Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Пловдив,
31.01.2020 г.
№ 135
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 397/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „АИТ Интернешънъл
Транспорт“ ЕООД срещу решение № 3992/22.11.2018г. по гр. дело № 6533/2017 г. на
Районен съд - Пловдив, с което „АИТ
Интернешънъл Транспорт” ЕООД гр.Пловдив е осъдено да заплати на В.Б.Т. и на Б.Б.Т., действаща
лично и със съгласието на законния си представител В.Б.Т. сумата от по 30 000лв., на всяка една от тях по отделно като обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания поради смъртта при трудова злополука, настъпила на
25.02.2015 г. в Шарай, департамент Йор-е-Лоар, Франция, на техния съпруг и баща Б.Б.Т., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 25.02.2015 г. до окончателното й изплащане,
като за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 150 000лв. исковете са отхвърлени като неоснователни.
Решението се обжалва само в
осъдителната му част, като необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения. Сочи се, че решението е неправилно, тъй като починалото
лице е проявило умисъл при настъпването на трудовата злополука. Сочи се, че
същият е представил медицински документи, че не страда от епилепсия, която е
възпрепятствала възможността му да работи като шофьор. Сочи се, че
жалбоподателят е оспорил изготвената съдебно-медицинска експертиза и съдът
неправилно е отказал да допусне повторна такава с отговор на същите въпроси.
Сочи се, че лицето умишлено е поставило в риск безопасността си, поради което
на основание чл. 201, ал. 1 от КТ работодателят следва да бъде освободен от отговорност
за обезщетение за неимуществени вреди. Сочи се, че неправилно съдът е отказал
да спре производството по направеното искане от жалбоподателя. Разглежда се
вината и съпричиняването на водача на МПС при ПТП-то, като в резултат на
неприлагането на чл. 201, ал. 1 от КТ решението се намира за неправилно. Сочи
се, че работникът е проявил груба небрежност по чл.201 ал.2 от КТ, поради което
делът на съпричиняване на вредоносните последици трябва да е 90 процента. Иска се отмяна на
съдебния акт и постановяване на друг, с който да се отхвърлят исковите
претенции. При условията на евентуалност, ако се приеме, че е налице груба
небрежност, да се промени процента на съпричиняване. Претендира разноските по
делото.
В срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемите В.Т. и Б.Т.. Същите намират жалбата за
неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Искат потвърждаване на
същото. Претендират разноските по делото за настоящата инстанция.
Третото лице – помагач на ответника „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“
АД, вземат отношение по делото, като намират въззивната жалба за основателна.
Искат същата да бъде уважена.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията
на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Предявени са обективно и
субективно съединени искове с
правно основание чл.200 ал.1 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД.
РС Пловдив е установил следната
безпорна фактическа обстановка. Трудов договор № 543 от 01.09.2010г., сключен
между работодателя и работника Б.Т., се установява, че последният е работил при
ответното дружество по трудово правоотношение от 01.09.2010 г. на длъжност „***”.
Със Заповед № 69/ 03.01.2015 г. Т. бил командирован безксрочно, считано от
същата дата, за извършване на междунарден превоз на товари по маршрут България
– ЕО. С известие за смъртен случай № 742/ 25.02.2015 г. на Бригадно обединение
Шатодюн било установено, че на 25.02.2015 г. в 13,15ч. на шосе № 1, при
движение на товарен автомобил с ремарке МАН, с рег. № *** и полуремарке с рег. № ***, управлявани
от Б.Т., при ул.“Насионал“ № 18, на територията на община Шаре, при десен завой
автомобилът се удря в къща. Кабината на камиона се врязала в къщата, като
шофьорът е загинал. Съставен е
акт за смърт № 0328/24.03.2015г. Ищцата В.Т. е преживяла съпруга
на починалия, а Б.Т. – негова дъщеря.
От заключението на САТЕ се
установява, че причината за настьпилото произшествие от техническа гледна точка е, че
водачът на т.а. „MAN TGX" рег.№ *** влекач с полуремарке – Б.Б.Т. се е движел съе скорост около 85 km/h, която е била неразрешена и технически несъобразеиа с
радиуса на десния завой на пътя в конкретната пътно-климатична обстановка.
Товарът няма отношение към настьпилото ПТП, тъй като наличието му увеличава дължината на пълния спирачен път
(опасна зона), но при наличие на прав участък от пътя с дължина около 6 km преди произшествието,
водачът е имал техническа възможност да намали скоростта си преди завоя.
Скоростта на движение 85 km/h е била неразрешена и технически
несъобразена с радиуса на десния завой на пътя в конкретната пътно-климатична
обстановка. С тази скорост е невъзможно
да се премине през този завой. Максималната скорост в конкретната
пътно-климатична обстановка, с която е възможно да бъде преодолян завоя при
запазване на траекторията на масовия център т.н. критична скорост на странично
плъзгане в завоя, е била 56 km/h. На 25.02.2015 г. около 1324
часа, водачът Б.Б.Т. е управлявал т.а. „MAN TGX" рег.№ *** влекач с полуремарке по
платното за движение на ул. „Национал" пред №18 в гр. Шарей 28220, Р. Франция. При
преминаване през десен завой на пътя, поради движение със скорост над
критичната за радиуса на завоя, товарният автомобил под действие на
центробежните сили е продължил направо, като така е напуснал платното за
движение отляво, след което се е ударил в къща.
От приета на първата инстанция
СМЕ се установява, че Б.Б.Т. през 2000г. е претърпял тежка черепномозъчна травма и е опериран за вътремозъчен хематом. Седем години
по-късно при него се диагностицират късни последствия от черепномозъчната
травма с травматична епилепсия - големи припадъци и малки с неопределен характер. Епилептичните му
припадъци са преустановени в кратък период
след проведеното му болнично лечение, след което останал в продължителна
медикаментозна ремисия до 7 години след това - 24.02.2014г., когато е
последният му регистриран диспансерен преглед, а лекарствената му терапия е
преустановена след 22.04.2013г. от д-р Т.М. - ***, (т. 3.14Амб. лист № 465/22.04.2018). Експертната оценка на вещото лице по
отношение на проведеното антиконвулсивно
лечение при освидетелствания Б.Т. е че с приложените два медикамента Депакин
хроно и Трилептал, големите припадъци от тонично-клонични гърчове и загуба на
съзнание са преустановени почти още в началото на лечението през м. май 2007г., след което постепенно са подтиснати и т.н.
малки припадъци, състоящи се от промяна в поведението, изключване в активното
внимание на страдащия - абсанс с втренчване на погледа, загуба на активното внимание - прекъсване на
контакта с околните, промяна в двигателната активност в насока на възбуда и
т.н. По време на медикаментозната ремисия на заболяването си,
освидетелстваният Б.Т. е встъпил в трудови договорни отношения на 01.09.2010г. с работодателя си
АИТ „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ"
ЕООД. През по-голямата
част от работата си освидетелстваният се е явявал на
редовни диспансерни прегледи от невролог и му е изписвана терапия от личния
лекар до 22.04.2013 г. Функционалното нервнопсихично и физическо състояние на освидетелствания
при процесното ПТП на 25.02.2015г. - дали е бил повлиян
от външни химически /медикаментозни/ агенти или изпаднал в нов епилептичен
припадък. В тази насока може да се ползва информация от неустановяването на
алкохол, амфетамини, канабис и производни на кокаин и опиати в кръвта на Б.Т..
Следователно, няма употреба на антиепилептични средства, чието наличие би щяло
да се установи в кръвните изследавния. За версията, наличие на нов епилептичен
припадък -рецидив е трудно
допустимо след продължителната 4 годишна медикаментозна ремисия и 3 години без терапия (общо 7 години без епилетични пристъпи) да се възстанови пристьп на травмена
епилепсия. Експертното мнение е отрицателно.
На въпроса влияят ли симптомите
на всяко от заболяванията на способността на човек да управлява безопасно МПС и
ако да
- по какъв
начин, експертът е посочил, че влияят, защото всички прояви на епилепсията се
съпътстват с промяна или загуба на съзнанието, което възпрепятства
безопасността при управление на МПС. Прилаганите лекарствени препарати при болните от Епилепсия имат двойно
въздействие: Първото е въздействие върху болестните процеси в организма, в
случая на мозъчните структури и второто на поддържаща терапия. Прилаганите лекарствени препарати
въздействат на метаболитните процеси в главния мозък и на неврофункционалните
реакции на индивида в насока потискане. Забраната за шофиране произтича на
първо място от опасността за водача да получи епилептичен пристъп, а не от
това, че употребява невротропни вещества. Не трябва да се допуска страничните
ефекти на предписаните лекарства да влияят негативно при шофиране. Получилият
ги, трябва да преустанови употребата на лекарството и да потърси лекарска помощ.
Основно правило при подбора на предписваните лекарства от лекаря е да се
предпочита прякото им действие върху пациента, а не страничният ефект
Дали е възможно това произшествие
да е настъпило поради това, че е получил пристъп Б.Т., е евентуален въпрос.
Всичко е възможно, но не е допустимо, защото много дълъг е периодът на
безпристъпното протичане. Той е работил, той е спирал за почивки и е спазвал
тези пътните контроли. Недостатък е, че аутопсия нито французите са правили,
нито у нас е поискана, но кръвните изследвания, които са направени за
наркотици, алкохол и други средства са отрицателни.
Видно от приетата КОМИСИОННА
ТРОЙНА СМЕ пред въззивната инстанция на Б.Т. са поставени две основни диагнози – Епилепсия с МКБ G 40.6 и последици от вътречерепна
травма с МКБ Т 90.5. Двете диагнози са свързани, а избора за вграждане в
системата за класификациите на МКБ в тези случаи е мотивирно изцяло от
административно социалната дейност на избраната диагноза с цел получаване на
лекарства реимбурсирани от НЗОК. В този ред на мисли избраната диагноза под код
G 40.6 е универсална и не носи точния
медицински смисъл в конкретния случай. Реално лицето е страдало от
Симптоматична епилепсия със структурна етиология, проявена с немоторни пристъпи
с нарушаване на съзнанието с фокално начало с или без еволюция към моторни и
генерализирани епилептични пристъпи с нарушаване на съзнанието. Характерна
особеност в тези случаи е своеобразна „нестабилност“ или нерегулярност в
епилептичните пристъпи – дълги периоди без такива и при минимална провокация от
обичайни събития или с възрастта изява на такива до епизоди на много чести или
сгрупирани пристъпи. Тази особеност е налице като такава и в конкретния случай
– травмата е през 2000 година, след което е пил за кратко фенобарбитал, по
вероятно като профилактика на евентуални пристъпи и постоперативно, след което
е изявил епилептични пристъпи след около 7 г., което е станало повод и за
започването на комбинираната АЕТ. В казуса тъй като увредата на мозъчната тъкан
е дефинитивна и необратима в тези случаи потенциялния риск от епилептични
пристъпи остава дефинитивно в пъти по-висок отколкото на индивидите без такива
увреди.
По въпроса за излекуването на
пациента от това болестно състояние експертите заключават, че от практическа и
рационална гледна точка на медицината на доказателствата за такова „излекуване“
и по-специално в конкретния случай на симптоматична епилепсия в следствие на
дефинитивна мозъчна увреда не може да бъде обсъждано и реално постигнато. В
тези случаи чисто медицински е по-уместен термина „ремисия“, което се свързва с
липсата на нужда от лечебни мерки за контрол над определени симптоми. От
експертна гледна точка и особено в контекста на дееспособност /трудова или
друга/ развитието на заболяването при лицето в конкретния случай не може да се
коментира еднозначно и въобще като липса на заболяване, в смисъла на пълно
излекуване.
Заключението на експертите е категорично,
че лицето не е било медицински допустимо да шофира каквото и да е превозно
средство в обсъжданите периоди от травмата му през 2000г. и след това.
Формалното документиране и вменяване на тази забрана в случая е несъвършенство,
което не касае конкретни лекари в частност, тъй като от доказателствата е
допустимо различните лекари да не са били информирани за различните услуги в
здравната система и съответно касаещите ги събития. Вещите лица дават извод, че
в конкретното ПТП, при който лицето е загинало, не може еднозначно да се
коментират евентуални болестни прояви като причина за събитието. Такъв сценарий
е възможен, но при наличните факти-недоказуем.
При тези факти РС Пловдив е
приел, че са налични предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя
по чл.200 от Кодекса на труда. Присъдени са по 150 000 лева обезщетения за
неимуществени вреди на ищците – съпруга и дъщеря на починалия работник.
Отхвърлено е възражение на ответника за умишлено причиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия по
чл.201 ал.1 от КТ. Прието е възражение на ответника за проявена груба
небрежност по чл.201 ал.2 от КТ, като са установени нарушения на работника на задълженията му, вменени съгласно
длъжностната му характеристика и правилата за движение по пътищата. Обезщетенията са редууцирани с
80 % като на всеки от ищците е присъдена
сумата от по 30 000лв.
Предмет на въззивното обжалване в
казуса, съобразно чл.269 от ГПК, е само въпроса дали на основание чл.201 ал.1
от КТ в резултат на евентуален умисъл следва изобщо да отпадне отговорността на
работодателя за вреди или на основание чл.201 ал.2 от КТ в резултат на проявена
груба небрежност процента на съпричиняване трябва да се увеличи от 80% на 90%.
По първото възражение за наличие
на умисъл на работника /макар и евентуален/ за причиняване на увреждането, по
делото не са налични никакви доказателства. Съдебната практика в България по
наказателни дела безспорно приема, че колкото и да са тежки и многобройни
нарушенията на правилата за движение по ЗДвП и подзаконовите му актове, то само
това не е доказателство за проявен от дееца умисъл за настъпване на вредоносния
резултат. За наличието на умисъл следва да са налице и други доказателства,
които да сочат на ясно осъзнаване от дееца какво може да се причини с
поведението му по управление на МПС и желание или примиряване /съгласие,
допускане настъпването/ с тези вредоносни последици. Подобни доказателства по
настоящото дело не се сочат и не са събрани. Ето защо извода на РС Пловдив за
липса на хипотезата на чл.201 ал.1 от КТ е напълно правилен.
По второто възражение за наличие
на груба небрежност по чл.201 ал.2 от КТ и увеличаване на процента на
съпричиняване от 80% на 90%, съдът намира същото за основателно. С отговора на
исковата молба /л.31-л.38/ такова възражение е направено и съдът дължи
произнасяне по него. Вярно е че към този момент във фактическия обем на грубата
небрежност не е включено и здравословното състояние на пострадалия. Това обаче
като фактология е допуснато от РС Пловдив да се включи към предмета на
доказване с оглед на горното възражение, като е допусната и изготвена
медицинска експертиза по този въпрос. Това е било правилно решение на РС
Пловдив съобразно чл.147 т.1 от ГПК, защото болестното състояние на пострадалия
е било скрито от него при постъпване на работа при неговия работодател. Едва
след като работодателят е събрал информация за това е поискал изследване на
този факт. Неправилно обаче РС Пловдив е изследвал въпроса за здравословното
състояние на пострадалия само при обсъждане на въпроса за наличието на умисъл
по чл.201 ал.1 от КТ. Тези факти не сочат на умисъл, а на проявена груба
небрежност от работника по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ. Видно от практиката на
ВКС / Решение № 291 от
11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о. и Решение № 60 от 5.03.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о./ грубата небрежност е неполагане на грижа, според
абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност
- липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност.
В казуса е доказано, видно от
приетата тройна СМЕ, че пострадалия още преди постъпване на работа като шофьор
на товарен камион е страдал от Симптоматична епилепсия със структурна
етиология, проявена с немоторни пристъпи с нарушаване на съзнанието с фокално
начало с или без еволюция към моторни и генерализирани епилептични пристъпи с
нарушаване на съзнанието. Това заболяване с или без приемане на медикаменти е
било неизлечимо, а настъпването на нови пристъпи дори след години на липса на
такива е било очаквано и нормално при тази диагноза. При това положение
пострадалия работник не е било медицински допустимо да шофира каквото и да е
превозно средство от травмата му през 2000г. и след това. Този факт при
постъпването си на работа работникът е скрил от работодателя си и през цялото
време на действието на трудовия договор е работил като шофьор без да има право
на това по медицински причини. Тъй като работникът е длъжен да спазва ЗДвП,
както по длъжностна характеристика, така и по силата на самия ЗДвП и по силата
чл.126 т.2 от КТ, то това се явява проява на груба небрежност - липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни правила за безопасност при работата като шофьор,
управляващ камион по общодостъпните пътища в или извън България. Това
обстоятелство не е взето предвид от РС Пловдив, като основание за груба
небрежност, ето защо то се взема като такова от въззивния съд. В тази насока е
и Решение № 18 от 8.02.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 434/2011 г., III г. о. - Тежките
нарушения на правилата за движение по пътищата, станали причина за
пътнотранспортно произшествие при което е пострадал работникът или служителят,
съставляват груба небрежност по смисъла на чл.201 ал. 2 КТ
Според практиката на ВКС / Решение № 252 от 4.06.2009г. на ВКС по гр. д. № 447/2008г., II г. о и Решение № 14 от 1.03.2010г. на ВКС по гр.
д. № 3456/2008г., II г.о./ приетата груба небрежност е предпоставка за компенсации на вините, но не
е критерий за определяне на съотношението на тази компенсация, какъвто е
единствено обективното съотношение в приносите, респ. този на пострадалия. В
казуса обективното съотношение на приносите на работника и работодателя е
равен. Това е така, защото ако работодателя знаеше за заболяването на работника
и за невъзможността му да управлява МПС, нямаше да го назначи на работа и така
би се избегнало настъпването на вредите. От друга страна обаче работодателят
също следва да носи своята обективна отговорност, защото същият е търговец,
който се занимава с международен транспорт и при това си търговско и
професионално качество следва да полага грижата на добрия работодател, като не
се доверява на декларациите и медицинските документи представяни пред него от
желаещите да бъдат назначени на работа като шофьори лица, а сам да проверява
тяхното здравословно състояние. Видно от казуса при полагане на необходимата
грижа работодателя е разбрал сам в хода на делото за здравословните проблеми на
своя бивш работник. Същото това той е могъл да стори и преди да назначи
работника със негово съгласие, но не го е сторил. При условие, че управлението
на камиони по общодостъпните пътища е изключително рискова дейност, не само за
работниците-шофьори, но и за живота, здравето и имуществото на множество други
трети лица, то работодателя е бил длъжен и сам да проверява здравословното състояние
на бъдещите си професионални шофьори.
Ето защо останалите 20 % до
пълния размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да се
редуцира на половина с 10% и на ищците да се присъдят само 90% от определените
обезщетения за неимуществени вреди. Тоест сумата
от по 30 000 лева безщетение и за двете ищци за
неимуществени вреди, следва да се редуцира
на по 15 000 лева за всяка една ищца. В тази насока следва да се измени
обжалваното решение, като исковете над горните суми следва да се отхвърлят като
недоказани.
Предвид изхода на делото
право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него,
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. Исковата претенция на въззиваемите В.Т. и Б.Т. се отхвърля частично
ето защо присъденото на адв.М. адвокатско възнагражедние по чл.38 от ЗА от 3000 лв. за адвокатски хонорар, следва
да се редуцира на 2 330 лева, определен съобразно чл.7 ал.2 т.4 и ал.8 от Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Исковата претенция на
въззиваемите В.Т. и Б.Т. се отхвърля с 10 % ето защо разноските присъдени на
жалбоподателя „АИТ Интернешънъл
Транспорт” ЕООД следва да се увеличат с 10% и да му се присъдят над 8059,84лв.
до 8865,82 лв. Държавната такса в полза бюджета на съдебната власт по сметка на
ПРС, която е осъден да плати работодателят „АИТ Интернешънъл Транспорт” ЕООД
следва да се намали от 2 400 лева на 1 200 лева, съобразно намаления
размер на обезщетението.
Претенцията
на жалбоподателя направена с въззивната жалба е изцяло уважена, ето защо му се длъжат
изцяло разноските за тази инстанция. За
възивната инстанция „АИТ Интернешънъл Транспорт” ЕООД е направила разноски в
размер на 1 200 лв. за държавна такса /л.16/, 1 800 лева за
експертизата /л.58/, 7530 лева за адвокатски
хонорар /л.155/. Съдът намира направеното възражение на пълномощника на
въззиваемите за прекомерност на адвокатския хонорар на адв.П. на основание
чл.78 ал.5 от ГПК за основателно. В първата инстанция е платено адвокатско
възнаграждение на минимума на предвиденото по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и към настоящия момент няма основание съдът да се отклони от
това виждане, ето защо следва размера на адвокатския хонорар да се редуцира до
минимума по Наредбата №1. За обжалвания правен интерес от 30 000 лева по чл.7
ал.2 т.4 и ал.8 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения се дължат 1 930 лв., до която сума се намалява и
претендирания адвокатски хонорар. Или общо ще се присъдят на жалбоподателя
4 930 лв. за разноски пред въззивната инстанция.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение №
3992/22.11.2018г. по гр. дело № 6533/2017 г. на Районен съд – Пловдив ХV
граждански състав, в частта с която се осъжда „АИТ Интернешънъл
Транспорт” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.”Нестор Абаджиев” № 28а, да заплати на В.Б.Т., ЕГН: **********,***
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради смъртта
при трудова злополука, настъпила на 25.02.2015 г. в Шарай, департамент
Йор-е-Лоар, Франция, на съпруга й Б.Б.Т. над размера от 15 000 лева до
30 000 лева и в частта с която се осъжда „АИТ Интернешънъл
Транспорт” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.”Нестор Абаджиев” № 28а, да заплати на Б.Б.Т., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на законния си представител В.Б.Т., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради смъртта
при трудова злополука, настъпила на 25.02.2015 г. в Шарай, департамент
Йор-е-Лоар, Франция, на баща й Б.Б.Т. над размера от 15 000 лева до
30 000 лева, както и в частта относно разноските, в частта
с която е осъдено „АИТ Интернешънъл Транспорт” ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Нестор Абаджиев” № 28а, да заплати над размера от 3000лв. до 2 330 лева за адвокатски хонорар на основание чл.38 от Закона за адвокатурата на адв.Р.М. и в частта за дължима държавна
такса от АИТ Интернешънъл Транспорт” ЕООД, с ЕИК:
********* в полза бюджета на съдебната власт по сметка на РС Пловдив над сумата
от 1 200 лева до 2 400 лева, като вместо това
постанови:
ОТХВЪРЛЯ
иска предявен от В.Б.Т., ЕГН: **********,***
срещу „АИТ Интернешънъл Транспорт” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул.”Нестор Абаджиев” № 28а за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания поради
смъртта при трудова злополука, настъпила на 25.02.2015 г. в Шарай, департамент
Йор-е-Лоар, Франция, на съпруга й Б.Б.Т. над размера от 15 000 лева до
30 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ
иска предявен от Б.Б.Т., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на законния си представител В.Б.Т. срещу „АИТ
Интернешънъл Транспорт” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.”Нестор Абаджиев” № 28а за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания поради смъртта при
трудова злополука, настъпила на 25.02.2015 г. в Шарай, департамент Йор-е-Лоар,
Франция, на баща й Б.Б.Т. над размера от 15 000 лева до 30 000 лева.
ОСЪЖДА В.Б.Т., ЕГН: **********,*** и Б.Б.Т., ЕГН **********
*** да заплатят на „АИТ Интернешънъл Транспорт” ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Нестор Абаджиев” № 28а сумата от
още 805,98 лева за разноски пред първата инстанция и сумата от 4 930 лева за разноски във въззивната
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му
част
Решението е
постановено с участието на третото лице помагач на ответника - ЗАД «Алианц България»,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. «Княз
Дондуков» № 59
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.