РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. Кърджали, 02.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20245140100270 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове на Д. Г. Б. ,
ЕГН ********** против СУ „Й. Й.“, гр. ********** представлявано от директора Л.
Ч., за заплащане на сумата от 1520 лева, изменена в осз, на основание чл.214 от ГПК,
на 3 951.75 лева, от която:
1/. Сумата от 404.25 лева, представляваща сбор от разликата от получената от
нея суми за времето от 01.01.2023г. до 05.02.2023г. за индивидуална основна работна
заплата за м. от януари и за м. февруари, 2023г., до увеличения размер на
индивидуалната основна работна заплата за същия период, дължим съгласно 15%
увеличение за м. януари и за м. февруари, 2023г.;
2/. Сумата от 371.25 лв., представляваща разлика между изплатеното и
дължимото й се обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ;
3/. Сумата от 3 176.25 лв., представляваща разлика между изплатеното и
дължимото й се обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ във вр. с чл.291, ал.6 от ЗПУО;
Ведно с дължимата законна лихва върху сумите, считано от предевяване на
исковата молба до окончателното им изплащане.
Ищцата твърди, че по силата на сключен трудов договор била назначена като
„старши учител“ в против СУ „Й. Й.“ , гр. ******* – ответник по иска. Трудово
правоотношение било прекратено със Заповед №*****************. на директора на
училището, на основание чл.325, ал.1, т.1 във вр. чл.327, ал.1, т.12 от КТ, считано от
06.02.2023г.
Сочи, че в заповедта били посочени дължимите й се обезщетения, както и че
основното й възнаграждение било в размер на 1 925 лв.
Твърди, че на 10.08.2023г. между МОН, СРСНПББ, СДСОРБ, НУС към КНСБ и
Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ е подписан Анекс № ******към КТД за
системата на предучилищното и училищното образование. Намира, че предвид същия е
1
уговорено увеличение в размер на не по-малко от 15% на индивидуалните основни
работни заплати на педагогическите специалисти, считано от 01.01.2023г. Така, според
нея, предвид обстоятелството че към посочената дата -01.01.2023г. е била в
трудовоправоотношение с ответника, същият й дължи увеличен размер на
възнагражденията, съответно обезщетенията, за периода от януари до 06.02.2023г.
Сочи банкова сметка, открита, на която да бъдат преведени евентуално
присъдените суми: ********************, Банка ОББ АД – К..
Към исковата молба, под опис, са приложими писмени доказателства, направени са и
доказателствени искания – за предоставяне от ответника на личното трудово досие на
ищцата, както и за назначаване на ССчЕ, с поставени в исковата молба въпроси.
Претендира разноски.
В срока за отговор, съгласно чл.131 от ГПК, от страна на ответника е постъпил
писмен отговор, с който оспорва претенциите на ищцата. Намира същите за
неоснователни, като развива подробни съображения за недължимост на
претендираните суми, като сочи, че разпоредбите на Анекс № Д****** към КТД за
системата на предучилищното и училищното образование от 10.08.2023г. са
неприложими за ищцата, с оглед обстоятелството, че към датата на подписването му,
ищцата не е била в трудово правоотношение с ответника и за последния нямало
основание да начисли претендираните суми.
Претендира разноски.
Между страните не се спори относно: сключен КТД с Анекс към него от
10.08.2023г., между МОН, СРСНПББ, СДСОРБ, НУС към КНСБ и Синдикат
„Образование“ към КТ „Подкрепа; Не се спори и относно наличие на трудово
правоотношение между същите, което е прекратено със Заповед № *******г. на
директора на училището, на основание чл.325, ал.1, т.1 във вр. чл.327, ал.1, т.12 от КТ,
считано от 06.02.2023г.
Сочените обстоятелства съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от
доказване.
В открито съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители
поддържат исковата молба и отговора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Както вече се посочи, по делото не е спорно, че ищцата е полагала труд по
трудово правоотношение с ответника на длъжност „Старши учител“ и че трудовото
правоотношение е било прекратено със Заповед № ************г. на директора на
училището.
По делото е приложено писмено доказателствено средство – Служебна бележка
с изх.№**************г., издадена от Синдикат на българските учители при КНСБ гр.
К., видно от която се удостоверява членството на ищцата в посочената синдикална
организация.
По делото е приложен и приет като неоспорен Анекс № ***************** г., с
който е предвидено увеличаване на работните заплати на педагогическите специалисти
с 15% и на непедагогическия персонал. Съгласно чл. 27, ал. 1 от посочения Анекс: За
системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални
основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г.
Страните не спорят, че на ищцата са изплатени съответни обезщетения /по
2
основание и размер/ при прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника.
След оповестяване на горепосочения анекс ищцата поискала от ответника да й
бъдат изплатени допълнителни средства, увеличени съответно с предвижданията на
същия анекс.
Поради липсата на изпълнение, за ищцата възникнал правен интерес от това да
заяви по исков ред удовлетворяване на претенцията си.
По делото е допусната и назначена ССчЕ, заключението по която е приета от
страните без възражения. Съдът намира, че така изготвената експертиза отговаря в
пълна степен на поставените задачи, обективна е и поради това е приета по делото.
Предвид молба, на основание чл.214 от ГПК, и след становище на ответната
страна, съдът е допуснал изменение на предявените искове, чрез увеличение на техния
размер.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки
от закона, съдът извежда следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
В тежест на ищеца е докаже фактите, пораждащи правото й да получи
претендираните суми по основание и размер – това, че е имала качеството на наето
лице; че спрямо нея са приложими разпоредбите на сключен КТД с Анекс към него от
10.08.2023г., между МОН, СРСНПББ, СДСОРБ, НУС към КНСБ и Синдикат
„Образование“ към КТ „Подкрепа“.
Ответникът следва да докаже възраженията си /погасителни и/или
правоизключващи/, изпълнение на вземането за работна заплата и на обезщетения,
както и че не дължи плащане на претендираните суми.
По делото не се спори, че в рамките на периода от 01.01.2023 г. до 06.02.2023 г.,
ищцата е полагала труд в рамките на предприятието на ответника, тоест между
страните е било налице трудово правоотношение, което се установява и от
представените по делото писмени доказателства. Спорен въпрос е дали дължимите
трудови възнаграждения са изплатени в дължимия размер и по – конкретно дали е
дължимо предвиденото в чл. 27, ал. 1 от посочения Анекс увеличение с 15 %, считано
от 01.01.2023 г. на ищцата, доколкото същата е прекратила трудовото си
правоотношение към датата, на която е сключен посочения анекс.
Доколкото се касае до колективен трудов договор, в случая съдът намира, че
няма пречка да се приложи чл.20 от ЗЗД, като бъде тълкувана формираната обща воля
на страните. Съдът е длъжен да изясни действителната воля на страните към момента
на сключване на договора, поради което заявената от страните в производството
интерпретация на съдържанието на договора не е задължителна за него.
Следва да се посочи, че към тълкуване на съдържанието на колективен трудов
договор се е прибягвало и до други случаи в съдебната практика, при които
формираната воля не е била изяснена /Напр. Определение № 498 от 2.06.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 4413/2021 г., III г. о., ГК/.
Страните са свободни да уговарят различни взаимни права и задължения вън от
уреденото в закона съдържание на договора. Договорната свобода е принцип на
гражданското право, като тя е ограничена единствено от императивите разпоредби на
закона и добрите нрави.
В трудовото право договорната свобода е ограничена допълнително чрез
забраната в чл. 66, ал. 2 КТ да се условия, които са по-неблагоприятни за работника
или служителя от установените с колективния трудов договор /Така Решение № 505 от
3.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о., ГК/.
3
Воден от което съдът намира, че клаузата на чл. 27, ал. 1 от Анекса към КТД следва да
се тълкува в смисъл, който не накърнява правата на работниците и служителите
намиращи се към 01.01.2023 г. в трудово правоотношение със ответника – работодател.
Съдът счита, че горепосочения текст следва да се разбира в смисъл, че за лицата
които са в трудово правоотношение към 01.01.2023 г., намиращи се в системата на
предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни
заплати, считано от 01.01.2023 г.
Действително, чл.4 от КТД предвижда същият да се прилага за „работниците и
служителите“, но именно систематичното тълкуване на сочената разпоредба с
разпоредбите на анекса налага извод, че кръга на правоимащите лица е определен към
минал момент, за период от време, предхождащ подписването на анекса.
Съображенията на ответника, включително позовавайки се на изложените
аргументи в Решение №*********г. по в.гр. дело № *********г. по описа на Окръжен
съд Б., възприети и в Решение №********г. по гр. дело № *******г. по описа на
Районен съд К., не се споделят от настоящия състав. Посочените съдебни актове са
необвързващи настоящия съдебен състав и създават единствено противоречива
съдебна практика, предвид и вече предходно постановен съдебен акт в
противоположен смисъл на този, на който се позовава ответната страна /Решение №
******г. по гр. дело № ***г. по описа на Районен съд К./.
В случай, че бъдат възприети аргументите на ответника, би се стигнало дo
съществено увреждане на правата и интересите на работниците и служителите, които
са полагали труд към 01.01.2023 г. и продължават да полагат труд при този
работодател, от тези, които по една или друга причина са прекратили трудовото си
правоотношение, което би довело и до дискриминация /в случая ищцата е прекратила
трудовото си правоотношение поради навършване на пенсионна възраст на
основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ/. Подобно тълкуване не намира опора нито в закона,
нито в Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда (обн., ДВ, бр. 34 от
2017 г.; изм. и доп., бр. 76 от 2017 г.; изм., бр. 8 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.;
доп., бр. 92 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 12 от 2021 г.; изм., бр. 77 от 2021 г., бр. 35 и 71 от
2022 г.), а и в горепосочения Анекс към КТД.
Съгласно чл.54, ал.1 от КТ колективният трудов договор влиза в сила от деня на
сключването му, доколкото в него не е уговорено друго, тоест законът допуска
страните да определят действието на колективния трудов договор да започва от
момент, различен от този на подписването му. Законът не съдържа ограничение и в
насока това да е момент, предхождащ този на подписването му, още повече че по този
начин се предвиждат права, които благоприятстват работниците и служителите. По
този начин се постига
основната цел, с която е натоварено колективното трудово договаряне – постигане на
по – благоприятни условия за труд на работниците и служителите.
Страните по посочения КТД придават сила на КТД от дата, различна от тази, на
която е сключен и предвиждат увеличаването на работните заплати да влезе в сила с
обратна сила от 01.01.2023 г., което безспорно следва да намери приложение спрямо
всички работници и служители, които са били такива и са били членове на
синдикалната организация към посочената дата.
Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 14, ал.1 от ЗНА се отнася
единствено за нормативните актове, какъвто колективният трудов договор безспорно
не е, но доколкото изразява общ принцип на правната сигурност следва да бъде
съобразен при тълкуването на този акт на договаряне.
При тълкуване разпоредбите на КТД и сключения към него анекс следва да се
вземе предвид и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за
нормиране и заплащане на труда, която в § 3 предвижда, че § 2 влиза в сила, считано от
01.01.2023 г., като по този начин се изпълнява изискването на ЗНА да бъде придавано
4
обратно действие на разпоредбите на нормативните актове само по изключение и то с
изрична разпоредба. Посредством посочената Наредба министърът на образованието,
упражнявайки своята нормативна компетентност, въвежда увеличението на трудовото
възнаграждение от 01.01.2023 г., като това е т. нар. същинско обратно действие, с
което се преуреждат осъществили се юридически факти преди влизане в сила на
нормативния акт, като липсва каквото и да било предвидено ограничение по
отношение на лицата, още повече в насока същите да полагат труд и към момента на
влизане в сила на акта.
Аргумент за това, че кръгът на правоимащите лица, по отношение на които се
предвижда увеличение на възнагражденията, се определя към предхождащ момент на
сключване на Анекс № Д01 192 към КТД за системата на предучилищното и
училищното образование, т.е за периода от 01.01.2023г., следва и от Закона за
държавния бюджет за 2023 г.
Със Закона за държавния бюджет за 2023г. на Република България за функция
,,Образование“ са разчетени средства за увеличение на възнагражденията и свързаните
с тях плащания на педагогическите специалисти от 01.01.2023 г. с 15%, както и на
работните заплати на непедагогическия персонал ,които са обвързани с минималната
работна
заплата на страната от 01.01.2023г. В рамките на разчетените средства и утвърдените
бюджети на институциите за 2023 г. и при спазване на трудовото законодателство
работодателите е следвало да осигурят увеличението на работните заплати на
персонала .
Текстът на чл. 27 ал. 2 от анекса към КТД от 10.08.2023 г. предвижда
„осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г- в
размер на 524 млн. лв. да се изразходват единствено и само за увеличение ,считано
от 01.01.2023 г. ,на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и
непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за
сметка на работодателя“.
С други думи-осигурените средства следва да бъдат използвани единствено и
само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата
специалисти ,което означава ,че към датата 01.01.2023г. и след нея съответния
работник или служител да има подписан индивидуален трудов договор с работодателя
си, да е заето лице в системата на предучилищното и училищното образование, а
ищцата безспорно е била заето лице в тази система към датата на подписването на
анекса.
Обратното на посоченото не намира правно основание, противоречи на
правилата за тълкуване и в крайна сметка води до явна несправедливост и
дисбаланс.
Между другото, това обстоятелство е отчетено и при сключване на КТД и
коментирания анекс. Страните единствено са уговорили целеви характер и начин на
разходване на заложените в ЗДБ средства от 524 млн. лева. Следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че ЗДБ за 2023г. преурежда обществените отношения – бюджетни и
фискални, със задна дата, предвид сложната към политическа обстановка в страната,
към онзи момент, която препятства приемане закон за държавния бюджет на
Република България в обичаен период за това – края на предходната година или през
първото тримесечие на текущата година.
Да се приеме, че кръгът на правоимащите лица да получат увеличение се
определя към 10.08.2023г., би било единствено в резултат на неотчитане
действителната воля на договарящите се страни и изолирано тълкуване.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че безспорно ищцата е
следвало да получи трудово възнаграждение в увеличен размер, съобразно и
5
уговореното в чл. 27, ал.3, т.2 от Анекса към КТД, което да е в размер на 15 %, поради
което и искът се явява основателен.
Съдът не споделя изразеното в мотивите на един от противоречивите съдебни
актове, затова че конкретното увеличение на работната заплата на всеки педагогически
специалист, в съответствие с подписаните към КТД анекси, следва да се извършва при
условията на индивидуално договаряне с допълнително споразумение към трудовия
договор по реда на чл. 119, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 16, ал. 1 от Наредба
№4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, като конкретните размери на
индивидуалните основи заплати се договарят от директора и се определят в
индивидуалния трудов договор, което било невъзможно да се осъществи, тъй като
трудовият договор на ищцовата страна е бил прекратен.
Действително, при вече прекратено трудово правоотношение не може да се
предоговарят неговите параметри, доколкото нормата на чл.119 от КТ изисква валидно
и действащо правоотношение. Въпреки това следва да бъдат разграничени отделни
моменти досежно измененията на трудовото правоотношение като правна възможност,
спрямо конкретиките на спора.
В конкретния случай, от твърденията на страните и събраните доказателства по
делото, не се и установява такава претенция за изменение на трудовото
правоотношение.
Разпоредбите на коментирания анекс установяват освен начален момент на
увеличението -01.01.2023г., така и конкретен размер на увеличение на трудовите
възнаграждения. Кодексът на труда не въвежда императивно изискване размерът на
трудовото възнаграждение да бъде увеличаван единствено въз основа постигнато
взаимно съгласие между страните по трудовото правоотношение – работодател и
служител/работник. Точно обратното – изрично законодателят е въвел разпоредбата на
чл. 118, ал.3 от КТ, съгласно която работодателят може едностранно да увеличава
трудовото възнаграждение на работника или служителя.
Съгласно чл.27, ал.3, т.2 от от Анекса към КТД, индивидуалните основни
заплати се увеличават с не по – малко от 15%, т.е освен възможно, но и задължително
допълнително договаряне между работодател и работник/служител, следва единствено
в случай на по-висок размер от минимално посочения.
В конкретния случай ищцата не претендира различно от минимално дължимото,
съгласно договореното от страните по КТД.
В допълнение, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че
съгласно чл.247, ал.2 от КТ, размерът на трудовото възнаграждение не може да бъде
по-малко от предвиденото в КТД. Така, преуреждането, със задна дата на размера на
минималните възнаграждения за труд, не може да бъде рестриктивно и само по
отношение на лица, който и към 01.01.2023г. и след 10.08.2023г. имат качеството на
заети в сферата на образованието.
На практика би се стигнало до неприемлив и противоречащ на общата воля
договарящите се страни по КТД ефект, в резултат на който лица на еднаква длъжност и
в един и същи период от време получат различно минимално възнаграждение. Следва
изрично да се подчертае, че Анексът към КТД регламентира промяна в размера на
минималната индивидуална работна заплата, а не форма на допълнително трудово
възнаграждение /например за постигнати резултати/, което да дава възможност за
упражняване властнически правомощия на работодателя, респективно да формира у
него аргументи за неизпълнение.
Както вече се посочи по-горе, настоящият съдебен състав приема, че кръгът на
правоимащите е определен към по-ранната дата /01.01.2023г./. Обратното становище
„дописва“ изразеното от страните по КТД.
Съдът не споделя и възражението, че съгласно писмо на директора на
6
училището, съответно на заместник – министъра на образованието и науката
/наличието на такова е служебно известно на съда/, относно прилагане на анекса, било
указано, че не съществува правна възможност за ищцата да получи разликата от
претендираните увеличения на индивидуалните работни заплати за минал период и
начислените въз основа на тях обезщетения при прекратяване на трудовото
правоотношение.
Доколкото становището изхожда от един субект, следва да се прокара
разграничение между официално и неофициално тълкуване, както и между автентично
и неавтентично. Съгласно ЗНА органът, който е издал акта, има право да издаде
официално тълкуване на същия акт при спазване на определена процедура, което
тълкуване да е задължително за всички правни субекти.
При автентичното тълкуване тълкувателният акт изхожда от лицето, издало
тълкувания акт, но това тълкуване може и да не е официално, т. е. може да не е
обвързващо за останалите правни субекти.
В настоящия случай, не може да се твърди, че заместник - министърът на
образованието или ответника може да даде автентично тълкуване, като то не следва да
бъде възприето и като официално, доколкото съгласно чл. 51, ал. 2 ЗНА актовете на
официално тълкуване следва да бъдат разгласявани или обнародвани по начина, по
който е разгласен/обнародван и тълкувания акт. Издаденото на становище би могло да
представлява тълкуване по конкретен правен спор от органа /или оправомощено от
него лице/, издал акта, а не официално абстрактно
тълкуване.
Обратното би нарушило правната сигурност за субектите. Следователно
обсъжданото становище следва да бъде ценено заедно с останалия доказателствен
материал и при съобразяване на обстоятелството, че изхожда от институция, която би
могла да бъде заинтересована от изхода на правния спор.
За да бъде тълкуването автентично и официално, следва да бъде дадено от
страните, сключили КТД и анекса към него.
Съобразявайки горното, както и заключението от изготвената и приета по делото
ССчЕ, съдът намира, че искът е доказан по основание и по – размер.
Следва да се посочи, че с отговора на исковата молба, а и в съдебно заседание,
на практика липсва направено възражение срещу механизма на формиране и размера
на претендираните суми по отделните искове, включително и след направеното с
допълнителна молба изменение.
По тези съображения, съдът намира предявените искове за основателни и
доказани и като такива същите следва да бъдат уважени в пълния претендиран размер.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
него разноски, които са в размер на 1200 лв. с ДДС за заплатен адвокатски хонорар.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат
държавната такса по делото съразмерно на уважената част на всеки от предявените
искове, но не по-малко от 50 лв. /чл.1 от ТДТГПК/, при което ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали сумата 227.05 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА СУ „Й. Й.“, гр****************, представлявано от директора Л.
Ч., да заплати на Д. Г. Б., ЕГН **********, адрес: гр. *************, сумата от 3
951.75 лева, от която:
1/. Сумата от 404.25 лева, представляваща сбор от разликата от получената от
нея суми за времето от 01.01.2023г. до 05.02.2023г. за индивидуална основна работна
заплата за м. от януари и за м. февруари, 2023г., до увеличения размер на
индивидуалната основна работна заплата за същия период, дължим съгласно 15%
увеличение за м. януари и за м. февруари, 2023г.;
2/. Сумата от 371.25 лв., представляваща разлика между изплатеното и
дължимото й се обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ;
3/. Сумата от 3 176.25 лв., представляваща разлика между изплатеното и
дължимото й се обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ във вр. с чл.291, ал.6 от ЗПУО;
Ведно с дължимата законна лихва върху сумите, считано от предевяване на
исковата молба до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА СУ „Й. Й.“, гр.**************, представлявано от директора Л. Ч.,
да заплати на Д. Г. Б., ЕГН **********, адрес: г*****************, сума в общ
размер на 1200 лв. с ДДС, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА СУ „Й. Й.“, гр. ***********, представлявано от директора Л. Ч., да
заплати в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на РС- Кърджали
сума в общ размер 227.05 лв., представляваща дължима държавна такса в
производството.
Присъдените суми /с изключение на дължимите в полза на Бюджета на
съдебната власт/ могат да бъдат платени по следната банкова сметка на
ищеца:************, Банка ОББ АД – К,.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен
съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, на установените по
делото адреси.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
8