Решение по дело №1136/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Ю. Х. И. М., гражданин на Сирия, против Решение № 10930/22.10.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалба са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт, тъй като бил постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречал на материалния закон. На първо място се твърди, че административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му, въпреки че ги изложил добросъвестно пред него и те били възприети правилно. Сочи се още, че анализът на обстановката в Сирия бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на чужденеца. Административният орган общо разглеждал данните, съдържащи се в издадената от самия него справка, относно състоянието на провинцията, от която произхождал жалбоподателят и не изследвал обстоятелството относно местоживеенето му в Сирия и региона на страната, в който евентуално щял да бъде върнат. Заключението относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна било необосновано и направено с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в Сирия, като същевременно не били изследвано конкретното място на живот на жалбоподателя там, в което продължавали сраженията и имало реална възможност да бъда принудително мобилизиран в сирийската армия или да бъда убит от кюрдските сили. На следващо място се поддържа, че решението в частта относно съображенията на органа, че Ю. Х. И. М. бил заплаха за национална сигурност, било немотивирано и постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като се позовава на Решение на Съда на Европейския съюз от 22 септември 2022 г., постановено по дело С-159/21. В тази връзка се твърди, че административният орган не изискал от ДАНС представянето на мотивирано становище, за да се запознае с относимите факти и да ги прецени при произнасянето си в производството по предоставяне на закрила по общия ред. Към момента жалбоподателят също не знаел какви били причините, поради които ДАНС го считала за заплаха за националната сигурност.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № 10930/22.10.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.

Ответникът по жалбата – Председателя на ДАБ при МС, чрез процесуалния представител – старши юрисконсулт Л. Г., счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това в писмени бележки и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С 2 бр. Молби от 23.07.2024 г. до ДАБ при МС Ю. Х. И. М. е поискал закрила от Република България.

На 24.07.2024 г. той е регистриран с Регистрационен лист рег. № УП*****/24.07.2024 г. с горепосочените имена, гражданство - Сирия, етническа принадлежност – **, роден на [дата]. в Сирия, ***, обл. Идлиб, с постоянен адрес: същия, професия – без, образование – начално, религия - ***, семейно положение - [семейно положение].

На същата дата жалбоподателят е подал декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта, и е настанен в РПЦ – [населено място].

От Протокол с рег. № УП-33518/14.08.2024 г. се установява, че на същата дата е проведено интервю с Ю. Х. И. М., с цел да се изяснят причините, поради които той е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република България. Споделил е, че имал брат в Англия, който бил там от една година и имал статут, както и че той нямал разрешение за влизане или пребиваване в държава-членка на ЕС. Напуснал Сирия нелегално на 20.06.2024 г. и преминал в Турция, където останал около месец и тръгнал за България, като влязъл в страната нелегално на 21-22.07.2024 г., през оградата на границата. След това бил качен от трафикант в автомобил до [населено място], където се предал в полицията. Не бил арестуван или осъждан в държавата по произход или друга държава, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не му било оказвано насилие или отправяни заплахи, не членувал в политическа партия. Имал съпруга и четири малолетни деца, които понастоящем се намирали в Турция. Напуснал Сирия заради войната и сраженията около населеното му място – [населено място], който напуснали през 2018 година и се преместили в лагер за бежанци до [населено място], но там животът бил много труден – нямало пари и работа, не можел да нахрани семейството си. Заявява, че не би се върнал в Сирия заради войната, а подал молба за международна закрила в България, защото държавата била добра и искал да се събере тук със семейството си.

Протоколът от проведеното интервю с е подписан от него, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца арабски език, без да са съществували комуникативни пречки, добре разбирал смисъла му и нямал възражения по него.

В писмо с рег. № М-14893/26.09.2024 г. на Директора на Специализирана дирекция „М“ на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че ДАНС възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ – Харманли към ДАБ-МС като Ю. Х. И. М., тъй като разполага с информация – отразена в конкретно цитирана справка, според която лицето представлява заплаха за националната сигурност.

В административната преписка по издаването на оспорения акт са приобщени като доказателства и 2 бр. справки на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Сирийска арабска република.

Със становище рег. № УП-33518/09810.2024 г. на младши експерт в РПЦ – Харманли, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на Ю. Х. И. М. да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 10930/22.10.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Ю. Х. И. М..

На 29.10.2024 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, а жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 04.11.2024 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № 10930/22.10.2024 г. съдържа фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка е уместно да се отбележи, че административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен нито статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като е обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход – Сирия. Обективираните в решението му мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила.

При издаване на оспореното решение действително е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, но в случая то не е съществено.

От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, се установява, че производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането Ю. Х. И. М. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила. Същият е регистриран в ДАБ при МС и е информиран писмено на разбираем за него език за процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване на писмено становище на Държавна агенция „Национална сигурност“. На следващо място, установява се и че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган, отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на разбираем за него арабски език и подписан от всички участници и присъстващи. В законоустановените срокове интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ при МС, който от своя страна в съответствие с чл. 73 ЗУБ също обективно и безпристрастно е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирани в процесното Решение № 10930/22.10.2024 г. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявените от молителя факти от бежанската му история, свързани с неговото лично положение. Напротив, всички те, както и ситуацията в държавата му по произход, са обсъдени и анализирани, поради което направените от жалбоподателя оплаквания за допуснато процесуално нарушение в тази връзка не могат да бъдат споделени.

Доколкото административният орган е основал отказа си и на обстоятелството, че ДАНС е дала писмено становище, с което възразява на Ю. Х. И. М. да бъде предоставена закрила в Република България, е трябвало, в съответствие с Решение на СЕС (първи състав) на Европейския съюз от 22 септември 2022 година, постановено по дело C-159/21, да изиска цитираната в отрицателното становище на ДАНС справка, съдържаща информация, че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност, след което и при съобразяване на изискването на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, да направи собствени изводи дали изложените в нея фактически обстоятелства са годни да обосноват отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя поради наличие хипотезите на чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ. Както се посочи по-горе, това нарушение обаче не е съществено, доколкото в конкретния случай то не е повлияло и не би могло да повлияе върху съдържанието на акта, като съображенията за това ще бъдат изложени по-долу, при преценката на неговата материална законосъобразност.

Според настоящия състав оспореното решение не противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието „преследване“ е дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от с.з., като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Ето защо преценката на ответника, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, са напълно обосновани. Изрично жалбоподателят е заявил, че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на Сирия, е общата обстановка на несигурност в страната заради войната. Макар и административният орган да е приел за достоверни тези страхове, правилен е изводът, че в конкретния случай не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 ЗУБ. В действителност жалбоподателят не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти, в т. ч. и по етнически или религиозни причини, в Сирия. По делото няма и данни спрямо него властите или армията да са предприели действия, които да се определят като преследване, с цел да отслужи военна служба. Член на неговото семейство няма признат в Република България статут на бежанец, което изключва възможността да му се предостави деривативен такъв статут съгласно чл. 8, ал. 9 ЗУБ. При това положение изводът на административния орган за неоснователност на искането на Ю. Х. И. М. за предоставяне на статут на бежанец се явява законосъобразен.

На следващо място, правилно е прието, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Това е така, защото в настоящата хипотеза не се твърди и не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а тава е сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства и при завръщането си там. От друга страна, липсват твърдения и данни за наличието на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Накрая административният орган е извършил правилна преценка и относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, които са приложими при по-обща опасност, а именно тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Същите са формулирани като условия за предоставяне на субсидиарна закрила и в отменения чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (аналогичен на чл. 40 от действащата Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година). Съгласно задължителното му тълкуване с Решение от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 на СЕС съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Т. съществуване може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Тази концепция за "пълзящата скала" кореспондира с позицията на ЕСПЧ, че само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там би било в нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС, без да е необходимо да се доказва, че то се намира и в специфичен риск.

В тази връзка най-напред е уместно да се посочи, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В съответствие с информацията относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС, административният орган е приел, че в държавата по произход Сирия все още има ситуации на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи, но независимо от това ситуацията със сигурността е стабилна и не може да се говори за безогледно насилие. Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства. От приетите и неоспорени справки на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС се установява, че на територията на Сирия е налице вътрешен въоръжен конфликт считано от 2011 г., но от 2020 г. насам конфликтът на територията на страната се намира в състояние на застой, като фронтовите линии към момента са повече или по-малко стабилизирани и фактически съществуват четири зони под контрола на различни участници в конфликта – зони под контрола на официалното сирийско правителство, зони под контрола на кюрдското самоуправление, зона под контрол на т.нар. „Правителство на сирийското спасение“ и зони под контрола на Турция и съюзническите ѝ милиции. Изяснява се още, че сирийското правителство контролира над 60 % от общата територия на страната, вкл. центъра, средиземноморското крайбрежие, а всички големи градски зони, вкл. Дамаск, Хомс, Лабе и Хама са разположени в контролираната от правителството зона. Макар да съществува риск за сигурността, свързаното с конфликта насилие е спорадично, а и от 2012 г. е налице мълчаливо споразумение между сирийското правителство и кюрдската партия „Демократичен съюз“, което предоставя на последната известна степен на автономия в районите с кюрдско мнозинство, в североизточната част на страната, в замяна на което кюрдската партия не участва в конфликта. От справката се установява също, че последният останал анклав от първоначалната опозиция на правителството е в северозападната част на провинция Идлиб на границата с Турция, където са разположени десетки предимно ислямистки групи. Освен това има други части от държавата по произход /Дамаск, Тартус/, в които чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, вкл. и да се установи там по смисъла на чл. 9, ал. 5 ЗУБ. Районът на Дамаск остава до голяма степен незасегнат от насилието, обхванало други части на Сирия, като специалните части на официалното правителство успяват да защитят столицата и макар, че бунтовници превземат предградията в ранните етапи на конфликта, те в нито един момент не успяват да напреднат към централните райони. Видно е от справката и че в тази район има значителен брой вътрешно разселени лица – към м. май 2023 г. над 600 хиляди. В провинция Идлиб, намираща се в северозападна Сирия, положението не може да се характеризира като спокойно от гледна точка на възникналите през отчетния период в справката инциденти със сигурността. Но същевременно случите на насилие не биха могли да се определят за достигащи такова високо ниво на интензивност, за да се определи то като безогледно. Дори и да се приеме обратното, както се посочи по-горе, това не се отнася за всички региони на Сирия. Следователно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно не е повсеместен, а и не може да се счита, че със самото си присъствие в дадено населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие породено от въоръжения конфликт. В тази връзка не може да се приеме, че липсата на детайлно обсъждане и изследване в решението на обстановката в Халеб е пропуск на ответника, който да се определи като съществен, имащ за последица отмяна на оспорения акт поради липса на мотиви. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

Следва се има предвид, че съгласно чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция „Международна дейност“ събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно приетите по делото справки са издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, поради което представляват официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила, т. е. те обвързват съдът да приеме, че при извършената от издателят им проверка са установени именно фактите, които са удостоверени в тях, като в случая тя не е оборена, доколкото от страна на оспорващия не са представени никакви насрещни доказателства в защита на неговата теза.

По отношение на другото посочено в решението самостоятелно основание за отказ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца, а именно това по чл. 12, ал. 1, т. 6 и ал. 2, т. 4 ЗУБ, съдът споделя изцяло доводите на оспорващия, които са в съответствие с цитираното от него решение на СЕС, относимо и към процесния случай, както и с практика на Върховния административен съд след постановяването му. Независимо от това, с оглед изложеното по-горе относно липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, като краен резултат решението е правилно и обосновано от фактическа и от правна страна.

По тези съображения съдът счита, че жалбата на Ю. Х. И. М. е неоснователна, респ. обжалваното от него решение е законосъобразно, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

Страните по делото не претендират разноски, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 92 ЗУБ съдът не следва да се произнася по тяхната дължимост в настоящото производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю. Х. И. М., гражданин на Сирия, роден на [дата]., с [ЛНЧ], адрес: [населено място], [жк], против Решение № 10930/22.10.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.