О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ ….
Гр. К., 29.05.2020 година
КАРЛОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи
наказателен състав, в закрито заседание на двадесет и девети май през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ГЕОРГИЕВА
като разгледа
докладваното от съдията частно наказателно дело № 240 по описа на Карловски
районен съд за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.
С
постановление на Р.п.К. от **.**.****г., по прокурорска преписка № ****/****г.
на РП- К., на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24
ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № ***/****г. по описа на РУ на МВР- К., водено за престъпление по чл.144
ал.3 вр. ал.1 от НК.
Недоволен
от постановлението е останала жалбоподателят Л.П.М., ЕГН ********** ***, в
качеството му на пострадал от престъплението, като излага доводи за
неустановеност от страна на разследващите на всички свидетели на инцидента, което
попречило за разкриване на обективната истина по делото, както и твърди осъществено
лъжествидетелстване от страна на разпитан по делото
свидетел. Твърди, че прокурорът е направил неправилен и неточен анализ на
доказателствата по делото. Иска отмяна на атакуваното постановление и връщане
на делото на прокурора със задължителни указания за прилагане на закона.
Съдът,
като провери на основание чл.243 ал.3 от НПК обосноваността и
законосъобразността на атакуваното постановление, намери следното:
Жалбата
е подадена от лице сред посочените в чл.243 ал.3 от НПК и в законоустановения
седмодневен срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Досъдебно производство №***/****г. по описа на РУ на
МВР гр. К. е било образувано на основание чл.212, ал.1 от НПК с постановление
на Районна прокуратура гр.К. от 17.10.2019г. за престъпление по чл.144, ал.3,
във вр. с ал.1 от НК.
В обжалваното постановление прокурорът приел за установена
следната фактическа обстановка:
На 10.09.2019г. в с. Р. пострадалият Л.П.М. отишъл на
ракиджийницата, за да вари ракия. След известно време дошъл и И.Б.М. също от с.
Р., като спрял с микробуса си така че препречил пътя на М., за да може да
потегли с колата си. Между двамата възникнал спор и М. започнал да обижда М..
Между тях съществувала стара вражда още от ****г. и двамата били във влошени
взаимоотношения.
Обсъждайки събраните по делото доказателства, прокурорът
отбелязал, че в показанията си като свидетел пострадалият Л.М. /л.17/ изрично
упоменал, че М. не му е отправил закана с убийство, а единствено му е казал
цинични думи /л.17 на гърба ред 2/. Поради изложеното, прокурорът приел, че тези
изявления на пострадалия опровергават твърдяното в жалбата до Районна
прокуратура гр.К. /л.12/, инициирала образуване на досъдебното производство, където
посочил, че М. е употребил спрямо него изразите и „ще те убия“, „ще те
унищожа“.
Разпитаният в качеството на свидетел Н.Р.Д.,
който бил на ракиджийницата, за да помага на М.. Свидетелят потвърдил, че между
М. и М. възникнал спор, но след като Д. помолил М., последният преместил
автомобила си, правейки възможно пострадалия и Д. да напуснат ракиджийницата.
В хода на досъдебното производство
били разпитани и свидетелите Ю.Т.и А.Я., които отишли заедно с М. в
ракиджийницата. В показанията двамата също потвърдили, че там възникнал спор
между Л.М. и И. М..
По делото не били установени свидетели
на спора, който да са били там случайно или по друга причина, и при липса на
отношения с едната или другата страна на спора.
При така установената и приета
фактическа обстановка, от правна страна прокурорът счел, че липсва осъществен
обективен признак от състава на чл.144, ал.3 във вр.
с ал.1 от НК. В тази насока взел предвид показанията на самия пострадал, който
признал, че спрямо него не били употребявани думи, които да предизвикат основателен
страх, че ще се осъществи убийство. Поради изложеното било счетено, че липсва
един от съществените признаците от обективна страна, отнасящ се до
изпълнителното деяние на визирания престъпен състав от НК, което водило до несъставомерност на процесното
деяние.
Предмет на
съдебния контрол в настоящото производство е постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство. Законът е оправомощил
съда да провери правилността и законосъобразността на прекратяването при
предпоставките по чл.243 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и да одобри, респективно да
отмени изцяло или частично проверявания прокурорски акт.
Съдът намира
обжалвания прокурорски акт за необоснован, постановен при непълнота на доказателствения материал, събран по делото.
За да се направи
извод за съставомерност на деянието по чл.144 ал.3 от НК от основно значение в случая са показанията на пострадалия М.. Съдът намира,
че извършения разпит на лицето в досъдебното производство е непълен, лишен от
подробности, които се явяват от съществено значение за релевантните за деянието
по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК обстоятелства. Изрично
заявеното от М. в разпита му, че М. не му е казал, че ще го убие в прекия
смисъл на думата, не дава основание да се приеме, че липсва отправена закана по
чл.144 ал.3 от НК, доколкото пострадалия заявява, че му е отправена заплаха за
унищожение. Този факт обаче е пренебрегнат при изясняване на обстоятелствата по
делото, доколкото споменатия израз по смисъл също би могъл да означава
физическо ликвидиране. За това е било необходимо да се установи как е бил
възприет от пострадалия този израз и дали същия е променил обичайния си начин
на живот вследствие на него. Такива доказателства липсват събрани по делото. На
следващо място, пострадалият е заявил в подадената от него жалба, че след
случая на ракиджийницата, му звъни вечер телефон с изрично упоменат номер в
жалбата, който го тормози, доколкото отсрещната страна мълчи. Посочения факт не
е изследван при възможност по реда на НПК да се изясни, а това е от значение с
оглед установяване евентуална съпричастност на сочения за извършител на процесното деяние към реализиране на декларираните намерения
за унищожаване пострадалия.
На следващо
място, фактите, съобщени от М. относно наличие на влошени отношения, поради
неизпълнение на поето финансово задължение от страна на М. не са проверени,
най- малкото чрез поставяне на такъв въпрос на Иляз М.. Във връзка с проверка
на твърдените от последния факти от друга страна не е зададен въпрос на М.
употребил ли е алкохол и в какво количество, предвид че се е намирал на
ракиджийница, за да вари ракия, а това обстоятелство е важно за възможността на
последния правилно да преценява фактите от значение за предмета на делото.
Показанията на свидетелите Т. и Я., съдът преценя като изключително
лаконични и лишени от всякакви подробности, които биха имали значение за разкриване
на обективната истина по делото, а и във връзка с извършване на преценка относно
обективността на показанията на горепосочените лица, доколкото става ясно по
делото, че същите са работници на М.. И двамата свидетели навеждат данни, че М.
се е заяждал с тях и с М., а последният най- учтиво го помолил да си премести
колата. В противоречие с тези обстоятелства е заявеното от пострадалия.
Преценка за обективност в случая обаче не би могла да се направи, поради
изключително недостатъчните по обем обстоятелства, вписани в протоколите за
разпит.
Лаконични са и показанията на св. Д., макар и същия да съобщава
обстоятелства за разправия между М. и М. именно във връзка с предишните им
взаимоотношения, за паркиран микробус от страна на М. по начин, че да се запуши
пътя за ракиджийницата, от където трябвало да излезе М.. Тези обстоятелства
обаче са загатнати без да е проведен разпит на свидетеля с необходимата
конкретност и задълбоченост, предвид че се разследва тежко умишлено
престъпление- закана за убийство.
Следва да се посочи, че възражението на пострадалия в жалбата му до съда,
че не са установени други лица, присъствали на инцидента е основателно. При
положение че дотук разпитаните свидетели са все в близки отношения с
пострадалия или със сочения от него за извършител на деянието, то е следвало да
се положат усилия да се установят и други лица, които са присъствали по това
време на ракиджийницата в с. Р., най- малко това би било стопанисващото обекта
лице или упълномощено от него друго такова.
Предвид изложеното, съдът намира, че едва след извършване на посочените по-
горе следствени действия, приобщаване на всички относими
към случая доказателства и след техния внимателен и обстоен анализ може да
направи обоснована и законосъобразна преценка налице ли е извършено
престъпление и кой е неговия автор.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът намира, че атакуваното постановление на РП- К. е
необосновано и следва да бъде отменено, а делото върнато на прокурора за
изпълнение на описаните по- горе задължителни указания.
Ето защо и
на основание чл.243 ал.6 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановление на Р.п.К. от **.**.****г., по прокурорска преписка № ****/****г.
на РП- К., с което на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.
чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № ***/****г. по описа на РУ на МВР- К., водено за престъпление по
чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК.
Преписи от определението да се
изпратят на жалбоподателя и на РП- К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в 7-модневен срок от
съобщаването по реда на глава двадесет и втора от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М.Б.