Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ловеч, 16.04.2019 година
.
в
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
в публично заседание на шестнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
2.КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при
секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА по
в.гр. д. № 94 по описа за 2019
година и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК
Постановено е съдебно решение №477/22.11.2018
г. по гр.д.№367/18 г. по описа на ЛРС, с което е отхвърлен,
като неоснователен и недоказан, предявения от Ж.Н.К., ЕГН **********,
с пост.адрес: ***, съд.адрес:***, офис 15/ Адвокатска кантора М. Кинов/
против ЕТППХМТМ”, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: с.Л., представляван от Т.Х.М.иск с правно
основание чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД – за прогласяване нищожност на Договор
за аренда на земеделска земя от
14.08.2015 г.– акт №96, том 9, рег.№ 4134 на Найда Тодорова – нотариус в район
РС – Ловеч с рег.№ 481 на НК, вписан в СВ с вх.рег.4971, том 8, №40, партида
№2656, сключен между „А.Т.”ЕООД и ЕТ”ППХМТМ, като сключен при накърняване на добрите нрави, отхвърлен е като
неоснователен и недоказан, предявения
от Ж.Н.К., ЕГН **********, с пост.адрес:
***, съд.адрес:***, офис 15/ Адвокатска кантора М. Кинов/ против ЕТППХМТМ”, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: с.Л., представляван от Т.Х.М.иск
с правно основание чл.30 от ЗАЗ – с искане ответника ЕТ”ППХМТМ” – с.Л. да бъде
осъден да предаде на ищеца Поземлен
имот с идентификатор 43952.63.5 в землището на гр.Ловеч, местностГ.с площ от
13.501 дка, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – нива, стар идентификатор – няма, при граници и съседи: ПИ с
идентификатор 43952.63.1, ПИ с идентификатор 43952.63.2, ПИ с идентификатор
43952.63.6, ПИ с идентификатор 43952.63.7, ПИ с идентификатор 43952.63.11.и е отхвърлено искането на ищеца Ж.Н.К., ЕГН **********,
с пост.адрес: ***, съд.адрес:***, офис 15/ Адвокатска кантора М. Кинов/ за
присъждане на разноски по делото в общ размер от 490.00 лв.
Постъпила е
въззивна жалба вх.№13430/28.12.2018 г. от Ж.Н.К., с постоянен адрес:***,Д", стаж 4, апартамент 11, ЕГН **********-ищец по
гр.д.№367/2018г. по описа на Р.С.Ловеч, чрез адвокат М.Р. ***, съдебен адрес:***,
партер, Адвокатска кантора М. Кииов, сл.тсл.0888 909 464, против Решение №477/22.11.2018г. на Районен съд град Ловеч,
постановено по гр.д.№367/2018 г. Твърди, че не е доволен от съдебния акт. Счита, че същия е
неправилен, необоснован, постановен в нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довело да непълнота па доказателствата,
поради което го обжалва изцяло с искане за неговата
отмяна. Твърди, че правните изводи на първостепенния съд не
кореспондират със събраните по делото доказателства. Сочи, че при безспорна установеност наличието на
накърняване на добрите прави, изразяващо се в недобросъвестно поведение както
на арендодателя, така и на арендатора по процесния договор за аренда, тъй като представляващите двамата
търговци са знаели предварително, че „АТ"
ЕООД е обявено в несъстоятелност, че съда е постановил прекратяване дейността
на предприятието на несъстоятелния търговец, че всяка сделка или разпореждаме с
право или имущество от масата на несъстоятелността е недействително по
отношение на кредиторите, че между същите страни е бил сключен и е действал
предходен договор за аренда при ареидиа цена в размер от 21.00 лева за
стопанската 2012-2013г., поради което определената в точка 5/пет/ от Договор за
аренда па земеделска земя от 14.08.2015г. арендна
цена в размер на 5.00/пет/ лева на декар предоставена площ, противоречи па
добрите прави, поради което е недействителна клауза, а предвид на
обстоятелството, че цената по договора за аренда е съществен елемент от
договора, и същата не може да се замести по силата от чл.26, ал.4 от ЗЗД от
повелителна разпоредба на закона, както и са знаели, че сключвайки договор при
занижена аредна цена ще се спестят неправомерно и в нарушение на добросъвестната търговска
практика, разходи за дейността па ответника ЕТ„ППХМТМ" село Л.,
респективно, че с поведението си не
полагат грижата на „добър търговец" в отношенията си,
поради което е налице нищожност на целия
процесен договор. Сочи, че правните изводи на Районен съд град Ловеч противоречат
па правилата на формалната логика. Твърди, че при безспорна установеност и липса на спор между страните относно
фактите по делото доежно
обстоятелствата, както следва:
-че с Постановление за
възлагане от 04.01.2017г. издадено от синдика в производство по несъстоятелност
па „АТ" ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК ******,
влязло в законна сила па 22.03.2017 г.,
ищеца е придобил собствеността върху недвижим имот съставляваш,: Поземлен имот
с идентификатор 43952.63.5 в землището па град Ловеч, местност „Гюдженското", с площ от 13.501дка, с трайно
предназначение па територията-земеделска, начин на трайно изп-нива, стар идентификатор-няма, при граници и съседи: ПИ е
идентификатор 43952.63.1, пипа, ПИ с идентификатор 43952.63.2, нива, ПИ с
идентификатор 43592.63.6, нива, ПИ с идентификатор 43952.63.7, нива, ПИ с
идентификатор 43952.63.11 за селскостопански горски ведомствен път;
-че „АТ" ЕООД град Ловеч, е обявено в несъстоятелност с
Решение N30/30.03.2015г. на Окръжен съд град Ловеч, постановено но
т.д.№15/2015г. по описа па същия съд. Съдебният акт е обявен по партидата на
Дружеството в Агенцията по вписванията с №20150401150944. Сочи, че решението на съда е постановено въз основа
на Молба депозирана от „АТ" ЕООД град Ловеч пред Окръжен съд град Ловеч с вх №1256/24.02.2015 г. Твърди, че в цитирания
по-горе съдебен акт съдебния състав на
Окръжен съд град Ловеч е обсъдил както експертизата, така и представените
писмени доказателства от молителя и е постановил съдебен акт, с който на основание чл.632 от ТЗ
е обявил неплатежоспособността
на „АТ" ЕООД, определил с начална дата на
исплатежоспобността-01.01.2012г., открил е производство по несъстоятелност,
постановил е прекратяване дейността на предприятието па дружеството, обявил с
дружеството в несъстоятелност, постановил с обща възбрана върху недвижимите
имоти и запор па всички вземания и движимо имущество на дружеството, задължил е
длъжника във фирмата си да прави добавка „в несъстоятелност", спрял с
производството по несъстоятелност; -че преди постановяване на цитираното
по-горе решение па 02.06.2011г. „АТ" ЕООД град Ловеч е отдало под аренда
за срок от 5/пет/ стопански години на ответника ЕТ „ППХМТМ" село Л.
описаната по-горе земеделска земя, като договорената арендна вноска е за
стопанската 2010-2011г.-15.00 лева за декар, за стопанската
-че след влизане в сила на
Решение №30/30.03.2015г. на Окръжен съд град Ловеч по т.д.№15/2015г. по описа на същия съд и прекратяване дейността на „АЛБОМ-TPAНIC" ЕООД град Ловеч, на 14.08.2015г., между ответника и собственика на
земеделската земя, е сключен нов Договор за аренда на земеделска земя N46, том
9, рсг.№4134/14.08.2015г. на нотариус Найда
Тодороиа-рег.№481 на НК град София, район на действие-ЛРС, вписан в СВ вх.рег.№4971,
том 8, №40, партида 2656, по силата на които процесните 13.501 дка в местността „Гюдженското", съставляващ имот №43952.63.5, са отдадени
под аренда на същия арендодател за срок от 10/десет/ години, считано от
01.10.2015г., при договорена арендна цена от 5.00 лева за декар предоставена
площ, т.с. повече от четири пъти по ниска цена
от действалата по предходния договор за аренда между същите страни; -че на 12.06.2017г. ищеца е отправил до ответника
Уведомително писмо, с което го поканил да подпишат нов договор за аренда, в
който да договорят арендна цена в размер па 80.00 лева на декар, като го е
предупредил, че счита сключения от него договор с „АТ" ЕООД град Габрово за недействителен и го е
поканил да освободи имота и да му го предаде в 7 дневен срок, както му с
определил обезщетение за неизползване на имота в размер на 50.00 лева за ден. Твърди, че документът е изпратен чрез Куриерска служба
„Еконт експерс" за което по делото е представена като писмено
доказателство Куриерска товарителница №*********;
-че ответника е изпратил до него Писмен отговор изх.№16/12.07.2017г., с който му предлага да подпишат анекс
по силата на който да се увеличи арендната
цена от 5.00 лева на 35.00 лева за декар предоставена площ. Сочи, че безспорно е установен по делото факта, че
ответника не е приел отправеното от него предложение, както и, че същия е признал за частично
основателна претенцията му за изменение на договора
до размера на 35.00 лв. за декар предоставена площ, съставляващо извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, а именно,
че договорената рента от 5.00 лева е изключително занижена и реалната такава
надхвърля повече от 7 пъти договорената с процесния
Договор за аренда на земеделска земя №46, том 9, рсг.№4134/14.08.2015г. на
нотариус Найда Тодорова-
-че ответника ползва
процесната земеделска земя и не е върнал същата на собственика на имота. Счита, че при безспорно установена фактическа
обстановка, посочена по-горе единствения възможен правен извод, който следва да
направи Районен съд град Ловеч, е да уважи предявените искове и като не е направил това, а е отхвърлил същите, съдебния състав е постановил необоснован съдебен акт,
който следва да бъде отменен.
Сочи, че в нарушение на процесуалните правила
съдебния състав на Районен съд град Ловеч отказал
да допусне повторна съдебно-икономическа експертиза, а гради правните си изводи
па база представено заключение от вещото лице Милена Стоянова Йорданова
-агроном по образование, оценител па селскостопански земи и гори, което заключението на вещото лице било оспорено от процесуалния представител па ищеца, като е поискано извършване па повторна експертиза с
аргументи, че вещото лице не е извършило задълбочен анализ на всички свързани с
предмета на експертизата обстоятства-липсва
проверка в Община Ловеч и Областна дирекция „Земеделие" град Ловеч,
касаеща достигнатите цепи при провеждани търгове за отдаване под аренда и наем на земеделски земи от Общински и Държавен поземлен фонд,
несъобразяване с предходен договор за аренда за процесната земя е договорена
рента за предходен период спрямо проверявания период/за 2012г.-2013г./ в размер
на 21.00 лева. Твърди, че основен аргумент на съда
да отхвърли доказателственото искане, било че съда не разполага с други експерти, които да изпълнят задачите па
експертизата. Подобен процесуален подход не споделя. Твърди, че изясняването на
спора от фактическа страна изисква изготвяне па експертиза, отговаряща на
изискванията па ГПК. Сочи, че по конкретното
дело представеното заключение от вещото лице Йорданова не съдържа информация
относно отдаваните под наем и аренда земеделски земи държавна и общинска собственост, отдавани чрез търг на земеделски стопани за процесния период, имащи за предмет земеделски земи в
землището на град Ловеч, като видно от представените
от ищеца писмени доказателства и представените официални справки от Областна
дирекция за територията на Община Ловеч за стопанската 2015г.-2016г.
достигнатите реални арепдии и наемни цени за земеделски земи за землището на град Ловеч надхвърлят 50.00/петдесет/ лева. Твърди, че в заключението си вещото лице е взело
предвид договори за аренда сключени значително преди процеспия период когато
стойността на арендните плащания е била
много по-ниска.
Цитира, че такива са аналозите - Договор №6435/29.1
С оглед гореизложеното и на основание чл.266, ал.З от ГПК, моли да бъде допусната
повторна съдебно-икономическа експертиза с вещо лице, с конкретно поставена задача.
Твърди, че в нарушение па процесуалните правила са
ценени събраните по делото писмени доказателства /договори за аренда, писма,
разменени между страните по делото, протоколи от провеждани тръжни сесии за
отдаване под аренда и наем на земеделски земи в землището на град Ловеч от
Общински поземлен фонд на Община Ловеч и от Държавен поземлен фонд на
Държавата, приети в открито съдебно заседание по делото проведено па
28.09.2018г., писмена справка за цените на рентата/наема/ на отдадени под маем или аренда
земеделски земи-общинска и държавна
собственост представени от Областна дирекция „Земеделие" град Ловеч за
землището град Ловеч, приети в съдебно заседание поделото проведено на 22.10.2018г./,
всичките установяващи съществено разминаване между аредното плащане по процесния
договор и действителната пазарна поземлена рента и сключването на процесния
договор с цел реализиране на имуществена облага за ответника и причиняване
загуби па несъстоятелното дружество, респективно сочещи на накърняване на добрите прави.
Сочи, че в нарушение па процесуалните правила съда е ценил само част от доказателствения
материал по делото, избирателно, субективно
и едностранчиво, което е недопустимо съобразно действащия rIроцесуален закон.
Твърди, че Договорът за аренда от 14.08.2015 г. е нищожен, като сключен в противоречие с
добрите нрави, тъй като е сключен при значителна нееквивалентност на престациите и има за цел увреждане имуществото на „АТ" ЕООД град Ловеч, респективно води до
имуществено облагодетелстване па ответника по исковете, тъй като същия спестява
неоснователно разходи за дейността си, а извлича ползи от отдадения под „аренда
имот. Според него „Накърняване па добрите нрави” по смисъла на чл.2б, ал.1, пр.З ЗЗД е налице, когато
се нарушава правен принцип, който може и да и е законодателно изрично
формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право и такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване -
аргументи от чл.307 ТЗ. чл.302 ТЗ. чл.289 ТЗ. Твърди, че въпросът дали поведението на конкретния правен субект
съставлява действие, накърняващо „добрите нрави", злепоставящо чужди
интереси с цел извличане па собствена изгода, следва да се преценява във всеки
отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по
конкретното дело. Счита, че в конкретният казус безспорно е налице
недобросъвестно поведение както на арендодателя,
така и на арендатора, тъй като представляващите двамата търговци са знаели
предварително, че „АТ" ЕООД е обявено в несъстоятелност, че
съда е постановил прекратяване дейността на предприятието на несъстоятелния
търговец, че всяка сделка или разпореждане с право или имущество от масата на несъстоятелността е недействително по отношение на кредиторите, че между същите страни е бил сключен и
е действал предходен договор за аренда при арендна цена в размер от 21.00 лева
за стопанската 2012-2013г., поради което определената в точка 5/пет/ от Договор
за аренда па земеделска земя от 14.08.2015г. арендна цена в размер па 5.00 лева
на декар предоставена площ, противоречи па
добрите нрави, поради което е недействителна клауза, а предвид па
обстоятелството, че цената по договора за аренда е съществен елемент от
договора, и същата не може да се замести по силата от чл.26, ал.4 от ЗЗД от
повелителна разпоредба на закопа, както и са
знаели, чс сключвайки договор при занижена арендна цена щс се спестят неправомерно и в нарушение на добросъвестната тьрговска практика, разходи за
дейността па ответника ЕТ„ППХМТМ” село Л.,
респективно, че с поведението си не полагат
грижата на „добър търговец" в отношенията си, поради което е налице
нищожност на целия процесен договор. Счита, че при преценка за наличието на нееквивалентност
на престациите по сделката не следвало съда да кредитира заключението на вещото лице Милена
Стоянова Йорданова, което не е изпълнено обективно и не отговаря на поставените
задачи от съда. Счита,
че това заключение не съдържа
информация относно отдаваните под наем и аренда земеделски земи държавна и
общинска собственост, отдавани чрез търг на земеделски стопани за процесния период, имащи за предмет земеделски земи в
землището на град Ловеч, като видно от представените от ищеца писмени
доказателства и представените официални справки от Областна дирекция за
територията на Община Ловеч за стопанската
Твърди, че при конкретната фактическа обстановка,
установена от събраните по делото доказателства, и при правилно приложение на
материалния закон единствения възможен правен извод, който съда следвало да направи е, че
предявения иск за прогласяване на нищожност на процеспия договор поради
противоречие е добрите нрави с правно основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД, е
основателен и доказан и като не е направил това, а е отхвърлил същия съда е
постановил неправилен съдебен акт, конто следва да бъде отменен.
Твърди, че ползването на имота от страна па ответника е без правно
основание, тъй като съществувалата облигационна
връзка е прекратена с изпратеното от ищеца Уведомително писмо от 12.06.2017 г. Сочи, че след
получаване па писмото ответната страна ползва имота без правно каквото и да
било основание, поради което същата следва да върне имота на собственика в
изпълнение на законовото задължение по чл.З0, ал.1
от ЗАрЗ. Смята, че след
като ответника не е сторил това доброволно се следва защитана санкция, от страна на съда и съответно уважаване на
предявения осъдителен иск и като е достигнал до
различни правни изводи решаващия състав па Районен съд град Ловеч с постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.271 от ГПК, моли съда да отмени решение
№477/22.11.2018 г.
на ЛРС постановено погр.д.№367/2018 г. като неправилно и вместо него
да постанови нов съдебен акт, с който да бъдат уважени
предявените от него искове против ответника ЕТ „ППХМТМ" с.Л., като се прогласи по отношение на ответника ЕТ „ППХМТМ" нищожността на договор за аренда, склйчен с ЕТ „ППХМТМ" като сключен при накърняване на
добрите нрави и да бъде осъден ответника ЕТ „ППХМТМ" СЕЛО Л., ЕИК ******, да му предаде Поземлен имот с идентификатор 43952.63.5 в
землището на град Ловеч, местност „Гюдженското", с площ от 13.501 дка, с
трайно предназначение на територнята-земеделска, начин на трайно ползване-нива,
стар идентификатор-няма, при граници и съседи: ПИ с идентификатор 43952.63.1,
нива, ПИ с идентификатор 43952.63.2, нива, ПИ с идентификатор 43592.63.6, нива,
ПИ с идентификатор 43952.63.7, нива, ПИ с идентификатор 43952.63.11-за
селскостопански горски ведомствен път, както и да му се присъдят сторените и пред двете
инстанции разноски по делото.
В
законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от от адвокат Б.Ц. ***, като пълномощник на ЕТ
„ППХМТМ", ЕИК: ******, представляван от собственика Т.Х.М.ЕГН **********
със седалище и адрес на управление: с.Л., общ. Л, ул. "*****, в който изразява
становище, че постановеното
Решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като по направеното оплакване за неправилно приложение на материалния закон изразява следното становище:
Сочи, че в жалбата се твърди и се навеждат доводи, че
с Договор за аренда сключен между „АТ"
ЕООД и ЕТ „ППХМТМ" се целяло да бъде увредено дружеството, а също така, че
всяка сделка или разпореждане с право от масата на несъстоятелността е
недействителна по отношение на кредиторите, но тези
доводи първо са несъстоятелни, голословни, не подкрепени с никакви
доказателства и второ не може да се правят от жалбоподателя по това
производство, защото същият не действа нито като кредитор на дружеството, нито
като негов синдик, за да твърди това обстоятелство. Твърди, че посочването в молбата на аргументи изведени
от съдържанието на правни норма в Търговския закон -чл.307 чл.302 и чл.289, и не кореспондира нито с твърденията на въззивника, нито
с доказателствата по делото.
Сочи, че твърденията на въззивника, че сключената от
страните договор за аренда от дата 14.08.2015г. в землището на гр. Ловеч с цена
от 5/пет/ лева, считано от 01.10.2013 година,
противоречи на добрите нрави е неоснователно и както
правилно е приел решаващият състав на съда закона възлага на страните сами и
доброволно да се договарят както за размера на арендната вноска, така и начина
на плащане-в натура или в пари, което страните са сторили.
Твърди, че ако синдика, е считал че в настоящият
договор има нередности и са увредени кредиторите същият е можел да упражни
правата си по чл.464 от ТЗ, но той не само не го е
направил, но е поискал и приел дължимото се рентно плащане за стопанската
2015/2016 година, като е изпратил банкова сметка ***.
Сочи, че в тежест на купувача /в случая на лицето
участвало в търга проведено от синдика на обявеното в несъстоятелност
дружество/ да провери за имота предмет на покупка има сключен договор за аренда
или наем и условията по него. Изтъква, че въззивника по
настоящото производство е знаел това, но въпреки това е участвал в проведеният
търг и е закупил имота, като е приел и договора и условията по него. Твърди, че по-късно на дата 12.06.2017г. отправя покана
за увеличение на арендната вноска на 80 лева на декар за стопанска година, което предложение
не е било, тъй като тази арендна вноска би довела да
неоснователно и необосновано обогатяване на купувача за сметка на увеличаване
на извършването от него разходи по обработването на процесният имот. Счита, че
тази цена би довела до накърняване изискванията за еквивалентност на
престациите и до невъзможност както да изплаща тази сума, така и също до
невъзможност на обработва имота.
Моли съда да остави без уважение искането за допускане на основание чл.266 от ГПК тройна съдебно-икономическа
експертиза по поставените от ищеца задачи, като неотносими към настоящия спор и
вземе предвид, че на същите е било отговорено пред първоинстанционият съд и
ищеца ги е приел и не е възразил срещу представените експертизи. Счита,
искането за проверка на цената на ползване на земеделски земи за землището на
гр.Ловеч, за
С оглед на изложеното дотук,
моли съда да отхвърли подадената въззивната жалба
подадена от Ж.Н.К. ***, чрез адвокат М.М. *** против Решение №477 от
22.11.2018г. по гр.дело №367/2018г. по описа на Районен съд-Ловеч, пети състав,
като остави същата в сила като правилна и законосъобразна.
Моли да му бъде дадена възможност с
оглед становището на въззивника да ангажира доказателства в хода на делото.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от
адв.М., който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена, като бъде
отменено решението на ЛРС и да бъде постановено друго, с което исковете му да
бъдат уважени. Моли да се присъдят и разноските двете инстанции, като представя
подробни писмени бележки в защита на своята теза..
Ответникът се представлява от адв.Ц.,
който поддържа отговора на въззивната жалба, като моли съдът да потвърди
решението на ЛРС като правилно и законосъобразно, като не претендира разноски
за въззивната инстанция. Представя подробна писмена защита в подкрепа на своето
становище, че решението на ЛРС е правилно и исковете следва да бъдат
отхвърлени..
От представените по делото
доказателства: гр.д.№367/18 г. на ЛРС, заключението на тройната съдебно
икономическа експертиза, изготвена от вещи лица К., С. и Р., от данни от НСИ,
обявление за публични сайтове с тайн наддаване за отдаване под нанем ма
зем.земи и обявления на Община-Ловечот, от обясненията на страните в съдебно
заседание, от всички тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната
взаимна връзка и обусловеност съдът намира за установени следните фактически
обстоятелства:
От представения по делото
Договор за аренда на земеделска земя- акт №50, том ІV, рег.№2391/2011 г.
на нотариус Найда Тодорова, нотариус в район РС Ловеч с
рег.№ 47.81 на НК, вписан в СВ с вх.рег.№3692, том 7, №167, партида 2169 съдът
установява, че той е сключен на
02.06.2011 г. между „АТ”ЕООД- гр.Ловеч, като арендодател и ЕТ”ППХМТМ”,
гр.Л.като арендатор. Съгласно договора арендодателят е предоставил на
арендатора под аренда за ползване, обработване и стопанисване земеделска земя,
находяща се в землището на гр.Ловеч, с площ 13 501 дка в м.Г.съставляващ
имот № 43952.63.5, за срок от 5
стопански години, считано от 01.10.2010 г. В т.5 от същия е уговорено арендно
плащане в земеделски продукти / пшеница и слънчогледово масло/ или в пари, както следва: за стопанската
2010-
Приложено по делото е решение №30
от 30.03.2015 г. по т.д.№15/2015 г. по описа на Ловешки ОС, с което е обявена
неплатежоспособността на арендодателят „А.Т.”ЕООД
и е открито производство по несъстоятелност, постановено е прекратяване
дейността на предприятието на „А.Т.”ЕООД, постановена е обща възбрана върху
недвижимите имоти и запор върху всичките вземания и движимо имущество на
дружеството и длъжника е задължен във
фирмата си да прави добавка „ в несъстоятелност”.
Съдът установява от Договор за
аренда на земеделска земя от 14.08.2015
г.– акт №96, том 9, рег.№ 4134 на Найда Тодорова – нотариус в район РС – Ловеч
с рег.№ 481 на НК, вписан в СВ с вх.рег.4971, том 8, №40, партида №2656, че
същият е сключен между „А.Т.”ЕООД, като арендодател и собственик и ЕТ”ППХМТМ”,
като арендатор, по силата на който
13 501 дка в м.”Гюдженското” в землището на гр.Ловеч са отдадени
под аренда за срок от 10 години, считано
от 01.10.2015 г., при договорена арендна цена от 5.00 лв. на декар в пари за
една стопанска година, като при промяна е необходимо подписване на анекс. ПЛащането
в натура е уговорено да се извършва в срок до 25.08 на съответната година, а
плащането в пари-след приключването на финансовата година. Съгласно чл.13 от
договора арендодателят има право да си запише процент от арендуваната зем.земя
за среден добив за пшеница и лична обработка на царевица, като видът на културата,
количеството декари и таксите за обработката се договарят до 1.09. за
следващата стопанска година, като таксите се заплащат на три вноски и средния
добив за прешница се дава до 20.08. на съответната година. Договорено е, че
арендаторът писмено заявява до 1.09. как желае да му бъде изплатена рентата в
натура или в пари и ако до тази дата не напправи заявление, остава желанието му
за предходната годинаутирщ
Съгласно приложеното на л.22 от
делото Постановление за възлагане от 04.01.2017 г. на ЛОС, влязло в законна
сила на 22.03.2017 г., Ж.Н.К. е придобил земеделска земя, находяща се в
землището на гр.Ловеч, с площ 13 501 дка в м.Г.съставляващ имот №
43952.63.5.
От приложеният по делото отговор с
изх.№16/12.07.2017 г. съдът установява, че до ищеца Ж.Н.К. е изпратен отговор
от ЕТ”ППХМТМ”-с.Л., с който го уведомява, че желае да бъде сключен анекс към
договора за аренда, считано от 01.10.2016 г. за промяна в размера на арендното
плащане, като е предложен размера от 5 лева за една стопанска година да бъде
увеличен на 35.00 лв. за една стопанска година.
Служебно известно на съда е, че след като страните не са постигнали
споразумение относно актуализация в размера на арендното плащане, спорът е бил
предоставен за решаване от ЛРС на основание чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ, като е
образувано гр.д.№ 2057/2017 г., по който е бил уважен предявения конститутивен
иск с правна квалификация по чл.16, ал.5 от Закона за арендата в земеделието и
е увеличен размера
на арендното плащане от 5.00
лв/дка на 20 лв./дка, считано от 01.10.2016 г., т.е. от началото на стопанската
2016/2017 г. По подадена въззивна жалба от настоящия въззивник е образувано
въззивно производство по в.гр.д.№531/18 г
пред ЛОС, което е спряно до решаване на настоящето дело.
ЛРС на основание чл.195, ал.1 от ГПК, по искане
на ответника, е допуснал съдебно-икономическа експертиза, която е дала
заключение, че средното рентно плащане за землището на гр.Ловеч за стопанската
2015/2016 г. е в размер на 20 лв./дка. В заключението си вещото лице е посочило, че средната продажна цена на един декар
земеделска земя в землището на гр.Ловеч към 14.08.2015 г. е 540 лв./дка, а по отношение на размера на поземлената рента, е отговорено, че това е
въпрос на споразумение между арендодател и арендатор, като се определя от
количеството на предлаганата земя и от нейната цена. Вещото лице е пояснило, че колкото повече земя се предлага, толкова
поземлената рента е по-висока, а когато е пакет от земя, в няколко землища,
поземлената рента расте, а другият фактор, влияещ на размера е срока на арендният договор и колкото той е
по-дълъг, толкова рентата е по-висока.
По делото са представени и писмени
доказателства от провеждани тръжни сесии за отдаване под аренда и наем на
земеделски земи в землището на гр.Ловеч от Общински поземлен фонд на Община – Ловеч и от Държавен поземлен
фонд на Държавата, както и писмена справка от Община – Ловеч за достигнатите
наемни за стопанската 2014-
По искане на въззивника настоящата
инстанция е назначила съдебно-икономическа експертиза, според заключението на
която арендните цени за декар
предоставена площ до стопанската 2016-
Въззивникът чрез своя пълномощник представя в
съдебно заседание данни от НСИ, обявление за публични сайтове с тайно наддаване
за отдаване под наем на зем.земи и обявления на Община-Ловеч, от които се
установява, че според НСИ средната
цена на рентата на зем.земя в Община-Ловеч възлиза на 32 лв, като респондентите
за
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.26
АЛ.1 ПРЕД.3 ОТ ЗЗД
Според сочения текст на закона,
нищожни са договорите, които противоречат на добрите нрави, а в чл.9 от ЗЗД е
регламентирано, че добрите нрави са ограничителите на свободата на договаряне
на страните.
Добрите нрави се определят в
теорията и практиката като неписани общовалидни морални норми, които
съществуват като общи принципи или проитичат от тях и на които законът е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена
на тази на противоречието на договора със закона според ТР №1/15.06.2010 г. на
ВКС по ТД №1/09 г. ОСТК. Следователно законодателят придава правна значимост на
нарушението на добрите нрави с оглед защитата на обществените отношения като
цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект, като
се бранят принципи и ценности, които са общи за всички правни субекти. Следва
да се има предвид, че когато съдът преценява дали даден договор противорчи на
добрите нрави, то той не може да се ограничи само до формалното съдъргание, а
следва да се събрази дали крайният резутат
е съвместим с общо приетите житейски норми за справедливост и
добросъвестност.
В доказателствената тежест на ищците
е да докажат чрез пълно и главно доказаване нищожността на процесния договор на
твърдяното правно основание-накърняване на добрите нрави. Според съдебната
практика само наличието на нееквивалентност на престациите, при която едната от
тях практически няма стойност за насрещната страна, обуславя нищожност на
сделката, поради нарушение на добрите нрави, т.е. тази престация е толкова
незначителна, че тя има практически нулева стойност/р.№24/9.02.2016 г. по
гр.д.№2419/15 г. на ВКС/. ВКС в редица свои решения приема също, че друг
критерий, представляващ нарушение на добрите нрави е изключително голямата
разлика в престациите-например 20 пъти по-ниска цена от пазарната или двадесем
и осем пъти по-ниска цена /р. №615/15.10.2010 г. на ВКС по гр.д.№1208/09 г. на
ІІІ г.о. и р.№119/22.02.2011 г. по
гр.д.№485//10 г. на ВКС.
В случая съдебният състав при
съобразяване на гореизложените критерии намира, че не е налице нищожност на
сключения аренден договор поради противоречието му на добрите нрави. В закона
не са въведени задължителни рамки или минимално изискване към размера на договаряната
от страните цена на рентата. Те могат съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗД
свободно да договарят по своя преценка тази цена и да ползват като критерий
пазарната поземлена рента например. Предвид дългия срок на процесния договор 10
години, е напълно естествено да настъпят промени във факторите, които оказват
обективно въздействие върху размера на поземлената рента, което се отнася не
само до конкретния договор, а изобщо до пазарните условия, т.е. до пазарната
поземлена рента, използвана като критерий в ЗАЗ. Неслучайно в чл.16 ал.1 от ЗАЗ
законодателят е предвидил, че ако след сключването на договора за аренда
обстоятелствата, от които страните са се ръководитили при уреждането на
отношенията си се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между
поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на
договора, като съгласно чл.16 ал.5 от ЗАЗ при непостигане на съгласие е
предвидена възможност за решаване на спора по съдебен ред. Така е постъпил и
въззивникът, като е предявил и иск по чл.16 ал.5 от ЗАЗ. Ищецът твърди, че
договорът е нищожен поради увреждане на интересите на кредиторите в
производството по несъстоятелност на неговият праводател. Това обаче са чужди
права и той не може да се позовава на тяхното накърняване в настоящето
производство, още повече, че синдикът е приел дължимото арендно плащане изпращайки банкова сметка, ***. Следователно
не може да се твърди, че е налице нищожност на сключения аренден договор и на
това основание.
По тези съображения настоящата
инстанция намира, че следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Ж.Н.К., ЕГН **********, с пост.адрес: ***,
съд.адрес:***, офис 15/ Адвокатска кантора М. Кинов/ против ЕТППХМТМ”, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: с.Л., представляван от Т.Х.М.иск с правно основание чл.26, ал.1,
предл.3-то от ЗЗД – за прогласяване нищожност на Договор за аренда на
земеделска земя от 14.08.2015 г.– акт
№96, том 9, рег.№ 4134 на Найда Тодорова – нотариус в район РС – Ловеч с рег.№
481 на НК, вписан в СВ с вх.рег.4971, том 8, №40, партида №2656, сключен между
„А.Т.”ЕООД и ЕТ”ППХМТМ, като сключен при
накърняване на добрите нрави.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.30 ОТ
ЗАЗ
Предвид отхвърлянето на иска с
правно основание чл.26 ал.1 пред.3 от ЗЗД
предявения от Ж.Н.К., ЕГН **********, с пост.адрес: ***,
съд.адрес:***, офис 15/ Адвокатска кантора М. Кинов/ против ЕТППХМТМ”, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: с.Л., представляван от Т.Х.М.иск
с правно основание чл.30 от ЗАЗ – с искане ответника ЕТ”ППХМТМ” – с.Л. да бъде
осъден да предаде на ищеца Поземлен
имот с идентификатор 43952.63.5 в землището на гр.Л., местностГ.с площ от 13.501 дка, с трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива,
стар идентификатор – няма, при граници и съседи: ПИ с идентификатор 43952.63.1,
ПИ с идентификатор 43952.63.2, ПИ с идентификатор 43952.63.6, ПИ с
идентификатор 43952.63.7, ПИ с идентификатор 43952.63.11. също се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед на порезиложеното и поради
съвпадане на правните изводи на ЛОС с
тези, отразени от ЛРС в атакуваното съдебно решение №477/22.11.2018 г.
постановено по гр.д.№367/18 г. по описа на ЛРС, същото следва да бъде потвърдено
като правилно.
При този изход на процеса, разноски
не следва да се присъждат, тъй като въззиваемият не е направил искане за
присъждане на разноски във въззивното производство.
Воден от гореизложените мотиви
съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №477/22.11.2018 г.
постановено по гр.д.№367/18 г. по описа на ЛРС.
Решението е окончателно по цена на иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.