Решение по дело №4356/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  1028                                14.04.2020 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                     ХХ граждански състав

На девети март                                                   две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретаря Ани Стоянова 

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 4356/2019г.

и за да се произнесе взе в предвид следното: 

    

 

               Предявена е искова молба от Д.К.У., роден на ***г., гражданин на Руската федерация, с паспорт тип Р № *, с адрес гр.Бургас, ул.“Георги Кирков“ 1, вх.В, ет.1, ап.1 против ЗД”Бул Инс“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.Кза осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7880 лева обезщетение за понесени имуществени вреди, причинени от инцидент на 30.03.2015г., сумата от 3199.39 лева мораторна лихва от 30.03.2015г. до 29.03.2019г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане.

               В исковата молба се твърди, че ищецът на 21.03.2014г. е сключил с ответното дружество договор за задължителна медицинска застраховка за чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително, или преминават транзитно през Република България със застрахователен лимит от 60000 лева. Срокът на действие на договора е от 01.01.2015г. до 31.03.2015г., в последствие удължен до 30.04.2015г. На 30.03.2015г. ищецът е претърпял инцидент, като се препънал в прага на тоалетната, паднал върху плочките на банята и получил счупване на шийката на бедрената кост на десния крак. Откаран е бил спешно в болницата и опериран. До операцията той бил третиран с много тежки обезболяващи средства. След операцията  му били предписани още по-тежки медикаменти, които довели до състояние на делириум. Понеже ищецът е чужд гражданин, той бил принуден да заплати цената на операцията в размер на общо 7880 лева. В последствие поискал застрахователят да му възстанови разходите. В срока по чл.208 КЗ /отм./, а и след това, ответникът не се е произнесъл чрез официално становище. Неформално му било казано, че получава отказ от заплащане на обезщетение, понеже бил в нетрезво състояние в деня на постъпването му в болницата. Ищецът заявява, че в случая отказът е неправилен, тъй като се касае за извършени разходи за медицинско лечение на травма, възникнала в резултат на злополука, като претърпеният инцидент се включва в дефиницията за злополука, дадена от самия застраховател. Застрахователят неправилно е разчел епикризата в частта за назначените медикаменти, довели до постоперативен делириум. Моли се за уважаване на исковете.

               Исковете са по чл.208, ал.1 КЗ /отм/. и чл.405 КЗ и чл.86 ЗЗД

               Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва подписването на медицинската застраховка, но заявява, че тя не покрива разходи за протези, каквато е алопластиката. Не се покриват и разходи, които са в резултат от въздействие или влияние на алкохол, наркотични средства, медикаменти или упойващи вещества. Видно от епикризата на ищеца, направена при постъпването му в болница, той е бил в делириозно състояние със смесена генеза. Това състояние не може да се дължи на действия на лекарския екип, тъй като анамнезата е снета преди започване на лечението му. Липсват доказателства, че ищецът е претърпял злополука, която не е в резултат на въздействие на алкохол. Няма доказателства и за причинно-следствената връзка между твърдяната травма и обезщетението. Оспорва се и размерът на иска, тъй като битовият инцидент е предизвикан от делириозното състояние на ищеца. Налице е състояние, което изключва застрахователното обезщетение. Травмата е настъпила в резултат на собственото виновно поведение на ищеца. Прави се възражение за погасяване на претенцията за лихви по давност. Моли се отхвърляне на исковете.

               При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

               Исковете са частично основателни.

               Няма спор, че е било налице валидно застрахователно правоотношение между страните. То се доказва и от представените два договора за задължителна медицинска застраховка за чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително или преминават транзитно през Република България. Периодът на застраховката е от 01.01.2015г. до 30.04.2015г. Застрахователната премия е платена.

               Доказва се и настъпването на застрахователното събитие. Всички представени медицински документи, изискани по делото, сочат че ищецът е получил травма, изразяваща се в счупване на шийката на бедрената кост на десния крак. Тази травма той е претърпял, падайки в банята на жилището си на 30.03.2015г. Инцидентът се установява и от показанията на св.Аникина, негова съпруга, която подробно е пресъздала ситуацията на инцидента. От нейните показания става ясно, че през нощта съпругът й е тръгнал към тоалетната, при липса на осветление там, тъй като жилището още не е било напълно обзаведено, като се спънал на прага на помещението и паднал на плочките. При падането си ударил силно главата и счупил шийката на бедрото си. Инцидентът е станал по време на действие на застраховката.

               Счупването наложило ищецът да постъпи в болнично заведение, където на 02.04.2015г. е бил опериран. При операцията му е имплантирана двуполюсна ендопротеза.

               Доказват се и разходите, извършени от ищеца във връзка със счупване на крака му. Данните сочат, че за протезата той е платил 4200 лева с ДДС. Отделно е заплатил 2000 лева за допълнително заплащане по клинична пътека за здравно неосигурен пациент, както и 1680 лева по клинична пътека  за здравно осигурен пациент.

               Основателно е възражението на застрахователя, че не дължи сумите за протезата. Според т.4.23 от ОУ, не се покриват разноски в резултат на рехабилитация и физиотерапия и разходите за протези, изкуствени крайници и други. В случая на ищеца е поставена протеза, за която е платил, но този разход е изрично изключен от застрахователя в ОУ, ето защо ответникът не дължи сумата от 4200 лева, платена за протезата. В тази си част искът е неоснователен.

               За другите платени суми искът се преценява от БРС за основателен и доказан. Застрахователят е възразил, че не дължи и тези суми, тъй като на основание т.4.13 от ОУ не се покриват разноски в резултат на разходи, които са от въздействие или влияние на алкохол, наркотични вещества, медикаменти и упойващи вещества. Твърди се от ответника, че ищецът е бил в делириозно състояние със смесена генеза, което може да се дължи на употребата на алкохол, ето защо ответникът е отказал да заплати обезщетението. БРС намира, че не се доказва по несъмнен начин, че ищецът при инцидента е бил употребил алкохол, който е и причина за самото падане. Св.Аникина, негова съпруга, е заявила изрично, че ищецът не е бил употребил алкохол преди да падне в банята. Когато постъпил в болницата, там му слагали силни обезболяващи. След като го оперирали и излязъл от упойката, той започнал да не знае къде се намира и искал постоянно да става и да си отива вкъщи. Свидетелката заявява, че след упойката съпругът й е изпаднал в делируим. Следователно от нейните показания се установява, че той не е бил употребил алкохол преди падането, а е изпаднал в делируим едва в болницата, в резултат на сложената упойка.

               Изготвената медицинска експертиза е дала заключение, че при постъпването на У. в болницата той е бил в добро общо състояние, ориентиран за време и място. До 01.04.2015г. в документите не се описва делириозно състояние. Операцията е била на 02.04.2015г., а на 03.04.2015г. е записана консултация с психиатър. Именно тогава е дадена диагнозата делиризоно състояние със смесена генеза. Експертизата е установила, че се касае за пациент с дългогодишна алкохолна зависимост, но без проблеми. Медикаментозната интервенция, предхождаща операцията, е предизвикала състояние, при което му се привиждат несъществуващи неща. Вещото лице е записало също, че няма данни пациентът да е приет в нетрезво състояние. Консултацията с психиатър, направена след операцията, е дала заключение, че пациентът е с дългогодишна алкохолна зависимост, а медикаментозната интервенция преди операцията участва в генезата на делириозно състояние, т.е. със смесена генеза, което означава, че в генезата на това състояние взема участие алкохолната зависимост и медикаментозната терапия.

При това положение БРС не може да направи извод, че У. е бил под въздействието на алкохол при падането в банята. Той може да е имал дългогодишна алкохолна зависимост, но това не значи, че по време на инцидента е бил алкохолно повлиян. Данни за този факт няма събрани, като в медицинската документация не е записано, че пациентът е постъпил в болницата в нетрезво състояние. Той е изпаднал в делируим едва след операцията, в резултат на упойката, като това състояние е последващо инцидента с няколко дни. Неговата съпруга също е отрекла той да е употребявал алкохол в процесната вечер. Дори генезата на делируима да се дължи и на алкохолната зависимост на ищеца, това обстоятелство е без значение, тъй като няма данни той преди инцидента да е употребявал алкохол, нито че употребата на алкохол е станала причина да падне и да счупи крака си. Ето защо възражението на застрахователя се преценява за неоснователно.

               Налага се извод, че застрахователят трябва да плати сумата от 3680 лева обезщетение за имуществени вреди от застрахователното събитие, което сума е сбор от 2000 лева за допълнително плащане по клинична пътека за здравно неосигурено лице и 1680 лева за плащане по клинична пътека, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането. В останалата си част искът като неоснователен подлежи на отхвърляне.

               По иска за мораторната лихва:

               Според чл.208, ал.1 КЗ /отм./, който се прилага за конкретния случай, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3. В случая претенцията на ищеца е подадена на 15.04.2015г., следователно срокът за доброволното плащане е изтекъл на 30.04.2015г. и застрахователят е изпадна в забава от 01.05.2015г. Изчислена върху главницата от 3680 лева за периода от 01.05.2015г. до 29.03.2019г. /завеждане на делото/ мораторната лихва възлиза на 1461.39 лева. Ответникът обаче е направил възражение за давност, което е частично основателно. Лихвите се погасяват с кратката тригодишна давност и доколкото искът е предявен на 29.03.2019г., следва извод, че погасени по давност са лихвите преди 29.03.2016г. Следователно се дължат лихви за периода от 29.03.2016г. до 29.03.2019г., които, изчислени по чл.162 ГПК, възлизат на 1120.45 лева и за толкова е основателен и искът. Следва решение, с което ответникът се осъди да заплати на ищеца обезщетение за забава от 1120.45 лева за периода от 29.03.2016г. до 29.03.2019г., като за останалия размер, както и за периода от 30.03.2015г. до 28.03.2016г. искът трябва да се отхвърли.

               На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати на ищеца разноски в размер на 651.29 лева, съразмерно на уважената част от исковете.

               На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът трябва да се осъди да заплати на ответника разноски в размер на 560.38 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ОСЪЖДА ЗД”Бул Инс“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.Кда заплати на Д.К.У., роден на ***г., гражданин на Руската федерация, с паспорт тип Р № *, с адрес гр.Бургас, ул.“Георги Кирков“ 1, вх.В, ет.1, ап.1 сумата от 3680 лева /три хиляди шестстотин и осемдесет лева/ обезщетение за понесени имуществени вреди, причинени от инцидент на 30.03.2015г., представляващи направени разходи за лечение, от които 2000 лева допълнително заплащане по клинична пътека за здравно неосигурен пациент и 1680 лева плащане по клинична пътека за здравно осигурен пациент, ведно със законната лихва върху 3680 лева от завеждане на исковата молба – 29.03.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 3680 лева до целия търсен размер от 7880 лева, т.е. за сумата от 4200 лева, платена за ендопротеза.

               ОСЪЖДА ЗД”Бул Инс“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.Кда заплати на Д.К.У., роден на ***г., гражданин на Руската федерация, с паспорт тип Р № *, с адрес гр.Бургас, ул.“Георги Кирков“ 1, вх.В, ет.1, ап.1 сумата от 1120.45 лева /хиляда сто и двадесет лева и четиридесет и пет стотинки/ мораторна лихва върху главницата от 3680 лева за периода от 29.03.2016г. до 29.03.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1120.45 лева до 3199.39 лева, както и за периода от 30.03.2015г. до 28.03.2016г.

               ОСЪЖДА ЗД”Бул Инс“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.Кда заплати на Д.К.У., роден на ***г., гражданин на Руската федерация, с паспорт тип Р № *, с адрес гр.Бургас, ул.“Георги Кирков“ 1, вх.В, ет.1, ап.1 сумата от 651.29 лева /шестстотин петдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/ разноски по делото.

               ОСЪЖДА Д.К.У., роден на ***г., гражданин на Руската федерация, с паспорт тип Р № *, с адрес гр.Бургас, ул.“Георги Кирков“ 1, вх.В, ет.1, ап.1 да заплати на ЗД”Бул Инс“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.Ксумата от 560.38 лева /петстотин и шестдесет лева и тридесет и осем стотинки/ разноски по делото.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. Дечев

Вярно с оригинала!

С. Добрева