Решение по дело №2144/2014 на Районен съд - Казанлък

                                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №.......

                                             гр.Казанлък, ……..2015 год.

 

                              В     И   М   Е   Т   О     Н   А      Н  А  Р  О  Д  А

 

           Казанлъшки районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и шести март, две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА

при секретаря......................Х.К.……...…................................................като разгледа докладваното от съдията...........................гр.дело №2144 по описа за 2014 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

           Предявени са при условията на обективно съединяване искове, с правно основание чл.127, ал.2 и чл.149 във вр. чл.143, ал.2 от СК.

           Ищецът твърди, че през м.05.2003 г. заживели с ответницата на съпружески начала в дома на родителите му в с.А.. По време на съвместното им съжителство се родили децата М.А.М., с ЕГН-********** и М. А.М., с ЕГН-**********. Живели в разбирателство като и двамата полагали грижи в отглеждането на децата. Твърди, че след раждането детето М., отношението на ответницата се променило- започнала да излиза често и след време разбрал, че тя имала интимна връзка с друг мъж. През м.04.2009 г. тя напуснала жилището, установила се да живее с друг мъж в с.Р., като оставила децата на неговите грижи. Правил опити да я върне, но тя категорично отказала. Децата изживели силен стрес след като ответницата си тръгнала. Твърди, че след раздялата през м.04.2009 г. ответницата виждала децата веднъж годишно, а през последната година и повече тя не се е интересувала за състоянието им. От м.04.2009 г. до настоящия момент изцяло той полагал грижи за отглеждането и възпитанието на децата и изцяло ги издържал. Детето М. е ученик във втори клас в ОУ „Христо Ботев" с. О., а малкият М. посещавал ЦДГ„Радост” с.О.. В отглеждането на децата получил подкрепа и помощ от родителите си, с които живеел в едно домакинство. Моли съда да постанови решение, с което да предостави на него упражняването на родителските права спрямо децата М.А.М., с ЕГН-********** и М. А.М., с ЕГН-********** и те да останат да живеят при него като техен баща на адреса му в с.О.; да се определи режим на лични контакти на ответницата с децата, както и ответницата да бъде осъдена да заплаща на детето М.А.М., с ЕГН-********** месечна издръжка в размер на 110 лв. и месечна издръжка на детето М. А.М. с ЕГН-********** в размер на 100 лв., считано една година назад от датата на завеждане на иска, до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжките. Претендира съдебни разноски.

                В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е представила отговор на исковата молба. Редовно призована не се явява в с.з. и не взема становище по исковете.

                От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

                Ищецът А.Р.М. и ответницата Я.М.К. са родители на децата М.А.М., с ЕГН-********** и М. А.М., с ЕГН-********** / 2 бр. удостоверения за раждане/. От показанията на св.Ц. З. и св.Н.Г. се установява, че от м.04.2009 г. страните са разделени. След раздялата им двете деца останали да живеят при ищеца А.Р.М. ***. Ответницата рядко осъществявала контакти с децата. Детето М. трудно преодолял отсъствието на ответницата. През м.09.2014 г. ищецът се установил да живее с децата М. и М. в имота на родителите си в с.О.. Децата посещавали училище и детска градина в с.О.. Ответницата не се интересувала за децата и не им изпращала средства, храна, дрехи. Повече от пет години единствено ищецът се грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на двете деца, като в ежедневието му помагали неговите родители и жената, с която установил фактическо съжителство. Децата винаги били подходящо облечени и с изряден външен вид. 

              В социален доклад на ДСП-Казанлък се сочи, че децата М.А.М., и М. А.М. се отглеждат от бащата А.М. при добри битови условия в жилището на родителите му в О.. Децата разполага със самостоятелна стая, подходящо обзаведена за възрастта им. Бащата задоволява потребностите на децата, притежава родителски качества и капацитет за правилното им отглеждане и възпитание. Между ищеца и малолетните М. и Мехмед и изградена силна емоционална връзка. Детето М. споделило пред ОЗД, че майка му не го е търсила от много време. Изразено е становище, че в интерес на децата е да продължат да живеят при бащата, към когото са привързани и който полага ежедневните грижи за тях.

              Предявеният иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК е основателен. Ищецът и ответницата са родители на малолетните М.А.М. и М. А.М., не са в брак и не живеят заедно от м.04.2009 г. Съдът е сезиран с разрешаване на въпросите, свързани с местоживеенето, родителските права, режима на лични контакти и издръжка на двете деца.

            Установи се, че от раздялата на родителите през 2009 г. детето М. и детето М. живеят при ищеца и той полага преките и непосредствени грижи за тяхното отглеждане и възпитание. Майката не осъществява контакти с децата и не се интересува от потребностите им повече от една година и половина. Установи се, че бащата полага адекватни родителски грижи за малолетните М. и М., че задоволява основните им потребности и е създал подходяща семейна среда за правилното им развитие. Съдът като взе предвид доказателствата, становището на Д”СП” гр.Казанлък, възрастта на децата, както и обстоятелството, че от 2009 г. те се отглеждат единствено от бащата счита, че в интерес на малолетния М. и малолетния М. е да продължат да живеят заедно при ищеца, към когото са силно привързани и с когото са изградили връзка на доверие, защото той е доказал способностите си на грижовен родител. Живеенето с родител е съществен елемент от родителските права и задължения, и текущото им упражняване се извършва от родителя, при когото живее детето. Следователно родителските права спрямо децата М.А.М., с ЕГН-********** и М. А.М., с ЕГН-********** следва да бъдат предоставени за упражняване на бащата, при когото те живеят и който се грижи за отглеждането и възпитанието  им.

              Съгласно чл.124, ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители. Основно задължение на родителя, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да се грижи за правилното отглеждане и възпитание на детето, а чл.124, ал.1 от СК регламентира правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие в т.ч. нравствено, психическо и социално. Следователно родителят, при когото детето живее следва да осигурява възможности и да не препятства лични контакти между детето и другия родител, тъй като съзнателното прекъсване на емоционалната и родствена връзка между родител и дете е укоримо родителско поведение, което се отразява негативно върху пълноценното личностно развитие на детето. Поддържането на лични отношения с родителя е важен момент в развитието на детето, защото позволява то да се осъществи при условия, близки до нормалните - при грижите и на двамата родители. При определяне режима на лични контакти съдът взема предвид интересите на детето, възможностите на родителя и неговите личностни качества. За запазване и поддържане на емоционалната връзка между майката и децата и за да не се стигне до отчуждение съдът намира, че режимът на лични отношения между тях следва да се осъществява: всяка първа и трета събота и неделя  от месеца, от 9:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, с приспиване и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.Така определения режим на лични контакти е в състояние да способства за съхранение и развитие на отношенията с другия родителя, при когото децата не живеят като занапред, в случай на необходимост, същият подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на децата или при изменение на обстоятелствата.

            Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им, независимо от трудоспособността и дохода им / арг.чл.143 ал.2 от СК /, като минималната издръжка на едно дете не може да бъде по-малка от една четвърт от работната заплата за страната /арг.142 ал.2 от СК/. От доказателствата по делото се установи по категоричен начин, че от раздялата на родителите през м.04.2009 г. и към 21.11.2014 г. /датата на подаване на исковата молба/ единствено ищецът се грижи за отглеждането на децата М. и М.. Ответницата не е полагала грижи за тях и не е давала ежемесечно издръжка в натура или пари. Ищецът претендира издръжка за една година назад от датата на подаване на исковата молба, т.е. от 21.11.2013 г. Тогава детето М. е бил на 6 години и 11 месеца, а детето М.- на 5 години и 8 месеца. По делото не са представени доказателства за имуществените възможности на ответницата за периода 2012 г.- 2014 г., но тъй като тя е в трудоспособна възраст за неин доход следва да се приеме минималната работна заплата за страната. Средно месечния доход на ищеца за 2013 г. и 2014 г. е 400 лв./ декларация от 25.03.2015 г./. Сега малолетният М. е на 8 години, а М. -на 7 години. Следователно за изминалата една година  децата са пораснали, с което са се увеличили потребностите им. От необходимите средства за издръжката на децата, като се вземе предвид възрастта и нуждите им, доходите на родителите, нормата на чл.142 ал.2 от СК и по арг.на чл.235 ал.3 от ГПК факта, че минималната работна заплата от 01.01.2015 г. е 360 лв. съдът счита, че ответницата дължи и следва да заплати на децата издръжка за минало време от 21.11.2013 г. до 20.11.2014 г. както следва на малолетния М. месечно в размер на 85 лв. и на детето М. месечно в размер на 80 лв., както и месечна издръжка на детето М. в размер на 90 лв. и месечна издръжка на детето М. в размер на 90 лв., считано от 21.11.2014 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжките, а останалите средства, ведно с грижите следва да бъдат поети от бащата. Исковете в частта до претендираните размери са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.

               Ответницата следва да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК  съдебни разноски в размер на 269.30 лв. съобразно уважената част от исковете.

               Ответницата следва да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд 124.80 лв. държавна такса за постановените издръжки.

                Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                Р   Е   Ш   И  :

 

              ПОСТАНОВЯВА децата М.А.М., с ЕГН-********** и М. А.М., с ЕГН-********** да живеят при бащата А.Р.М., с ЕГН-********** ***.

 

               ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето М.А.М., с ЕГН-********** и детето М. А.М., с ЕГН-********** на бащата А.Р.М., с ЕГН-********** ***.

              ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между майката Я.М.К., с ЕГН-********** *** и децата М.А.М., с ЕГН-********** и М. А.М., с ЕГН-**********, който да се осъществява: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, с приспиване и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

              ОСЪЖДА Я.М.К., с ЕГН-********** *** да заплаща чрез А.Р.М., с ЕГН-********** *** като баща и законен представител, издръжка за минало време на детето М.А.М., с ЕГН-********** в месечен размер 85 лв., считано от 21.11.2013 г. до 20.11.2014 г. и месечна издръжка в размер на 90 лв., считано от 21.11.2014 г. до настъпване на основание за изменението или прекратяването на издръжката като ОТХВЪРЛЯ  исковете в частта до претендираните 110 лв. като неоснователни и недоказани.                      

              ОСЪЖДА Я.М.К., с ЕГН-********** *** да заплаща чрез А.Р.М., с ЕГН-********** *** като баща и законен представител, издръжка за минало време на детето М. А.М., с ЕГН-********** в месечен размер 80 лв., считано от 21.11.2013 г. до 20.11.2014 г. и месечна издръжка в размер на 90 лв., считано от 21.11.2014 г. до настъпване на основание за изменението или прекратяването на издръжката като ОТХВЪРЛЯ  исковете в частта до претендираните 110 лв. като неоснователни и недоказани.                      

               ОСЪЖДА Я.М.К., с ЕГН-********** *** да заплати на А.Р.М., с ЕГН-********** *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на 269.30 лв.

               ОСЪЖДА Я.М.К., с ЕГН-********** *** да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд 124.80 лв. държавна такса.

 

               Решението може да се обжалва пред Окръжен съд- Стара Загора, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                    Районен съдия: