да я приведе в движение за отварянето й.

На следващо място трябва да се оцени ъгълът, под който удрящият предмет контактува с тялото. Колкото този ъгъл и по-голям / до прав/, толкова по-добре е изразено контузионното действие на предмета, поради почти пълното предаване на кинетичната енергия върху тъканите. При косо попадане на удара под малък ъгъл преобладава косото действие /триенето/, при което контузионната компонента е по-слабо изразена от триещата тъканите такава- т.е. формира се преимуществено охлузване, а не травматичен оток и/или кръвонасядане.

Важни са и преградите между удрящият агент и тялото. В случая такава е косата на пострадалия, която действа като амортисьор и предпазва в определена степен кожата в окосмената част на главата.

Други важни фактори са физическото състояние, възрастта и индивидуалните особености на пострадалия, което в случая може да се обобщи в рубриката здрав млад мъж.

В съдебната медицина е ноторно известно, че по вида на травматичните увреждания можем да съдим ориентировъчно за контактната повърхност на предмета, както и че един и същ предмет с различни негови контактни повърхности може да причини различни по характеристика травматични увреждания.

В заключение по казуса и поставените въпроси, експертите считат, че по наличните неточни данни не може да са дадат категорични, еднопосочни и аргументирани отговори на поставените въпроси. При тези данни изводите са ориентировъчни и са изложени подробно в текстовете на заключението по-горе.

В своите показания тримата свидетели - полицейски служители Н.И., И.М. и К.К. твърдят, че тяхната намеса е с цел предотвратяване и преустановяване на нарушение на обществения ред, осъществено от подсъдимия В.Н. и свидетеля М.С.. И тримата свидетели твърдят, че след като установили, че звънецът на апартамента на подсъдими Н. не работел, те са чукали настоятелно на входната врата, като от вътре се е чувала силна музика. Тези показания са в разрез с показанията на свидетелите И.М. и П.И., които като живущи в съседни апартаменти не са възприели толкова силен шум от дома на Н.. И тримата полицейски служители в своите показания твърдят, че звънеца не е работил. Удобно избягват да пояснят факта, че електрозахранването на в дома на Н. е било преустановено. По косвен начин се установява, че именно те са направили това. Тези им действия не могат да бъдат възприети като мерки за отстраняване на нарушение на обществения ред, каквито са изискванията на чл.66 от ЗМВР. След като действията са се развивали на тъмно, което е видно от показанията на М.С., Р.Н., Л.Д., И.М. и П.И. по никакъв начин не може да бъде направен обоснования и подкрепен от фактическа и правна страна извод, че В.Н. умишлено е причинил телесната повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК на полицейския служител -  свидетеля Н.И..

От заключенията на назначените съдебномедицински експертизи, както и от приложения снимков материал в хода на досъдебното производство, се установяват и визуализират нараняванията на С. и Н.. Установява се и мястото където са им причинени същите, по петната от кръв, тъй като липсва Протокол за оглед на местопроизшествие. Видно, е че нараняванията на С. и Н., освен че многократно надхвърлят причинените наранявания на тримата полицейски служители, не са били и необходими като интензитет за задържането на подсъдимия Н. и свидетеля С.. Тази съпоставка съдът счита за необходима, за да стигне до извода, че достоверността на показанията на Н.И., И.М. и К.К., следва да бъде разглеждане през призмата на това те да оправдаят собствените си действия, които са в разрез с разпоредбата на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, според която полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно им пречи да изпълнят задълженията си по служба. От показанията на свидетелите М.С., Р.Н., Л.Д., които са очевидци на случилото се, не се установява с действията си подсъдимият В.Н. съзнателно да е пречил на тримата полицаи – свидетелите И., М. и К. да изпълнят служебните си задължения. Напротив от показанията на Р.Н. се установява, че със своите действия Н. се е опитал да тушира конфликтната ситуация, която е била провокирана от една страна от пияното състояние на свидетеля М.С. и от друга страна от поведението на И., К. и М., които не са съдействали на Н. за потушаване на конфликта, а напротив са го търсили.

В своите показания Н. твърди, че В.Н. се е опитал да избута обратно в стаята С., след което е имало физически контакт между свидетелите И. и С., при което полицейският служител е нанесъл юмручен удар на Н. и той паднал назад, последвали са още удари от страна на И., след което на подсъдимия Н. са били поставени белезници. За тези факти еднозначни в своите показания са Н. и Д., които непосредствено са възприели случилото се.

От показанията на свидетеля М.С. се установява, че полицейските служители са влезли в дома на Н. в сумрак, като единствено е светело стълбищното осветление. Някой от тях е бил поставил крака си така, че вече е бил преминал прага на дома на Н.. Последвал е въпрос от негова страна – „Имат ли разрешение от прокурор да влизат в дома му?”, след което е последвала физическата агресия спрямо Н..

В своите показания свидетеля Н.И. описва фактическа обстановка, с която да оправдае своето и на колегите си агресивно поведение. Показанията на И. противоречат на показанията на М.. Според първият, М.С. е отправил реплика – „Бе няма да ви представяме никакви документи. Изчезвайте от тука. Ще си правим каквото искаме.”

В показанията си И.М. твърди, че С. им е казал – „Ай да видим какво ще ни направите? Нямате право да ни задържате. Какви сте Вие? На какво се правите?”, както и че ги е обиждал.

Свидетелят К.К. твърди, че С. е казал на Н. – „Какви са тия? Никаква лична карта няма да им дам. Няма да им даваш никакви лични карти. Нищо няма да им даваш на тия.” От тези цитати се установява еднозначно, че тримата свидетели – полицейски служители нагаждат фактическата обстановка така, че да оправдаят своите действия, които освен изложеното по-горе са в разрез и с разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗМВР. Не е налице нито една от хипотезите на т.1-т.3 на чл.83, ал.1 от ЗМВР, която да налага тяхното влизане в дома на Н..

Всичко изложено до тук относно нарушенията на ЗМВР от свидетелите Н.И., И.М. и К.К. при посещението в дома на В.Н. по сигнал за нарушение на нощната тишина, в пълна степен дискредитира достоверността на техните показания, поради което съдът не ги приема за годни доказателствени средства за установяване на фактическата обстановка по случая. След като те са изключени от кръга на годните доказателствени средства, следва да се възприемат показанията на М.С., от които се установява, че В.Н. не е бил агресивен по отношение на Н.И., напротив агресията е отпочнала от страна на полицейския служител. Малко оправдание за това от негова страна е вербално агресивното в резултат на алкохолно опиянение поведение на самия свидетел С.. Достоверността на показанията на И.М. също не следва да бъде поставяна под съмнение. От същите се установява, че не е имало причина, макар да е подаден сигнал за нарушение на нощна тишина, за намесата на полицаите И., К. и М.. В своите показания твърди, че „не е чула нито музика, нито нищо”. В същата насока са и показанията на свидетеля П.И., който възприел виковете на С. – „Пребиха ме, пребиха ме”, това го е събудило, а не шум от музика или друга неправомерна в нощните часове дейност от живущите в блока. И двамата свидетели описват състоянието на В.Н. като безпомощно.

От показанията на Р.Н. и Л.Д. – очевидци на случилото се, не се установява физическа агресия от страна на В.Н. по отношение на Н.И., напротив такава свидетелите са възприели с обратен знак. Също така са възприели веднага след удара на И., безпомощното състояние на подсъдимия Н.. *** казва – „Полицаят удари В. с юмрук в лицето,  с ръка и В. падна назад… Опита се да се изправи, полицаят се опита да го изрита, обаче се подхлъзна и не успя да го изрита. На следващият момент В. се изправи и полицаят го ритна в главата, и В. изпадна в безсъзнание.” Д. твърди – „В. връхлетя с гръб към хола и падна, беше ударен. След това единият полицай го изрита в главата…  В. беше на земята и кървеше и известно време беше в безсъзнание. Беше ми пред очите, хъркаше, чуваха се едни неприятни звуци. Много се притесних за него тогава. Полицаят каза, че му няма нищо.” Показанията на тези свидетели в пълна степен кореспондират и с показанията на И.М. и П.И..

Обясненията на подсъдимия В.Н. дадени преди изменение на обвинението нямат доказателствена стойност, съгласно разпоредбата на чл.287, ал.4 от НПК.

Показанията на тези свидетели в пълна степен кореспондират и със заключението на съдебномедицинската експертиза относно причинените наранявания на Н..

От показанията на свидетеля Ц.К. се установява, че е посетил местопроизшествието, като на място е дошъл и екип на Спешна помощ и повод за това са били причинените наранявания на подсъдимия Н. и на свидетеля С..

От показанията на свидетелката Е.Д. се установява агресивно поведение от страна М.С. спрямо медицинската сестра. Съществено в показанията на свидетелката Е.Д. прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК по отношение на обвинението е, че тя е прегледала по негова молба Н.И., който й е съобщил, „че си е ударил главата”. Това твърдение на И. пред свидетелката коренно се различава от показанията му дадени пред настоящият съдебен състав, където твърди, че е бил бутнат от Н. и той падайки си е ударил главата. Като за установяване на това му нараняване съдът е назначил две тройни съдебномедицински експертизи.

От показанията на свидетеля Е.С. се установява, че той е подал сигнала за нарушение на нощната тишина, които показания изпадат в противоречие с показанията на И.М. и П.И..

От показанията на свидетеля Д.Д. се установява, че С. е бил агресивен към него в  ЦСМП.

При така установеното от фактическа и правна страна съдът не може да приеме, че с действията си от обективна и субективна страна В.Н. е причинил умишлено лека телесна повреда, при условията на чл. 131, ал.2, т.4, вр. чл130, ал.2 от НК на полицейския служител Н.И.. Защото на първо място не може да възприеме за достоверни показанията на свидетелите И., К. и М. относно механизма на причиняване на телесна повреда на И., поради изложените съображения, за неправомерните действия на тримата полицаи и поради това, че не е установено по категоричен начин, че дори Н. да е бутнал И. това е било умишлено, с оглед установената по делото фактическа обстановка по време на конфликта. Причиняването на лека телесна повреда по непредпазливост не е престъпление, съгласно нормата на чл. 133 от НК.

Противоречивите доказателствени средства от една страна показанията на тримата полицейските служители И., М. и К., а от друга на Н., Д., М. и П.И. поставят под съмнение достоверността на обвинението.

Присъдата на може да почива на предположения и извършеното престъпление подлежи на доказване несъмнено и категорично с доказателствените средства и писмени доказателства, които следва да бъдат категорични в посока на обвинението, за да може съдът да постанови осъдителна присъда.

Настоящият случай съдът счита, че не е такъв поради изложените съображения и В.Н. следва да бъде признат за невинен по повдигнатото обвинение.

         При този изход на процеса на основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски в размер на 2102.18 лева, следва да останат за сметка на държавата.

         С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: