МОТИВИ/към
решение №- 210
/03.11.2014г. по а н х дело №-400/2014г.
Обвинение против И.Г.Д. от гр.Ракитово,в това,че на 03.03.2014г. във
гр.Велинград,е упражнявал професия шофьор на автомобил за таксиметров превоз на
пътници,без да има съответната правоспособност,изискуема по Наредба №34 от
1999г. за таксиметров превоз на пътници на Министъра на транспорта-престъпление
по чл.324 ал.1 от НК,във връзка с чл.18 т.5 от Наредба №34 от 1999г. за
таксиметров превоз на пътници на Министъра на транспорта.
Подсъдимият И.Г.Д. се признава за виновен по повдигнатото обвинение.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 03.03.2014 г. около 18.50
часа свидетеля Т.П.К. - инспектор в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” - Пазарджик, съвместно със свид.З.Д.П. ***, извършили проверка
на автомобил, който бил спрял на стоянката за таксита на площад „Възраждане” в
кв.’’Каменица” във Велинград. Автомобила бил „Дачия Логан” с рег.№ КН 9146 АС,
жълт на цвят, с надписи „такси”, както и с табелка на покрива също с надпис
„такси”, с включен апарат на зелена светлина, т.е. на изчакване на клиенти. В
автомобила, на мястото на водача, седял обвиняемия И.Г.Д.. В момента на
проверката в автомобила не е имало пътници. При проверката установили, че обв.Д.
не притежава Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил”, както и че
обв.Д. работи с ЕТАФП (електронен таксиметров апарат с фискална памет) с № ECO 1700, който не е регистриран за този автомобил и не е
вписан в удостоверението за техническа изправност и в пътната книжка на
автомобила. Обв.Д. казал на свид.К., че работел с тази кола рядко и предимно
през нощта и затова не е обърнал внимание на касовия апарат.
Автомобила, с който бил обв.Д.
е вписан в лиценза на фирма „Илжина” ЕООД, която фирма извършва таксиметров
превоз на пътници и разполага с лиценз за тази дейност, като според управителя
на фирмата - свид.З.Н.С., към датата на извършване на деянието, автомобила се е
ползвал под наем от обв.Д., който работел при тях от около година; с обв.Д.
нямали трудов или друг договор, обв.Д. работел при тях на процент, като отчита
събраните пари от клиентите, а той работел на 10 % от оборота; заплащал и
месечна такса, затова че ползвал лиценза за превоз на фирмата и радиоефира.
Касовия апарат, който е бил в автомобила по време на проверката не е на фирмата
на свид.С., според който този апарат е направен с името на неговата фирма
вероятно от обв.Д., за да не отчита парите които събира. За обв.Д., свид.С.
знаел, че работи само нощно време.
От приложеното по делото писмо
рег.№ 17-00-20-307/16.05.2014 г. на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” - Пазарджик, е видно че обв.Д. не притежава Удостоверение „Водач
на лек таксиметров автомобил”, но притежава Удостоверение за психологическа
годност
В съдебно заседание обв.И.Г.Д. се признава
за виновен,не оспорва фактическите констатации по внесеното предложение на РП
Велинград.
Съдът счита,че след направения анализ на
събрания доказателствен материал по делото по реда на чл.107 ал.3 от НПК и най
вече от показанията на свид.Т.К.,З.П. и З.С. се установи по несъмнен начин
участието на обв.Д. в изпълнителната деятелност от обективна и субективна
страна-авторството на деянието и
виновното поведение,както и обстоятелствата при които то е било
осъществено.Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели Т.К. и З.П.-***,както и на
останалите такива, като пътници в таксиметровия автомобил за възприемането на направения по горе
извод.За достоверността на гласните доказателства се изхожда най вече от
тяхната съпоставка с останалия доказателствен материал по делото от една страна
и от друга с тяхната убедителност, която пък е последица от
последователността,обективността и непосредствеността на тези
доказателства.Показанията на инспектора на ДАИ и на полицейския служител не се
опровергават от останалия доказателствен материал събран по делото досежно
главния факт включен в предмета на доказване и релевиращ съставомерността на
деянието-извършената проверка на посочената дата,установеното обстоятелство за
липса на необходимата правоспособност на обв.Д. да бъде водач на лек
таксиметров автомобил и неспазения от негова страна разрешителен режим при
наличието на който последния следва да осъществява една такава дейност..Освен
това показанията на тези свидетели са непротиворечиви и непосредствени досежно
установяването на главните факти включени в предмета на доказване по реда на
чл.102 от НПК,касаещи авторството и виновността на обв.Д..Съдът кредитира тези
показания и поради факта, че вътрешно не са противоречиви досежно изброените по
горе обстоятелства за доказване,а както
и поради факта,че показанията са дадени от позицията на незаинтересуваност от
изхода на делото и са последица от прякото изпълнение на служебните им
задължения по спазване на правилата за извършване на таксиметрова дейност.Освен
това дадените в хода на съдебното дирене
обяснения на самия обв.Д. не опровергават установените по горе обстоятелства
респ. показания на разпитаните свидетели,нещо повече,самия Д. прави изрични
самопризнания досежно тези факти и обстоятелства. Основния обективен белег за
това законодателя го свързва с липса на съответна правоспособност,а същата е
нормативно определена съобразно правилата на Н-ба 34/99г. на М-во на
транспорта,визираща в същите и съответния разрешителен режим при наличието, на
който даден водач на таксиметров
автомобил става правоспособен.Относно това дали деянието е съставомерно от
обективна страна,следва да се подчертае,че съгласно ТР №31/69г. под понятието
правоспособност употребено в чл.324 ал.1 от НК,следва да се разбират
придобитите знания и подготовка на дадено лице за правилно упражняване на
професия или занаят,признати по установения от закона ред.Нормата на чл.324
ал.1 от НК е бланкетна и препраща към уредени в друг нормативен акт разпоредби
досежно реда за признаване и придобиване на правоспособност на таксиметрова
дейност.За нуждите на признаването на правоспособността,разрешение от Кмета на
Общината за извършване на таксиметров превоз,уредени съответно в раздел-ІV и V
на Н-ба №34/99г. на МТ,се включва в обема на придобивана и призната по
съответния ред правоспособност за упражняване на професия или занаят,въпреки
,че имат чисто разрешителен характер.Освен това следва да се отбележи,че
законодателя не е въздигнал този белег-наличие на разрешителен режим като
изричен обективен елемент от състава на престъплението по чл.324 ал.1 от НК.Ето
защо съдът намира,че деянието е съставомерно с доказани елементи от обективна
страна за неговата съставомерност и доказателствата в тази насока са
категорични и последователни.
С оглед на горното
съдът намира, че обв.И.Г.Д. от гр.Ракитово
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.324
ал.1 от НК,във връзка с чл.18 т.5 от Наредба №34 от 1999г. за таксиметров
превоз на пътници на МТ, а именно:
че на 03.03.2014г. във
гр.Велинград,е упражнявал професия шофьор на автомобил за таксиметров превоз на
пътници,без да има съответната правоспособност,изискуема по Наредба №34 от
1999г. за таксиметров превоз на пътници на Министъра на транспорта, поради
което следва да носи наказателна отговорност.
От доказателствата по
делото събрани по предвидения в НПК ред в съвокупност от фактическа и правна
страна се установи по безспорен начин авторството на деянието,участието в
деятелността на обв.Д., виновното поведение и обстоятелствата при които е
осъществено, както и с оглед на това се установи приложимия материален закон и
възприетата правна квалификация.
Деянието е извършено
при п р я к умисъл, тъй като обв.Д. е съзнавал обществено опасния характер на
деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици. Този извод
следва от цялото волево поведение предмет на инкриминираната деятелност, тъй
като обв.Д. е съзнавал всичките признаци на осъществения състав, искал и е
желаел настъпването на обществено опасните последици, т.е, в случая се касае за
единство на цел и на престъпен резултат.
С ъ д ъ т счете, че в
случая следва с постановения си съдебен акт
обв.И.Г.Д. да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл.324 ал.1 от НК и му се
наложи Административно наказание
на осн. чл.78А от НК. Налице са всички предпоставки на чл.78А от НК при
наличието, на които императивно съдът прилага института на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на Административно наказание.За извършеното от обв.Д. умишлено
престъпление по чл.324 ал.1 от НК се предвижда наказание-лишаване от свобода до
една година или глоба от сто до триста лева.Обв. И.Г.Д. е с чисто съдебно
минало и добри характеристични данни.Не е прилаган до сега спрямо него
института на чл.78А от НК, като не са причинени и имуществени вреди.Наказанието
с оглед разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК г л о б а платима в полза на
държавата следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства –
чисто съдебно минало,самопризнанието което прави подсъдимия,добрите му характеристични данни,
като с оглед на факта, че същия е безработен,няма доходи и е с влошено семейно
и имотно състояние, съдът счете, че наказанието следва да се наложи в рамките
на законовия минимум от 1000 лева.
Вещественото
доказателство един брой електронен таксиметров апарат с фискална памет с
посочена марка,следва да се отнеме в полза на Държавата.
По горните съображения бе постановено
настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: