РЕШЕНИЕ № 886
16.07.2019г., гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав,
на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния състав :
Председател: Мая
Стефанова
Секретар: Р.Ж.
като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД №2324 по описа на съда за 2019
година за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
по делото е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството
по делото е образувано по повод жалбата на адв.Мариана Трифонова
АК-Бургас в качеството на упълномощен процесуален представител на М.М.Ц. с ЕГН ********** *** и
съдебен адрес *** против Наказателно постановление №18-0769-005825 от 01.02.2019г,
издадено от началник група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция-Бургас, с
което на жалбоподателя на основание чл.182 ал.1 т.6 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено наказание глоба в размер на 750
(седемстотин и петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
(три) месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. На основание Наредба №Із-2539/2012 г са й
отнети 12 контролни точки.
Недоволен
от наказателното постановление, жалбоподателят моли съда да го отмени поради незакосъобразност. В хода на съдебното следствие се навеждат
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Процесуалният
представител на жалбоподателя счита, че не е налице идентичност относно мястото
отразено в акта, и в НП, и това посочено от клипа отразено с координати. Счита,
че неправилно е отразена скоростта, която е била превишена, според жалбоподателя тя е 90 км/ч,
а не 50 км/ч.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован на посочения в жалбата
съдебен адрес не се явява. За него се явява упълномощения адвокат.
Представителят на сектор ПП при ОДМВР-Бургас,
редовно призован не се явява в съдебно заседание.
Съдът, като прецени
поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното
:
Жалбата изхожда от легитимирано да обжалва лице посочено в наказателното постановление като нарушител. Спазен е преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН (НП е връчено лично на жалбоподателя на 03.05.2019г. лист 9 от делото, а жалбата е изпратена за ОДМВР–Бургас на 09.05.2019г видно от клеймото на пощенския плик на лист 8 от делото). Жалбата съдържа изискуемите от закони реквизити подадена е пред материално и териториално компетентен съд и производството пред БРС е редовно образувано.
С оглед събраните писмени доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Производството е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение серия Д с бланков №458223 от 29.10.2018г (лист №11 от делото) за това, че на 10.08.2018г, около 13,44 часа, в град Бургас, на главен път ПП Е 773, км.488+700, в посока Бургас от кв.Ветрен, към надлез Лукойл, водач на лек автомобил марка Ауди модел А4 с рег.№ РВ *** РТ управлявал с наказуемата скорост от 109 км/ч при разрешена в населено място до 50 км/ч. Скоростта била фиксирана и заснета с АТСС TFR1-M №510/07, клип №3252 (лист 12 от делото) и приспадната допустима грешка от -3%. АТСС била поставена в служебен автомобил с рег. №А *** КК, който бил на мястото за времето от 12,00 до 18,00 часа (лист 28 от делото). Издирен бил собственикът на МПС-*** с ЕГН ********** от гр.Хисаря. Същият с покана (лист 13 от делото) бил поканен да се яви в сектор ПП–Бургас за съставянето на акт за установяване на административно нарушение. *** на 09.10.2018 г подписал декларация по чл.188 от ЗДвП (лист 14 от делото), в която вписал, че на 10.08.2018г собствения му лек автомобил бил управляван от М.М.Ц. с ЕГН **********. В декларация по чл.188 от ЗДвП жалбоподателаката признала посоченото от *** (лист 14 от делото).
Свидетелят В.П. на длъжност мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР-Бургас на 29.10.2018г съставил акт за установяване на административно нарушение (лист №11 от делото) където вписал като нарушена правната норма на чл.21 ал.1 от ЗДвП. При съставянето на акта М.Ц. не присъствала, но на 03.12.2018 г й били изпратен акта за запознаване и подписване. Подписала го с възражения.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения по акта придружени с фотоснимки (лист 17-18 от делото).
На основание на акта и събраните допълнителни писмени доказателства на Ц. било издадено наказателно постановление №18-0769-005825 на 01.02.2019г (лист 9 от делото), в което при пълна идентичност с описаната в акта фактическа обстановка и при идентична правна квалификация на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП били наложени две наказания–глоба в размер от 750 (седемстотин и петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. На основание Наредба Із-2539 на МВР й били отнети 12 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Същата се оспорва от жалбоподателя, в частта й че допустимата скорост не е била 50, а 90 км/ч и че превишаването е от 19 км/ч, а не от 59 км/ч. По делото е представена карта, предоставена от Община Бургас, на която е видно какви и в каква последователност са поставените пътни знаци за участъка от табела със знак Д-11 до КПП-1 на входа на града Бургас до знак В-26 90 км/ч. Видно от тези писмени доказателства (лист 21-25 от делото), след поставената табела Д-11, на която е изписано наименованието на населеното място ( в случая Бургас), съгласно ЗДвП, водачите следва да управляват с разрешена скорост до 50 км/ч такава за населено място. След този знак е бил позициониран автомобилът с мобилната камера и едва след него е наличен знак В-26, с който се въвежда ограничение на скоростта до 90 км/ч.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Намира ги за безпристрастни и последователни.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Както актът, така и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия
по закон и установените в чл.34 от ЗАНН срокове. Относно
авторството съдът счита, че същото също се доказа по несъмнен начин. Видно от
попълнената декларация по чл.188 от ЗДвП
жалбоподателят Ц. е вписала, че е управлявала лично лекия
автомобил марка Ауди модел А4 с рег.№РВ***РТ на датата
10.08.2018 г, около 13,44 часа, посочила е и регистрационния номер на същия.
При тези обстоятелства за съда остава изяснено авторството на деянието.
Видно от лист 29 и 30 от делото мобилната система
за видеоконтрол е преминала проверка на 17.10.2017г, същата представлява
одобрен тип средство за измерване (лист 30 от делото).
По несъмнен начин се доказа вината на
жалбоподателя за извършеното от него административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Правилно и
законосъобразно е определена административнонаказателната
разпоредба на чл.182 ал.1 т.6
от ЗДвП и са наложи наказанията глоба от 750 лева и 3 месеца лишаване от право
да управлява МПС съобразно надвишаването на допустимата за населеното място
скорост с 59 км/ч. Наказателното постановление е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното и
на основание чл.63 изречение първо предложение
първо от ЗАНН Бургаският районен
съд, V-ти наказателен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №18-0769-005825
от 01.02.2019г, издадено от началник група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна
полиция-Бургас, с което на М.М.Ц. с
ЕГН ********** *** и съдебен адрес ***
на основание чл.182 ал.1 т.6 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) е наложено наказание глоба в размер на 750
(седемстотин и петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
(три) месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. На основание Наредба №Із-2539/2012 г са й
отнети 12 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административния
съд- гр.Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: МАЯ СТЕФАНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: К.С.