№ 17152
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х. Гражданско дело №
20221110166619 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от Г. А. Л. искова молба,
срещу „К.К.Х.Б.К.Б.“ АД, с която е предявена искова претенция с правно основание
чл. 200 ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 15 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
боли и страдания, в резултат на настъпила на 08.01.2021 г. трудова злополука, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от дата на настъпване на увреждането –
08.01.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.
С протоколно определение от 19.05.2023г. /протокол л. 136/, на основание
чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска, чрез увеличаване размера на
претенцията от 15000.00лв. на 18 000.00лв.
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
страните са се намирали в трудово правоотношение от 21.09.2018 г., по силата на което
е заемала при ответника длъжността „магазинер, суровини и материали“ с място на
работа в гр. Банкя, и работно място в гр. Банкя, производствен център Банкя, отдел
Склад. Сочи, че на 08.01.2021 г. е била на работа, като около 15.00 часа, докато
извършвала дейност по приемане на материал, разговаряла с Б.И.В., който се намирал
на мотокар. След разговора ищцата се насочила към административната част на
сградата, а Б.В. запалил мотокара и предприел маневра на заден ход, не забелязал
преминаващата в този момент зад мотокара Г. Л., вследствие на което я ударил. В
резултат на описаното на ищцата били причинени телесни увреждания, след което
същата била откарА. по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където била
поставена диагноза: счупване на метатарзална кост, болка и оток в дясното ходило. На
11.01.2021 г. ищцата била хоспитализирА. в МБАЛ „Люлин“ ЕАД, където поставили
диагноза счупване на метатарзална кост, закрито, и на същия ден претърпяла операция.
Твърди, че е била изписА. от лечебното заведение с направление за извършване на
рехабилитация. На 13.07.2021 г. била хоспитализирА. в „Специализирани болници за
рехабилитация-Национален комплекс“ ЕАД, Филиал Кюстендил, за провеждането на
рехабилитация, като била поставена диагноза: последици от други счупвания на
долен крайник за лечение включващо други видове рехабилитационни процедури,
болки в дясното ходило. Сочи, че уврежданията са обусловили трайно затруднение в
1
движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и представлявали
средна телесна повреда. Излага, че и към момента продължавал възстановителният
период, както и че изпитвала болки и страдания продължителен период. С декларация
за трудова злополука № 1/11.01.2021 г. сочи, че ответникът е уведомил НОИ ТП
София-град за настъпилото събитие, след което било извършено разследване, въз
основа на което издадено Разпореждане № 30210/19.01.2021 г., с което декларирА.та
злополука била приета за трудова. При тези твърдения моли съда да уважи предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
не оспорва, че страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата на
сключен помежду им трудов договор. Не оспорва и настъпването на трудовата
злополука по описания от ищцата начин. Излага, че всички служители на ответното
дружество са застраховани за сметка на работодателя за риска за живота им, трайна или
временна неработоспособност от трудова злополука. Сочи, че веднага след настъпване
на трудовата злополука, са уведомили застрахователна компания ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“
ЕАД, която изплатила застрахователно обезщетение в полза на ищцата в размер на
654,70 лева на 01.04.2021 г., която сума ответникът счита, че следва да бъде
приспадната от обезщетението. На следващо място излага, че злополуката е настъпила
пред административната сграда на ПЦ Банкя /паркинг зона/, което място не било
определеното за ищцата работно такова. Сочи, че при преминаване през паркинг зоната
пред административната сграда, служителите следва да носят предоставени ЛПС –
светлоотразителна жилетка и предпазни работни обувки, каквито твърди, че са
осигурени на ищцата. Излага също и че за описаното са провеждани обучения,
презентации и инструктажи. Поддържа, че при настъпването на злополуката, ищцата е
говорила по телефона, което отнело вниманието , че в нарушение на правилата за
безопасност се е движила зад мотокара и след като информирала мотокариста, че ще
тръгне в посока входа на административната сграда се върнала назад. Освен
описаното, ответникът подчертава, че злополуката е настъпила на паркинг зона,
предназначена за движение на МПС, а не на пешеходци. С оглед изложеното счита, че
ищцата е проявила груба небрежност, и прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в нарушения на чл. 126, т.6 КТ, чл. 33 ЗЗБУТ,
„Основни правила за безопасност“, „10 златни правила“, „първоначален/встъпителен
инструктаж по здравословни и безопасни условия на труд и противопожарна
безопасност“, „Периодичен инструктаж - производство“ и от „Правилника за
вътрешния трудов ред“. Оспорва и размера на претенцията, като счита, че същият е
завишен. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за осъждане на ответника
да заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в боли и страдания, в резултат на настъпила на
08.01.2021 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
дата на настъпване на увреждането – 08.01.2021 г. до окончателно изплащане на
сумата.
С протоколно определение от 19.05.2023г. /протокол л. 136/, на основание
чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска, чрез увеличаване размера на
претенцията от 15000.00лв. на 18 000.00лв.
По иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или
2
служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряван - чл. 200, ал. 3 от КТ.
За да е осъществен състава на чл. 200, ал. 1 от КТ следва да са налице следните
юридически факти, а именно - да е съществувало валидно трудово правоотношение
между страните по делото, да е настъпила трудова злополука, професионално
заболяване или смърт, претърпени от работника в срока на действие на трудовото
правоотношение, състояние на временна неработоспособност или трайно намалена
работоспособност, или смърт, наличие на причинно-следствена връзка между
състоянието на временна нетрудоспособност, трайната неработоспособност или смърт
и трудовата злополука, вреда - имуществена или неимуществена и причинно-
следствена връзка между трудовата злополука, професионалното заболяване или
настъпилата смърт и вредата.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
плащане на претендираното обезщетение, както и възражението си за съпричиняване, а
именно, че ищцата е допринесла за настъпването на трудовата злополука, като е
допуснала „груба небрежност“ при изпълнение на трудовите си задължения.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са се намирали в трудово
правоотношение, възникнало въз основа на сключен трудов договор, по силата на
което ищецът е заемал длъжността „магазинер, суровини и материали“ с място на
работа в гр. Банкя, и работно място в гр. Банкя, производствен център Банкя, отдел
Склад, в срока на което, при изпълнение на служебни задължения на 08.01.2021г.,
ищецът е претърпял злополука, при която е получила счупване на метатарзална кост,
която е приета за трудова по надлежния ред.
Съгласно легалната дефиниция дадена в чл. 55, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ "трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето,
стА.ло през време и във връзка или по повод на извършвА.та работа, както и при
всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
неработоспособност или смърт". В ал. 2 на същата правна норма са посочени
случаите, които са приравнени на трудова злополука. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Кодекса
за социално осигуряване компетентния орган, който приема или не приема една
злополука за трудова е длъжностното лице, определено от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Това лице следва
въз основа на документите в досието с разпореждане да се произнесе в 7-дневен срок
от декларирането. Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по
реда на чл. 117 КСО.
В процесния случай от приложеното на л. 3 копие на Разпореждане №
30210/19.01.2021г., се установява, че декларирА.та от работодателя злополука /копие на
декларация л. 4/, претърпяна от ищцата на 18.01.2021г., е приета за трудова такава по
смисъла на чл. 55 КСО.
Процесното увреждането е причинило неработоспособност на ищеца – в случая
временна неработоспособност, видно от представените доказателства и заключението
на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-медицинска експертиза.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
медицинска експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от
лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че при
процесния инцидент Г. Л. е получила следните увреждания: счупване на базата на 5-та
предходилна кост, пукване на главичката на 4 – та предходилна кост и рА. в областта
на ходилото. Експертът е посочил, че медикобиологичният характер на увреждането е
3
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни,
проведено е лечение, изразяващо се в хирургична обработка на рА.та и поставяне на
имобилизационна шина на дясното ходило за 30 – дни. Видно от заключението по
време на възстановителния период не са настъпили усложнения, като прогнозата за
пълно възстановяване е добра. На следващо място вещото лице е посочило, че при
извършения преглед се е установило добро общо състояние на пострадалата, наличие
на белег от разкъсноконтузната рА. с неправилна форма и диаметър около 3 см, в
областта на главичките на 3-ти, 4-ти и 5-ти предходилни кости на дясното ходило. В
отговор на служебно поставена от съда задача, експертът е посочил, че при наличие на
предпазно бомбе на работните обувки, не би се получила рА.та на предната част на
ходилото, но въпреки подобни обувки отново би се получило счупването на 5-та
предходилна кост, тъй като мястото на счупване е извън зоната на защита на
предпазното бомбе на работните обувки.
В унисон със заключението на вещото лице са и показанията на разпитаните по
делото свидетели. По време на разпита /протокол л. 136/, както свидетелите на ищеца,
така и този на ответника, потвърдиха обстоятелството, че на процесната дата ищцата
по време на работа е претърпяла трудова злополука. Така по време на разпита
свидетелят Даниела А. /сестра на ищцата/ потвърди, че началото на 2021г., сестра й и
се обажда, като и казва, че през крака й е минал мотокар, след което са я приели в
болница „Люлин“, претърпяла е хирургическа интервенция на десния крак.
В подкрепа на изложеното от този свидетел са и показанията на другия свидетел,
ангажиран от ищеца, а именно В.Л., която заяви, че е приятелка на ищцата, като на
процесната дата я поканила на гости, но след като Г. Л. се забавила час-два,
свидетелката й се обадила по телефона и разбрала, че е претърпяла трудова злополука.
Наличието на претърпяна трудова злополука намира опора и в показанията на
ангажирания от ответното дружество свидетел В.Д. /служител на „К.К.“/, която
посочи, че към процесната дата е заемала длъжността „ръководител здраве и
безопасност“, не е била пряк очевидец, но с оглед заемА.та от нея длъжност е била
уведомена и след като е отишла на мястото на инцидента ищцата вече е била закарА. в
лечебно заведение.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като последователни,
хронологично издържани и кореспондиращи с остА.лия събран по делото
доказателствен материал.
От показанията на свидетелите на ищеца, заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-медицинска експертиза се обуславя категоричния извод, че
ищцата е търпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в пряка-
причинна връзка с процесната трудова злополука.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следното.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем болките, страданията, неудобствата и други нематериални последици, възникнали
от деянието. Съгласно Раздел II от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС
размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други.
Както се посочи по-горе в изложеното, от заключението на вещото лице по
изготвената СМЕ се установи, че вследствие трудовата злополука на ищцата са
причинени следните телесни увреждания: счупване на базата на 5-та предходилна кост,
4
пукване на главичката на 4 – та предходилна кост и рА. в областта на ходилото.
Експертът е посочил, че медикобиологичният характер на увреждането е трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни,
проведено е лечение, изразяващо се в хирургична обработка на рА.та и поставяне на
имобилизационна шина на дясното ходило за 30 – дни. Видно от заключението по
време на възстановителния период не са настъпили усложнения, като прогнозата за
пълно възстановяване не добра.
По изложената аргументация, настоящият съдебен състав като съобрази, че Г. Л.
е била с ограничения в движението на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30
дни, че същата е претърпяла хирургическа интервенция – за обработка на рА.та и
поставяне на имобилизационна шина на дясното ходило, която е била премахната след
30 дни, че не са настъпили усложнения, както и като взе предвид мнението на
експерта, че прогнозата за пълно възстановяване е благоприятна, намира че
адекватният размер на обезщетението за неимуществени вреди е 14 300.00лв. При
определяне размера на същото съдът взе предвид и социално икономическите условия
в стрА.та, размера на минималната работна заплата, която към датата на настъпване на
трудовата злополука е в размер на 650.00лв., респективно обезщетение в размер на 22
минимални работни заплати би репарирало претърпените от ищеца неимуществени
вреди.
При този извод съдът следва да разгледа релевираното от ответното дружество
възражение за съпричиняване, изразяващо се в проявена „груба небрежност“ от Г. Л.
при изпълнение на служебните й задължения.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал „груба небрежност“.
С решение № 187/29.10.2020 г. по гр. дело № 4559/2019 г. на ВКС, IV г. о. по чл.
290 ГПК е съобразена установената съдебна практика, която приема, че грубата
небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при
подобни условия. При трудовата злополука, за да има съпричиняване следва да е
установено, че работникът е извършвал работата си при липса на елементарно старание
и внимание, в нарушение и пренебрегване на основни технологични правила и
изисквания за безопасност (решение № 202/12.12.2014 г. по гр. д. № 1298/2014 г., ІІІ г.
о., ВКС и цитираните в него). Груба небрежност не може да има, ако работодателят
допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа и довела до
настъпване на трудова злополука. Тогава работниците и служителите действат в
интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не подлежи на намаляване
(решение № 157/24.06.2014 г. по гр. д. № 6210/2013 г., ІІІ г. о.). Превенцията на риска
от трудова злополука при работа с машини е отговорност и двете страни по трудовото
правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на
работните места и условията на труд е негово задължение и включва система от мерки,
само част от които се свеждат до правила за безопасност, пряко вменени на изложените
на риска негови работници и служители (решение № 178/2.01.2019 г. по гр. д. №
4579/2017 г., ІІІ г. о.). Съдът не дължи служебно произнасяне при липса на изрично
възражение за допусната груба небрежност от работника или служителя, но при
заявено искане за намаляване на обезщетението на това основание съдът следва да
изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за
наличието или липсата на груба небрежност (решение № 18/8.02.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 434/2011 г., III г. о.). В обобщение на тази практика, на поставения в
производството въпрос е отговорено, че при поставен въпрос за съпричиняване на
вредите от пострадал от трудова злополука работник съдът е длъжен да изложи
съображения по твърденията за допуснати от работодателя нарушения на правилата за
безопасност на труда и ако отговорът е положителен - изключват ли те грубата
5
небрежност на работника.
След А.лиз на приобщените по делото доказателства и заключението на вещото
лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, настоящият съдебен състав
изведе следния механизъм на настъпване на процесната трудова злополука, а именно:
на 08.01.2021г., във вътрешния двор на производствената сграда на ответното
дружество, част от който представлява обособена и разграфена такава за паркиране и
маневри на МПС-та, като е налице и обособен тротоар за пешеходци, е бил паркиран
електрокар, в който електрокар се намира водачът му. Към електрокара се приближава
Г. Л., като около 14.57часа, същата получава телефонно обаждане, докато стои
непосредствено до електрокара, вади мобилен телефон от джоба на якето си и започва
да води разговор, като не стои неподвижна, а започва да се движи около електрокара.
Ищцата подминава задната стрА. на електрокара, започва да се отдалечава, но променя
посоката си на движение и се насочва отново към изходна позиция и застава зад
електрокара, като се скрива от погледа на водача. В същото време водачът на
електрокара също държи мобилен телефон в ръцете си, като същият предприема, рязко,
без да се огледа, маневра движение назад, държейки в дясната си ръка волА., а в лявата
мобилен телефон, при което преминава със задната лява гума през крака на Г. Л..
Съгласно практиката на ВКС груба небрежност не може да има, ако
работодателят допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа
и довела до настъпване на трудова злополука. Тогава работниците и служителите
действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не подлежи на
намаляване (решение № 157/24.06.2014 г. по гр. д. № 6210/2013 г., ІІІ г. о.). От
заключението на вещото лице се установява, че Г. Л. е била с работно
светлоотразително облекло, както и всички други служители, намиращи се на мястото
на настъпване на трудовата злополука. Същата не е била с работни обувки, но съдът
намира, че това е допусната от работодателя постоянна практика, нарушаваща
правилата за безопасна работа, респективно с оглед цитирА.та практика на ВКС,
следва да се приеме, че ищцата е действала в интерес на работата и липсата на работни
обувки не е обстоятелство, което да води до намаляване на обезщетението, поради
„груба небрежност“, още повече от заключението на вещото лице по изготвената СМЕ
се установи, че дори да е била с работни обувки част от телесните увреждания биха
настъпили, доколкото същите биха били извън обхвата на „бомбето“ на работните
обувки.
Според настоящия съдебен състав обаче, поведението на Г. Л., в частност
разговора по мобилен телефон, в обсега на движение на мотокара и най-вече заставане
зад електрокара, след първоначалното й отправяне към административната сграда,
което заставане поставя шофьора в невъзможност да я забележи, представлява „груба
небрежност“, като с действията си същата е нарушила правилата, залегнали в
материалноправната разпоредба на чл. 33 ЗЗБУТ/ - всеки работещ е длъжен да се
грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите
лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и
дадените от работодателя инструкции.
Не е спорно по делото, че ищцата е заемала длъжността „магазинер суровини и
материали“, дори да се приеме, че същата е била на мястото, на което е настъпила
трудовата злополука, за получаване на стока, поведението й, изразяващо се в
провеждане на телефонен разговор, в обсега на движение на електрокара и извън
обособения за движение тротоар и най-вече заставането й зад електрокара, съдът
намира, че представлява проява на „груба небрежност“, която е довела до
съпричиняване в размер на 30%.
За пълнота следва да се отбележи, че основната причина за настъпване на
трудовата злополука е на водача на електрокара, който на първо място също е водил
телефонен разговор, предприел е маневра движение назад без да се огледа, като
вниманието му не е било фокусирано изцяло върху управлението на машината,
6
доколкото от заключението на вещото лице се установи, че с едната ръка е държал
мобилен телефон. На следващо място не се установи водачът да е спазил правилата,
регламентирани в приложената от ответното дружество инструкция /л. 31/, в частност
задължително използване на клаксон преди да предприеме маневра движение назад.
По изложената аргументация съдът намира, че определеното обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 14300.00лв., следва да бъде намалено на основание
чл. 201, ал. 2 КТ с 30%, поради проявена „груба небрежност“ от Г. Л., респективно
дължимото се обезщетение е в размер на 10 010.00лв.
Съгласно константната практика на ВКС - плащането на обезщетение от
работодателя и плащането на застрахователно обезщетение от застрахователя имат
една и съща стопанска цел- да обезщетят вредите. По тази причина платеното
застрахователно обезщетение (в случай, че е по- малка величина) се приспада от
задължението на работодателя да плати обезщетение за вреди (определено при
условията на съпричиняване), за да не се допусне неоснователно обогатяване. В
трайната практика на ВКС се е процедирало по този начин- първо се определя
размерът на отговроността на работодателя при съпричиняване, а едва след това се
приспада платеното застрахователно обезщетение /в този смисъл Решение № 60178 от
27.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3653/2020 г., III г. о., Решение № 125/16 г. на ІV ГО,
Решение № 178/19 г. на ІІІ ГО, Решение № 186/19 г. на ІІІ ГО/.
От приложените на л. 178 и л. 181 по делото копия на застрахователни полици
се установява, че към датата на настъпване на трудовата злополука Г. Л. е била
застраховА. по застраховка „злополука“ с покрити рискове, част от които е и временна
загуба на работоспособност.
От изисканите и приобщени по делото материали от БАНКА „Д.“ /л. 153 и сл./ се
установява, че на ищцата е изплатено застрахователно обезщетение във връзка с
процесната трудова злополука в размер на 654.85лв., която сума следва да бъде
приспадната от размера на определеното обезщетение в размер на 10010.00лв.
В обобщение, след съобразяване процента съпричиняване и след приспадане на
изплатеното застрахователно обезщетение, следва извода че претенцията на Г. Л. се
явява основателна за сумата от 9355.15лв., над тази сума до максимално предявения
размер от 18000.00лв. или за разликата от 8644.85лв., искът се явява неоснователен.
По разноските:
Предявена е искова претенция в размер на 18 000.00лв., уважената част е в
размер на 9 355.15лв., респективно отхвърлената част е в размер на 8644.85лв., при
каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
От приложения на л. 125а по делото договор за правна защита и съдействие се
установява, че адв. А. К. е оказала безплатна правна помощ на ищцата, респективно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., ответното дружество следва да заплати на адвокат К.
сумата от 1049.86лв. – адвокатско възнаграждение за оказА. безплатна правна помощ с
оглед уважената част на иска.
На ответното дружество следва да се признаят разноски както следва: 350.00лв.
– депозит вещо лице СТЕ и 2100.00лв. – адвокатско възнаграждение / договор л. 25/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответното
дружество разноски с оглед отхвърлената част на иска в размер на 1176.66лв.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ищеца за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, доколкото
с оглед размера на предявения иск, минималният размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 2020.00лв., като от
ответника се претендира възнаграждение в размер на 2100.00лв., което съобразено с
фактическата и правна сложност на делото не е прекомерно.
7
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 583.10лв. – от които
374.21лв. – държавна такса и 207.83лв. – платено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице, съгласно уважената част на иска.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.К.Х.Б.К.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, да заплати на Г. А. Л., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, на
основание чл. 200, ал. 1 КТ, сумата от 9355.15лв. – обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на
08.01.2021г., ведно със законна лихва от датата на настъпване на увреждането
08.01.2021г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска , в частта,
за сумата от 8644.85лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „К.К.Х.Б.К.Б.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. да заплати на адв. А. Д. К. от САК, сумата от 1049.86лв. – адвокатско
възнаграждение за оказА. безплатна правна помощ с оглед уважената част на иска.
ОСЪЖДА Г. А. Л., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на „К.К.Х.Б.К.Б.“ АД, ЕИК ********, сумата от 1176.66лв. – разноски с
оглед отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА „К.К.Х.Б.К.Б.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
да заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 583.10лв. – от които
374.21лв. – държавна такса и 207.83лв. – платено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице, съгласно уважената част на иска.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8