Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Елин Пелин, 12.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание
на дванадесети април
през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Ирина Борисова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 770 по
описа за 2019 година на РС Елин
Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422, ал.1 от
Твърди се, че
„П.П.Ф.” е
предоставило на ответницата
кредит в размер на 2779,90 лева, като сумата е изплатена от кредитора по
начина, уговорен в чл.1 от договора, с което ищецът е изпълнил задължението си
по него. Усвояването на посочената сума от ответницата е удостоверено с
полагането на подписа й в поле
„Удостоверяване на изпълнението“. Въз основа на чл.3 от договора, за ответницата е възникнало
задължението да погаси заема на 36 месечни вноски, всяка по 104,73 лева, които
съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно
годишния процент на разходите – 23,38 % и годишния лихвен процент – 20,82 %
посочени в параметрите по договора. Длъжникът Т. е преустановила плащането на
вноски по кредита на 05.07.2018 г., като към тази дата са погасени 16 месечни
вноски. На основание чл.5 от договора вземането на ищеца е станало изискуемо в
пълен размер ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин,
ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 2060,28 лева,
представляващ оставащите 20 броя погасителни вноски към 05.08.2018 г. към която
дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората
непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Това
принуждава кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която
изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси.
Поканата е изпратена на адреса, който е деклариран в договора, а съгласно чл.9
от същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати от
кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора.
Ищецът прави искане, в случай, че установителният
иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането по кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то да се приеме, че при условие на евентуалност, предявява
осъдителен иск. Счита, че същият осъдителен иск има характер на волеизявление
за обявяване на кредита за изискуем чрез връчване на препис от същия на
ответната страна.
Тъй като ответницата не е
заплатила задълженията си към ищцовото дружество, то
е депозирало заявление по реда на чл.410 от ГПК въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 286/2019 г. по описа на Районен съд Елин Пелин, по което е
издадена заповед за изпълнение. С оглед дадени на ищеца указания за предявяване
на иск на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, той е предявил настоящия иск.
Претендират се и направените разноски по двете производства.
Ответницата не е открита на
известните по делото адреси, поради което призоваването й е извършено съобразно
разпоредбата на чл.47 от ГПК и съдът й е назначил особен представил – адв. Г.К.
- САК. Препис от исковата молба и доказателства са връчени на ответницата В.Н.Т.
чрез назначения й особен представител – адв.К., който
в срока по чл.131 от
Оспорва авторството на подписа, положен в графа „Кредитополучател“ на
представения с исковата молба Договор за потребителски паричен кредит с № ЕМLN-14403369/31.01.2017 г. с твърдението, че това не е подписа
на лицето Т..
Релевира възражение, че в нарушение
разпоредбата на чл.5 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ на ответницата не
е предоставена преддоговорна информация във връзка
със сключване на договора за потребителския кредит, както и че приложения към
исковата молба Стандартен европейски формуляр за предоставяне информация за
потребителски кредит – приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК не е изпълнен с
шрифт не по-малък от 12.
Прави възражение, че в нарушение на
разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК формата на самия договор не е изпълнена с
шрифт не по-малък от 12. С шрифт по-малък от 12 са изписани както условията по
договора, така и сключената застраховка „защита на плащанията“. При доказана
основателност на възраженията по т.2.2 и т.2.3 се моли съдът да прогласи
нищожността на договора за потребителски кредит, от който ищеца черпи права
поради липса на изискуема от закона форма.
Оспорва и обстоятелството, че приложената към
исковата молба „последна покана“ от ищеца – кредитор не е връчена надлежно на
ответницата-длъжник, поради което волеизявлението на кредитора за възникване на
предсрочна изискуемост не е достигнало до длъжника. Уговорената в договора
предсрочна изискуемост не настъпва автоматично при неплащане на съответните
вноски, а с упражняване правомощието на кредитора да направи кредита предсрочно
изискуем. След като това изявление не е достигнало до задълженото лице и след
определения срок за изпълнение, същото изпада в забава и настъпват последиците
на предсрочната изискуемост на задължението по договора. По смисъла на чл.60,
ал.2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ изявлението на кредитора, че задължението
е обявено за предсрочно изискуемо следва да е доведено до знанието на длъжника
при това в предхождащ заявлението момент.
Възразява и срещу претендираната от ищеца
договорна възнаградителна лихва, тъй като
обстоятелството, че предсрочната изискуемост на кредита, поражда задължение за
кредитополучателя да върне получената сума в цялост, респ. остатъка от същата,
изключва наличието на основание за формиране на договорна лихва, имаща възнаградителен характер. Самото кумулиране
на две обезщетения за забава на длъжника, касаещи един и същи период би довело
до неоснователно обогатяване на кредитора, което действащият в страната правов
ред не допуска. Съобразената законова уредба на договора за потребителски
кредит в Закона за потребителския кредит изпадането на длъжника в забава
обуславя правото на кредитора да търси единствено мораторна лихва за периода на
същата и то съизмеримата с лимитирания размер законна лихва – арг. от чл.19 от ЗПК. В този смисъл е и практиката на ВКС
обективирана в Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч.тл.д.
№ 797/2010 г. на ВКС.
Оспорва се и заявената претенция по размер и
представеният с исковата молба погасителен план към договора, с твърдението, че
същият е изготвен за нуждите на настоящия процес, поради което не би могъл да
се ползва с материална доказателствена сила.
Излага аргументи, че съгласно трайната
практика на ВКС, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно
задължение или иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за дадено без основание, съдът е длъжен да провери действителността на
договора и на наведени от страните основания
при следните хипотези – нарушение на добрите нрави; при неравноправни
клаузи във вреда на потребителя; при нарушаване на императивни правни норми,
които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение,
че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства.
Излагат се доводи в тази насока.
С отговора на исковата молба се оспорва и
наличието на настъпила предсрочна изискуемост на вземането, което да обуславя
основателността на исковата претенция с твърдението, че волеизявлението на ищеца за предсрочната
изискуемост на кредита не е достигнало до ответника. Излага подробни доводи в
тази насока.
Оспорва се и предявения евентуален осъдителен
иск, като се твърди, че не следва да се уважи в случай, че релевираните
възражения за нищожност и недействителност на сключения договор за
потребителски кредит, в т.ч. и поради наличие на неравноправни клаузи бъдат
намерени за основателни.
Съдът след като се запозна с
представените по делото доказателства и становищата на страните, намери за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от ч.гр.д. № 286/2019 г. по описа
на РС Елин Пелин, въз основа на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК депозирано от
заявителя „П.П.Ф.“ е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 242/01.04.2019 г. против длъжника В.Н.Т.. Присъдени са
следните суми: 1722,65 лева – главница;
сумата от 337,63 лева възнаградителна лихва, сумата
от 103,29 лева законна лихва за забава за периода от 05.08.2018 г. до 08.03.2019 г, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 26.03.2019
г. до окончателното й изплащане. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане от 31.07.2019
г. на заявителя е указано на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
уведомяването.
Разпореждането е съобщено на заявителя на
23.08.2019 г., като настоящият иск съдът намира за допустим, тъй като е
предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК от надлежна страна против лице, за което
се твърди, че дължи процесните суми на ищеца, поради което ищецът е легитимиран
да предяви искането си.
От представените по делото и приети от
съда писмени доказателства се установява, че между П.П.Ф.
и ответника В.Н.Т. е сключен Договор за потребителски паричен кредит с № ЕМLN-14403369/31.01.2017 г., по силата на който е предоставена
сумата в размер на 2779.90 лева. Представен е и Погасителен план към Договора за потребителски паричен кредит уреждащ
сроковете и условията на погасяването на кредита, видно от който е, че
последната падежна дата е на 05.12.2019 г.. Представени са и условия по договора за кредит, в които на
всяка страница фигурира подпис от кредитополучателя В.Н.Т..
Ищецът
е предоставил и Общи условия за Застраховка защита на плащанията на
кредитополучателите на „Привилегия“,
медицински въпросник за приемане на застраховане и Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
По делото е представена и последна покана до
ответника Т. с дата 09.08.2018 г. касаеща просрочените й задължения по Договора
за кредит от 31.01.2017 г. без да се ангажират доказателства, че същата е
стигнала до знанието й.
Представени са извлечение от Търговския
съд в гр.Париж относно актуалното състояние на дружеството ищец.
От заключението на изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 01.02.2017 г. ищецът П.П.Ф. е превел чрез преводно нареждане на кредитен превод с
номер на банковата референция 000004309544 по заявената от кредитополучателя
банкова сметка ***л В.Н.Т. сумата от 2425.00 лева, която представлява разликата
от общия размер на кредита 2779,90 лева и удържаните суми за „Такса ангажимент“
– 75.00 лева и застраховка „Защита на плащанията“ – 279,90 лева с основание за
плащане съгласно договор ЕМLN-14403369. Кредитният ресур е усвоен от
кредитополучателя В.Н.Т. на 31.01.2017 г. и е в размер на 2779,90 лева.
Размерът на вземането от кредитора към 05.08.2018 г. – твърдяната от ищеца дата
на настъпване на предсрочна изискуемост е в общ размер на 1782,70 лева, от
които главница в размер на 1722,65 лева,
договорна възнаградителна лихва за периода от
01.02.2017 г. до 05.08.2018 г. в размер на 59,71 лева, Такса ангажимент – 75.00
лева; застраховка „Защита на плащанията“ – 279,90 лева и законна лихва за
забава за периода от 06.07.2018 г. до 05.08.2018 г. в размер на 0,34 лева. От
отпусната сума по главницата в размер на 27779,90 лева са удържани суми Такса
ангажимент – 75.00 лева; застраховка „Защита на плащанията“ – 279,90 лева и
законна лихва за забава за периода от 06.07.2018 г. до 05.08.2018 г..
Ответницата Т. е внесла суми, чиито общ размер възлиза на 1710.00 лева. Към
момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 26.03.2019 г.
задължението на ответницата В.Т. по процесния договор
е в общ размер на 1893,72 лева, от които
главница в размер на 1722,65 лева; договорна възнаградителна
лихва за периода от 05.07.2018 г. до 05.08.2018 г. в размер на 59,71 лева и
законна лихва за забава за периода от 06.07.2018 г. до 25.03.2019 г. в размер
на 111,36 лева. Лихвата за забава върху
сумата от 39,91 лева за периода от 06.07.2018 г. до 06.08.2018 г. възлиза на
0,34 лева. Законната лихва за забава изчислена върху сумата от 1722,65 лева за
периода от 06.08.2018 г. до 26.03.2019 г. датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение възлиза на 111,02 лева. Общият размер на
законната лихва за забава за периода от 06.07.2018 г. до датата на входиране
на заявлението – 26.03.2019 г. възлиза на 11,36 лева.
От протокол № 32/29.03.2021 г. за
извършена съдебно-графиеска експертиза на документи
се установява, че всички подписи, положени от името на В.Н.Т. в Договор за
потребителски паричен кредит ЕМLN-14403369 от 31.01.2017 г. на
редовете „Подпис на клиент“ и „кредитополучател“, находящи се от страница 1 до
страница 6 са изпълнени от В. Н.Т..
Ръкописният буквен и цифров текст „В.Н.Т. 31.01.2017“ изпълнен на страница 6 в
Договор за потребителски паричен кредит ЕМLN-14403369 от 31.01.2017 г. в графата в табличен вид „Кредитополучател и
дата“ е изпълнен от В.Н.Т..
По делото бе изслушана и
съдебно-техническа експертиза, в заключението на която се сочи, че шрифта
използван в „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит – Приложение № 2 към чл.5 ал.2 от ЗПК и Договор за
потребителски паричен кредит ЕМLN-14403369 от 31.01.2017 г. е
както следва: за документ Договор за потребителски паричен кредит ЕМLN-14403369 от 31.01.2017 г.: - „Garamond-Bold“ – 11,3 рt; „Garamond“ - 11,3 рt; „IDAutomationНС39М“ - 11,3 рt; „SymboIMT“ - 11,3 рt; - „TimesNewRomanPSMT“ - 7,5рt. За документ „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредит – Приложение № 2 към чл.5 ал.2 от ЗПК“: - „Garamond“ - 11,3 рt; - „Garamond-Bold“ – 11,3 рt; „АrialМТ“ - 7,5рt. Изследваните документи са
изготвени с шрифт „Garamond“ - 11,3 рt, като експертизата дава подробно описание на използваните допълнителни шрифтове,
както и кои части – текстове са изпълнени с тях. Договор за потребителски
паричен кредит ЕМLN-14403369 от 31.01.2017 г. и
„Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредит – Приложение № 2 към чл.5 ал.2 от ЗПК“ са изготвени с шрифт „Garamond“ - 11,3 рt и „Garamond-Bold“ – 11,3 рt за удебелените части. Разлики
има в шрифта на изписаните страници на документите, както следва: за документ
Договор за потребителски паричен кредит ЕМLN-14403369 от 31.01.2017 г. номерата на страниците са изписани с шрифт “TimesNewRomanPSMT“ - 7,5рt. За документ „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредит – Приложение № 2 към чл.5 ал.2 от ЗПК“ номерата на
страниците са изписани с шрифт „АrialМТ“ - 7,5рt. В документа Договор за потребителски паричен кредит ЕМLN-14403369 от 31.01.2017 г. са използвани допълнителни
шрифтове, както следва: - на страница 1 шрифт „IDAutomationНС39М“ - 11,3 рt“ изобразяващ баркод и номер ЕМLN-14403369 – в горен десен ъгъл на документа; на стр.3 шрифт „SymboIMT“ - 11,3 рt, изобразяващ знак „ “, подробно описани в приложение № 1
и № 3 към експертизата. Представените Договор за потребителски паричен кредит
ЕМLN-14403369 от 31.01.2017 г. и „Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит – Приложение № 2 към чл.5
ал.2 от ЗПК“ са изпълнени с шрифт „11,3 рt“ и „7,5 рt“.
С оглед така установеното от фактическа
страна, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим,
тъй като е налице правен интерес от воденето
на настоящото производство, като
интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение;
връчването на тази заповед на основание чл.47, ал.5 от ГПК и
спазване на срока по чл.415, ал.1 от ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл.422, ал.1 от ГПК е установяване съществуването на обективираните вземания в Заповед за изпълнение на парично задължение № 242 от 01.04.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 286/2019 г. по описа на РС-
Елин Пелин към датата
на подаване на заявлението.
Успешното провеждане на този иск има
за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение
и осигуряване на възможност
за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл.416 от ГПК/. Предвид изложеното, е налице
съществуването на правен интерес за заявителя
от предявения иск.
За да бъде уважен искът по чл.422 от ГПК,
ищецът следва да установи, че с ответницата по делото са сключили договор за
заем, че ищецът е изпълнил договорните си задължения за предоставяне на
заемната сума, поради което за ответника е възникнало задължение да върне
предоставената му сума.
В случая от представените по делото
доказателства се установи наличието на валидно възникнали договорни
правоотношения между ищеца и ответницата въз основа на сключен Договор за потребителски паричен кредит ЕМLN-14403369 от 31.01.2017 г. и Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, които са
двустранно подписани, съдържат необходимите реквизити и надлежно удостоверяват
възникването на облигационна връзка между страните. Наличието на валидно
облигационно правоотношение се установява и от изслушаната съдебно-графическа
експертиза, която потвърди, че ответницата Т. е положила подписа си в процесния
договор.
Договорът за заем, от който ищецът черпи правата си, е сключен от
ответницата в качеството й на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК –
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради
което представлява договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК.
По
отношение на възражението
на ответника, че длъжникът не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на претендираното вземането, съдът счита същото за основателно, по
следните съображения: независимо, че ищцовото
дружество не е банка, а финансова
институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, даденото в т.18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК разрешение за
необходимостта преди подаване на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем следва да
намери приложение по аналогия. Липсват правни аргументи, които да обосноват различно третиране на
предсрочната изискуемост на кредитите или заемите, отпускани от небанкови
финансови институции и тези които се предоставят от банките. Кредиторите, които са финансови институции и
предоставят заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства, не би следвало да са освободени от задължение да обявяват на
длъжника, че считат кредитът за предсрочно изискуем, тъй като това би поставило
тези длъжници в привилегировано положение спрямо банката, която също по
занятие, както и финансовата институция предоставя в заем парични средства за своя сметка и за
свой риск. От друга страна кредитополучателите по договори сключени с небанкови
финансови институции биха били в по-неблагоприятно положение спрямо
кредитополучателите по договори за банков кредит. Ето защо и при вземания,
произтичащи от договор за кредит по който страна е финансова институция по
смисъла на чл.3 от ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане
на определен брой вноски, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това негово
волеизявление да е достигнало до кредитополучателя.
В този смисъл постигнатата с процесния
договор уговорка, че при неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно
изискуем и без да се уведомява длъжника, не поражда действие, ако финансовата институция изрично не е заявила
че упражнява това свое право да обяви кредита за предсрочно изискуем и
волеизявлението да е достигнало до кредитополучателя. В този смисъл е и Решение
№ 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по т.д. № 1831/2017 г. II т.о. ТК, с което е прието, че предсрочната изискуемост по вземането по
договор за заем за потребление по чл.240 от ЗЗД, уредена в нормата на чл.71 от ЗЗД, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно
волеизявление, което следва да достигне до насрещната страна и може да породи
действие, само ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора.
В конкретния случай по делото не
се установява ищецът да е обявил кредита за предсрочно изискуем чрез изпращане
до ответницата по надлежния ред уведомление, което да е стигнало до нейното
знание, или да е налие фингирано
връчване.
Всичко изложено обуславя извод за неоснователност на
предявените главни искове, поради липса на обявена преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение предсрочна изискуемост на
вземането, поради което съдът следва да разгледа предявените при евентуалност
осъдителни искове.
В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г.
по т.д. № 193/2018 г., ТК на ВКС, според което условие за разглеждане на
осъдителни искове, съединени при условията на евентуалност с установителни
искове по чл.422 от ГПК е отхвърлянето на установителните искове, поради
ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, тъй като в исковата молба се въвежда ново обстоятелство.
Приема се, че уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на банката за
настъпване на предсрочната изискуемост се осъществява с получаване на
обективираното в исковата молба изявление – връчването на ответника на препис
от исковата молба, с която е предявен и осъдителен иск. Прието е също така, че
при назначаване на особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК с
връчването на препис от исковата молба и на уведомление за предсрочна
изискуемост на особения представител се счита, че е налице надлежно уведомяване
на длъжника ответник по делото.
В случая ответникът навежда
доводи за неспазване изискванията за изготвяне на договора със шрифт не
по-малък от 12, с твърдение, че това е основание за неговата недействителност,
поради нарушение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра за всяка една от страните
по договора. Неразделна част от договора са и общите условия, като всяка
страница се подписва от страните по договора.
Доводите на ответника, настоящият състав
намира за основателни, тъй като в процесния случай се установи, че представените по делото оригинали на Договор
за потребителски паричен кредит ЕМLN-14403369
от 31.01.2017 г. и „Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит –
Приложение № 2 към чл.5 ал.2 от ЗПК“ след извършеното им изследване, са
изготвени със шрифт по-малък от 12, което е самостоятелно основание за
недействителността на договора по чл.22 от ЗПК. В случая от заключението на
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза по несъмнен начин се
установи, че шрифтът използван за посочените документи не надвишава размер
„11,3 рt“, а в някои части е използван и
значително по-малък по размер шрифт.
Ищецът навежда доводи, че изискването на цитираната разпоредба в
частта й по отношение размера на шрифта противоречи на Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., тъй като въвежда непредвидени в директивата изисквания към страните по договора, като липсват и изисквания за шрифта, на който е написан договора за кредит, поради
което и не следва да бъде
прилагана разпоредбата на
чл.10 ал.1 от ЗПК. Настоящият състав не споделя тези
доводи на ищцовата страна, тъй като в преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е посочено, че изискването цялата необходима на потребителя информация да бъде представена
в договора ясно и кратко, цели на потребителя да бъде дадена
възможност да се запознае със своите права и задължения, като от една страна
клаузите на договора трябва да бъдат
формулирани по начин, който е достъпен за средния
потребител, а от друга да са напечатани със шрифт,
който позволява лесното им прочитане
и който не е твърде дребен, за да се
избегне опасността той да бъде
пренебрегнат от страна на потребителя. Ето защо съдът
намира, че изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК не въвежда допълнителни изисквания към договора за кредит,
а единствено критерии,
поради което и възраженията
на ищеца в тази насока са неоснователни.
Съобразно извода
за несъответствие на договора с изискванията, предвидени с разпоредбите
на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.2
от ЗПК, приложение намира разпоредбата на чл.22 от ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит е недействителен при неспазване на изчерпателно посочените изисквания. Ако договорът е недействителен, според чл.23
от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи
по кредита. В случая чистата стойност на кредита е в размер на 2425.00 лева, от
която съобразно заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза, от страна на ответницата са извършени плащания в размер на 1057,25 лева за главница и 652,75 лева
договорна възнаградителна лихва, като общият размер
на заплатената сума по договора от страна на ответницата възлиза на 1710.00
лева. Ето защо след като от сумата от 2425.00 лева се приспадне сумата от 1710.00 лева,
се установява, че ответницата дължи на ищеца сума в размер от 715.00
лева, представляваща чистата стойност на получения кредит за главница, поради
което искът в останалата му част за
разликата до предявения размер от 1722,65 лева се явява неоснователен и като
такъв подлежи на отхвърляне. Неоснователни се явяват и претенциите за заплащане
на сумата от 337,63 лева възнаградителна лихва и
103,29 лева законна лихва за забава за периода от 05.08.2018 г. до 08.03.2019
г., както и искането за заплащане на законна лихва считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски съразмерно уважената част
на иска. Ищецът претендира разноски сторени в заповедното производство, но
такива не му се следват, тъй като исковете по чл.422 от ГПК са отхвърлени
изцяло като неоснователни, с изключение на внесената държавна такса, която се
приспада и в исковото производство и е в размер на 43,27 лева. В исковото
производство ищецът е реализирал разноски в размер на 168,91 лева внесена
държавна такса, 200.00 лева заплатено възнаграждение за вещо лице, 580.00
лева възнаграждение за назначения особен
представител, 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи на основание чл.78, ал.8 вр. чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ,
възлизащи общо на 1048,91 лева. Съразмерно
уважената част на иска ответницата дължи на ищеца сума в размер на 346,63 лева.
По делото е изплатено от бюджета на съда
възнаграждение на две вещи лица по приетите съдебно-техническа и съдебно-глафическа
експертизи в общ размер от 450.00 лева. Следователно платените
на вещите
лица възнаграждения съставляват разноски по предявените искове, при което в съответствие с чл.78, ал.6 от ГПК ищецът дължи съразмерна част от разноските,
а именно сумата 310.29 лева платими по смета на РС Елин Пелин. Над този размер разноските следва
да бъдат възложени на ответницата
съразмерно отхвърлената част от исковете, като сщата бъде
осъдена да заплати по сметка на РС Елин Пелин сумата от 148.71 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск от П.П.Ф.ЕИК
…… със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.”М.”,
Б. п. С., бл….., чрез пълномощника юрисконсулт Н. М.,
с който
се иска от
съда, да приеме за установено,
че ответникът В.Н.Т., ЕГН ********** ***, дължи на ищеца следните суми: сумата от 1722,65 лева –
главница; сумата от 337,63 лева възнаградителна
лихва, сумата от 103,29 лева законна лихва за забава за периода от 05.08.2018 г. до 08.03.2019 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 286/2019 г. по описа на РС Елин Пелин –
26.03.2019 г., до окончателното изплащане на дължимите суми по предоставен
Договор за потребителски паричен кредит с № ЕМLN-14403369/31.01.2017 г.
ОСЪЖДА В.Н.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на П.П.Ф.ЕИК…… със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ж.к.”М.”, Б. п. С., бл…., чрез пълномощника
юрисконсулт Н.М.сумата от 715.00 лева
/седемстотин и петнадесет лева/ главница
дължима по Договор за потребителски паричен кредит с № ЕМLN-14403369/31.01.2017 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част за разликата до пълния предявен размер за главница от 1722,65 лева,
както и исковете за заплащане на сумата от 337,63 лева /триста тридесет и седем
лева и шестдесет и три стотинки/ възнаградителна
лихва, сумата от 103,29 лева /сто и три лева и двадесет и девет стотинки/ законна
лихва за забава за периода от 05.08.2018
г. до 08.03.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 286/2019 г. по
описа на РС Елин Пелин – 26.03.2019 г., до окончателното изплащане на дължимите
суми по предоставен
Договор за потребителски паричен кредит с № ЕМLN-14403369/31.01.2017 г.
ОСЪЖДА В.Н.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П.П.Ф. ЕИК…… сторените в исковото производство
разноски в размер на 346,63 лева /триста четиридесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА В.Н.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на РС Елин Пелин сумата от 148.71 лева /сто четиридесет и осем лева и
седемдесет и една стотинки/.
ОСЪЖДА П.П.Ф.ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Елин Пелин
сумата от 310.29 лева /триста и десет лева и двадесет и девет стотинки/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на П.П.Ф.ЕИК……. за присъждане на съдебно-деловодните разноски по ч.гр.д. № 286/2019 г. по описа на РС Елин Пелин в размер на 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След
влизане на решението в сила, ч.гр.д. № 286/2019 г. по описа на РС Елин Пелин,
да бъде върнато в деловодството на съда, като към същото бъде приложен заверен
препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: