Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 28.03.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на двадесети март през
две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №12057 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени
са искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ .
Т.Д.Д. ЕГН **********
*** иска да се осъди „З.А.Д.Д.Б. : Ж.и З.“ АД
гр.София ЕИК *******да му заплати на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ
сумата от 100 000 лева – застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/ и сумата от 9863,35 лева застрахователно обезщетение за имуществени
вреди /разходи за лечение и тотални увреждания на мотоциклет „Хонда-ВТ 750 Ц“ /
от ПТП на 10.07.2016 г , на път III-801 ,
км.62+138 от гр.Панагюрище за гр.Стрелча по вина на М.С.Х. управлявала л.а. БМВ
318 ТДС рег.№*******; при което ПТП Д. е получил разкъсване на лонното съчленение на таза /симфизата/ и дислокация на дясната кръстцохълбочна
/сакроилиачна/ става , контузия на пикочния мехур
проявена с хематория ; ведно със законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди от 10.07.2016 г до окончателното му
заплащане .
Ищецът твърди , че от посоченото ПТП е
получил описаните увреждания . Претърпял големи болки и страдания , все още не
може да се възстанови , чувства се подтиснат , нервен и избухлив . Инкасирал
разходи за лечение , а за повредите по мотоциклета ответникът му заплатил само
2075,30 лева вместо 9000 лева .
Ответникът оспорва исковете по
основание и размер . Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца
, тъй като последният е нарушил правила за движение по пътищата , че не е
управлявал мотоциклета със съобразена скорост
и че не е съобразил пътните условия и не е намалил скоростта и не е
спрял , за да избегне ПТП . Възразява срещу присъждане на лихви за забава
считано от датата на ПТП предвид чл.429 КЗ .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Не се спори между страните , че в случая
е налице влязла в сила присъда по
наказателно дело - присъда от 10.02.2017
г по н.о.х.д.№280/16 г на Панагюрски районен съд . На основание чл. 300 ГПК не
се нуждае от доказване , че М.С.Х. е виновна за това , че на 10.07.2016 г , на
път III-801 , км.62+138 от гр.Панагюрище за гр.Стрелча при
управление на л.а. БМВ 318 ТДС рег.№*******; като е нарушила правила за
движение по пътищата по непредпазливост е причинила на Т.Д.Д.
разкъсване на лонното съчленение
на таза /симфизата/ и дислокация на дясната кръстцохълбочна /сакроилиачна/
става .
По делото е представен констативен
протокол за ПТП от 22.07.2016 г .
Ищецът представя епикриза от 13.07.2016
г на „МБАЛ У.Х.“ ООД , според която е постъпил на 10.07.2016 и е изписан на
13.07.2016 г . Лекуван е от травма на пикочния мехур и са му извършени
изследвания .
Ищецът представя епикриза на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ , според която е постъпил на 13.07.2016 г и е изписан на
19.07.2016 г .Лекуван е от травматично скъсване на симфизата
на пубиса , за което е извършена операция и е
поставена метална фиксация .
Ищецът представя фактури и касови
бележки за фиксиращи средства , избор на екип и потребителски такси в полза на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ .
С уведомление от 26.05.2017 г
ищецът е поискал обезщетяване от ответника . В уведомлението не са описани
представени от ищеца писмени доказателства , а има само позоваване на влязла в
сила присъда . С определение от 13.12.2017 г съдът изрично е указал на ищеца ,
че трябва да докаже датата , от която претендира лихви за забава .
Ищецът представя копие от талон , според
което е собственик на мотоциклет Хонда-ВТ 750 Ц с рег.№*******.
Според изслушаната съдебно-медицинска
експертиза на вещото лице д-р Е.И. ищецът е получил травматично скъсване на симфизата /раздалечаване на двете срамни кости в областта
на лонното съчленение,
разместване на дясната сакралоилиачна става и травма
на пикочния мехур .Няма данни за хематоми в коремната кухина и малкия таз ;
както и данни за увреждане на вътрешните органи и органите на малкия таз.
Травматичното разкъсване на симфизата води до болка в
областта на симфизата , затруднено движение на
долните крайници , оток и кръвонасядане на скротума , хематурия в областта
на пикочния мехур . Ищецът е лекуван /наблюдаван/ в урологично отделение за
травмата на пикочния мехур , а след това са лекувани счупените кости в областта
на срамните кости . Естеството на травмата не предполага ограничаване на
движенията на тазобедрените стави , но оплакванията от травмата на симфизата могат да продължат 2-2,5 години , като постепенно
отшумяват /болков синдром/ . Няма данни за усложнение
от неврологичен или съдов характер и въобще липсва документация за периода на
възстановяването . Липсват контрактури и/или хипотрофия на мускулатурата . За смущения в половата
функция няма представени медицински документи . Поставените остеосинтези
/метални елементи/ обичайно не се отстраняват оперативно ако не създават
затруднения .
В о.с.з вещото лице И. уточнява , че
травмите на ищеца са били тежки и са изисквали поне 30 дни постелен режим .
Ищецът е можел да се обслужва , но седнал и в леглото . След 40-тия ден от
инцидента ищецът е можел да ходи до тоалетната , а пълното възстановяване е настъпило за около 2 месеца . Останал е болков синдром , който продължава 2-2,5 години с отшумяващи
болки . Възможно е ищецът да има други увреждания , но те не са от процесното
ПТП . За половите проблеми на ищеца не са представени медицински документи .
Свидетелят-виновен водач М.Х. посочва ,
че не може да прецени каква е била скоростта на мотоциклетиста .
Според изслушаната по делото САТЕ на
вещото лице инж.А.М. , ударът на мотоциклетиста в лекия автомобил е бил
непредотвратим , защото той е бил с разрешена скорост от 68 км/ч /действало е
общото ограничение от 90 км/ч/ . При управление на мотоциклета с 55 км/ч ударът
е бил предотвратим . Мотоциклетът е тотално увреден , като същият е бил на
стойност 6000 лева , а запазените части са на стойност 1800 лева т.е.
обезщетението за мотоциклета е в размер на 4200 лева по пазарни цени .
Обезщетението по Методиката е в размер на 2656,28 лева .
В о.с.з вещото лице уточнява , че ударът
е настъпил в лява лента , тъй като ищецът се е опитал да заобиколи автомобила.
Според разпитания пред съда свидетел М.Ц.ищецът
катастрофирал юли 2016 г и бил в болница в Панагюрище , а после в „Пирогов“.
През ноември 2016 г свидетелят видял ищеца , но той вече не бил същия човек .
Бил трудно подвижен , нямал живец , отслабнал . Оплаквал се от болки при сядане
, ставане , клякане . Оплакал се и от проблеми с потентността и не можел да си
пръска дърветата в двора .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявени са преки искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ за застрахователни обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди от пострадало /увредено/ лице при ПТП
срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .
Претендираните права /застрахователни обезщетения/ произтичат от следните обстоятелства : причинна връзка от виновно
и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се
, че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/ от посочените
увреждания , както и имуществени вреди – разходи за лечение и тотално увреждане
на мотоциклет .
Не
се спори между страните , че ответникът е застраховател по „ГО на
автомобилистите“ на виновния водач М.С.Х. .
В случая е налице влязла в сила присъда - присъда
от 10.02.2017 г по н.о.х.д.№280/16 г на Панагюрски районен съд . На основание
чл. 300 ГПК не се нуждае от доказване , че М.С.Х. е виновна за това , че на
10.07.2016 г , на път III-801 ,
км.62+138 от гр.Панагюрище за гр.Стрелча при управление на л.а. БМВ 318 ТДС
рег.№*******; като е нарушила правила за движение по пътищата по
непредпазливост е причинила на Т.Д.Д. разкъсване на лонното съчленение на таза /симфизата/ и дислокация на дясната кръстцохълбочна
/сакроилиачна/ става . Присъдата е задължителна за гражданския съд ,
разглеждащ гражданските последици от деянието /чл.300 ГПК/ , относно това дали
то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. Следователно , настоящият съд е длъжен да приеме ,
че деянието на виновния водач е извършено така както е прието в споразумението
по наказателното дело , както и че това деяние е противоправно и виновно.
Поведението на пострадалия /ищеца/ не е предмет
на присъдата, като в случая евентуално съпричиняване не е елемент от
състава на престъплението. Всички останали факти, които имат отношение към
гражданските последици на деянието, с оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, следва да се установят конкретно със
съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане
на предявения срещу застрахователя иск. Без значение е дали за същите са
събрани доказателства в хода на наказателното производство / решение №85 от
03.08.2016 г по т.д.№1047/15 г на ВКС , II ТО, решение №55 от 30.05.2009 г по т.д.№728/08 г на
ВКС , I ТО и решение №43 от
16.04.2009 г по т.д.№648/08 г на ВКС , II ТО/.
В случая при наличието на влязла в сила
присъда по наказателното дело , реално спорът между страните се концентрира
около въпроса за евентуално съпричиняване от ищцата на ПТП и за
размера на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди .
Настоящият съд приема , че в случая не е доказано по безспорен начин от
ответника да има съпричиняване от страна на ищецаа
на ПТП респ.на вредите от него . Според изслушаната и неоспоране
от страните САТЕ ищецът е управлявал мотоциклета със скорост по-ниска от
разрешената . Опитал се е да избегне удара , но неуспешно . Вината за ПТП е
изцяло на М.С.Х. и разпитана като свидетел същата не го отрича .
При доказана ФС на деликта и недоказано
съпричиняване от ищеца съдът следва да определи справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди . При преценка по чл.52 ЗЗД съдът
преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността
на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на
телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана
мяра за справедливост / решение №
99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012
г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният
еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС №
4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност
/решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително висок размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчетат :
-
наличието на
няколко увреждания - разкъсване на лонното съчленение на таза /симфизата/ и дислокация
на дясната кръстцохълбочна /сакроилиачна/
става , контузия на пикочния мехур
проявена с хематория ;
-
оплаквания от болков синдром , който може да продължи до 2-2,5 години ,
като постепенно отшумява .
Като обстоятелства обосноваващи сравнително
по-нисък размер на обезщетението следва да се отчетат :
- 30 дни постелен
режим , а след 40-тия ден от инцидента ищецът е можел да ходи до тоалетната ;
- пълното
възстановяване е настъпило за около 2 месеца, но с продължил болков синдром ;
- не са
представени доказателства за усложнения и трудности при възстановяването , а
оплакванията в тазобедрените стави и от трудности при движение , клякане и пр.
не са доказани като следствие от ПТП. Според вещото лице И. вероятни са други
увреждания и/или заболявания на ищеца ;
- не са
представени доказателства на урологични усложнения и такива влияещи на
потентността , още повече , че ищецът е над 60 годишен и са вероятни възрастови
изменения ;
- болковият синдром не е доказан с медицински документи като
съществен и същият следва да е отшумял ако се дължи само на травмите от
процесното ПТП .
Приетото от съда се основава основно на
заключението на вещото лице И. , което съдът кредитира изцяло . Само частично
се кредитират показанията на св. М.Ц./близък приятел на ищеца / , поради
възможно заинтересованост и тъй като показанията частично противоречат на
заключението на СМЕ. Отделно свидетелят има непосредствени впечатления от
състоянието на ищеца едва след ноември 2016 г , а не и непосредствено след ПТП
, когато болките и страданията са били най-силни.
Като съобразява така събраните
доказателства съдът приема , че искът за обезщетение за неимуществени вреди е
доказан до размера от 35 000 лева . Тази сума адекватно отстранява негативните
изживявания от първоначално интензивните болки , трудностите по самообслужване
и възстановяване и болковия синдром за 2-2,5 години .
Претендираният размер от 100 000 лева е нереален и завишен , като такива
обезщетения се присъждат при множество и тежки счупвания , при тежки
черепно-мозъчни травми с опасност за живота , загуба на важни вътрешни органи ,
трайни увреждания и пр.
Частично основателен е и иска за
имуществени вреди . Доказани са с представените фактури разходите за
лечение с размер на 2938,65 лева . Относно загубите от увреждане на
мотоциклета същите са доказани до размера от 4200 лева /стойност на
мотоциклета по средни пазарни цени и след изваждане на запазените части на
стойност 1800 лева /. Трябва да се вземе предвид извънсъдебно изплатената сума
от 2075,30 лева ; или за загубите от тотална щета на мотоциклета
ответникът дължи 2124,70 лева . Общо за имуществени вреди се дължат 5063,35
лева .
Относно
претенцията за лихви за забава , съгласно чл.497 КЗ дължимостта
на същите е свързана с уведомяване на застрахователя и представяне на всички необходими документи от
ищеца . В случая няма данни преди образуване на делото ищецът да е представил
на ответника всички необходими документи напр.такива от които може да се
заключи , че няма съпричиняване или че са настъпили неимуществени вреди в
претендирания размер . По тези причини и тъй като не са изпълнени указанията на
съда в определение от 13.12.2017 г за представяне на доказателства съдът счита
, че лихвите за забава трябва да се присъдят считано от датата на предявяване
на иска – 20.09.2017 г , а не от претендираната дата 10.07.2016 г /датата на
ПТП/ .
Ответникът
дължи на ищеца сумата от 292,10 лева деловодни разноски /по
компенсация/.
Ответникът дължи по сметка на СГС сумата
от 1657,24 лева част от депозит
за експертиза и държавна такса , съобразно уважената част от претенциите .
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б. : Ж.и З.“ АД
гр.София ЕИК *******да заплати на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ на Т.Д.Д. ЕГН **********
*** сумата от 35 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди /болки и страдания/ и сумата от 5063,35 лева застрахователно обезщетение за имуществени
вреди /разходи за лечение и тотални увреждания на мотоциклет „Хонда-ВТ 750 Ц“ /
от ПТП на 10.07.2016 г , на път III-801 , км.62+138 от
гр.Панагюрище за гр.Стрелча по вина на М.С.Х. управлявала л.а. БМВ 318 ТДС
рег.№*******; ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди от 20.09.2017 г до окончателното му заплащане .
ОТХВЪРЛЯ посочените искове за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/ за разликата над 35 000 лева до
предявения размер от 100 000 лева ; и за застрахователно обезщетение
за имуществени вреди /разходи за лечение и тотални увреждания на мотоциклет
Хонда-ВТ 750 Ц/ за разликата над 5063,35 лева до предявения размер от
9863,35 лева ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди от 10.07.2016 г до окончателното му заплащане .
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Т.Д.Д. ЕГН
********** *** да се осъди З.А.Д.Д.Б. : Ж.и З.“ АД
гр.София ЕИК *******да му заплати законна лихва върху застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от 30 000 лева за
периода 10.07.2016 г до 19.09.2017 г .
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б. : Ж.и З.“ АД гр.София ЕИК *******да
заплати на Т.Д.Д. ЕГН ********** *** сумата от 292,10 лева деловодни разноски /по компенсация/.
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б. : Ж.и З.“ АД гр.София ЕИК *******да заплати по сметка
на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 1657,24 лева такси и разноски в производството .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :