Присъда по дело №30/2025 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 3
Дата: 8 април 2025 г. (в сила от 23 април 2025 г.)
Съдия: Радина Василева Хаджикирева
Дело: 20255340200030
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 февруари 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 3
гр. Първомай, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
СъдебниГеорги П. Москов

заседатели:Антоанета Ат. Чешмеджиева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
и прокурора В. Ат. В.
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Наказателно дело от
общ характер № 20255340200030 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Б. А., роден на ***** г. в гр. Х., с адрес: с. К. п., ул.
„*******, общ. Х., българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
осъждан, безработен, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 04.10.2023 г. в с.
Караджалово, общ. Първомай, обл. Пловдив, в условията на опасен рецидив – след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 НК, и след
като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било
отложено по чл. 66 НК, е отнел чужди движими вещи – един брой портмоне от
естествена кожа, черно на цвят, на стойност 5 лв. и пари – сумата от 55 лв., всичко на
обща стойност 60 лв., от владението на Г. П. К. от с. Караджалово, общ. Първомай,
обл. Пловдив, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради
което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“
НК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК го ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода“
за срок от една година и четири месеца.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК едно общо най-
1
тежко наказание между наложените по НОХД № 629/2023 г. по описа на РС
Свиленград, НОХД № 78/2024 г. по описа на РС Свиленград, НОХД № 279/2024 г. по
описа на РС Хасково, НОХД № 495/2024 г. по описа на РС Хасково, НОХД № 356/2024
г. по описа на РС Димитровград, НОХД № 619/2024 г. по описа на РС Свиленград и
НОХД № 30/2025 г. по описа на РС Първомай, а именно две години „лишаване от
свобода”, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС да се изтърпи при
първоначален „строг” режим.
ПРИСПАДА на основание чл. 25, ал. 2 НК и на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и
ал. 2 НК от така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за
срок от две години времето, през което подсъдимият Д. Б. А., със снета по делото
самоличност, е бил задържан и през което е търпял наказание „лишаване от свобода“
по която и да е от присъдите, включени в съвкупността.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – 2 броя оптични носители
RIDATA, DVD+R на л. 9 и л. 92 от ДП и 1 брой оптичен носител HP-CD-R на л. 6 от
ДП да останат приложени по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3, вр. ал. 1 НПК подсъдимия Д. Б. А., със
снета по делото самоличност, да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР –
Пловдив сумата от 120 лв., представляваща разноски на досъдебното производство за
оценъчна експертиза.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ОС
Пловдив.

РХ/ЕД
Председател: ________п_______________
Заседатели:
1.________п_______________
2.________п_______________

2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 3 от 08.04.2025 г., постановена по НОХД № 30/2025 г.
по описа на РС Първомай


РП Пловдив, ТО Първомай е внесла обвинителен акт срещу Д. Б. А. за това, че
на 04.10.2023 г. в с. Караджалово, общ. Първомай, обл. Пловдив, в условията на опасен
рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.
66 НК, и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието
не е било отложено по чл. 66 НК, е отнел чужди движими вещи – един брой портмоне
от естествена кожа, черно на цвят, на стойност 5 лв. и пари – сумата от 55 лв., всичко
на обща стойност 60 лв., от владението на Г. П. К. от с. Караджалово, общ. Първомай,
обл. Пловдив, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК.
Производството пред настоящата инстанция се разви по реда на гл. ХХVІІ, чл.
371, т. 2 НПК, доколкото съдът на основание чл. 372, ал. 4 НПК допусна разглеждането
на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие.
В хода на съдебните прения представителят на РП Пловдив, ТО Първомай
счита, че безспорно е доказано, че подсъдимият Д. Б. А. е осъществил състава на
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК.
Предлага да бъде постановен акт, с който подсъдимият да бъде признат за виновен,
като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл. 54 НК
около минималния размер. Също така е направено искане да се определи едно общо
най-тежко наказание между наложените по настоящото дело и НОХД № 629/2023 г. по
описа на РС Свиленград, НОХД № 78/2024 г. по описа на РС Свиленград, НОХД №
279/2024 г. по описа на РС Хасково, НОХД № 495/2024 г. по описа на РС Хасково,
НОХД № 356/2024 г. по описа на РС Димитровград и НОХД № 619/2024 г. по описа на
РС Свиленград.
Защитникът на подсъдимия – адв. И. Д., не оспорва авторството на извършеното
престъпление. Счита, че наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде
определено в минимален размер предвид наличието на смекчаващи вината
обстоятелства – влошеното здравословно състояние на подсъдимия и тежкото
материално положение. Моли да бъде уважено искането на прокурора за групиране на
наложените на подсъдимия наказания.
Подсъдимият Д. Б. А. поддържа казаното от защитника си. В последната си
дума изразява съжаление за постъпката си.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Д. Б. А. е роден на ******* г. в гр. ************, българин,
български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, с адрес:
************, ЕГН: **********.
Видно от справката за съдимост спрямо подсъдимия през периода 1979 г. – 2024
1
г. са постановени общо 26 осъдителни присъди. От значение за настоящото
производство са следните постановени спрямо подсъдимия присъди:
1. Споразумение № 89 от 05.09.2017 г., постановено по НОХД № 448/2017 г. по
описа на РС Димитровград, в сила от 05.09.2017 г., за извършено на 10.07.2017 г.
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК,
за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което
да се изтърпи при първоначален „строг“ режим;
2. Присъда № 67 от 01.12.2017 г., постановена по НОХД № 1206/2017 г. по описа
на РС Хасково, в сила от 18.12.2017 г., за извършено на 07.07.2017 г. престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, което да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим;
3. Присъда № 5 от 12.01.2018 г., постановена по НОХД № 1457/2017 г. по описа
на РС Хасково, в сила от 29.01.2018 г., за извършено на 07.07.2017 г. престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, за което му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим;
4. Присъда № 10 от 16.02.2018 г., постановена по НОХД № 830/2017 г. по описа
на ОС Хасково, в сила от 06.03.2018 г., за извършено на 23.07.2017 г. престъпление по
чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2 НК,
за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години,
което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим;
С Определение от 14.06.2018 г., постановено по ЧНД № 239/2018 г. по описа на
ОС Хасково, в сила от 30.06.2018 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК са
групирани наказанията по НОХД № 448/2017 г. по описа на РС Димитровград, НОХД
№ 1206/2017 г. по описа на РС Хасково, НОХД № 1457/2017 г. по описа на РС Хасково
и НОХД № 830/2017 г. по описа на ОС Хасково, като е определено едно общо най-
тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години. На основание чл. 24
НК общото наказание е увеличено с една година и е определено увеличеното
наказание пет години „лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален „строг“
режим. Общоопределеното наказание е изтърпяно на 18.10.2021 г.
5. Присъда № 16 от 15.11.2021 г., постановена по НОХД № 566/2021 г. по описа
на РС Димитровград, в сила от 01.12.2021 г., за извършено на 27.10.2021 г.
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 18,
ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година и четири месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Наказанието „лишаване от свобода“ е изтърпяно на 21.12.2022 г.
6. Споразумение № 313 от 20.10.2023 г., постановено по НОХД № 629/2023 г. по
описа на РС Свиленград, в сила от 20.10.2023 г., за извършено на 18.10.2023 г.
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК,
за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест
месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим;
7. Присъда № 10 от 28.03.2024 г., постановена по НОХД № 78/2024 г. по описа
на РС Свиленград, в сила от 13.04.2024 г., за извършено на 13.08.2023 г. престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, за което му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шестнадесет месеца, което да се
2
изтърпи при първоначален „строг“ режим;
8. Присъда № 26 от 09.05.2024 г., постановена по НОХД № 279/2024 г. по описа
на РС Хасково, в сила от 27.05.2024 г., за извършено в периода 16.08 – 17.09.2024 г.
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр.
чл. 26, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
две години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим;
9. Присъда № 42 от 09.07.2024 г., постановена по НОХД № 495/2024 г. по описа
на РС Хасково, в сила от 24.07.2024 г., за извършено на 03.09.2023 г. престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, за което му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим;
10. Присъда № 24 от 12.11.2024 г., постановена по НОХД № 356/2024 г. по описа
на РС Димитровград, в сила от 28.11.2024 г., за извършено на 28.09.2023 г.
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК,
за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което
да се изтърпи при първоначален „строг“ режим;
11. Присъда № 24 от 20.11.2024 г., постановена по НОХД № 619/2024 г. по описа
на РС Свиленград, в сила от 06.12.2024 г., за извършено на 25.09.2023 г. престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, за което му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шестнадесет месеца, което да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Свидетелката Г. П. К. работела като хигиенист към „Профиклийн“ ЕООД, като
извършвала служебните си задължения на ж. п. гара Караджалово, в село
Караджалово, област Пловдив. На 04.10.2023 г. около 07:50 ч. свидетелката К. отишла
на работа на ж. п. гарата, като оставила чантата си в стая, която била обособена като
такава за хигиениста, която стая се намирала в чакалнята на гарата. Във въпросната
стая свидетелката К. съхранявала и консумативите, които й били необходими за
почистването. След като си оставила чантата, свидетелката К. започнала да почиства
ж. п. гарата. Междувременно подсъдимият Д. Б. А. слязъл от влака, пристигащ на ж. п.
гарата в 08:05 ч., след което влязъл в чакалнята и се огледал, а впоследствие два пъти
влязъл в стаята, в която били чантата и портмонето на пострадалата. При второто
влизане в стаята подсъдимият скрил под мишницата си портмонето на свидетелката
К.. След това подсъдимият тръгнал в посока село Караджалово. Около 10:00 ч.
свидетелката К. приключила с почистването и отишла да си вземе чантата. Потърсила
портмонето си, което била поставила най-отгоре в чантата, но установила, че то
липсвало. В портмонето на свидетелката К., което било черно на цвят от естествена
кожа, имало пари – сумата от 55 лв., и бележки за платени сметки за ток и вода. След
като установила липсата на портмонето, пострадалата се обадила на свидетеля Й. Л. –
Ръководител движение на ж. п. гара Първомай. Свидетелят Л. дошъл на място, след
което той и свидетелката К. прегледали записите от камерите за видеонаблюдение,
монтирани на ж. п. гара Караджалово. На записите забелязали непознат мъж, с черна
шапка, черно яке, сини дънки и оранжеви маратонки, който влязъл в стаята на
хигиениста и взел портмонето на свидетелката К., в което имало сумата от 55 лв.
Пострадалата К. сигнализирала органите на полицията за извършената кражба, за
което и след извършена проверка било образувано настоящото наказателно
производство. От проведените оперативно-издирвателни мероприятия бил установен
извършителят на деянието, а именно – подсъдимият.
3
Съгласно заключението на оценъчната експертиза общата стойност на
имуществото, отнето от подсъдимия, е в размер на 60 лв., както следва: 55 лв. и
портмоне от естествена кожа, черно на цвят на стойност 5 лв.
По доказателствата:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните
по делото доказателства, при условията на чл. 373, ал. 3 НПК. Решаващият състав взе
предвид самопризнанието на подсъдимия А., както и подкрепящите го доказателства,
събрани по предвидения в закона ред в хода на досъдебното производство, а именно:
гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Г. П. К., Й. М. Л., В. Д.
Н.; писмените доказателства: справка за съдимост и бюлетини за съдимост на
подсъдимия, характеристична справка, протокол за доброволно предаване от
13.11.2023 г., протокол за доброволно предаване от 05.10.2023 г.; писмените
доказателствени средства – протокол за оглед на веществени доказателства от
11.01.2024 г., протокол за следствен експеримент от 29.04.2024 г.; веществените
доказателствени средства – фотоалбум при извършен следствен експеримент на
29.04.2024 г., както и заключението на съдебно-оценъчната експертизи. Според
настоящия съдебен състав наличните по делото доказателства установяват по
несъмнен начин осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и
авторството, като самопризнанията на подсъдимия, дадени при условията на чл. 371, т.
2 НПК, се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, както и направеното от
подсъдимия в съдебно заседание самопризнание като обективни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
Гореизброените писмени доказателства следва също да бъдат кредитирани, доколкото
кореспондират на гласните такива и в съвкупност с тях допринасят за установяване на
описаната фактическа обстановка. Настоящият състав даде вяра и на протокола за
оглед на веществени доказателства, тъй като отразява процесуално следствени
действия, извършени по предвидения в чл. 156 НПК ред, в присъствието на две
поемни лица. Също така съдът кредитира и заключението на оценъчната експертиза,
доколкото е обективно, обосновано и компетентно изготвено. В случая не се
установиха доказателства, които да поставят под съмнение или оборват така
установените факти.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият Д.
Б. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК.
От обективна страна подсъдимият А. е отнел чужди движими вещи – един брой
портмоне от естествена кожа, черно на цвят, на стойност 5 лв. и пари – сумата от 55
лв., всичко на обща стойност 60 лв., от владението на Г. П. К. от с. Караджалово, общ.
Първомай, обл. Пловдив. Следователно той е прекъснал фактическата власт на
свидетелката Г. П. К. върху инкриминираните вещи, след което е установил свое
владение върху тях. Отнемането е извършено без наличие на съгласие на предишния
владелец, поради което се явява противоправно. Безспорно е, че вещите не са били
собственост на подсъдимия А., като по отношение на него се явяват чужди.
Деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК. Налице са осъждания за тежки умишлени престъпления,
4
извършени от подсъдимия като пълнолетен, като деянието по настоящето дело е в
рамките на петгодишния срок по чл. 30 НК от изтърпяването на следните наказания
„лишаване от свобода“: общото наказание измежду наложените по НОХД № 448/2017
г. по описа на РС Димитровград, НОХД № 1206/2017 г. по описа на РС Хасково, НОХД
№ 1457/2017 г. по описа на РС Хасково и НОХД № 830/2017 г. по описа на ОС Хасково
за срок от пет години, изтърпяно на 18.10.2021 г., и наложеното наказание по НОХД №
566/2021 г. на РС Димитровград за срок от една година и четири месеца, изтърпяно на
21.12.2022 г. От това следва, че инкриминираното деяние е осъществено, след като
подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от
свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.
66 НК, както и след като е бил осъждан два пъти на „лишаване от свобода“ за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е било отложено по чл. 66 НК. Съгласно ППВС № 2 от 1970 г.
опасният рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК има предвид две или повече осъждания, а
не престъпления. Затова при реална съвкупност на престъпленията, макар да са
постановени различни присъди за отделни престъпления, е налице едно осъждане.
Предвид групирането на част от наложените на подсъдимия наказания, следва, че в
случая са налице само две осъждания, изпълващи изискванията за „опасния рецидив“
по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при условията на
пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял те да настъпят.
Съзнавал е, че отнема чужди движими вещи, като по неправомерен начин,
прекъсвайки чуждата фактическа власт е установил свое владение върху тях, т. е.
установил е своя трайна фактическа власт върху вещите. Също така подсъдимият е
осъзнавал, че към деня на извършване на деянието вече е бил осъждан с влезли в сила
присъди за тежко умишлено престъпление, за което му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ не по-малко от една година, чието изпълнение не е било
отложено по реда на чл. 66 НК, както и че е бил осъждан два пъти на „лишаване от
свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК. Налице е у подсъдимия и
специфичното за този вид престъпления намерение – да се присвоят противозаконно
вещите, предмет на престъплението.
По наказанието:
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“
и „б“ НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две до десет
години. Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК в случаите на проведено съкратено съдебно
следствие на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК съдът следва да определи
наказанието при условията на чл. 58а НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия А. съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства самопризнанието и оказаното съдействие на
досъдебното производство, изразеното съжаление за стореното, влошеното
здравословно състояние, тежкото материално положение, както и невисоката стойност
на отнетите вещи. Отегчаващо отговорността обстоятелство се явява наличието на
други осъждания, невзети предвид при квалификацията на деянието като извършено
при условията на опасен рецидив. В разглеждания случай характерът и броят на
смекчаващите отговорността обстоятелства не ги квалифицира нито като
„изключителни“, нито като „многобройни“, за да е приложима разпоредбата на чл. 55,
5
ал. 1, т. 1 НК. Правилата на чл. 55 НК визират едно изключение и трябва да се
прилагат при действителна наличност на изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства и деяние, което е със значително по-ниска обществена опасност от
типичната за съответния вид престъпление. Ето защо, решаващият състав, като взе
предвид конкретната степен на обществена опасност на деянието, прие, че не са
налице предпоставките за приложението на чл. 55 НК. След преценка на смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът намери, че за постигане целите,
визирани в чл. 36 НК, на подсъдимия следва да бъде определено наказание при превес
на смекчаващите отговорността признаци съобразно разпоредбата на чл. 54 НК,
поради което определи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от две
години. Съдебният състав, като съобрази нормата на чл. 58а, ал. 1 НК, намали
определеното наказание с една трета и осъди подсъдимия на наказание „лишаване от
свобода” за срок от една година и четири месеца. Настоящият състав намира, че така
наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца
ще реализира целите на наказанието по чл. 36 НК и ще спомогне за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия.
Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК предвижда, че ако с едно деяние са извършени
няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления,
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като
определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. Това
правило се прилага и когато лицето е осъдено с отделни присъди (чл. 25, ал. 1 НК).
Константна е съдебната практика, че след ново осъждане за престъпление е допустимо
ново произнасяне с присъда или по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК за извършване на
пълно и цялостно групиране на наказанията, които се намират в отношение на
съвкупност поне с едно от останалите наказани деяния. Именно такъв е разглежданият
случай, като съдът намери, че в случая са налице предпоставките за приложение на
разпоредбите на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК за групиране на наложените на
подсъдимия наказания по НОХД № 629/2023 г. по описа на РС Свиленград, НОХД №
78/2024 г. по описа на РС Свиленград, НОХД № 279/2024 г. по описа на РС Хасково,
НОХД № 495/2024 г. по описа на РС Хасково, НОХД № 356/2024 г. по описа на РС
Димитровград, НОХД № 619/2024 г. по описа на РС Свиленград и настоящото НОХД
№ 30/2025 г. по описа на РС Първомай. В тази връзка видно от справката за съдимост
престъпленията, предмет на горепосочените наказателни дела, са извършени в периода
13.08.2023 г. – 18.10.2023 г. преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от
тях. Поради това съдът определи общо, най-тежко наказание между наказанията,
наложени по НОХД № 629/2023 г. по описа на РС Свиленград, НОХД № 78/2024 г. по
описа на РС Свиленград, НОХД № 279/2024 г. по описа на РС Хасково, НОХД №
495/2024 г. по описа на РС Хасково, НОХД № 356/2024 г. по описа на РС
Димитровград, НОХД № 619/2024 г. по описа на РС Свиленград и настоящото НОХД
№ 30/2025 г. по описа на РС Първомай, а именно две години „лишаване от свобода“. В
случая не е необходимо да бъде прилагана разпоредбата на чл. 24 НК. Така
определеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години следва да
се изтърпи ефективно, тъй като не са налице предпоставките за приложение на
института на условното осъждане предвид факта, че подсъдимият е осъждан вече на
„лишаване от свобода“ за престъпления от общ характер. В тази връзка съдът
постанови наложеното наказание да се изтърпи при първоначален „строг“ режим,
доколкото в случая е налице хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС – не са
изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание
„лишаване от свобода“, което не е било отложено на основание чл. 66 НК.
6
На основание чл. 25, ал. 2 НК и на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК от така
определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години
следва да се приспадне времето, през което подсъдимият Д. Б. А. е бил задържан и
през което е търпял наказание „лишаване от свобода“ по която и да е от присъдите,
включени в съвкупността.
По разноските и веществените доказателства:
Съдът постанови веществените доказателства – 2 броя оптични носители
RIDATA, DVD+R на л. 9 и л. 92 от ДП и 1 брой оптичен носител HP-CD-R на л. 6 от
ДП, да останат приложени по делото.
Като призна подсъдимия А. за виновен, съдът го осъди на основание чл. 189, ал.
3, вр. ал. 1 НПК да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените разноски
на досъдебното производство в размер на 120 лв. за оценъчна експертиза.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РХ/ЕД


Районен съдия: (п)
/Радина Хаджикирева/
7
Съобщи за изтекли лични данни