№ 22842
гр. София, 18.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Частно
гражданско дело № 20221110116514 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 61178/29.03.2022 г. на „Кредит плюс“ ООД, ЕИК
*********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу К. В. К. с ЕГН: **********, за вземания, произтичащи от сключен между страните
Договор за паричен заем от 25.06.2020г. и Анекс № 1 от 12.01.2021 г. към него.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница,
договорна, законна лихва и обезщетение за забава, както и за заплатената държавна такса
съразмерно с уважената част на претенциите, но съдът намира, че следва да откаже
издаването на заповед за сумата от 556.05 лева- „наказателна лихва“.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК подлежи на отхвърляне, когато искането за издаване
на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави, респ. когато искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
Процесният договор за заем има характеристиките на потребителски, с оглед на което
и доколкото кредитополучателят по него е физическо лице, в случая приложение следва да
намерят нормите на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП.
С оглед на тези разяснения съдът намира, че уговорката в процесния договор за кредит
за заплащане на неустойка за забава, т. нар. наказателна лихва, предвидена в калузата на чл.
2, ал. 2 от анекса към договора, на която завителят се позовава и съгласно която при забава в
плащането на месечна погасителна вноска се дължи неустойка в размер на месечния лихвен
процент върху редовната главница, увеличен с 3 %, т.е. 5 % месечно, е нищожна поради
противоречие с императивни разпоредби на закона, в частност нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК,
съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая за периода, за който заявителят
претендира коментираната неустойка за забава, не е заявявана претенция за обезщетение за
забава, поради което и с оглед действащото в българския граждански процес диспозитивно
начало такава не е присъдена със заповедта.
Неоснователна е и претенцията за присъждане на заявителя на възнаграждение за
адвокат, доколкото по делото не са представени доказателства за реалното извършване на
този разход.
1
Ето защо заявлението следва да бъде отхвърлено в посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 61178/29.03.2022 г. на „Кредит плюс“ ООД, ЕИК
*********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу К. В. К. с ЕГН: **********, за сумата от 556.05 лева- „наказателна лихва“ за периода
от 12.04.2021г. до 30.08.2021г. по Договор за паричен заем от 25.06.2020г. и Анекс № 1 от
12.01.2021 г. към него.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на заявителя за присъждане на разноски за
адвокатски хонорар в размер на 700.00 лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2