МОТИВИ :
Обвинението против подсъдимия П.М.У. ***, ЕГН ********** е за това, че:
На 20.03.2013г. в гр. Плевен, в склад №15, находящ се в Западна индустриална зона гр. Плевен, на
територията на „Търговия на едро Плевен“ АД, държи акцизни стоки без бандерол –
108 бр. кашони с тютюн – с общо тегло 9 600 кг, когато такъв се изисква по закон
– Закона за акцизите и данъчните складове, като случаят не е маловажен – пазарната
стойност на тютюна е 1 507 200 лв., дължимият
акциз е 1 459 200 лв. и предметът на престъплението е в големи
размери – престъпление по чл.234 ал.2 т.3 вр. ал.1 от
НК.
Обвинението против подсъдимия К.И. ***,
ЕГН********** е за това, че:
На 20.03.2013г. в гр. Плевен, в товарен
автомобил „Ивеко“, *** без надлежно разрешително
държи наркотични вещества – хашиш с тегло 0,561 гр. на стойност 5,049 лв., като
случаят е маловажен – престъпление по чл.354а ал.5 вр.
с ал.3 от НК.
Обвинението против подсъдимия Й.И. ***,
ЕГН ********** е за това, че:
На
20.03.2013г. в гр. Плевен, с товарна композиция – влекач марка „Ивеко“ с *** и ремарке марка „Трейлър“
с ***, пренесъл през държавната граница – ГКПП „Кулата“ стока – 11000 кг тютюн отпадъци от
тютюн на стойност 26892 лв. с документи за транзитен пренос – международна
товарителница /СМR/ с превозвач ЕТ „**“, изпращач „***“ АД, Солун Гърция и
получател „***“ гр. Будапеща, Унгария и в нарушение на установения ред – чл.97
от Закона за митниците е разтоварил стоката в гр. Плевен, в склад №15, Западна
индустриална зона, с наемател П.М.У. – престъпление по чл.242а ал.1 от НК.
В хода на производството е било
изменяно обвинението, като последното допуснато и предявено на основание чл.287, ал.1 от НПК, ново
обвинение срещу подс.
П.М.У. е за това, че на 20.03.2013г. в гр. Плевен, склад 15, находящ в Западна индустриална зона в гр. Плевен, на
територията на „Търговия на едро Плевен” АД, държи акцизни стоки без бандерол –
108 бр. кашони тютюн за пушене – раздути тютюневи жили, които са вторичен
продукт, получен при обработката на тютюна, предназначен за влагане в
определено съотношение в тютюневи смеси в цигареното производство, с общо тегло
9 600 кг.,
когато такъв се изисква по закон – чл.2 т.2 вр.чл.12
ал.1 т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове, като случаят е
немаловажен, и пазарната стойност възлиза на 23 040,00 лв., а дължимият акциз е
в размер на 1 459 200,00 лв. и предметът на престъплението е в големи
размери – престъпление по чл.234, ал.2, т.3, във вр.
с ал.1 от НК.
В хода на
производството е било изменяно обвинението, като последното допуснато и предявено на основание чл.287, ал.1 от НПК,
ново обвинение срещу Й.И.Й. е за това, че на 20.03.2013г., в гр. Плевен, с
товарна композиция – влекач марка „Ивеко” с рег.№ ***
и ремарке „Трейлър” с рег.№ ***, пренесъл през
държавната граница – ГКПП Кулата стока – 11 000 кг тютюн
отпадъци от тютюн, на стойност 26 892 лв., с документи за транзитен превоз
– международна товарителница /CMR/ с превозвач „**” изпращач „**” АД Солун,
Гърция и получател ** гр. Будапеща, Унгария и в нарушение на установения ред –
чл.97 от Закона за митниците, разтоварил стоката на територията на страната в
гр. Плевен, склад 15 индустриална зона, с наемател П.М.У. – престъпление по чл.242а от НК.
В съдебно заседание представителят
поддържа изцяло обвиненията, повдигнати на подсъдимите, както следва: на
П.М.У. за извършеното от него престъпление по чл.234 ал.2 вр.
ал.1 от НК, на подсъдимия Й.И.Й. за извършеното от него престъпление по чл.242а,
ал.1 от НК и по отношение на подсъдимия К.И.Л. за извършеното от него
престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3 от НК.
Предлага подс. Л. да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено
административно наказание, тъй са налице предпоставките визирани в чл.78а от НК
По отношение на подсъдимия П.М.У. пледира същия да бъде признат за виновен
по така повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер на 3 години при общ режим, както и лишаване от право да
упражнява търговска дейност с акцизни стоки.
По отношение на подсъдимия Й.Й. представителят на
прокуратурата пледира също да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение и да му се наложат наказания 2
години лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба ориентирана към
минимума определен в НК, като стоката и превозното средство да бъдат отнети в
полза на държавата.
Защитникът на подс. П.У. в лицето на адв. В. П. изразява становище, че от обективна и субективна
страна съставът на престъплението по чл.234, ал.2, т.3, вр.
ал.1 от НК не е осъществен, поради което моли съдът да признае У. за невиновен и го оправдае по обвинението, за
което е предаден на съд.
Защитникът на подс. К.Л. – адв.
***, пледира съдът да признае подзащитния му за невинен и го оправдае по повдигнатото
обвинение. Алтернативно пледира, в
случай, че съда признае подсъдимия Л. за
виновен да го освободи от наказателна
отговорност и да му наложи административно наказание, тъй като са налице
предпоставките на чл.78а от НК.
Моли съдът да наложи на Л.
наказание в предвидения в закона минимален размер от 1000 лв.,
с оглед ниската степен на обществена опасност на деянието и на дееца,
безупречното му процесуално поведение и в двете фази на процеса и оказаното
съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина.
Защитникът на подсъдимия Й.Й. – адв. Куюмджиев, пледира съда да
признае подзащитния му за невинен и го оправдае, поради недоказаност на
обвинението както от обективна така и
от субективна страна. Развива подробни
съображения, че в хода на съдебното
следствие не са събрани доказателства, които да уличават по категоричен и
несъмнен начин подзащитния му в извършване на
инкриминираното деяние.
Подсъдимият П.М.У. разбира в какво се състои повдигнатото срещу него
обвинение, не се признава за виновен, дава обяснения по случая.
Подсъдимият Й.И.Й. разбира в какво се състои повдигнатото срещу него
обвинение, не се признава за виновен, дава обяснения по случая.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.М.У. е роден на ***г***,
живее в същия град, българин, български гражданин, с висше образование, женен,
управител и едноличен собственик на „**“ ЕООД – София, неосъждан.
Подсъдимият К.И.Л. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи,
неосъждан.
Подсъдимият Й.И.Й. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, с висше образование, неженен, не работи, осъждан.
Подс. П.У. ***. Същият бил наемател от 18.12.2012г. на
склад №15, собственост на „Търговия на едро“ АД гр. Плевен, находящ
се в Западна индустриална зона на гр. Плевен по силата на сключен договор за наем
между него и „Търговия на едро Плевен“ АД.
Подс. Й.Й. работел в ЕТ „** –
И.Й.“*** като св. И.Й. бил негов баща и подс. Й.Й. бил назначен на длъжност „Управител на транспортна
дейност“ и фактически ръководил дейността. ЕТ „** – И.Й.“ се занимавал с
международна транспортна дейност като притежавал товарен автомобил „Ивеко“ с *** и ремарке марка „Трейлър“
с ***.
Подс. К.Л. работел в ЕТ „** – И.Й.“*** като шофьор на
товарен автомобил „Ивеко“ с ***.
Подс. П.У. и подс. Й.Й. се познавали и
поддържали отношения помежду си. На 19.03.2013г. подс.
Й.Й. с товарния автомобил „Ивеко“
ведно с ремарке марка „Трейлър“ (управляван от подс. К.Л.) посетил гр. Солун, Република Гърция. Там подс. Й.Й. натоварил в товарния
автомобил и прилежащото му ремарке 11000 кг отпадъци от тютюн. Курса бил оформен
като транзитен превоз през Република България – международна товарителница
/CMR/ с изпращач „***“ АД гр.Солун и получател „**“ гр. Будапеща, Република
Унгария. Всички документи относно транзитния превоз на тютюневите отпадъци били
подписани от името на подс. Й.Й..
Курса бил заплатен от подс. У. като между двамата
имало уговорка подс. Й. да разтовари стоката в гр.
Плевен, въпреки оформянето ѝ като транзитен превоз.
Съгласно чл.97 от Закона за митниците транзитния
режим на международните превози разрешавал превоз на чуждестранни стоки през
територията на Република България без да бъдат заплащани съответните мита.
Товарът следвало да бъде изведен от територията на държавата като превозвача (в
конкретния случай подс. Й.Й.)
следвало да го предостави пред отговорната служба на място (адресът на
разтоварване – гр. Будапеща, Република Унгария) в непроменено състояние. В
нарушение на тази разпоредба подс. Й.Й. решил да разтовари натоварените от него от гр.Солун
Република Гърция отпадъци от тютюн в гр. Плевен, в склад №15 стопанисван от подс. П.У.. Подс. П. У.
поддържал през цялото време връзка с подс. Й. Й. и подс. К.Л. като същия им наредил да разтоварят
стоката в гр. Плевен, тъй като същия бил заплатил за извършването на курса.
Подс. Й. пътувал до гр.Солун ведно с подс. К.Л. като
разпоредил на подс. Л., като негов подведомствен, да
закара товарната композиция включваща товарен автомобил „Ивеко“
ведно с ремарке марка „Трейлър“ до склада в гр. Плевен,
стопанисван от подс. П.У.. При влизане на територията
на България на товарната композиция била поставена пломба от съответните
митнически служители. На 20.03.2013г. около 09:00 часа подсъдимите
Й. и Л. пристигнали
в гр. Плевен, ведно с товарната композиция. Уговорили си среща с подс. П.У., който пристигнал след около половин час с лек
автомобил „Фолксваген Пасат” с рег.№ *** и заедно с товарната
автотомобил се отправил към вътрешността на
складовата база. На 19.03.2013г. вечерта
подс. П. У. наел група лица от с. Буковлък, обл. Плевен – св. Л.Г., св. Ц.Г., св. М.Г., св. Р.В. и св. Г.Г., които следвало да извършат разтоварване на натоварените
отпадъци от тютюн от товарната композиция и ги складират в наетото от него
помещение. Поставената пломба била отстранена от товарната композиция. Лицата
от с. Буковлък започнали извършване на разтоварителната работа. В този момент в
БОП – Плевен постъпил сигнал за извършването на незаконно разтоварване на
транзитните стоки. На местопроизшествието пристигнали служители на БОП – Плевен
и Митница гр.Свищов, които констатирали, че в склада стопанисван от подс. П.У. се съхраняват акцизни стоки без бандерол. От
складовото помещение били иззети 108 бр. кашони пълни със суха тревиста маса с
черни сезалени ленти и 5 бр. други картонени кашони,
също съдържащи суха тревиста маса, обвити със сиво-зелени сезалени
ленти, както и 1 бр. кашон без лента. От неразтоварената товарна композиция
били иззети 49 бр. кашона съдържащи суха тревиста маса с мирис на тютюн обвити
със светло-сиви сезалени ленти. В кабината на влекача
било намерено прозрачно пликче съдържащо твърдо тъмнокафяво вещество. За това
пликче и съдържащото се вещество подс. К.Л. дал
обяснение, че се касае за негова собственост. Били иззети и 3 бр. мобилни
телефони, както и 3 броя купюри с номинал 500 от
валутата евро със следните номера: №Х08883513686; №Х08883513677; №Х00091272161;
1 брой купюра с номинал 100 от валутата евро със
сериен №S15987431653; 4 броя купюри с номинал 5 от
валутата евро със следните номера №LО9741717203; №М17774056282; №V13035440506;
№V18968495809; 2 броя купюри с номинал 20 лв. със
следните серийни номера №ББ1558429; №БД2592089 или общо сумата от 1 620
евро и 40 лева. Била иззета и товарната композиция включваща камион марка „Ивеко“ и ремарке марка „Трейлър“
(към настоящия момент същата е на съхранение в Агенция Митници – Свищов).
Горната фактическа обстановка се изяснява
отчасти от обясненията на Й.Й. – дадени на
досъдебното производство /л.84-85, том 1 и л.87-88, т.1/, прочетени в съдебно
заседание по реда на чл.279, ал.2, във вр. с ал.1,
т.4 от НПК; отчасти от обясненията на подс. К.И.Л. - дадени на досъдебното производство /л.80-81,
том 1/ - прочетени в съдебно заседание
по реда на чл.279, ал.2, във вр. с ал.1, т.4 от НПК; изцяло
от показанията на свидетеля Р.Г.Г. - дадени в съдебно заседание и тези, дадени на
досъдебното производство /л.236, папка №1/, прочетени в съдебно заседание по реда на
чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; изцяло от
показанията на свидетеля И.Й.М. - дадени в съдебно заседание и тези, дадени на
досъдебното производство /л.244, папка №1/, прочетени в съдебно заседание по реда на
чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; изцяло от
показанията на свидетеля И.Х.М. - дадени в съдебно заседание и тези, дадени на
досъдебното производство /л.252, папка №1/, прочетени в съдебно заседание по реда на
чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; изцяло от
показанията на свидетелката К.Я.Н. - дадени
в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство /л.266, папка
№1/, прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; изцяло от показанията на свидетеля Ц.Л.Г.
- дадени на досъдебното производство
/л.273, папка №1/, прочетени в съдебно заседание по реда на
чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; отчасти от
показанията на Ц.Л.Г. дадени в в съдебно заседание;
изцяло от показанията на свидетеля Ц.И.И., дадени в
съдебно заседание;изцяло от показанията на свидетеля В.Т.В., дадени в съдебно
заседание; изцяло от показанията на М.Г.Г.,, дадени
на досъдебното производство /л.274, папка №1/, прочетени в съдебно заседание по
реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от
НПК; отчасти от показанията на свидетеля
М.Г.Г. - дадени в съдебно заседание; изцяло
от показанията на свидетеля Р. П.В. - дадени на досъдебното производство
/л.275, папка №1/, прочетени в съдебно заседание по реда на
чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; отчасти от
показанията на св. Р. П.В. - дадени в
съдебно заседание; изцяло от показанията
на свидетеля Г.Т.Г. - дадени на досъдебното производство /л.277, папка №1/, прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281,
ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; отчасти от
показанията на св. Г.Т.Г. – дадени в съдебно; изцяло от показанията на св. Г.Т.Г.
дадени на досъдебното производство
/л.277, папка №1/ и прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; отчасти от показанията на свидетеля Н.Л.Г., дадени в
съдебно заседание; изцяло от показанията Н.Л.Г. - дадени на досъдебното
производство /л.277, папка №1/ и прочетени в съдебно заседание по реда на
чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; отчасти от заключението
на вещото лице Е.И.Г. по назначената на досъдебното производство
съдебно-икономическа експертиза /л.109-111, том 2/; заключението на вещото лице
К.Г.Т. по назначената на досъдебното производство компютърно-техническа
експертиза /л.41-46, том 2/;заключението на вещото лице К.Г.Т. по назначената
на досъдебното производство техническа експертиза /л.49-87, том 2/; заключението
на вещото лице Т.Х.М. по назначената на досъдебното производство физико-химична
експертиза, извършена в Института по тютюн и тютюневи изделия в с. ***о обл. Пловдив /л.91-98, том 2/;заключението на вещото лице В.Г.С.
по назначената на досъдебното производство физико-химична експертиза /л.29, том
2/;заключението по назначената и извършена в хода на съдебното производство
съдебно-оценителна експертиза, изготвено от вещото лице Л.Д.А. /л.122-141 от
делото/, както и от представените с досъдебно производство № 763/2013г. по
описа на РП-Плевен, писмени доказателства, а именно: Разписка
от 19.12.2013г. за предаване на веществени доказателства /л.26, том І/;
Разписка от 17.02.2014г. за предаване на веществени доказателства /л.29, том
І/; Нотариален акт за собственост на недвижим имот – констативен № 40 том І,
рег.№4137, дело №235/2002г. /л.38, том 1/; договор за отдаване под наем на
търговски обекти, офиси и оборудване от 18.12.2012г. с наемодател И.Х.М. и
наемател П.М.У. /л.39-40, том І/; Протокол за доброволно предаване от
20.03.2013г. /л.42, том І/; Протокол за оглед на местопроизшествие от
20.03.2013г. /л.99-105, том І/, ведно с албум с 10 бр. цветни снимки /л.106-111,
том І/; Протокол за претърсване и изземване от 20.03.2013г. /л.112-116, том І/,
ведно със CD-диск;
Протокол за претърсване и изземване от 20.03.2013г. /л.119-124, том І/;
международни товарителници /CMR/ - л.127-136, том І; превод на Стокова разписка №16148/19.03.2013г.
и оригинал /л.138-139/; превод на международна товарителница /CMR/ - л.140-142, том І/; превод на Търговска
фактура №7С и оригинал /л.144-145, том І/; превод на Тегловен лист и оригинал
/л.146-147, том І/; Договор за доставка и промишлена обработка на тютюн от
07.01.2013г. /л.161-166, том І/; Протокол за претърсване и изземване от
20.03.2013г. /л.119-124, том І/; Протокол за доброволно предаване от
20.03.2013г. /л.169-170, том І/; Протокол за доброволно предаване от
20.03.2013г. /л.171-173, том І/; Протокол за доброволно предаване от
21.03.2013г. /л.174-175, том І/; Протокол за доброволно предаване от
20.03.2013г. /л.176-177, том І/; Протокол за оглед на веществени доказателства
и вземане на представителни проби от 21.03.2013г. /л.181-184, том І/; Протокол
за оглед на веществени доказателства от 22.03.2013г. /л.185-188, том І/; Албум
от 26.03.2013г. с 14 бр. цветни снимки /л.189-194, том І/; Протокол за оглед на
веществени доказателства от 22.03.2013г. /л.195-198, том І/; Протокол за оглед на
веществени доказателства от 22.03.2013г. /л.199-201, том І/; Протокол за оглед
на веществени доказателства от 22.03.2013г. /л.202-204, том І/; Протокол за оглед на веществени доказателства
от 25.03.2013г. /л.205-207, том І/; Протокол за оглед на веществени
доказателства и вземане на представителни проби от 26.03.2013г. /л.209-213, том
І/; Протокол за оглед на веществени доказателства и вземане на представителни
проби от 17.04.2013г. /л.216-218, том І/; Протокол за оглед на веществени
доказателства от 04.07.2014г. /л.221-225, том І/; заверени копия от Фактура №
517/06.11.2012г. и Фискален бон /л.246-247, том І/; заверени копия от Фактура №
518/06.11.2012г. и Фискален бон /л.248-249, том І/; заверено копие от Трудов
договор № 01/14.01.2013г. /л.250, том І/; заверено копие от Трудов договор №
02/22.03.2013г. /л.251, том І/;
заверено копие на Протокол от 09.04.2013г. /л.254, том
І/; заверено копие на приходен касов ордер /ПКО/ №224/12.03.2013г. /л.255, том І/; заверено копие на Дебитно
известие №15067 към ф-ра №14952/01.02.2013г. /л.256,
том І/; заверено копие на Фактура №15133/05.03.2013г. /л.257, том І/; заверено
копие на ПКО №143/13.02.2013г. /л.258, том І/; заверено копие от Фактура
№14952/01.02.2013г. /л.259, том І/; заверено копие на Дебитно известие №14800
към фактура №14780/01.01.2013г. /л.260, том І/;
заверено копие от ПКО №44/11.01.2013г./л.261,
том І/; заверено копие от Фактура №14780/01.01.2013г.
/л.262, том І/; заверено копие от ПКО № 1045/18.12.2012г. /л.263, том І/;
заверено копие от Фактура №14619/18.12.2012г. /л.264, том І/; протоколите съдържащи
изготвените ВДС от приложените специални разузнавателни средства – подслушване
на разговорите на телефонни разговори на подсъдимия
П. М.У., веществените доказателства: - 163 бр. кашони с тютюн – на
съхранение в Митница – Свищов; - товарна композиция – влекач марка „Ивеко“ с *** и ремарке марка „Трейлър“
с *** – на съхранение в Митница – Свищов, Мобилен телефон марка „Nokia 1616“ ІМЕІ 354302/04370948/6 с поставена в
него СИМ-карта с номер 8935901187081435582 и Мобилен телефон марка „Samsung“ модел „SGH-D 900I, ІМЕІ
354890/01/435217/9 с поставена в него СИМ-карта с номер 8935901087076957188,
мобилен телефон марка Nokia
1600“ ІМЕІ: №35362017352964, с поставена в него СИМ - карта 89300500301239848069, мобилен телефон
марка Nokia 113“
ІМЕІ: 354594053131368 с поставена в
него СИМ- карта № 89359033300003573333; наркотично
вещество – хашиш с тегло 0,561 гр., предаден с протокол на Агенция митници; Протокол за доброволно предаване от
13.12.2013г. /л.267, том І/; заверено копие на Трудов договор за възлагане на
търговско управление /прокура/ от 20.01.2011г.
/л.268-271, том І/ и свидетелства за съдимост на подсъдимите.
Съдът съобрази свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели.Акцент следва да се постави върху показанията на св. Р. Г.Г. представляващи
основен доказателствен източник досежно съществените обстоятелства по делото, включени в предмета на доказване - извършените
престъпления и участието на подсъдимите в тях –чл.102, т.1 от НПК.
От показанията на св. Р. Г. Г., дадени на досъдебното производство си
установява, че в Отдел „БОП” гр. София била получена оперативна информация за
това, че подс. П.У. държи в гр.
Плевен голямо количество тютюн, което
реализира чрез доверени лица на
територията на област Плевен. Чрез експлоатиране на специални разузнавателни средства се
установило, че подс. П.У. е поръчал от Република
Гърция голямо количество тютюн, което на 20.03.2013г. трябвало да се транспортира от подс. К.Л. и да се
разтовари в склад на търговия на едро
АД в
Западната индустриална зона гр. Плевен.
Сочи, че на 19.03.2013г. подс. К.Л. се обадил и
уведомил подс. П.У., че е преминал границата.
Двамата се уговорили да се срещнат на
20.03.2013г. в 09:30 часа в гр. Плевен. След този разговор подс.
П.У. се обадил на Л.Т.Г./спремо когото наказателното
производство е прекратено/ и му казал, че сутринта ще пристигне тютюна и трябва
да намери хора да го разтоварят. Заявява, че по оперативни данни Л.Г. купувал
тютюна и в последствие го продавал на територията на гр. Плевен. Във тази връзка около 09:00 часа на 20.03.2013г. района на базата на Търговия на едро гр.
Плевен бил поставен под наблюдение от служители на ГДБОП. Около 09:50 часа бил забелязан камион - товарна автокомпозиция
с влекач „Ивеко”
с рег. № СО 76 16А С и ремарке
№СО 22 99АК. Около 09:35 часа са появил
лек автомобил марка „Пасат” с рег.№ ЕН
60 43 ВН, управляван от подс. П.У. и заедно с
товарната композиция се отправили към вътрешността на складовата база. След
като били отворени вратите на склад №15
част от ремаркето било вкарано вътре. Около 10:00 часа пристигнали
няколко лица от ромски произход, които започнали да разтоварват големи кашони
от ремаркето. В този момент били задържани всички лица намиращи се в
склада, след което била установена самоличността на К.И.Л., ЕГН **********
и Й.И.Й., ЕГН ********** – шофьор на автокомпозицията; П.М.У., ЕГН **********; Г.Т.Г., ЕГН **********;
М.Г.Г., ЕГН**********; Н.Л.Г., ЕГН **********; Р.П.В.,
ЕГН **********; Л.Т.Г., ЕГН ********** и Ц.Л.Г., ЕГН **********. На задната
седалка на лек а-л , „Фолксваген Пасат”
управляван от П.У. се намирали документи, изписани на гръцки език, посочващи
количество 11 тона. Установило се, че складът е бил нает от П.У., за който той плащал
съответния наем. Сочи, че Л.Г. заявил,
че в него има сумата от 15 хил.лв., за която не могъл да даде разумно обяснение.
От показанията на свидетеля Л.Ц.Ц. се установява,
че през 2013г. е бил служител на ГДОП сектор гр. Плевен. Твърди, че във връзка
с този случай им било поискано да окажат съдействие на служители
от БОП – гр. София относно задържането
на лица, които разтоварвали един камион с тютюн. Заявява, че складът се намирал
на територията на търговия на едро под „Бала баир” След като получили сигнал,
че камионът е в склада отишли на място и задържали око 7-8 лица от ромски
произход, които го разтоварвали около 200 кг кашони с тютюн.
От показанията на свидетеля В.Т.В.
се установява, че заема длъжността Началник група в отдел „Криминална полиция
”ГД „НП” гр.София. Твърди, че на датата на процесното
събитие работел като Началник група сектор БОП Плевен. Твърди, че от служители на БОП гр.София получили сигнал,
че подс. П.У. се занимава с търговия на акцизни стоки
без бандерол. В последствие се оказало, че са касае за контрабандна пратка с тютюн. Трябвало да
задържат един камион, който влязъл в гр. Плевен
и се насочил към индустриалната зона. Позиционирали се и изчакали докато камионът паркирал. Изчакали около 10 минути и когато започнало
разтоварването пристъпили към задържането на намиращите в
склада лица. Посочва, че в склада били
разтоварени кашони с тютюн. Твърди, че след това започнали процесуални –
следствени действия.
От показанията на свидетеля Ц.И.И. се установява, че през 2013г. работел в „БОП” гр. Плевен.
По оперативен път била получена информация, че в гр. Плевен ще пристигне камион, който превозвал тютюн. В
тази връзка им било поискано да окажат
съдействие на полицейски служители от
БОП гр. София. Твърди, че изчакали камиона да влезе в склада и когато започнали
да го разтоварват се намесили и задържали намиращите се на мястото лица.
Твърди, че камиона бил натоварен с бали с тютюн, като на място установили, че подс. Л. бил шофьор, а подс. Й.Й. се намирал в кабината на превозното средство.
Съдът кредитира показанията на св. Ц.Л.Г., дадени на досъдебното
производство, прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК, по време на което е заявил, че на
20.03.2013г. по телефона му се обадил баща му – Л.Т.Г. и му казал да намери момчета от с. Буковлък за да разтоварят стока в гр. Плевен. Той се
свързал по телефона с роднините си – Р.В., М.Г., Г.Г.
и Н.Г..*** наели таксиметров автомобил.
По пътя до склада ги упътвал по телефона
подс. П.У..
Стигнали до склад в индустриалната зона гр. Плевен, където ги чакал подс.
П.У.. Пред склада се намирал товарен
автомобил ТИР, който бил паркиран с
вратите към склада за да може да се разтовари. Подс. У.
им дал указания да разтоварят всичко от товарния автомобил в склада. Сочи, че в
ремаркето, който било прикачено към
товарния автомобил имало кашони с тегло
от 200 кг.
Съдът кредитира показанията на св. М.Г.Г., дадени на досъдебното производство, по време на което е заявил, че на
20.03.2013г. в с. Буковлък се срещнал с братовчед си – Ц.Л.Г., който му
предложил да разтоварят един ТИР.
Посочва, че преди няколко дни
заедно с Ц.Г., Н.Л.Г., Г.Г. и Р.В. разтоварили друг такъв камион пълен с кашони в
склад, който се намирал в Индустриалния квартал на гр. Плевен в близост до
„Вторични суровини”. Склада се държал от подс. П.У..
На 20.03.2013г. с таксиметров автомобил
се придвижили до същия склад, където
ходили преди няколко дни. Пред
склада имало един ТИР, който бил паркирал с отворени врати към склада за
разтоварване.В ремаркето имало кашони, които им било казано да разтоварят в
склада. Кашоните били пълни с тютюн е тежали над 100 кг. След като започнали да разтоварват
кашоните пристигнали полицейски служители.
Съдът кредитира показанията на св. Р.П.В.,
дадени на досъдебното производство, по време на което е заявил, че на
20.03.2013г. случайно срещнал на ул.”Аврора” в с. Буковлък св. Л.Г., който му предложил да
отиде с него за да разтоварят един ТИР. Заявява, че се съгласил, тъй
като преди това пак бил ходил с него да
разтоварва тютюн, за което получил
възнаграждение от 50 лв. от един мъж,
който познавал като Софиянеца. Заедно с други роднини на Л.Г. отишли до склад, който се намирал в
„Индустриалния квартал” на гр. Плевен. Когато
пристигнали на мястото пред склада имало паркиран един ТИР.
„Софиянецът” им казал да разтоварят кашоните и да си вървят. Кашоните били пълни с тютюн. Посочва, че никой не им е
казвал да изчакат за да товарят друг ТИР. Заявява, че преди няколко дни на
същото място заедно със същите лица по нареждане на подс.
П.У. разтоварили друг един ТИР пълен с кашони с тютюн.
Съдът кредитира показанията на св. Г.Т.Г.,
дадени на досъдебното производство, по време на което е заявил, че на
20.03.2013г. в домът му дошъл брат му Л.Т.Г. и го попитал иска ли да
отиде с него за да разтоварят тютюн. Заявява, че
няколко дни преди този ден с брат си пак ходили да разтоварват тютюн, който бил
собственост на непознат човек.Тогава разтоварили един ТИР с тютюн, за което получил възнаграждение от
50 лева на човек. На 20.03.2013г. с лек автомобил с придвижили до град Плевен.
Когато пристигнали до склада, където разтоварвали преди няколко дни товарния автомобил бил паркиран
с отворени врати към склада. Трябвало
да разтоварят всичкия тютюн.Посочва, че пред склада не е имало друг камион. Собственикът на
склада им казал да разтоварят кашоните и да си вървят.Сочи, че не успели
да разтоварят стоката, тъй като били задържани от органите на реда.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Н.Л.Г., дадено на досъдебното
производство, по време на което е
заявил, че на 20.03.2013г. заедно със
своите роднини – Ц.Л.Г., Л.Т.Г., Г.Т.Г. и М.Г.Г. и Р.П.В. тръгнали с лек автомобил от с. Буковлък за град. Плевен за да разтоварят кашони с
тютюн. Пред склада имало паркиран товарен автомобил, който бил с
ремарке, вратите на което били разтворени за разтоварване. Подсъдимият У.,
който бил собственик на тютюна им казал
да го разтоварят бързо кашоните в
склада. Посочва, че кашоните били пълни с
тютюн с тегло около 140
кг.
След като запознали да разтоварват кашоните в склада пристигнали полицейски
служители, които ги задържали.
Съдът кредитира показанията на св. И.Й.М., дадени на досъдебното
производство, когато е заявил, че имал търговска дейност, която развивал чрез фирмата си ЕТ „**” с
основен предмет на дейност транспортиране на товари. Заявява, че клиентите си намирали
в сайт, който наподобявал борса
за товари. На този сайт клиентите си публикували какви товари имали за превоз,
каква е дестинацията, по която трябва да
се превозват, какво е теглото на товара и какво възнаграждение предлагат за
извършване на услугата.По този начин на 18.03.2013г. се свързали с подс. П.У., който им обяснил, че работи за гръцка фирма. По
телефона У. му обяснил, че трябва да се превози товар от гр. Кукуш до гр.
Плевен, като им дал адреса, откъдето трябвало да натоварят стоката и телефона
на лице за контакт на мястото на товарене. Разбрали се да натоварят стоката на
19.03.2013г. в гр. Кукуш и да бъде доставена в гр. Плевен на 20.03.2013г. Превоза
следвало да се извърши за сметка на собственика на товара, а разходите по
превоза трябвало да се заплатят след доставката в гр. Плевен.На този курс
изпратил шофьор К.И.Л. и един от служителите Й.Й..
Посочва, че влекача Ивеко с рег. № СО 76 16 АС
и полуремарке марка Трейлър
с рег. №*** е закупил от ЕТ „Белите
камъни – Спас Стефанов” гр. Сливница.
От показанията на св. И.Х.М., дадени
на досъдебното производство, се установява, че работи като прокурист на
„Търговия на едро – Плевен „АД, чиято складова база се намира в Индустриален
квартал – гр. Плевен. Пояснява, че сключването
на договорите, оформянето на параметрите и контрол по тяхното изпълнение се осъществявало от
отдел „Договори” на дружеството. Твърди, че
служителите оформяли договора, който
той подписвал като страна – наемодател. Заявява, че на 18.12.2012 бил сключен договор между „Търговия на
едро-Плевен“ ЕАД и подс.
П.У.. След подписване на договора за наем подс. П.У.
получил ключ от склада след съставяне на протокол в какво състояние се намира
помещението. За ползването а склада се заплащал наем, като се издавала фактура.
През месец март 2013г. бил уведомен, че служители на Митницата и „Икономическа
полиция” извършили процесуално -
следствени действия в склад №15.Научил, че в склада е съхраняван тютюн без
бандерол с цел извършване на незаконна продажба.Твърди още, че изпратил на подс. П. *** уведомление за прекратяване на договора и след
това молба до РП- Плевен за връщане на ключа от
помещението.
Съдът се довери и на показанията на св. И.Х.М. които макар и
последователни и непротиворечиви нямат пряко отношение към предмета на делото.
Кредит на доверие следва да се даде и на
показанията на св. К.Я.Н., дадени на
досъдебното производство от които се
установява, че от 20.02.2011год. работи като
прокурист в „Първомай БТ” АД гр. Първомай. Основната дейност на дружеството
била преработка и търговия с тютюн. Дружеството притежавало лиценз за
промишлена обработка на тютюн. В качеството на прокурист подписала договор за доставка и промишлена
обработка на тютюн с дружество „ AGYLYS LIMITED” гр. гр. Никозия.Договорът бил
сключен в гр. Първомай. Категорично заявява, че не познава П.У. и че той по
никакъв начин не е свързан с „Първомай БТ” АД
или служители на дружеството.
Посочва, че сделката с „AGYLYS LIMITED” гр. гр. Никозия била отразена с
фактура №1243/10.01.2013г., издадена от Първомай БТ” АД гр. Първомай и всички съпровождащи документи. Крайният
продукт бил отразен в транспортен документ ЧМР, в който превозвач е фирма „САИБ ТРАНС LTD”, с камион РВ 2153
МВ/СО 5181 ЕК, доставка и отразена
във декларация като услуга.
Съдът съобрази, че показанията на всички свидетели са
като цяло относими към
предмета на делото, в основната си част – взаимно допълващи се и допринасящи,
макар и в различна степен, за изясняването на релевантните за предмета на
доказване факти.
Показанията на свидетелите Ц.Л.Г., М.
***, Р.П.В., Г.Т.Г. и Н.Л.Г. – дадени в съдебно заседание, в частта им, в която
твърдят, че на датата на процесното събитие са отишли
да товарят, а не да разтоварват кашони с
тютюневи жили, съдът не кредитира. На първо място, съдът прецени показанията на
посочените свидетели, в тази им част, като
неубедителни, уклончиви и
колебливи, като всеки един от тях не можа да даде ясни и логични обяснения за каква точно дейност са ангажирани от подс.
П.У.. На второ място, показанията
им, в тази им част се опровергават категорично от техните
показания – дадени на досъдебното производство, които в информационно отношение
са напълно съответни на останалите доказателства по делото. В тази връзка след като при разпитът им в
съдебно заседание съдът констатира съществени противоречия между твърденията им в двете процесуални фази
и прилагайки процесуалната техника по
чл.281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т.2 от НПК прочете
показанията им от досъдебното производство, свидетелите заявиха буквално
следното: ”Вярно е това, което прочетохте”.
На трето място, показанията им в съдебната фаза на процеса относно това
обстоятелство се опровергават и от показанията на свидетелите Р.Г.Г., Л.Ц.Ц. и В.Т.В. – контролирани и наблюдавали пристигането на контрабандната стока в склада в гр. Плевен и участвали при задържането на подсъдимите и всички намиращи
се при разтоварването лица. Ето защо показанията на тази група
свидетели от съдебното разглеждане на
делото съдът оцени единствено като изкуствена конструкция, неумело създадена да
прикрие действителните факти и да обслужи единствено и само конкретната нужда на подс. П.У., но не и да подпомогне за изясняване на
обстоятелствата по делото.
Съдът кредитира дадените в хода на съдебното
следствие обяснения на подсъдимите К.И.Л. и Й.И.Й., доколкото съдържат конкретика и кореспондират със събрания доказателствен
материал, като отчете, че в
отделни части се касае за тяхна
защитна версия, която цели единствено да ги оневини.
В обясненията си дадени на досъдебното производство подс.
К.И.Л. заявява, че работи като шофьор в ЕТ „**ки – И.Й.”***.
Посочва, че подс. Й.И.Й., който е син на
собственика на фирмата И.Й., работел заедно с него. По време на пътуване
се сменяли, защото той не можел да кара
повече от 9 часа, като част от тахошайбите били на името на подс. Й.Й.. Сочи, че подс. Й.Й. е бил собственик на лиценз от Изпълнителната
агенция „Автомобилна администрация” за да
могат за извършват товарни превози.Твърди, че с подс. Й.Й. били в Република Гърция
във връзка с друга доставка. Заявява, че с преносими компютър лап топ подс. Й.Й. намерил товар,
който трябвало да натоварят от село в близост до гр. Килкис.
Отишли до фабрика за тютюн, където служители на предприятието започнали да
товарят кашони. Товарът по документи бил с общо тегло от 11 тона. Международната
товарителница ЧМР била издадена празна с печат на превозвача и номера на
превозното средство, в която те попълнили номера на автомобила. Сочи, че по
документи товара бил за Унгария. Посочва че минали границата на КПП –
Кулата. След като влезли в Република
България по телефона с тях се свързал собственика и им казал, че трябва да
разтоварят в гр. Плевен. Заявява, че не е
сигурен с кого се е свързал собственик с него или с подс.
Й.. Посочва, че е възможно обаждането да е станало по електронната поща на лаптопа на Й..
Твърди, че по указания на собственика на стоката подс.
П.У. се срещнали в началото на гр. Плевен, където У. взел документите придружаващи товара и им казал да карат след него.Пристигнали до
един склад, където ги чакали две коли с лица от ромски произход. Било му
указано да паркирана на заден ход в този
склад.
Обясненията на подс. Л., че не
е знаел, че иззетото при извършеното на 20.03.2013г.
претърсване и изземване в черна ръчна чанта, негова собственост прозрачно
найлонов пликче със сухо твърдо, тъмно кафяво на цвят вещество обвито с бяла цвят хартия представлява хашиш, съдът
възприе само и единствено като защитна
версия, защото са изолирани и не кореспондират с останалите доказателства, а
също така и поради собствената им
нелогичност и неправдоподобност. Няма
как да се даде вяра на
наивните твърдения на подсъдимия, че е намерил преди 4 години процесното пликче, тъй като помислил, че в него има злато и през такъв голям период от
време го е съхранявал без да са
поинтересува от съдържанието му.
В обясненията си подс.
Й.Й., дадени на досъдебното производство /л.84 -85/
твърди, че една седмица преди 20.03. 2013г. подс. К.Л.
му споделил, че е говорил с възложител,
който искал да му бъде транспортирана стоката от гр. Солун за гр. Будапеща. Той
обяснил на Л., че трябва да се свърже с възложителя и да му каже да изпрати
заявка с координати на фирмата, тъй като фирмата била на баща му и трябвало да
съгласува с него дейността по превозването на стоката. След като баща му
организирал курса му казал, че трябва да пътува с подс.
Л. до Гърция за да може да му помага при превозването на товара. Двамата
потеглили с товарна композиция - влекач марка „Ивеко“ с *** и
ремарке марка „Трейлър“ с ***. В околностите на гр.
Солун натоварили стоката, който по документи била за гр. Будапеща. От
документите разбрал, че стоката е тютюн, като счетоводителката му обяснила, че
товара представлява тютюнев скраб. Твърди, че не е
присъствал при товареното на стоката, а документите били дадени на подс. Л.. Сочи, че потеглили в посока Република
Унгария.През ГКПП- Кулата преминали границата на Р България и се насочили към
София.Твърди, че по пътя подс. Л. получил обаждане, че стоката трябва да се претовари в гр. Плевен на друг
камион. Заявява, че не знаел кой е собственик на товара. Посочва че подс. Л. закарал стоката в склад в гр. Плевен, където ги
чакал камион за претоварване.
В съдебно заседание след като бяха прочетени обясненията на Й.Й.
– дадени на досъдебното производство – посредством прицесуалната
техника техниката на чл.279, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от
НПК подсъдимият заяви, че не
са вярно записани и за пръв път му се четат. Същите обаче са дадени в присъствието на
защитник и са подписани от собственоръчно от Й., поради което съдът приема, че
са надлежно и валидно събрани. Внимателния анализ на съобщеното от него в
обясненията му дадени на досъдебното производство /л.84 -85/ и съпоставката му
останалите налични по делото доказателства, показва ясно и
недвусмислено, че в тези му обяснения са възпроизведени факти и обстоятелства,
които действително са се случили и съответстват напълно на реалността и на
това, което действително е извършил.
Възражението на подс. Й. против обвинението в
съдебно заседание и обясненията му
дадени в съдебно заседание, според което е пътувал само да придружи подс. Л. до РГърция за да се учи да шофира, че не е подписвал никакви
документи и че не се е познавал с подс. ***, съдът не
кредитира, тъй като истинността им е
оборена от събраните по делото гласни доказателства, обсъдени по-горе, а именно
показанията на св. И.Й.М., обясненията на подс. Л.,
писмени доказателства международна товарителница СМR 19.03.2013г.,
ВДС- СРС-та. От показанията на св. И.Й. – баща на подс.
Й. се установява, че клиентите си намирали
в сайт, който наподобявал борса
за товари. Сочи че, още на 18.03.2013г. се свързали с подс.
П.У., който им обяснил, че работи за гръцка фирма. Напълно разбираемо е, че в
показанията си И.М. не уточнява кой
точно се е свързал с подс. У., като сочи,
че е изпратил на този курс подс. Л. и друг служител на фирмата, а именно подс. Й.Й. като игнорира факта,
че Й.Й. е негов син. Отговорът на въпроса кой е
установил контакт с подс. У. се съдържа
в обясненията на подс. Л., който заявява, че подс. Й. Й. е намерил товар, който трябвало да натоварят от село в
близост до гр. Килкис. От заключението на вещото лице К.Г.Т. по
назначената на досъдебното производство техническа експертиза /л.49-87, том
2/, за изследване мобилни апарати се
установява, че при извършеното изследване на Мобилен телефон
марка „Nokia 1616“ ІМЕІ 354302/04370948/6 с поставена в
него СИМ-карта с номер 8935901187081435582, намерен при извършеното претърсване
и изземване от кабината на товарния автомобил, че в паметта на апарата има кратко
текстово съобщение от 19.03.2013г., 11:07:15 часа към „П.” със следното
съдържание”:Ако ти трябвам, ме търси на този номер. Чакат потвърждение за
товара” на л.86 от папка №1 от ДП. В
паметта на същия телефон има проведени телефонни разговори с П. и с К. БГ, което води до несъмнен извод, че този мобилен телефон е
ползван от подс. Й.Й..
В обясненията си дадени на досъдебното производство, подс.
П.У. твърди, че имал търговска дейност, която развивал чрез фирмата си „**”
ООД. Заявява, че поддържал бизнес отношения с *** ***, който бил търговски представител на кипърска фирма „***”.
Обяснява, че в качеството си на физическо лице по молба на *** съпровождал
товари до РБългария. На 15.03.2013г. *** му се обадил и го
информирал, че на 20.03.2013г. от Република Гърция ще пристигне камион
натоварен с тютюнев скраб. Твърди, че във връзка с осъществяване на търговската си
дейност наел склад в гр. Плевен в
„Търговия на едро” АД. Заявява, че в склада съхранявал отпадъчен продукт от
тютюн – тютюневи жили. Трябвало да натовари тютюневите жили в камиона, с който
да бъдат превозени до РУнгария. Камионът пристигнал
на 20.03.2013г. От документите съпровождащи товара разбрал, че пратката е
тютюнев скраб в кашони. Сочи, че на 20.03.2013г. към
10:30 часа в склада пристигнали Л.Т. с още няколко лица, които започнали
да товарят. След около 10 минути
пристигнали полицейски служители. Бил задържан. С протокол за претърсване и
изземване от 20.03.2013г. от управлявания от него лек автомобил били иззети
документи на английски език за
намерения тютюнев скраб. Заявява, че не е
осъществил състава на държане на акцизни
стоки без бандерол, тъй като 154 броя кашони били открити в товарния автомобил,
управляван от К.Л., когото не познавал.
В съдебно
заседание подс. У. дава обяснения, че процесните 108
броя кашони, пълни с тютюневи жили, бил закупил от Тютюневата фабрика
„Булгартабак”с. Ясен. Тютюневите жили трябвало да бъдат натоварени и транспортирани
с полски камион за Република Литва. Тъй
като на 17.03.2013г. била затворена границата между Република Румъния и
Република Молдова се наложило тези 108 кашона да ги разтовари в склада на
търговия на едро в гр. Плевен. Твърди, че подс. Л.
и подс. Й.
пристигнали с товарната композиция в склада, която била натоварена със скраб от най-голямото предприятие за преработка на тютюн в РГърция гр. Килкис. Посочва, че
1/3 от камиона бил натоварен със скраб и пристигнал в
Плевен, за да бъдат натоварени тютюневите жили намиращи се в склада, след което
да замине за РУнгария. Твърди още, че не е познавал подс.
Й.Й. и по телефона е контактувал само с подс. Л., чиито данни получил от лице на име *** *** и че друг път не е
работил с тази фирма.
При анализа на обясненията на
подсъдимия Уузнколев, съдът прецени, че те от една
страна са доказателствено
средство в процеса, а от друга средство
за защита.
В настоящия казус обясненията на подс. У. в голямата им част се явяват изолирани твърдения,
неподкрепени с други доказателства. Нещо повече, самите те се опровергават от
останалия доказателствен материал, /свидетелските показания, протоколите за претърсване и
изземване, експертизи и резултатите от ползваните доказателствени
средства, разгледани по-горе заедно и поотделно в тяхната съвкупност/поради
съдът не ги кредитира и ги приема за версия на защита, която като невярна, съдът
отхвърля.
Съдът кредитира заключението на вещото лице К.Г.Т. по назначената на досъдебното производство компютърно-техническа експертиза
/л.41-46, том 2/, от което е видно, че:
1. Преносим компютър лап-топ, марка “Apple”, №
C02G2D6ZDF8V описан в протокол за претърсване и изземване от дата
20.03.2013год. При изземването на същия не е предаден захранващия адаптер,
поради което не може да бъде включен и обследван. Този модел лап-топ е скъп и не е масово разпространен. В магазинната
мрежа на гр. Плевен няма наличност на този модел компютри.
2. Преносим компютър лап-топ, марка “TOSHIBA”,
модел “Satelite” ACN № ********* описан в протокол за
претърсване и изземване от дата 20.03.2013год.
След обследване на предоставения компютър експертизата установи следното:
Притежателят на компютъра използва две електронни пощенски кутии:
-
Паролите за достъп са съхранени на компютъра и до момента
на изготвяне на експертизата същите не са променяни. При регистрацията на е даден следният телефонен номер за контакт:
+359 *********.
-
При регистрацията на е даден следният телефонен номер за
контакт: +359 *********, както и алтернативна пощенска кутия:
Експертизата установи, че ползвателят на електронните пощенски кутии е
осъществявал достъп до тях, т.е. е имал възможността да изтрие електронни
съобщения с важно съдържание.
Съдът изцяло кредитира заключението
на вещото лице К.Г.Т. по назначената
на досъдебното производство техническа
експертиза /л.49-87, том 2/, от което е видно, че съхранената информация в
предоставените за изследване мобилни
апарати е описана подробно в констативно-съобразителната част на
експертизата.
Съдът кредитира заключението на вещото лице Т.Х.М. по назначената на досъдебното производство физико-химична експертиза, извършена в
Института по тютюн и тютюневи изделия в с.
***о обл. Пловдив /л.91-98, том 2/, от което е
видно, че:
Проби №1/1, №1/2 и №3 представляват раздути
тютюневи жили с определен процент пропуски при раздуването.
Проби №2/1 и №2/2 представляват силно замърсен
неизползваем технологичен отпадък от обработката и преработката на тютюн, т.е.
пул.
Проба №4 представлява тютюнева смес от натрошен тютюн и малък процент
раздути тютюневи жили. В пробата се констатира наличие на множество примеси.
На база резултатите от анализите и направените констатации, мога да
отговоря на поставените ми въпроси по следния начин:
1.Предоставената за
изследване проба, обозначена като №3, не представлява тютюн за пушене. Тя
представлява раздути тютюневи жили с определен процент пропуски. Раздутите жили
са вторичен тютюнев продукт, получен по определена технология, който е предназначен
за влагане като компонент в определено съотношение към тютюневите смеси (блендове) в цигареното производство. Макар и обработени,
тютюневите жили не могат да се консумират самостоятелно.
2.Предоставените за
изследване 2 броя проби с обща пломба, обозначени като №1 (№1/1
и №1/2), не представляват тютюн за пушене. Те представляват раздути тютюневи
жили с определен процент пропуски. Раздутите жили са вторичен тютюнев продукт,
получен по определена технология, който е предназначен за влагане като компонент
в определено съотношение към тютюневите смеси (блендове)
в цигареното производство. Макар и обработени, тютюневите жили не могат да се
консумират самостоятелно.
3.Предоставената за
изследване проба, обозначена като №4, представлява тютюнева смес от натрошен
тютюн и малък процент раздути тютюневи жили, предназначена за консумация
(пушене). Следователно тя представлява тютюн за пушене.
4.Предоставените за
изследване 2 броя проби с обща пломба, обозначени като №2 (№2/1
и №2/2), не представляват тютюн за пушене. Тютюнът от
пробите попада в категорията пул. Пулът е неизползваем технологичен отпадък от
обработката и преработката на тютюна, който се изхвърля на регламентираните за
тази цел сметища.
5. Проби №1/1, №1/2 и №3 не могат да се консумират самостоятелно.
Необходимо е да бъдат вложени като компонент в определено процентно съотношение
към тютюневите блендове (процентното им съотношение в
блендовете се определя от типа рецептура).
Проби №2/1, №2/2 и №4 са негодни за консумация,
поради съдържащите се в тях примеси.
6.Проби №1/1, №1/2 и №3 представляват вторичен тютюнев продукт
(раздути тютюневи жили), получен по определена технология и предназначен за
влагане в производството на тютюневи
изделия като компонент към рецептурите. Те попадат в обхвата на чл. 12 от
Закона за акцизите и данъчните складове.
Проби №2/1 и №2/2 представляват неизползваем
технологичен отпадък от обработката и преработката на тютюна, който е негоден
за консумация и изключително опасен за здравето на хората. Той не попада в
обхвата на чл.12 от ЗАДС.
Проба №4 представлява подготвена и предназначена за консумация тютюнева
смес от натрошен тютюн и обработени жили. Следователно тя попада в обхвата на
чл. 12 от ЗАДС. Поради замърсеността си с примеси, тютюнът от пробата не може
да се консумира. Не може да се установи и конкретизира качеството на нито една
от пробите. В нарязано и/или натрошено състояние не може да бъде определен
типа, вида и качествената група на тютюна.
В хода на съдебното следствие съдът изслуша заключението на вещото лице Е.И.Г. по назначената на досъдебното
производство съдебно-икономическа
експертиза /л.109-111, том 2/, от което е видно, че:
А/ Количеството в килограми
са кашони обвити с черни
и бели сезалени ленти такива обвити със сини сезалени ленти съдържащи тютюн, е както следва:
Кашони със сини сезалени ленти - 55бр. – 11700кгр.
Кашони
със бели и черни сезалени ленти - 108бр. - 9600кгр.
Б/ Пазарната стойност на
иззетият тютюн за пушене, без акцизен
български бандерол, към
датата на деянието – 20.03.2013г., е в размер на 1507200,00 лв. /един милион петстотин и седем хиляди и двеста
лева/.
Като в т.ч.
|
№
Обект на изследване
|
К/во в кгр.
|
Паз.
с/ст лв.
|
|
1. Тютюн по
обхвата на чл.12 от ЗАДС
j 1.
\ Тютюн под обхвата на чл.12 огпЗАДС
|
9600
|
1507200,00
|
B/ Размер е причинената
вреда на Републиканският бюджет
от не внесеният акциз от този
тютюн, към датата на деянието –
20.03.2013г., е 1459200,00 лв. /един милион четиристотин петдесет и девет
хиляди и двеста лева/.
Като в т.ч.
|
№
|
Обект на изследване
|
К/во в кгр.
|
Акциз в лв.
|
|
\ 1
|
Тютюн под обхвата на чл.12 от
ЗАДС
|
9600
|
1459200,00
|
Тук следва да се отбележи, че вещото лице Е.Г. в заключението си е оценило пазарната стойност на 9600 кг тютюн, а не
предмета на престъплението - раздути тютюневи жили, които са вторичен продукт,
получен при обработката тютюн, предназначен за влагане в определено
съотношение в тютюневите смеси на
цигареното производство. Ето защо съдът не кредитира заключението на вещото
лице в частта му, в която е оценило,
че пазарната стойност на иззетият
тютюн за пушене, без акцизен български
бандерол, към датата на деянието
– 20.03.2013г., е в размер на
1507200,00 лв. /един милион петстотин и седем хиляди и двеста
лева/.
За изясняване на това обстоятелство съдът назначи и
изслуша съдебно-оценителна експертиза, изготвена от
вещото лице Л.Д.А.. От заключението
на вещото лице се установява, че в посочения период
20.03.2013г. „Плевен-Булгартабак“ ЕАД е единственото предприятие в България,
което произвежда и продава раздути тютюневи жили.
Продажните цени на раздутите тютюневи жили към 20.03.2013г. са, както
следва:
Раздути тютюневи жили бленд SL - 2.54 лв./кг. без
ДДС;
Раздути тютюневи жили бленд SPN - 2.30 лв./кг.
без ДДС;
Раздути тютюневи жили бленд SP - 2.40 лв./кг. без
ДДС;
Раздути тютюневи жили бленд SPK - 2.00 лв./кг.
без ДДС.
Пазарната стойност на 9600
кг. раздути жили от посочените блендове
към 20.03.2013г. е, както следва:
Раздути тютюневи жили бленд SL - 29 260,80 лв. с
ДДС;
Раздути тютюневи жили бленд SPN - 26 496 лв. с
ДДС;
Раздути тютюневи жили бленд SP - 27 648 лв. с
ДДС;
Раздути тютюневи жили бленд SPK
- 23 040 лв. с ДДС.
В съдебно заседание , вещото лице пояснява, че тютюневите жили
по принцип са вторичен продукт от преработката на едролистни
тютюни. Тези жили на практика не могат да се влагат пряко в производството, поради което минават през специална технология, където се раздуват и
стават като рязан тютюн. По химични показатели отстъпват много на действителния
тютюн, защото са с много малки количества никотин и захар, но се използват за
подобряване рандемана на цигарата, за намаляване себестойността на продукта и
повишават гориваемостта на цигарата. Затова се влагат
в различни проценти в цигарите, което по принцип е тайна на фабриката Обснява
че при направата на по-леки цигари, с
по-ниско съдържание на никотин се влагат повече раздути жили.
На поставената допълнителна задача,
вещото лице А. отговаря, че органолептично и по
физико-химични показатели взетата проба за анализ от раздути тютюневи жили от
Митница Свищов, отговаря на бленд SPК, с продажна цена 2,00 лв./кг без ДДС. Пазарната стойност на 9600 кг раздути тютюневи
жили от бленд SPК към 20.03.2013г. е 23040 лв. с ДДС.
Съдът кредитира заключението на вещото лице В.Г.С. по назначената на досъдебното производство физико-химична експертиза /л.29, том
2/, от което се установява, че:
1. Тъмнокафявата компактна маса, обект на изследване, по морфология и по
наличието на канабиноиди се определя като хашиш. Той
се получава от смолата на цъфналите конопени връхчета и съдържа от пет до десет
пъти повече тетрахидроканабинол /ТНС/ в сравнение с
обикновената марихуана /листа и връхчета/, която варира от 0,2 до 1% ТНС.
2. Нето теглото на обекта преди изследванията и процентното съдържание на
активния, наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол,
както и употребеното за изследване и оставащо количество е отразено в таблицата
по-горе на раздел “Изследване”.
Нето теглото на Обект №1 съдържащ тетрахидроканабинол
е 0,561 грама,
за изследване се употребиха 0,100
грама, при което остават 0,461 грама, АК 5,0%.
3. Конопът, респективно хашишът, подлежи на контрол съгласно Единната
конвенция по упойващите вещества на ООН от 1961г., изменена с Протокола от
1972г., ратифицирана от Р.България и Приложение №1 към чл.З, ал.2 от Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
/ДВ.бр.30/1999г./, Съгласно Приложение №1 към чл.З, ал.2 от Закона за контрол
на наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ.бр.30/1999г.;
изм.,бр.63 от 2000г; бр. 74, 75 и 120 от 2002г. и бр.56 от 2003г /, коноп
/марихуана/, респективно хашиш е в списъка на „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.
Съдът се довери на събраните в хода на
производството многобройни писмени доказателства и доказателствени
средства. Същите са приложени по делото, не се оспорват от страните и са
приобщени чрез прочитането им по съответния процесуален ред.
Съдът
кредитира веществените доказателствени средства,
изготвени чрез експлоатирани специални разузнавателни средства. Същите са
допустими по смисъла на чл. 172 ал.2 от НПК като способ за
събиране и проверка на доказателства. При спазване на установения от НПК и ЗСРС
ред са приложени оперативните способи – подслушване на П.У. за изготвяне на веществени доказателствени
средства. Точно са изпълнени задължителните условия за използване на специални
разузнавателни средства. Спазен е предвиденият нормативен ред, очертаващ
предварително мотивирано искане и разрешение от компетентен орган и предписващ
надлежното им обективиране на съответен
материален носител.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема за установено
следното от правна страна:
С деянието си подсъдимият П.М.У. ***, ЕГН **********, е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл.234 ал.2 т.3 вр. ал.1 от НК. НК, като на 20.03.2013г в
гр.Плевен, склад 15, находящ в Западна индустриална
зона в гр.Плевен, на територията на „Търговия на едро Плевен” АД, държи акцизни
стоки без бандерол – 108 бр. кашони тютюн за пушене - раздути тютюневи жили,
които са вторичен продукт, получен при обработката на тютюна, предназначен за
влагане в определено съотношение в тютюневи смеси в цигареното производство, с
общо тегло 9 600
кг., когато такъв се изисква по закон - чл.2 т.2 вр.чл.12 ал.1 т.2 от Закона за акцизите и данъчните
складове, като случаят е немаловажен, и пазарната стойност възлиза на 23040,
00 лв., а дължимият акциз е в размер на
1 459 200, 00 лв. и предметът на престъплението е в големи размери.
Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия П.М.У. чрез действие, което се е
изразило в държане /подсъдимия е установил
фактическа власт върху предмета на деянието/на акцизни стоки по смисъла на чл.4 т.1 вр.
чл.2 т.2 от “Закона за
акцизите и данъчните складове”, които са били без бандерол, а имено108 бр. кашони тютюн за пушене - раздути тютюневи жили,
които са вторичен продукт, получен при обработката на тютюна, предназначен за
влагане в определено съотношение в тютюневи смеси в цигареното производство, с
общо тегло 9 600
кг., когато такъв се изисква по закон - чл.2 т.2 вр.чл.12 ал.1 т.2 от Закона за акцизите и данъчните
складове.
От субективна страна престъплението е извършено при форма
на вината пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал обществената опасност на деянието си и настъпването на общественоопасните последици от него. Съзнавал е, че
упражнява фактическа власт върху вещи - тютюневи изделия - които са акцизни стоки без поставен бандерол,
какъвто се изисква по закон, въпреки това целял и искал настъпването на тези
престъпни последици.
Деянието съставлява престъпление според Наказателния закон на Република
България и е обхванато като съставомерно от нормата
на чл. чл.234 ал.2 т.3 вр. ал.1 от НК.
Налице
е квалифициращия признак „големи размери”, който съгласно т.1 от ТР №1/1998 г. по
т.н.д.№1/1998 г. на ОСНК е налице, когато паричната равностойност на предмета
на престъплението надхвърля седемдесет пъти установената в страната минимална
работна заплата. Деянието на подс. П. У.,
е
с предмет на стойност 23040 лв., което представлява 74 МРЗ за страната в този период ПМС №
250/11.10.2012 г.
Причина
за извършване на деянието е ниското правно съзнание на
подсъдимия и не контролируем стремеж към незаконно
обогатяване, както и незачитане на установения правов и обществен ред.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия П.М.У. съдът прецени високата степен на обществената опасност на
деянието с оглед времето, мястото и начина на извършването му. Отчитайки предпоставките визирани в чл.54 от НК съдът, прие
като смекчаващи отговорността обстоятелства, чистото съдебно минало и доброто процесуално поведение.
При преценка на всички така посочени обстоятелства и при съобразяване на
принципите на чл.36 и чл.54 от НК съдът счита, че на подсъдимия П.М.У.. следва да бъдат наложени наказания лишаване от
свобода за срок от 2 години и 6 месеца и
„лишаване от право да упражнява търговска”
дейност с акцизни стоки за срок от 3 години на основание чл.37, ал.1 т.7 НК.
Въпреки, че са налице формалните предпоставки за приложението на чл.66,
ал.1 от НК, съдът прецени, че за
постигане целите на чл.36 от НК, подсъдимият следва да изтърпи ефективно
наложеното наказание “лишаване от свобода”. Степента на обществена опасност на
конкретното деяние е твърде висока с оглед степента на засягане на обекта на
престъплението по чл.234, ал.1 НК - обществените отношения, свързани с правилното
функциониране на финансовата и кредитната система.
Тук следва да са посочи, че по делото са налице достатъчно гласни доказателствени средства, че само преди няколко дни преди датата на процесното
събитие - 20.03.2013г.- свидетелите Р.П.В., Г.Т.Г., М.Г.Г. и Н. Любнов Геортиев са
разтоварили друга пратка с тютюн, което сочи, че П. У. по този начин изкарва прехраната си и
извършва системно сделки с акцизни стоки без бандерол. В този ред на мисли следва да се отбележи, че предадените на 20.03.2013г. от св. Л.Т.Г. с протокол за доброволни предаване/ л. 171 -173
от ДП/ банкноти 300 банкноти в купюри от 50
лева, общо 15 000 лева едва ли са били за закупуване на къща за дъщеря му,
каквито пояснения е записал собствено ръчно в цитирания протокол.
По този начин ще се въздейства поправително – възпитателно не само върху
личността на подсъдимия, но и върху останалите членове на обществото, склонни
към извършването на подобни престъпления. Ето защо и на основание чл.61, т. 3, във вр.
с чл.59, ал.1 от ЗИНЗС подс. П.М.У. следва да
изтърпи така наложеното му наказание лишаване от
свобода за срок от 2 години и 6 месеца
при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от „открит” тип.
С деянието си подсъдимият К.И. ***, ЕГН********** е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.354а
ал.5 вр. с ал.3 от НК, като на
20.03.2013г. в гр.Плевен, в товарен автомобил „Ивеко“,
*** без надлежно разрешително държи наркотични вещества – хашиш с тегло 0,561
гр. на стойност 5,049 лв. като случаят е маловажен.
Налице е извършено деяние. Деянието
е извършено от подсъдимия К.И.Л.. Извършено е
виновно, при форма на вината – пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал настъпването на тези последици, като наред с това е
действал с намерение противозаконно да присвои вещите предмет на
престъплението. Деянието съставлява престъпление според Наказателния закон на
Република България и е обхванато като съставомерно от
нормата на чл.354а
ал.5 вр. с ал.3 от НК . Л. подлежи
на съответно наказание.
За това
престъпление е предвидено наказание глоба да хиляда лева. Подсъдимият не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а НК .
Видно от приложената справка за съдимост, Л. е неосъждан. С престъплението не са
причинени имуществени вреди, не е причинена тежка телесна повреда или смърт, не са
налице множество престъпления и деянието не е извършено от подсъдимата в пияно
състояние, както и престъплението не е извършено
спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.
Следователно за подс. Л. са налице предпоставките за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК
При определяне вида и размера на наказанието съдът
приема като смекчаващи отговорността обстоятелства – факта, че Л. никога не е
осъждан, добрите характеристични данни и процесуално поведение, ниското
количество и стойност на предмета на престъплението и оказаното съдействие на
разследващите органи.
Съдът не отчита
отегчаващи отговорността обстоятелства,
Предвид целите на
генералната и лична превенция, определи на подсъдимия Л. наказание – глоба в размер на 1000 лева като
се съобрази и с разпоредбите на чл.47 от НК, като по този
начин наказанието ще изиграе роля за превъзпитание на
подсъдимия и възпирането му за в бъдеще от подобни деяния.
На основание чл.354а, ал.6 от НК предметът на престъплението – наркотично
вещество – хашиш с тегло 0,561 гр., предаден с протокол на Агенция митници се
отнема в полза на държавата и след
влизане в сила на присъдата да се унищожи.
С деянието си подсъдимият Й.И.Й. ***, ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл.242а от НК, като на 20.03.2013г., в гр. Плевен, с товарна
композиция – влекач марка „Ивеко” с рег.№ *** и
ремарке „Трейлър” с рег.№ ***, пренесъл през
държавната граница – ГКПП Кулата стока – 11000кг тютюн отпадъци от тютюн ,на
стойност 26892лв, с документи за транзитен превоз – международна товарителница
/CMR/ с превозвач ЕТ „**” изпращач „**” АД Солун, Гърция и получател
** гр.Будапеща, Унгария и в нарушение на установения ред – чл.97 от Закона за
митниците, разтоварил стоката на територията на страната в гр. Плевен, склад 15
индустриална зона, с наемател П.М.У..
За престъплението
по чл.242а от НК се предвиждат наказания „лишаване от свобода” до шест години и „глоба” от 50 000 до
500 000 лв..
При определяне вида и размера на наказанието, което да
бъде адекватно на конкретното деяние и на целите на индивидуалната и генерална
превенции, съдът на осн. чл.54 ал.1 от НК е длъжен да
отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на деянието и останалите отегчаващи и смекчаващи обстоятелства.
При определяне на вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия Й.И.Й.,
съдът прецени високата степен обществената опасност на деянието с оглед стойността и количеството на предмета на контрабандата и
обстоятелството, че касае за акцизни стоки.
Съдът прецени и завишената степен на
обществената опасност на подсъдимия, предвид обремененото му съдебно минало.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия съдът отчете
доброто процесуално поведение и фактическите данни за личността на подсъдимия
– същият е в относително млада възраст и към момента на постановяване на
присъдата е трудово ангажиран.
Предвид изложеното по отношение на
подсъдимата Й.И.Й. съдът намери, че не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи вината и обстоятелства по см. на чл. 55 от НК , поради което и
определи наказанията при условията на
чл.54 от НК в рамките предвидени в санкционната част за престъплението по
чл.242а от НК, а именно лишаване от свобода за срок от една година и
кумулативно предвиденото наказание „глоба” в
размер на 50 000 лв.
На осн. чл.61, т.2, във вр.
с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, съдът постанови подс.
Й.И.Й. да изтърпи така
наложеното му наказание при първоначален строг режим в Затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
Съдът като взе предвид обстоятелството, че Й.И.Й.
е извършил престъплението предмет на обвинението по н.о.х.д.№ 1562/2016г. на РС
– Плевен в изпитателния срок определен
му с условната присъда от 17.03.2011г.
постановена по н.о.х.д.№970/2010г. на
РС-Ботевград при отлагане на наказание то от 11 месеца лишаване от свобода за
срок от три години намира, че следва подсъдимия следва да изтърпи отделно
отложеното наказание “Лишаване от свобода”. Деянието по
настоящото дело е за тежко умишлено престъпление от общ характер и след като с
тази присъда на подсъдимия Й.Й. бе наложено наказание “Лишаване от свобода” е
задължително приложението на чл. 68, ал.1 от НК. Именно поради това подсъдимия Й.И.Й. следва да изтърпи изцяло, отделно и преди
определеното му с настоящата присъда наказание това, наложено с влязла в сила
присъда на РС- Ботевград , а именно “лишаване от свобода за срок от 11 месеца” в Затвор и при първоначален “строг”
режим.
На основание императивната
разпоредба на чл.242а от НК стоката – 11 000 кг тютюн
отпадъци от тютюн и превозното средство послужило за пренасянето й – товарна
композиция: влекач марка „Ивеко“ с *** и ремарке
марка „Трейлър“ с ***, оставени на съхранение в Митница-Свищов
– се отнемат в полза на държавата.
Веществените доказателства:
-
3 броя купюри с номинал
500 от валутата ЕВРО със серийни номера:
Х0**********; Х0**********; Х0**********
-
1
брой купюр с номинал 100 от валута ЕВРО със сериен
номер S15987431653
-
4
броя купюри с номинал 5 от валутата ЕВРО със серийни
номера L09741717203;
М17774056282; V18968495809; V13035440506
-
2
броя купюри с номинал 20 от валутата ЛЕВА със серийни
номера БД 2592089; ББ1558429
Общо 1620 /хиляда шестотин и двадесет/ евро и 40 лева;
Мобилен телефон
марка „Nokia 1616“ ІМЕІ 354302/04370948/6 с поставена в
него СИМ-карта с номер 8935901187081435582 и Мобилен телефон марка „Samsung“ модел „SGH-D 900I, ІМЕІ
354890/01/435217/9 с поставена в него СИМ-карта с номер 8935901087076957188, да
се върнат на П.М.У..
При този изпод на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. П.М.У.
да заплати по сметка на ОД на МВР
Плевен направените по делото разноски в размер на 598, 33лв. и 436, 67 лв.
разноски по сметка на РС-Плевен.
При този изпод на процеса и на
основание чл.189, ал.3 от НПК подс. К.И.Л., със
сочена по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен направените по делото разноски
в размер на 122, 60 лв. и 119, 67 лв. разноски по сметка на РС-Плевен.
При този изпод на процеса и на
основание чл.189, ал.3 от НПК подс. Й.И.Й., със
сочена по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен направените по делото разноски
в размер на 183,33 лв. и 69, 97 лв. разноски по сметка на РС-Плевен.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: